Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева
ОСАТА
По обяд, през един горещ летен ден, се прибирам вкъщи. Гледам в съд с вода, поставен на слънце, да се дави една оса. Исках да й помогна да излезе от това положение и затова си послужих да я извадя с първия предмет, който ми попадна в ръка. Това беше малко кръгло огледалце. Поставих огледалцето пред осата, тя бързо мина по него и още по-бързо ме ужили по палеца. След малко ме засърбя ужиленото място, скоро този сърбеж премина навсякъде. По тялото ми излязоха жълти петна, които бързо растяха. Не можах повече да стоя на крака. Легнах на легло, а близките ми, изплашени, отидоха при Учителя, да искат от Него помощ. Уплаших се и аз, още повече, че наскоро бях чел за един владика, починал от ужилване на пчела. Учителят посрещнал близките ми и им казал: "Няма му нищо, да пие топла вода." Пих топла вода, почувствах облекчение, а малко след това вече бях напълно здрав. Ободрен, отидох на поляната, където играехме гимнастическите упражнения. Гледам Учителя е там. Като ме зърна, усмихна се, приближи се и ми каза: "Ти малко се поуплаши, знаеш ли какво значи това?". "Не, не зная" - отговорих аз. "Това значи - продължи Той, - че ти не трябва да даваш път на злото." Замислих се и си припомних един разговор, в който Учителя изтъкна, че когато човек има да разрешава някой въпрос, то и бялата, и черната ложа му дават съвети и препоръки. А човек е свободен да избира. Избере ли препоръките на Доброто, злите агенти се оттеглят и човекът остава да се проявява под влиянието на добрите сили: "Не давай път на злото"; "Пазете се от препоръките на тъмните адепти, защото без да усетите, те ще ви заробят".