от ПорталУики
Направо към: навигация, търсене

ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА

Книги за Учителя и за учението

КНИГА: Беседи от Учителя; 1932 - 1935 г.

Беседи от в. Братство т.1, изд. "Сила и живот", Бургас, 1995 г.

ОБЩОЧОВЕШКО БРАТСТВО

Битието в неговата целокупност е непонятно за нас, защото не можем да го схванем конкретно със съзнанието си. Видимо, конкретно за нас е само това, което ние схващаме със съзнанието си, което оставя впечатления в нашия ум и него ние разбираме. То е онази част от Битието, за която имаме органи да я възприемем.

Когато нашето съзнание се разшири и си създадем нови органи за възприятие, видимият, обективният свят ще стане много по-обширен, животът ще ни се представи в нова светлина, ще добием ново знание за човека и природата и човешките общества ще се преустроят на нови начала.

По силата на това обстоятелство, Истината, която представлява целокупността на Битието не може да бъде изяснена в една епоха. Нейното изясняване е един вечен процес на разкриване на света пред нашето съзнание. А Битието в своята целокупност е винаги съществувало, няма начало. Всички процеси които стават, стават вътре в него. Светът не е създаван, а си е вечно пребъдващ. По отношение на целокупността не може да се приложи законът за причини и последствия. Той има отношение към процесите, отношенията на частите в цялото, но няма отношение към цялото само по себе си. Той е един вторичен закон, който възстановява и регулира отношенията между частите в цялото. А основен принцип в Битието е Любовта, която е проява и същина на Духа, като вътрешното единство на Битието. Като обективна прояви на Духа в човешкия свят се явяват животът умът. Умът не може да се прояви без живота, бе сърцето; и човешкият дух не може да се прояви бе Любов. Ние познаваме Духа чрез Любовта.

Любовта е обективната страна на туй Непонятното; тя е единственото понятно за нас при сегашните условия. При нашето сегашно развитие най-голямата разумност винаги я свързваме с Любовта. Където влезе Любовта, нещата ни стават понятни разбрани. И когато обичаме някого, ние го познаваме се интересуваме от него, като част от самите нас.

Само като дойде Любовта в човека не по механичен начин, човек може да познае себе си, другите, света, защото Любовта е единство сама в себе си, и като дойде в нас тя разширява нашето съзнание или ш самата е израз на едно разширено съзнание. А съзнанието е само отражение на дейността на човешкия дух, който е самият човек.

Окултната наука казва тъй: Духът и душата е, а умът и сърцето се проявяват. И човек дотолкова| силен, доколкото съзнава своя дух. Човек дотолкова е благороден, доколкото съзнава своята душа. Силата на вашето сърце зависи от това, доколко съзнавате вашата душа. Умът ви работи дотолкова, доколкото съзнавате вашия дух. Всички прояви в нашия психичен живот не можем да обясним само със сърцето и ума, а можем да го обясним, като вземем в съображение и човешкия дух и душа, които са от по-висша йерархия от ума и сърцето.

Докато при хората е проблем има ли душа и Дух или не, у животните е проблем дали има ум. Те съзнават, че имат сърце, но не съзнават ума. А хората спорят има ли дух. Духът не е материално нещо. Той е същината на нещата. Духът е самият човек, туй, което сте вие във вашата същност, това е духът, туй неизменното, което съзнава, че сте неизменен. И вие дотолкова сте неизменни, доколкото съзнавате, че у вас присъствува нещо разумно, което е същината на битието и е гаранция за мировата хармония.

Съвременната бяла раса трябва да разреши този въпрос, трябва да реализира хармонията в обществения живот. Защото животът като единство е велика хармония и в него няма място за дисхармония. А днешният обществен строй е съграден на ронливата основа на дисхармонията. Докато животът е пълнота и изобилие, в днешната култура има хора, които нямат хляб.

Бялата раса трябва да разреши въпроса за хляба, който е основата на икономическата проблема. Храната на всеки човек трябва да бъде осигурена.

Социалната и икономическата криза е общочовешка и културна криза и за да избегнат по-големи усложнения, трябва да й се даде правилно разрешение - да има храна за всички и да няма човек изложен на глада и на лишенията. И заради храната по-голямата част от хората днес са изложени на изкушения, за да извършат някакви „престъпления" и след това да ги държат отговорни.

Богатите казват - нека работят. Но какво да работят? Религиозните казват - Бог ще промисли за тях. Да, но този Бог живее в нас и казва, че трябва да разрешим този въпрос на хляба, а ние Го чакаме да дойде от небето да го уреди. Той е дошъл отдавна в нас и понеже дава хляба за всички, иска да се даде на всички, а не да стои в хамбарите и да го хвърлят в морето.

Всичко е дадено от природата и трябва да се разпредели за всички. Това е пътят за излизане от съвременната криза, която задушава бялата раса. Не е въпрос за търпение. Ако е въпрос за търпение, всички трябва да търпим. Бог еднакво гледана бедни и богати, на силни и слаби.

Ние проповядваме един Бог, чиито отношения към всички същества са еднакви и благата Му са еднакви за всички.

Съвременните християни чакат Христос да дойде да реши въпроса. А ние защо сме дошли? Да не сме дошли да си играем на национализъм? Или сме дошли на земята да си уредим своите лични, дребнави работи?

Всеки трябва да гледа на другите като на братя, и благата, които има трябва да бъдат общи.

Сега ще кажат, че това не е съгласно със съвременния ред, със съвременния строй и със законите на държавата. Но какви са основите на държавата? Ако в една държава няма разумни закони и ако в нея за народа не се промисля, каква е тази държава?

Държавата ако не се грижи за народа, тя изгубва правото си на съществуване. Сега не искам да кажа, че вие сте виновни. Но въпросът е, че трябва да има импулс у всички хора да работят за повдигането на човечеството.

Не трябва да разделяме хората на верующи и безверници, а трябва да ги разделяме на хора, които мислят и хора, които не мислят. Ние искаме хора, които мислят и които имат сърце, които да считат нуждите на всички хора за свои. Може да не можем да помогнем, но трябва да дадем импулс в това направление.

В нашия век трябва да бъдат задоволени нуждите на всички хора, които живеят по лицето на земята. Животните са разрешили въпроса за храната, а хората които мислят, не могат да го решат. Днес в християнския свят хората умират от глад - и отгоре на това верующите казват, че такава била волята Божия. Това е престъпление, ужасно престъпление и богохулство, защото Христос проповядваше любов между хората, а любовта иска благата да бъдат за всички.

И първите християни живееха в свободни комуни, в братски общежития по завета на Христа.

В нашата епоха всички хора трябва да станат проводници и изразители на разумното в себе си; трябва да станат носители на великите общочовешки идеи, идеите на човещината, братството и взаимопомощта; идеите за общочовешкото опознаване. И тогава ще дойде Любовта, която ще свърже всичко в едно и всеки ще гледа на другите като братя - ще си влизат в положението.

И аз мисля, че ако във всички християни имаше тези светли мисли и желания, то светът би бил на друго положение. А ако чакаме Христос да дойде да ни уреди въпроса за храната и въобще нашия живот и отношения, ще се намерим пред една страшна война, която ще унищожи културата на бялата раса.

Крайно време е всички разумни хора да заработят за общото повдигане на човечеството. Това е идеалът - като се повдигне цялото човечество, като се пробуди свещеният трепет на братството, тогава народите, семействата и индивидите ще се повдигнат.

Това е новата религия в света - религията на общочовешкото братство. Новата религия трябва да внесе братството между всички народи, на които съзнанието се е пробудило. Не е въпрос за вяра в Бога - това е личен въпрос - а въпросът е, че братство трябва между хората.

Беседа, държана от Учителя на 15 януари 1933 г.