Статии, посветени на Учителя и Учението
Статии от списание Житно зърно
сп. Житно зърно година ХХIII бр. 8 / 2001 г.
ОБРАЗЪТ НА СЪВЪРШЕНАТА УСМИВКА
Беинса Дуно
Днес хората се занимават главно с недостатъците на живота. Кое е по-важно - колко прах ще издяла скулпторът от някой камък или каква статуя ще извае от него! Какви недъзи има в света не е важно - важно е какви добродетели има.
Под думата съвършенство някои разбират нещо недостъпно. Има хора, които са съвършени да окажат една милост; има хора, които са съвършени да направят едно добро в света.
Съвършеният работи, несъвършеният се труди, а който живее в безпорядъка, се мъчи. Съвършеният човек е доволен от всичко. Нему нищо не липсва. Съвършеният има всичко и още един малък излишък, с който иска да създаде един нов свят.
Какво е животът, в какво се състои той? Един се мъчи, друг се радва, един плаче, друг скърби; един умира, друг се ражда. Проявите на живота не са самият живот. В Евенгелието се казва: „Това е живот вечен, да позная Тебе, Единаго Истиннаго Бога."
Да познаеш цялата вселена с нейните десет милиарда слънца и безброй планети и луни - какво дълго време се изисква, за да дойдем до едно частично познание за живота!
Питат също какво е Господ! Когато дойде времето да знаете кой е Баща ви, ще Го познаете. Всички сега се бият и разрешават какво нещо е Господ!
В годината се раждат 40 милиона хора. Умират 35 милиона. Кой се грижи за тези хора? Кой се грижи за животните, за дърветата, за тревите, кой се грижи? Кой се грижи за цялата Земя, за Слънцето, за Марс, за Сатурн, за Венера, за Меркурий? Кой се грижи за всичко?
Красотата на живота е в големите противоречия, които съществуват.
Злото в света е творчески принцип, който е имал сила да обърне оная инертна материя в природата и да създаде от нея един свят. После иде доброто, което работи върху света, за да го уреди.
Не търси любовта като забавление. Любовта е не само стимул, но най-великата храна, която се доставя на човека. Без любов храна не можеш да си доставиш. Без любов храна на сърцето си, на душата си и на духа си не можеш да доставиш.
Христос носи кръста си от любов, но само до половината път. Половината от физическите страдания остави ние да ги носим. Те са благословение.
Хората искат много малко да плачат. Запалят на Господа една свещ, дадат някоя скъсана риза и стари обуща или две-три парцаливи банкноти. Искат евтино да минат.
Защо обичаме нещата? Ти обичаш един плод, една книга заради съдържанието им. Писанието казва: „Възлюбил си истината в човека."
Истината сама по себе си носи два други елемента: тя носи любовта и мъдростта.
Истината, това е мощното в света, с което Бог се изявява. По същество Бог е любов. Но без истината не можем да познаем Бога. Само в истината можем да познаем какво нещо е любовта. И знанието без истината е непонятно за нас. Само истината прави любовта понятна. Само истината прави мъдростта понятна.
Що е истина? Туй, което прави нещата понятни в света, прави ги достъпни, приложими в живота. Туй, което изявява самата реалност. Ние, хората, сме сънаг- ледници на тази реалност.
Истината не обръща внимание на външната форма на хората. Истината, като намери въглен, прави го на диамант. Истината, като намери един камък, прави го на скъпоценен. Истината, като намери мъртвия, оживява го. На страдащия премахва страданието. Дето истината влезе, тя урежда света. Нашият свят ще бъде устроен от истината. Как ще го устрои, само истината знае. Следователно всички, които искат да вървят напред, трябва да обичат истината. Как ще обичаш истината?
Ако си разтревожен, че си изгубил нещо, щом зърнеш истината, забравяш всички свои страдания. Щом дойде истината при тебе, всичко изгубено ще се върне.
Защо ще скърбиш и ще плачеш тогава? Не само ще се върне, но ще се върне стократно.
Следователно, ако възлюбиш истината, всички твои изгубени вещи ще се върнат, всички твои разрушени чувства ще се върнат и всичко твое изгубено ще се върне. Ще се върнат при тебе всички онези, които те обичат и ще видиш всички ония, които те любят. Ако изгубиш истината - ще изгубиш всичко. Светът ще остане не- устроен.
Що е безлюбие? Светът, който няма никаква форма, няма никакви възможности, няма никакви условия.
Помни закона:
Бог, който иска да ни обикне, най- напред ще ни тури на едно пречистване през огън и при това пречистване страдаме. И като ни пречисти, ще вложи най-ху- бавото, което има у себе си. Ще вложи истината в човека. Истината не може да се вложи в едно омърсено същество. Ние не искаме да страдаме. Ако страдаме, ще се пречисти нашият съд, в който ще се вложи истината в живота.
Какво нещо е истината? Щом помислиш за истината, щом сърцето ти е чисто, веднага скърбите ти ще изчезнат. Ако сърцето ти е нечисто и мислиш за истината, скърбите остават. Щом остават скърбите, знай, има някаква нечистота у тебе.
Благодарение на това, че ни обичат, ние съществуваме. Благодарение, че Бог ни обгръща със своята любов и като гледа снизходително към нас, се усмихва.
Сега ние живеем в най-лошите условия, в един свят, дето любовта е неразбрана. Тая любов не може да ни освободи.
Истината иде на помощ да ни освободи от миналото робство на света. Интересува ни как ще се освободи светът, а не как се е заробил. Няма по-хубаво нещо от това,човек да живее в истината! Няма по- хубаво нещо от това, думите да имат едно значение! Което говориш да има само едно значение!
Ако повярвате в това, ще се подмладите, докато станете малки деца. Който не се влюби, не може да се подмлади. Що значи любов?
Любов значи да родиш истината, а за да родиш истината, трябва да се влюбиш. Единственото нещо е да се влюбиш в любовта и да родиш истината. Като родиш истината, тя ще ти даде възможност да станеш човек. Що е човек?
Човек е оня, който се е влюбил в любовта, родил се е от истината и е възпитан от мъдростта. Важното в света е да бъде будно съзнанието ви за истината, да влезете в съприкосновение с нея. Тя е като изгряващо слънце. То е да имаш всички възможности и да оцениш в себе си какво нещо е Божественият свят!
Ние трябва да бъдем готови за новото, което иде в света. Иде безсмъртието.
Събрали се няколко светии да покажат кой как вярва и как обича Господа. Един казал: „Аз нищо не мога да кажа", но взел камък, стиснал го и от камъка отдолу излязла вода, а отгоре огън. Другите само разправяли как обичат Господа, а като стиснали камъка, ни огън, ни вода излязло.
Ако не можеш да хванеш едно страдание и като го стиснеш, отдолу да излезе радост, а отгоре светлина - ти си далеч от истината.
Писанието казва: „Господ ще ти бъде слънце." А и ние трябва да станем слънце за страдащите. Да идем при тях и да озарим техния свят! Трябват слънца на новата любов, на истината, която ще ни направи свободни и господари на живота, да служим на Бога тъй, както Той обича.
Сп. „Житно зърно", год. 17