Общ Окултен Клас - ТРИНАДЕСЕТА ГОДИНА (1933-1934)
НОВОТО НАПРАВЛЕНИЕ В ЖИВОТА
Сряда, 5 часа сутринта
Добрата молитва
Размишление
Ще прочета 108-я псалом при новата светлина.
Всеки човек трябва да знае откъде да започне. Ако знаеш откъде да започнеш, може да свършиш нещата. Но ако не знаеш, нищо няма да свършиш. Ако нищо не си свършил, не си започнал оттам, отдето трябва. Знанието на човека почива в това: всяка сутрин, като станеш, за всяка минута да знаеш отде да започнеш.
Например вие сте изучавали числата. Имате числата 1, 2, 3, 4, 5, имате числата 1, 2. Имате числото 12 345. Какво е числото 12 345? То е едно неопределено число. Трябва да се определи какво е. Може да са 12 345 пясъчни зрънца, може да са 12 345 златни зрънца, може да са 12 345 дървета плодоносни. Но това число е една формула, която показва твоето щастие, пътя, по който ти трябва да вървиш. Може би ти в него си роден и от него, от туй число, зависи цялото твое щастие, цялото твое бъдеще. От туй число за мене важат само 1-то и 5-те. Ако някой каже: 12 345, аз ще кажа: 1 и 5. Едното – това е началото, петте – това е краят. Аз, като видя един човек, гледам го колко ръце има. Два крака – гледам левия и десния крак. Гледам колко очи има – две очи: дясно и ляво. Колко уши има – две уши. От важните числа това са краят и началото. Ако знаеш началото, ще имаш и края, резултата ще го знаеш. Някои казват: „Какво означава числото 1?“ Но след като турите 2 подир единицата, какво става? – 12. Кое число се е увеличило? Двете ли се е увеличило, или единицата се увеличи? – Единицата се увеличи. След като турите три, кое се увеличава? – Увеличава се единицата, увеличава се и двойката. След като напишете четири, увеличава се десет пъти и две, и три. Петте – това е границата, това е краят.
Сега вие искате да знаете какъв ще бъде краят на човешкия живот. Не можеш да знаеш какъв ще бъде краят на човешкия живот, ако не знаеш началото. Само като знаеш началото на една река, ще знаеш и края. Като знаеш началото и края на тази река, тогава ще знаеш възможностите, които тази река има. Същевременно трябва да знаеш кое е твоето начало. Началото трябва да го знаеш. Краят – това си ти. Началото ти кое е? – Ти не може да бъдеш едновременно и начало, и край. Ти си краят. Ако кажеш, че ти си начало, ти не си краят. Казваш: „Аз съм началото!“ Но ти едновременно не може да бъдеш и началото, и краят на нещата. Това е само прерогатив на Бога. Той казва: „Аз съм Алфа и Омега на Земята!“ Ти, човекът на Земята, ако кажеш, че ти си началото и краят, с тебе ще се случи нещо такова, което никога не си сънувал. Ще се случи това, което се е случило с един българин, който се хвалил в село, че бил най-силен, като него пехливан нямало. Най-после в село дошъл друг един юнак да се бори. Викат него. Казват: „Ти си най-голям юнак, ела да се бориш с него!“ Излиза той, но другият го гътва на земята, казва: „Как си?“ – „Не бях хубаво намазан с масло, затова ме гътна.“ Той мисли, че е начало и край на нещата. Сега кой е началото от тези двамата? Кой е началото, как мислите, по-слабият или по-силният?
Кой създава света – силният или слабият? Кой бяга – силният или слабият? Но въпросът не е какво вие мислите, то мене не ме интересува: това нещо е важно за вас. Като казвам: "Мене не ме интересува вие какво мислите", вие ще кажете: „Как така?“ – Вие сте яли, мене това не ми влиза в работата, понеже то е ваша работа. Не ме интересува да се ровя във вашето ядене. Това е въпрос свободен. Щом започвам да се ровя във вашето ядене, вие изгубвате свободата си. Аз ви оставям свободни. Когато казвам за някого: "Аз го оставям свободен", какво разбирам? Всяка кокошка, от която господарят се интересува, свободна ли е? – Не е свободна. Някой път вие искате хората да се интересуват от вас, но вие ще изгубите свободата си. Даже и вие не се интересувайте от себе си. Думата интерес, тъй както разбирам тази дума, може да ви въведе в заблуждение. Ти казваш: „Трябва да се интересуваш!“ То е от нямане на думи – затова те се употребяват с едно значение. Той казва: „Да се интересуваш!“ Какво може да се интересуваш? Един апаш се интересува от кесията на богатите хора. От какво се интересува един гладен? – Интересува се от сготвената тенджера. Като ядете, от всяка тенджера се интересувате. От какво се интересува един човек, който не е облечен? – Човек, който не е облечен, като види дрехи, от тях се интересува. Сега на вас това ви се виждат обикновени въпроси. Съгласен съм с вас, но кажете ми: кой въпрос не е обикновен? Ти например искаш да знаеш колко разстояние има от тук до Слънцето, защото там ще ходиш. Колко има от тук до Слънцето ме интересува, колко е далече Слънцето. Ще дам своите аргументи. Искам да ходя на гости на Слънцето, искам да зная колко километра има. Мисля колко може да има до едно село, колко има до вашето село? – Тридесет километра, по пет километра в час – трябват ми шест часа. Има смисъл да се интересувам за разстоянието до това село. Ако никога не мисля да ида до едно село, не се интересувам. Когато аз се интересувам за разстоянието от тук до Слънцето, вие непременно трябва да имате предвид: „Искам да ида на Слънцето.“ Или ще занесете нещо на Слънцето, или ще вземете нещо от Слънцето. Когато някой казва, че се интересува от нещо, две идеи има – или от този човек искаш да вземеш нещо, или искаш да му дадеш нещо.
Казвам: в туй число, в какво седи неговата магическа сила – в 1, 2, 3, 4, 5? Най-важните числа са 1 и 5. Но това е затворена кабалистическа формула. Вие казвате: „Отворете сега да видим!“ Някой път се заражда едно любопитство да видим какво има вътре. Любопитството е хубаво донякъде, но то не разрешава никакъв въпрос. То не разрешава въпроса, тъй както един дядо оставил една книга. В раницата на гърба си носил дядото тази книга. Оставил тази книга на внука си и му казал: „Тази книга, докато я носих на гърба си, във всичко успявах – всичкият ми успех се дължи на книгата!“ Внукът носи книгата на гърба си, но нему не върви. Дето идва, случва му се нещо лошо. Как с тази книга все му вървяло на дядото, а на него не му вървяло напред? Разгадайте защо на дядото му вървяло с тази книга, а на внука не му вървяло. Дядото е чел книгата, а този само я е носил. Дядото е чел, каквото е разправяла тази книга, а този само е носил книгата. Имаш една идея – носиш я. Някой казва: „Идея носиш!“ Ти може да носиш една идея на Земята цял живот, но тази идея е една книга. Ако ти не извадиш да разгърнеш съдържанието, което е в нея, ако не приложиш това, което идеята съдържа, това е като при този, който е носил само книгата.
Сега вие вярвате в Христа. Вие сте имали една идея. Казва някой: „Вярвам в Христа! Той е страдал, а ние поддържаме Неговото учение.“ Няма какво да Му поддържаме Учението. Ние мислим, че като поддържаме Учението, помагаме. Христовото учение трябва да се приложи! Божественото, като го приложиш, то има отношение към тебе. Туй Учение е важно дотолкоз, доколкото можем да го приложим: не само веднъж, но ежедневно трябва да прилагаш. От туй зависи твоят прогрес. В какво седи приложението на Христовото учение? Вие може да дадете разни определения, но нито пък аз ще го определя. Аз, ако взема едно ябълчно семе, ето какво ще направя. За мене са важни само два момента. Най-първо, няма да се занимавам с историята на семето: откъде е дошло и защо е дошло – тия работи ще оставя за по-удобно време. Най-първо тази семка ще взема и ще я посадя. Това е числото едно. Значи посадил съм я и след 5 години ще има плод. Крайното число 5 показва, че туй, което съм посадил, ще ми даде плод. Казвам: след пет години от туй, което посадих, ще имам резултат. Аз оставям числата 2, 3, 4 – те имат друго значение. За мене е вече определено, аз никак не се съмнявам, че числото едно – семенцето, което съм посадил, след пет години ще ми даде плод. Две, три и четири показват възможностите, които са скрити в това дърво. Аз зная какво е неговото естество – че след пет години ще даде плод. След като го имам, аз зная резултатите на семето.
Следователно всяка мисъл във вас, всяко едно чувство или всяка една постъпка стават по същия начин. Трябва да знаеш, след като извършиш нещо, след колко време ще има резултат за самите вас. Знание е само това, което може да опитаме – другото са само предположения. Значи, след като посадя семето, какво ще стане с мене след пет години? Аз ще ям от този плод, ще стане едно чудо. Преди да съм посадил това семенце, аз съм бил човек слаботелесен, животът за мене беше безсмислен: ту искам да живея, ту не ми се живее, но след като хапна първия плод, веднага се прояснява умът ми. Казвам, че животът има смисъл, едва след пет години, откакто съм посял семето.
Казвам: ако вие посеете една идея, като вкусите от нейния плод след пет години, туй, което е у вас, ще даде резултати, няма да се обезсърчавате. Защо се обезсърчавате и падате духом, вие не си давате отчет. Имате една философия, казвате: „Аз зная това.“ Но при все това се обезсърчавате. Човек, който знае, може ли да се обезсърчи? После казвате: „Мене вече ми дотегна да обичам хората!“ Искате да останете сам. – Чудна работа! Дотегна ви да обичате. Аз бих желал някой от вас, комуто е дотегнало да обича, да ми държи първата една лекция: какво значи да му дотегне да обича. Аз съм най-голям невежа, не зная какво нещо е да ти дотегне да обичаш. Бих се учил: да ти дотегне да обичаш – какво е това. Аз се чудя по някой път как е възможно туй, което търсите, да ви дотегне от него. Аз се чудя как хората казват, че им е дотегнало да живеят. Аз се чудя как може да дотегне на човека да живее, как на човека може да му дотегне да бъде богат. По някой път аз се чудя как може да дотегне на човека да бъде сиромах. Голям реалист съм. По някой път, като гледам богатите, на богатите по-лесно може да им дотегне от богатството. Но да ти дотегне от сиромашията – не виждам никаква логика, никаква причина. Казвам: натовареният кон, предполагам, е по-лесно да се умори, възможно е, но онзи, който не е натоварен никак, как ще му дотегне сега? Аз разсъждавам: значи сиромашията е една тежест тогава. Тогава, ако ти е дотегнала сиромашията, колко тежи тя най-после? Аз искам да зная колко тежи сиромашията. Казва някой: „Аз съм теглил, но не съм могъл да претегля колко тежи сиромашията.“ – Колко тежи богатството? – „Не зная.“ Колко тежи богатството, теглили ли сте го? Колко е тежестта на богатството? Сега на вас това ви се вижда донякъде непонятно. Тогава някой казва: „Има нещо по-важно в живота.“ И казва: „Да имаш сила.“ Казвам: хубаво е да имаш сила, но след като имаш сила, какво ще направиш? Казва: „Всички ще ги избеся.“ Казвам: ти ще ги избесиш, но ще останеш сам. Ти като ги избесиш, ще се умориш. Представи си, че в Природата има закон: щом като кажеш това, Господ ще те постави сам да ги избесиш. Знаеш ли какво нещо е да ги избесиш? Ти ще си създадеш такова нещастие, че ще съжаляваш хиляди години, че си го пожелал.
Някой път казвате: „Аз ще ги избеся!“, но вие мислите да накарате другите да ги избесят. Тогава ти си първокласен престъпник. – Ти сам ще ги избесиш! После вие казвате: „Аз ще накарам другите да направят добро.“ Че вие представяли ли сте си идеята: да направите добро, колко мъчна работа е това? За да накараш другите да направят добро, ти ще ходиш от къща на къща – това е трудна работа! Някой казва: „Аз се молих за цялото човечество.“ Ама знаете ли какво нещо е цялото човечество? – Това са неразбрани идеи, неопределени. Това не е наука, това не е идея – това е дотягане от живота. Ти като кажеш: „Дотегна ми животът“, създаваш своето нещастие. Казваш: „Искам да бъда богат“ – ти пак създаваш своето нещастие. Ти не искай нищо! Знаеш ли защо? – Защото имаш повече, отколкото ти трябва. Тебе ти трябва сега да работиш върху туй, което ти е дала Природата: да се стегнеш, пот да потече от всяка пора! А ти си седнал –още първата паница не си изял, и искаш и втора. Че ти, ако ги изядеш, ще си развалиш стомаха! Туй, което ти е дадено, свърши го!
Тогава мене са ме питали: „Като дойде Христос, къде ще тури праведните, къде – грешните?“ – Не зная къде ще ги тури. Казвам: досега този въпрос го зададоха двама души – искаха това от Христа. Казват: „Учителю, искаме да ни направиш една услуга – казват – толкоз години сме били с Тебе, хайде да ни поставиш един отляво, а друг – отдясно!“ Гледа ги Христос и казва: „Може ли да пиете от чашата, която Аз пия?“ – „Пивваме от чашата, толкоз пъти сме пили от една чаша.“ – „Ами с кръщението може ли да се кръстите, с което Аз се кръщавам?“ – „Кръстваме се, толкоз пъти сме се кръстили, ще се кръстим, лесна работа е това.“ – „Чашата ще пиете, горчивата чаша на вашето неразбиране ще пиете и с онова кръщение на неразбиране ще се кръстите, но да седнете отляво и отдясно на онези, които разбират, на онези, на които им е дадено, не е в Моя власт.“ Предложен е този въпрос, но този въпрос остава неразрешен.
Сега вие казвате: „Едни ще ги тури отляво, други отдясно.“ Защо вие искате да бъдете отляво и отдясно? Тази идея е толкоз ясна: отляво и отдясно. Страдаш – отляво си, радваш се – отдясно си; забогатяваш – отдясно си, осиромашаваш – отляво си; невежа си – отляво си, учен си – отдясно си; силен си – отдясно си, слаб си – отляво си. Ако силният стане слаб, отива отляво. Не може да те турят отляво и отдясно – това са две положения, два полюса, които се менят. Тия двама ученици искаха нещо установено. Аз забелязвам този въпрос: от Христа досега всичките верующи искаха един установен въпрос – отляво и отдясно да се уреди животът им, та вече да нямат никакви страдания. Знаете ли, че животът без страдание ще бъде два пъти по-лош, отколкото животът със страдание. Питам тогава: животът без страдание какъв е? Животът при страданието е щастлив живот, тъй както аз го разбирам. Ами животът без щастие какъв е? Ето от какво произтичат вашите страдания. Страданието е манджа, едно ядене. Вие вземете, че го изядете, но вие не разбирате закона: че страданието, което имате, не седи вътре в живота, понеже туй ядене, което е донесено, не е за тебе – то е за щастието – ти него ще нагостиш. След като щастието остави нещо в паницата – от него може да ядеш. Както децата, като пият кафе майката и бащата, детето взема с пръст и изблизва чашата. Каквото остава в паницата на щастието, ти ще вкусиш от него и ще бъдеш щастлив. Но ако опиташ от онова ядене, от което щастието яде, ти ще се вгорчиш, ще кажеш: „Голямо нещастие ми дойде в света!“
Сега това е само един начин. Сега аз вземам тази форма: от какво произтичат някой път нашите неразбирания. Сегашният ни подтик е даден от страданията. Страданието нас ни заставя да мислим повече, отколкото щастието. И всичките ония хора, които съществуват в света, които бягат от света – те са работили по този импулс на страданието. Христос казва: „Определено е Аз да страдам!“ Вие казвате: „Аз страдам.“ Знаете ли какво нещо е страданието? Аз не казвам, че онова, което вие знаете, не е вярно, но трябва да дадете друго обяснение на страданието. Туй, което разбирате, право е, но това не е истинско разрешение на въпроса. В какво седи страданието? – Страданието произтича от две положения. Или това, което си взел, или това, което са ти взели, причинява страдание. Тогава, ако страданието седи в това, което ти си взел, или в това, което ти са взели, тогава в какво седи щастието? Там, дето има вземане и даване, всякога влиза страданието. Как ще определите щастието, блаженството? – Туй, което нито се взема, нито се дава, е благо. Туй, което нито се дава, нито се взема, ти трябва да го носиш със себе си. Например Любовта е едно благо в света – тя нито се дава, нито се взема. Вие имате едно разбиране за Любовта, че тя идва във вас и си заминава. Там е вашето страдание. Щом Любовта идва и си заминава, има нещо, което има начало, има и край. Този плод, който е цъфнал на дървото, аз ще го откъсна. Или дървото, или аз ще страдаме, но то е само привидно така. Страданието на един човек съдържа условията за щастие. В страданието според мене се начертават пътищата за бъдещото щастие на човека. Страданията са възможности за бъдещото щастие на човека. Онзи, който много страда, много ще бъде блаж©н. Онзи, който малко страда, малко ще бъде блаж©н. Вие искате блаженство, искате щастие, а изключвате страданието. Че то е все-таки да искаш хамбарът ти да бъде пълен с жито, а ти да не искаш нито бразда да направиш. Казваш: „Не искам да ора!“ – От само себе си ли ще изникне това жито? От толкоз години аз съм слушал само оплаквания! Всички се оплакват от страдания, че бял ден не са видели. Аз се поусмихна. Той ми казва: „Смееш се, но знаеш ли какво ми е на сърцето?“ Аз пак се поусмихна. Че аз се усмихвам – не може да не се усмихна. Моето усмихване е най-хубавото, което може да направя – то е един контраст на тебе. Лицето ти е навъсено: ако и аз се навъся, двама навъсени хора произвеждат едно нещастие. Аз, за да те избавя от едно нещастие, поусмихна се малко – ще отворя вратата да излезе навън нещастието. Казваш: „Не зная, мене ще ми се пукне сърцето! Тебе ти е лесно да се усмихваш.“
Тук преди години идва един и ми казва: „Помогни ми!“ Казвам: „Да ти помогна!“ – „Много съм нещастен.“ – „От какво?“ Аз го виждам какво му е нещастието. Образувал се е тумор на гърба му, трябва да му правят операция. Казвам: „Рядко правя операция, не мога да ти направя.“ Казва: „Ще ти кажа само на ухото, няма да ме излагаш. Позакъсах я, както виждаш, ама видях…“ – „Кого видя?“ – „Видях… Да не ме изложиш, видях!“ – „Няма какво да те излагам, аз виждам. Видял си нещо.“ Видял той нещо. – „Отде ми дойде на главата тази беля? Ти няма да разправяш.“ Но отде му е дошла тази беля на главата? Казвам: „Много хубаво! Мислиш ли, че туй, което ти е дошло до главата, може да ти помогне?“ – „Може да ми помогнеш. Видях нещо хубаво, разбираш ли?“ – Разбирам го малко. Казвам: „Ако ти помогна, ще бъдеш ли щастлив?“ – „Разбира се, как не, от туй, което видях, ще бъда щастлив.“ Казвам: „Хубаво, да ти бъде тогава. Туй, което си видял, ще го имаш!“ След две години казва: „Остави се, ще ти кажа нещо – може ли да ме освободиш от това?“ Казвам: „Че как тъй?“ – „Ще ми направиш едно голямо добро.“ За мене беше интересно, правя си своите заключения. Казва: колко ние, хората, сме противоречиви в себе си! Каквото Бог е дал, е дал, само ние държим тия две крайности. Като види нещо, казва: „Да ми помогнеш, видях нещо!“ После казва: „Да ни освободиш от него!“ Ева видя един плод – видя нещо и ядоха от него.
Казвам: сега трябва едно разбиране. Този път което виждате, не съжалявайте за това, което виждате. Като си видял нещо, научи се да разбираш тази книга, която носиш на гърба си: ще я снемеш, ще отвориш, ще четеш! Имаш един приятел, но не се разбирате: той е затворена книга за тебе. Отвори тази книга, прочети хубаво книгата на твоя приятел – не само външно, но прочети съдържанието на този приятел. Сега вие не учите – вие учите, но външно. Казвате: „Аз го зная този човек!“ – Какво го знаеш? Тепърва вие има да изучавате човека по себе си. Външно в него има нещо лошо. Вие като отворите своята книга, човешката душа, това не е само ваша опитност. В Писанието има един стих, който казва: „И разкая се Бог, дето направи човека.“ В какво седи разкаянието на Бога? Тази мисъл в какво седи? Човек го е писал: „Разкая се Бог, че направи човека.“ Туй е една задача, в която Бог направи човека: и искаше Бог човекът да се възползва, обаче работата, която човекът трябваше да извърши, той я остави тази работа – трябвало Бог да я свърши. Сега иде разкаянието: неговата работа Бог трябвало да я свърши. Избавлението на човека в света седи в това: че Бог, като видял, че човекът е направил толкова много грехове, та не може да се справи, Бог почва да му помага.
Що са греховете в света? Човекът е нарушил целия Божествен ред на нещата. И трябва да иде Бог да оправи тия работи наново. В Божествения свят е влязла една малка сянка от човешкия живот и Бог от своето положение трябвало да слиза на Земята да оправи тази работа – да се занимава с работите на своя син, които той сам трябвало да направи. Казвам: не ставайте причина Бог да съжалява, че ви е направил. Аз вземам въпроса другояче. Аз като човек не трябва да ставам причина Бог да съжалява, че ме е направил. Не вземам нещата така, че Той да съжалява, че е направил човека. Аз като човек на Земята не трябва да ставам причина, ако се зароди едно съжаление в Бога, че всичките блага, които Той ми е дал, аз не ги използвам, и да съжалявам, че Той ми е дал тия блага. Казвам: може ли аз това да го направя? Щом започнеш да скърбиш, кое е това вътре в тебе, което скърби? Мислите ли вие, че вие скърбите? Скърби във вас Божественото. Не ние, хората, скърбим, но скърби в нас Божественото, че ние не използваме живота за това, за което ни е даден. Ние не използваме тия блага, за което ни са дадени. Вие сте във формата като жена – вие като жена не ги използвате. Като сте дошли като мъж, вие като мъж не ги използвате. Вие като учен не ги използвате, всичките хора не ги използват. Всеки казва: „Видях!“ – Какво е видял? – „Видях, помогни ми!“ Вие сте видели нещо, имате едно желание, но как да постигнете това желание? Ако от туй, което вие сте видели, ако от вашето желание хиляди хора пострадат, даже и ако има едно благо в туй желание – откажете се от туй желание. Казвате: „Защо да не го опитам?“ – Много хубаво, ако този опит служи за твоето повдигане, за повдигането на цялото човечество, опитай го! Но ако ще служи за понижението му, не го опитвай! Казваш: „Аз искам да го опитам!“ Тогава после ще кажеш: „Моля, освободи ме от това, което видях!“ Най-първо казвам, че в това седи моето щастие. После ти си видял едно и пет и знаеш какви ще бъдат резултатите. Вие тогава трябва да си вдигнете двете ръце с показалците нагоре. Това показва всичките възможности.
Казваш: „Днес какво ще направя в света?“ Онзи, който иска да направи нещо и вдига само едната си ръка с показалеца нагоре, нищо няма да направи. Този, който тръгва с двата си крака, ще направи нещо. С една ръка нищо не се свършва. И с двете ръце трябва! Виждате някой човек, че вдига само едната ръка – той нищо няма да направи. Този, който бяга само с един крак, нищо няма да направи. Този, който тръгва с двата си крака, ще направи нещо. С един пръст нищо не става, и с два не става, и с пет не става – десет пръста трябват.
Сега всичко е в приложението на идеята. Вие седите някой път, мислите и казвате: „Има някакво братство в Индия, в Америка.“ Един наш брат има в Америка – той повече от десет години все търси и не може да намери досега нито един от Белите братя в Америка. Пише ми: „Учителю, аз досега не можах да намеря нито един от Белите братя.“ Той срещнал един брат, който все казвал, че е Христос. Отива сега да спори дали е Христос. Няма какво да се спори дали е Христос, аз няма какво да споря – дано всички да са Христосовци. Ако всеки, който дойде, е като Христос – готов да пожертва живота си за човечеството, да го повдигне, нека дойде. Искаме такъв Христос. Дòйде Христос: иска да му се кланят, да му се молят – доста ни са, пълен е светът с такива Христосовци. Някой казва: „Трябва да се подчиняваш!“ Ние искаме Христосовци, които помагат на света. Това е Христос – този човек на Любовта, който помага. Дòйде някой, казва: „Ти ли си Христос?“ Казвам: „Ти това не можеш да го знаеш – дали съм Христос, или не. Само като ме видиш на кръста, като ме разпнат, като ме турят в гроба и изляза из гроба – тогава ще знаеш дали съм Христос, или не.“ Докато сме на Земята, само предполагаме това. Когато ме турят на кръста, после в гроба и изляза от него, тогава ще познаете Истината. Христос казва: „Съборете този храм и Аз за три дни ще го съградя, тогава ще познаете дали съм Христос.“ Всеки може да каже така, но пробен камък е кръстът, пробен камък е гробът, пробен камък е Възкресението. Това е Христос! Искаме да познаем Христа. Онзи, Който умира, Онзи, Когото заровят в гроба, Онзи, Който излиза от гроба навън – Той е Христос.
Казвам: не предрешавайте този въпрос! Сега във вашата душа това, което може при вашите страдания да бъде във вас, това, което в гроба ще бъде едно с вас, и това, което при вашето издигане и при вашето възкресение ще бъде едно с вас – Той е Христос. Онзи, който не е вътре във вашето страдание, онзи, който не е в гроба с вас, онзи, който не е едно с вашия живот – той не е Христос. Какво нещо е Христос? – Оставете тази идея за Христа. Тя е посторонна идея. Ако така мислите, вие ще бъдете силни. Вие седите сега и мислите: „Втори път като се преродя, какъв ще бъда?“ – Вие може да се преродите сто пъти, това не е толкоз важно. Ами че ти може сто пъти да ставаш търговец, с милиони да разполагаш! Какво ще се ползваш от това? Ти може сто пъти да постъпиш в университета, но онова, което изучаваш в университета, и туй знание, което вземаш, и туй знание, което съграждаш – това знание на вас ви е потребно. Не мислете, че аз искам да ви съдя. Аз искам да ви осветля: онези от вас, които сте готови. Някои от вас спят – аз не искам да ги събуждам. Някои от вас има да спите още по един час; някои от вас може да спите пет минути, някои – една минута; но някои трябва да станете. Аз говоря на онези, които трябва да станат – какво трябва да бъде тяхното разбиране. Защото, ако така не разбирате нещата, пред вас ще седят такива страдания, които никога не сте видели.
Вие ще кажете: „Видях нещо.“ После ще кажеш: „Освободи ме от това нещо!“ И Ева, и тя видя. Тя разправя, че видяла плод. Аз не искам да разправям нищо по този въпрос, защото има две версии. Два разказа има какво е видяла Ева, но туй, което е казано, достатъчно е. Няма какво да се разправя, нито пък като ви разправя, ще придобиете нещо. Аз ви разправям онова, което трябва да знаете. Онова във вас, което скърби – това е Божественото начало във вас. Онзи във вас, който се радва – това е Божественото начало, което се радва във вас. Вие участвате в скърбите и в радостите, съучастници ставате в радостите и в страданията. Във вас страда Бог и вие участвате в Неговата скръб и радост. Господ страда – вие сте индиферентни в радостите на Господа. Господ се радва – вие сте индиферентни в страданията на Господа. Вие казвате: „Какво ме ползва тая радост, утре мога да я изгубя?“ Понеже не участваш в Божията радост – ще я изгубиш. Не участваш в Божието страдание – ще го изгубиш. Ти мислиш, че страданието е твое. Не е твое това страдание. Всички в света въздишате. Не страдате вие. Някой казва: „Аз страдам.“ Страда във вас Божественото начало. Сега се изисква да вземете участие в страданията, които Бог има. Тъй както вие чувствате – това е субективно, едно криво схващане. Но в страданието на Бога всякога Той мисли как да се справи с тия противоречия, които съществуват в твоя живот. Бог страда, като мисли да изправи Живота. Бог се радва в тебе и мисли как да запази твоето щастие. Този, който страда, едновременно мисли как да те освободи от това страдание, как при това страдание всичко да се превърне за добро. Бог се радва в нас да намери онези пътища, докато вие се научите как да запазите своето щастие. Постоянно Неговият Дух се занимава, от сутрин до вечер, с това – как да превърне скърбите ни, да работи за добро и да ни научи как да запазим своето щастие.
Така, както мислите, вие ще прогресирате. При всяко друго мислене, което вие може да имате, вие ще имате криво разбиране за нещата. Сега мнозина казват: „Аз искам да бъда светия!“ Има два вида светии: бели и черни светии. Ти ще бъдеш от кои светии? Или в бели дрехи, или в черни дрехи. Ти ще бъдеш светия и оттатък ще минеш. Никой от вас не може да се освободи от това да не бъде светия. Че такъв е законът! Както и ангели – има и два вида ангели: бели ангели и черни ангели. Ангели те са всичките в стремежа си. Някой казва: „Аз не искам да бъде светия!“ Аз разбирам това вече така: „Аз не искам да бъда от ония светии, с белите дрехи.“ Казвам тогава: никой няма да те спъне да носиш черни дрехи. Ти искаш да бъдеш светия с черни дрехи – никой няма да ти препятства. Едновременно гледайте да бъдете светии. Светията е човек, който прилага – той не търси, но прилага.
На друго нещо да ви наведа. Някои казвате: „Аз слушам какво ми казваш.“ Силата на човека не е в слушането. Единственият в света, Който слуша, Той е Господ. Ние трябва да говорим нещата. Господ да ни слуша, а пък ние трябва да прилагаме. Само на онзи професор, който добре те слуша, ти трябва да разправяш, да правиш нещата. Казва: „Направи го!“ – Ти ще направиш нещата, както той ги е направил. Тогава той в своето слушане ще определи, че това, което ти си говорил, може да го направиш. Ние трябва да направим нещата в света. Всеки от вас трябва да направи нещо. Тогава вие се спирате и казвате: „Аз още не зная какво да направя.“ Има нещо, което знаете. Какво се изисква от вас да направите? – Дойде ти една добра мисъл и една лоша мисъл: защо ще възприемеш лошата мисъл, та да мъчиш Господа в себе си, ако на Бога, Който живее в тебе, не можеш да направиш добро!? Едно добро желание колко ти коства на тебе – възприеми доброто желание. Не възприемай лошото, защото ти си свободен да направиш една добра постъпка и една лоша постъпка. Направи добрата постъпка! Вие ще кажете: „Този, на когото ще правиш добро, той не заслужава.“ Ти се самозаблуждаваш. Ти правиш услуга на Този, Който ти е дал живота. Ти направи услугата! На туй дърво, което аз съм насадил, кой трябва да яде плода му най-първо? – Аз. Ева нямала право да яде от плода на едно дърво, което не е садила. Друг е садил Дървото на познанието на доброто и злото и Дървото на живота. Тя нямаше право да яде от плода на едно дърво, което не е садила. Господ казва: „Няма да ядеш от дървото, което не си посадил!“ Казваш: „Той не заслужава да му направя добро!“ Онзи, на Когото ще правиш добро, всякога заслужава – Той е Бог. Това е идеал в тебе. Ти ще се изправиш, ще кажеш: „Ще го направя, Господи!“
Туй е сега важното, там седи силата на Живота! По този начин ако вие не мислите, тогава Господа ако търсите, надали може да Го намерите? Вие ще имате Господа, който постоянно се мени, ще бъдете в голямо противоречие. Вие ще кажете: „Той ми измени!“ Онзи, Който живее във вас, не може да ви измени. Нито при страданието може да ви измени, нито при радостите може да ви измени. Тъй седи една от Великите истини, които трябва да знаете. Туй е елементарна работа, но тя трябва да бъде като основа, като едно допълнение. По този начин ако работите, може да имате известни постижения. Ще ви дойдат страдания. От тези страдания Онзи, Който е във вас, ще ви избави. Той ще превърне всичките ви страдания в знание, а всичките ваши радости ще ги превърне в едно благо за вас за в бъдеще. Всяка скръб трябва да се превърне в едно благо.
Вие, като слушате, ще дойдете пак до старата тема: „Какво искаше да каже Учителя?“ – Искам да кажа туй: да ме разберете! Като вземете Свещената книга, между редовете има написано – четете, пък не пĂшете нищо в живота. Днес като пишете, утре като пишете, ще зацапате книгата. Никога не пишете своите мисли в Свещената книга! Чети книгата и си имай една чиста книга – на нея пиши, на чистата книга пиши своите мисли. При това вие седите и съдите. Не съдете! Не съди това, което е в тебе – кой го прави, не го съди! Нито съди брата си. Не съди Онзи, който седи в брата ти. Не съди Бога нито в себе си, нито в другите! Тъй трябва да разбирате нещата. Тъй аз ги разбирам. Когато казвам, че не трябва да съдим, аз разбирам така: не съди Бога нито в себе си, нито в другите. Някой човек направил нещо – не го съди! Ти само се учи! Вие казвате: „Той не говори право.“ – Как ще провериш, че не е право? Как ще проверите нещата дали са прави, или не?
Представете си, че една сестра целува един брат. Вие казвате: „Тази сестра не постъпи право.“ На кое основание? Съгласен съм, че не е право. В какво седи това, че не е право? Аз имам една свещ и една кибритена клечка: драсна – запаля свещта. Казваш: „Нямаш право да запалиш свещта.“ Кога нямам право да запаля свещта, при какви условия нямам право да запаля свещта? – Когато Слънцето грее. Когато съм в тъмна стая, имам право да запаля свещта. Никой няма право да пали свещта на Слънцето – и ако съм я запалил, имат право да ме съдят, както искат. Ако е тъмно, тази свещ ще ми послужи да мина по пътя. Ако тази сестра е моята свещ, която трябва да запаля – целувам я, запалвам я: нека да ме подтиква – аз съм извършил едно добро. Това е Волята Божия – нищо повече! Ако у тази сестра денем запаля свещта да гори, аз съм извършил нещо неприлично. Да направя мисълта си по-ясна: като направя мисълта си по-ясна, тя ще стане по-тъмна във вашите умове. Тази сестра, която ще целуна, която ще запаля: тя ще бъде болна, на умиране; тя не е красива, а жълтеничава, с бледи устни, ръцете й са изстинали, а не тъй червенички и топлички – ни най-малко. Целуна тази сестра – съвземе се тя и казва: „Благодаря на Бога!“ На тази, болната сестра, баща й ще бъде радостен, майка й казва: „Слава Богу, откак я целуна този брат, съвзе се!“ Ако този брат целуне здрава сестра и тя се разболее, какво ще кажете?
Ако се разсъждава, обективни да бъдат тия факти. Не да се говори туй, което не е. Моята мисъл права трябва да бъде заради мене, права трябва да бъде заради другите, права трябва да бъде заради Онзи, Който живее в мене, права трябва да бъде за Небето, което я вижда. Казват: „Че каква е тази мисъл?“ Всичко е позволено на човека. На разумния човек всичко е позволено – на човека, който живее. Когато казвам, че всичко е позволено, разбирам: когато Бог живее в мене, всичко ми е позволено, но когато Бог страда в мене, всичко не ми е позволено. При страданието на Божественото начало в мене има неща, които не са позволени. Следователно в даден момент аз трябва да се отрека от много неща в моята душа заради Онзи, Който живее в мене. Това е благородството в света. Щом аз се отричам, аз разбирам. Ако аз разбирам моите страдания, ще разбирам и страданията на другите хора. Ако разбирам своите радости, ще разбирам и радостите на другите. Ще ценя техните радости, както ценя моите страдания. Това е по новия начин да мислите.
Вие сега предполагате, че разбирате. Това още не е разбиране. Ако дойде някой от вас и каже, че иска да ме целуне, аз трябва да се спра и дълго време да правя своите изчисления: да го целуна ли? Най-първо ще кажа: „Вие не страдате“, после ще кажа: „Не може да ви целуна.“ Казвам: „Чакай да направя своите изчисления дали да ме целунеш.“ Това е цяла наука, Божествена наука: да поставиш една мисъл, да поставиш едно чувство, една постъпка точно на място – това е красотата. Един ден ще минете в живота си, ще видите какво сте правили. Вие, като влезете в Духовния свят, ще видите цял кинематограф: няма да ви съдят, но ще видите дали сте постъпили добре, или не. Красотата в живота седи в това – като видиш, да кажеш: „Много се радвам, че съм постъпил така!“ Това е хубавото, това е красотата – да не съжаляваш заради своята постъпка. Всяка постъпка трябва да бъде красива. Сега пита някой: „Дали съм прогресирал?“ Този въпрос, той е предрешен. Ти щом ме питаш, ти вече си доста прогресирал. Казваш: „Какво трябва да правя?“ – Това е предрешено, това е писано: цяла програма има какво трябва да правиш. Ти си пратен в училището: в първи клас всичките ученици знаят по всичките предмети какво трябва да правят. Всеки ден програмата е определена: какво да правят учениците в понеделник, вторник, сряда, четвъртък, петък, събота, неделя, в празник. Кажеш: „Днес не зная какво трябва да правя?“ – Тогава ти не си в училището, а щом не си в училището, ще идеш да пасеш говедата; ти щом не си в училището, ще идеш да копаеш, щом нямаш работа, ще идеш да градиш. Щом си в училището, ти знаеш: в училището са най-хубавите работи, извън училището са най-тежките. Ако не вземеш чука да работиш, ще ти дойде едно голямо нещастие. Още по-лошо е там, отколкото ако си в училището. Ще видиш: там са наредени всичките мъчнотии. Това са все задачи, които трябва да разрешите.
Двама души отпреди десет години се мразят, не могат да се търпят, като се срещнат, казват: „Че откогато го срещнах, оттогаз насетне всичко назад ми тръгна!“ Единият се оплаква, и другият се оплаква. И в единия има желание да се оправи, и в другия има желание да се оправи. Единият се върне и съжалява, че не може да направи нищо, и другият съжалява. Казва: „Не зная, може да си пречупя гръбнака, ако го направя.“ Опасява се, че може да го направи. – „Ако го направя, може да ми се счупи гръбнакът.“ Ако си уверен, че ще ти се счупи гръбнакът, не го прави, но ако си уверен, че няма да ти се счупи, направи го. Аз гарантирам, че освен че няма да ти е счупи гръбнакът, но ще заякне. Той мисли сега, казва: „Ще го направя!“ Дига си едната ръка с показалеца нагоре. – Не, не става с едната ръка, туй ще го направиш с двете ръце! Че защо ти е така, с едната ръка не става? При този брат, с когото искаш да се помириш, ще идеш с ума си и със сърцето си. Ти ще идеш с ума си и какво ще му кажеш? Ще му кажеш: „Аз направих една погрешка, която не трябваше да направя. Каквото поискаш от мене, аз ще го направя!“ – Той казва: „Какво ще излезе от това?“ – Ще излезе един бял гълъб, като го направиш. Тия двамата се примириха. Единият отиде и изправи погрешката си, и другият изправи погрешката си. След туй двамата тръгват напред. Какво им коства да не направят тази погрешка?
На вас ви казвам: мнозина от вас седите – не сте примирени, вдигате едната ръка. Не, не, двете ръце ще вдигнете! Вие се изправите, не искате да ви се мачка фасонът. Оставете вашия фасон. Ще ви се счупи гръбнакът! – Няма нищо. Имайте Божието благоволение на Онзи, Който живее във вас! Не само за мене да го направите, но за Онзи, Който живее във вас. Вие ще почувствате такава радост, каквато не сте почувствали. Ще почувствате такава сила в себе си! Не говорете за морални работи. Морал знаете ли какво значи? Мор значи повече. Мор на български значи да умираш, ал значи да вземаш. Всичките хора на Земята са много морални. Кой не взема знание? Мор значи повече, ал – вземане. Сегашният морал е, който взема. Морално живеят хората. По-морален живот няма: всеки е вземал, вземал. Аз ви похвалвам, че сте вземали, но сега ще учите закона на даването. В морала сте учили първото значение – да вземате: похвалвам ви за това! Казвам: спрете – вие сте вземали, вземали, всичко е пълно – от там сега ще давате. Всички трябва да давате. Как? – По същия начин, по който сте вземали. Ти ще кажеш: „Аз ще давам по същия начин, по който съм вземал!“ Ето едно разрешение на този въпрос. Ти вземаш – морален си. За да те обичат, ти трябва да даваш от себе си. Любовта се определя от два момента: щом началото е вземане, краят ще бъде даване. Щом началото е даване, краят ще бъде вземане. В началото ако даваш, накрая ще вземаш. В началото ако вземаш, в края ще даваш. Това е едно и пет. Две, три и четири – това са начините, пътищата, методите, по които се изявява нещо. Две, три и четири показват, че в твоята постъпка трябва да има мекота – тази мекота ще я опресни. Три е детинството – ти имаш един дух на дете: да не е раздвоен духът ти, да вярваш във всичко. Четири показва, че ти трябва да бъдеш твърд, тъй устойчив, че туй, което решиш, нищо да не е в състояние да те отмахне от него. Мекотата, нераздвояването на ума, силата на волята – туй значи 2, 3, 4, обаче никой не трябва да бъде в състояние да те отклони от онова, което е в тебе. Туй е Божественото!
Тази идея, която ви изнесох, може да се изнесе по два начина. Вие в идеята, която ви изнесох, ще внесете мекота. Няма да я ровите. Ще внесете онзи елемент на детската вяра, без никакво колебание. Ще внесете идеята, която ви казах. Идеята на постоянството ще опитате. След като я опитате, ще намерите нещо несъобразно според вашето схващане – тогава пак ще говорим. Аз изнасям една идея, която за мене е свещена. Аз съм опитал нещата и вървя по правия път. Аз правя опити: тази е Истината, в която няма нито едно изключение. Сега вие ще кажете: „Учителя няма страдания.“ Всичките ваши страдания за мене са като шуруп. Вие не сте били в дъното на ада, аз съм ходил в дъното на ада. Да идеш и да не изгубиш своето равновесие! Като идеш в дъното на ада, тогава ще се качиш в рая. Тогава ще разбереш какво нещо е Бог в своето величие! Ще слизаш в ада, но ще се качваш в Небето. Сега, като слизаш в ада, трябва нагоре да можеш да излезеш. Който се качи на високо място, трябва да мисли за слизане, и който слезе на ниско място, трябва да мисли за качване. Ако не знаеш как да слизаш от Небето и ако не знаеш как да се качваш от ада, не може да разбираш Великата истина.
Сега вие ще разсъждавате толкова, колкото разбирате. Вие не може да разбирате това, което търсите. Вие търсите нещо в света – прави сте. Туй, което сте намерили, е хубаво. Отсега стоят още по-хубави работи, които ще придобиете. Ти не може да сравниш туй, което ще придобиеш, с онуй, което си придобил. Казвам: трябва да бъдете готови. Туй, което сега придобиете, то ще ви бъде потребно през цялата Вечност. То ще бъде храната, която ще гради за в бъдеще. Върху него ще почива целият ваш живот, вашето щастие, целият ваш прогрес, вашата сила в света. Всичко в света почива върху туй – туй, което иде сега в света. Сега не трябва да се плашите. Ще кажете: „Господи, прости ми, досега не съм вършил Волята Ти, слушай ме, Господи, каквото ми кажеш, ще го върша.“ Той да ни слуша, ние да вършим Волята Му на Земята – това се изисква сега. Да вършим Волята Божия – всичко онова, което Бог е създал; от нищо да не се плашим, понеже в света всички неща са преходни. Всичките занятия, които имаме сега: вдигаш паницата, това е занятие; помагаш на някое растение, пишеш едно писмо, туряш си шапката, изуваш си обущата – всяко нещо като правиш, тебе да ти е приятно. Като си туриш шапката, да ти е приятно, като си туриш обущата, да ти е приятно. Казваш: „Много се радвам, че се обличам!“ Туряш шапката – радваш се, приятно ти е, че си туряш шапката. А ти туряш шапката – недоволен си, туряш обущата – недоволен си. От обущата не си доволен, от шапката не си доволен. Ако не си доволен от шапката си, носи я в ръката. Не си ли доволен, че си гологлав, тури я на главата си. Имаш коса на главата си – бъди доволен, нямаш коса на главата си – бъди доволен. Учете се всички да бъдете доволни. Както Павел казва: „Да бъдете доволни, това е Божественото!“
Сега не искам да тегля един морал. Божествената наука е ние да покажем, че ние сме от добрите деца на Бога. Много се радвам, че отивам в училището. Каквото занятие даде нашият Учител: като се върнем, каквото предаде, да го извършим! Казвате: „Ние остаряхме!“ – Стар е дяволът. Стар човек е, който е много работил. Вие, както виждам, никак не сте работили. Между вас няма стари. Вие привидно сте си турили маска, за да не ви карат да работите.
Та мисълта е: участвайте в страданията на Онзи, Който живее във вас! Участвайте в радостите на Онзи, Който живее във вас! Правете онова, което Той ви казва!
Отче наш
Петнадесета лекция на Общия окултен клас
3 януари 1933 г., София, Изгрев
Сряда, 5.30 часа сутринта
(Времето е облачно, мъгливо и студено.)