Цветана - Лиляна Табакова, "Съзвучия от бъдещето", СД Алфиола, 1992
НОВОТО БИТИЕ - ВТОРИ БОЖЕСТВЕН ДЕН
28.07.1942 година – Изгрева – София.
Днес, 28 юли преди обяд, отидохме с брат Христо при Учителя. По пътя към трамвая вървяхме по тротоара, покрай Двореца. Изведнъж, едно гълъбче падна от клоните, пред нозете ни. Брат Христо се наведе и го взе. Цялото беше в кръв. Опашката му беше оскубана. Ние внимателно го увихме, потърсихме в един магазин една мукавяна кутия и го сложихме вътре. Донесохме го при Учителя. Като седнахме на столовете, аз поставих кутията на празния стол до мен. Учителят погали гълъбчето и то, въпреки че беше тежко ранено, започна да гука. Попитах Учителя, как да го храня и как да го лекувам? Ще му порасне ли опашката? Той каза:
– Ти намажи болното място няколко пъти със зехтин и ще му порасне нова опашка.
– То ще може ли да живее без другарче, Учителю? Доста е тъжничко!
– Ти му купи едно другарче.
Започнахме да говорим за последния ми концерт. Учителят каза:
– В твоето пеене имаше дълбок смисъл.
– Учителю, много сестри и братя идваха на сцената и една сестра ми целуна ръцете. Вие чували ли сте песента на ангелите, тъй както те си пеят на небето?
Учителят се смееше:
– Те пеят сутрин – каза той – започват да пеят много тихо и постепенно засилват песента си. Има начини и методи, да се предаде тяхната музика и пеене на Земята, но хората не са готови още да чуят тази музика. Ти, вечер като заспиш, отиваш Горе и вземаш урок по пеене и се учиш на тяхното изкуство!
– Но аз не го съзнавам, Учителю! Моля Ви, Вие ме научете на това изкуство!
– Ние ще преведем музиката на ангелите за повдигането и облагородяването на хората на Земята.
– Учителю, като пеех Паневритмията, изведнъж почувствах, че и на небето се пее и като погледнах, „видях", че стените и таванът на салона бяха изчезнали някъде и цялото Небе пееше.
– Хубаво, хубаво.
Учителят беше радостен. Лицето му светеше. Извадих тетрадката си, където записвах мисли от беседите и прочетох:
„В бъдеще гениалните певци ще пеят наведнъж 2,3,4,5 и 6 тона."
– Как е възможно, покажете ни с пример?! – каза брат Христо.
– И сега, когато певците пеят бързи технически упражнения, се получава същото. Когато времето стане по-музикално, аз ще те науча на една нова песен, с нов ритъм; тя няма да има думи и постепенно затихва, и прави впечатление, че певецът се отдалечава от сцената.
Ние нищо не казахме. Учителят заговори за тембъра на гласа:
– Тембърът на гласа и добре озвученият тон зависят от това, дали двойникът на певеца е в ларингса му и дали звучат всичките обертонове, от които е съставен звука. Всеки тон си има една душа. Тази душа определя, дали тонът съдържа всичките си качества. Например, дали е мажорен този тон или е минорен.
– Кажете ни с пример, Учителю!
– Например тонът ФА е четвърти тон в гамата ДО мажор. Вземаме пак тона ФА в гамата ФА мажор, но тук той е първи тон. В двата случая, макар да е все ФА, той звучи различно и различно е съставен.
– Учителю – прошепнах аз, в изблик на едно неизразимо чувство на любов и радост – моля Ви да помогнете да осъществя едно мое желание: искам да направя нещо, което много да Ви зарадва! Да пея Вашите песни на всички същества!
– Имай още търпение. След войната ще те освободят от операта и ти свободно ще служиш на Бога. Ти сега си припомни каквото си учила по хармония, да научиш правилата за композиране, че един ден ще дирижираш, което си композирала!
– Учителю, дали да посмея да си представя това нещо?
Аз пак прочетох от тетрадката си мисъл, преписана от беседите: „Трябва да задържаме една част от благата, които Бог ни дава и останалото да раздаваме на другите."
– Учителю, как например да раздадем част от въздуха и светлината, които Бог ни дава?
– Във вид на добри, светли мисли, постъпки, дела и във вид на музикални тонове, като пееш за Бога и славата му!
– Учителю, когато се почувствам обезсърчена или ми е тежко, щом отворя наслуки една от Вашите беседи, веднага ми се дава отговор и състоянието ми се сменя. Ако изпея една от Вашите песни, трансформирането става моментално.
Почукаха на вратата и ни поканиха да обядваме. Излязохме вън да се храним. Учителят ни поднесе по едно голямо парче чист пшеничен хляб. Много бял беше хлябът. След това той ми подаде пиперка от салатата си и домат. Аз поех половината парче от домата, а той ми каза:
– Вземи и втората половина, да стане слънце, защото тъй е полумесец!
Учителят се обърна към брат Христо и на него даде същото. Когато поемах от ръката му пиперките, той ми добави:
– И те пеят!
– Да, Учителю! Много хубаво пеят! – Той се усмихна и потвърди.
След обяда той каза, че ще се видим в три часа. Точно в три часа, ние пак влязохме с брат Христо при него. Щом седнахме, Учителят каза:
– Ти трябва постоянно да разработваш градинката си!
– Какво да разбирам от думата градинка, Учителю? Аз нямам градинка!
– Градинката, това е талантът ти, гласът ти! Този живот ти ще береш плодове от градинката си! Когато човек има чисти мисли и постъпки, той отдалеч благоухае и мирише на теменуги, или на плодове. Всички плодове благоухаят. И черешата мирише много хубаво!
– Учителю, какъв акорд има черешата?
– Тя звучи в СОЛ мажорен акорд. Ти сега в операта ликвидираш кармата си. Там ти ще завършиш една Божествена работа. После, когато те освободим, ще изучаваш изкуството да служиш на Бога и да го прославиш с пеенето си. След като ликвидираш кармата си, ти ще добиеш абсолютна свобода и ще служиш свободно, Божествено!
Брат Христо беше просълзен. Станах права, коленичих пред нозете му и казах:
– Учителю, благословете ме, моля Ви! Пипнете с ръката си гърлото ми!
Аз бях вече седнала на стола си. Той стана прав, дойде при мен и сложи Божествените си пръсти върху мястото на шията ми, където е гърлото, където е щитовидната жлеза! Затвори очите си и задържа така известно време ръката си.
Изведнъж изпърка нещо в печката. Учителят бързо отвори вратичката и оттам излезе едно птиченце, врабченце, цялото очернено от саждите.
– То е паднало от комина – каза Учителят – дълъг път е пътувало.
Птиченцето хвръкна и правеше дълги кръгове из стаята, като търсеше прозореца. Учителят вдигна ръцете си нагоре, за да го насочи към горните криле на прозореца, които бяха отворени. Брат Христо и аз станахме прави и махахме с ръце, също като Учителя, и врабчето най-после изхвръкна навън.
Учителят седна на креслото и каза:
– Птиченцето послужи като предметно учение за чистотата. То падна в непозволено място, живя на тъмно и се изцапа в кюнците. Трима ангели го освободиха и му върнаха чистотата. На другата сутрин, Учителят говорил този пример в беседата си.
– Учителю – попитах аз – безпокоя се от известно време, сама ли ще остана в живота си?
– Най-хубавото нещо е човек да бъде сам, и да служи на Бога, и да е напълно свободен!... Бог никога не ни оставя сами. Бог никога няма да те остави с един крак. Все ще имаш близък човек, проводен от него. Ти, когато пееш на сцената имаше около тебе ангели, напреднали, гениални същества от невидимия свят.
– Учителю, да помагам ли на нуждаещите се души материално?
– Не! Ти само ще раздаваш духовното! Отдалеч, като Слънцето, ще им раздаваш, като им пееш.
Аз надникнах да видя, какво прави гълъбчето в кутията. То се беше събудило и ме гледаше. Аз казах:
– Колко са хубави очичките му. – А то веднага се изправи на краченцата си и пак си легна да почива. Учителят каза, усмихвайки се:
– То сега иска да каже: – Да знаеш само, колко се мъчих, докато ги добия.
Отворих тетрадката си и прочетох друга мисъл от беседите на Учителя:
„Когато ни се дадат страдания от съдбата, трябва внимателно да ги понасяме, за да ликвидираме с тях. Но когато ние сами си създаваме страдания, въпросът не седи така."
– Учителю, как да познаем, кои страдания са от съдбата и кои ние си създаваме?
Той ни каза следния пример:
– Една камила била много натоварена от своя господар – Бог и вървяла през пустинята. Този товар тя понасяла, но когато човекът ѝ сложил една заешка кожа, гръбнакът ѝ се пречупил. Значи, Бог знае колко ние издържаме и толкова ни дава, но тежки са нашите, човешките товари.
– Учителю, мъчно ми е, дето не пея окултни роли в окултни опери. Често на сцената се изнасят отрицателни движения, пеят се също отрицателни думи. Вие, Учителю, затрогвате ли се от такива сюжети?
Той сърдечно започна да се смее. Това продължи дълго. Извади кърпичка, избърса се и каза:
– Ти благодари, че ролите ти са невинни. Ти играеш твоите минали животи на сцената и така ти ликвидираш сега кармата си. Аз виждам, не онова, което артистите се мъчат да предадат на сцената. Отрицателното не ме интересува. Аз виждам положителното и зад всеки артист виждам миналото му. Аз черпя поука от това, което виждам и после прилагам. Ще дойде ден, когато артистите няма да изнасят порочния живот на хората и техните слабости на сцената; това не е изкуство!
– Учителю – извиках аз – не ми се пее там! Артистите са като деца. Слаба е културата им. Гордостта и тщеславието са силно развити у тях.
– Ние те изпращаме там временно! Ти ще извършиш там една Божествена работа! Всички, които те слушат там, ще дойдат при нас и ще станат ученици.
– Учителю, често пеем с брата Първия ден на „Битието".
Учителят изсвири на цигулката си и изпя Втория ден на „Битието". После каза:
– Вторият тон е РЕ. Тук има поляризиране на силите. Затова ще слезем октава долу. Във втория ден, Бог раздели водите и направи небето и земята. Във втория ден се явиха светлината и тъмнината, доброто и злото, мъжът и жената. Сега, човечеството живее още във втория ден на Битието. Учителят вдъхновено свиреше на цигулката си и пееше. Брат Христо записваше думите. Ние тихичко пригласяхме.
– Мелодията е странна, Учителю – казах аз.
Той продължи: – За втория ден Бог не каза, че бе добро! Той мълчи! За втория ден, Бог не се произнесе. Тогава се появи и злото.
Учителят пак засвири мелодията, която беше къса. Ние тихичко повтаряхме след цигулката и гледахме думите от листчето. Лицето на Учителя излъчваше Божествено вдъхновение. Брат Христо каза:
– Учителю, това не е песен, а нещо велико се предава от Вас на цялото човечество.
Аз изпях Първия ден на „Битието" и след това го съединихме с Втория ден. Учителят каза:
— Духът работи чрез окултното пеене! Пеенето е ангелски език. Молитвата е Божествена песен! Чрез пеенето се проявява и светлината!