Неделни беседи - 1940 г., 1940 г.
Новият век
Отче наш.
В начало бе Словото.
Ще прочета 4 глава от евангелието на Йоана до 25 стих.
А когато разумя Господ Исус че са чули фарисеите че Исус повече ученици прави и кръщава нежели Йоан, (2) (ако и да не кръщаваше сам си Исус, но учениците му,) (3) остави Юдея и отиде пак в Галилея. (4) И трябваше да мине през Самария. (5) И тъй, дойде в един Самарийски град нарицаем Сихар, близу до мястото което даде Яков на сина си Йосифа. (6) И там имаше кладенец Яковов. Исус прочее, утруден от път, седеше така на кладенеца; а часът беше около шест. (7) Идва някоя си жена от Самария да начерпе вода. Казва и Исус: Дай ми да пия. (8) (Защото учениците му бяха отишли в града да купят за ядене.) (9) Казва му жената Самарянка: Как ти който си Юдеянин искаш за пиене от мене която съм жена Самарянка? (Защото Юдеите не се съобщават със Самаряните.) (10) Отговори Исус и рече и: Ако би знаела Божията дарба, и кой е що ти казва: Дай ми да пия, ти би поискала от него, и дал би ти вода жива. (11) Казва му жената: Господине, нито почерпало имаш, и кладенецът е дълбок; и тъй, от де имаш живата вода? (12) Ти по-голям ли си от отца ни Якова който ни даде кладенеца, и той е пил от него, и синовете му, и добитъците му? (13) Отговори Исус и рече и: Всеки който пие от тази вода пак ще ожеднее; (14) а който пие от водата която аз ще му дам няма да ожеднее въ веки; но водата която аз ще му дам ще бъде в него извор на вода която извира в живот вечен. (15) Казва му жената: Господине, дай ми тази вода, да не ожеднявам нито да идвам тука да изваждам. (16) Казва и Исус: Иди повикай мъжа си и дойди тука. (17) Отговори жената и рече: Нямам мъж. Казва и Исус: Право си казала че нямаш мъж; (18) защото петима мъжа си водила, и този когото сега имаш не ти е мъж: туй си право рекла. (19) Казва му жената: Господине, гледам че ти си пророк. (20) Бащите ни в тазъ гора се поклониха; а вие казвате че в Ерусалим е мястото дето трябва да се кланяме. (21) Казва и Исус: Жено, хвани ми вяра че иде час когато нито в тази гора нито в Ерусалим ще се поклоните на Отца. (22) Вие се кланяте на онова което не знаете; ние се кланяме на онова което знаем, защото спасението е от Юдеите. (23) Но иде време, и сега е, когато истинните поклонници ще се поклонят Отцу с духъ и истина: защото Отец таквизъ иска поклонниците си. (24) Богъ е духъ, и които му се кланят, с духъ и истина да се кланят.
Духът Божи.
Аз ще взема най-маловажните думи в главата: „Дай ми да пия!“ Има цяла система за възбрана от пиенето. Казва: Да не пиеш. Че днес човек не е свободен да пие. Като дойде до пиенето, трябва да определиш. Вземам пиенето в обикновенния смисъл, както е в природата, но после частично, както е влязло в живота. Пиенето е една нужда за човешкото тяло, нужда е и за човешкото сърце. То произтича от желанието. Жадният човек голямо желание има да намери вода да пие. Най-голямата наслада е да намери една–две чаши и като пие, усеща какъв е смисълът на пиенето. Казват: Напил се. Изменя се веднага смисълът. Какво лошо има, ако човек се е напил с вода? Когато кажат напил се е, какво лошо има, ако се напил с вода. Малко има нещо в интонацията на думите: „Напил се“.
Та в цялата човешка реч има нещо, което е пропито с нечистота. Малко думи има чисти. Тези думи, които са запазили своята чистота, те са мощните думи. Вземате думата любов, тя трябва да се чисти най-малко сто години, за да се очисти. Щом кажеш любов, разбира се това, което не е.
Вземете един писател, какъвто е Толстой и той не може да разреши един семеен въпрос. Той на стари години не може да се разбере с жена си. Затова може да четете. Направи големи усилия и най-после беше принуден да бяга от къщи. Знаете причината за неговото бягство. Той беше толкоз нажежен, че бяга от къщи. Трябваше или да се подчини на туй, което жена му искаше, или да бяга – едно от двете. Сега ние на земята, искаме да примирим земния живот и в края на краищата остава, че този въпрос не е разрешен, не може да се примирим. Най-първо в младини човек се примирява и като дойде в старост, изпъква едно голямо противоречие. На младини искаш да се ожениш, да намериш богат, цели планини градиш, палати златни кроиш, деца, дъщери, цял свят създадеш, един рай. На стари години започваш да съжаляваш, че си се оженил. Аз само констатирам нещата както са. Има изключения. Когато човек се разболее, той е недоволен. Не, че животът сам по себе си е лош, но влизат неща посторонни на живота. Докато е болестта, той е недоволен от живота. Щом изчезне болестта, той пак е радостен.
Причината за всички неща седи в човешкото сърце, в желанията на човека. Често става прекъсване с Първата Причина и вследствие на това хората стават нещастни. За пример, вие ако отсечете един клон от дървото, той изсъхва. Ако извадите едно растение от почвата, то пак изсъхва. Ако извадите една риба от водата, умира. Ако извадите човек из въздуха навън, и той умира. Следователно, всеки човек ако го извадите от неговата подходяща среда, той започва да страда. Следователно, докато човек е потопен в областта на любовта, в онази среда на любовта, той расте. Щом го извадите от тази среда, той започва да линее.
Може да кажете, че другарката на Толстой си намери още един приятел и какво има от това. Този приятел е вън от Толстой. Човекът не е бил прост, но музикант, завършил по музика, по изкуството. После тя поддържала негови ученици и това никак не се харесвало на Толстой. Те са частични възгледи. Толстой остави да разреши въпроса в другия свят. Дотогава, докато хората ядат месо, те са виновни пред нас. Щом започнем ние да ядем месо, то е вече в реда на нещата. Който не е вегетариянец, казва за вегетарианците, че са тревопасни. Щом започнат те да ядат растителна храна, мислят, че е в реда на нещата. Всеки човек счита, че това, което прави, е в реда на нещата. Право е, когато тебе те обичат. Щом нещо те освобождава, право е. Простото разбиране е това. Коя е правата мисъл? – Която те освобождава, която не ти причинява никаква спънка в живота. Кое желание е право? – Което не те спъва. Коя постъпка е права? – Която не те спъва. Някои може да питате: Кое е, което не ме спъва? Но знаете, какво е спъването. Което те спъва, ще паднеш на лицето си. Туй, което не те спъва да паднеш, то е правото; туй, което те спъва и падаш, не е право. Ще паднеш, ще си разбиеш главата, носа си. Ако на деня десет пъти паднеш, ще имаш десет белези на главата си. Питам: Какво ще правиш тогава?
Сега слушам често хората да казват: Да си уредим живота. Обикновените хора го уреждат по един начин, талантливите – по друг, гениалните – по трети, и светиите, и те уреждат живота си – всеки урежда живота си. Мисля, че светиите са най-близко, които най-добре са уредили живота си. Дотогава, докато човек не се научи да жертвува себе си за другите, той не може да разбере смисъла на живота. Дотогава, докато чака, другите да се жертвуват заради него, той не разбира живота. Има основание за това. Толстой е страдал от навик на миналото. Той се научил от миналото, че другите трябва да се жертвуват. Като дошъл до въпроса, че трябва да се пожертвува, на жена си казва: Много работи направих, но по колко начина може да се разреши този въпрос. Най-после казва: Или ти, или аз трябва да умрем, един от двама ни трябва да умре. И най-после той трябваше да умре. Но в неговите разсъждения се забелязва едно дълбоко разбиране. Чувствувам, казва, как трябва да стане тази работа, но не мога да я направя. Чувствувам, че ти си права, но трябва да направиш една малка жертва, заради мене: Откажи се от този твой Танеев. Но изпитвали ли сте се вие да се откажете от туй, което обичате? Я попитайте един пияница, който 25 години е пил винце, че като дойде до чашата да се откаже. Природата някой път лекува онзи, който е пил вино: разклати се ръката, че ръката трепери, не може да занесе чашата до устата. Но те се ухитряват: завърже ръката с връв, прекара връвта през врата, вземе чашата с ръка и като тегли връвта през врата с другата ръка, чашата не се разлива, задържа се, но се не клати. Труден въпрос е да се откажеш от нещо, което обичаш, понеже то е свързано с нашата аура, нашата кожа засяга. Под думата кожа разбираме туй, което човек възприеме, всичките блага от природата. Ако се попари кожата, човек престава да живее. Ако запушите порите на човешкото тяло, човек умира. Човек диша и чрез порите си.
Та казвам: По някой път ние искаме някой човек да се отрече. Един човек като Толстоя, който искаше да въведе цяла една епоха, даваше морал на хората, как трябва да живеят, да обичат хората, да обичат Бога, когато Бог му даде един враг, този Танеев, и той не можа да го обикне. Чувствува едно крайно отвращение от този човек. Казва: Не искам да го видя. Доведете ми когото и да е, но не този, твоя музикален герой, казва на жена си.
Христос казва на тази жена: Дай ми да пия. Тя се обръща към него и Му казва: Как ти, който си евреин, искаш от мене вода, която съм самарянка. Христос започна да ѝ говори, да ѝ проповядва за онова новото в живота. Христос имаше предвид, че това, което се пише, за бъдеще ще станат разсъждения по същия въпрос.
Казвам: Вие всички минавате в една нова епоха и вие носите старите идеи. Със старите идеи живеете и мислите, че за бъдеще ще живеете, както досега сте живели. Когато богатият осиромашее, как трябва да живее? Той не може да живее с ония килими, пиано няма да има, едва ще има за прехраната си. Ако се изисква от тебе да живееш спокойно, като имаш всичките удобства, всеки може да го направи. Да живееш добре при неудобства, това е изкуство. По какво се отличава един гений и един музикален гений. Само за сравнение го давам. На един обикновен човек дайте му една цигулка, нищо не може да изкара. На един музикален гений дайте му една обикновена цигулка, ще изкара нещо. Като вземе обикновената цигулка, се ще изкара нещо. Казвате: Лоши са условията. Лошите условия се дават на добрите хора, за да изкарат нещо. Добрите условия се дават на обикновените хора, които нищо няма да изкарат. Срещам всякога недоволни. Всички искат като повярват в Бога, да се оправят тяхните материални работи. Представете си сега, ние, които живеем в 20 век, оправят ли се работите? Работите в Лондон оправят ли се? В Бирмингам, в Ливерпул оправят ли се работите? Англичаните минаваха за умен народ. Като кажеха англичанин, разбираха един умен човек. Турчинът като каже англичанин... Сега англичаните се намират в положението на Толстоя. Проповядва, че тъй трябва да бъде, но като дойде до него, казва: Или аз трябва да умра, или ти трябва да умреш. Един от двамата трябва да умре. Ако искаш и двамата да останем живи, трябва да отстъпиш, да направиш една жертва. Тя пък му казва, че той трябва да направи тази жертва.
Че по отношение на Бога и ние се намираме в същото положение. Ние в света не искаме да направим жертва. Бог досега се е жертвувал, сега ние трябва да направим една жертва. Най-после ще стане по който и да е начин. Ако не искаш и се откажеш, ще дойде смъртта, пак ще направиш жертвата. При умирането, ако човек има съзнание, като умира, човек мисли, че цялата вселена се разрушава пред него и той умира. Той няма една ясна представа. Били ли сте в положението на един човек, който умира? Когато умираш, ти ще намериш пред себе си 100, 200 души чакат, като излезеш из къщата си, нахвърлят се като разбойници, кой каквото намери граби, задигат и казват: туй, което остава, дай ни го. Като влезе в гроба, и там ще го намерят тия малките братчета, каквото намерят, всичко взимат. Оберат всичко, каквото има. Като идем нито мозък, нито нервна система, нито очи, нито лице, всичко изчезнало, остане празна кратуна и кости. Най-после казват: Ето един светия. – Не, не, такива заблуждения не искаме. Когато главата се изпразва, това не е глава на един светия. Светията е онзи, който не умира. Докато дойдем на положението да влезем в областта на безсмъртието, докато не се научим да любим, ние не сме светии. Толстой беше на едно място, искаше да умре или да не умре. И Христос имаше същия въпрос. И Христос беше подложен на същия изпит. Неговата възлюблена беше еврейският народ. Той искаше неговата възлюблена да се откаже от света, да приеме неговото учение, да тръгне заедно с него. Неговата възлюблена казва: Ти по моя път ще тръгнеш; най-после неговата възлюблена какво направи? Предаде го на властта, разпъна го, изпратиха го. Казва: Не е човек, с когото можеш да живееш и да се разбираш. Питам: Евреите станаха ли щастлив народ като разпънаха своят възлюблен? Не. Христос добре разреши въпроса. Казва: Ако мислиш, че без мене можеш да бъдеш щастлива, ще ти дам всичките условия. Две хиляди години даде условия на своята възлюблена и сега Христос пита еврейския народ, как живее, щастлив ли е? Че как, исторически не е ли така? Че всеки един от вас разрешавате много важен въпрос. До тогава, докато човек не се научи да обича, не да обича себе си, не да обича дома си, да обича обществото, народа си, цялото човечество, но да обикне всичко онова, което Бог е създал, то е човекът. Да знае, че има една връзка дето казва Христос: Аз и Отец ми едно сме, любовта на Бога е моя любов и Неговата воля е моя воля.
Казвам: Ние сме в преходен период сега. Създава се един нов свят. Светът се изменя. Когато започват да се топят ледовете, когато започват да се топят снеговете, пролетта наближава. Когато боледуват хората, кои са причините? Изменя се положението, топи се всичко туй. Ако съжаляваме за стопените ледове, ако съжаляваме за стопените снегове, не разбираме закона. Ако съжаляваме за болестите, които се явяват, не разбираме закона пак. Новият живот влиза вътре. Кои хора боледуват? На които кръвта не е чиста. Един човек с чиста кръв, той не може да боледува. Защото ония микроорганизми, от които нашият организъм страда, те намират храна в нас. Всичките болести, които ги имаме, се дължат на нашата нечиста кръв. Или аз казвам тъй: всичките болести се дължат на онова вътрешно безлюбие, което съществува между хората. За пример, ти хванеш една кокошка, погладиш я, нахраниш я, след туй ѝ туриш главата и я отрежеш. Тя се моли, но ти не я питаш. Тя кречи, казва: Остави ме да живея. Ти казваш: По-добре ти да умреш, аз да живея. Утре и тебе ще те хванат. Кой от нас ще остане жив? Ние сега казваме, че е волята Божия да умираме. Ако ти имаш едно дете и умира, волята Божия ли е да умре? Писанието казва: Не благоволява душата ми към смъртта на грешника. Защо ще ни убеждават така? В природата съществува една смърт. Един плод може да умре, но ще умре само онова външното на плода, костилката ще посадиш. Ти може да дадеш само онова външното, но онова, което имаш вътре в тебе, то трябва да живее.
Сега аз искам да напуснем философските работи, които смущават хората. Онова, което ни смущава, е неестествено. За пример, ако искам да ви доказвам каква е истината, то е лъжа. Една истина, която има нужда да се доказва, тя не е истина. Любов, която има нужда да се доказва, не е любов. Едно знание, което трябва да се доказва, не е знание. Може да ви представя истината. Може да ви представя любовта. Ще бъде смешно от ваша страна да ме питате, какво нещо е любовта? Вие знаете какво е любовта повече от мене. Но вие пресиляте любовта. Когато някой човек ви обикне, всичките имате следните прийоми. Най-първо в любовта вие представяте най-хубавата страна. Показвате се като ангели крилати. Като погледнеш мъжа или жената, като се е влюбил, виждаш един ангел, че е готов на всички жертви. Щом изстине, не те обича, измени политиката. Най-първо ти шеташ, после накараш и другите да шетат. Най-първо оставяш той да ти заповяда, после ти заповядваш. Казваш: Така ще бъде. Ако ти каже някой: Ела дай твоите пари и моите пари да ги турим в една кесия, не вярвай в това. Ако ти каже някой, ти напусни къщата и ела в моята къща, и в това не вярвай. Не вярвай, понеже ще се разочароваш – нищо повече. Тебе Бог ти е дал едно тело. Той ще каже: Излез из твоето тело и влез да живеем в моето тело. Цитират от Писанието: „в едно тело“. В едно тело подразбира еднаква любов. Ако ти ме обичаш, както аз те обичам, то е едно тело. Ако аз не те обичам, както ти ме обичаш, то не е едно тело. Телото е в любовта. Това тело, в което трябва да живеем, трябва да бъде толкова голямо, колкото цялата земя, да не се усещаме стеснени. Ти да си на единия полюс, на северния полюс, твоята възлюблена на южния полюс и пак да си гугуцате. Щом дойде на екватора, на едно място, ще има караница.
Сега не искам да влизам в стълкновение. То са възгледи. Противоречивите възгледи в нашия живот произвеждат всичките несносни страдания. От хиляди години неразбраната любов причинява всичките ни страдания. Онзи вълк, който ходи цялата нощ да търси храна и онази вълчица ходи да търси храна за своите вълчета. Като живее човек сам, целта е, че иска да роди вълчета. Вълчетата като са вътре, вътре ги храни и вън ги храни. За тия вълчета ти ще ходиш да направиш пакост на другите хора. Да кажем, ако двама души живеят заедно по Бога, да кажем един мъж и една жена живеят заедно, кое е онова, което ще накара мъжа да направи пакост на една жена? Желанието му. Ако единият стане слуга, другият става господар, веднага има едно различие. В света законът е съвсем друг. Бог, Който е най-силният от всичките, е слуга на всичките, Той работи, и вие ще работите. Той и сега работи, работи в нашите умове, работи в нашите сърца, работи в нашите души. Всякога Той ти казва: Този път, по който вървиш, не е прав, ще ти причини страдания, не върви. Ако не го слушаш, ще дойде страданието. Той ще ти каже и веднаж, и дваж, и триж. Господ, който толкоз години говори на хората, хората не вярват в Него. Казва: Говори ни нещо, но кой го знае, някакво заблуждение е. Всички вие, които сте били влюбени на млади години, казвате, каква глупост е било. Един старец на 85 години, като гледа старата баба, казва: Като гледам тази старица, чудя се как се влюбих в нея. Тя изгубила красивото вече. Онова, което той е обикнал, то не остарява, то не умира. Това, което остарява, то не е, което ти обичаш. Това, което се изменя, не е, което ти обичаш. Ти не можеш да обичаш това, което остарява. Не можеш да обичаш болния човек. Не можеш да обичаш и сиромаха. Не можеш да обичаш и богатия. Има богат човек, когото можеш да обичаш. Онзи човек, който не е роб на богатството, можеш да го обичаш. Онзи беден човек, който не е роб на сиромашията, можеш да го обичаш. Човекът не трябва да бъде нито роб на сиромашията, нито роб на богатството. Богатството и сиромашията трябва да му бъдат слуги, да ги учи как да изпълняват волята Божия. Ако ти си сиромах, какво трябва да правиш? Ако сиромашията представя празно шише, какво трябва да правиш? Трябва да го напълниш. Ако си богат, пълно шише, какво трябва да направиш? Трябва да го изпразниш. Следователно, при сиромашията ще пълниш шишето, при богатството ще празниш шишето. В простия смисъл, една обмена става в мислите. Следователно, богатите хора са носители на Божиите блага, които трябва да ги раздават. Всичките богати хора ще бъдат съдени, че не са раздавали Божиите блага както трябва. Справедливо ще бъдат съдени за неизпълнението. Бедните хора ще бъдат съдени, че не са служили както трябва. Богатите ще бъдат осъдени, че не са раздавали, бедните – че не са служили. В дадения случай ще бъдем осъдени за две неща: първо, че не сме щедри, както трябва и второ, че не служим както трябва. Цялото човечество днес е недоволно. Всичките са недоволни. Малко хора ще срещнеш, които са доволни. Богатият, ако има сто, иска двеста, 300, 400, 500 хиляди. Нито един не иска да бъде сиромах. Индусите имат един закон на кармата. Според него богатите хора на миналото са днешните сиромаси. Сегашните сиромаси за бъдеще ще бъдат богати. Защо богатите хора да не бъдат в състояние сами да се откажат от богатството? Ако най-умните хора решат да станат слуги, какво ще изгубят? Те знаят как да направят работите. Умните хора, дето идат, ще турят ред и порядък. Сега имаме за слуги невежи хора. Имаш слуга, който ще изпочупи всичко. Да имаш един слуга в къщи, който да е свършил четири факултета – разбира човекът. Като го погледнеш, приятно ти е. Само като му кажеш една дума и работата става. Аз желая всички да бъдете слуги, но да сте свършили четири факултета. Ако не сте свършили четири факултета, не ви препоръчвам да ставате слуги. Ако имаш обикновено образование, обикновен човек ще станеш. Но слуга, за да станеш, четири факултета трябват. Днес цял свят има нужда от слуги, които са свършили четири факултета, да знаят какво да вършат. Бедните хора трябва да знаят, какво да вършат. Като дойдат до една работа, трябва да знаят, как да свършат работата. Всяка жена, която се жени, трябва да е свършила четири факултета. Която не е свършила четири факултета, ако иска да страда, нека се жени. Ако иска да се ожени, да се родят от нея гении на човечеството в света, трябва да е свършила четири факултета. Някои са ме питали, трябва ли да се женят. Аз наричам всичките хора проводници. Човек, който не е проводник на любовта, не е човек за женитба. Мъж, който не е проводник на любовта, не е човек за женитба. Жена, която не е проводник на любовта, не е човек за женитба. Дете, което не е проводник, не е човек. Всеки, който не е проводник, не е на място. Тъй седи въпросът. Може някой път да ти е неприятно. Как тъй цялата земя е покрита с гробища и паметници натурени: тук почива еди кой си. Когато майката ражда едно дете, мене ми е приятно, едно дете. Онази майка, която погребва детето, ходи да го оплаква на гробищата, не е майка. Аз бих желал да има майки, които възкръсяват своите деца. Като дойде смъртта, да покаже пътя на смъртта. На смъртта да каже: Стой отвън, почакай отвън! И да я не приема в къщи. При силната майка смъртта седи отвън при вратата, не може да влезе в къщи да и вземе детето. Ще и каже: Какво обичаш? На друго место иди. Ще я прати при някоя крава, при някой заяк, при някой бръмбър. Но ще каже: Моето дете не го давам, няма да го буташ. Смъртта ще и козирува като някой войник. Такива майки се изискват сега за бъдеще, които да респектират смъртта. Вие казвате: Само Бог може да направи това. Право е. Бог на любовта го прави. Ако Бог в нас живее, ние ще бъдем като Него. Аз желая синца да бъдете като Бога, не по сила, по любов да бъдете като Бога. Бог е любов. Казвам: Новият свят, който иде, е свят на любовта.
Всички се обезсърчавате, казвате: Какво ще стане. Старият свят на безлюбието си заминава. Преди да е заминал този стария свят, ще го изпратим с почести, с картечници, с топове, с поздравления, ракети, ще му кажем: На добър час, на добър час! Новият свят и него ще посрещнем с дум-дум. Старият ще го изпратим с дум-дум и новия свят ще го посрещнем с дум-дум. Туй да го знаете. Когато изгревът иде, някой път буря има. Тази буря е освежителна. Когато залязва, пак има буря. То е изпращане.
Сега във вашите погледи чета: Кажи нещо утешително. Да ви кажа: Скръбта ви ще се превърне на радост, но след като пострадате. Сиромашията ви ще се превърне в богатство, но след като осиромашеете. Болестта ви ще се превърне на здраве, но след като боледувате. Болестта трябва да мине през вас и да си замине. Ще се спогодите с нея. Болестта иска, пълно ще и дадеш. Казваш: Какво искаш? Каквото иска, ще и дадеш и тя ще си върви. Изпрати я с дум-дум, с тъпани, с песни на 3–4 километра от къщи, кажи ѝ: Добър път и като дойде друг път, ще и кажеш: Добре дошла. Вие ще се уплашите. Втори път като дойде болестта, ще се намери отвън вратата. Като дойде няма да бъдеш слаб да те върже. Ще бъдете на равно. Ще кажеш на болестта: Едно време бях месоядка, сега съм вегетарианка, едно време аз обичах да измъчвам хората, сега ида да им помагам. Болестта ще бъде като сестра милосърдна да помага. Казва: Измених се. Моето сърце се измени, умът ми се измени, разбрах, че не седи в мъчението. Следователно, в лицето на болестта, вие ще имате една сестра.
Писанието казва: Бог ще влее духа си, и ще напише закон в сърцата на хората. Пише го сега. Всички от вас, които сте готови да възприемате новата епоха, която иде, неизбежно ще стане. Наричат го второ пришествие, промяна на века, смяна. Както искате го наричайте. Казва: Ще напиша закона в сърцата и ще вложа духа си и ще ме познаят от малък до голям. Не може да познаваш някого, ако не го обичаш. Всички ще се обичате, ще се надпреварвате да си правите добро. И мъже и жени, и слуги и господари, и учители и ученици, и всички ще се надпреварвате да си правите услуги и добро един на друг. За бъдеще тъй ще бъде. Сега е ликвидиране на страданието, на смъртта. Нали сте имали такава опитност. Намерил си чужди пари и мислиш да ги върнеш. Колебаеш се, да ги върнеш, или да не ги върнеш. Пари ти трябват, деца имаш, доста крупна сумичка си намерил – 200, 300 хиляди лева си ги намерил. Мислиш си за апартамент, автомобил, после радио, пиано за децата, добре да са облечени, мислиш за много неща, представяш си благата. Мислиш си, че Господ ти ги дал тия пари. Друга мисъл ти казва: Дай тия пари, чужди са. Колебаеш се – да, не, да, не. Най-после решиш да ги дадеш, чужди са – нищо повече.
Онова, което Бог ти дава, то е Божие благословение. Светлината, която възприемам, е Божие благословение. Бог, който живее в мене, няма по-голямо благословение от това. Чудни са някой път хората, като вярват повече в парите, които са вложили в една банка – стотина–двеста хиляди лева. Що са стотина–двеста хиляди лева? Аз като погледна, виждам с милиони заровени. Някои казвате: Покажи ни ги. Защо да ви ги покажа, за да станете нещастни? Да ти покажа Божията банка, та да идеш да я обереш. Мене после ще ме държат отговорен. Трябва да оценяваме онова, великото благо, което е в нас. То е същественото. Щом имаме вътрешно Божие благословение, всичко отвън е за нас. Никой не може да вземе богатството на земята. Така е направено, никой не може да го открадне, да го изнесе от земята. Онова, което ти се пада, което Бог ти е дал, ще дойде един ден. Кога ще дойде? Само, когато любовта стане господар във вашето сърце, във вашия ум, във вашата душа. Тогава всичко онова, което от памти века е обещано, то ще ви се даде. Ако любовта не дойде, никога не можете да бъдете щастливи, винаги ще сте като днес. Когато любовта заговори вътре, то ще дойде новият век вътре. Новият век, който влиза, близо е. Ние сме в ликвидирането на нашия век. Някой може да каже, че това е заблуждение. Това, което сега вършим, не е ли заблуждение? Хиляди хора като умират, каква е идеята, кажете ми. Днес се оправдава войната, понеже днешната война носи новия век. То е,което я оправдава. Войната е в съзнанието на тези хора. Когато идат конете на 4–5 полка кавалерия, нас конете ли ни интересуват или разумните същества на конете отгоре? Не ни интересува войната. Войната, това са конете. Но онова съзнание вътре за свободата, която иде за бъдеще. Виждаме ние, в една война се проявява любовта. И там ще идат сестри милосердни, които помагат, превързват раните. Всичко показва, че любовта иде.
Та казвам: Всички лоши условия ще предизвикат в нас онова хубавото, което е скрито, да се познаем, какви сме. Във време на мъчнотии и страдания ние се познаваме, доколко в нас любовта е развита. Та казвам: Вие сте дошли от хиляди години и чакате. Какво има да се плашите сега? Мнозина са проповядвали, че Христос ще дойде в света, и не са знаели, как ще дойде. В света иде онова мощното, единственото мощно нещо в света иде сега. Светът се е поправял по много начини и не се е поправил. Сега иде единствената мощна сила, която ще разтопи света и няма да остане частица неразтопена. Всичко ще се разтопи. След като се разтопи, ще се филтрира и всичко ще остане чисто и светът ще се поправи.
Сега един затворник, който 20 години е бил затворен в едно подземие, дето не е виждал слънцето никога, като го пуснат вън на слънце, като види да изгрява слънцето, ще каже: О, Господи, благодаря ти, че слънцето изгря за мене.
Тайна молитва.
6 беседа, държана на 24.ХI.1940 г. Неделя 10 ч. Изгрев
На 17.11.1940 г. няма беседа.