Книги за Учителя и за учението
КНИГА: Беседи от Учителя; 1932 - 1935 г.
Беседи от в. Братство т.3, изд. "Сила и живот", Бургас, 1996 г.
НОВИТЕ ПРИНЦИПИ И МЕТОДИ ЗА ВЪЗПИТАНИЕТО НА ЧОВЕКА
Капиталът на човека, това е доброто, което е вложено в него; това са възможностите в живота, то е късметът на човека. И всички хора очакват сега късмета им да дойде на крака. Или пък казват: Както Господ даде! А когато Господ го даде, както Той знае, те не го приемат, а казват: Защо, Господи ми даде това? Всякога, когато съвременните хора казват: „Както Господ даде“, те имат една идея, как трябва да бъде, и си казват: Дано да стане, както аз мисля. И като стане така, казват: „Господ е наредил“, а като не стане, както те мислят, започват да роптаят.
Всички противоречия в живота ни се дължат на един факт, който не можем да променим. Това е фактът, че не можем да изправим оста на земята. Всички пакости на земята произтичат от този наклон на оста й на 23 градуса. Но кой е майсторът, който може да я намести? - Било е време, когато оста на земята е била перпендикулярна. Учените казват, че цялата тежест тогава е била на Южния полюс. Но следствие на известни промени, които са станали на земята, увеличава се тежестта на Северния полюс и поради това равновесието се нарушило и оста се наклонява. И на всички хора сега оста им е наклонена. Няма нито един от вас, на когото оста да не е наклонена на 23 градуса. И целият стремеж на хората седи в това да наместят оста си, да бъде перпендикулярна. А една ос може да бъде перпендикулярна само между две основни точки, между две плоскости. Едната плоскост я наричам плоскост на любовта, която действа в света, а другата плоскост е плоскостта на знанието и мъдростта. Когато се измени перпендикулярът между тези две плоскости, идват всички нещастия в света. Когато човек не разбира закона на любовта, който действа в живота, не разбира и закона на мъдростта, който действа в човешкия мозък, то ще срещне едно противоречие. Туй противоречие може да изхожда от самия човек, а може да произхожда и от други причини. В дадения случай може да страдате - дали заслужено или незаслужено - без разлика. Ако мислим, че страданията ни са незаслужени, то и радостите ни са незаслужени. Но хората считат радостите в реда на нещата, а страданията считат като нещо незаслужено. Но всяко нещо, което човек опитва, колкото и малко да е то, той го заслужава. Щом имаш съзнание за нещо - заслужил си го. Но малките работи в света създават най-големите пакости. Всички недоволства в света произтичат от малък прах. Има един дребен прах, който прониква през всички пукнатини. Може да е херметически затворено, но този прах прониква и се натрупва. Сега всичкото нещастие на човека е, че е влязъл този прах в него. Човек има седем отвора на главата си, през които влиза този прах в мозъка. През очите, през ушите, през устата и през носа влиза този прах и като влезе, той е който образува една каша в човешкия мозък. Вие сега се намирате в едно противоречие и казвате - защо Бог е направил така? Бог го е направил много добро, но вие го поправихте.
Човешкият мозък не е навсякъде еднакво организиран. Част от него е полуорганизиран. Човешкият мозък е още в процес на развитие и всички нещастия в живота на хората произтичат от неговата неорганизираност. Запример, на някой човек всичките му нещастия произтичат от задната част на мозъка. Неговата глава е така направена, че има повече мозък отзад, отколкото отпред. А когато е силно развит този задният, малкият мозък, човек обича много да яде ида пие, обича да се удоволства ида живее нашироко и през целия си живот само дългове плаща. Всички беди на хората произтичат от малкия им мозък, който не е добре организиран и в който се намират центровете на егоистичните чувства и инстинктивните наклонности. Там се намират и половите чувства и когато този мозък не е организиран, то човек живее повече с чувствата и инстинктите си и е лишен от светлината на мисълта, която работи в предната част на мозъка. Тогаз животът му от единия до другия край е пълен с противоречия, макар и да има добри стремежи. Затова е необходимо да се организира задната част на мозъка, да се организират чувствата и да се поставят под контрола на разумната воля.
Хората правят грешки по единствената причина, че нямат светлина. Не че не са добри, но нямат светлина в мозъка си. Понеже едното полушарие на мозъка е съвсем неорганизирано, човек работи сега само с лявото си полушарие, а дясното седи в застой. Вънка от това, някои от мозъчните способности, с които човек работи, не са добре развити. Например, някой човек не е справедлив и съвестен; съвестта е чувство, а не способност, и когато човек няма съвест, това показва, че това чувство не е развито и той обича да послъгва, да краде, не е справедлив. А някои хора са съвестни - родени са така. Това показва, че това чувство е развито у тях. После, има хора набожни. Набожността е също чувство. Който го има развито, е набожен, който го няма развито, не е набожен. Има чувство на вярата; който го има развито, той вярва, който го няма, не вярва. Като дойдем до човешките способности, и те са свързани с известни центрове в предната част на мозъка. И като погледна един човек, аз виждам кои способности са развити и какво може да излезе от него. Гледам у някого центърът на времето не е развит, центърът на причинността и той не е развит и не може да разсъждава; наблюдателните способности са слабо развити, а той станал търговец и заборчнял.
Той може да е имал добри намерения, но не е имал нужните способности. Защото за всяка една работа се изискват съответните способности. И всякога, когато ще имате работа и отношение с един човек, трябва да знаете, кои способности са развити в него и развити ли са моралните чувства в него. Не е въпрос човек да се препоръча за морален, набожен и пр., но в действителност да има тези качества. В тези случаи аз вярвам повече на пергела си, отколкото на думите на човека. Набожността е едно от най-благородните чувства. И когато човек има развито това чувство, той има най-голямо благородство и състрадание във всяко отношение. Когато това чувство е слабо развито, такъв човек може да те пече на ръжен. От европейските народи това чувство е силно развито у славяните, у американците е средно развито; силно развито е също у евреите.
Когато разглеждам народите, виждам, че всеки един народ и всеки един човек си има свои добри и лоши страни, и знам какви са последствията в единия и другия случай. Запример, когато човек има слаба съвест, слабо религиозно чувство, вяра и пр., той се обезсърчава, обезверява и животът му се вижда безсмислен. Когато се проповядва на хората религия, ние искаме да развием техните религиозни и морални чувства. Един човек, който иска да стане набожен, той трябва да намери набожни хора, да влезе във връзка с тях, за да може да храни това си чувство. От набожния човек излиза една особено хубава светлина от центъра на набожността. На това място, индусите казват, че се намира тъй нареченият хилядолистник, с който е свързано едно от най- възвишените чувства - любов към Бога. И върху него е поставен целият закон за любовта към Бога. А когато това чувство е развито, човек е религиозен. Съвременните хора са крайно нерелигиозни. Съвременните хора нямат религия и не разбират какво нещо е религия. Религия може да има само един човек, който има любов към Бога. А Бог е едно Същество, Което е образец на всички хора. Всички добродетели и способности, всичко възвишено и благородно произтича от Него. Той е, Който контролира нещата. На всеки Той казва това, което трябва да прави. Не Той, но има ред същества, които са завършили своето развитие и ръководят човешкото развитие. Чрез тях Той казва на всеки човек какво да прави. Но за да може човек да слуша и изпълнява това, което му казват, той трябва да организира своя мозък. Добрият живот е път за организиране на мозъка. И ако един човек живее добре, това ще е в негова полза.
Сега целият стремеж на човечеството е да се организира най-първо човешкият мозък, а за това трябва една наука. Има начини, по които човек може да се превъзпита, не из един път. За да се превъзпита човек трябва да има ред образци. Например, човек не може да добие религиозно чувство, докато не влезе във връзка с хора, у които това чувство е развито. Като влезе при тези хора, той усеща нещо, което му дават. А може да даде този, който има. Всеки човек носи своите заложби, които Бог му е дал, но същевременно носи и резултатите на усилията, които той е проявил в миналото. Ако вземете двама души - единият има тънки вежди, а другият - дебели и надвесени вежди, то ще видите, че човекът с дебелите вежди е практичен, обективен - разбира физическия живот и може да бъде справедлив, но няма да има онези фини чувства в него. Той иска да се изпълнява каквото каже. А онзи с тънките вежди е отстъпчив. Той с голямата си отстъпчивост си създава големи пакости. За хатъра на този или онзи той прави погрешки. От какво произтича хатърът? Той произтича от едно чувство на тщеславие, когато чувствителността е чрезмерно развита и човек иска да има доброто мнение на хората. Хубаво е това, то служи за един подтик, но туй чувство трябва да бъде под контрола на разумността, защото човек не може да има всякога доброто мнение на хората. За да имаш доброто мнение на хората, ти трябва да даваш нещо. Ако не можеш да дадеш на хората това, което те искат от теб, не можеш да имаш доброто им мнение. Не търсете най-първо доброто мнение на хората, но най-първо гледайте онова, което правите, разумно ли е. Търсете най-първо опора в себе си, и после извън себе си. Защото, ако вие вървите паралелно в своето развитие с другите хора и ако техните мозъци са организирани като вашия и техните чувства и способности функционират като вашите, вие ще бъдете в хармония с тях и ще имате тяхното добро мнение. Но ако техният мозък не е организиран като вашия, и техните чувства и способности не функционират като вашите, вие не можете да се разберете, не можете да имате тяхното добро мнение. И ако отидете в различните страни, ще видите, че законите се различават. Всяка една държава според степента на развитие на народа си има и законите си. Колкото един народ е по-високо развит, по-добре е организиран неговият мозък, според онези закони и правила, които съществуват в природата, толкова по-разумни са и неговите закони. Защото животът не е произволен. В света има една правова държава, има съвършени хора. Дали вие ги знаете или не, няма какво да ви го доказвам. Някои искат доказателства. Как ще докажете на едно малко дете, което иска да хване Слънцето, че не може? Как може да си представи то големината на Слънцето? Даже сегашните учени хора, които говорят, че Слънцето е 1 300 000 пъти по-голямо от земята, не го разбират, защото за да разберете колко е голяма земята, трябва да я обгърнете. За да разберем земята, трябва да я обгърнем със своето съзнание, или едновременно да я видим отвсякъде. Да можем да видим какво става по цялата земя, това значи да разберем земята. Може да се зароди едно противоречие у вас, кой може да има това съзнание. Има хора, които живеят на земята, и които обгръщат със съзнанието си земята, и за които няма нощ, а има само един вечен ден. За тях Слънцето никога не залязва. Щом Слънцето изгрява и залязва за хората, това показва, че има дълго време да се усъвършенстват.
Но да се върнем към неща, по-близки до вашето съзнание. Вие се намирате в едно противоречие - искате да разберете вашия живот. Природата не ви е оставила в тъмно. Природата в нас е вложила известни чувства, за да ни предпази от нещастия. Някой път човек чувства, че след 4-5 години неговият живот ще се измени и трябва да вземе мерки, но той си казва: Това е илюзия. И след 4-5 години тази промяна, която той е чувствал, става, но той не е взел мерки и си създава излишни страдания. Затова човек трябва да се вслушa в гласа на природата, който говори в него. Човек е свързан с известни същества в природата, които му мислят доброто и го напътват чрез неговата мисъл. Някой път някое от тия същества ти казва: Направи това и тогава вие казвате:„Дойде ми на ум еди какво си.“ Тези същества чрез нашата мисъл ни учат как да постъпваме и ако ги послушаме, работите ни тръгват. Някой път сте загубили някой предмет и някое от тези същества ти покаже къде се намира. Те помагат на човека и го напътват в живота. Някои хора имат такива помощници и техните работи вървят, а други ги нямат и техните работи вървят по-мудно. Но за да бъде човек във връзка с тези същества, неговият мозък трябва да бъде организиран.
И това, което хората наричат късмет, това не е нищо друго, но връзка със същества, които са богати със своя опит и сила и могат да ви помогнат във вашия път. Наричат ги богове, светии, ангели, гении и пр. Както и да ги наричате, това е един факт. Аз искам да вярвате в това, което е вярно; не можете да вярвате, докато вашата вяра не е развита. Някой казва: Вярвай. Но вярата е един закон на ума. Да вярваш в Бога какво значи? Ако Бог ти е приятел, какво има да се плашиш? Бог не може да ви бъде приятел, докато нямате любов към Него, и да трепти сърцето ви за Него. Той ще ти нареди живота, ако Го обичаш. Защото ако не Го обичаш, нещата ще се сложат тъй както не си ги очаквал.
Сегашните знания на хората не са достатъчни, за да си обяснят и да схванат правилно същността на живота. Също така знанията и методите за възпитание не са достатъчно ефикасни.
Съвременното възпитание казва: бъди добър, справедлив, разумен, мъжествени пр. Хубави работи. Но как да бъде човек такъв? Дружи с такива хора, какъвто искаш да станеш. Който иска да има един честен син, ще избере най-добрата мома, която да има разбита съвест, религиозно чувство, твърдост, вяра, надежда, вдъхновение, памет и пр., навсякъде да има отличен, и като се ожени за нея, ще има един честен син. Но той също трябва да има тия качества. И тогаз ще имат синове и дъщери честни, справедливи и с всички добродетели. Но вие ще кажете: Каквото Господ даде. Ако посееш нивата си с бодили, Бог няма да ти даде пшеница. Ако развиете в себе си противоположни качества на добродетелите, вие не може да имате един гениален ум. Казват за някого, че е гениален. За да бъде гениален, човек трябва да има гениален ум, трябва да има гениални чувства и гениална воля. Да са развити всички мозъчни центрове и да е организиран целият му мозък. И всеки човек може да стане гениален, като организира мозъка си. Мозъкът се намира в постоянен процес на организиране. В един живот от 20-30 години, прекарани в организиране на мозъка, може да се дойде до гениалност. Но ако мислите самопроизволно, без да работите над себе си, да се молите само ида чакате оттук-оттам да ви похвалят, че сте добър човек - с това нищо няма да постигнете. За да стане гениален, човек трябва да работи над себе си, да организира своя мозък и да развива всичките си чувства и способности. Гениалният човек не трябва да бъде слаб и в своя морал и в своята любов. Любовта не седи само във вземане, но и в даване. При любовта ще вземеш и ще дадеш, обмяна трябва да има. И тази обмяна трябва да бъде правилна. Онзи, който обича, в какво ще покаже своята любов? Ако той в най-трудните положения в живота ви не може да застане редом с вас да ви помага, къде е неговата любов? И ако вие не можете да постъпите по същия начин, къде е вашата любов? Любовта не се изразява с думи, но с живота, с делата. Някой, който обича, казава: Ти си божествен за мен, аз съм готов да умра за тебе. Аз не искам никой да умира за мене. Аз искам хората да живеят за мен и аз да живея за тях.
Сега всички хора се намират на разни степени на развитие и различни са техните стремежи; но хората нямат знания да реализират стремежите си. Някой иска да се жени. Но преди да се жени, той трябва да види, как е устроена главата на неговата възлюбена. Главата й трябва да няма никакви дефекти. Щом намери някакъв дефект ще й каже: Ще те взема само когато изправиш дефекта си. Не бързайте да се жените. Работете 10 години над себе си и тогава се женете. Някои гледат млади да се оженят. Като се оженят какво ще направят? Да се оженят двама души разбирам, да се разбират и да си помагат. Това е смисълът на женитбата. Женитбата, това е една от великите тайни вътре в природата. Жената е излязла от мъжа и трябва да се върне в мъжа. Човек е излязъл от Бога и трябва да се върне при Бога.
Жената като се върне при мъжа и мъжът като се върне при Бога, тогаз нашият живот ще бъде уреден. Сега жената е вънка от мъжа и мъжът е вънка от Бога и вследствие на това се раждат нещастията в живота ни. Докато жената е вънка от мъжа, тя ще греши; и докато мъжът е вънка от Бога, и той ще греши. Жена, която не иска да влезе в мъжа, ще греши, и мъж, който не иска да влезе в Бога, ще греши. Ако мъжът греши, причината е, че не е в Бога; и ако жената греши, причината е, че тя не е в мъжа. Тя иска да има един мъж, но да е като кон, да му туря гем и да го възсяда. С това жената създава най-голямото си нещастие. И мъж, който се опита да подчини Божественото, да прилича на него, и той си създава най- голямото нещастие. Като дойдете до Бога, ще считате неговия закон за свещен. И жената като дойде до мъжа, и тя трябва да го счита за свещен. Говоря за мъжа излязъл от Бога. Когато жената намери онзи мъж, по който въздиша и почне да живее в него и когато мъжът намери Бога и заживее в Него - това е доброто семе, което човек трябва да посее. Това е новият човек, в който трябва да се посее доброто семе. А пък сегашните плевели ще ги оставите, няма да ги скубете. Забелязваш някой дефект. Не се мъчи да го изскубваш. Това не ще рече, че човек трябва да бъде сляп за своите погрешки, но не трябва да се бори с тях да ги изкоренява. Човек трябва само да подхранва и проявява Божественото. Да се опира върху силните си положителни черти, и оттам да почне да разработва всичките други чувства, сили и способности. Дружете с хора, които имат вяра, за да развиете вярата си. И любовта в своето проявление подлежи на развитие. Дружете с хора, които имат развити тези качества, които вие нямате, за да ги подхранвате у вас и да ги развиете. Това е правилният път за възпитание и облагородяване на човека.
И всички религии в света са методи за възпитание и облагородяване на човека. Когато човек започне да възпитава себе си, той трябва да знае, как да си помогне; и трябва да има правилни възгледи за нещата и явленията в живота. Той не трябва да счита, че нещастията и противоречията, които идват в живота му, са нещо неизбежно. Че това е съдба, карма и пр., това е полуобяснение на явленията. Всички грешки на човека в един живот могат да се изправят. Всички занемарени чувства и способности могат да се развият. За тази цел човек не трябва да държи в ума си своите погрешки и недостатъци, или тези на другите, а трябва да държи възвишеното и благородното в ума си. Не се опирайте върху отрицателните страни в човешкия живот, понеже там няма с какво да се занимавате. Винаги се спирайте върху положителните неща, които човек има, защото от тях можете да се ползвате. А върху дефектите на хората не се спирайте, понеже с това ще си създадете само нещастия. И когато казва Писанието да възлюбим ближния си, подразбира се, да търсим доброто, което Бог е вложил в нашия ближен, а не недостатъците. Защото от доброто ще се ползваме, а недостатъците, ако ги намериш, кажи му начини ако знаеш, как да ги изправи.
Да допуснем, че един човек не е милостив. Как ще го заставите да стане милостив? Ще кажете, че не обича да дава пари. Сега хората не се нуждаят от пари; но да дадеш на човека една хубава мисъл. Поставете го на изпит. И себе си човек ще постави на един изпит.
Всеки човек трябва да използва външните условия, при които се намира, и вътрешните възможности, които има, за да се повдигне. И след като се повдигне, ще трябва да работи и за повдигането на другите. Работници се искат за повдигането на света. Във всички области се искат работници. Ние сега очакваме един по-добър ред и порядък, но всички тези хора трябва да се превъзпитат и пресъздадат. Тогаз ще имаме едно общество такова, каквото ние го желаем. Но ако искаме да създадем едно ново общество с тези чувства и способности, които имаме сега, нищо няма да излезе. За да се създаде едно ново общество, хората трябва да превъзпитат и пресъздадат всичките си чувства и способности.
Тези усилия, които се правят в науката, в живота и възпитанието, навсякъде се иска знание, за да се тръгне по онзи път, който Природата от хиляди години е начертала и постоянно ни коригира. Това е новата наука и новото знание, които сега влизат в живота и трябва да се изучават. Религиозните ще кажат: Когато дойде Духът, Той ще ни научи. Това е много общо казано. Човек трябва да проучва нещата, които природата е създала. Доброто семе, което е посадено, трябва да израстне. Работете върху това семе, работете върху органите на вашия мозък и не се обезсърчавайте. Когато дойде обезсърчението, то показва, че надеждата ви е слаба. Меланхолията показва, че вярата ви е слаба. Когато изпаднете в безверие и почнете да се съмнявате, любовта ви към Бога е слаба. Когато казвате, че много добрини не трябва да се правят, това показва, че милосърдието ви е слабо. Когато някой закъснява или избързва, това показва, че центърът на времето у него е слабо развит. Всяко нещо трябва да става точно на време. Защото, ако направите нещо без време, ще имате най-голямото разочарование. В Божествения живот всички неща са поставени на време.
Когато всички хора съзнателно се заловят за развитие на всичките си сили и способности и за организирането на мозъка си, те ще навлязат в един нов свят, в който противоречията постепенно ще изчезнат и те ще заживеят новия живот на любовта.
Беседа от Учителя, държана на 2 септември 1934 г.