Нова земя
В природата съществува един важен закон – закон за разумната икономия. Съвременните хора нямат тоя закон предвид. Те са крайно разточителни. Когато им се говори за икономията на природата, те казват, че са свободни да правят, каквото искат. Дето е разумността, там е свободата. За каква свобода може да се говори там, дето няма разумност? Няма защо да се безпокоим, че тук-там в света има нарушения. Някога се яви буря, някога дъжд, става промяна на времето – температурата спада. Някога човек не си дояжда и не си доспива. Някога е по-добре ти да не си доядеш, а другите да си доядат, отколкото ти да си доядеш, а другите да не си дояждат. Много от сегашнитв хора имат особено възпитание – Евино. Откак влвзе първият учител в рая, дойде заблуждението. Той заблуди жената, като ѝ каза: Не трябва много да работиш, не ти трябва много знание. Достатъчно е да изядеш един плод, за да придобиеш зведнъж истинското знание, да придобиеш и безсмъртието. Жените и досега вярват в думите на първия учител. Те предадоха това учение на мъжете. И те вярват в него.
Има два порядъка в света: Божествен и човешки. Божественият порядък се познава, след като го приложиш. Невъзможно е да го познаеш, без да си го приложил, без да направиш нещо за него. Човешкият порядък, обаче, се познава преди да си го приложил. Хората са наплашени от човешкия порядък, от човешките работи. Те казват: Ние знаем човешките работи, опитали сме ги.
Питат: Защо са добрите хора в света? – За да има плодове. – Защо са лошите хора? – За да стават скандали. Лошите хора са причина за недоимъка. Въпреки че има и лоши хора, съвременната култура минава за такава, която е достигнала върха на своето развитие. Историята не помни по-добре въоръжени хора от сегашнитв. Тая култура е създала далнобойните оръдия, с които днес убиват хората, унищожават цели градове. Като стрелят, гранатите отиват на 400 – 500 км разстояние. Според статистиката на англичаните, неприятелят е разрушил 4 500 000 къщи. Не е малко това число. Вън от това, има още много фабрики и заводи разрушени. Такива разрушения има и в други страни – в Русия, в Германия и др. Какъв ще бъде краят на това? Днес са избити и милиони евреи, поляци и други народности. Като се направи баланс на жертвите от съвременната война, ще дойдем до едно внушително число. Ако тия хора трябваше да се пожертват доброволно, не биха го направили. Невъзможното стана възможно.
Днес всички очакват мир. Мирът се основава на закона на любовта. Само такъв мир може да бъде справедлив и постоянен. Дето е правдата, там е мирът; дето е до-бродетгльта, там е мирът; дето е разумността, там е мирът. Мир има само между здравите и богатите хора. Казано е: „Горко на богатите!" Казвам: Горко на богатите, които носят, учението на Ева! Горко на учените, които носят учението на Ева! Горко на ония, които живеят в заблуждения! Всички хора се страхуват от това, от което не трябва да се страхуват; те не се страхуват от това, от което трябва да се страхуват.
Няма по-опасен момент в живота от тоя, да измениш посоката на един лъч на любовта. Хиляди години ще минат, докато поправиш тая погрешка. Да мръднеш само на една стотна от фокуса на любовта, години ще отидат, докато поправиш отклонението. Спомнете си библейския разказ за грехопадението. Ева изяде само един плод и сгреши. Ще кажете: Какво от това, че изяла един плод? Така изнесен, разказът е за учени хора. В тоя плод има зараза, каквато носят сегашнитв микроби. Има учени хора, които изучават силата на холерата, на чумата и на други заразни болести. Микробите на тия болести се размножават чрезмерно много. В една нощ те се увеличават с милиони и отравят организма на човека. На тия дребни, необуздани същества, които се размножават тъй бързо, трябва да разредиш серума. Болният трябва да изпие 4–5 чаши гореща вода, за да се намали силата на размножението им, и процесът да спре.
Казваш за някого: Аз го обичам. – Там е лошото. Казваш, че го обичаш, но това не е вярно. Как ще докажеш, че го обичаш? Ако е болен и, като го посетиш, той стане от леглото си, ти го обичаш. Ти си го погледнал добре. Да допуснем, че като погледнеш човека, той падне на земята. Как мислиш, твоят поглед намясто ли е?
Една млада, 19 годишна мома, свършила училище, пита: Има ли Господ в света, или няма? Казвам: Ти търсиш твоя Господ, който сега е на 19 години, черноок, с високо чело, с правилен нос, с хубави очи. Тя пита: Ще живеем ли добре с него? Ако го обичаш, ще живееш. Ако не го обичаш, няма да живееш добре с него – главата ти ще побелее.
Какво искате вие, съвременните хора? Ако си генерал, ще те съдят; ако си министър, ще те съдят; ако си цар, ще те съдят. Сериозна съдба има. Писано е в религиозните книги, че ще има обща съдба. Някой казва: Ще отида на оня свят. Ще идеш на оня свят, но и там има съдба. Като тръгнеш за оня свят, ще носиш всички документи оттук. В оня свят съдят само добрите хора. Лошите хора ги съдят на земята. Ще ти вземат всички документи за доброто и ще кажат: Ти си добър човек. Архивата на доброто взимат горе, осъждат те и те възнаграждават. Ония, които не са съдени на земята, ще бъдат съдени горе. Там ще ги възнаградят, ще им дадат жилища. Христос казва: „Отивам да ви приготвя място."
Някои от вас може да отидат в Америка, да наблюдават вселената с новия далекоглед, който увеличава извънредно много. Какво ще видят? С тоя далекоглед те могат да четат надписите на разстояние от Ню Йорк до Париж. Сега ние живеем в затворени форми, не знаем, какво има в другите слънца и планети. Не знаем, какво има на Луната. Не знаем, какво има на Марс.
Ако гледате Марс с телескоп, ще видите на него няколко линии, по които учените хора гадаят. Около Сатурн има няколко пръстена. Венера е забулена, добре покрита, нищо не виждаш на нея. Като ни гледат от другите планети, никой не подозира, че ние се безпокоим толкова много. Съвременните хора са ятаци на паднали духове. Днес търсят всичките тия ятаци. Не искат да наказват хората, но ятаци търсят. Дойде някой ятак около вас – хванете го и пуснете хората да си вървят. Духовете са слезли от друг свят. Избягали са, скрили се на земята. Сега трябва да си вървят.
Често хората се запитват: В какво да вярваме? Те вярват точно в това, в което и аз вярвам. Вярват в светлината – без светлина не може. И те приемат светлината по същия начин, както и аз. Те вярват във въздуха и го приемат по същия начин, както и аз го приемам. Вярват и във водата. И нея приемат по същия начин, както и аз. И хляба по същия начин приемате. Другите неща са второстепенни. Какво съществува вън от светлината? Какво съществува вън от въздуха? Какво съществува вън от човешката мисъл? Още много работи могат да съществуват, но не са реални. Реална е човешката мисъл, понеже е обоснована на Божията мисъл. Тя е създадена по образ и подобие на Бога. Бог мисли. Щом Той мисли, и ти мислиш по същия закон. Чрез дишането трябва да разберем човешката мисъл. Човек се мъчи да диша дълбоко. Не да се мъчиш, но да дишаш с доволство и радост. Най-хубавото нещо е човешката мисъл.
От всички се иска разумна икономия в живота. Ако вселената се разкрие пред вас, ако всички имате радио да чувате, какво се говори на Слънцето, на Юпитер, на Венера, на Меркурий, на Марс, на Сатурн, на Уран, на Нептун, светът щеше да бъде друг. Аз бих желал да имате поне един радиоприемател от Луната.
Мнозина се безпокоят, какво ще стане с техния син, или с тяхната дъщеря. Защо трябва да се безпокоят? Бог има безчислено светове и същества в тях и не се безпокои. Трябва ли да се безпокои за тях? Какво ще стане със сина ви? Ще стане това, което е станало и с вас. Ако бащата е вълк, и синът ще бъде вълк. С други думи казано: Ако бащата е лош, и синът ще бъде лош; ако бащата е добър, и синът ще бъде добър. Ако майката е умна, и синът, и дъщерята ще бъдат умни. Децата вървят по линията на бащата или на майката. Има разумност в света.
Защо е дошъл човек на земята? – Да чисти. Ние сме пратени на земята, да я чистим от калта. Съществува обществена повинност на земята. И ние сме дошли затова, да чистим земята с лопати. Понякога се уморяваме – много работим. Не се иска пресилена работа. Достатъчно е да чистим най-много по два - три часа на ден.
Кой чертае бъдещето на човека: бащата или синът? Бащата определя, какъв да бъде синът. Майката чертае, какъв да бъде синът. Бащата и майката раждат деца, следователно, те са повод – те чертаят тяхното бъдеще. Когато синът стане баща, той чертае бъдещето на своя син. Мислите ли, че Бог – нашият Велик Баща, Който ни е пратил в света, ще остави на нас, ние да чертаем своето бъдеще? Той е начертал нашия път, и ние трябва да вървим по начертания път. Когато ние сами създаваме нещо, имаме право да чертаем бъдещето му. Какво правим понякога? Искаме да внесем своите теории и възгледи в Божията система и настояваме, всичко да се върши според нашите разбирания. Това е невъзможно. Това може да стане, когато ние бъдем самостойни творци.
Днес любовта действа в света. Единственото нещо, с което се отличава любовта е, че тя изисква най-малкото. От слабия изисква малко, от силния – много. Няма друга разумна сила, която да спазва това правило, както любовта. Тя иска от човека, като срещне своя ближен, да го погледне мило. Това и най-слабият може да направи. И без това, като срещнеш един човек, ще му кажеш „добър ден". Не можеш ли тогава да му изпратиш един мил поглед? Ще кажеш, че си неразположен. Отде иде това неразположение? Любовта е крайно справедлива. Тя иска и хората да бъдат справедливи.
Казва се, че трябва да обичаме. На какво се основава закона на любовта? Казваш: Трябва да обичам. – Защо? – Закон е това. Бог е Любов. Той е създал света, и всяко същество е задължено, по закона на необходимостта, да обича. Човек е свободен, никой не му се налага, но освен любовта, няма друг път, по който той трябва да върви и да действа. Хората се нуждаят повече от любов, отколкото от знание. Когато си гладен, не е важно знанието. Любовта се отличава по това, че тя не се изучава, нито учи някого. Любовта не се учи в никое училище. Единствените същества, които се раждат учени, това са съществата на любовта. Като се научат, тогава се раждат. Значи, те се раждат учени. Като се родят, те знаят вече, как да ядат.
Един ден срещнах едно шестгодишно момиченце. То отправи към мене мил, любовен поглед. Каква мекота, каква дълбочина имаше в тоя поглед! Той говори за неговия характер. Питах се, де е учило момиченцето това нещо? Учено се е родило, готов артист. Колко почтени моми и жени се усмихват, но погледът им не е мил, усмивката им няма съдържание. Това момиченце постъпва като учен човек – приятно ти е да го гледаш. И вие трябва да се учите от него. С погледа си само, то казваше: Бог ми е дал очи да гледам, да се радвам на Божията светлина. Радвайте се и вие на Неговата светлина. Това е философска мисъл. Детето разбира, че хората трябва да възприемат светлината през очите като през фокус, и да се радват.
Някой казва: Аз съм чел Писанието. Ти мислиш, че, като си чел Писанието, си набожен, честен човек. Може да опиташ, колко си честен, доколко хората имат доверие в тебе. Иди в една чужда страна, в Англия или в Америка например, без пет пари в джоба си, и като срещнеш непознат човек, запитай го, какъв кредит би ти дал. По лицето да определи кредита. Някой може да те кредитира за 100 лева, друг – за 500 лева. Едва ли ще се намери някой, да те кредитира над хиляда лева. По-горе от хиляда лева никой няма да ви даде. Зная един случай на оказано доверие. Това беше с един мой познат. Отишъл да си купи дрехи. Избрал дрехите, пазарил ги и когато трябвало да ги плати, бръкнал в джоба си, кесията я няма – забравил я вкъщи. Той се извинил и оставил дрехите настрана. Обърнал се към търговеца с думите: Нека стоят дрехите тук, забравил съм кесията си, ще се върна да платя – тогава ще взема костюма си. – Вземете дрехите, казал търговецът, ние имаме доверие във вас. После ще донесете парите. Как оказаха доверие в него? Той не беше вярващ, нито набожен човек. Има нещо, което показва, какво се крие в човека. То определя неговото вътрешно естество. То е неизменното, реалното в човека. Всичко, което не се мени, е реално. Следователно, който се мени, не живее в реалността. Който не се мени, живее в реалността.
Всички хора са призвани на работа. Кой за каквото е дошъл на земята, това ще работи. Червеят си знае работата. Бръмбарът си знае работата. Вятърът си знае работата. Реката си знае работата. Звездите си знаят работата. И човек трябва да си знае работата. Чудни са хората, не искат да напуснат земята! Много естествено, не са свършили работата си.
В Америка някъде, близо до една духовна семинария, живяла една стара, 90 годишна негърка. Тя често се молела на Господа, да прати някой ангел, да вземе душата ѝ. Тя казвала: Господи, стара съм вече, дотегна ми да живея на земята. Искам да си замина оттук. Студентите, които живеели в близко съседство с нея, чували молбата ѝ. Един ден трима от тях се наговорили да ѝ устроят една шега. Потропали на вратата ѝ. – Кой хлопа? – запитала бабата. – Трима ангели. Изпратени сме от небето, да вземем душата ти и да я отнесем горе. – Кажете на Господа, че бабата не е тук.
Често слушате да казват за някого: Той не заслужава моята любов. – Бог, Великият, гледа с благоволение към тебе, а ти се питаш, заслужил ли е даден човек твоя поглед, твоята мисъл, твоето внимание. Всички звезди гледат с благоволение към тебе, усмихват ти се, а ти още се питаш, да окажеш ли внимание към някого, или не. Цялата вселена е пред вас. Слънцето изгрява и свети. А човек търси начин, как да постъпва. Постъпвай, както слънцето. Постъпвай, както вятъра. Постъпвай, както водата. Постъпвай, както бръмбарите.
Някой седи, мисли и се запитва: Какво да правя, отде да взема хляб? Защо мислиш напразно? Години ще мислиш и нищо няма да направиш. Стани рано сутринта, започни да работиш и кажи: „Йова и ре." Това значи: Господ ще промисли. Бог е промислил вече, ти ще работиш, и хлябът ще дойде. Разболял се някой – ще оздравее. Обеднял някой – ще забогатее. Пропаднал на изпит – ще издържи. Изгубил парити си – щастието му ще проработи. Каквото и да ви се случи, дръжте положителна мисъл в главата си. Питаш: Ако държа положителна мисъл, ще стане ли това, което поддържам? – То е станало, няма защо повече да става. Ти търсиш подкрепа, а вече имаш такава. Има разумност в света, която е определила, кой на кого да помага. Това е определено в Божествения план. Ще кажете, че трябва да се доказва това. Божественото не се нуждае от доказателства. Който се заеме да доказва духовните работи ще види, че само едно на стоте е вярно. Останалите доказателства едни-други се изключват. Някой боледувал, употребил едно лекарство, което му помогнало. Лекарите препоръчват същото лекарство на всички, болни от същата болест. Обаче, лекарството не помага. Двама души не могат да се лекуват с едно и също лекарство. Това малцина знаят. Ето защо, едно и също лекарство минава от поколение на поколение.
Мощна е любовта. Мощна е и в началото, и в края. Тя е мощна и в силната, и в слабата си страна. Двама паралитици били болни цели 20 години. Понеже нямало кой да ги гледа, оставили ги в една клиника, в едно малко планинско градче, някъде в Южна Америка. Един ден една змия – звънарка се спуснала от планината в града. Като я гонели, тя успяла да се скрие в болницата, дето лежали двамата паралитици. Те видели отровната змия и толкова се уплашили, че забравили болестта си: скочили от леглата и избягали вън. Тоя случай направил сензация в целия град, и вестниците писали за него. Това, което лекарите не можаха да направят, направи го звънарката – змия. Като влезе в стаята на паралитиците, те веднага оздравяха.
Помнете: Няма по-голямо благо в света от страданията. Те са най-голямото благо на земята. Защо идат страданията? – Да ти до-несат блага. Докато си на земята, ще страдаш. Щом напуснеш земния живот, положението ти ще се измени. От времето на Христа досега, страданията са намалили силата си. Днешните страдания не са толкова интензивни, както тия в миналото. Сегашните хора по-леко понасят страданията. Можете ли да си представите страданията, през които Христос е минал? Той се е намирал в такова напрежение, че кръв излизала от порите Му. Външното налягане не могло да спре изтичането на кръвта.
И тъй, от времето на Христа, страданията са се намалили, а любовта се е увеличила. В мисълта на сегашните хора има повече любов, отколкото в миналото. Днес милиони хора са ранени, но лекари, милосърдни сестри се грижат за тях. С носилки ги носят, лекарства им дават, хранят ги добре, утешават ги. Голяма организация съществува за целта. В тия грижи и жертви се вижда любовта и безкористието на хората. Крайната задача в живота им е добра. Всички се стремят да проявят мощното – любовта. Един ден любовта ще застане над всичко. Тя ще заличи всички недъзи. Когато се охлузи кората на дървото, или кожата на човека, сама се оправя. Под „сама" разбираме любовта. Тя е единствената сила, която всичко оправя. Остави се на любовта, тя всичко ще оправи.
Казано е в Писанието, че човек е направен по образ и подобие на Бога. Обаче, не всички хора са направени по образ и подобие на Бога – само родените от Бога. Казано е: „Роденото от плътта, плът е; роденото от Духа, дух е." Христос казва: „Ако не се родите от вода и Дух, не можете да влезете в Царството Божие." В това раждане е смисълът на живота. Ако Бог, Който ви е говорил от хиляди години, не можа да ви убеди в истинността на тия думи, и аз не мога да ви убедя. Остане ли отсега нататък да ви убеждават, вашата работа е загубена. Аз познавам добрата страна на хората. Във всеки човек има нещо любовно, но трябва да знаеш, какво да му кажеш. На студента, който отива на изпит, кажи само две думи: Добре ще свършиш изпита си. На кандидата за доктор, който отива да държи тезата си, кажи: Добре ще свършиш. На майката, на която предстои да ражда, кажи: Благополучно ще родиш. Отдето минаваш, казвай: Добре ще свършиш работата си. Минаваш покрай едно дърво, кажи му: Добри плодове ще имаш.
Съвременните хора се безпокоят, какво ще стане с тях. Те търсят Божията правда и справедливост. Наистина, велико нещо е справедливостта. Тя е велико, мощно нещо. Дето има правда и справедливост, там има ред и порядък, там има свобода. Що се отнася до свободата, тя е външна форма на справедливостта. Днес всички очакват справедлив народен съд. Народът ще съди. Бог трябва да се прояви чрез него. Всички се страхуват, да не би българският народ да отдаде по-крайна присъда, отколкото трябва. Да вярваме, че народът ще отсъди правилно.
Да вярваме, че народът ще съди по Бога. Отде иде вярата, че един съдия ще бъде по-справедлив от цял народ? Коя вода е по-прясна: в шишето или в извора? В извора е прясната, жива вода. Народната мисъл е жива. Поетът, който твори и излива мисълта си, е малка струя от големия извор. Всеки човек, който се отделя от народа, от Цялото, е статична единица. Да имаме доверие в хората! Да вярваме в българския народ! Какъв е българският народ? Какво представя българинът? Още в рая българинът е бил градинар – слуга на Ева. Тя се занимавала с ботаника, а Адам с градинарство. Понеже Адам не излязъл добър съветник на Ева, и двамата били изпъдени от рая. Името „българин" произлиза от думите "благ" и "градинар". От времето, когато бил в рая, досега, българинът е все градинар. Дето и да отива – в Америка, в Русия, той се занимава с градинарство. Желая и в бъдеще българинът да се занимава с градинарство и с обработването на земята. Той сади и зеле – така се опитва вярата му.
Едно време, в далечното минало, опитали вярата на българина с един морков. Един богаташ, българин, минал покрай градината на един градинар. Той се спрял пред него и го помолил, да му даде нещо от градината си, защото решил да направи добро на някого. Градинарят му дал един морков и казал: На когото дадеш моркова, да му вървят работите добре. Богатият взел моркова и, като повървял малко, срещнал един беден човек, на когото дал моркова. След няколко години богатият умрял. Той мислел, че ще влезе направо в рая, но ангелът го запитал: Какви добрини си правил на земята? – Училища, болници, църкви строих. – Какво получи срещу това? – Вестниците писаха за моите добрини. – Значи, платено ти е за всичко. Спомни си едно добро, за което никой не знае. – Помня, че един добър градинар ми даде морков, и аз го подарих на един беден човек, без да ме види някой. Ангелът разказал тоя случай на Бога, Който му казал: Дай един морков на богатия човек, да се хване за него, за да го измъкнеш от ада. Богатият се хванал за моркова, но в същото време много души от ада се хванали за моркова; морковът изглеждал като грозд – пълен с хора от ада. Като видял това, богатият казал: Морковът е мой! В тоя момент морковът се счупил, и всички заедно паднали в ада. Дръжте се здраво за моркова, и никой да не казва, че е негов.
Дръжте се за българския морков! Думата „морков" е съставена от сричките „мо„ и „ов" – „мо" значи – повече, „ов" – нещо огъваемо, което издържа. В случая, морковът е символ на любовна мисъл, която може да повдигне цялото човечество. Няма опасност да се скъса мисъл, която е проникната от любовта. Да благодарим, че живеем в свят на възможности. Да благодарим, че иде новата светлина. Съвременните хора трябва да се подмладят, да поумнеят, да станат по-здрави, отколкото са били досега; да станат силни, справедливи. Да вложим добродетелите си в действие.
Казано е в Писанието: „Всички ще бъдем научени от Господа." – Кога ще бъде това? – В последните дни на века. Ние сме в края на века, в една важна епоха. Ние минаваме през такава опитност, каквато минали поколения не познават. В София, при една от бомбардировките, един автомобил бил вдигнат от улицата чак на четвъртия етаж на едно учреждение. Разказваха ми и друг особен случай, не зная, доколко е верен. Една жела се скрила в една изба, докато мине бомбардировката. Една бомба паднала в тая изба и изхвърлила жената на улицата, цяла заровена в пръстта. След малко, на улицата паднала друга бомба, която разровила жената; тя станала и продължила пътя си, съвършено здрава, от нищо незасегната. Да те изхвърли една бомба на улицата, да те зарови в пръстта, и след това да те разрови друга бомба, без да те засегне – да останеш съвършено здрав, това е Божие чудо. И след това да поемеш пътя си, като че нищо не се е случило. Какво по-голямо чудо искате от това? Верен ли е тоя факт, не зная; нещата трябва да се проверяват. И да има нещо преувеличено, има и нещо вярно. Ако има нещо преувеличено, това е в реда на нещата. И природата преувеличава някои работи, а някои намалява.
Дръжте в ума си правилото: Не товарете ума си с излишни работи. Не товарете и сърцето си с излишни работи. Дали искаш, или не искаш, каквото трябва, ще дойде. Страх те е от смъртта – тя ще дойде. Страх те е от беднотията – и тя ще дойде. Това, от което те е страх, ще дойде. Това, което обичаш и желаеш, и то ще дойде. В света само Божественото е абсолютно положително. Казано е в Писанието: „Косъм няма да падне от главата на човека без Божията воля." Ако падне косъм, пак ще се възстанови. Косъмът е антена – предавател и възприемател на хубави мисли. Главите на мъжете започнаха да оголяват. Това не е добре. Като падне косъм от главата ви, не го хвърляйте, но заинтересувайте се от неговата история. Да дадеш един косъм на някой психометър, това значи, да определи той характера на човека, чийто е косъмът. Косъмът крие в себе си историята на човешкия живот. Не горете космите си, но събирайте ги в малка, сребърна кутийка. Гледайте на космите си като на нещо свято, Божествено.
Нови идеи са нужни на човечеството. Някой се оглежда в огледалото, но не се харесва, не е доволен от себе си. Туря огледалото настрана и повторно се оглежда – пак е недоволен. Друг някой се оглежда, доволен е от себе си, харесва се. Има нещо красиво в човека, но трябва да знаете, как да гледате, да виждате красивото. Няма по-голямо благо за човека от това, да вижда Божественото в себе си и в своя ближен. Цялата природа се отваря пред него. Приятно е да те погледне човек, който вижда Божественото и мисли за Него. Тоя човек е на ваше разположение и готов на всякаква услуга. Той започва от малкото и постепенно върви към голямото.
Любовта се занимава с малките възможности и прояви. Не можеш да познаеш любовта, докато не приложиш една от малките ѝ добродетели. Ако искаш да познаеш Божия Промисъл, направи една услуга на някое същество, без да те видят. Какъвто и да си, цар или последен бедняк, направи едно добро, без да те знае някой. Само така ще почувстваш особено разположение в душата си. Човек няма представа за ония грандиозни процеси, които стават в природата. Слънчевата енергия иде на земята от 150 милиона километра разстояние и се разпределя навсякъде. Разумно разпределена, слънчевата енергия се възприема от всички живи същества – животни и растения. Плодовете са резултат на тая енергия. Да узрее един плод, това е жив, съзнателен процес.
Много от болестите се лекуват със слънчевата енергия. При това, доказано е, че всяка болест има определено време, когато се лекува. Някои болести се лекуват през май, други – през юни, юли – изобщо, през цялата година. Ще кажете, че вярата лекува. Не е въпрос за обикновената вяра. Има една вяра, според която нещата стават сами по себе си. Тя е Божествената вяра, при която нещата стават отвътре – „интау" – "ин" – означава вътре, а "тау" – небе. Интау е това, което се проявява в небето, в Божествения, т. е. в организирания свят. Казано е в Писанието: „Бог толкова възлюби света, щото даде в жертва Своя Единороден Син, за да не погине всеки, който вярва в Него." На съвременен език преведено: Бог толкова възлюби света, щото даде възможност да се проявят всички негови погрешки, да се очисти от тях, за да заживеят хората съзнателен, разумен живот.
Сега ние влизаме в демаркационната линия между две епохи. От 1945 г. влизаме вече в новата епоха. От тая година започва постепенно подобряване на човешките мисли, чувства и постъпки. Настава подобряване на човешкия организъм. Подобряват се и отношенията между хората: между майки и бащи, между господари и слуги, между учители и ученици. Иде една коренна органична промяна в живота. Приятно ще бъде на хората да живеят.
Питате се: Вярно ли е това, което сега ни се говори? – Ако стане така, както говоря, вярно е. Всяко нещо, което е вярно според думите и става в действителност, е вярно сто на сто. Ако не става, не е вярно. Аз виждам целия свят в процес на промяна. Аз виждам, как се изменя културата, как се изменя светлината. Виждам, как се изменя образът на човека. Виждам, как се изменят растенията. Виждам, как се изменят реките. Вътрешната промяна в целокупния живот показва, че разумността, която обединява хората, действа за доброто на цялото човечество. Всеки ще се прояви според призванието си. Всички народи са призвани да бъдат служители на Великото Божие Царство.
Някой ще цитира стиха: „Нине отпущаеш, Владико, раба Твоего." Аз бих казал: Господи, съдействай ни да влезем в Твоята градина, да обработваме морковите, да станем слуги на любовта. – Защо остаряват хората? – Защото не служат на любовта и мислят, че знаят много. Бащата казва на сина си, че е зелен още, че нищо не знае. Радвай се, че синът ти е дете. Какъвто и да е бащата, синът му да се радва. В бъдеще и бащата, и синът ще бъдат повече от това, което са днес. Бащата да не остарява, но да поумнява. Синът да запази детското в себе си, защото е казано, че Царството Божие е на децата. Синовете и дъщерите трябва да усилят любовта си към своите майки и бащи.
Мнозина казват: Да има кой да ни обича! Въпросът не е правилно поставен. Много хора носят любовта, но ти трябва да отво-риш сърцето си за нея, да възприемеш част от любовта им. Хиляди килограми гюлово масло има в живота, но ти трябва да отвориш шишенцето си, да ти сипят в него. Как ще искаш любовта на хората, ако нямаш форма, в която да ти влеят от нея? Всеки добър човек носи в сърцето си от екстракта на любовта. Той може да ти даде част от тоя екстракт, но и ти можеш да му дадеш от своя. Добре е да си преливате един в друг от екстракта на любовта. Без това преливане животът не се проявява правилно. Съществува космична енергия в Битието, подобна на електричеството и на магнетизма, която се влива във всички хора. Ония, които са взели повече електричество, са по-енергични; ония, които са взели повече магнетизъм, са по-меки. Бъдете готови да приемате от изобилието на добрите и разумни хора. Ще черпите от другите, но и те ще черпят от вас.
Християните казват, че преди две хиляди години, Христос пролял кръвта си за човечеството. Наистина, проля се Христовата кръв и отиде в земята. Ако хората се бяха присадили с кръвта на Христа, светът щеше да бъде друг. Питате, ще дойде ли Христос втори път на земята. Ще дойде, но чрез живото Слово. – Вярно ли е това? – Ако обичаш Христа, вярно е. Ако си свободен, вярно е. Ако не Го обичаш и не си свободен, не е вярно. Ще кажете, че и вие имате опитности от духовния свят. Дръжте опитностите си, те ще ви ползват. Казвам: Има изключителни опитности, които се случват само веднъж в живота на всеки човек. Само веднъж можеш да видиш Христа. Казано е в Писанието: „Които чуят гласа ми, ще оживеят." Тоя глас е като слънчевия лъч – това е отличителното му качество.
И растението, като чуе тоя глас, изниква, нагоре расте. Когато човек чуе тоя глас, светла мисъл прониква в съзнанието му и благородно, Божествено чувство в сърцето му.
Ползвайте се от свободата, която ви е дадена. Ако не се ползвате от нея, не сте разумни хора. Мислите ли, че оня, който има библиотека със съчиненията на знаменити писатели, е учен човек? Ако не се ползва от тая библиотека, той работи с чужд капитал. Ще кажат, че той е учен човек. И енциклопедията, съставена от много томове, е учена. Това е външно знание. Истинското знание е в човека. Какво са говорили хората в миналото, е написано във вас. Какво е говорил Бог в миналото, какво говори днес и какво ще говори в бъдеще, всичко е написано във вас. Върху написаното от Бога се градят вашите мисли, чувства и постъпки. На написаното от Бога се дължи вашето здраве; на написаното от Бога се дължи истинския социален строй. Ако си бакалин и не можеш да служиш с любов, напусни занаята си. Ако си учител и не можеш да служиш с любов, напусни учителството. Каквото правиш, прави го с любов.
Нов подтик е нужен на света. Нова педагогия е нужна на хората. Вложете новото в живота като животворна струя. Днес и в горните етажи има вода. Докато се ползвате от тая вода, не слизайте долу. Като наблюдавам лицата ви, чета по тях. Казвате: Колко сме нещастни! – Колко сте щастливи, без да знаете това. – Колко сме бедни! – Колко сте богати! Сами не съзнавате, какво богатство носите в себе си. Благодарете за беднотията. Противоречията са необходими. Казано е: "Горко на вас, богатите!" – Има ли богати хора, които ще влязат в Царството Божие? – Има. Това са богатите, които сами носят богатството си. Богати, на които други носят богатството, не могат да влязат в Царството Божие. Всеки трябва да разчита на оная вяра, която носи в себе си; на онова знание, което е придобил с любов. За такова знание се казва, че е придобито даром. Колко сме платили за слънцето, което изпраща енергията си към нас? Нищо не сме платили. Колко сме платили за въздуха, който носи щедро блага за нас? Разумният свят обръща внимание на всички живи същества. Той обръща внимание и на нас, но ние трябва да го слушаме, да изпълняваме съветите му. Един военен разправяше една своя опитност от миналата война. В едно сражение той застанал с войниците си на една позиция. Нещо отвътре му казвало: Не се мърдай от мястото си! Той послушал гласа, и денят минал благополучно – нито един не пострадал. На другия ден той застанал на същото място. Чул гласът да му казва: Премести се оттук. Войникът започнал да философства: "Това място е добро. Вчера прекарах тук и минах благополучно, няма да се местя." Едва изговорил тия думи, и един куршум го ранил в ръката. Той казваше: Ако не бях философствал, нямаше да ме ранят. Заради непослушанието ми ме раниха.
Днес човечеството излиза от 13 сфера на земята. То минава през нови области, дето се твори нова земя. Следващите години ще бъдат щастливи. Те приготвят условия за новата земя и новото небе. Който го опита, ще повярва. Който не вярва, да се моли да бъде свидетел на тия времена. Това, което светлината внася в ума на човека, е вярно. Това, което силата внася в човешкия организъм, е вярно. Това, което подмладява човека, е всякога вярно; това, което го състарява, не е вярно. Това, което усилва вярата ти в хората, е вярно; това, което те кара да се съмняваш в тях, не е вярно. Не казвайте, че хората са лоши. Всичко, което Бог е създал, е добро. Всичко, което хората са създали, е опаковка на нещата. Човешкото е опаковка на Божественото. Човешкото е средство, а Божественото – цел. В прилагане на средствата се крие благородството на човека. Адам прояви благородството си, като последва Ева. Той можа да не яде от забранения плод, но яде и каза: Дето отива Ева, и аз ще вървя след нея. Много пъти се оплаквах от нея, но решил съм, повече да не се оплаквам. Няма да роптая вече, приемам я такава, каквато е. Казвам и на мъжете, и на жените: Престанете да се оплаквате едни от други.
Нов ред иде в света. Той изисква нови хора – герои. Тоя порядък изключва болестите. Той изключва престъпленията и насилията. Видиш ли, че някой хванал кокошка, да я коли, кажи му: Ти си добър, щедър човек, прояви човещината си. Остави кокошката да си поживее.
Станете всички очи и уши за Господа, да се проявява чрез вашите очи и уши. Като гледа през вашите очи, Бог ще оправи всичко.
Станете живи очи, живи уши, жива уста за проявяване на Божията любов, на Божията мъдрост и на Божията истина. Само така ще дойде животът, знанието и свободата.
Да благодарим, че сме на земята. Пръв Бог беше на земята. След Него дойде Христос.
Да благодарим, че сме дошли на земята, защото от нея ще научим много неща.
27. Беседа от Учителя, държана на 10 декември, неделя, 10 ч. с., 1944 г. София – Изгрев
- Матея 4:1–12.