Общ Окултен Клас-ОСЕМНАДЕСЕТА ГОДИНА (1938–1939)
КНИГА: Славата Божия, Царството Божие и Волята Божия
Новата религия
Сряда, [5] часа сутринта
Добрата молитва.
„Духът Божий“
Имате ли някаква тема зададена? – (Нямаме.) Пишете една свободна тема. Всеки да избере една тема. Каквото намисли, да пише върху нея. Да пише 10, 15, 20 думи.
Еднообразие има. Значи човек дълго време, като не е работил, мускулите му изгубват онази пластичност, която има и вече го болят краката. Малко като ходи, заморява се. Дълго време ако не е мислил, не иска върху мъчни работи да мисли. Казва: „Не ми трябват тия въпроси. Туй не е за земята, онова не е за земята. Туй е за рая.“ Той като иде в небето, там работата е много сложна. Казвате: „Като излезем в живота, ще изучим.“ Животът не мяза на училище. Училището е философска работа. Като излезеш из живота не е философска работа. Сега говорим за земния живот. Ние на земята често седим и мислим туй, което никога няма да го бъде. Да си представим един свят. Зимно време да се облечеш в бели, тънки дрехи, при 25 градуса студ да излезеш по улицата, какво има? Аз съм виждал децата, като идат, държат си така ръцете и плачат, кой е крив, кого ще хванеш да обвиняваш? Студът няма как да го хванеш. Майката вземе, че го набие, защо ходило да играе със студа. Казва: „Кой те караше да играеш по студа, да играеш с него?“ Изстиването, не мислете, че е във физическия свят. И в чувствата има изстиване, и в мислите, и в постъпките, навсякъде има изстиване. Сега настава една фаза, хората, като изстинат, кашлица има, като изстинат и хрема има. Като изстинат и недоволство има. Не им се ходи. Търсят по-дебелички дрехи, после търсят леглото да поседят. Да има някой да им шета. Някой казва: „Аз не искам да гледам болни хора.“ И аз не искам, но трябва да се учим от болните хора. Ако искате да наблюдавате, болните хора са много взискателни. Трябва да бъдеш с тях крайно внимателен. Казвате: „Каква полза има от болестите?“ При всяко боледуване състоянието се възстановява. Една чувствителност на организма. В болестите хората биха станали крехки, болестта направила човека крехък. После този човек, да кажем, имал особени идеи. Не иска да прави никакви упражнения, но природата е толкоз голям педагог, толкоз гениален педагог, че тя ще го накара по един такъв майсторски начин да прави упражнения, че да ти бъдат приятни. Заболи те кракът, ти никога не си се упражнявал, като те заболи кракът, ще започнеш да го движиш. Правиш едно упражнение, после се обърнеш на другия крак, заболи те, започнеш да пееш „олеле“. Друг път те е срам. Сега гледаш и викаш: „Олеле, олеле.“ Хич не го е срам. Коджа човек, 50–60 годишен, на хората дава ум, а казва „олеле“. Защо той казва „олеле“? Знаем каква е философията на туй „олеле“. Вие какво разбирате, като кажете „оле“? Вижте, във всяка една дума произвежда известно действие. Човек трябва да се предразположи. Думите сами по себе си съдържат една магическа сила. Трябва да се изучават законите на думите. В цигулката, който изучава музиката, има една гама, аз я наричам гама на нещастието, гама на смъртта. Благодарение в годината само веднъж може да се случи. По-добре да не знаете как се случва. Ако знаете, ще идете да правите опит. Като вземете цигулката, потеглите лъка, скъса се струната. Един път, два пъти, като потегли тия струни, като че ги порязва човек. Казвам, и в мислите често се случва, когато ходите по екскурзии, някой тръгнал от София, като че го гони [някой]. Някои имат амбицията за 3 часа да идат и да се върнат. Хубаво е, ще идеш там, ще кажеш и после ще се върнеш. Защо ще идеш за три часа да изхабиш времето? После като вървят двама, бръщолевят, приказват, дойдат две противоречиви мисли. Една мисъл, на която чувствата имат преимущество и друга мисъл. Самата мисъл има преимущество. Дойде едно стълкновение и се отрази върху краката. Отрази се върху тия мисли, счупи се кракът. Ако беше вървял спокойно, никога нямаше да се счупи кракът. Ако вървиш така небрежно, всякога ще изкълчиш крака. Понякой път, при известни мисли, се напрегне гръбначният стълб. Знаете колко лошо е да се напрегне гръбначният стълб. Не зная дали на вас се е случвало. Някой път може да се случи. Мнозина казвате: „Да ни пази Господ.“ Господ трябва да ни пази, но и ние трябва да се пазим. Господ мисли заради нас, но и ние трябва да мислим. Всичките да мислят заради нас, но и ние трябва да мислим.
Сега кое е новото? Вие говорите: „Трябва да бъдем чисти.“ Вземете чистотата, тя има своя произход, чисто духовен, Божествен. За да знаеш какво нещо е чистотата, трябва да си бил в Божествения свят, да знаеш какво е на земята. Сега учат хората чистотата. Светските хора започват да изучават чистотата. Вземете онзи бивол, който лятно време седи в локвата, научил ли е какво нещо е чистотата? Или онази свиня, която рови някъде, научила ли е какво нещо е чистотата? Защо? Понеже биволът е построен при лоши условия, че от едно голямо зло да го не хапят мухите, той влезе в локвата и се накаля навсякъде, за да се запази от тия паразити. Казва: „Аз ще страдам.“ Една бълха ако влезе, ухапе. Той, като влезе, тури на бълхата тиня, казва: „Ха сега.“ Казва: „Аз ще страдам, но и вие ще страдате.“ Вие сега казвате: „Човек е в Духовния свят.“ И в Духовния свят има много паразити. Казвате: „Защо са създадени?“ Паразитите са създадени за мързеливите. Защо са въшките? Първоначално въшката пренасяла едно голямо благо. Ти не искаш да се гладиш, като гладиш, ти ще си посвиеш мускулите, ще ги раздвижиш. Най-първо в животните като се появиха паразитите, те като мислиха, продължиха опашките си. Защо направиха дълги опашки? То беше изобретение. Като дойде и кацне някоя муха да го хапе, да има конци да бие. Имали нужда от тия ужасни паразити да се избавят – създадоха опашките. Когато измислиха животните опашката, тази опашка беше свързана с гръбначния мозък. Като размърдва[ха] тази опашка, животните се учиха да мислят с тази опашка. Хапе го, няма работа; те изучават геометрия. Като вземе опашката, метне я да може да го удари. Тя го хапе – той мисли, те хапят – той удря. Казва: „Аз ще страдам, но и вие ще страдате.“ Питате сега: „Защо са тия паразити?“ Че вие знаете. Вие колко паразити имате във вашите чувства? Представете си някой, който иска да говори, някой оратор или артист, влязнала някоя бълха. Таман иска да изкаже нещо и тя го ухапе. Той може да иде в театъра, ще прегледа дрехите си. Ако е на сцената, ще направи една гримаса, която няма да бъде [безразлична] на публиката. Някой път така имате известни дисхармонични дигания. Някой си дига рамото. Някой си дига крака. Те са паразити във вашия ум някъде, които причиняват това. Всичко трябва да се проучва. Вземете едно огледало. Искате да си направите, да си хармонирате лицето. Често вие седите и мислите само за духовни работи, мислите за духовни работи и остарявате. Започвате един ден да се не харесвате. Според моето схващане, в новата религия всичките хора трябва да бъдат красиви. И като стане на 120 години, трябва да бъде красив. Грозни хора не трябва да има. Младият да бъде красив, възрастният да бъде красив и старият да бъде красив. Казват, че старият от много мисъл остарял. Не, от много мисъл човек не остарява. Онова, което състарява човека, са паразитите. Всичките ония паразити на човешкото сърце, всичките паразити на човешкия ум и всичките паразити на човешката воля, те са, които състаряват човека. Седнеш ти да мислиш, дойде един паразит: След 20 години как ще бъде света, как ще свършиш? Някой път ще си представиш, такива паразити ще дойдат, че не виждаш никакъв изход. Казваш: „Няма да я бъде тази работа. Лош е светът, не се живее тук.“ Хубаво, но най-първо ти имаш един паразит, който заблуждава. Ти си набожен човек, мислиш, че Господ е създал света. Господ създаде света и всичките хора, като не можаха какво да създадат, създадоха паразитите. Всичките паразити са произведение на духовете или на хората. Те са произведения на човешката раса, на хората. Вие може да влезете навсякъде и да проучвате. Като влезеш в един двор, по кучето ще познаеш какъв е господарят. Едно животно винаги носи характера на своя господар. Аз съм гледал, като излезе господарят, махне с ръка и кучетата легнат. Някъде идеш в някой двор, господарят е там, но и пред господаря ще те ухапят. А някъде, като рече да лае и господарят като дойде, значи веднага престават. Казват: „Господарят казва, това е хубаво.“ Сега представете си, че във вас мислите са като такива животни. Дойде някой човек, нахвърлят се отгоре му. Тогава какъв господар сте вие? Страданията в света, това са задачи. Вие като ученици не може да питате защо са тия неща създадени. За пример в геометрията има такава една фигура. Какво представлява? В геометрията се разправя само във физическо отношение. Това са три плоскости, които се пресичат. Това са осите на тия плоскости. Това са три плоскости, които се пресичат. Плоскостта A, това е физическият свят. Плоскостта B, това са чувствата и плоскостта C, имате човешките мисли. Пресичане става. Следователно, когато едно пресичане стане, има едно влияние. Казваме, че Духовният свят влияе върху физическия. Каквито са вашите мисли, такива ще бъдат и вашите чувства. Каквито са вашите чувства, такива ще бъдат и постъпките ви. И обратното – може да съдим по резултатите, каквито са постъпките, такива са чувствата. И по чувствата може да съдим какви са мислите. Каквито са мислите, такива ще бъдат и чувствата. Каквито са чувствата, такива ще бъдат и постъпките. И обратното е вярно. Каквито са постъпките, такива ще бъдат и чувствата, такива ще бъдат и мислите. Та казвам, при възпитанието на човека, човек трябва да разбира онези закони, с които може да влияе върху себе си. Вие [не] сте правили наблюдение да различавате физическите сили, да различавате духовните сили във вас и да различавате умствените сили, които работят едновременно. Човек може да знае сега много работи. Но в знанието една страна, едно приложение има. Сега казвате често: „В какво седи чистотата?“ Чистотата седи в туй, че човек има 7 милиона пори върху тялото си, следователно, за да бъдеш здрав човек, непременно всичките тези пори, те са прозорци, трябва да бъдат отворени, за да може въздухът спокойно да влиза в тялото през порите, да диша с цялото си тяло. Вие имате специфично дишане през дробовете. Ако затворите порите на един човек с восък, вие можете за няколко часа да го уморите. Ако затворят всичките пори по лицето и навсякъде по тялото на човека, в няколко часа човек ще започне да чувствува едно вътрешно страдание. Та, понякой път страданията ви в света зависят от запушването на порите в тялото и тогава човек като не знае, природата ще създаде не една болест. Болестите защо са? Първото предназначение е, че невидимият свят иска да се отворят порите на човешкото тяло, да започне човек да се изпотява и с това може да се лекува човек. Някой човек се е простудил, за да го излекувам, трябва да се отворят всичките пори. Изпотяването ще образува една вътрешна температура. Водата трябва да [излезе от] всичките пори, да се отворят всичките прозорци на тялото и след 34 часа или след 48 часа този човек ще почувствува едно успокоение в себе си. Започва Божественият Дух да действува. Аз говоря [за] въздуха, който носи живот. Животът е скрит във въздуха. Когато се говори, че Бог е вдъхнал в ноздрите на човека, турил го във връзка [с тоя] живот. Човек като диша, трябва да мисли. Сутрин, като погледнете, дойде онази великата мисъл, ония блага, които Бог ви дал, да бъдете благодарни. Когато има студен въздух повече, затвори носа, влезте навътре. Ами [от] този въздух, от дишането на въздуха вие ще приемете вашето разположение и ще започнете да мислите. Защото ако не дишате правилно, не можете да мислите правилно. Ако не мислите правилно, не може да чувствувате правилно. Има един външен процес. Има втори процес на вашите чувства. След като сте дишали, след като приемете въздуха във вас, трябва да… Първият процес да поемете въздуха. Вторият процес – да изпитвате приятността, че сте приели въздуха. Третият процес, този въздух, който е във вас, да дойде една светла мисъл. Да допуснем, че във всяка една минута трябва да ви дойде на помощ едно хубаво чувство, една хубава мисъл. В един час имате 60 минути, 60 хубави [мисли] ще имате и 60 хубави чувства и 60 хубави постъпки. Питам сега: Вие, които се готвите, за което вие очаквате да идете в небето, вие очаквате да видите Христа, знаете ли какво естество имаше Христос? Христос влизаше в положението на всички страдующи хора, търсеше един начин. Той носеше един начин, за да ги научи как да живеят и да ги освободи от тия страдания. За пример, ще ви научи един човек как да ядете. Ти седнеш да ядеш, бързаш. Не бързай! Вие по колко минути употребявате, по колко минути сте определили за вашето ядене? За 1 минута ядене не става, за две минути и за три минути не става. Казвате: „Бързо да се наядем.“ Който бързо яде и бързо умира. Който медленно яде, медленно умира. Мярка в яденето ще имате, на дъвкането. После, като ядете, към коя страна, как вървят устата ви? Елементарни работи са това. В тази школа, дето хиляди, милиони години ги учеха как да ядат, хората са влезли при сегашните условия и пак трябва да се учат да ядат. Процесът на яденето трябва да се разбира. Ако ти не си разположен, не яж. Умният човек, ако не е разположен, да не яде. Лошият човек, щом се разгневи, нека яде, за него е позволено. Но добрият човек никога не трябва да яде, когато не е разположен. Разболееш ли се, не яж. Имаш ли някакво неразположение, не яж. Започни да ядеш само тогава, когато имаш най-добро разположение. То е правилото за добрите хора. Ти не може да бъдеш добър човек, ако седнеш на трапезата гневен. Искаш, като седнеш на трапезата, да утихнеш. Ти си от другата категория хора. Ако искаш да имаш свежа мисъл, трябва да имаш разположение. Като погледнеш на хляба, той да създаде един материал за тебе. Преди тебе хиляди и милиони същества, които са дошли на земята, от небето са дошли да ти помогнат, носят едно благо. Във всяко едно ядене има да опиташ Божествените блага. Ако не ги опиташ, какво е това ядене? Ти ще прочетеш тия писма при яденето. Най-първо ще отвориш всичките писма и ще ги прочетеш какво ти пишат тия ближни. Според мене три пъти поща ще ти донесат на ден, писма от невидимия свят. Три пъти на ден – сутрин, на обед и вечерно време. Три пъти писма, кореспонденция ще отвориш и то не едно писмо, но десетина – двадесет писма ще ги прочетеш. След като ги прочетеш, на всичките писма трябва да отговориш. Ще бъде крайно неучтиво да не отговориш. Сега аз ви говоря фигуративно тия неща.
Да се научи човек да мисли е велико нещо. Аз за пример, който много зная, аз се уча, 4–5 деня се занимавам с един нов въпрос, с един научен въпрос. За пример 5–6 деня се занимавам с госпожица хрема, изучавам характера ѝ, носеше ми писма. Казва тя. Като ми говори, тя плаче, трябваше да я утешавам. Казва: „Този ваш свят, дето живеете, аз мисля, че тъй, той е уреден свят.“ Казвам: „Няма нищо, пътищата още не са уредени.“ Тя казва: „После превозните ви средства, храненето.“ Трябваше на тази хрема да ѝ говоря. Как се говори на хремата? Пея на своята хрема. Понеже и тя ми пее. Като дошла, минорните гами пее с бемоли. Тук-там повишение има, но тя повишава и понижава и все минорно пее. После дойде кашлицата. Кашлицата аз считам един господин, който е крайно тщеславен. Той като дойде, иска всички да го знаят. Кой как дойде, ще си даде думата. Слушаш някоя реч и той ще си даде думата. Как кашлите нали знаете? Казвам: „Слушай, тия хора са неразположени, не говори много.“ Казва: „Нека търпят. Знаеш аз кой съм.“ Казвам сега, той без да знае, туй тщеславие ще го издаде. Представете си, че вас ви гонят в някоя неприятелска страна и започвате да кашлите, ще ви издадат. Плачливите деца се пазят. Някоя майка да носи някое дете и да я гонят, то се разплаква и със своя плач я издава. То иска да каже нещо на майка си, да обърне вниманието на майка си, но то със своя плач я издава. Та казвам, кашлица не само на физическото поле има. Кашлица има и в чувствата, то е едно тщеславно състояние, да бъдеш кашличав. Щом дойде кашлицата, трябва да регулираш своето тщеславие. От какво произтича кашлицата? Насъбрали се известни чужди вещества в дробовете или в жлезите и тия вещества, ако останат за дълго време, ще образува[т] цяло едно състояние, много неприятно, и всичко туй после ще се изхвърли навън. Има малки, има малки фибри, които са поставени в дробовете и постоянно изхвърлят тия вещества навън. Всичко туй нечисто трябва да се изхвърли. Ние се освобождаваме от кашлицата, ако започнем да мислим правилно, ако ядеме правилно, ако спяхме правилно, акo мислехме правилно, ако чувствувахме правилно, кашлицата по-рядко щеше да ни посещава. Понякой път хубаво е да дойде кашлицата, понеже в кашлицата човек все ще придобие. Ако кашли дълго време, уякват дробовете. Има магарешка, кашлицата на децата. Казвам, магарешката кашлица не иска цяр. Като оставиш детето, тя не уморява децата колкото и да кашлят. Тя заздравява дробовете. Има една кашлица, която уморява човека, тя е кашлицата на чувствата. Както тази, белодробната кашлица, или същевременно тези, които страдат от слаби дробове. Всякога там са измесени човешките чувства. В охтиката са намесени неправилни чувства на Любовта. Неправилната любов произвежда гърдоболие. Може да е чувство или от страх или от пресиляне или от простуда или от противоречиви чувства. Да кажем, човек изгуби имането, от грижи и безпокойства той охтичасва. Тия, противоречивите чувства, може да влязат и да отслабнат дробовете, и вследствие на това, дробовете на този човек може да се разпокъсат. Сега аз не трябва да ви говоря на вас. Трябва да се пазя, понеже като се говори за болезнените състояния, е опасно. Вие мислите, че една болка, като охтиката, в началото цера ѝѝ струва 5 пари, а в края, и милиони да дадеш, е свършено. Ако заболееш ти, но утре дойде ти една мисъл: „Може да умра“, не оставяй тази мисъл, но изведнъж тури мисълта: „Може и да живея“. Дойде мисълта: „Може да се разболея“, не оставяй тази мисъл, кажи: „Може и да оздравея“. Или дойде мисълта: „В туй положение аз няма да успея в нищо.“ – „Може и да успея.“ Ако остане в тебе тази мисъл, че може да се разболееш, тя не е твоя. Някога човек може да възприеме мисълта на едно животно, на едно млекопитающе, пък някой път може да възприеме мисълта на много болни хора. Ти минаваш покрай някой болен човек, има ред факти, които показват. Някой човек може да падне и да си счупи крака, и ти, като видиш, тази мисъл така се отрази, ти казваш: „Възможно е и аз да си счупя крака.“ Тури противоположната мисъл, за да се пазиш. Тази мисъл, както е турена, тя може да ти причини вреда след време. Казвам, за да мислим добре, винаги трябва да храним Божествените мисли. Мислете така, че вие сте пратени на земята да се учите в едно училище, да се научите да цените благата, които Бог ви е дал. Най-първо трябва да оценявате тялото си, то е богатство, което с нищо не може да се купи. После вашият духовен живот, то е друго едно тяло, духовно тяло, което е още по-ценно от физическото тяло, след туй, имате умствено тяло, което е по-ценно от духовното. Три тела, които Бог ви е дал. С едното, физическото тяло, работите, с другото чувствате, а с третото тяло вие мислите, едновременно живеете в три свята. Ако заболее духовното ви тяло, чувствата не се проявяват, ако заболее физическото тяло, [няма да се разберете] с хората на физическото поле. Хората избягват болните хора. Малко хора ще се явят да им помагат. Ако сте здрави, от вас излиза онази жизнерадост, онази светлина и топлина, духовно да помагате, всички хора ви желаят. Казвам: На физическото поле всички трябва да бъдете здрави. Във вас трябва да се яви желание да почувствувате хубостта на физическия живот в какво седи. Човек да е разположен. Като седиш на стола, да ти е приятно да седиш, като легнеш вечерно време на дясната страна, да ти е приятно. Пък сега вие легнете вечерно време, но ти е неприятно. Обърнеш се на другата страна, не ти е приятно. Легнеш на гърба, пак не ти е приятно, легнеш на корема, пак не ти е приятно. Такъв живот не е естествен. Всичко туй зависи от това да се научите как да мислите. Имате достатъчно мисли, но вашите мисли не са урегулирани. Във вас мислите не идват последователно, една след друга, но безразборно. Във вас мислите, да ви представя[т] една фигура. Ако вземете пясък, че го турите в едно шише, като го обърнете, въртите, тия пясъчни зрънца започват да се размесват. Тук нямате органическо разместване, но кой където дойде, не се мърда. Като започнеш да обръщаш шишето, погледнеш, иде на другата страна, навсякъде може да го пращам. Колкото и да ги бълникам тия зрънца, те не може да се възпитат. Може да ги турям накъдето искам по страните на шишето, но те ни най-малко няма да се възпитат. Възпитанието започва другояче. В растителното царство всички ония зрънца може да вземеш, тук да туриш едно зрънце, там да туриш, вече органическият свят започва. Всяко нещо знае своето си място. Туй зрънце, което си посял, трябва да даде плод. Казвам, три фази има в мисълта. Всяко семенце трябва да се посее, да расте, да завърже, да цъфне и да даде плод. Ти посееш една мисъл, не знаеш каква е. Тя трябва да израсте, трябва да я изучиш. Тя трябва да цъфне, трябва да завърже и като узрее, първият плод, който откъснеш от тази мисъл, ти трябва да го опиташ. От плода да опиташ тази мисъл каква е. Тогава казваме, казвам, че мислиш. Ако твоята мисъл не е посята, не е израснала, не е цъфнала, не е дала плод, ако не си опитал този плод на мисълта, ти не познаваш мисълта. Казва: „От делата им, от плода ще ги познаете.“ Едно свое чувство как ще го познаеш? Казваш: „Аз чувствувам.“ Тази философия не почива на някаква психологична основа. Едно чувство ти трябва да го посееш, да израсте и то да даде плод и от плода на чувството ще познаеш благородно ли е. Една постъпка ще познаеш пак по същия закон, ще посееш, ще направиш едно дело. Казваш: „Направих една постъпка.“ То е вече първата фаза. Тази твоя постъпка трябва да израсне, трябва да цъфне, да даде плод. Да опиташ плода на твоята постъпка. И тогава ще знаеш дали постъпката ти е права. От плодовете, които сме опитали, от нашите постъпки, от нашите чувства и плодовете, които опитваме от нашите мисли, те са, които ще ни дадат онова истинско знание за физическия свят, за духовния свят и за Божествения свят. Когато възвишените духове дойдат в човека, по-напредналите същества, които седят по-горе от нас, те се спират дотолкоз, доколкото в нашите градини на физическото поле, в духовния свят и в умствения свят, намерят плодове. Като дойдат, от която и да е категория да са, те се нуждаят от храна. Дойде някое същество от висшия свят при мене, види, че няма плод, замине си и остава там, дето има плод. Някое същество от духовния свят ще дойде в твоята градина, ако няма плод, ще си замине, ако имаш плод, ще остане. То дадe някои хубави семена. Ще дойдат тогава хубавите мисли. Мнозина сега си мислите как да се привлекат висшите същества. Казвате: „Трябва да се опитат ония чувства на Любовта.“ Ще ги посееш. Ония мисли на Любовта ще ги посееш и постъпките на Любовта ще ги посееш. От плодовете на твоите постъпки онези, които идат, всеки, който опита плода на твоята постъпка, който опита плода на твоите чувства и плода на твоите мисли и всякога се образуват правилните връзки във всеки един човек, няма изключение. Всеки един човек, който е вкусил от плодовете на твоята умствена градина, всеки човек, който е вкусил от плодовете на твоята сърдечна градина, на чувствата ѝ, който вкусил от плодовете на твоите постъпки на физическото поле, образува се истинската връзка, която наричат братство, сдружаване. Никой не може да я разруши, остават тия постъпки и в другия свят, като идеш, връзките съществуват. Вие двама не можете да се обичате. Ако ти не си ял от градината на този, когото обичаш и ако той не е ял от твоята градина, вие не можете да се обичате. Вие казвате една сладка дума: „обичам те“, това са празни думи. Размърдал въздуха, казва: „обичам те“, а после няма обич. Гледате го вие да ви заблуждава. Казвате: „обичам“. Каква обич има? Де има обич? Казва: „Писах ти.“ Глупава работа, де е обичта? Иде ми на ум за онзи пример. Една руска княгиня се оженила за един закъсал руски княз. Тя била много красива мома. Най-първо той ѝ казва по руски: „Ну, поцелуемся“, 10–15, 40–100 пъти на ден „ну, поцелуемся“. Тя казва: „Но вот, не само поцелуемся, но трябва хляб, не върви само с поцелуемся.“ Три–четири дена така и тя огладнява, не става с целуване. Аз разбирам сега. Аз имам право да целуна един човек след като съм го нахранил хубаво. Тогава може да го целуна. След като съм му дал една чаша студена вода на пътника, нахраня го хубаво, изпращам го, целуна го. Този човек, като замине, има хубава представа за моята целувка. Дошъл човекът, целувам го, но никакъв хляб няма, целувам го, но никаква вода няма. Целувам го, мисъл няма. После го изпращам. Той, като излиза, казва: „Да ти се не видят целувките.“ Аз ви представям истината. И аз обичам да целувам хората, но аз ги целувам, като ги изпращам, туй е новата религия. Ще се обхождаш с човека тъй. Следователно, дойде вкъщи, няма да го целуваш, но ще го нахраниш, ще го напоиш. Никъде не е бил добре приет. Че като го изпращаш, тогава прегърни го, целуни го, да носи образа, че има един брат. Това е брат! Вие сега седите и се заблуждавате в другото. Вие мислите, такива каквито сте тук, пред мене – Драган, Стоян, това са вашите къщи с целия си багаж. Нито една сестра не е дошла с тялото. Тялото е вашата къща, душата е вътре. Зад човешката душа какво е? Ние за душата, като дойде, има една много приятна топлина в тялото. Когато духът дойде в тялото, имаш една приятна светлина, излиза, виждаме със светлина и топлина. Топлината показва, че душата присъствува. Тя, като дойде, първото нещо, внася една приятна топлина. Духът, като дойде, на човека в главата веднага светне и лицето му светне, както запален [светилник], всичко е светло. Щом си замине, всичко стане тъмно. Щом замине душата, стане студено, няма топлина.
Та казвам, колко тежи една мисъл? Не може да се претегли. Има една книга. Кометите, които са хиляди пъти по-големи по обем, но материята е толкоз ефирна в тази комета, че съставя една десетохилядна част от тежестта на земята. Може 100–200–300 пъти да е по-голяма от земята, пък по тежест да е хилядна част. Материята е толкоз рядка. Може земята да мине през нея и нищо няма да стане. Нашата земя е била много пъти засегната от тия комети. Но материята е толкоз рядка, 10 хиляди пъти е по-рядка материята, отколкото нашия въздух. Този свят е духовен. В духовния свят материята е крайно рядка. Затуй нещата там се предават бързо. Рядка е материята. В тази, рядката материя, ако вземете сега колко има оттук до Англия (Лондон), колко километра има? Около 3000 да кажем. Ако един звук от Лондон бих го приел по обикновените пътища чрез въздуха, 330 метра в секундата се движи, за колко часа щеше да дойде от Лондон дотук? За колко часа щеше да дойде? Виждаме по радиото вече, че една мисъл, един говор още като се говори, едновременно я чуваме. Даже по-бързо отколкото на сцената. Значи звукът се предава не по въздуха, но по етера, моментално се предава. Казвам, в човешката мисъл, нашата мисъл някой път я предаваме, чрез въздуха, а пък някой път можем да я предадем чрез етера. Че тази мисъл се предава веднага. Тогава мисълта е мощна. Ако твоето чувство не може да пътува бързо, то е през въздуха. Най-първо трябва да се научите. Силната мисъл, тя не работи чрез въздуха. В мисловното поле има една материя, по която човешката мисъл се предава. Ако ти, когато се молиш, не пращаш тази мисъл по тази материя, тя не може да иде при Бога. Ако предаваш в обикновено състояние, мисълта на две педи ще остане. Като се наблюдават хора, които се молят, гледаш там се върти над главата, нагоре не отива. Има хора, които, като се молят, като погледнеш, мисълта им светла. Цялото небе пронизано в пространството, изпращат, с милиони километри отива. Ти може да изпратиш твоята мисъл на слънцето, да я почувствуват. Тя ще иде по-бързо отколкото светлината. Твоята мисъл може да я изпратиш на слънцето, но трябва да знаеш как да я изпратиш. Сега вие не знаете къде е Господ. Но, ако изпратиш своята мисъл в етерното пространство на чувствата, ако те се проявяват, има един етер на мисловния свят. Ако ти изпратиш своята мисъл, своите чувства, веднага те ще се разпространят и в оня свят веднага схващат твоята мисъл. Тук на земята сте станция и веднага се знае на кого е тази мисъл. Когато вие подигнете мисълта си към Бога, ако тази мисъл е искрена и чиста, ти мислиш дали Господ те слуша. Затова не трябва да става въпрос. Но не трябва ти да изпращаш своята мисъл през въздуха. Казваш: „Господи аз ти се моля.“ Тази мисъл няма да иде при Бога. Ти най-първо ще мислиш, ще чувствуваш, после ще говориш. Когато мисълта ти е приета, отговорено ти е на твоята мисъл. Ти ще кажеш: „Благодаря Ти, че Си възприел.“
Та казвам, туй ще бъде здравословното състояние. Ние всички се помолваме. Казваме: „Не зная дали моята мисъл отива.“ Ние се покваряваме, казваме: „Дали Господ ме слуша.“ По начина, по който се молиш, тази мисъл не може да иде. Аз често гледам радиото как говори. Да кажем ти възприемаш от Лондон. Ако ти говориш, не става, мислиш ли, че ще се предаде? Ако имаш предавател, твоята мисъл ще се предаде и те ще чуят. Ти, като слушаш, ти ще предадеш своята мисъл и той ще вземе да те слуша. Когато се занимаваме с духовния свят, трябва да имаме предаватели. Вярата е предавател. Без вяра не може мисълта ти да се предаде в Божествения свят. Без вяра не може, защото е предавател. Може да дойде една мисъл от невидимия свят. Ако речеш ти да отговориш, нямаш вяра. Вярата е сила. Без тази вяра не може да предадеш. Когато няма колебание, двоумение, изпращай мисълта си. Очакваш да ти отговорят, както те намерят за добре. Не определяй мисълта. Ти се молиш да ти помогнат. Всички, които така са се молили, всякога от невидимия свят им отговарят. Казвам сега, вярата във вас трябва да бъде един предавател на вашата мисъл, на вашите чувства. Сега туй, което остава неразбрано, това са старите ваши възгледи. Казвате: „Тия работи ние ги знаем.“ Тъй както и аз зная някои работи. Аз, който зная много работи, постоянно коригирам нещата. Не мислете, че духовния свят е такъв, какъвто вие сте го оставили. Мислите ли вие, които сте излезли да идете да се учите и 10 години сте били в странство, че като се върнете в дома, имате сестри и братчета, ще ги намерите такива каквито сте ги оставили? Всички са се изменили.
Та казвам, ние мислим сега, като идем в оня свят, ще го намерим такъв какъвто ние го знаем. Трябва да знаем всичките промени, които стават. Да знаем, знанието е там. Те желаят нещо от нас. Трябва да им дадем сведения. Понякой път мълчим, никакви сведения не даваме. Когато работите са добре, даваме сведения, щом загазим, мълчим, крием нещата. Мнозина от вас вечерно време не се молите, седнете тъй и бързате. Все ще кажете „Отче наш, Който си на Небето, да се свети Името Твое…“ и хайде в леглото. Някой чете дългата молитва, пък тя е много дълга, току бърза, бърза. „Добрата молитва“ [трябва] 3 минути да я прочетеш. Хубаво е 3 минути в съзерцание. Ти като кажеш „Господи Боже наш, Благи ни Небесен Баща, Който си ни подарил живот и здраве да ти се радваме…“, мисълта ти е приета и отговарят вече. Аз казах: „Господи Боже мой, Ти Си Мой Баща“. Господ казва: „Какво искаш Аз да направя за тебе?“ Ти ще кажеш: „Ще стана рано, ще направя това и това. Как да покажа на тия хора, че Си благ?“ Той ти казва: „Това и това ще вършиш.“ Разговаряме се. Туй е разговор. Пък вие сега, като четете „Добрата молитва“ и много бързате и никакъв отговор няма. Сега туй трябва да стане не насила, от страх. Когато обичаш някого, готов си да пишеш хубаво. Скъсаш едно писмо, напишеш го хубаво. Щом не го обичаш, надращиш, надращиш. Тук-там и нацапано може да има и накрая се извиниш. Казваш: „Извинявай, много бързах, няма време.“ Не, не, като пишеш в духовния свят, ще напишеш хубаво. Една наша сестра французойка ми показваше една сестра, която е заинтересована с нашето учение, писала на друга сестра, но тъй хубаво написала писмото на френски. Много красиво написано от единия край до другия, образец на чисто писмо. Някой ще го нацапа, ще капне петно. Чисто трябва да бъде писмото. Седни и кажи: „Господи Боже наш“. Ако не ти отговорят, спри там. Аз се спирам върху това, понеже вашето старо радио се изменя. Вие имахте в миналото по-красиви радиа. Сега гледам и в радиото има прогрес. Наближава гласът до човешкия, приятно ти е да слушаш. И в духовно отношение има радиа, но те не са много кресливи. Един човек, като се моли, радиото да бъде хубаво, отлично. Първото нещо като станете сутрин, макар и да не сте разположени, гледайте да възстановите една хармония на вашите мисли и на вашите чувства. Ние сме длъжни, като станем сутрин. Колко блага Бог е дал, колко неща има да изявяваме, да работим. За пример, по колко езика знаете? Френски не знаете. Какво знаете от ангелския език? Вие искате да имате работа с ангелите, вие искате да имате работа с Божествения свят, пък езика не знаете, тогава трябва преводчик. Идете в небето, говорите български. Те търсят някой българин. Случва се. Но ако няма, казват: „Ще чакаш.“ Ти, като говориш на български, те ще превеждат. Вие мислите, че в небето всички знаят български. Те лесно може да го научат, но са толкоз заети, че казват: „Нека дойде някой българин.“ Вие ще кажете, той ще превежда. Да превежда мисълта или може да превежда на духовния език. Докато ние научим духовния език, ние се нуждаем от преводачи. Не може така да говориш, има преводчик между тебе и Бога, ще има ред същества, които ще присъствуват. Защото тази мисъл, която от нас излиза, тия чувства, които от нас излизат, са толкоз груби в своите трептения, че трябва да се нагодят, та да достигнат до ушите на Бога в хубава форма. Та затуй, понякой път, невидимия свят трябва да ни създаде страдания. Когато искаме да се молим, ще ни създадат страдания, за да може молбата да бъде другояче, за да може по Божествено да се молиш. Започваш да се налагаш, казваш: „Това искам, Господи, онова искам.“ Та първото нещо – мнозина от вас имате много мъчнотии, не знаете да се молите. Виж какво е казано. То е цял процес. За да се научите да се молите, най-първо трябва да се научите да мислите и да чувствувате правилно. Сега, колкото пъти говоря, не визирам никого от вас. Не че ни слушат от невидимия свят, но много от вашите мисли и желания изискват дълго време да се изпълнят. Изпращаш една мисъл или едно желание на Бога, на което след една година може да ви се отговори. Вие по човешки казвате: „Как, сега мене ми трябва!“ Та казвам, когато искате спешни работи, трябва да искате най-малкото. Научете се най-първо да искате по възможност най-малкото. Защото, ако ви дадат най-голямото, вие няма да знаете. За пример вие искате да ви обичат хората. Вие не знаете какво искате. Най-първо изисквайте най-малката любов, която хората може да ви дадат. Вие искате да ви обичат всички. Съберат се най-малко 1000 хора, искат да ви прегърнат, да ви целунат. Четири–пет хиляди души, този ви прегърне… Вас целували ли са ви 1000 души? Вие не сте готови да издържите такъв един изпит. Вие сте готови да целунете когото обичате. Вие сте се молили всичките хора да ви обичат. Дадат разпореждане 400–500 души веднага да дойдат да ви обичат. Като дойде, учтивостта го изисква. Този човек, както и да ви целуне, вие го търпите. Не може да кажеш: „Не желая.“ Ама някой ще те хване, ще те целуне. Ти ще седиш и ще носиш последствията, защото тия хора изпълняват заповеди. Тия хора няма да дойдат облечени с фракове. Кажете: „Господи, искам само един да ме целуне или двама или трима.“ Христос казва на едного: „Аз дойдох в дома ти и ти нито вода ми даде, нито ми изми краката, нито целувание ми даде.“ Той, като погледнал Христа, казва: „Да видим какъв ще бъде този. Неговото учение не е съгласно с Мойсеевото учение, с традициите. Гледай тази жена му целува краката.“ Казва: „Тази жена извърши една работа.“ Казва: „Тя направи това за един пример.“ Христос, ако дойде във вас, как ще Го приемете. Той и днес може да дойде във вас. Вие може, като този учен фарисей, така да погледнете. Може да сте заняти сега. Казвам, трябва да се даде на духовния свят един естествен път. Естественият път е Божествения път на нещата. Гледам туй безпокойство, което е обхванало всички. Някой път идват безпокойства, хиляди безпокойства има. Как ще се освободим ние от безпокойствата? Да кажем, вие слушате и ще идете някому, ще разправяте туй, което аз говоря. Не може друг да го разправя. Какво ще предадете? Разбраните неща аз съм направил. Вие трябва да разбирате физическия свят, трябва да разбирате духовния свят и умствения свят. Те са радио. Те са линии. Когато предадеш една мисъл, трябва да ви стане светло. Когато предадеш едно чувство, трябва да ви стане топло отгоре на главата, да почувствуваш един импулс за движение, да почувствуваш желание за движение. В човека трябва да се роди един импулс за работа, едно вдъхновение, да имате една форма в дадения случай. Да помислите, да почувствувате и да направите нещо, най-малкия импулс. Ние не говорим за големи работи. Сутрин, като станеш, да имаш един малък импулс, Божественото на физическото поле. Най-малкото чувствувание в духовния свят и една малка мисъл в мисловния свят. Тия неща през целия ден ще ви дадат импулс да свършите добре работата. Не мислете, че от невидимия свят ще разрешават. Вие имате един човек, който не ви обича, то е задача заради вас, с три неизвестни. Най-първо имате хикс [X], това е физическият свят, ще видите неговия характер какъв е. Втората неизвестна това е Игрек [Y] . Това е духовният свят и третата Зет [Z], това е мисловният свят. Те са три неизвестни. Най-първо трябва да знаете неговото тяло в какво състояние се намира, да постъпите както тялото изисква. Втората неизвестна е неговото сърце, [то] е в особено състояние. Какво изисква туй неговото сърце? И най-после да знаете неговият ум какво изисква. Ако вие на един човек разберете каква е неговата мисъл. Неговата мисъл да съответствува на неговите чувства и неговите чувства да съответствуват на неговите постъпки, този човек е вече разположен. Ако някой човек иска да влиза във вашето положение, трябва да се разбираме. Ако не се разбираме, не може да се образува връзка, никакво братство, никакво сестринство, никакво приятелство. Законът трябва да се образува, във всички религиозни общества има едно разединение, има друго нещо, което правят хората. Какво е веруюто? Че братство трябва да съществува. Под думата „братство“ разбираме правилно отношение. Под думата „сестринство“ разбираме правилно отношение. Казвам, правилото за в бъдеще, какво ще бъде, за приятелството? Приятелят е врата. Ти имаш една врата вкъщи или може приятелят да ти даде [бъде] бащата. Да кажем един момък иска да се жени. Казва: „Аз имам една майка.“ Майка му е една мярка. Той на своята избраница трябва да каже следното: „Аз имам една майка, която обича[м]. Ако можеш да обичаш майка ми, както аз я обичам, може да имаме приятелство, добре дошла си. Ако не я обичаш, връзка не може да имаме.“ А пък какво проповядват младите моми и младите момци? Младите моми и младите момци проповядват Христовото учение, точно го проповядват. Той казва: „Ще се откажеш от баща си и от майка си, от брата си и от сестра си и ще тръгнеш подир мене.“ Религиозните хора казват: „Трябва да се отречеш от света.“ Какво ще ти дадат сега? Ако дойде един и иска братство, аз ще кажа: Аз имам един Баща на небето, ако ти може да го обичаш, може да ми бъдеш брат. Ако не го обичаш, не може да ми бъдеш брат. Ако дойде една жена, казвам: „Имам един баща и една майка. Ако може да ги обичаш както аз ги обичам, можем да бъдем братя.“ Тя казва: „Ти остави тази майка, истинската майка е винаги млада.“ Аз говоря за онази, младата майка, която никога не остарява. Аз говоря за онзи баща, който никога не остарява. Те ги представят стари. Старостта означава сила, мощ, знание. Туй, което има в старо време, казват всесилен е Господ, няма по-стар от Господа в света, но Той е всесилен.
Та казвам, туй, което ви говоря, то не е за общо, не може да се проповядва, то е учение само заради вас. Вие го приложете в себе си. Дето можете да приложите, приложете. Дето не можете да приложите, оставете настрана. Не оставяйте чувството, което имате, защото ако оставите чувството, новото го няма. Вие ще влезете в морето, в една малка лодка. За предпочитане е, отколкото да сте във водата и да се държите с ръцете да плавате. Първо – чистота в тялото, всичките ви пори да са отворени. Чистота в сърцето, всичките пори на сърцето да са отворени. Чистота на ума, всичките пори на ума да са отворени. Най-първо, като станете, мислете за порите на вашето тяло. Отворете ги, за да влезе Божественият въздух.
Тази песен „Тъги, скърби са богатство“ как ще я изпеете? Както я пеете, не се пее. (Учителят изпя песента изразително.) Представете си, че имате едно същество от невидимия свят, че му пеете. Като пеете, аз ще му изпея както зная. След като я изпе[я], нека ми направи своята забележка, няма да се плаша, той ще ме разбере. „Тъги скърби са богатство, в душа скрити“, пейте в себе си тази песен, тя е за сърцето. За постъпките е „Давай, давай“, на физическото поле. Сега учете се да пеете. Много малко правила има в музиката за динамичното пеене. Като си болен, като изпееш тази песен и хремата и треската, всичко си отива. Като пее песента „Давай, давай“, тя дава навън и всичко дава. Божественият свят е даване. Какво велико даване има в Бога! Всичко туй изобилно дава Бог. Всеки ден Той дава и всички тия деца са недоволни. (Учителят показва как ние пеем.) Туй не е имитация. Но, аз съм слушал някои така пеят. Кой какъвто глас има, да го издава. Но може да имате хубави гласове, трябва да имате чиста мисъл. Може да се образува какъвто глас искате. Не подражавайте [на] другите. Подражавайте само техния начин. Всеки човек е създаден по особена гама, по особен начин. Според както си създаден от Бога, пей само така. Сега, на каква гама е написана песента „Давай, давай“? – Мажорна. То е слизане.
Отче наш
Оценявайте въздуха, чистия въздух, който Бог ви дал.
9 Лекция от Учителя, държана на 30 ноември, 1938 година София, Изгрев