Общ Окултен Клас - ДВАНАДЕСЕТА ГОДИНА (1932-1933)
Непреривност в процесите
Размишление.
В природата съществува една непреривност. За да се разбере тя, нужен е отличен ум. Всяко разумно същество изучава живота дотолкова, доколкото го интересува, доколкото му е потребен, доколкото има отношение към него. Ти градиш къща и се интересуваш за нея дотолкова, доколкото къщата ти е в зависимост от природните условия. Например, ако мястото, дето строиш е ветровито, къщата ти ще бъде по-здрава, от по-здрав материал; ако е влажно, ще я поставиш по-високо. На всяко действие има и противодействие; и обратно, на всяко противодействие отговаря действие.
Казваш: Зная добре нещата, опитал съм ги. – Каква опитност имаш? Твоята опитност е отрицателна, тя не може много да ти помогне. Страдал си. Какво си придобил от това страдание? Научил си да се предпазващ от бъдещи страдания. Страданията са те направили малодушен, изгубил си смелостта си. Казваш, че познаваш хората. Какво си придобил от това знание? Станал си страхлив. Какво познаваш в хората? – Слабостите им. – Това не е знание. Това са сенки на живота. Истинско знание е това, което придава сила на човека, с която той гради. Има едно знание, за което се казва, че възгордява човека. Като се надуе, и циреят мисли, че много знае. Да бъдеш надут, това не показва, че имаш много знания. Циреят може да бъде надут десетина дена, но щом го боднат с игла, всичката му надутост изчезва. Това е аналогия, която обяснява нещата.
Мнозина искат да обяснят на хората какво нещо е доброто и злото, какво нещо е Бог; какво представя Духът; какво са водата, въздухът и светлината, но сами не ги знаят. Смешно е да обясняваш на хората това, което ти сам не знаеш. Как ще говориш за Господа, когато ти сам не Го познаваш? Говориш на хората за любовта, а ти имаш само една допирна точка с нея. Ти сам не разполагаш с любовта. Ако разполагаше с нея, ти би направил чудеса. Духът щеше да работи в тебе. Дето Духът отсъства, там не е Бог, там любовта не работи. Дето е любовта, там Бог работи. – Искам да зная, какво представят любовта, мъдростта и истината. – Любовта е извор, от който изтича животът. Мъдростта е път, по който иде светлината. Истината е цел, към която всички се стремят. Какво разбрахте от това? Лесно е да се каже, че любовта е извор, но това не е достатъчно. Какво извира от любовта? – Животът. – Какво е отношението между любовта и живота? Какво е участието на човека в този извор?
Сега, като говоря по този начин, във вас се събуждат личните чувства, обиждате се. Оставете обидата настрана и нека всеки си каже, какво представя. Изпъчиш се, изправиш се, мислиш, че много знаеш. Това е временно положение на тялото. Утре се разболееш, изкривиш се – друго положение на тялото. В този случай мислиш, че си слаб. Тялото мисли ли така? Човек мисли, а не тялото. Ти казваш, че си здрав, прав, че си добре построен. Ти същият мислиш, че си слаб, че си зле построен. Това са процеси, през които всеки човек минава. Виждаш един прегърбен човек, казваш, че гредите на къщата му са изгнили, ще се съборят и ще го затрупат. – Какво да направя с тези греди? – Не се занимавай с тях. Днес целият свят се занимава със себе си. Следователно, не се занимавайте със себе си.
И тъй, същината на човека е неуязвима, за никого невидима. Не можеш да кажеш, че човек е тук или там. – Как, не виждам ли човека? – Какво виждаш? – Виждам, че човек стои пред мене. – Днес го виждаш, но утре замине за някъде. Къде отиде? Друг е въпросът, ако виждаш надалеч и наблизо, през разстояние, както ясновидецът вижда. Дали е на другия край на земята, или на небето, ти пак ще го виждаш. С обикновеното зрение ти виждаш човека, докато е пред тебе. Щом мръдне малко, вече не го виждаш. Следователно, това което виждаш, още не е човекът. Това е неговата сянка. Някой говори, но ти още не знаеш какво иска да каже той. – Чувствам, долавям мисълта му. – Това не е абсолютно истинно. Долавяш нещо, но си далеч от истината.
Всеки човек иска да бъде силен, да го обичат и уважават хората. Това са желания, чувства, вложени в природата на човека, той не ги е създал сам. Като контраст на това, Христос казва: „Търсете слава от Бога, а не от човеците.“ – Как ще те славят хората, когато спят още? Кой ще те слави? В духовния свят няма спане. Там съществата не спят, както хората. Затова е казано: „Търсете слава от Бога.“ – Може ли човек да не спи? – Докато е на земята, не може. Щом влезе в духовния свят, и без сън може. – Може ли без болести? – На земята не може. Обаче, небесните жители не знаят какво нещо е болест. Как си представяте небето? Като земята ли? Какво нещо е небето, ще разбереш, само като отидеш там. Като се върнеш на земята, не можеш да разкажеш, какво си видял и разбрал. Спомените, които носиш от небето, са като тия от сънищата. Сънуваш, че се разхождаш някъде, качваш се по високи планински върхове, но като се събудиш, нищо не можеш да кажеш: де си бил, какви са тези планини, как се казват, нищо не знаеш. Казваш: Бях на една висока планина, но де е тя, не зная. Бях цар, с корона на глава и скиптър в ръка, но де остана царството ми, де останаха короната и скиптърът, не зная. – Реално ли беше това нещо? Някога си добре разположен, чувстваш, че можеш да обхванеш целия свят, сърцето ти е пълно с любов. Дойде някой при тебе и те бодне с игла. Веднага изгубваш разположението си и любовта ти изчезва. – Как ще разчиташ на това, което от едно бодване с игла изчезва? Любов ли е това? Можеш ли и ти да бодеш? – Мога. – Каква любов е тази, която боде? Клетките, от които е съставено тялото на любещия, се движат с такава бързина, че никакъв удар или никакво бодване не може да ги засегне. Клетките на обикновения, физическия човек се движат много бавно, поради което всеки удар или сътресение лесно се отразява върху човека. Ще го боднеш с игла и той веднага я усеща. Колкото по-бързо е движението, толкова по-неуязвим е човек. Ако мисълта е бърза, и чувствата са бързи; щом мисълта и чувствата са бързи, и действията са бързи.
– Защо се препоръчва на хората добър живот? – За да увеличат бързината на клетките в своето тяло. Ако трептенията на клетките ти са по-бавни от бързината на куршума, последният ще те удари и рани; ако са по-бързи, куршумът ще те докосне и ще се върне назад. Днес повечето хора са толкова слаби, че само една дума може да ги повали на земята. Някой ти каже, че скоро ще се разболееш. Ти веднага повярваш на думите му и като се върнеш у дома си, лягаш на легло и казваш: Не съм добре. Питам: Как можа да повярваш на празните думи на някого? Друг ти казва, че ще станеш учен човек и ти веднага повярваш. Тежко на онзи, който от думите на хората заболява и учен става. Ученият се ражда с възможности да стане учен. Без да му кажат, че ще стане учен, той става такъв. Здравият се ражда здрав. Следователно, разчитай на Божествените възможности, вложени в тебе, а не на приказките на хората. Какъв юнак си, ако се плашиш от една дума? Бъди такъв юнак, че и с най-силната дума да те ударят, да я разпръснеш, като че нищо не е било. Минаваш край двама души – мъж и жена, които се карат, ругаят се. Ти се спреш за момент пред тях, искаш да чуеш кой от двамата е по-красноречив. В това време техните обидни и груби думи се натрапват в съзнанието ти и дълго време не можеш да се освободиш от тях. Без да искаш, ти ги повтаряш и преповтаряш. Случва се, че с месеци не можеш да се освободиш от натрапените думи в съзнанието ти. Мъжът и жената престанаха да се карат, а думите им още звучат в тебе. Не давай ухо на всичко, което се говори около тебе. Мъдрецът знае кои неща да слуша и възприема и кои да отблъсква. Не давай път на любопитството, да се вслушваш във всичко казано-речено, във всичко, което правят хората.
Животът е наука, валидна не само за земята, но и за духовния свят. Трябва да знаеш как да живееш на земята, но трябва да знаеш как да живееш и в духовния свят. Въпреки това, хората имат смътно понятие и за физическия, и за духовния свят. Молиш се на Бога и си Го представяш като човек. Чудиш се защо, като Му разказваш положението си, не ти отговаря веднага. Ти още не си страдал, не знаеш, какво нещо е страданието, а очакваш Бог да ти помогне. Че си изгубил хиляда лева, страдание ли е това? Че те ударили със снежна топка, страдание ли е това? Да мислиш, че страдаш, това значи, да не разбираш истинското страдание.
В древността, един цар често правел разходките си из града с цел да види как живеят неговите поданици. Един ден, като се разхождал из крайните квартали, видял едно семейство, състоящо се от мъж, жена и няколко деца, всички голи, със скъсани дрехи. Мъжът нямал риза на гърба си. Всички били здрави, весели, работели, за да си изкарат прехраната. Царят се трогнал от положението им и веднага се разпоредил да им се даде известна сума, да подобрят материалното си състояние. Като получили парите от царя, те веднага си направили къща. Мъжът накупил стока и започнал да върти търговия. В няколко години състоянието им се подобрило; жената и децата започнали да живеят богато – не останал никакъв спомен от тяхната сиромашия. Случило се, този търговец заболял и помолил царя да му изпрати един опитен лекар. Като дошъл лекарят, първо го запитал, как заболял, коя е причината за неговата болест. – Както седях в магазина, от полицата падна една топка памук и ме удари по рамото – отговорил търговецът. Лекарят се почудил как е възможно такава малка причина да стане повод за толкова сериозна болест. – Много естествено, изнежил се човекът, не може да издържа никакво сътресение. Богатството изнежило цялото семейство.
Някой се оплаква от нерви, стягало го нещо. – Аз не признавам такива болести. Нервни болести не съществуват. Като изучаваме физиологията на нервната система, дохождаме до заключението, че нервната система е една инсталация, през която минават силите на живата природа. Нервните влакна са живи клетки, проводници на нервна енергия. Тя протича през тях, както водата през водопроводните тръби. Ако водата е песъчлива, пясъкът постепенно се утаява по тръбите, докато един ден те окончателно се запушат. Така става запушване на водната инсталация. Такова подпушване става и в нервната система на човека. – Какво да се прави? – Ще се отпушвате. Трябва да знаете какви мисли и желания да допущате в себе си. Ако не знаете закона как да живеете, за да не се подпушвате, един ден ще допуснете такива мисли и желания, които ще подпушат нервната ви система; друг ден ще допуснете други, докато най-после заболеете – подпушили сте нервната си система.
Казваш: Нервната ми система е разстроена. – Не е разстроена, но е подпушена. – Боли ме коремът. – Защо? – Запушени са онези нерви на гръбначния стълб, през които слиза енергията за стомаха и корема. Излагайте гръбначния си стълб на слънце, да се отпушат нервите ви. Ако не се отпушат, болките неизбежно ще ви следват. Болестите се дължат на недоимък на енергия. Подпушване става не само във физическото тяло, но и в останалите тела. Човек има няколко тела, за които малцина знаят. Вие знаете, че стомахът, черният дроб имат отношение към храносмилането и нищо повече. Обаче, те имат отношение и към другите тела на човека. И дробовете не са само за дишане. Те имат и други функции. – Като отидем на другия свят, там ще научим всичко. – Кой ще ви учи там? Това са елементарни работи, които трябва да изучавате на земята. На онзи свят ще изучавате други неща. Ако не знаете елементарните работи, ще ви върнат отново на земята. – Нищо ли не знаем? – Много неща знаете, но още много има да учите. Аз говоря за онова, което не знаете; не говоря за това, което знаете. Дойде някой при вас, иска да му кажете нещо за Господа. Какво ще му кажете? На младия ще кажа едно нещо, на гладния ще кажа друго нещо, на болния – трето нещо. На всички ще говоря за Господа, но всекиму според нуждите. Това, което ще кажа на младия, няма да важи за гладния, за болния или за невежата. Когато гладният иска да му говориш за Господа, ще вземеш един хляб и ще му кажеш: Ето, хапни си. Бог е в хляба. Като се нахрани, и той ще ти каже нещо. Той ще говори, а ти ще слушаш.
Ти си млад човек, искаш да обичаш някого. Чрез любовта ти ще познаеш отчасти Господа. Ако започнеш да заповядваш на своя възлюбен, ти не си познал Господа. Можеш ли да заповядаш на Господа? В лицето на твоя възлюбен трябва да виждаш Господа. Този, когото си обичал, е Господ – от Него ще се учиш. Какво правиш ти? Като обикнеш някого, казваш му, че си готов на всякакви жертви за него, че ще го оставиш свободен, а всъщност носиш юлар в джоба си. Като видиш, че твоят възлюбен заспи, ти метнеш юлара на гърба му и го подкараш: Дий, напред! Сега ще знаеш, че си в мои ръце. – Това било новото учение! Не, ще се освободите от старите навици да ограничавате. Например, ревността е стар навик. Дайте свобода на всички. И боговете страдат от ревност. За да се справиш с това чувство, нужно е знание. Който може да се справи с ревността, минава за учен. Не е въпрос да я игнорираш, но да я надживееш. Знание е нужно за това.
Наскоро дохожда при мене една млада светска жена, около 28 годишна, външно угледна, с правилни черти на лицето. Тя е издръжлива, търпелива, волева натура, темпераментна. Каквото намисли, ще го направи. Тя е готова да чака 20 години, но няма да остави магарето да се търкаля в праха. Ще го вдигне и ще го изтърси. Оженила се за един вдовец, 50 – 60 годишен човек, висш чиновник. Той сега изучава закона на любовта. Между чиновничките си[му?] имало една млада 22 годишна мома. Той се влюбил в нея и започнал да я разхожда с автомобил. На жена си не обръщал вече никакво внимание. Жена му намислила две неща: Да го напусне, без да иска нещо или да иска развод и да го застави да й плаща. Питам я: Как се отнася мъжът ти с тебе? – По-рано беше по-груб. Сега, след като се влюби, е по-деликатен, но аз не искам да се занимава с тази мома. Тя ще го развали. Не, тази мома е оказала добро влияние върху мъжа ти.
Питам: Кой разваля хората? Любовта ли? Любовта оправя хората, не ги разваля. Ревността, кривото разбиране развалят и изопачават хората. Като ме питаш какво да правиш, не те съветвам да го даваш под съд. Години ще минат, докато съдът разгледа делото. През това време или камиларят, или камилата ще отиде. Ако беше искала съвет от мене преди да се ожениш, щях да ти кажа да не се жениш за този човек. Той се е женил веднъж, има друго разбиране, не като твоето. Вие не можете да се разберете. Очисти мисълта си и гледай на мъжа си с добро око. Не му приписвай нищо лошо. Ако петниш неговото име, с това заедно петниш и себе си, петниш и младата мома. Ти си намислила да се караш с момата, да я нападнеш с груби, обидни думи. Откажи се от това намерение. Напиши й едно хубаво писмо, ще ми го прочетеш, преди да го изпратиш. Сега ще ти предскажа следното: След две години тази мома ще се влюби в един млад момък и ще се откаже от мъжа ти. Тогава той ще се върне при тебе и ще се забрави всичко. Трябва да обикнеш Бога. Ти искаш от мъжа си такава любов, каквато сама нямаш в себе си. Ти не си го обичала, не си готова още на жертви.
Казвате: С какви работи се занимава Учителят! – Въпросът за ревността е важен. Аз влизам в положението на хората. Влизам в положението и на младата жена и на нея искам да помогна. Ревността бушува в нея и тя не може сама да се справи. Ревността, която бушува в човека, трябва да се замести с една светла мисъл. Преди да се поддадеш на ревността, провери, вярно ли е това, което мислиш и чувстваш. Новият живот изисква от човека всяка мисъл и всяко чувство в него да отговарят на истината. Само така той може да бъде чист. Много мисли и чувства от миналото ще ви се наложат, не може да се освободите от тях, но ще ги пресявате. Сегашният живот на хората не е нищо друго, освен сплитане на мисли, чувства и постъпки от миналото. Тялото на човека е оплетено от тях – чисти и нечисти мисли, чувства и постъпки. Трябва да се освободиш от тях. – Как? – Чрез съзнателно изучаване законите на разумния живот. Не можеш да се обновиш и подмладиш, ако не разбираш законите на мисълта. Старите мисли, чувства и постъпки трябва да се заместят с нови. Това е наука. – Как се постига това? – Чрез различни методи, чрез нов начин на възпитание.
И тъй, когато се натъкнете на изпитание – голямо или малко, първо се запитайте защо е дошло то, какво е неговото предназначение. Всяко изпитание има своето велико предназначение. То не се дава само на един човек, на мнозина се дава. Важно е да се справиш с него. Никой на никого не може да помогне. Щом е дошло изпитанието, ще го преживееш – нищо повече. Едновременно, хиляди хора са престъпили известни истини и всички заедно ще носят последствията. Когато видите хората с вдигнати чукове да дялат камъни, знайте, че те творят с цел да изкарат прехраната си. По цели дни те вдигат и слагат чуковете си, очите им се пълнят с малки камъчета, но продължават да работят. Мислите ли, че ревността не е такъв камък, даден ви от природата да го одялате. Каквото и да правите, не можете да се освободите от ревността. Ще вземете този камък и ще го дялате, докато стане годен за работа. Господарят ще го прегледа и ако намери, че е добре одялан, ще го тури в сградата. Като минавате край нея, ще кажете: Ето, аз издялах този камък. Ти ревнуваш слабия, да не би да пропадне. Силния не можеш да ревнуваш.
Значи, ревността показва, че в човешкото естество има нещо слабо. Страхуваш се за детето, че може да го прегази кола; за възрастния не се страхуваш. Страхуваш се за невежата и го пазиш ревниво, да не се провали. За мъдреца не се страхуваш. Ревниво пазиш слабия да не изпадне в изкушение, силния никой не може да го изкуси.
Една светска жена ми казваше: Чудя се на религиозните хора. Те се страхуват да се проявят, да не би да сгрешат, да направят някакъв грях. Нас кал не ни хваща. Казвам й: Ще ти дам една правилна философия за живота. Докато си на сушата, всеки може да хвърли кал върху тебе и да те окаля. Щом те окаля, влез във водата. Тя всичко измива. Същата позната казваше, че като срещне човек, стреми се да намери една добра черта в него. Тя не търси лошото в човека. Тя знае, че отношения може да се създават само въз основа на доброто. Ако не намери поне една добра черта в човека, тя стои далеч от него. Това е истинската философия за живота. Следователно, щом намериш една добра черта в човека, ти имаш вече допирна точка с него. Аз я наричам Божествена точка. Само в нея отношенията между хората са правилни. Истински отношения има между хората, когато се основават на някои допирни точки. Докато се съмняваш и нямаш никакво доверие в човека, ти не можеш да имаш отношение към него. – В никого не вярвам. – Ами ти светец ли си? Трябва ли всички да имат доверие в тебе? Ако те поставят на изпит, да видят имаш ли знание, сила, търпение, любов, готовност за жертва, ще издържиш ли?
Срещам светски и религиозни хора, които ми харесват еднакво. Казваш: Човек трябва да има пълно доверие в хората. Говориш за отношенията си към хората, но не и за отношенията към Бога. Важно е отношението към Бога. В човека живеят едновременно две съзнания: едното съзнание е човешко, в което стават постоянни промени. Другото съзнание е Божественото, което определя отношението на човека към всички хора. Когато Божественото съзнание у човека е пробудено, ние сме с всички хора в прави отношения. Тогава могат ли да се явяват спорове между тях? Напротив, между тях съществува пълно съгласие и единство. В човешкото съзнание, напротив, всички спорят. Много естествено. Дето знанието отсъства, там всякога съществуват спорове – интересите на хората се преплитат. Ако искаш да имаш доброто мнение на един човек, трябва да бъдеш внимателен с думи и обхода към него. Ще бъдеш внимателен, не по форма, привидно, а вътрешно, по дух. Какво ще говориш на човека? Ако те пита за нещо, което знаеш, ще си дадеш мнението. Ако не можеш нищо да кажеш, по-добре мълчи. Щом си дадеш мнението за неща, които не знаеш, веднага в тебе ще се яви горчиво чувство. Ето защо, като те питат за нещо, което не знаеш, отговори: В тази област съм невежа. Вие се събирате по няколко заедно и веднага давате мнението си – по човешки постъпвате. – Знаеш ли, какво мисля за тебе? – Ами ти знаеш ли какво аз мисля за тебе? Единият се надул, разсърдил се и след това се изправили и двамата пред Бога, да се молят. Някой се хване за сърцето да покаже, че го боли. Човешка хитрост. Любовта изключва всякаква хитрост. 3а нея няма болести и страдания. Щом сърцето те боли, любовта ти не е Божествена. – Но аз го обичам, не мога да дишам без него. – Това не е Божествено. Ако обичаш истински, дробовете ти ще се разширят.
Сега аз говоря за онези от вас, които искат да бъдат ученици. Бих ви дал известни методи и правила за освобождаване, но още сега не може да ви ги дам. Как може да се освободи човек? Виждаш едного, че пипа главата си. Ти започваш да търсиш причината за това, но не можеш да я намериш. Освободи се от това желание. Причината е много проста – мъчнотии има човекът. Виждаш другиго, скръстил ръцете си, намръщил се, движи се натук-натам. И тук търсиш причината, но пак не я намираш. Гладен е човекът, иска да яде. Щом не можеш да разрешиш правилно една задача и си готов да се разгневиш, нахрани се. Значи, преди да се гневиш, яж, за да не те намери гневът с празен стомах. Тури гнева в стомаха си, да работи. Като постъпваш така 2 – 3 пъти с него, той ще те напусне. Следователно, когато се разгневиш, представи си най-хубавото ядене, което обичаш и гневът веднага ще изчезне. Някой казва, че не трябва да се яде, когато си гневен. – Не, яж, да обработиш гнева. Волята Божия е да бъде човек свързан със словесното мляко, т. е. да се храни с него.
Помни: Тялото е предметно учение, което трябва да се изучава. Вън от тялото си човек не знае, какво той представя. Говорите за душата, за духа, за ума и за сърцето. Това са отвлечени неща. Сърцето става реално, когато усетиш болка в него. И тогава, достатъчно е да туриш ръката си на него, за да изчезне болката. Ако друг тури ръката си върху сърцето ти, след това той трябва да си измие ръцете в гореща вода, за да се освободи от мисълта, че е приел нещо от болния. Иначе, той психически се свързва с болката.
Когато се образува едно общество, хората, които го съставят, трябва да имат добри, положителни мисли и чувства едни към други. Не спазват ли това, те стават проводници на лоши мисли и чувства. Това не е нищо друго, освен калта на природата. Пазете се от тази кал. Тя опасва земята и представя нейната мрачна зона. Най-малката доза от тази психическа кал може да зарази човешкия организъм. Тя е една от причините за страданията на хората. Като знаете това, пазете се от нея. Има начин за предпазване от тази кал, а именно: винаги дръжте в ума си мисълта за Бога. Ти не си дошъл на земята да служиш на себе си или на хората, а на Бога. Въпросът за служене на Бога се разрешава в един момент, а не с векове. Щом го разрешиш, веднага се разрешава въпросът за отношението към себе си и към ближния.
Кой е ближният на човека? Това не е човекът, когото виждаме пред себе си, а онова, което е скрито в него. Ближният може да е ангел, скрит в човека. Чрез човека ангелът те изпитва доколко си готов да се отзовеш на неговите нужди. Този човек може да е болен, беден, да страда и ти трябва да му помогнеш. Ангелът може да е скрит в една млада мома и от твоето поведение към нея той вижда доколко си разбрал Божията Любов. Като пипнеш угоената кокошка, казваш: Мазничка е, добра е за ядене. Ти си дошъл до разбирането на вълка. Далеч си още от овцата. Докато си вълк, куршум те очаква. Кожата ти ще бъде одрана, ще се употреби за кожух на богатия. Като те носи на гърба си, богатият казва: Чудесна е тази кожа! Тя е кожата на един вълк, който изял много овце. Ще се научи как се ядат овце! – С това не искам да ви плаша. Според мене страхът е страж, който пази човека от опасностите, в които може да изпадне. По невнимание или по незнание човек може да изпадне в опасност.
Като говоря по този начин, у вас може да остане мисълта: – Не сме ли добри? Нищо ли не сме научили досега? – Вашата доброта е резултат на миналото. Аз не се интересувам от нея. За мене е важно какви отношения имате днес към Бога. За мене е важно, как се справяте с благата, които Бог ви е дал. Важно е, можете ли да изпращате вашите мисли и чувства по целия свят. Ако можете, това е вашият капитал. Ако от изгряването до залязването на слънцето можете да запазите своето добро настроение, това съставя епоха във вашия живот. Додето стигат вашите мисли и чувства, там е границата на вашия живот.
И тъй, пазете се от завършените процеси. Вашето тяло още не е завършено. Сега се създава във вас друго тяло – духовно тяло, което също не е завършено. От това тяло зависи вашето бъдеще. Павел казва: „И да се разруши земната ни къща, имаме дом неръкотворен.“ Не ставайте причина заради временните неща да осакатите вашето духовно тяло. Преди няколко дни дойде при мене един познат, сърдит, недоволен, че говорели лошо за него. Казва: Оцапах се, изгубих чистотата си. В какво се състои изцапването му? Искал да помогне на една мома и я целунал. Грехът не е в целувката, но в подражаването. Тя водела лош живот, и той, вместо да й помогне, попаднал под нейно влияние. Някой пие не по свое желание, а подражава на пияниците. Друг краде, пак по подражание. Хората се страхуват от това, от което не трябва, а не от това, от което трябва да се страхуват. Че веднъж си излъган, ти се страхуваш по-нататък да се проявиш. Щом си излъган, кажи си: Никаква лъжа не се позволява. – Може ли без лъжа? – Това е друг въпрос. Принципът е: Никаква лъжа! На небето, в разумния свят, не търпят никаква лъжа. В ада търпят лъжите. Там има пазар за лъжите – продават се и се купуват. На небето такъв пазар не съществува. Там за най-малката лъжа ще преживеете голямо страдание. Ето защо съзнанието ви всякога трябва да бъде будно, да изправя нещата.
В човека има навик към преувеличаване на фактите. Не е грях, че си преувеличил нещата, но че искаш да ги използваш за лична, своя сметка. Казваш: Баща ми е много богат, с милиони разполага. – Не говориш истината. Ти преувеличаваш, защото искаш да се ползваш с името на баща си, да имаш по-голям кредит. Тук е грехът. Кажи: Богат е баща ми, но не е милионер; той има на разположение само двеста-триста хиляди лева. Ако трябва да разчиташ на нещо, разчитай на своите ръце и на своите способности. Работи, за да си създадеш сам положение.
Школата, в която влизате, разполага с различни методи. Какви са те: Да се молим! – Как ще се молите? Каква е вашата молитва? Да викаш с часове към Господа да ти прости греховете, това не е молитва. В еднообразието няма никаква молитва. Какво искаш да ти прости Господ? Казваш: Господи, заличи малката лъжа, която направих. Не искай от Господа да заличи лъжата ти, но помоли Го да ти покаже, как ти сам да я изчистиш. Лъжата оставя петна по дрехите, които трябва да се чистят. Име специални течности за това. Много петна има по дрехите ви и те трябва да се очистят. Няма човек в духовния свят, който да не се е оцапал. Вчера и аз направих едно петно на коприненото си палто. Турих няколко череши в джоба си и по невнимание натиснах джоба. Една от черешите се смачка и нацапах дрехата си. Казах си: Трябва да бъдеш внимателен, да не правиш грешки. Реших да изпера дрехата си веднага, да изчистя петното. Правило е: Когато някой сгреши, сам трябва да изправи грешката си. Когато виждаш, че друг греши, ти ще му помогнеш да изправи грешката си. В случая, докато аз се готвех да изпера дрехата си, една сестра приложи правилото, взе дрехата ми, тя да я изчисти.
Съществува един правилен начин на самовъзпитание. Бъдете готови да го приложите. Много правила ви се дават, но вие мислите, че те не са за вас. В някои случаи сте прави, но не във всичките. Например, какво ще каже 45 годишната сестра, ако й препоръчам, като метод за трансформиране, да играе с кукли? Разумно ли е това от моя страна? Тя ще ме погледне и ще каже: Подиграваш ли се с мене? Какво трябва да препоръчам на тази сестра? – Да чете. Ще й дам една хубава философска книга или поезия. Това й подхожда. На друга сестра, която няма обувки, дрехи, ще й пратя, без да знае от кого са. Така тя ще трансформира състоянието си. Днес светът е пълен само с пудри и помади – козметични средства. Те съществуват не само на физическия, но и в умствения свят. Седиш на едно място песимистично настроен. Скърбиш, че не си учен, не си силен, не си богат. Много просто, трябва да работиш. Има начини, чрез които можеш да придобиеш сила, знание, богатство. Възхищаваш се от търпението на някого. Да, работил е човекът, минал е през известни изпити и така е придобил търпение. То се постига чрез работа върху чувствата, а не върху ума. Ако не въздържаш чувствата и желанията си, ти губиш равновесие. Чувствата, разтопяват твърдото, коравото естество на човека. Някога го правят мекушав, разкашкат го. Слушал съм жени да казват: Като стана майка, ще бъда строга към децата си. Обаче, щом станат майки, омекнат. Бъди строг, но не груб към себе си. Бъди строг към децата си, но не груб.
Когато детето сгреши, не го бий, но го нахрани. Ако ти направиш погрешка, не се изобличавай, нито се извинявай, но изправи погрешката си. Ставаш сутрин, виждаш устните ти посинели, изгубили червенината си; очите ти пожълтели. Жълтият цвят не трябва да бъде в очите. Те трябва да бъдат светли, чисти. Потърси начин да направиш устните си червени и да махнеш жълтия цвят от очите. Ако е въпрос за жълт цвят, лицето трябва да има златист цвят, като слънчевия. Всяка клетка в него да трепти, да издава светлина. Красиво лице е това, на което се отразява вътрешният живот на човека. Приятно е да гледаш такова лице. Не говоря за конвулсии на мускулите, но за свещения трепет, изразен в клетките. Приятно е да наблюдаваш лицето на светията, когато е вдълбочен в себе си, обзет от възвишени мисли и чувства. В този момент той държи в мисълта си всички възвишени, съвършени същества и се свързва с тях. Той не мисли за обикновените неща, за дребнавостите на живота. Мнозина мислят за Бога, но се поддават на влиянието на света. Гледаш хубавата къща на съседа си и пожелаваш и твоята да бъде такава. Художник си, гледаш красивите картини на видни художници и пожелаваш и ти да бъдеш като тях. Слаб, болнав си. Срещаш здрав, снажен човек и казваш: И аз да съм като него! Не се смущавай от това, което виждаш. Все едно, дали той има нещо или ти го имаш; дали другите имат, или ти; дали си на първото стъпало или на най-високото. – Искам да бъда на горното стъпало. – И това може, но кой ще бъде на долното стъпало? Ако няма първо, второ, трето стъпало, как ще се направи връзка с горното? За всеки човек е определено по едно стъпало. Ако не е така, никой не би могъл да се качи на горното стъпало.
От тази лекция искам да остане в ума ви мисълта да бъдете непреривно добри; любовта ви също да бъде непреривна. Да бъдете в общение с всички хора. И мисълта ви да бъде непреривна, както планинските вериги. Когато правите екскурзии по планините, погледът ви се движи от един връх на друг. Вие се радвате на тази непреривност в природата. Тя повдига човешкия дух, обновява мисълта. Докато гледаш на нещата като на разхвърлени части, ти всякога ще се уморяваш. Докато се занимаваш с обикновените мисли и чувства, между които няма никаква връзка, ти сам себе си ще разрушаваш. Следователно, не допущай нито една блуждаеща мисъл, нито едно блуждаещо чувство в себе си. – Мъчно ми е, не съм разположен. – Това неразположение е чуждо, на твоята баба или на твоя дядо. Някога те са имали известна мъка, а ти днес си попаднал на това място, от което не можеш да излезеш. Вземи Библията или Евангелието, обърни се мислено към баба си и дядо си и им кажи: Слушайте какво ще ви чета. Ти ще четеш, а те ще слушат, докато разберат причината на своята мъка и се изправят. Щом те се изправят и ти ще се изправиш. Така мъката ще изчезне. – Защо ти е мъчно? – Любов ти липсва. На всички хора липсва любов. Казваш: Това съм аз, друг не мога да бъда. – Ти не си това. Ако някой те удари и ти причини болка, тя не е твоя, отвън е дошла. Този човек имал лошо чувство към тебе, затова те ударил. Трябва да знаеш как да се освободиш от лошото чувство, което този човек е отправил към тебе. Ако знаеш как да се освободиш от него, болката лесно ще мине; ако не знаеш, болката ти ще остане дълго време с тебе. Някога човек сам може да се удари. Дялаш едно дърво и по невнимание ножът падне накриво и те удари. Някога и с мисълта си човек може да се отрови.
Помни: Както физическото тяло е изложено на опасности, така човек сам може да причини пакост на духовното си тяло и да се осакати. Седиш някога замислен, обезсърчен и си казваш: Ще се хвърля от една канара, да се свърши с мене. – Това е чуждо желание, на което ти се поддаваш. Нещо отвътре ти нашепва да се хвърлиш. Хвани това същество в себе си и му кажи: Ще се хвърля, но с парашут. Ще взема един парашут, ще сляза няколко пъти с него, да разбера, какво значи да слизаш и да се качваш, но съзнателно, по собствено желание. Всички искате да бъдете силни. – Как ще стане това? – Очаквате наготово да станете силни; да дойде някой отвън и с една дума да вложи във вас сила. Вярно е, че трябва да бъдете силни, но силата не иде отвън. Има неща, които вие сами трябва да свършите. Отвън никой не може да ви помогне. Има работи, които лесно могат да се свършат, но вие трябва да знаете начина, по който да се свършват. Вие не сте дошли на земята да обръщате света. Дошли сте само да похлопате леко на вратата на своя брат, да го събудите и кажете, че е време вече за екскурзия. Той е обещал в себе си да отиде на планината. – Ще му кажеш тихо и спокойно: Братко, ти обеща пред Бога, че ще отидеш на екскурзия. Времето е дошло, не може повече да се отлага. Няма да му говориш да вярва в Бога, но ще му кажеш: Стани, време е вече за работа. Няма да го учиш как да се облича. Той сам знае, как да се облече, как да тури раницата си, кога да тръгне на път и какво да говори. Ако се държиш за старото, ще влезеш в стълкновение с новото. Старото има отношение към миналото, а новото към настоящето и бъдещето. Учете се да се справяте със своите кредитори. Имаш десет кредитори, сприхави хора. Ти се молиш, търсиш начин да се справиш с тях, но те казват: Ето един изедник, един безчестен човек. Трябва ли да се гневиш, да искаш да ги биеш? И силен да си, постъпи с тях така, както е постъпил един американец със своите кредитори. Те постоянно го безпокояли, искали да им се изплати по-скоро. Един ден той им казал: Моля ви се, почакайте още малко. Щом се замогна, ще си изплатя всичко, до стотинка, и ще ви благодаря. Ако ме притеснявате, нищо няма да излезе. И да искам, не мога да ви задоволя. Аз съм способен човек. Ще работя и ще изпълня задълженията си.
И на вас казвам: Като дойдат кредиторите ви, пипайте ги с меки ръце. Много методи има за това, но всички не са ефикасни. Един познат ми разправяше една своя опитност. Един ден, като вървял през една гъста гора, срещнал мечка с две малки мечета. В първия момент той си помислил: Дано мечката се отбие от пътя си. Обаче, мечката не се отбила, продължила своя път. Тогава той се принудил да се качи на едно дърво, докато мечката се скрие в гората. Казах му: Добре си направил, че се качи на дървото. Ти си искал чрез мисълта си да внушиш на мечката да се отбие от пътя си, но трябва да знаеш как става това. Щом не си могъл да внушиш на мечката, ще внушиш на себе си да се качиш на дървото. Следователно, ако не можеш да разрешиш известен въпрос по един начин, ще го разрешиш по друг.
Често хората се смущават от това, че не могат да внушат на мечката да се отбие от пътя си. Слушате някои да казват: Не знаем, ние тръгнахме в духовния път, но всеки момент се натъкваме на мъчнотии. Как ще се справим с тях? – Много просто, ще оставите мечката с мечетата, т. е. вашите мъчнотии да вървят в своя път, а вие ще се качите на дървото, докато те заминат. – Ще кажат, че сме много страхливи. – Това не е страх, но уважение към мечката. Вие се качвате на дървото, за да не изплашите нейните мечета. Качете се на дървото и оттам наблюдавайте мъчнотиите си. Ако вие гледате на мечката като на низше същество, как ще гледат небесните жители на вас? Ако отидете на небето, всички ще минете през такъв преглед, през такова претърсване, каквото не сте мислили. Няма да остане гънка, ъгълче у вас, което да не се прегледа, да няма нещо нечисто. Докато живеете по човешки, никой не може да се яви при Господа. Не е лесно да вземеш титлата доктор. Трябва да се явиш пред 12 видни професора, да отговаряш на всеки зададен въпрос от тях и ако можеш достойно да защитиш тезата си, едва тогава ще получиш титлата доктор. Не се взима лесно докторат. Мислите ли, че лесно се взима докторат на небето? Ако на земята се взима мъчно докторат, колко по-мъчно е това на небето! На всички е позволено да влязат в небето, но само онези се признават за граждани на небето, които издържат доктората си с отличие. Само онзи носи титлата доктор, който е издържал с успех всичките си изпитания.
Като ученици на велика Школа, от вас се иска самообладание. Мъчно се постига самообладание в мисли и чувства, но това не трябва да ви обезсърчава. Много същества ви помагат, не сте сами. Това, което вие не можете да направите, те ще го направят. Ако не можете да оправите работата си, оставете я на разумните същества, те ще я оправят. Какъвто съвет ви дадат те, изпълнете го. Казвате: Духът ни говори. – Пазете се, внимавайте да не изпаднете в заблуждение. Не всичко, което ви се говори отвън или отвътре, иде от Духа. Мислите ли, че всяка грамофонна плоча съдържа думите на Духа? – Любовта ни говори. – И това не е сигурно. Преди да дойде Любовта, Духът иде. Той предшества Любовта. Тя изключва всякакво съмнение, подозрение, ревност. Любовта трябва да те намери тих и спокоен, с дълбоко вътрешно разположение и готов на всички услуги. Тя ще ти каже: Иди по този път. Няма да питаш кога ще стигнеш, ще имаш ли мъчнотии. Ще вървиш в пътя, без съмнение и страх. Ще имаш мъчнотии, ще минеш през огън, но ще вървиш напред. Ще минеш през огнената пещ, както тримата момци, но ще излезеш здрав и читав, косъм няма да падне от главата ти. Ще слушаш гласа на Любовта и докато си с нея, ще бъдеш вън от всякаква опасност. С Любовта и с Духа и в опасност да си, ще излезеш неповреден. Без Любовта и без Духа, вън от опасност да си, пак ще пострадаш.
Първото нещо, направете връзка с Духа, да не се колебаете. Духът ще внесе вярата и любовта във вас. – Аз се разколебах. – За какво се разколеба? За парче хляб и за парче земя. Ако ти трябва земя, Бог ще ти даде земя, голяма като луната, по дни и нощи да се разхождаш, без да можеш да я обходиш. Ако искаш хляб, облекло, и това ще ти даде. Всеки момент ще обличаш нови дрехи, без да те види някой, да ти се порадва. Ако е за жилище, ще имаш къща по-голяма от палат, сам ще се разхождаш, без да чуеш човешки глас. Всичко ще имаш; но жива душа около тебе няма да се мярка. Защо ти е такова изобилие? Ще се намериш в положението на онзи българин-свещеник, който на 80 годишна възраст се радвал на богатство и имот. Къщата му била пълна, но попадията я нямало. Той си казвал: Защо умря попадията толкова рано? Докато беше на земята, ние бяхме бедни. Днес имам всичко в изобилие, но тя ми липсва. Той не знае, че в онзи свят попадията е по-добре, отколкото беше на земята. Щастието не е във външното богатство, но във вътрешното. Какво по-голямо щастие търсиш от това, да обичаш безкористно. Да обичаш, без да очакваш и изискваш. В човека има едно същество, което го обича при всички условия, което никога не му се сърди. Това същество е истината. Обикнете и вие това същество.
Казвам: Всякога правете добро, без да знае някой за това. – Поне да го оценяват. – И това не е нужно. Важно е Бог да е доволен от това, което правите. Щом Бог е доволен, вие ще почувствате Неговата Любов. Какво повече може да искате от Божията Любов? Аз зная, кой какво иска. Младият иска да не остарява, старият иска да се подмлади, бедният иска да забогатее, невежата – да придобие знание, слабият – да стане силен. Всичко това е хубаво, но един е пътят, по който може да се придобие. Пътят е един, целта е една, изворът е един. Ако твоята любов не извира и не ражда живот, не е правилна. Истинска любов е онази, от която животът постоянно изтича. Може ли този живот да бъде нещастие за човека? Според някои животът носи страдания. – Не е така. – Тогава да си поживеем. – Няма защо да си поживеете – това не се допуща. Животът е нещо непреривно, красиво, пълно с благодат и сила. Животът не е мъчение, нито труд. Велико нещо е животът. Казано е в Писанието: „Това е живот вечен, да познаем Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога и Христа.“ По-велико нещо от това няма. Тогава ще дойдат благодатта, богатствата, добродетелите, дарбите. Каквото пожелае човек, всичко ще придобие.
Питате: Възможно ли е това? – Възможно е. Каквото е невъзможно да постигнеш на петгодишна възраст, ще го постигнеш на десет години; каквото не можеш да постигнеш на десет години, ще го постигнеш на 20, на 30, на 40 години. До 120 години има достатъчно време – все ще постигнеш нещо. Да не говорим за хиляди години, но до 120 години всеки може да постигне много неща. Може да не живееш хиляди години, но всичко това можеш да постигнеш до 120 години – цял зодиак. Не допущай в ума си мисълта, че това или онова не можеш да постигнеш. Можеш да станеш учен, можеш да станеш добър, богат. И да не станеш, всякога мисли, че ще станеш такъв, какъвто желаеш. Това са незавършени процеси, към които трябва да се стремите. – Може да обичаме. – Това е незавършен процес.
Докато е на земята, човек живее в незавършените процеси. – Защо? – Защото миналото му още не е заличено. Един ден, когато се заличи, човек ще остане само със завършените процеси в себе си. Той ще каже: Добър съм, силен съм, богат съм, учен съм. Докато сте в незавършените процеси, ще падате и ставате, ще боледувате и оздравявате, ще се обезсърчавате и насърчавате. Така, именно, ще се подготвите за идването на Духа. Този процес не е еднократен. Духът се приближава до човека и отдалечава, докато един ден го заведе при същества с възвишено и будно съзнание. Това значи сливане с Духа. Казано е в Писанието: „Ще ви изпратя Духа си и Той ще ви научи на всичко.“ Павел казва, че Духът е в човека. Той го учи на всичко. Ако Духът не ни учи, нищо не бихме могли да направим.
Т. м.
42. Лекция от Учителя, държана на 5 юли, 1933 г. София. – Изгрев.