Акордиране на човешката душа - том 2
НА ФОКУСА НА МУЗИКАТА
Учителя бе поканен на братски обяд в едно изгревско семейство. Там присъстваше една млада музикантка, наша сестра от София, която бе отличен изпълнител както на пиано, така и на цигулка, и още от дете даваше самостоятелни концерти. Тя беше с майка си – също музикант, специалност по пиано. И по един естествен начин се отвори разговор върху музиката.
Музиката не е чувство, а способност. Тя има връзка с умствения свят и трансформира енергиите от физическия свят в умствения. Развитието на музикалността е работа на вековете.
За младата музикантка, която присъстваше на обяда, Учителя каза:
Тя жъне сега плодовете на работата си от минали прераждания. Поради своята отлична работа в минал живот сега тя съкращава времето за изучаване на музиката и това, което добива за една година, друг трябва да го добие за тридесет години. Славяните са музикални.
Една сестра попита: „Един човек, който има музикална дарба и не работи, изгубва ли си дарбата?”
Дарбата не се изгубва, обаче такъв човек не напредва така бързо. Но като слуша тук-там музика, все-таки напредва до известна степен.
Посветените в Египет много са работили върху музиката. Зъбите и всичко друго у музикалните хора са другояче устроени; също и у поетите.
Учителя се обърна към майката на младата музикантка и ѝ каза:
Вие бихте станали и добра художничка.
Един музикант трябва да бъде поет. Музиката и поезията вървят заедно; съдържанието на музиката е поетично. Хората, които трябва да бъдат музиканти, са определени. Има нужда от такива проводници, за да влезе музикална енергия в света.
Една сестра каза, че човек трябва да се свърже с музикалните гении, които ще му помогнат и ще го повдигнат музикално.
Онзи, който е роден музикант, свири и пее и докато спи. А онзи, който в сън не пее и не свири, той не е музикант.
Сестрата, в чийто дом бе даден обяда, каза: „Когато учех в Одринския пансион, имах една съученичка Райна, която беше изключително музикална, но после, след свършването на гимназията, не напредна в музиката, не можа да се прояви.”
Не че тя не може, но не ѝ е дошло времето: когато настъпи часът, ще се прояви. На небето има деветнадесет звезди от първа величина, сто и двадесет от втора величина, а другите са по-дребни. Също така и колко видни музиканти има в света? Малко са.
Музиката има голямо бъдеще, защото светът е създаден музикално. Светът е създаден с музика: от Божествения свят идват музикални вълни, които организират материята, творят всички форми в Природата. Под ритъма на музиката се гради материалния свят и музиката играе много по-голяма роля в живота на Природата, отколкото хората си мислят; без нея не може да се изрази Животът. Но трябва да се създадат нови форми, защото все още няма достатъчно такива, чрез които да се изрази самата музика. Вие вземате на пиано високите тонове – седем октави, а певиците не могат да ги вземат или ако ги вземат, няма мекота при пеенето им. Бетовен казва: „Не мога да предам една хилядна част от това, което слушам“.
Вие стоите в гората и чувате шум, но това ни най-малко не е шум. Понеже вие слушате отдалече, чувате шум, но ако дойдете на фокуса на музиката, ще чувате музика. Ако сте пред или зад фокуса, не може да възприемете музиката. Има музика механическа, органическа и най-после – психическа. Механическата музика всеки може да я свири.
Истинските музиканти наричам гении на музиката, тях не ги засяга обезсърчението: дойде някоя скръб, посвирят ѝ и тя си отиде. Скръбта е една ненапреднала душа. И ти, когато ѝ свириш едно парче, тя ще дойде, а ако ѝ свириш друго, ще си отиде. Някой път нямаш никаква причина да си скръбен, а скърбиш: това е някое ненапреднало същество, чиято скръб приемаш.
Музикантът е чувствителен и когато слезе от сцената, възприема мислите на тези, които са доволни, и на другите, които не са: тогава изпитва чувството, като че го режат.
На младата музикантка Учителя каза:
Вие трябва да свирите според трептенията на своя организъм. Професорът също трябва да се съобразява с ритъма на ученика. Пианото е по-механичен инструмент и да дадеш израз при него е по-мъчно и се изисква по-голямо усилие, за да се дойде до хармония с публиката.
Един цигулар свири добре на цигулка, когато неговият двойник излезе из него и влезе в цигулката, но когато свърши, трябва да го извади оттам и пак да го тури в себе си. Затова именно не трябва да дава цигулката си на друг да я пипа и ако тя нещо пострада, видният цигулар чувства страдание, понеже двойникът му е бил в нея. Същото е, когато някой е привързан към някоя вещ и тази вещ пострада.
Учителя пак се обърна към младата музикантка:
Вие свирете така, както разбирате, както ви учат гениите отвътре. Вие сте раждана при много добри условия. Човек в музикално отношение расте и всеки растеж се отбелязва върху музикалните центрове на главата.
Учителя показа една ябълка, която беше сложена на масата, и каза: Много знаменити художници са нарисували шарките върху тази ябълка и тя е изложба на тяхното изкуство.