от ПорталУики
Направо към: навигация, търсене

ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА

Статии, посветени на Учителя и Учението

Статии от списание Житно зърно

сп. Житно зърно бр. 5 / 2000 г.


На Разсъмване

Всичко, което се случва в света, е символ на изначални истини. Всеки момент съдържа в себе си зародиша на бъдещето. Бъдещето хвърля своите лъчи върху настоящето, а то е ключ към идното.

В духа на казаното, нека разгледаме 21 глава от Евангелието на Йоан, от 3 до 14 стих включително. Това, което се описва в нея, крие непреходни символи и говори с езика на вечното.

Файл:Картинка

Симон Петър, заедно с другите ученици, отива на Тивериадското езеро, да лови риба. Рибата в окултната символика представлява Божественото в човека. Тя е била ранният символ на християнството; намираме я по стените на римските катакомби, където са се събирали първите християни, които са я считали за свещен символ; по него са се познавали.

Езерото представлява водите на живота. Петър и другите излизат да ловят риба, но през цялата нощ не улавят нищо.

Нощ е, когато в човешкото съзнание царува тъмнина, когато човечеството не се е пробудило още за Божественото. Нощ е, когато човек работи със своето подсъзнание, съзнание и самосъзнание, когато свръхсъзнанието още не е проблеснало. „Нощ", това е епоха, когато човешкото съзнание е потънало дълбоко в гъстата материя. Материалистичните векове, през които минава човечеството и загубата на духовните ценности, това е днешната нощ.

Евангелието продължава: "А като се разсъмваше вече, Исус застана на брега; учениците, обаче не познаха, че е Исус."

На разсъмване – това е именно епохата, в която живеем сега, това е духовната вълна, която днес залива цялата Земя. Разсъмване – започва духовното пробуждане на цялото човечество.

Първоначално обаче, човек не познава тихия глас на Бога; Бог ни говори, но човешкото съзнание все още е в плен на нощта.

„Исус им каза: Момчета, имате ли нещо за ядене? Отговориха му: Нямаме."

В материалистичната култура царува духовна бедност, духовен глад.

„А Той им рече: Хвърлете мрежата отдясно на ладията и ще намерите."

Изразът „отдясно" съдържа в себе си символа на верния път, пътя на Любовта. В окултните школи съществуват изразите „дясно посвещение" и „ляво посвещение", с които се обозначава поемането съответно на пътя на доброто, или на злото. Казано е, че ще дойде ден, когато Христос ще отлъчи овцете от козите и ще постави първите отдясно, вторите – отляво, т.е. тези, които са вършили добро – отдясно, а другите – вършили неправди и зло – отляво.

„Те, прочее хвърлиха, и вече не можаха да я извлекат поради многото риба." Такова е действието на закона на любовта, която носи изобилието в живота. Само ако вървиш „отдясно" и прилагаш методите на Любовта, Правдата и Доброто, твоята дейност ще бъде плодотворна.

Другата скрита истина в притчата е, че учениците на Христа са имали богат улов, когато Христос е застанал на брега. Във всеки човек присъстват човешкото и Божественото. Когато човешкото иска да разреши само въпросите, то няма никакъв успех, докато до него „на брега" не застане Божественото; когато се ръководи от Божественото, човек успява.

И казва се по-нататък в евангелския текст: „Тогава оня ученик, когото обичаше Исус, казва на Петра: Господ е." Значи Любовта прави човека да познава нещата, да познава естеството на всяко същество. Защо Йоан пръв Го е познал? На мистичен език това означава, че този ученик е имал в себе си най-голям дял от Христа, най-добре е била проявена любовта и Светлината, които Христос е донесъл на света. Любовта е атмосферата, в която се познават душите.

Много методи са били прилагани за разрешаване на социални и други въпроси в днешния живот, но без особен успех, защото Любовта не е била там, „Христос не е бил на брега."

Дошъл е мометът да се хвърлят мрежите „на разсъмване" – при светлината на съзнанието и чрез вътрешната подкрепа на Божествното начало, на Христос, на Любовта. Човечеството вече излиза от културата на нощта и влиза в културата на разсъмването, на виделината. Тази култура ще се прояви чрез Любовта и няма да дойде, ако не хвърлим мрежите отдясно.

Боян Боев, адаптаця д-р Йорданка Попова