Утринни слова - Втора година (1932-1933)
Начало и край
Размишление
Ще прочета 25-та глава от Матей.
Добре е да прочетете сами беседите от „Пътя на ученика“, да си спомните някои неща. Някога е необходимо да се припомнят забравените работи.
Мнозина се питат защо се родили на земята, какво трябва да правят. Такъв въпрос си задават и религиозните, и светските. Това показва, че те си приличат по нещо. Не е лошо човек да минава за светски. Той се докарва като млада мома. – Защо се докарва момата? Питам: Защо търговецът пълни магазина си със стока? Защо банкерът борави с пари? И търговецът, и банкерът, като младата мома, искат да имат взимане-даване с хората. Два процеса са важни: взимането и даването, но трябва да знаеш как да взимаш и как да даваш. „Аз затова дойдох, да свидетелствам за истината“ – казва Христос. Това се отнася и за вас. И вие трябва да се запитате защо сте дошли на земята.
Като четете „Пътят на ученика“, ще се запитате за кого се отнася написаното в нея. То се отнася до вас. Който има градина, той пръв е посадил дърветата и пръв той очаква техния плод. Ако няма отношение към плодовете, за него е безразлично дали дърветата раждат или не. Човек може да се уподоби на градина. Значи той трябва да бъде насаден. Следователно, ако търсиш рая вън от себе си, ти изгубваш собствения си рай. Този рай сега е вън от вас, вие там го търсите. От толкова време търсите този рай, обаче не можете да го намерите. – Защо? – Защото той е вътре във вас. Често вие търсите доброто и любовта в другите хора, обаче те трябва да бъдат в самите вас. Вие търсите истината в хората, а не в себе си и като не я намерите, казвате: „Няма истина в света“. Животът в самия човек струва повече от живота в другите хора. – Защо е така? – Защото животът в самия човек принадлежи на него. Вярно е, че животът в човека е Божествен, но какво се ползваш от този живот в другите хора? Сам по себе си той не принадлежи на тебе. Който разбира смисъла на своя живот, сам се ползва от него. Обаче разбирането на живота не е само едно, то се мени. Всеки ден носи ново разбиране, нова светлина. И вие, които сте изучавали законите на живота, още не знаете какво всъщност са светлината, топлината и огънят. Говори се за огън и топлина, за светлина и пламък, но в духовно отношение те се различават. Има светлина, при която нещата растат и зреят; има светлина, при която нещата замръзват – тя е тъй наречената студена светлина. Има и студено знание, студен морал. Защо ви са студената светлина, студеното знание и студеният морал? Има и студени светии, при които хората замръзват. Сегашните хора са все студени светии. Който се приближи при тях, непременно ще замръзне. Това показва, че хората не са свободни. Ако някой си позволи да бъде свободен, свободата му минава за престъпление. Всички хора говорят за свобода. В какво се заключава свободата? Говори се за Любов. В какво се заключава Любовта? Вие мислите, че лесно може да се отговори на тези въпроси. Лесно е за учения. Той може да решава и най-мъчните задачи. Ако не знае да ги решава, не може и да ги прилага. Каква полза, че ги решава? Днес в училищата изучават геометрия, но тя няма приложение в живота. Много неща липсват в живота. Така също и математиката няма още приложение. Като ученик, изучаваш математика, а не знаеш ще те скъсат ли по някой предмет или не. – Какво значи скъсване? – Въжето на кофата, с която вадиш вода от кладенеца, е слабо и не може да я издържи. – Какво трябва да се прави? – Не се лакоми да вадиш вода с голяма кофа. Щом въжето ти е слабо, ще си послужиш с по-малка кофа. Голямата кофа не е за тебе. – „Ама защо ме скъсаха?“ – Защото кофата е тежка, голяма, а въжето ти е слабо. Ако искаш да не те късат, купи си малка кофа и дебело въже. Там е разрешението на въпроса. – „Как да обичам този човек?“ – Както искаш, от тебе зависи. – „Как да разбера този въпрос?“ – Както искаш. Някога и аз се намирам в трудно положение. Обаче аз съм дошъл до заключението: с малка кофа и дебело въже. Само така ще извадя вода от кладенеца. Това препоръчвам и на моите ученици. – „Колко пъти да отидем на кладенеца?“ – Колкото пъти искате. Щом сте жадни, ще отидете да си извадите вода и да се напиете. – „Няма ли да сгреша нещо?“ – Когато човек вади вода от кладенеца, никога не греши. Когато изворът тече, той не греши: щом пресъхне, тогава греши. Когато човек се ражда, не греши; когато умира, греши. Изобщо човек греши, когато престане да върши волята Божия. Щом върши волята Божия, никакъв грях няма. Силата на човека не е само в мисълта за Господа, но в изпълнението на Неговата воля. Да мислиш за Него, това значи да изпълняваш Неговата воля. Ще ви приведа един пример от живота. Преди години дойде при мене една млада, интелигентна жена, която ми се оплака, че била много нещастна. – Защо си нещастна? – „Бях добре при баща си и майка си, но после ми дойде на ум да се оженя. Ожених се, но сега съм нещастна.“ – Добре си направила, че си се оженила. – „Добре, но налетях на едно зло; той не излезе такъв, какъвто очаквах. Оженихме се по любов, но сега искам да го напусна.“ – Чудна работа, по любов се оженихте, а сега искаш да се разведеш. Можеш ли да пратиш мъжа си при мене? – „Защо да го изпратя?“ – Тогава опитай се цял месец да слугуваш на мъжа си без роптание. Каквото иска, ще правиш. След един месец ела да ми кажеш какъв е резултатът от опита. След няколко дни мъжът ѝ дойде при мене, но и той се оплаква, не е доволен от нея. Казва: „Не съм светия, човек съм, имам слабости. Умна е жена ми, но не зная, какво ѝ влезе в ума, та иска да ме напусне. Въпреки всичкото ми желание да се спогодим, не може – не зная какво да правя с нея“. – Ще търпиш, нищо няма да ѝ казваш. Ще се опиташ цял месец да ѝ слугуваш: каквото тя каже, ще изпълняваш. И на него дадох същия съвет. След една седмица той иде при мене и ми казва: „Не зная какво стана с жена ми, съвсем друга е сега“. – Не бързай още, почакай един месец и след това ела да ми кажеш. – „Ако върви така, може да се живее.“
Казвам: Това са вътрешни изпитания, които трябва да се използват разумно. Там е тайната на живота. Ако жената е лоша, адът управлява; ако мъжът е добър, небето управлява. Следователно не е лоша жената, адът я управлява. Някой те мушне с нож. Не е лош ножът; лош е онзи, който си послужи с ножа. Когато противоречията са вън от човека, той се справя лесно с тях. Обаче, ако противоречията са вътре в него, той мъчно се справя с тях. И тъй, за да разреши мъчнотиите и противоречията си, човек трябва да даде място на Божественото начало в себе си. Следователно без Божественото начало, без Бога в себе си, без връзка с Него не можеш да постигнеш никакво разрешение на въпросите в живота си. Не само да обичаш Бога, но да изпълняваш Неговата воля. Доброто на Бога и Неговият живот да текат през тебе. Без Бога никакъв нов порядък не може да се нареди. Ще се блъскате, ще се мъчите, но новото ще остане далеч от вас. Ще приличате на малките деца, които по цели дни си правят къщички от пясък. Ту от едната страна поставят бент, ту от другата, но щом завали дъжд, къщичките се събарят. Никакъв бент не може да издържи на силните порои. Няма да остане бент в човешкия живот, който да не бъде завлечен от водата. Като знаете това, не поставяйте никакъв бент в живота си. Вашите бентове имат отношение към човешкия порядък. Има един порядък в света, една програма – Божествената програма. Голяма, обширна е тази програма. Тя трябва да се реализира, няма защо да нареждате ваши програми. Изучавайте Божествения порядък, за да го приложите правилно в живота си. Един от израилските пророци казва: „Бог ще напише закона си в сърцата“. Законът е вече написан, няма какво повече да се пише. Бог написа този закон, когато направи човека по образ и подобие свое. Обаче човек още не съзнава това, както семето не съзнава, че крие в себе си сили, чрез които израства и дава плод. Ти не можеш да предадеш на семето каквото му е нужно. Но поставиш ли го в почвата, то веднага проявява скритите сили в себе си. Не мислете, че и вие можете да проявите силите си вън от благоприятните условия за тях. Тези условия се крият в Божественото във вас. Следователно, щом то се прояви, и при лоши условия да сте, пак можете да се развивате. Хората могат да ви галят и обичат, но без Божественото нищо няма да постигнете. Влезете ли в Божествената почва, там всичко се постига. – „Големи са мъчнотиите ни.“ – Радвайте се на тях, защото само при мъчнотиите на вашия ум, на вашето сърце и на вашата воля се крият бъдещите ви успехи. Доброто и успехът ви се крият зад мъчнотиите. Те са признак на вашето добро. Чрез мъчнотиите и противоречията човек става велик, силен. Под думите „велик човек“, „велики хора“ разбирам онези, които са запознати с идеята, че в света съществува едно Разумно Начало, чиято воля трябва да се изпълнява. Който не е свързан с това Начало, нищо не може да постигне. В живота някога ние се уморяваме по единствената причина, че искаме да носим бремето на света на гърба си. – Това е невъзможно. Питате се защо светът е направен така, а не си задавате въпроса защо постъпвате неправилно. Искате да знаете защо някой човек е сприхав спрямо едни, а спрямо други – мек, внимателен. Има такива хора, но търсете причината за това не само в тях. Чукът е за острите камъни. Кой каменар отива да бие водата с чук? Там той отива с канче да си гребне малко вода. Обаче, като отива при камъните, той си носи чука. Ако външните условия са груби към тебе, това показва, че и ти си груб, недодялан камък. Значи на недодялания камък трябва чук, а за водата – канче. Да гребеш вода и да поливаш градината, то е друга служба, различна от чукането на камъните. Това, което е нужно за разбирането на едного, не е нужно за разбирането на другиго. Вие може да имате знания и сили, но това, което дава сила и смисъл на вашия живот, няма отношение към вашите преживявания. Вашата сила се заключава в това, което в даден момент може да направите. Имаш една суха кибритена клечка – в нея е твоята сила. – Защо? – Всеки момент може да я запалиш и да си накладеш огън. В случая сухата клечка кибрит струва повече от цялата кутия кибрит, но овлажнена. Една идея, приложена навреме, струва повече от множество идеи, още неприложени. Много неприложени идеи има в света. Казвате: „Ще дойде и тяхното време“. – Ще дойде времето им, но дотогава вие ще остареете и не ще можете да ги приложите. Аз забелязвам, че до известна възраст хората са по-усърдни и в молитвата си. Като остареят, не могат да се молят. Като стане от сън, старият казва: „Изстинаха ми краката, не съм разположен, ще си легна“. Така е, старият не може да се моли. Той е натоварена камила, как ще се моли? Той си казва: „Като бях млад, хората ме почитаха; бях полезен на окръжаващите. Но сега на никого не съм нужен. Какво ще правя? Едва се движа с тези патерици“. Защо остаряват хората? – Защото не вярват. Те отслабват, защото губят знанието си. Като остарява, човек губи паметта си и казва: „Дошло е време за онзи свят“. Обаче има хора, които си заминават за онзи свят подготвени, с пълно съзнание. Който не е готов, той се мъчи, огъва се, рита, не може да излезе от тялото си. Значи първият разбира защо е дошъл на земята, а вторият не разбира. Аз не искам да ви говоря за смъртта, но казвам, че тя е проява на един живот вън от Бога. Всички, които живеят вън от Бога, ще умрат; онези, които вярват в Бога и живеят в Него, ще възкръснат. – „Какво да правим с греховете си?“ – Ще ги изправите. Там е силата на човека – да изправя грешките си с вяра. Така той ще придобие онази чиста детинска вяра. Вярата подмладява. Ще вярваш, за да се обновиш и подмладиш. Христос казва: „Ако вътрешно не станете като децата, не може да влезете в Царството Божие“. – „Не може ли без вяра да се живее?“ – Може, но това значи да философстваш, т.е. да умираш, без да се развиваш. Философия има при неразбрания живот. Обаче разбраният живот представлява истинска философия за прилагане. При това разбиране няма нужда от много говорене. То е угощение. Като нахраниш добре хората, те не стават по-добри. Докато се хранят, те много говорят: каква била супата, печената кокошка, баницата – все за това говорят. После казват: „Да видим какво угощение ще ни дадат втори път“. Кокошката е вкусна, баницата – хубава, яйцата – пресни, но вие си оставате такива, каквито сте. Каквито сте били в началото, такива сте и в края. Според мене хубаво ядене е това, което може да роди в тебе добри мисли и желания да правиш добро. Такова ядене е на мястото си.
Ставаш сутрин от сън, благодари на Бога. Кажеш ли първо какво ще ядеш, ти не разбираш Божия закон. Сега, четеш книга, недоволен си; ядеш, недоволен си; работиш – недоволен се. – Накъде ще излезе краят на този живот? Краят на живота е доброто; краят на несполуката е сполуката, радостта, веселието; краят на болестта е здравето. – Какъв ще бъде краят на вашия живот? – Според вас, смъртта. – Така не се говори. Търсете началото на живота. Сутрин, като станеш, казваш: „Какъв ще бъде краят на моя живот?“ – Не питай за това. Остави края и се запитай какво ще бъде началото на твоя живот. Питай за началото, а не за края. Под думите „начало“ и „край“ аз разбирам съвсем друго нещо от това, което се разбира в обикновения живот. Начало на всяко нещо е истината, а краят – доброто, т.е. това, което придобиваш. Следователно, ако питате кога ще дойде доброто при вас, отговарям: Доброто ще дойде, когато сложите истината за начало на всички неща. Доброто е плод на живота. Плодът ще дойде, когато светлината и топлината дойдат на земята. Те са условия за растенето и узряването на плодовете. Аз говоря за топлата светлина, не за студената, при която никакъв плод не може да узрее. Ето защо, ако животът ви е лишен от Любов и Истина, които постоянно идат от Бога, доброто никога няма да се прояви. Едно се иска от вас – приложение. Не е достатъчно само да учите. Каквото научите, трябва да го приложите още сега, докато сте на земята. Някой говори за онзи свят, там да отиде да приложи знанието си. Къде е онзи свят? И той е тук. Следователно още на земята ще си дадеш кандидатурата да те назначат на работа, да приложиш знанието си. Някой иска да бъде министър, друг – владика, проповедник; трети иска да стане поет, затова по цели дни пише, търси издател на стиховете си. Добре е да бъдеш и министър, и владика, и поет, но всичко това е временно. Човек трябва да се освободи от временните си желания. Иначе и на онзи свят да отиде, и там ще носи желанията си, които е имал на земята. – „Не може ли Бог да ни освободи от временните желания?“ – Може, но Той никога не изменя на закона на свободата. Ако човек доброволно не се откаже от старите си навици и желания, Бог няма да го застави насила да направи това. Ако на земята човек има свобода да прави каквото иска, на онзи свят има още по-голяма свобода. „Защо съществува злото в света?“ – По причина на свободата. Само свободният човек може да прави добро и зло. Свободата се проявява в две направления: в доброволно служене на Бога и в служене на себе си. Като служиш на Бога, ти правиш добро; като служиш на себе си, ти даваш път на злото. Закон е: първо ще служиш на Бога, а после на себе си. Този е безопасният път, по който човек трябва да върви. Този закон не се отнася до всички, но само до онези, които разбират живота. Не можеш да говориш на децата за служене на Бога. – „Как да разбера Бога? Къде да Го намеря?“ – Ще Го намериш в себе си, а не отвън, и тогава ще Го разбереш. – „Как да разбера онзи свят?“ – Ти разбери този свят, а за онзи не мисли. – „Как да разбера живота?“ – Не яж десет дни. Само така ще разбереш какво нещо е животът и дали има смисъл да се живее. – „Не съм доволен от себе си.“ – Спри дишането си за две минути и ще станеш доволен. И после, като започнеш да дишаш, ще изпиташ чувство на доволство, ще разбереш смисъла на дишането, а оттам и на живота. Щом не си доволен от живота, гладът ще те изправи. На онзи дух в тебе, който не иска да те слуша, е нужен глад. Като го сложиш пет дни на глад и две минути да не диша, веднага ще отстъпи. Ще каже: „Готов съм да слушам, да изпълня волята ти. Дай ми малко хлебец“. Така човек може да се самовъзпитава. Хората са недоволни, искат да бъдат обичани и почитани от всички. И това може, но човек се обича за онова, което може да даде. Божественото в човека дава. Значи, ако си дал път на Божественото в себе си, всички ще те обичат. Защо обичате извора? Заради водата, която той изобилно дава. Ако си пресъхнал извор, никой няма да те обича; ако си изсъхнало дърво, никой не може да те обича. Кой обича необработената градина и запустялото лозе? Щом имаш капитал в себе си, всички ще те обичат, ще дохождат при тебе да вземат нещо. Много християни очакват да ги посети Духът, както е било във времето на апостолите. Това е неразбиране. Те искат неща, за които не са готови. Друго разбиране са имали апостолите. Много неща разбирате и вие, но едно не разбирате – как да станете първи, да заемете първите места. Пръв е само онзи, който може да свърши добре възложената му работа. Ако не може да я свърши, той е последен. Ако си цигулар и искаш да бъдеш пръв, излез на сцената. Там ще покажеш пръв ли си или последен. Срещам един религиозен, надул се, върви важно, измерва хората, кой къде греши. Казвам му: Не ставай стражар, остави хората свободни. – „Ама те вършат престъпления.“ – Ти знаеш ли кое всъщност е престъпление? Има неща привидно престъпни, а не са такива; има привидни добродетели, а всъщност не са такива. Бъдете внимателни, различавайте привидните неща от истинските. Всяка постъпка се познава от последствията си, от своя плод. Божественото дава едни плодове, а човешкото – други. Желая ви да имате вяра като тази на децата. И тогава, ако сгрешиш, радвай се, не се критикувай. Благодари, че грешката ти не е много голяма. Ти може да направиш по-голяма грешка. И като направиш едно малко добро, пак се радвай и благодари.
Помоли се на Бога да ти даде възможност да направиш по-голямо добро. Това са методи на вътрешната школа. Като постъпваш така, ти ще придобиеш вътрешен мир и сила, ще станеш ученик на тази школа.
Проявената Любов на Духа, проявената Мъдрост на Духа, проявената Истина на Духа носят пълния живот на Бога, на Единния, Вечния Бог на живота.
Утринно Слово от Учителя, държано на 12 март 1933 г., София, Изгрев.