Рилски беседи - 1942 г.
Наследници на земята
"Блажени кротките, защото те ще наследят земята" * ).
Понякога човек изгубва смисъла на живота и не знае причината за това. В младини той е идеалист, а на стари години става материалист. Ако сечем постоянно клоните на дървото, корените му се развиват чрезмерно и се забиват дълбоко в земята. Значи, когато клоните нямат условия да се развиват, за тяхна сметка се развиват корените. Същият закон има значение и за човека. Когато човек няма условия да се развива духовно, той се развива материално. Корените в него се развиват за сметка на клоните. Обаче, човек, както и дървото, трябва да се развива правилно – и корените, и клоните му трябва да растат еднакво, т. е. той трябва да се развива и материално, и духовно. Ето защо, ние се стремим към такава наука, която да осмисли живота ни. Ние се стремим към такава наука, която едновременно да усили вярата, надеждата и любовта ни.
Мнозина се запитват, какво представя човек пред вселената. Наистина, човек е микроскопично същество пред вселената, но тя представя материалната страна за него. Той трябва да я изучава. За него тя е предметно обучение. Малък е човекът, но милиарди клетки, т. е. милиарди малки същества образуват тялото му и живеят за него. Само стомахът му е образуван от десет милиона клетки. Значи, човешкият стомах е голяма фабрика, в която взимат участие десет милиона работника. Който не разбира смисъла на тяхната работа и не я оценява, казва, че храненето е проста работа. Не е проста работа. Десет милиона работника участват в обяда, който ти си приел. Ако плащате по един лев на работник, за един обяд трябва да платите десет милиона лева. Кой може да плати десет милиона за един обяд? И по една стотинка да плащате на работник, пак е много. Това е само за един обяд. А колко пъти на ден яде човек? Направете изчисление, да видите, колко струва годишно работата само на стомаха. След това изчислете, колко работници има в мозъка, в дробовете и направете сметка, колко струва тяхната работа. Приложете математиката, да видите, какво нещо е човекът и колко струва на природата. Само така ще разберете, имате ли право да се обезсърчавате. Човек се обезсърчава от две положения в живота: от недоимък и от изобилие. В първия случай той купува билети, които не печелят; във втория случай купува билети, които печелят, и той изпада в такова изобилие, което го обезсърчава; не знае, как да се справи с него, че да се задоволи. Който не печели, не е доволен, търси богатство. И той може да спечели. – Как? – Или като купи всичките билети, или като разполага с големи знания, да разбира науката за щастливите числа и да си вземе билет, който печели.
Кой човек е истински богат? Богат е онзи, на когото умът, сърцето и душата се проявяват правилно. Ще се запитате, съществува ли, наистина, душа. За мене този въпрос е разрешен. Аз виждам проявите на душата всеки момент. Тя се изявява чрез човешкото тяло. То е инструментът, чрез който тя работи. Аз се разговарям с нея и виждам, че тя крие в себе си велика история. Тя носи големи знания в себе си, всичко помни. Само ученият признава съществуването на душата, защото всеки момент влиза в разговор с нея. Тъй щото, който пита, съществува ли Бог, съществува ли душа, има ли любов в света, той сам определя мястото си. Той сам се поставя в категорията на простите; или на онези, които искат да учат; или между истинските учени. За учените тези въпроси са предрешени. Може ли човек да разреши въпросите за душата и за духа, за доброто и за злото? – Може. За онзи, който е в съгласие с Първата Причина на нещата, всичко е възможно. И за него има невъзможни неща, но за тях той никога не мисли. Например, той никога не се запитва, може ли да събере слънцето и луната на едно място и да им даде едно богато угощение. Колкото е възможно земята да отиде на гости на слънцето или на луната, толкова е възможно и те да я посетят. Има хора, лунни типове, но това не значи, че те идат от луната. Луната им влияе силно, и те вечер стават от леглото си, качват се по покриви; те ходят свободно, без да падат. Това е въпрос, който няма отношение към невъзможните неща.
Някой иска да бъде богат, без да мисли за последствията, които богатството може да му създаде. Ако богатството ти създава нещастия, защо ти е то? Това богатство влиза в човешкия порядък на нещата. Какъв смисъл има да се качи човек на Монт-Еверест и да се задуши там? Човек не е пригоден за големи височини. За да се изкачи на този връх, той трябва да носи със себе си чист кислород, да поддържа дишането си. Едно време и човекът е мислил като рибите, че вън от водата няма живот. Но, впоследствие, и някои риби се убедиха, че извън водата може да се живее, и станаха птици. В бъдеще човек ще се убеди, че може да се живее и на големи височини, дето въздухът е крайно разреден. Както рибите използват въздуха от водата, така и човек един ден ще извади от въздуха онази материя, която е необходима за дишането. Тялото на бъдещия човек ще бъде по-фино от сегашното, и той ще живее в етера. Тогава той ще пътува свободно от земята до луната, защото пространството между тези планети е изпълнено с етер, към който човек ще бъде нагоден да живее. Обаче, сегашният човек не може да отиде на луната, не е годен за там – дробовете му не могат още да възприемат етера. Който си е изработил дробове, нагодени към етера, свободно може да пътува до луната. Според окултистите, има такива хора на земята. Те пътуват не само до луната, но и до други планети. Обаче, как става това, не може да се докаже научно. За истината това не е важно. Тя не се нуждае от доказателства. Доказват се само материалните работи. Светлината има ли нужда от доказателства? Ако доказвате броя на трептенията на червената, жълтата или на синята светлина, с това още не се доказва самата светлина. Трептенията са превозни средства на светлината, но светлината, сама за себе си, не е трептение. Човек си служи с автомобила като превозно средство, но самият автомобил не е човекът. Автомобилът е едно нещо, а човек – друго; трептенията на светлината са едно нещо, а светлината е съвсем друго; трептенията на музикалния тон са едно нещо, а музиката няма нищо общо с трептенията. Звукът се предава чрез трептенията на въздуха, но нито звукът, нито трептенията представят същинската музика.
И тъй, когато говорим за човека, можем да го разглеждаме като индивид, като личност; можем да го разглеждаме и като колективно същество, излязло от един общ Източник на живота. Той е дошъл на земята, да живее за себе си, за дома си, за отечеството си, за цялото човечество. Най-после, като мине през всички фази на живота, той ще съзнае, че е дошъл на земята, да живее за своя Създател. Да живееш за Създателя си, за Бога, това значи, да имаш любов в себе си. Да живееш за светлината и да се ползваш от нея, това значи, да имаш очи. Който има очи, той вижда и светлината, и Бога и ги познава. В този смисъл, те не се нуждаят от никакви доказателства. Ще каже някой, че чувствал Бога. Чувстването на нещата е средство, с което човек си служи, но то не е доказателство. То е превозно средство за човека, каквото е автомобилът за физическия му живот. Обмяната между Бога и човешката душа е доказателство за съществуването на Бога и за Неговите прояви като Любов, Мъдрост и Истина. Да живееш в Бога, и Той да живее в тебе, това е доказателство за Неговото съществуване. Казано е, че Бог е Любов. Значи, любовта е отношение на Бога към нас. Обичта пък представя отношение на човека към Бога. Малцина разбират тези отношения, затова те обичат, без да знаят, кого обичат. Някой ги люби, без да знаят, кой всъщност ги люби. Някой казва, че еди-кой си го люби – Петко, Стоян, Драган. Човек не може да люби. Може ли едно кило вода да задоволи жаждата ви през целия живот? Може ли един скъпоценен камък да ви украси? Следователно, един човек не може да задоволи нуждата на душата ви, да бъдете любени; нито човек може да обича само едного. Ако Бог не живее в човека, подобният му не може да го обича. Може ли котката да обича човека за самия него? Тя го обича за хляба, който той й дава. Като престане да я храни, и тя престава да го посещава – не го обича вече.
Всички хора говорят за любовта, но малцина я разбират като велика сила, като велика добродетел. Тя осмисля живота и внася хармония в него. Без любов животът е смърт, а без обич – ад. Когато престане да люби, човек умира; когато престане да обича, той слиза в ада. Бог каза на първия човек: „В който ден ядеш от забранения плод, ще умреш". Това значи: в който ден престъпиш закона на любовта, ще умреш. Смъртта подразбира отдалечаване на човека от любовта. Като говорят за любовта, хората я разглеждат като проява, от една страна, в индивидуалния живот на човека, а от друга, като проява на колективния живот. От това гледище, авторите, различните писатели, романисти, философи, разглеждат въпросите на живота. Например, Виктор Юго разрешава вътрешните противоречия в индивидуалния живот на човека. Толстой пък разрешава един голям социален въпрос – причината за войните, за големите спорове и недоразумения между народите. По отношение на своите възгледи, в романите си „Клетниците" и „Война и мир", и двамата са прави.
И сегашните хора се питат, като Толстоя, коя е причината за съществуването на злото в света. Какво правят войниците, когато минават през някой мост? За да не го разрушат, те не вървят ритмично, но по един или по двама-трима, безразборно. На основание на този закон от физиката, казвам: Злото съществува по причина на ритмичното правене на зло. Когато войниците вървят ритмично по някой мост, те го събарят. Когато много хора вървят ритмично в посока на злото, те създават големи катастрофи в света: земетресения, наводнения и др. За да престане злото, да се прекратят катастрофите, хората трябва да се откажат от ритъма на своя изопачен ум и своето сърце, от единодушието в злото. Те трябва да се обединят по ум, по сърце и по воля в правене на добро, за да превърнат земята в рай, а живота си – в музика и песен.
Не е достатъчно само човек да търси причината на злото, но той трябва да бъде готов да се откаже от него. Ако не се откаже от своята алчност, той не може да влезе в Божествения порядък на нещата. Ако пчелата – работница не може да излезе от обществото на пчелите, нищо няма да придобие. Тя ще има царица – пчела, която ще й заповядва, и завинаги ще си остане работница в кошера на своята царица. И в кошера има ред и порядък, чистота, но този ред и порядък не е идеален. Ако пчелата се стреми към нещо възвишено, трябва да напусне кошера. В живота на пчелите е допуснато многомъжеството, което не може да бъде идеал на един възвишен свят. Техният строй е отживял времето си. Всяка съзнателна пчела търси нови условия, за нов, възвишен живот.
В какво се заключава идеалният строй на живота? – В прилагане на любовта и на обичта. Вън от любовта и обичта никакъв идеал не може да съществува. В бъдеще, когато се приложат любовта и обичта в живота, хората няма да се страхуват от смъртта. Те няма да умират, но ще минават от един свят в друг. Хората умират днес, по единствената причина, че не са хармонизирали любовта и обичта в себе си. Който не ги е хармонизирал, не може правилно да ги прилага. Слушах една млада жена да се оплаква от положението си. Разправя, че се оженила преди две години, а се обичали с мъжа си седем години преди женитбата си. И тя не знае, какво е станало помежду им, но той обикнал друга жена и казвал й: Ще ме извиниш, сега не те обичам, както по-рано. Ако ти ме обичаш, пожертвай се за мене, остави ме свободен. Понеже жена му го обичала, макар и с мъка, тя го оставила свободен, не го напуснала, но не се месила в любовта му. Тази жена е разумна. Тя разбира, че не може да се бърка в живота на сърцето, но иска да знае, коя е причината за новото положение, в което се намира. Много просто. Кога човек обича някого? – Когато той се жертва за него. Следователно, тази жена, в миналото някога се е пожертвала за него, и днес той й благодари с обичта си. Като обича тази жена, той ще прояви и към жена си по-голяма любов, но ако тя го остави свободен. Той ще оцени жертвата, която тя прави за него, и ще й благодари. Същото се отнася и до жената. Любовта е единна и непреривна. В нея няма никакви престъпления, никакво зло. Престъпленията, които хората приписват на любовта, се крият другаде, а не в любовта. Те не я разбират, или криво я разбират. Любовта повдига и възкресява човека, а не го умъртвява. Бог се проявява чрез любовта във всяко живо същество. Колкото повече хора обича човек, толкова повече се е отворил за Бога. Любовта е път кьм повдигане. Как се проявява любовта, не е важно. Тя има милиони начини за проявяване. Важно е да се придобие нещо ценно чрез нея. Като се повдига от едно стъпало на друго, човек ще дойде най-после до великата любов, в която няма измяна, няма престъпления, няма смърт. Тя носи радост и щастие, тя носи свобода и безсмъртие.
Задачата на разумния свят се заключава в това, да освободи човека от заблужденията, които носи от миналото, да внесе в живота им нов, велик морал. Защо трябва хората да се съмняват едни в други? Трябва ли мъжът да се съмнява в жена си, да мисли, че тя търси други мъже? Трябва ли жената да се съмнява в мъжа си? Защо мъжът да не гледа на жените като на свои дъщери и сестри и така да ги обича? Защо жената да не гледа на мъжете като на свои синове и братя и така да ги обича? Бащата обича дъщерите си, майката обича синовете си. Има ли нещо престъпно в тази любов? Семейството е създадено, именно за това, да регулира отношенията между мъжа и жената, да ги повдигне на по-висока степен. Не мислете, че, ако някой мъж обича една жена, той върши престъпление. В любовта няма престъпления. Невъзможно е да любиш, и да вършиш престъпления. Който люби, не върши престъпления; който не люби, върши престъпления. Това се отнася еднакво и за мъжа, и за жената. Радвайте се, когато хората се обичат. Не се ли радвате, когато бащата обича дъщерите си, а майката – синовете си? На земята няма по-възвишена любов от тази, на майката и на бащата.
Днес повечето хора не разбират любовта, а говорят за нея, приписват й качества, каквито тя не притежава. Това е любов на насекомите, с която ние не се занимаваме. Едва сега хората влизат в любовта на сърцето. Те четат романи, влюбват се, мислят, че познават тази любов. И нея още не познават. Ако тази любов още не е разбрана, колко по-неразбрана е великата Божия Любов. Ще каже някой, че познава Бога, че Той е близо до нас. Понякога Бог е близо до нас, някога е далеч. Когато Го обичаме, Той е далеч от нас. Когато не Го обичаме, Той е близо до нас, учи ни, възпитава ни. – Как? – Чрез страданията. Когато жената се оплаква от мъжа си, ще знаете, че той е близо до нея, на всяка стъпка я следи, да не направи някаква погрешка. Когато е далеч от нея, тя е доволна от него и знае, че той я обича. Тя има вяра в него и го оставя да се проявява свободно. Понятията „близо и далеч" са относителни. Разумните същества, които се движат с бързината на светлината, отиват до слънцето за осем минути и се връщат за осем минути. Те са близо до нас.
Обикновеният човек, за да отиде до града и да се върне, трябват му един-два часа. Значи, той е далеч от вас. В бъдеще мъжът и жената ще живеят далеч един от друг. Ако жената е на слънцето, мъжът ще бъде на земята. После ще сменят местата си. Мъжът ще се качи на слънцето, а жената ще слезе на земята. Адам направи грешка, като извика жената от другия свят, в който тя живееше. Той я взе при себе си, но, в края на краищата, и двамата излязоха от рая. За да се обичат, хората трябва да се вселяват едни в други. При това положение, те няма да се карат, няма да се сърдят. Ако жената се разсърди, мъжът ще се всели в нея. Ако мъжът се разсърди, жената ще се всели в него. И така, те няма да се карат, ще бъдат скрити един за друг. Сам човек може ли да се кара? Вътрешната страна на живота представя небето, а външната – земята. Който иска да запази хармонията си, трябва постоянно да влиза в себе си и да излиза, т. е. да се движи между небето и земята, като полюси на живота. Който разбира любовта, не се страхува, че някой може да му я отнеме. Любовта е великото житейско море. Кой може да отнеме водата на това море и да го пресуши? Водата на любовта е неизчерпаема. Който люби, никога не изменя на любовта. Който иска да го любят, трябва да стане като детето. Всеки се радва на детето, всеки го носи на ръце. Можете ли да носите един мъж или една жена на гърба си? Следователно, за да бъде обичана, жената трябва да се откаже от желанието си, да я носи мъжът на гърба си. И мъжът трябва да се откаже от желанието си, жена му да го носи на гърба си. Само така той може да бъде обичан.
Христос казва: „Кротките ще наследят земята". Кой човек е кротък? – Който носи в себе си любовта и обичта. Той гледа на хората като на души, не се съмнява в тях, не ги измъчва, не им причинява страдания. Ако е жена, никога не се съмнява в мъжа си, не допуща нито една лоша мисъл за него; ако е мъж, и той не се съмнява в жена си и не допуща нито една лоша мисъл за нея. Кроткият познава любовта и обичта и вярва в техните прояви.
Като се говори за любовта, ние не разбираме свободната любов, която хората допущат. Любовта стои по-високо от свободата. Тя произтича от истината, а същевременно носи в себе си и истината, и мъдростта. Ще кажете, че никой не ви обича. Това не е вярно. Няма живо същество в света, което да не е обичано. Едно се изисква от човека: да възприеме любовта чрез ума, чрез сърцето и чрез душата си. Който не възприема така любовта, не може да я познае. Както познавате въздуха, така трябва да се запознаете и с любовта. И тогава, няма да казвате, че мъжът ви или жена ви не ви обичат, но ще знаете, че като ви е изпратил на земята, Бог ви е обикнал. Той не ви е пратил между мъже и жени, но между братя и сестри, да им покажете, какво нещо е любовта. Не очаквайте да ви обичат, но вие обичайте. Бъдете герои да проявите любовта, да бъдете носители на новото в света.
15. Беседа от Учителя, държана на 9 август, 10 ч. с., 1942 г. София – Изгрев
- Матея 5:5