Цветана - Лиляна Табакова, "Съзвучия от бъдещето", СД Алфиола, 1992
НАЙ-ХУБАВАТА ЦИГУЛКА
22.09.1943 год.
В събота вечерта дойдоха при мен майката и бащата на братя Янкови. Казаха ми, че Любчо има покана от Софийската филхармония да изнесе „Брамс – концерт", който ще се състои след три месеца, в зала „България". Те ме помолиха да поискам от Учителя най-хубавата му цигулка (на руския княз), която Любчо много харесал. Обръщат се към мен, защото се надявали, че Учителя няма да ми откаже, поради особеното му разположение към моето изкуство и към моята душа. Откакто Любчо опита пред Учителя тази цигулка, непрестанно говореше за нея. Той много я хареса и искаше, най-малко три месеца, да свири на нея, за да свикне и тогава да се яви пред публиката.
Тази сутрин брат Христо ме придружи и заедно се изкачихме до Изгрева. Семейство Янкови бяха вече дошли и ни чакаха. Ние попитахме, къде е Учителя, защото го нямаше нито горе, нито в приемната. Казаха ни, че е при сестра Савка. Всички заедно се запътихме при нея. Тя ни покани в стаята си. Аз не бях спокойна. Не беше лесна задачата ми. Докато разменяхме мисли за времето, за сутрешната беседа, госпожа Янкова и брат Христо ми направиха знак, да застана пред Учителя. След кратка молитва, аз най-после се реших и застанах права пред писалището. Срещнах божествения поглед на Учителя и казах съвсем ясно и просто:
– Учителю, имам една молба към Вас.
– Кажи, рекох!
– Учителю, Любомир Янков ще има концерт след три месеца в зала „България", със Софийската филхармония. Той ще свири „Брамс – концерт". Учителю, той не харесва цигулката си и Ви моли, ако позволите, да излезе на сцената с Вашата цигулка. Но за тая цел той трябва да се упражнява на нея. Учителят затвори очи и дълго време стоя така. Стана прав от стола си и каза:
– Елате с мен!
Аз тръгнах редом с него и всички други, след нас. По пътеката, докато стигнем до стаята му, аз му поднесох нотен лист, на който грижливо бях написала двете каденци на „Фир фюр фен" и „Имаше человек". Заедно с тях, поднесох му и една малка песничка, която сама композирах: „Зора на новия живот". Изкачихме се по стълбата. Той влезе вътре и след малко постави в ръцете ми най-хубавата си цигулка, сложена в разкошна кутия. Аз веднага предадох цигулката на Любомир, който я пое с радост и неизпитвано щастие. Прегърна я като едно малко дете и бързаше пред нас, все напред в гората.
