Общ Окултен Клас - ТРИНАДЕСЕТА ГОДИНА (1933-1934)
НАЙ-МАЛКИЯТ ОПИТ
Сряда, 5 часа сутринта
Добрата молитва
Размишление върху Царството Божие
Ще прочета 6-а глава от Послание до галатяните.
Духът Божи
Истината трябва да стане ясна на човека. Има едно вътрешно неразбиране. Хората започват добре и после се спъват. Всеки от вас може да говори за въздуха, за светлината, за водата, но това са външни страни на човека. Човек трябва да знае как да използва въздуха, водата и светлината. Това е изкуство.
Когато бяхте в училището, защо писахте тези триъгълници? Изкарват някой ученик и го карат да пише триъгълник. Какво искаха да кажат учителите, като чертаехте триъгълник? Триъгълникът е плоскост, заградена между линии. Имате една нива, заградена между нивите на Петко Стоянов и други: АВ – Петко Стоянов, АС – Божко Божков, СВ – Драган Медникаров. Триъгълникът се взема като емблема на човека. Ние нямаме работа с мъртви линии. Линиите разглеждаме само като образи.
Много хора носят триъгълници, кръстове и пр. Те все си имат своето специфично значение. Ти можеш да носиш един триъгълник, без да имаш качествата на триъгълник. Ако един триъгълник не е направен от силите на твоя ум, на твоето сърце и на твоята воля, този триъгълник не може да ти бъде полезен. Значи за един триъгълник има по три допирни точки. Добре. Но представете си, че теглим една успоредна линия и друга успоредна линия. Представете си такова положение. Какво става с триъгълника? Представете си, че това представлява един дом. Най-първо бащата и неговата другарка са живели много добре. Имали са достатъчно деца, 4-5 деца. Те израстват. Тогава този триъгълник, това място, което е било благоприятно за бащата и другарката му, става им тясно. Започва се спор. Понеже хората се увеличават, а Земята не се увеличава, явяват се стеснителни условия. Но представете си, да допуснем, че този триъгълник има възможността да се увеличава и да се смалява. Ако той се смалява, смалява, ще дойде до едно място и какво ще стане? Той вече не ще може да се смалява и ще спре смаляването. Същото е и при увеличаването. Колкото и да се увеличава, пак ще дойде до едно място и ще спре.
Четох във вестниците за най-високия човек в света. Един турчин е имал 2 и 80 метра височина. Той дал във вестниците обявление, че иска да си намери една другарка. И казвал, че всички хора са го избягвали, даже и неговите роднини, понеже той само за закуска изяждал едно пиле, а пък на обед – едно агне. И казвал каква трябва да бъде другарката му. Тя трябвало да знае да готви за един такъв човек. Ако имате ръст 2.80 метра, какво ще бъде вашето положение? Също какво ще бъде вашето положение, ако човек има едно желание анормално? Много пъти известни наши желания са анормални. При дадените условия нашите мисли, чувства, постъпки трябва да имат една норма. Например често у вас се заражда желание да критикувате. В каквото и общество да се намерят хората, все се критикуват. Двама художници могат да се критикуват, двама лекари – също, двама свещеници също се критикуват, две домакини, две слугини, двама ученици и т.н. – всички се критикуват. Това си има своята подбудителна причина. Не е лошо да критикувате някого, но трябва да знаете как да го поправите.
Например аз съм привеждал онзи пример за онзи млад българин, който намерил най-лесния занаят – занаят абаджилък. Като работил една седмица при своя господар, господарят му дал ножици, конци и аба да работи. Дошъл един бей и го видял доста угледен. Момчето извадило един топ и започнало да му крои бирбочуклия гащи. Това станало в къщата на бея, дето момчето било поканено. Гледал го беят как то крои, и казал: „Както гледам и както го скрои, не става на бирбочуклии гащи, но поне една салтамарка ми скрои.“ Но това, което момчето скроило, и на салтамарка не ставало. Беят му казал: „Поне една тютюнева кесия ми направи. И ако и нея не ми направиш, ще те набия.“ Та често в новия живот, като кроите, гледам: и гащите, и салтамарката са погрешно скроени.
Някои казват: „Онзи човек не живее по любов.“ Че онзи, който казва така, той никак не знае какво нещо е Любовта. Някой казва: „Онзи човек не е щедър.“ Че и този, който казва така, и той не е щедър. Някой казва: „Онзи човек не се носи добре.“ Че и този, който казва така, и той не се носи добре. Най-първо ние имаме отношение към Бога, към Онзи, Който ни е кредитирал. Ние имаме едно отношение към Природата. Какви трябва да бъдат твоите отношения? Не само да кажеш: „Аз не живея добре.“ Но в какво именно не живееш добре? Да кажем, че една мисъл е излязла от твоята глава. Тази мисъл или ви освобождава, или ви ограничава. Може никой да не я знае. Но пак тя ви освобождава или ограничава. Ти можеш да кажеш: „Аз мога да мисля, каквото искам.“ То е все едно да кажеш: „Аз мога да взема пари назаем.“ Можеш, но ще дойде време, когато после не ще можеш да вземеш пари назаем. Днес по любов, утре по любов – и ще дойде време, ще видиш, че любовта не върви. И ще се намери един дълг. Също така и всяко едно чувство, което се е появило във вас, или ще ви освободи, или ще ви ограничи. Това се отнася и до всяка постъпка, безразлично дали я виждат хората, или не.
Да кажем, че сте недоволни от условията вън. Да кажем, че сте недоволни от къщата си, че е малка, недоволни сте от вашия добитък, че имате само два вола и едно рало. Недоволни сте от коня си, от дрехите си, от каруцата си. Някои хора има богати, но и те са недоволни. Един цар – и той е недоволен: има други царе с повече земя, по-добре икономически и пр. Някои царе са икономически закъсали, също и някои търговци. Всички вие сте женени. Всички сте женени по Любов. И няма никой от вас, който да не се е женил по Любов. И няма никой от вас, който да не е плакал за онзи, за когото се е оженил. Аз вземам нещата така, както са си. Вие, като се ожените, кои са причините, които развалят любовта, развалят хармонията? Да кажем, че жената казва на мъжа си: „Ще си переш дрехите сам!“ И тя остави чорапите му скъсани, ризата незашита и каже: „Аз съм свободна! Ти ще се грижиш за себе си.“ Да допуснем, че и мъжът каже на жена си: „Ти ще се грижиш за себе си.“ Какво ще стане тогава? Ако трябваше всеки да се грижи само за себе си, тогава защо се жените? Коя беше причината да се жените? Значи имате някоя нужда. Ти казваш: „Аз без този не мога да живея.“ Хубаво. Но защо сега не искаш да му переш ризата? Намерите някой мъж и казвате: „Без него не мога да живея.“ Но след като се ожените, виждате, че има и друг господ – и хвърлите око на него. И казвате: „Той е по-силен, по-богат, по-здрав.“ После намерите трети господ, четвърти господ и пр. И край нямат тези божества. Така се е родило многобожието.
Всякога хората представят по-силните същества като Господ. Но те не разбират под Господ Бог, но някой силен човек, който може да им помага. Това е едновременно атавизъм в нашият живот. Вие не можете да се освободите от робството, което имате. Малко сестри и братя съм срещал, които са свободни. Някой казва: „Аз станах светец.“ Тези негови думи показват, че зад това има нещо лошо. Или някой станал много богат. Зад това има нещо лошо. Бащата казва за сина си: „Той е тръгнал по един крив път.“ Че едно време бащата – и той беше тръгнал по момите. Или майката казва за дъщеря си, че е тръгнала по момците. Че и самата тя по-рано не вървеше ли по момците? Невъзможно е синът или дъщерята да тръгнат по един път, по който бащата и майката не са тръгнали и не са вървели. Бащата трябва да каже на сина си: „Едно време аз вървях само подир една мома, а пък ти всичките си взел на око и никоя на тебе не може да разчита.” Синът е дал обещание на една мома, че ще се ожени за нея. Дал е същото обещание и на друга мома, и т.н. А според сегашните закони за десет моми не може да се жени, защото иначе ще отиде в дранголника. Американското правителство преследва мормоните, че имат своего рода учение. У тях историята е установила многоженството. Това е един атавизъм. В Природата многоженството и многомъжството не съществуват по принцип. Многоженството се е явило при известни условия. Също така и многомъжството. Но те са дошли отпосле. Бог изисква да имате едно такова отношение един към друг, каквото Той има към нас. В един дом бащата би желал да имат всички такова отношение един към друг, каквото той има към тях. Един син в дома трябва да постъпва така, както постъпва бащата, и една дъщеря трябва да постъпва така, както постъпва майката.
Вие трябва да развиете дарбите в себе си. По някой път вие вървите по обратния път. Вашият триъгълник се смалява. То и в смаляването има добра страна, и в увеличаването, но при известни условия. Материално или физически може да се смалява триъгълникът ви. Вашият триъгълник може да се смалява в материално отношение, или в духовно отношение, или в умствено отношение, или пък може да се отдалечава в едно от тези отношения.
Колко години вие следвате по този път? И майките, и бащите ви са следвали в този религиозен път. Но баща ви получил ли е едно писмо от Невидимия свят през живота си и за вас. Пощата донесла ли ви е едно писмо от Невидимия свят? Помнете едно нещо: не може Господ да ви говори и да останете същият човек. Ако Господ ви е говорил и вие останете същият, това е само едно отражение. Някой е взел ролята на Господ и е говорил. Но не може Господ да ви говори и вие да останете същият. Ако веднъж е проговорил Бог на ума ви, на сърцето ви, във вас ще стане цял един преврат, но не временно. И сега стават преврати, но изчезват. Вие имате едно въодушевление, готов сте да направите нещо хубаво, но след 4-5 години казвате: „Тази идея е детинска.“ Например у някого се зароди желанието: „Искам да служа на Бога!“ Или: „Искам да пея!“ За да пееш, най-първо трябва да имаш хубав глас и трябва да намериш хора, на които да пееш. Ти искаш да служиш на Бога, ти трябва да имаш най-доброто сърце, трябва да имаш Любов в душата си. Щом дойде Любовта, тя ще те научи как да служиш. Вие казвате: „Така и така ще направя.“ Но я го направете! Това, върху което ще ви похваля, то е следното: вие все пак вярвате, че някой път ще станете такива. Един 20 години предсказвал и нито едно нещо не се е сбъднало от неговите предсказания. И той пак вярвал, че един ден ще може да предскаже нещо, което да стане.
Първото нещо е: човек трябва да има Любов. Каква Любов? Представете си, че имате един човек със счупен крак. Вие казвате: „Любов трябва да покажа в случая.“ Този човек ти казва така: „Гледай да не повредиш крака ми, счупения, да не го бутнеш.“ Но представете си, че този човек трябва да го носите някъде. Трябва да го карате с талига, във вашия кабриолет. Как трябва да го карате, че да не го друсате? Божествената Любов има една магическа сила. Който има Божествената Любов, той, като иде при човека със счупения крак и махне само, и онзи ще стане. И двамата ще ходят по земята. А пък сега ти ще го носиш и ще се грижиш за него, но не можеш да го излекуваш. Това показва, че Любовта ти е несъвършена. Ти няма да заблуждаваш, че за в бъдеще той ще оздравее. Това е друг въпрос. Трябва да знаеш, че в дадения момент не можеш да направиш това, което трябва.
Не разчитайте на онова, което хората ще направят. Не трябва да остане мисълта: „Ние не сме добри хора.“ Вие сте много трудолюбиви, само при известни условия сте мързеливи. У вас има един аристократически мързел. Вие казвате: „Не съответства на моето достойнство да направя това и това.“ Но в друго отношение сте много трудолюбиви. Че по-трудолюбиво същество от дявола няма. Доколкото аз зная, най-трудолюбивото същество в света е дяволът. От сутрин до вечер той тича по работа. Той е образец на дейност. Я го вижте онзи апаш. Онзи, религиозният човек, върви така, позаспал малко, а пък апашът, накъдето върви, гледа с отворени очи. Не можеш да го излъжеш. Ако говориш на религиозния, като му кажеш нещо, ще ти повярва.
Трябва да се освободите от вашето минало. Вие сте недоволни от окръжаващата среда. Ти казваш: „Отгде ми даде Господ тази съседка?“ Но и твоята съседка казва същото за тебе. Вие един от друг се оплаквате. Тогава кой е на правата страна? Когато двама души се оплакват един от друг, кой е на правата страна? И двамата са на правата страна. Щом и двамата са прави, то тези хора, които може да са недоволни един от друг, ще ги отдалечите един от друг. Триъгълниците трябва да се увеличат. Единия ще преместите на 20 километра или на 100 км разстояние, на другия край на Земята. Някой казва: „Аз не искам да го виждам.“ Какво подразбира той под тази дума? Има неща във вас, които са неприятни. Например, ако ви дадат пелин, неприятно ви е, няма да го приемете. Наопаки, ябълката ще приемете. Този, когото не искате да видите, вие виждате в него нещо отвратително. Но и той се отвращава от вас по същата причина. Онзи дефект, който е във вас, вие не го виждате в себе си, и онзи не вижда дефекта в себе си, който има.
Една певица трябва да има глас. Ако няма глас, ще я подиграват. Щом нямаш глас, по твой адрес ще кажат много лоши работи. За онази певица, която има глас, ще кажат: „Даровита е тя! Много добър глас има. Пее много хубаво.“ Един човек, който има хубав глас, може да поправи своята лошавина. Има добри хора, които са лоши по проява, външно. Пророците са били добри хора, но те са изобличавали другите. Те са казвали: „Това, което правиш, не е хубаво.“ Но и пророците не са разбирали работите. Всички пророци били бедни хора и отивали да изобличават богатите хора и вследствие на това са си създали неприятности. И тогава ще се натъкнеш на големи мъчнотии. В бъдеще ще има богати пророци. Богатият пророк, като дойде, ще види, че някой е недоволен, че друг му е изял парите. Той ще му даде парите и ще каже: „Да нямаш вече с него вземане-даване!“ Аз бих желал вие да бъдете от богатите пророци. Досега сте били все от бедните пророци. Давали сте някои упътвания, но нямало е кой да ги приложи. Вие ще се намерите в положението на онзи съдия, който казал: „Иван Драганов, ти си имал да даваш на Петко Стоянов?“ Иван Драганов казал: „Това е моя работа.“ Съдията му казал: „Той си иска парите.“ Иван Драганов му казал: „Това е негова работа.“ Но съдията му казал: „Но знаеш ли, че аз мога да те осъдя?“ – „Това е твоя работа.“ И когато имаш да даваш, и когато имаш да вземаш, и когато имаш да съдиш – и в трите посоки трябва да бъдеш справедлив.
Сега ние си представяме Духовния свят вън от нас. Този свят функционира вътре във вас. Той действа във вас. Да допуснем, че вие имате една сестра, която не обичате. За вас това е една задача – да намерите причината защо не можете да я обичате? Три причини може да има за това: или че има да й давате нещо и не й го давате, или че имате да вземате нещо от нея и тя не иска да ви го даде, или тя е като съдия и говори по ваш адрес несправедливи работи. Вие питате тази работа може ли да се поправи? Ако имате да вземате, споразумейте се. Ако имаш да й даваш 100 лева, но не можеш да ги дадеш, то поне дай част от тях. Ако тя говори нещо лошо по ваш адрес, иди при нея и й го кажи: „Ти си моят съдия, в какво си недоволна от мене? Аз ще се поправя.“ Ако един човек не може да ви обича, какво трябва да правите вие? Тогава вие трябва да го обичате. Но ако и вие не можете да го обичате, тогава какво трябва да правите? Какво е третото положение, което остава? Доведете едно трето лице, аз ще ви дам едно обяснение. Представете си, че имате един човек, който не ви обича по единствената причина, че вие сте взели неговото шише с вода и сте я изпили. Много малка причина е това. Иди и му напълни шишето с вода! Напълни му голямо шише с вода и му се извини. Всеки, който пие чуждо шише с вода, той не прави добре. По-добре 10 км да пътуваш до някой извор, отколкото да изпиеш водата от чуждо шише. Няма нито един човек, който да е пил от чуждо шише и да е прокопсал. Като пиеш от бозата на един бозаджия или от салепа му, ти ще платиш. И ако нямаш да платиш, човекът ще ти каже: „Като нямаш пари, защо пиеш?“
Има нещо, с което вие можете да подобрите вашия живот. Някой път седите и казвате: „Няма никакъв прогрес, ние вече сме се спрели.“ Защо? Всеки очаква от другите да му донесат нещо. Някой седи и не работи и чака някоя добра сестра или някой добър брат заради Любовта на Господа да му донесат ядене или пиене. Това са вече инвалиди. Някоя майка кърми детето си известно време, но после вече не го кърми. Спрете се сега върху следното положение: вие не се спирате върху голямото богатство, което Бог е вложил във вас, не се спирате и върху онази голяма сила и добродетел, която Бог е вложил във вас, и очаквате неща, които са второстепенни. За да оцените доброто на който и да е човек, най-първо трябва да оцените доброто, което Бог ви е дал. Ако главата ви боли, ако нервната ви система е развалена, също и стомахът, то като отидете на гости, каквото и да ви сготвят, все ще бъдете недоволни.
Сега на всинца ви трябва следното: вложените дарби, които ги имате, Божественото, което имате, да почнете да го развивате. Някой казва: „Аз прогресирам ли?“ В три неща човек може да прогресира. Може да прогресира в Любовта, да прогресира в Мъдростта, в Знанието, може да прогресира в Свободата, в Истината. При прогресирането в Любовта трябва да се увеличава твоята топлина, при прогресирането в силата трябва да се увеличава твоята светлина, при прогресирането в Свободата и Истината трябва да имаш простор, който нищо не трябва да го ограничава. Трябва да правиш това, което Бог иска, да правиш това, което всички искат. Като направиш нещо, то да е за доброто на всички хора. Любовта е добра за всички. Няма същество, към което, като изпратиш Любовта, да не почувства ефекта на тази любов. Също така, като изпратиш към някого една добра мисъл, той ще я почувства. Също така и всяка добра постъпка, която направиш, ще я почувства. Всяка любов, която изпратиш, всяка добра мисъл и всяка добра постъпка идат от Бога! Ако за Божествената Любов, която хлопа на твоите врати, не отвориш, ако за Божествената Мъдрост, която хлопа на твоите врати, и ако за Божествената Истина, която хлопа на твоите врати, не отвориш, тогава какъв прогрес можеш да имаш?
Практически това, което трябва да остане във вас, е следното: никакъв резултат не може да се постигне, когато се критикуват хората. Каквото и да правите безразборно, никакъв резултат не може да се постигне. Ако Любовта хлопа на вашето сърце, правете това, което Любовта изисква от вас, без да мислите за никакви последствия, щом Любовта е Божествена. Ако една мисъл хлопа на вашето сърце и е от Бога, дайте й ход и не мислете за последствията. Всяка една Божествена мисъл я посейте! Ако тя не е Божествена, тя ще прилича на един скъпоценен камък: трябва му кутия, защото иначе могат да ви го задигнат. А пък Божественото има това свойство, че то никога не се губи.
Нещата трябва да ги разглеждате обективно. Вие дадете на един човек чаша вода и казвате: „Толкова Господ ни е дал.“ Това е човешко. При Божественото ти можеш да заведеш онзи, когото обичаш, при извора. Когато заведеш един човек в градината, ако той си донесе кошницата и я напълни, той не е разбрал Божественото. Ако е разбрал Божественото, той ще вземе една-две ябълки и ще ги изяде. Събраното на едно място богатство хората го крадат. А пък посятото никой не може да го открадне. Една река, която тече, могат ли да я откраднат? Не – могат да я отбият; но една вода, затворена в бутилка, могат да я откраднат. Малкото може да се открадне, но многото – не. Кон те могат да откраднат, но Земята? Кой би откраднал Земята, кажете ми? Та вярвайте в едно нещо, което не може да се краде. Любовта не може да се краде. Мъдростта не може да се краде и Истината не може да се краде.
Вие имате за Бога едно невярно понятие. Искате, като се помолите на Бога, да ви послуша. В един дом децата слушат баща си и майка си, но когато опърничавите деца поискат нещо от баща си и от майка си, последните казват: „Нека чакат.“ А щом послушният син поиска нещо от баща си, той казва: „Да му се даде веднага!“ Бащата не прави на две думата на послушния си син, а пък когато непослушният син поиска нещо, бащата и майката казват: „Ще си помислим.“ Ако Бог не ви слуша, какво показва това? – Не сте от послушните синове. Нищо повече. Ти казваш: „Не ме слуша Господ.“ Тогава поправи себе си. Има нещо в твоя характер, в твоя живот, което на Бога не е угодно. Поправи се! Ти казваш: „Ама аз съм се трудил!“ С такова трудене не става работа. Вие нали сте имали баща и майка. Как сте им угаждали? Ако има един цигулар вещ, който хубаво свири, какво трябва да правите, за да му угодите? – Да свирите като него. И ако не свириш добре, не си му угодил. Че ти, ако не можеш да любиш, както Бог люби, ако не можеш да мислиш, както Бог мисли, и ако не можеш да обичаш Истината, както Бог я обича, тогава за какво ще те обича Господ? Ти казваш: „Не мога това.“ Значи да ядеш можеш, а да работиш не можеш.
Това, което трябва да направим, е много малко. Какво ми коства да прекарам една добра мисъл? Преди години при мен дойде един да му предавам музика. Той търси лесния път, иска да стане цигулар, добър певец, но по лесния път. Аз му казах: „За мене при свиренето няма лесен път. Това е най-трудният път.“ На едно такова малко пространство, на една дървена ръчка, ти трябва да туриш такова голямо изкуство, че да учудиш хората. И при пеенето трябва да знаеш как да работиш с една малка ципица в гърлото си, в ларинкса. Вие на младини нали сте пели и сте гледали през прозореца дали ви слуша някой. Значи на Любовта сте пели. И после, като се оженят хората, не пеят. Щом се оженят хората, не пеят. Аз ги считам за паднали ангели. Преди да се оженят са ангели, а като се оженят, те са паднали ангели.
Ако вие знаехте да пеете хубаво, вие щяхте да уредите всичките си работи. Ако вие знаехте да пеете, тенджерата ви сама щеше да отиде на огнището. И яденето ви само щеше да се сготви. Аз ще пея и стомната сама ще се напълни. А пък ние сега всичко трябва да правим. Там е силата на пеенето. Аз да ви приведа една дума. Например при един директор отива една певица. Той й казва: „Нямам време!“ Тя седи и му запява една песен, иска той или не иска. Тя запява само една ария и директорът й казва, че е готов на всички услуги, за да й помогне, а по-рано не е бил разположен. Сега й казва: „Готов съм, на вашите услуги съм.“ Като се намериш пред един банков чиновник, запей му една ария. Ама за да му запееш, трябва да имаш Любов. Ако ти при най-лошите условия не можеш да приложиш Божията Любов, тогава какво? Ще дойде дяволът – запей му. Щом му запееш, той няма да те изкушава. Ти запей на директора. „Но какво ще помисли той за мене“ – казваш. Ако не му пееш, той ще помисли лошо за тебе, но ако му запееш, той ще помисли добро за тебе и ще каже, че си много даровит.
Сега всинца вие седите и сте кандидати за Небето. Като отивате на Небето, трябва най-първо да сте отлични певци, да пеете, както ангелите пеят. После трябва да бъдете много добри мислители, както ангелите мислят, и трябва да бъдете така чисти и да обичате Истината, както ангелите.
Сега где ви е вярата? Вас всеки може да ви съблазни. Ако вземе една сестра 100 лева назаем и не ги донесе, вие ще се съблазните. Да допуснем, че дойде тази сестра и вземе 100 лева, но не ги връща. Вие да не се обезверите. Тогава кой трябва да бъде по-силен? Който дава или който взема? Кой е винаги по-силен? Който дава е винаги по-силен от онзи, който взема. Щом във вас се зароди желание, аз не се поставям в изкушение. Щом на някого дам от извора, аз не се поставям в изкушение. Тогава аз не очаквам от него. Но щом съм бозаджия и взема и му налея от шишето – тогава ще очаквам и ще искам да взема. Следователно, когато правите добро някому, вие не очаквайте нищо от него. Добрите и лошите хора са изпит за вас. Бог ви изпитва чрез тях. Бог ви изпитва чрез тези хора, които ви обичат, и чрез тези хора, които не ви обичат. Той ви изпитва дали ще отговорите на тяхната любов с любов. Бог ви изпитва дали ще отговорите с правилото: „Око за око и зъб за зъб.“ Да кажем, че един човек не те обича и ти не го обичаш. Тогава и двамата сте много назад.
Когато обичаш някого, няма да казваш, че го обичаш. Този въпрос ще го решаваш между себе си и Бога, и след като те опита Бог и види, че изпълняваш закона, тогаз този човек, който не те обича, ще те обикне. И онези, които са те мразили, най-много ще те обичат, а онези, които са те обичали много и не си ги обичал много, ще те мразят. Това учение е лично, то няма обществено приложение. Божественото учение има лично приложение. Аз мога да го прилагам за себе си. Моята любов аз мога да я приложа към всички хора. Но механически не мога да им кажа, че трябва да обичат. Аз мога да обичам всички хора. Никой не може да ми препятства в това. Но ако река да разправям за любовта си на хората, то веднага ще се яви противоречие. Ако някой има дъщеря и аз кажа, че я обичам, или ако някой има жена и аз му кажа, че обичам красивата му жена, тогава ще ми кажат: „Кой ти дава право?“ Ти няма какво да разправяш за Божественото. При Божествената Любов ти само даваш, ти не вземаш нищо. Какво престъпление има в това? Престъплението иде вече при закона на вземането, в проявяването на Любовта, когато ти очакваш да вземеш нещо. И всичките недоразумения са в това, че вие искате да вземете нещо.
По този път, по който вървите, трябва да се измените вече. Да останете за дълго време гъсеница, не може. Вие сте достигнали до крайния предел. Не може да се освободите от противоположните чувства – да мразите. От калта не можете да се освободите, докато няма вода. Но като имате вода, можете вече да се освободите. При любовта всички недъзи ще бъдат у вас, с Любовта всички недъзи у вас ще се махнат. Божията Любов премахва всички недъзи у вас. Вие може да се молите цял ден и няма да има резултат, ако нямате Любов.
Сега допуснете, че аз ви проповядвам и вие казвате: „Разбрахме!“ Я ми попейте, но така, че всички или да се зарадват, или да заплачат! А пък ти, като запееш още отначалото, другите ще кажат: „Тази сестра не е научила още изкуството да пее.“ Толкова години говорим за Любовта. Кой е основният тон на Любовта? Няма да ви го кажа. Толкова години все за Любовта говорим. Коя е първата буква, с която Любовта започва? (Л ) У разните народи думата Любов започва различно. Кои са признаците на онзи човек, който гледа? – Той не се спъва. Човек, който гледа, не се спъва. Човек, който недовижда, не може да чете добре. Сега у вас ще остане една мисъл: „Толкова години ние вървим в този път и какво сме достигнали?“ Може да вървите, но без Любов нищо не се постига. Може да сте ходили на нивата си сто пъти, но ако нищо не сте посяли на нивата си, това няма значение. При всяко отиване на нивата трябва да посееш нещо. При Бога вие сте отивали много пъти, но нищо не сте посяли, и каквото сте вземали от Бога, вие сте го продали на другите. Често съм привеждал този пример – вие постъпвате по същия начин. Един богат човек искал да помогне на едно бедно семейство. Той турил в едно гърне злато и отгоре малко брашно и занесъл гърнето на бедното семейство. Мъжът казал на жена си: „Извади брашното и направи нещо.“ Жената казала: „Много малко е брашното, да го продадем.“ И тя го продала за няколко лева. С това тя продала и всичкото богатство. Та и вие продавате Божието гърненце, за да спечелите нещо. А богатството е било вътре в гърнето. Но отгде да го знаеш!
Сега тук всички сте професори по естествените науки. Някои казват: „Еди-коя си сестра е малко залисана. Дрехите й се влачат. Шапката й малко не е на място.” Младите братя мислят за старите, че малко са извеяни, некултурни, а старите братя мислят, че младите са зелени. Това са обикновени работи за света. Да тичаш по момите или по момците не е лоша работа, но трябва да знаеш как да тичаш. Ако вие не можете да направите най-малката жертва за Бога, да покажете, че Го обичате, тогава не знам в какво седи вашата любов. И тази жертва не трябва да има никакви външни подбудителни причини. Тя трябва да произтича от самите вас. Какви ще бъдат резултатите, не му мисли. Не съжалявай за една постъпка. И никого не дръж отговорен – и ако опитът излезе несполучлив, никого не обвинявай. Това е привидно така.
Вие очаквате да дойде Любовта в пълнота. Тя ще дойде. Всеки трябва да е доволен от Любовта, която има сега. Като дойде Любовта, всички можете да живеете добре, в хармония, и няма да има сиромашия, няма да има и закони. Ще има закон на Любовта, на Силата, на Истината. Законът на Истината казва: "Не ограничавай човека!" Законът на Светлината казва: "Не отнемай Светлината на човека!" И законът на Любовта казва: "Не отнемай топлината на човека."
Направете най-малкия опит: по отношение на Бога да се примирите с това, което Бог ви е дал. Не да се примирите, но да видите добрата страна на сегашния си живот. Да видите защо Бог ви е поставил в това положение, в което сега се намирате. Мъжът не разбира защо е мъж и жената не разбира защо е жена, и децата не разбират защо са деца. Младата мома не разбира защо е мома. Младата мома или момъкът търсят своето щастие и намират своето нещастие. Всеки, който търси своето щастие, ще намери своето нещастие. Вярвайте, че вие сте щастливи. Младият да си остане винаги млад и старият човек да си остане винаги стар. Силният да си остане винаги силен. Той да не търси силата си отвън. Това е истинското разбиране на онзи, дълбокия живот. Иначе няма никакво разрешение на въпроса. Вие никога не можете да заставите едно същество да ви обича. И ако ви обича това същество, то ще има известни причини. И ако се премахнат тия причини, то ще престане неговата любов. А пък Божията Любов не престава. Бог дава преизобилно. И Той не очаква нищо от света. И единственото нещо, което Той иска от хората, е те да живеят добре – тъй, че този живот да бъде добър за самите тях.
Вие сега искате с вашата мисъл Бог да мисли другояче. Като че ли Бог не е милостив с вас и не ви помага. Че Той ви е помогнал повече, отколкото си мислите. И остава само единственото нещо – да разработите това, което Той е вложил във вас. Сега остава за една цяла седмица да помислите малко върху следното: какво можете да направите чрез Божествената Любов?
Все е хубаво човек да има една вещ. Вие имате най-голямото наследство. По-голямо наследство от това нямате. И ако не можете да се ползвате от това наследство, което имате, причината е във вас. Сега ви говоря върху една истина, която съм проверил. Аз съм разглеждал вашия живот. Вие се намирате в един задръстен път. Този път е безизходен. Този път, по който вървите, никой досега не е могъл да го премине, но е трябвало да се върне назад. Вие сте на едно място, отгдето по-нататък не можете да минете, каквото и да правите. И затова казвам: трябва да станете носители на Божията Любов – през вас да мине Божията Любов, та Бог да говори чрез вас така, както Бог говори чрез Слънцето, чрез изворите, чрез звездите. Така, както Бог говори чрез Природата. Така трябва да говори чрез вас, по същия начин – и като говори, да не искате да постъпвате така, както дяволът постъпва. Защото, когато Бог направил Природата, дрянът цъфнал най-рано. Дяволът си направил колибката при дряна и казал: „Този дрян е мой!“ Но дрянът узрял най-късно. Не туряй колибката си при някое дърво. Всичко, каквото цъфти – това е за вас. Специфично никъде не туряй своята колибка. Сега имаш любов само към един човек. Утре той ще умре – какво ще правиш тогава? Ако пък имаш Любов към Бога, то един като умре, десет души ще дойдат на мястото му; десет души като умрат, сто души ще дойдат на мястото им. Ако една дреха се износи, десет дрехи ще дойдат на мястото й. Ако някой обере вашите градини с плодовете, какво има от това? Но така може да разсъждава само един човек, който има Любов. Но онзи, който има човешката любов, ще каже: „Как така да ми оберат градината!“ И ще трепери сърцето му. Но казвам, ако имате Божествената Любов, никой няма да може да обере градината ви. И вие всякога ще бъдете умни, здрави и силни.
Писанието казва: „Преди да поискате, Бог ще се погрижи за вашите нужди.“ Понеже това е закон за Него. Той е богат. Той вижда нуждите на всички същества и Той е помислил за всяко същество много по-рано. И когато един пожелае нещо, Той е вече готов. Та използвайте благата, които Бог ви е дал, и не ходете да търсите триците, които хората имат. Аз трици нямам. Казват, че имало витамини в триците. Никакви витамини няма в триците. Това е една лъжа. Вас могат да ви залъгват. Минало е времето на залъгването. Житото трябва да е посято в самия тебе. Ти трябва през цялото време да си му чел молитви и да си го ограждал и тогава ще има витамини в него. Но щом са ходили чужди хора да го работят и да псуват, известни ценни животворни сили ще липсват в житото. Направете малък опит. Вие казвате: „Православната църква това казва. Евангелската църква това казва.“ Всичките църкви си приличат. Единственото нещо, по което трябва да се отличавате е, че не трябва да приличате на запушени шишета. После вие казвате: „Ние, нашите братя . . . “ Всеки човек за мене е брат, като изпълнява Волята Божия. За мене всяка е сестра, в която има свещен трепет и Божествена Любов, Божествена Мъдрост и Божествена Истина. Казано е: „Бог не е Бог на мъртвите, но на живите.“ Какво ще обичам мъртвите! Можем да обичаме само живите. А пък всички са живи, у които Бог живее. Най-големите скърби и страдания при Божията Любов, Мъдрост и Истина, са едно благо за него, те не са ограничени.
Та сега три неща пазете. Първото нещо: дайте място на онази Любов, която ще премахне всички противоречия от вашите души. И не за в бъдеще, но сега още, като ме слушате. Ако остане за след година, след две, не може да има никакъв прогрес и никаква еволюция. Вие можете да се залъгвате, но всеки един от вас ще прогледа. Когато Христос проповядваше на слепия човек – и го излекува. Слепият каза, че вижда хората като дървета, и после каза, че ги вижда вече ясно. Сега слепият трябва да прогледа – остане ли за в бъдеще, то въпросът е вече висящ.
Като ходя из Изгрева, гледам тук-там парченца от шишета и пр. Дръжте чистота! Тук не е място за себе си. Всеки иска да уреди само своите работи. Ако не уредите Божиите работи във вас, то от вашите работи нищо няма да уредите. И вие както сте си дошли, така и ще заминете. А пък ако бъдете доволни, тогава ще имате преизобилно и всичко друго ще се уреди добре.
Сега не искам да остане във вас един страх. Вие казвате: „Какво ще стане с нас?“ Ако нямате Божията Любов, зло ще се случи с вас. Ако дадем ход на Божията Любов, много добре ще се случи с нас. Отворете сърцата си за Бога и имайте вяра. Вие търсите отгде Господ ще се яви? Все отнякъде ще се яви. Слънцето изгрява отнякъде и това слънце, което изгрява отнякъде, все ще залезе. Откъдето и да изгрее, Господ трябва да е Един! Нека има единство във вашата душа. Щом имате Божествената Любов, тя разрешава всички въпроси. Това, което не разрешава всички въпроси, то не е Божествено, а човешко. Като дойде Божественото, то ще разреши въпросите и постепенно с времето ще се покаже, че това, което поддържате, е вярно. А и всичките ви работи ще се оправят. Ако сте лекар, домакин, професор, земеделец и пр., ако имате Божественото, ще ви върви. А ако нямате Божественото, работите ще стават по обратен път. Сега това са диагнози, по които можете да познавате.
Някой казва: „Какво трябва да правим?“ Когато правиш опита, трябва да си сам. Знаеш ли какво означава самотията? Един професор, когато прави опити, той е сам в своята лаборатория. Опитите тогава излизат най-сполучливи. Щом има други да го залъгват, всякога опитите излизат несполучливи. Когато правите опитите, трябва да бъдете сами. В света самотия няма, защото навсякъде Бог прониква. Там, гдето мислите, че никой няма, там е Бог и ви наблюдава. Когато мислите, че сте сами, там е Той. А гдето е Той, всичко успява. Там, гдето мислите, че никой няма, там е най-сполучливото място за вас. А гдето мислите, че са всички, които са там – там ще ви дойдат всичките страдания. Когато останете сам, ще дойде вашето щастие. Много сестри се оплакват от голямата самотия, която имат. И като са останали самотни, търсят някого. Търсете Този, Който може да ви помогне. И след като ви помогне, Той ще ви изпрати онези, които ви са потребни. Само Бог знае кои са потребни за вас. И ако ги намерите, работите ще вървят добре.
Вие може да мислите как ще намерите Божията Любов. Не се смущавайте от това. Представете си, че аз ви давам един чек и ви казвам да го изтеглите от банката. Проверете нещата. След като изгрее Слънцето, аз трябва да възприема неговата светлина. Защо изгрява Слънцето? От колко хиляди години изгрява и колко хиляди години ще изгрява, това е друг въпрос, но сега изгрява. Това е най-важното.
Страхът да излезе навън! Да имате Божието благоволение. Когато се помолите, Бог да ви послуша. И да имате една опитност. Има един начин за молитва. Аз отивам при някого, който не ми е казал, че ме обича, но му давам пълна чаша с вода, а пък друг ми разправя за любов, но нищо не прави за мене. Бог е направил много за вас, а пък вие нищо не сте направили за Него. Опасността сега е там. В Любовта има голяма опасност, понеже когато Бог прояви Любовта Си и ние после не я проявим, тогава в това седи най-голямата опасност и най-големите нещастия: непременно ще се пукнат цевите и ще стане цяла една каша.
Велико нещо е Любовта! Пазете сърцето си чисто, както Бог ви го е дал. Пазете ума си светъл, както Бог ви го е дал. Защо да туряш в себе си всичките онези желания: с този да се разправяш, с онзи да се разправяш, и пр.
Сега, като отидете да направите нещо, искам да имате въодушевление.
Отче наш
Осемнадесета лекция на Общия окултен клас
24 януари 1934г,. София, Изгрев