Утринни слова - Четвърта година (1934-1935)
Най-голямото изкуство
Размишление.
Ще прочета 5 глава от Еклисиаст.
Да мисли, да чувствува и да работи човек, това е едно от най-големите изкуства на земята. - Защо? - Защото трябва да знае, как да извърши тези неща. Например, ти не можеш да месиш хляб, ако нямаш на разположение брашно. Можеш да имаш желание да месиш, можеш да разполагаш с нощви, със сито, но ако чувалът е празен, нищо не можеш да направиш.
Мнозина от вас ще кажат: Ние знаем, какво ще ни се говори днес. Така предполагат и някои религиозни. Те казват, че Духът им открива много неща. Кажете тогава, какво ви подсказва вашият дух? Да говори човек за Духа, без да Го познава, това е неразбиране на нещата. Когато слънцето изгрява и открива всички предмети около вас, казвате, че Духът открива нещата, т.е. Духът ви говори. Според мене пък, щом виждате нещата ясно, светлината ги открива, а не Духът. Когато ученият ви говори и разкрива пред вас известна истина, той ви учи, поучава, хвърля светлина в ума ви върху даден предмет и вие виждате ясно това, което по-рано не сте виждали. Значи, светлината ви говори. Ето защо, когато говорите върху известни въпроси, трябва да имате широко разбиране за нещата, да не изпаднете в положението на Соломон. Той разбирал много работи, но не всичко, вследствие на което изпаднал в големи противоречия и казал: "Суета на суетите, всичко е суета".
"Пази ногата си, когато отиваш в дома Божи". (- 1 ст.). - Много църкви има в света, но в каквато църква и да отидеш, пази ногата си. - От какво трябва да пази човек ногата си? "И приближи повече да слушаш, нежели да принасяш жертва на безумни, които не знаят, че струват зло". (- 1 ст.). В която църква и да влезете, ще видите, че богомолците правят различни движения; някои се кръстят, целуват икони, с което искат да се покажат пред хората, че са набожни, религиозни, че вярват в Бога. Ако някой човек влезе за пръв път в една църква, веднага ще се приближат към него и ще започнат да го учат, как да се кръсти, с два или три пръста, по католически, или по православен начин. Ако не се кръстите, ще минете пред тях за неправоверен. Някои религиозни пък се кръстят с цялата си ръка. Наистина, защо не се кръсти човек с цялата си ръка, а се кръсти само с два или три пръста? Православните се кръстят с трите пръста нагоре, а двата скриват, в ръката. Значи, трите пръста отправят към Бога, а двата задържат за себе си.
Като говорим за кръста, по-добър кръст от страданието няма. Значи, като страда, човек се кръсти. Някои страдат, но никой не ги знае, никой не ги вижда. Обаче, някои страдат така, че всички ги виждат. С това те искат да покажат, че много страдат. Страдания, които всички виждат, не са истински, нито са големи. Лесно се говори за страданията, но всеки трябва да се запита, защо страда. Някой свършил университет, знае да свири, да рисува, а се оплаква, че бил гладен, три дни не ял. Какво знание има той, щом гладува? Който свири и рисува, а при това ходи гладен, това показва, че нито свиренето, нито рисуването, нито знанията му са обработени. Те не са станали негова плът и кръв, не може да си служи с тях.
"Не прибързвай с устата си и сърцето ти да не бърза да произнася думи пред Бога; защото Бог е на небето, а ти - на земята, за то нека бъдат думите ти малко". (- 2 ст.). - Който мисли, никога не прибързва с устата си. Той никога не върши постъпките на безумния. Казано е, че Бог е на небето, а човек - на земята. Затова мнозина питат, къде трябва да влязат, т.е. в кой храм и накъде трябва да се обърнат, когато се молят на Бога. На този въпрос Христос отговаря: "А ти кога се молиш, влез в скришната си стаичка и сам се помоли. И Отец, Който вижда в тайно, ще ти въздаде на яве. Ето защо, истинската молитва трябва да става на тайно. Когато човек се моли пред всички хора и се озърта натук-натам, всички да го видят, все едно, че е в театър или на публично събрание. И така може да се моли човек, но трябва да се вглъби в себе си, да забрави всичко около себе си и нищо да не вижда. Другите могат да го виждат, но той да не вижда. Като се моли, човек не трябва да допуска никаква критическа мисъл. Ще гледа, ще чува, без да критикува. - Ама не може без погрешки! - Ще грешиш, но ще изправяш погрешките си, както прави художникът. Той рисува образа на някой човек, но, като направи някаква погрешка, веднага я изправя. Изкуството не търпи никакви грешки. Мисълта, чувствата, говоренето са особен род изкуства, които изключват всякакви грешки.
Много изкуства има, които човек трябва да изучава. Например, говоренето е също изкуство. - В какво се заключава това изкуство? - Да предава фактите, както са в действителност, да не ги преувеличава, нито намалява. Някои хора обичат да преувеличават нещата. Те си служат с хиперболични изрази. Например, те казват: Там имаше толкова хора, че яйце да хвърлиш, няма къде да падне. Или, там имаше около сто хиляди души. Всъщност, имало е най-много десет хиляди души. Когато искат да покажат, че някой човек е много учен, те казват: Този човек знае всичко. Чудесата, които прави, нямат край. За някой виден музикант те казват: Той свири така, че няма подобен на него. Когато пък искат да подчертаят, колко добре говори някой оратор, те казват: Като говори, мед капе от устата му. С този израз искат да покажат, колко е сладкодумен. Като знаете това, пазете се от преувеличаванията, или най-малкото, трябва да ги разбирате, да не изпадате в заблуждения.
Сега аз искам да ви освободя от онези заблуждения, които носите по наследство. Едно от тези заблуждения е преувеличаването. Като преувеличава нещата, човек се отдалечава от реалността на живота. Друг е въпросът, когато човек си служи с фигури в речта, за да я украси повече, да и предаде цветист вид. Обаче, в обикновения живот тези фигури се явяват като преувеличавания, които отдалечават човека от действителността. Преувеличаването внася изкушение в хората. Някой започва да се моли и във време на молитвата, ще му дойде на ум, че не е свършил някаква работа и ще прекъсне молитвата си. След това пак ще започне да се моли. Като прекъсва и отново започва молитвата си, човек дава вид пред другите, че постоянно се моли. С това той внася съблазън между хората. Така се молят турците. Преди да започнат молитвата си, те се измиват добре и тогава пристъпват към нея. Ако във време на молитвата се почешат по главата, по ръцете или по тялото, те престават да се молят, пак се измиват и отново започват молитвата си. Случва се понякога молитвата им да продължава цели два часа. - Може ли богомолците да прекъсват молитвата си и да излизат и влизат в църквата? - Може, разбира се. Щом става, може. Това показва отношението на съвременния религиозен към църквата. Докато религиозният гледа на църквата като на събрание, той свободно влиза и излиза от нея. Един ден, когато се проникне дълбоко от разбирането на въпроса, що е църквата, а също и молитвата, той нито ще прекъсва молитвата си, нито ще влиза и излиза от църквата. Така правят и учениците. Докато са в междучасие, те говорят, викат, вдигат шум. Щом влезе учителят в клас, всички сядат на местата си и настава тишина и мълчание.
Много учители има в света, но един от най-добрите учители, с дисциплина, каквато досега не съм виждал, е соколът. Един ден, това се случи в Търново, поглеждам през прозореца на стаята си и какво виждам? На един плет се наредили десетина птички, една до друга, но така неподвижни, като че ли са мъртви. Всички гледат втренчено нагоре и стоят толкова тихо, че не се чува никакъв шум, не се вижда никакво движение. Повдигнах погледа си нагоре, в посоката, където гледат птичките и видях един голям сокол, който се виеше над тях. С явяването си, той внесе такъв ужас между птичките, че ги смрази: те останаха на местата си вкаменени и безгласни. Като гледаше към тях, соколът приличаше на строг учител, който се готви да изпитва учениците си. Предварително той ги наблюдаваше и като видя, че не са готови за изпит, хвръкна нагоре, в друго направление и си каза: Невежи са тези ученици, не са готови за изпит. Щом учителят си отиде, учениците се отпуснаха, започнаха да шумят, да се разговорят помежду си и да казват: Свободни сме вече! Който не разбира смисъла на нещата, поглежда към птичките и казва: Това са птички! Птички са наистина, но те са вкаменени от страх от погледа на своя строг учител. Учителят им стои над тях със своите мисли и търси начин, как да задигне една от тях, да я заведе на гости у дома си, да й предаде един добър урок. Който се е осмелил веднъж да влезе в стаята на учителя си, не излиза оттам. Тази стая представлява за него изправителен дом, в който се изучават уроците на живота.
Днес, както и да се говори на хората, все ще ги обидите. Както и да се произнасяте за делата им, все ще излезе, че ги критикувате. За да не ги обиждате, трябва да знаете как да говорите. Също така трябва да знаете, как да критикувате. Гледате една картина и казвате, че не ви харесва. Това не е достатъчно. Трябва точно да определите, какво именно, не ви харесва: боите ли, или някоя част от тялото. Четете някое произведение и казвате, че не ви харесва. Какво именно не ви харесва? Като казвате, че картината не ви харесва, излиза, че нищо не ви харесва. Не, има нещо хубаво в нея. Като кажете, какво не ви харесва, трябва да посочите, как да се изправи. Изобщо, може да критикува само онзи, който знае, как да изправя погрешките. При това, всяка бележка, направена по отношение на дадено произведение, трябва да почива на истината. Всяка дума, казана на човека, трябва да съдържа истината. Светските хора, като не могат всякога да си служат с истината, изработили особен начин на отношения - дипломация. И да не се обичат двама души, те постъпват помежду си дипломатически: и единият, и другият са учтиви, любезни помежду си, готови на всякакви услуги. Като светски хора, дипломатите казват, че отношенията между близките трябва да бъдат поне външно добри. Вярващите и религиозни хора поддържат точно обратното: отношенията между хората трябва да бъдат вътрешно правилни. Значи, светските хора държат за външните отношения, религиозните - за вътрешните. Ние пък казваме, че човек трябва да си изработи такава външна форма на отношения, която да отговаря на вътрешното разположение на неговото сърце и на вътрешното му разбиране за нещата.
Съвременният живот изисква съвършена форма на отношения, която да се отразява на лицето. Пластично трябва да бъде човешкото лице, за да може всеки момент да отразява вътрешните душевни състояния. Красиво лице наричаме това, което изразява не само живота на миналото, през който са минали вашите деди и прадеди, но и вашият живот. Красиво лице е това, което е пластично и може да отразява състоянията на човека за всеки момент и за всяко време. Красивото лице е книга, по която всеки момент може да се чете това, което човек преживява и на която всеки момент се пише нещо ново.
Религиозните говорят често за молитвата и препоръчват различни начини за молене. Затова, именно, някои запитват, кой е най-правилният начин за молене. Това показва, че хората още не знаят, как да застанат пред Бога. - Защо не знаят? - Защото не са дошли още до истината. Който се е домогнал до истината, той не търси някаква специална форма. Той знае, че в каквато форма и да поставите истината, тя всякога си остава истина. И в най-красива форма да поставите истината, тя ще видоизмени формата по свое разбиране и пак ще изяви естеството си. Нищо не е в състояние да измени естеството на истината. Тя нагажда формите към себе си, но в никой случай не се поддава на тях.
Следователно, ако истината влезе в някой лош човек, тя го изменя, нагажда го според своите закони. Щом излезе от него, той си остава пак такъв, какъвто е бил първоначално. Същото нещо правят с човека и любовта, и мъдростта. Когато влязат в него, те го преобразяват: любовта му създава особени любовни състояния, каквито по-рано не е имал; мъдростта пък внася в него такава светлина и знание, с каквито по-рано не е разполагал. Щом излязат от него, той става обикновен човек, какъвто е бил по-рано. Ето защо, човек се стреми да бъде необикновен, т.е. да придобие любовта, мъдростта и истината и да ги разбере. С една дума, човек се стреми да даде път на Божественото в себе си. Чрез Божественото човек привлича подобните си, както топлината - изстиналите, светлината - объркалите пътя си, а свободата - заробените и ограничени хора.
И тъй, стремете се към придобиване на любовта, за да изправите погрешките си на миналото и да не правите нови. Щом придобиете любовта, вие ставате необикновен човек. Изгубите ли я, отново ставате обикновен. Неизбежно е човек да минава от състоянието на необикновен в обикновен, за да се види, доколко е разбрал същността на нещата и да разбере, какъв е стремежът на неговия дух. Неизбежно човек трябва да мине през контрастите на живота, за да намери истината. Това значи, да мине през големи противоречия. Той ще мине през любовта, но ще мине и през омразата, когато не ще може да търпи никого. Той ще иска да остане сам в света, от никого несмущаван и обезпокояван. Значи, той иска да бъде сам в света, без никакви близки същества. Обаче, изпадне ли в това положение, тогава само ще разбере ужаса на самотията. За да не изпадне в самотата на живота, човек трябва да търпи, а търпението се придобива при най-големи мъчнотии, несгоди и горчивини.
Мнозина искат да живеят според своите лични разбирания, да бъдат свободни и независими, да бъдат като Бога, но отделни от Него. Това е невъзможно. Обаче, възможно е да бъдеш като Бога, т.е. да живееш в Него и Бог да живее в тебе. Това подразбира една зависимост. Пожелаеш ли да излезеш вън от тази зависимост, да се отделиш от Бога, ти влизаш в стълкновение с Него. Стълкнови ли се човек с Първата Причина на нещата, той се натъква на големи мъчнотии, страдания и нещастия. - Ама искам да бъда като хората и отделно от тях. - И това е невъзможно. Ще бъдеш като хората, но ще бъдеш и между тях. - Ама искам да бъда чист. - Докато си между хората, все ще вземеш нещо от тях, но и те ще вземат нещо от тебе. Не може чистата вода да мине през глинеста почва и да остане чиста - все ще вземе част от глината и ще се размъти. Чистотата е вътрешен процес. Тя има отношение към съзнанието на човека. Следователно, бъдете чисти в съзнанието си, да не допуснете нито една лоша мисъл, нито едно лошо чувство или желание по отношение на вашия ближен, бил той мъж, или жена. Бъдете искрени към вашето верую, да не допуснете никакво съмнение или колебание по отношение на него. Бъдете честни и искрени към своето верую, да устоявате на него при всички условия. Веруюто не е нищо друго, освен красива мома, която Бог е определил за човека. Ако променяте всеки ден веруюто си, вие поддържате многоженството. Еднобрачието е позволено, но не и многобрачието. Ето защо, казвам: Дойдете ли до любовта, мъдростта, истината, до живота, знанието, свободата, ще имате само един възглед, едно мнение.
Аз ви говоря днес, с цел, да бъдете внимателни, да пазите три неща: да не увреждате своя живот, да не увреждате живота на своя ближен и да не хвърляте петно върху Господа. Каквото и да се случи в живота ви, не казвайте, защо Господ е създал този свят, защо ви е поставил на такова място, да грешите. Човек сам е виновен за делата си. Каквото прави, добро или зло, той носи отговорност за това. Живейте така, че да влезете в красивия, т.е. в Божествения живот.
Какво представлява Божественият живот? Той е най-красивият живот, пълен с големи блага, но и с големи страдания. За да се ползва от благата на този живот, човек трябва да има зорко око, каквото се изисква от всеки, който критикува картините на великите художници. Чрез зоркото си око човек може да се ползва от светлината на този живот. Ако не може да се ползва от светлината му, той се натъква на страдания. И тогава казваме: Страшно е положението на човек, който има очи и недовижда, има уши и недочува. Имаш очи, отиваш в една художествена галерия, но недовиждаш картините. Какво се ползваш тогава от картините? Отиваш на едно събрание, да слушаш речта на някой виден оратор, или на концерт, да слушаш хубава класическа музика, но недочуваш малко. Какво си разбрал от речта или от хубавото свирене? Да разбереш това, което виждаш или чуваш, значи, да стане преврат в тебе. Един търговец отишъл да слуша Камила Русо, ученичка на Паганини. Тя свирила "Сънят на живота" и той останал толкова доволен от музиката, че бил готов да се примири с всички свои длъжници, да им прости дълговете. Музиката произвела преврат в неговия ум и в неговото сърце. - Защо? - Защото я разбрал. Обаче и самият търговец имал музикален усет. Неговата душа била отворена за музиката. Той могъл да я възприеме вътрешно, затова тя го преобразила.
Сега и на вас казвам: Можете ли да пеете и да свирите така, че да произведете преврат, както в себе си, така и в душите на вашите слушатели? Знаете ли, каква сила се крие в песента "Бог е Любов"? Обаче, който пее и който слуша, трябва да има разбиране. Когато пеят хорово, всички гласове трябва да се сливат, като че ли един пее. При това положение и певците, и слушателите ще се забравят. В самозабравата, именно, се крие лечебното действие на музиката. Ако можете да пеете така, вие лесно ще се справяте с мъчнотиите и страданията си. Дойде ли при вас една скръб или едно страдание, вие ще запеете и веднага ще го стопите. Ако сиромашията ви посети и на нея ще запеете и ще я стопите.
Сега вие четете Соломон. Какво се ползвате от него? Според мен, най-малкото, което можете да придобиете от него, е да определите мястото, докъдето сте стигнали.
"Пази ногата си, когато отиваш в дома Божи; и приближи повече да слушаш, нежели да принасяш жертва на безумни, които не знаят, че струват зло". (- 1 ст.). - От този стих се вижда, че Соломон е започнал да разбира практическата страна на живота, макар и да е още в началото. В последните глави на Еклисиаст той прониква по-дълбоко в живота.
Една от мъчнотиите, на която се натъкват всички хора, е тази, че във всеки човек виждат отрицателната му страна. За да се справите с тази мъчнотия, мислете и за себе си, и за ближните си, че сте такива, каквито трябва да бъдете. Затворете очите си за отрицателното и гледайте на положителните черти. - Ама човек не може да не греши. - Съгласен съм с това, но прибавям: Човек не може и да не изправя грешките си. Щом греши, той може да изправя погрешките си. В изправяне на погрешките се заключава придобивката на деня. В изправяне на погрешките, човек влиза в радостта на живота. Ако не изправя погрешките си, той влиза в областта на мъчението и на страданието. Неизправянето на една погрешка води към втора, трета, четвърта и т.н. Изправянето на погрешките, обаче, води към радостта и веселието, към светлината на живота. Силата на човека се заключава в изправяне на погрешките. Такъв човек радва духа и душата си. Както бързо греши, така бързо човек може да изправи погрешките си. Срещате човек, когото не обичате, не можете да го търпите. Още в първия момент искате да направите нещо, с което да го сразите. Вие сте сгрешили вече в мисълта си. Спрете се сега и изправете погрешката още в мисълта си, докато не се е проявила на физическия свят. Кажете си: Аз не мога да търпя този човек, но Бог го търпи и обича. Щом Бог го търпи и аз ще го търпя. Когато Той престане да го търпи, тогава и аз ще престана да го търпя. При това, нека си представя, че в този момент някой човек не може да ме търпи. Трябва ли да ме сразява? Както той ме търпи, така и аз мога да търпя онзи, когото не обичам.
Следователно, ако направиш една погрешка, изправи я веднага. Не губи време с плач и вайкане: защо си я направил, какво ще мисли Бог за тебе, какво ще кажат хората и т.н. Хората са ученици, те не са свършили още учението си. Щом е така, не взимай пример от тях. Те са несъвършени още, не могат да се произнасят за твоите постъпки. Обаче, ако държиш за мнението на Бога, на съвършените същества, това е друг въпрос. Като се ръководиш от тяхното мнение, ти влизаш между тях, като в баня, да се къпеш. Като направиш една погрешка, веднага ще отидеш на банята да се окъпеш. - Ама днес се къпах три пъти. - Прекалил си, пази се да не стане нужда и от четвърта баня. Пазете се да не отегчавате разумните същества. Позволено е на ден да се прави само една баня. Една погрешка на ден - една баня. Колко бани са нужни на болния? - Една на ден му е достатъчна. - С теляк, или без теляк! - Зависи, от колко време не си се къпал. Ако отдавна не си ходил на баня, телякът е на място. Но ако всеки ден правиш бани и викаш теляк, кожата ще ти се охлузи. Не е лесно да минава човек под ръката на теляка. Какво нещо е телякът? - Морализатор. В религиозните общества има много теляци. Едва се освободиш от един, срещне те втори и казва: Чакай, аз съм по-добър майстор от него - и започва да те трие. После идва втори, трети, а ти се намираш в ужас, не знаеш, как да се освободиш. Попаднеш ли веднъж под ръката му, освобождаване няма. Докато не охлузи кожата ти, няма да те пусне. Спасението е в това, втори път да не го викаш. Щом си опитал един, втори път потърси друг, чиято сила не познаваш. На ония, които си опитал, тури знак, да не попадаш втори път под ръката им.
Като ученици, вие трябва да пазите следното практическо правило: най-много по един теляк на ден. Колкото повече се охлузва кожата и научавате уроците си, намалявайте броя на теляците до 52, по един на седмицата. След това спрете на числото 12 - по един на месеца. Колкото по-нагоре се качвате, намалявайте числото им, докато стигнете до един теляк годишно. Най-после се освободете и от него. Човек може да живее и без теляци. В каквото общество и да влезете - религиозно, духовно, научно - пазете се от теляци, но внимавайте и вие да не изпълнявате тяхната роля.
И тъй, за да избягвате мъчнотиите, или да се справяте разумно с тях, дръжте в ума си мисълта, че Бог обича всички хора. Като мислите така, вложете любовта в сърцето си и работете с нея. Обичайте хората и не им отнемайте това, което не можете да им дадете. Срещнете ли някой радостен човек, не го ограничавайте, не му отнемайте радостта. Виждате, че някой яде сух хляб. Не му казвайте, че е нещастен; не го изкушавайте с вашата пищна храна. Стомахът му не може да издържа. Сухият хляб е за предпочитане пред пищната храна, която разваля стомаха. Един стар възглед, който внася радост в душата ти, е за предпочитане пред един нов, за който не си готов и който може да развали живота ти. Не разваляй благото, което Бог ти е дал. Не разваляй благото на малкото дете. Не разваляй благото на младия момък и на младата мома. Не разваляй благото на възрастния човек. Не разваляй благото на стария човек. В това се заключава философията на живота.
Проявеният Дух в Любовта, проявеният Дух в Мъдростта, проявеният Дух в Истината носи всичките блага на живота, на Единния, Вечния Бог, извор на всички блага, в Когото всичко се обединява.
20. Утринно Слово от Учителя, държано на 10 март 1935 г.
София. – Изгрев.