Общ Окултен Клас- ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ГОДИНА (1934–1935)
НАЙ-ВИСОКИЯТ ВРЪХ
"Добрата молитва" "Духът Божи"
Ще прочета част от пета глава от Второ послание към коринтяните (от първи до петнадесети стих).
"Животът е красив, когато човекът е смел"
Животът е нещо неуловимо. Човек се движи и движението е израз на живота. Животът нито се хваща, нито се пипа, нито се помирисва. При това за него говорят като за нещо, което се хваща. Казват: "Жив човек". Като пипнеш живия човек, той е топъл, топлокръвен, като топлокръвните млекопитаещи. И щом умре, загубва своята топлина. Сега вие слушате и всички сте обременени, не сте свободни. И слушането ви не е на място. Съзнанието ви не е свободно, за да виждате ясно. Слушате, но все има нещо, което ви занимава. Говориш му за Господ, а той мисли за съвсем друг Господ. Всички говорят, но на неразбран език. Казвате, че страдате, но вие не можете да хванете страданието и да го държите. Виждали ли сте някой път страданието? Виждали ли сте някой път - от очите текат сълзи, капят сълзи. Изкривявате мускулите на лицето, по лицето се изписва някаква гримаса. И вие ще кажете, че този човек много страда. Един актьор може да направи същите гримаси. Аз мога да ви пролея цял кош сълзи, изкуствени сълзи. Изкуствени сълзи мога да направя колкото искаш.
Хората приличат, като че са на едно угощение. Канят се всички да седнат да ядат. И след като се наядат, нищо не се разрешава, само че стават малко по-весели. И веселостта, и тя е нещо, което не може да се улови, тя не е нещо физическо. На веселия човек е малко по-широко. Всичките отрицателни черти се отличават с едно свиване. Например от младини човек расте, и на старини започва да се смалява. Сега да оставим. Има неща, които не ни ползват.
Ти пееш една песен и казваш: "Какво ще ни даде пеенето?" Казваш: "Пеенето работа не дава. Пари ми дайте." Парите дават работа. После ти казваш: "Да се наспя." Но сънят работа дава ли? После казваш: "С вярата си работа не става." Но без вяра става ли? После казваш: "С любовта." Добре. Ако с любовта става, какво е направила любовта досега? Казват, че любовта е създала целия свят, небето, всичко това. Но това, което любовта е създала, това са само опити. Вие още не сте в творчеството на любовта, в красотата. Вие сте още в опитите. Любовта си прави често малки скици. Аз искам да ви предам една мисъл, която мъчно може да се предаде. Например мога да ви кажа: "Бъдете весели." Но как? За да бъде човек весел, трябва да бъдем свободни от каквито и да е безобразни лоши образи. Да няма нищо да го мъчи.
Вчера идва един българин от Новозагорско, не е някой вярващ, обикновен човек е. Дал дъщеря си в лудницата и ме пита има ли изглед тя да оздравее. Аз му казвам: "Аз не виждам никакъв изглед. Трябва да се минат три-четири години, за да има едно малко подобрение." Той ми казва: "Не думай това, не може ли тази работа скоро да стане?" Казвам му: "Не може. Дъщеря ти е заболяла по един особен начин. По особен начин е заболяла тя." Той се чеше по главата: "По особен начин? По какъв?" Той ме пита: "Такива работи в света като магия има ли?" Казах му: "Дъщеря ти от магия пострада." И той започна да ми разправя. Иска да знае защо заболя дъщеря му и защо не се случи другояче. Казах му: "Дъщеря ти е направила някоя грешка. Оженили сте дъщеря си за един човек, за когото не трябваше да я жените." Той казва: "Прав си. Така си е." Този мъж я е бил четири пъти и толкова лошо я бил. Кои са причините? Има хора, които кармически вървят през лоши семейства, имат тежка карма. Той е от селото на нашия Павел. Претрепали един роднина на Павел, претрепа го мъжът на тази жена и се окървавил. Върнал се в дома си и казва на жена си: "Свършихме се него." И за да не го издаде тя, четири пъти е била бита и полудява. Довеждат го и го осъждат на петнадесет години затвор. Бащата на жената пита: "Защо се случват така работите?" Защо ще му разправям? Защо ще му кажа защо се случват така работите? Рекох му: "Объркани са работите от миналото. В миналото се объркаха и сега не се оправиха, и пак са объркани." И той ме гледа така.
Сега да оставим това. Той ми разправяше повече от два часа цялата история, как се е случило. Аз го слушам и той ме пита: "Има ли магия? Такива неща има ли? Има ли такива неща като късмет?" Казах му: "Остави сега тези неща, остави магията. Магията зависи от ума на човека, каквото мисли човек. Магията е в ума." Той ми каза: "Аз ходих при един ваш гледач, който ми каза, че на едно място на прага закопал пари." Започнахме с дъщеря му и дойдохме до парите. Дойде един българин и казва, че магия има заровена в двора и искаше сто лева да му платим, за да извади всичката магия. Казах му: "Ти защо даваш тези пари, за да извадиш всичката магия? Много евтино искат."
Сега това са особен род разсъждения. Като му гледам лицето, той е съвсем обикновен човек При сегашните условия идеята ви за живота не е така ясна. Права или крива, вие имате ясна представа, но като дойдете да постъпите право, вие не можете да постъпите право, както в музиката, като пеят, не могат да вземат вярно "си бемол", "ре диез", "ла диез", "сол", "ла" и прочее. Как ще взема "ла", долно "ла" или горно "ла", или "ла" в трета октава? Как ще го вземеш? Трябва да имаш една ясна представа. "Ла" в първата октава, във втората октава, в третата, четвъртата октава как ще ги вземеш? В четвъртата октава колко души могат да вземат "ла"? Колко души могат да пеят четири октави? В света няма певец, който да може да вземе "ла" в четвъртата октава горе.
Когато дойде някой страдащ при тебе, ти никога не можеш да влезеш в положението на друго едно същество, което не е в една и съща гама с тебе, понеже от твоя тон, от твоята постъпка ти ще станеш причина и той да постъпи право. Ако ти мислиш право, и той ще мисли право. И ако и ти мислиш криво, и той ще мисли криво. Каквото мисли майката, ще мисли и синът. Каквото мисли бащата, ще мисли и дъщерята. Това е важен начин за разбиране.
Трябва да разбирате обикновения живот, който ви занимава. Но казвате: "Как да използваме?" Сега тази сутрин, ако сте долу в София, до обед може да имате там мъгла, а пък тук, като излезете на нашия Изгрев, слънце грее, а долу е мъгла. Защо? Тук условията са по-благоприятни. Та когато човек иска да напусне известен възглед, трябва да напусне някои места. Има известни места по-благоприятни. Ще се качиш на канарата, за да е чист въздухът и да имаш ясна представа. Кои са високите върхове? Най-високият връх, това е любовта към Бог. По-висок връх няма. По-високо няма. До този връх нито един човек екскурзиант не е достигнал, нито една човешка експедиция не е достигнала. Правили са милиони опити светиите, но все умират. Този умрял, онзи умрял. И този е още по-опасен връх, отколкото експедицията на Хималаите.
Но все таки, макар и да не можем да се качим на този връх, ние се ползваме от благата му. От този връх слизат всичките блага. Какво има горе, не знаем. И който се е върнал оттам, казва: "Качи се и виж." Някой е ходил, и не се е качвал. Достигнал е донякъде и се връща назад. Сега вие ми казвате: "Да обичаме Бог." Аз бих желал всички да знаят вашата идея, как се обича Господ. Когато имате един приятел, как го обичате? Най-първо, като имате един приятел, как го посрещате? Можете ли да ми разправите как се посреща приятел? Аз ще ви наведа: как посрещате водата, когато сте ожаднели? Вие някой път мислите, че е най-лесната работа, да посрещнете един приятел. Ще посрещнеш един приятел, и той да остане недоволен от твоето посрещане, по-добре тогава да не го посрещаш.
Аз снощи бях на един концерт и бях близо, и там вдигаха много шум. Седя и гледам трима музиканти наредени. Млади. Един от младите, който свири, е първа цигулка. Второ място - той е виден цигулар. След него една млада мома свири на цигулка, и след нея - друг. Аз ги гледам, поне да си изкарам колкото струва билетът. Чух-недочух музиката, гледам, първият цигулар си турга цигулката и ръчката на цигулката на бузата си. А пък младата мома турга цигулката на коляното си. А пък третият, като тури цигулката на коляното, тури ръчката на брадата под устата. А вторият тури ръчката на цигулката под носа си. Сега защо единият тури под носа си, другият на бузата си, а третият под устата, на върха на брадата? Защо е това? Това е моята работа, тайната. И си казвам: "Извади парите на билета." Видях едно правило. Питат ме: "Хареса ли ти концертът?" Казвам: "Много ми харесаха тримата души - двама мъже и една мома." Единият цигулар искаше да каже: "Ако не мислиш, не можеш да свириш." Другият цигулар искаше да каже: "Ако не гледаш музиката, не можеш да свириш." А пък третият искаше да каже: "Ако не се упражняваш, не можеш да свириш." Аз го тълкувам това сега, давам ви един превод.
Аз трябваше да взема малко памук, като тръгнах оттук, понеже бях на първите редове. Защо? Много бях близо до музиката. И като започнаха да свирят музиката, и всеки един тон изискваше известен интервал. Аз бях много близо. Не са криви те. Бях много близо до интервалите на тоновете, а трябваше да бъда най-малко на двадесет метра далече, за да бъдат тоновете по-хармонични. Сега седя и си разсъждавам. Да се направи един салон и целият оркестър трябва да бъде далеч, както и театърът да има сцена. Десет, петнадесет, двадесет метра да бъде далеч от публиката. А пък тук от немай-къде се свири близо.
Та и ние в живота не сме ли в един салон? Някой път влезете в един салон, и не сте в положение да разберете работите добре. Всички говорите за Божията любов, за съвестта, за съзнанието, за справедливостта, за милосърдието. Не че не сте давали, давали сте. Аз наричам милосърдието, когато един цар се е качил на коня си и гледа едно малко детенце. И слиза от коня си, потупва детето, взима го на коня си и го кара малко. Какво ще кажат другите от свитата на царя? Едни ще кажат, че е много хубава работа, а други ще кажат, че е проста работа, да си оставя царят своята работа и да се занимава с едно дете.
Да представим работата другояче. Да си представим, че вие сте един цар, инкогнито ходите и като пътувате инкогнито, сте останали без пари. Имате нужда от средства. Качвате се на коня си и отивате някъде в града да намерите пари, и виждате на пътя цяла една торба със злато, и устата на торбата са отворени. Този цар, като види тази торба, няма ли да слезе, да погали това красиво дете - торбата. Ще слезете, ще вземете детето и ще го качите на коня, и ще го развеждате.
Сега работите отиват по-далече. На всинца ви трябва едно нещо. Знаете ли кое е? Ако го знаете, няма какво да ви го казвам. Ако ми кажете, че не го знаете, защо да го кажа, да ви смущавам? На вас ви трябва едно нещо: мнозина от вас имат стари черупки, от които не сте се освободили. Някои от вас сте малки, не сте си изправили краката. Казвате: „Такива са били условията, вода няма." А краката ви са се вмирисали вече. Някои от вас не сте си измили сърцето. Може би с години не сте си го измили както трябва, та то мирише. А ние седим по някой път и мислим, че сме достигнали едно положение. Докъде сме достигнали?
Ние казваме, че обичаме Бога, нали така. Когато се намерим в трудно положение, молим се на Бога, и никакъв отговор не идва. Коя е причината? Причината е вътре в нас. Ако ти седиш зад дебелите завеси в стаята си, които са спуснати, и се молиш на светлината, на слънцето, да проникне през тези дебели завеси и да те постопли малко, ще имаш ли резултат? Трябва ли да се молиш, или трябва да излезеш навън от къщата си? Какво трябва да правиш? Да излезеш. Вие всинца имате доста и при това пак се молите да ви даде Господ още повече. Това, което имате сега, трябва да го раздадете, за да дойде новото.
Как ще разберете това сега? Ясна ли е мисълта? Това, което имате, трябва да го раздадете. Не онова, физическото, което имате, но има нещо в човека, което той трябва да раздаде. Носиш един товар на гърба си и като дойдеш на едно място, трябва да снемеш товара си и да вземеш втори товар.
Аз казах на този баща: "След като дъщеря ти е бита от своя мъж, защо допусна на дъщеря ти да стои при него?" Той каза: "Тя не ме слуша, омагьосана е тя." Тя казала: "И да ме бие, аз ще стоя там." Той ме попита: "Има ли такава магия." Аз му казах: "Ти трябваше да вземеш едно въже. И ти имаш магия. Ще я вържеш с въже и ще я вземеш."
Ако слизате от високо място, трябва да се свържете с едно въже, та ако се подхлъзнете, да има на какво да се хванете. А пък вие имате такава самоувереност, и като слезете, ще се подхлъзнете, и ще дойде магията. Ти можеш да бъдеш умен човек. Свържи се с едно въже. Вярата е това въже. Защо трябва да вярваш? Ти винаги имай това въже, няма да ти коства много. Ако речеш да паднеш, ще се хванеш за това въже, за да излезеш на това място, където си слязъл. Какво разбрахте от досега чутото? Да оставим това, което сте разбрали. Какво спечелихте? От това, което спечелихте, какво решихте, което да приложите?
Четохме в Писанието, че апостол Павел казва, че ако се развали земната ни къща, един ден земната ни къща ще се развали и има друга направена, и ще излезем от земната къща, и ще влезем в небесната къща. По някой път мъчно се излиза. Господарят на къщата те хване и казва, че не си платил наема. Той рече да излезе, хващат го и казват: "За това не си платил, за онова не си платил." Не може да умре. Три-четири дена той трябва да си плаща на господаря на това здание, от което той трябва да излезе.
Ако това тяло е ваше, както мислите, питам: как влезе този грях във вашето тяло? Къде е скрит грехът? Къде ви са долапите? Доста долапи има. Два долапа има отстрани на слепите очи, два долапа има отзад под врата долу, два долапа има над ушите отзад. Човек има доста пукнатини тук-там, че като е затворен, прониква прах. Нали като е затворена една стая, и после като влезеш, и намериш в стаята на масата си прах, после - прах по книгите, и все трябва да има някаква четка да се очистиш.
Има такива мисли в света, които блуждаят в света, грешни мисли. Целият свят е свързан с тях. Когато човек върви, той трябва да си носи цяла мушама и гумени обуща. Отровна кал е това. Сега опасно е да се мисли даже и за греха. Опасно е да се мисли за дявола. Сега защо е опасно да се мисли за дявола? Едни деца нанизали царевица на един конец и гледам, децата хванали един паток и той си отворил устата, и нагълтал царевицата на конеца. Децата държат конеца, и патокът върви подир тях. Казвам им: "Какво правите?" Те ми казаха: "Опитваме този паток, караме го да играе." А на патока очите му се отворили от мъка. Нищо не казвам на децата. Казвам си: ето един пример на дяволската работа. Той даде царевица на един човек, той нагълта царевицата, а дяволът държи конеца и после го разиграват. Казах на децата: "Колко пари да ви дам, да пуснете този паток? Казвам ви, разигравате патока, и за това разиграване трябва да се плаща." Те се смеят. Казах им: "Пуснете патока и аз ще ви дам пари." Гледайте някой път и вие да не се хванете като патока. Нали някой път ходите да крадете орехчета. Гледайте да не се хванете така.
Сега да дойдем до същественото. Често в човека влезе една неестествена мисъл и неестествено желание и този човек, като този паток, се е хванал вече. Също така и този селянин се е хванал с този паток, с този зет, който бие дъщеря му, и тя полудява. И казвам му: "Сътресение има вътре в мозъка." Тя може по естествен начин да се излекува. Трябва да се остави съвсем спокойна и да се възстанови чрез природата първоначалното състояние на мозъчната й тъкан, за да може мозъкът да предава човешката мисъл.
Дръжте правилото сега: никога не жени една своя мисъл за едно неестествено желание и никога не жени едно свое желание за една неестествена мисъл. Не жени и нищо повече. Казах му: "Ти трябваше да вземеш дъщеря си или трябваше да оставиш по-добре дъщеря си неженена при себе си." Той казва: "Откраднаха дъщеря ми. Четири дена я държаха в гората и после я изнесоха съвсем." Те са външни неща станали, това не ни интересува. Хиляди работи стават така.
Онези, които вървят по естествения път, никога не съчетават едно неестествено желание с една благородна мисъл и никога не съчетават едно благородно чувство с една неестествена мисъл. Каквито проспекти да има външно да можете да спечелите нещо, не правете такова съчетание.
Вас бих ви съветвал да си вземете по едно огледало най-първо. Вие трябва да възстановите онова естествено състояние на вашите уста. Един ученик на Божествената школа какви уста трябва да има? Тази линия не е естествена. Някои уста са такива. Тази малка трапчинка не трябва да е много голяма. А щом се появи една права линия, това показва, че човек е изгубил това правилно отношение между мисли и чувства. Някои други уста са съвсем стегнати. Някои държат устата съвсем отворени. Не, трябва да държиш устата си едва-едва допрени. Това е естественото положение. Устните са два проводници. И постоянно трябва да затваряш устата си. Щом натискам устата си, върху тях има силно течение и скоро ще изгубиш живота си и скоро ще станеш песимист. А ако съвсем ги оставиш отворени, ти ще заприличаш на един мочурляк и жабите ще започнат да крякат.
Ти казваш: "Да бъдем добри." За да бъдеш добър, животът има известни места. Трябва да знаеш как да бутнеш себе си, за да станеш добър. Ти искаш да станеш милосърден. Побутай се. Разтривай си главата отгоре (А).
Човек, за да познае външните форми, той е трябвало да яде от дървото на познанието злото и доброто. Злото си има външни форми и доброто си има външни форми. Вие трябва да изучавате външните форми, затова е създаден човекът. Ако вие не изучавате външните форми, тогава и себе си трябва да изучавате. Човек трябва да има едно огледало и да се пооглежда, и да гледа външните си форми.
Ти казваш за някого: "Аз ще му дам да се разбере." Пак се поогледай и се нарисувай. Вземете си едно огледало и се наблюдавайте. Кажи си: "Искам да го срещна, моя приятел, когото десет години не съм срещал. Аз съм бил с него в училището заедно." Представете си тази сцена и вижте каква форма ще вземе вашето лице в огледалото. Вижте как ще се измени вашето лице. Представете си тази сцена, когато сте били млади с този приятел. Представете си, че сте били млади, сега може да ви е израснала брада, и ще видите на огледалото как ще се измени вашето лица. Сега вие се самозаблуждавате на земята, понеже всички приличате на затворници. Всеки ден дяволът ви сменя халатите и дрехите. Той ви туря все халати. Нали знаете как се обличат пажовете, келнерите. Той ще тури фрак малко отрязан, ще има и бяла жилетка. Ще се поклони няколко пъти. (Учителят се покланя.) И ще каже: Много ви благодаря, че платихте. Някой казва: "Много благодарим." И все държи ръцете на пъпа си. Аз не оспорвам това. Там се намира слънчевият възел, стомашният мозък, човешкото сърце, чувствата. Това е най-важното място, за да функционира животът. Симпатичната нервна система е там. Но не тук долу при пъпа, а под лъжичката, под белите дробове. Хубаво е да си туриш там ръката. А вие седите и си тургате ръцете по-долу, при пъпа. Не долу, а по-горе. Ако туриш ръцете си горе под лъжичката, ще имаш един резултат, а ако ги туриш по-долу, ще имаш друг резултат. Ако туриш ръката горе на главата си, ще имаш възвишени резултати. Ти се почесваш зад ухото на тила и ще имаш особен резултат. Винаги гледайте да избягвате тези неестествени бутания. Някой път искаш да се бараш на някое място или се почешеш някъде, и то във време на молитва. Така ще се развали молитвата. Във време на молитва не си мърдай ръцете. Какво положение вземате вие, когато се молите? Някой път вземате следното положение. (Учителят поставя двете ръце върху гърдите, до височината на сърцето, двете ръце са с дланите навътре и пръстите на едната ръка - върху пръстите на другата.)
При такова едно положение трябва да настроиш ума си и чувствата си. Че ако не знаеш как да настроиш ума си, как ще се молиш? Един цигулар трябва да знае как да настрои цигулката си. Всеки един от вас трябва да знае как да настройва. Ти се разсърдиш някой път, тогава цигулката е разстроена. Изгубил си присъствие на духа си – разгласена е цигулката ти. Нагласи я. Отпаднал си духом – разгласена е цигулката ти. Обезвериш се – разгласена е цигулката ти. Ако си се обезверил, ще се турят двете ръце на главата отстрани отгоре, в областта на косата.
Аз не смея да ви дам упражнения, понеже няма да ги разберете. Ти отиваш някъде най-малко за три деня, трябва да държиш ръцете си така, за да имаш успех.
И мисълта трябва да е съсредоточена, да се свържеш с невидимия свят и всички тези същества, които те обичат. И за да направиш връзка, ти не търси външните форми. Тогава ще почувстваш една възвишена мисъл, приятност. Ще почувстваш желание, което ще се прелее в тебе, и ще почувстваш, че имаш един малък приток на живот в тебе. По този начин човек се съблича от старите дрехи. И лицето не е така [разстроено, а одухотворено].
Някой път говорите за Бога и си държите ръцете на пъпа. Когато човек търси Божията любов, то не трябва да я търси така, а така. (Учителят турга дясната ръка, с цялата длан надолу, горе върху главата.) И при такова положение на ръката си подигни ума си нагоре. Като седнеш на някой камък, и не си натискай много ръката, тури си пръстите на дланта леко отгоре върху главата.
Някои неща не трябва да се обясняват, защото ако вие мислите за това обяснение, как ще стане, дали ще стане, или не, с това ще попречите на нещата. Те стават в подсъзнанието и в свръхсъзнанието. Нашето самосъзнание и съзнание развалят по някой път нещата. Самосъзнанието и съзнанието развалят, като се бъркат в нещата, които не разбират. Ние искаме да проучваме с нашето съзнание и самосъзнание как ще станат работите. Това не е наша работа. Та първото нещо: любовта към Бога се отличава с едно качество. Ти като помислиш за тази Божия любов, да направиш връзка и веднага, каквото и смущение да има в душата ти, веднага то ще престане. Най-първо мисли за Божията любов, която премахва смущението на душата и възстановява един вътрешен мир. В молитвата трябва да се произведе едно състояние на успокоение. За да можем да видим пътя, по който трябва да вървим, ние трябва да приемем Божията любов. Ти ще се срещнеш с много хора и трябва да знаеш как да постъпиш. Пътят ти няма да бъде посипан с рози, ще срещнеш противоречие и трябва да знаеш как да постъпиш.
Аз говоря за сегашния живот. Ще дойде време, когато условията ще бъдат много по-благоприятни. А сега имате големи спънки. Казват, че причината е вътре – някои хора, които са около тебе. Те не са причината, те са само условие. Причината е вън от тях. Някой те спъва или сърди, но причината е далечна и трябва да знаете как да се освободите.
Писанието казва: "Потърсете Ме в ден скръбен и Аз ще ви помогна, и вие тогава ще Ме прославите." Че ти имаш една болест, имаш едно болезнено състояние, тъкмо опитай тогава Господ. Ти ще отидеш да търсиш някой лекар, втори лекар, и така работата не се урежда. Ще похарчиш десет хиляди лева и няма да имаш никакъв резултат. Ти най-първо потърси помощ от невидимия Свят. И ако имаш нужда от лекар, те отгоре ще ти покажат, както когато Корнелий се молеше на Бог, за да му се изявят духовните разбирания. На него му се яви един ангел и му каза да прати за Петър. Също така от Невидимия свят, ако има нужда от лекар, то отгоре ще ти покажат лекаря или ще ти покажат от Невидимия свят човека, който може да ти бъде полезен в дадения случай. Или може да ви покажат някои работи, които вие сте забравили. Много работи има, които вие трябва да си спомните. Всички трябва да имате една ясна мисъл.
Някой казва: "Много хубава беше проповедта, но я забравих сега." Че там е всичкото. Нещата не трябва да се забравят. Има неща, които никога не ги забравяйте. Ако ти забравиш кой ти е баща и кой ти е брат, и коя ти е сестра, и коя майка, какво ще бъде твоето положение? Хората са забравили Бога, не Го познават. Забравили са и кои са и ангелите. Казвате: "Ангели може да има, но не ги знаем." И това остава постоянно в човешкия живот. И всички са дошли дотам, да вярват в това, тоест само във видимото. И вие вярвате, че реалното е само в хората. Вие вярвате в колективното, но онази вяра, която произтича от колективността, тя е само наследствена.
Аз бях на един концерт. Като отидете на един концерт, там всеки те гледа, и като се свърши концертът, пак те разглеждат. Този те гледа, онзи те гледа и като се свърши концертът, онези хора се натискат да излязат и казват: "Грандиозен беше той." Музиката трябва да произведе образи от миналото или това, което сега става.
Казвам на една мома: "Красива трябва да бъдеш." Там е сега, как да стане момата красива. Сега аз зная, но другояче ще ви обясня. Защо да се опече хлябът в огъня? За да се омеси брашното, трябва вода. И трябва един да го замеси, и хубаво да го замеси. И да направи един хубав самун. И трябва един да опали пещта и да се тури хлябът вътре, и като започне хлябът да се зачервява, ще извадиш опечения хляб. А така става хлябът красив и лесно се яде. Ако хляба го ядат, той е красив, ако не го ядат, не е красив.
Кой е огънят в света? Това са страданията. Те са пещта, в която постоянно ви пекат. Ако нямате страдания, никакъв хляб нямаше да се опече. Какво ще ядем тогава? Страданията са Божествената пещ, където постоянно се пече вашият хляб. Другояче гладни ще умрете. И ако няма страдания, и житото няма да узрее.
Вие искате без страдания. Някой път може и без страдания. Че страданието, това е Божественият огън. Ти казваш: "Да беше ме родила майка ми красива, по-хубаво беше това." Отлично беше това, ако знаеше майка ти да те замеси. Но майка ти не е знаела да те замеси и да те опече добре. Сега ти трябва да се месиш. На някой носът му изкривен, и на някой от вас веждите му са изкривени. На някой от вас устата му е изкривена. [...] А на някой от вас едната ръка е развита, а другата не е. На някой от вас единият крак е по-къс с един сантиметър, а другият не е. Защо единият крак е по-дълъг от другия? На някой от вас едното око е по-отворено, а другото е по-скрито. На някой от вас едното ухо слуша, а другото не слуша. Вие казвате сега: „За следващия път като дойдем." Или казвате: „Карма е това." Българинът казва: „Божия работа е това." Оставете това. Двама хора се убиват. Каква Божия работа е това? Някой мъж бие жена си. Какво е това? Вие казвате: „Божия работа е това." Никаква Божия работа не е. Някой ученик са го изключили от училището, никаква Божия работа не е. Някой умрял, казват: „Божия работа е това." Не. Това са все човешки работи.
Божия работа е следното. Давам ви една голяма жълта круша и като я вкусиш, произвежда ти приятност. Това е Божия работа. Давам ти една хубава книга, от един голям поет писана, и като я четеш, става цял преврат в тебе. Това е Божия работа. Някой музикант свири и произвежда едно хубаво впечатление в слушателите. Това е Божия работа. Божиите работи са велики работи. Както в малките работи, така и в големите работи те са велики. А пък другото са човешки работи, прах, който постоянно пада върху вас. Сега всички искате да ви се даде нещо. Досега беше да ви се даде, а отсега нататък вие трябва да давате. Досега беше така, ние трябва да бъдем добри, а отсега: „Аз трябва да бъда добър." И то не статически, а функционално. Да функционирам като добър човек. Силата е там. Не седи в големия ръст, който имаш. Не седи и в голямото пространство, което заемаш. От един декар земя ти можеш да изкараш толкова хляб, колкото от десет декара, ако знаеш как, така че един декар добре изработен, се равнява на десет декара, които не са изработени добре. Та при бедните условия, при които живеете, ако знаете как да работите, вие ще изкарате толкова много, колкото при добрите условия. Ти казваш: „Трябва ми повече земя." Сега трябва обработване.
Ти казваш: „Много беше добър апостол Павел." По какво се отличаваше апостол Павел? Колко пъти го биха? Три пъти по трийсет и девет. И апостол Павел се оплаква. Вие вземете предвид неговите дарби. Един човек с неговите познания колко пъти беше бит. И Христос, с всичките Си сили, с които разполагаше, колко пъти Го биха. Вие седите, и искате никой да ви не бутне. Колко пъти войниците удариха Христа, не се знае. И каква нужда имаше от това? Без удари не можеше ли? Той нямаше ли сили да попречи? Ето въпроси, които остават необяснени. „Защо трябва да страдаме?", казваш. Това ще го знаете, като отидете в другия свят. Само тогава ще разберете това. Сега на земята не може. И да ви се разправя, ще кажете: „Тук не си струва човек да страда." Съгласен съм. Защо някой човек, като живее, да го мушат и да пострада? Ще кажете, като го мушнали, посветил се. Не, с мушкане светия не се става. Ако дойде и те мушне някой с някой нож на любовта или мисълта, светия ще станеш. Ако дойде някой с нож на истината и те мушне, да, светия ще станеш. С такава мисъл да ме мушнат, с такъв нож, какво лошо има да те мушнат? Тогава – един нож на любовта. Има ли някой от вас, който е мушкан? Мушкани сте с ножове на любовта, но фиктивни. Като те мушнат с ножа на любовта, най-първо ще почувстваш една голяма болка и ако те боли, ще оздравееш. А пък онзи нож. който не е на любовта, като те мушнат с него, и като си здрав, съвсем ще загазиш. Ножът на любовта винаги има една обратна реакция. Най-първо умът ти не е просветен и като те мушнат, веднага ще просветнеш и ще се обнадеждиш. А пък ако те мушнат с един нож, който не е на любовта, ще се ожесточиш. Ти казваш: „Аз ще му дам да разбере. Не се живее с добро." Това е обратен път.
Сега това, което ще ви кажа, е важно. Мен ми казаха, че вие, които сте в класа, ходите да хойкате отвън класа и не посещавате редовно училището. И после, работите си не ги вършите както трябва, а отгоре-отгоре. Не знаете ли, като отидете при райските врата, ще намерите там всичко, което сте свършили, и всичко, което не сте свършили. Че като отидете при райската врата, колко чешити ще намерите от вашата работа там? Какво ще намерите при това състояние при райските врата?
Аз искам тук на земята да бъдат открити. Тук на земята са скрити, но там ще бъдат открити. Трябва да знаете, че там ще дойде един ден и работите ще бъдат открити. Та сега скритите работи гледайте да ги откриете. И горе, като ви ги прегледат, ще кажат: "Върнете го на земята." Единият път вие сте били философ, а сега ще се върнете на земята като просяк, като инвалид, куц с единия крак. И ще седите по улиците зимно време при тридесет и пет градуса студ, и ще просите десет, двадесет, тридесет години така на земята, и ще се молите. И след това пак, като се върнете при райските врата, пак ще ви погледнат и ще ви кажат: "Върнете го на земята." И тогава ще ви турят в един кираджийски кон (превозващ чужди стоки кон), десет години да ви впрягат. И тогава пак ще идете при райските врата и ще кажат: "Върнете го назад." Като кон ще ви върнат. Аз не казвам, че така ще бъде с вас.
Всеки, който се качва на един аероплан, може да стане нещастие с него, нали така. Падне някъде аеропланът, обърне се. Или всеки, който се качва на един автомобил, може да се катурне автомобилът някъде. Всичко това може да го вземете предвид, да предвидите нещата, които могат да се случат. Това прави умният човек.
Ние казваме: "Бог ще промисли." Ние трябва да бъдем умни, за всичките възможности при хиляди добрини, които Бог ни праща, да предвидим какво би могло да стане. Да бъдем внимателни, и така можем да избегнем неприятностите, които би могло да дойдат.
Сега за следващия път ми наумете, вие имате едно упражнение, което не е довършено. Мъчнотията не е само във вас. Има една колективна мъчнотия. Има външни условия, които трябва да се превъзмогнат. Аз не искам да туря всичката отговорност върху вас. Има известни външни условия, които могат да се превъзмогнат само при един разумен живот. Някой път може да сте постъпили много добре, но външните условия са толкова неблагоприятни, че приличат на следното. Това е все едно да пишеш на морския бряг върху пясъка: "Бог е любов. Бог е истина." Но вълните заличават написаното. Не пиши на морския бряг, където се заличава написаното, но на канарите, където не се заличава.
Та най-хубавите работи, които знаем, написваме ги, но дойде вълната и ги заличи. Много сме близо до брега на морето, та вълните постоянно заличават. Та казвам, отдалечете се, идете малко по-нависоко, та пишете там, където морските вълни не могат да заличават.
Та за следващия път напомнете ми, когато сте в настроение, че сте пели, и също когато сте били неразположени, как пеете? Когато сте неразположени, и как пеете зависи от два фактора. За да пееш добре, трябва да има една висока основна мисъл, върху която да е погълнат животът ти, и трябва да имаш едно основно чувство, което да подкрепя твоята мисъл, и тогава можеш да пееш и да свириш добре. И тази мисъл, това чувство ще ви съедини с онзи свят, откъдето идва музиката.
Музикални са ангелите. Те пеят и свирят отлично. Музикални са светиите. Те свирят и пеят отлично. Музикални са гениите на човечеството. И те пеят и свирят отлично. Музикални са талантливите хора и обикновените хора.
Сега коя песен ще изпеем? Коя беше песента от миналия път? Да видим сега какво сте запомнили.
"Аз ще ходя в пътя".
Турете си ръцете върху гърдите с дланите навътре и тогава пейте: "А-а-а." Ще поемете въздух и при издишването ще изпеете тази гласна. Вземете сега два тона по-високо от тази гласна и изпейте тази гласна още по-високо.
"Отче наш"
Шеста лекция на Общия окултен клас
31-ви октомври, 1934 г., сряда, 5.00 часа, София - Изгрев