Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева
МУСАЛА
След една беседа по време на събора в Търново през 1921 година Учителя казва: "Ще отидем на Мусала в хубаво и слънчево време, също така в мъгливо, в дъждовно, в бур¬но и в сняг." И наистина, през летните месеци юли и август от 1922 до 1927 година включително, Учителя заедно с братя и сестри, млади и стари, често пъти и деца, предприемаше екскурзии за по няколко дни до връх Мусала. До Чам Кория (Боровец) се стигаше с едни раздрънкани частни автобуси или камиони, но ние издържахме на всичко. Радостта, че сме заедно с Учителя, ни даваше криле и ние излитахме към височините с радост. Багажите си носехме на гръб, още не бяхме се свързали с хора, които имат коне, за да ни улес¬нят поне в изкачването. Екипировката ни беше примитив¬на. Отивахме с обикновените си дрехи и обуща и само ня¬кои от нас носеха по някое и друго платнище. От Чам Ко¬рия, за към върха, поемахме дълга върволица от по някол-костотин души, всички възрасти помежду ни. Разполагахме се обикновено около първото езеро, където днес са хижите. Тогава там беше чисто и девствено, поляната край брега на езерото беше покрита с редки клекове и хвойни. Хората все още нямаха навика да излизат масово из планината. Ние да¬дохме първия подтик. За тази ни проявя имаше и критика, имаше и насмешки, но ние не им обръщахме внимание и немеехме пред живата природа.