Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева
МУСАЛА
След една беседа по време на събора в Търново през 1921 година Учителя казва: "Ще отидем на Мусала в хубаво и слънчево време, също така в мъгливо, в дъждовно, в бурно и в сняг." И наистина, през летните месеци юли и август от 1922 до 1927 година включително, Учителя заедно с братя и сестри, млади и стари, често пъти и деца, предприемаше екскурзии за по няколко дни до връх Мусала. До Чам Кория (Боровец) се стигаше с едни раздрънкани частни автобуси или камиони, но ние издържахме на всичко. Радостта, че сме заедно с Учителя, ни даваше криле и ние излитахме към височините с радост. Багажите си носехме на гръб, още не бяхме се свързали с хора, които имат коне, за да ни улеснят поне в изкачването. Екипировката ни беше примитивна. Отивахме с обикновените си дрехи и обуща и само някои от нас носеха по някое и друго платнище. От Чам Кория, за към върха, поемахме дълга върволица от по няколкостотин души, всички възрасти помежду ни. Разполагахме се обикновено около първото езеро, където днес са хижите. Тогава там беше чисто и девствено, поляната край брега на езерото беше покрита с редки клекове и хвойни. Хората все още нямаха навика да излизат масово из планината. Ние дадохме първия подтик. За тази ни проявя имаше и критика, имаше и насмешки, но ние не им обръщахме внимание и немеехме пред живата природа.