Статии, посветени на Учителя и Учението
Статии от списание Житно зърно
сп. Житно зърно бр. 24 / 2011 г.
Моето побратимяване с Велико Търново на Рила
Вилим Горис
Първият път, когато посетих България, беше през 1996 г. Бях по работа в София, в неделя, и влязох в най-близката църква. Все още живо помня звъна на църковните камбани, който ме притегляше и зовеше. От този ден започна приятелството ми с диригента и хора на катедралния храм „Св. Александър Невски“, а София стана за мен градът, в който пея. (Вим пее в църковния хор на Клостъркерк в Хага).
През лятото на 2000 г. се качих за пръв път в лагера на Рила, заедно с още десетина души - група, водена от Хари Салман и Светла Балтова С Хари се познаваме от много години, и по-рано същата година той ме беше поканил за първия курс по паневритмия в Холандия, изнесен от Светла и организиран от него. На Рила аз бях заинтересуван повече да опозная българите, отколкото да живея в холандско обкръжение, затова реших да си опъна палатката отделно. Исках да я сложа точно над“площада“, но всички добри места вече бяха заети. Все пак, Павел и Никол Желязкови, които издават книги, ми предложиха да махнат малката си палатка, в която складираха книгите си, при условие, че част от тях останеха на съхранение в моята палатка. От този изходен пункт аз можах да се запозная с братята и сестрите, чиито палатки бяха наоколо.
Цялата холандска група по естествен начин се сближи предимно с хората от Пловдив, градът на Светла, и с други приятели. С повечето от тях и досега се срещаме на Рила като стари приятели.
Второто ми пребиваване на Рила беше през 2001 г. Този път бях сам. Най-напред останах малко в София с моя приятел от хора Лъчезар Костов. На Рила успях да си сложа палатката на старото място и това ме направи много щастлив. Това лято имах също запомнящи се лични срещи.
През 2006 г. се качих на Рила заедно с Хари и Светла и веднага се огледах 3а „моето място“. За съжаление беше заето вече от един български брат. Какво да правя? Оглеждах се наоколо. Тогава едни хора приятелски ме поканиха да си сложа палатката до техните. На първо място това беше Мария Христова от Велико Търново, с която се сприятелих почти на момента. Мария ми помогна да си опъна палатката, до нея бяха Стефка и София със сина си Мариан. Веднага бях поканен да споделя вечерята с тази малка група, а на следващата сутрин - и Закуската. Бях много благодарен 3а този чудесен начин, по който ме приеха в лагера на Бялото Братство и се чудех как да изразя благодарността си.
Тогава моите приятели ми казаха, че същия ден Великотърновската група е дежурна в кухнята; това беше моят втори ден на Рила. Вече знаех, че групите от различните градове се сменят да дежурят в лагера. Така че стигнах до една славна идея, която обсъдих първо със Светла и Хари. Взех си кухненския нож и се присъединих към Великотърновската група (състояща се предимно от жени) в кухнята. Рязах моркови, белих картофи за супата и се опитвах да водя някакъв разговор с нищожния си български. Но когато хората работят заедно, морковите са си моркови, картофите също говорят на своя си език. Така, всъщност аз се присъединих към Великотърновската група като „специален член“.
От малката ни група само Мариан можеше да превежда. С мъка отбелязвам, че той си замина преди две години след тежко заболяване.
Така, че, когато Мариан не беше наоколо, ние се борехме със смесицата от български и английски думи, като ползвах малкия си речник и обилни жестикулации. Но ние пеехме заедно и Мариан ме въведе в хора на лагера.
В малката ни група аз открих как идеята „да споделиш“ се практикуваше сред членовете на Бялото Братство. За нас, в Запада Европа, споделяне на благата означава да дадеш от това, което имаш, на някой, който е в нужда. В Бялото братство да споделиш означава всичко, каквото имаш, да бъде сложено за общо ползване. Един идва с хляба си, друг носи сирене, трети - с домати и половин краставица. Прибави и една глава лук - и всички имаме общ обяд, заедно.
На Рила се запознах и с други братя и сестри от Велико Търново, като Павлина, Светла, Данчо и Николай. Разбира се - и с много други, на които не помня имената. В следващите години намирах Мария на различни места в лагера, но продължавахме практиката да споделяме храната си. Посетих Търново няколко пъти и бях посрещан чудесно от братската група там.
И така, в продължение на десет години, постепенно станах „ малко брат“ (малкият брат) от Велико Търново - моят духовен дом в България.
Вим Горис, Хага, Холандия Февруари 2011г.
Превод: Светла Балтова
Вим Горис е пенсиониран финансов експерт, работил е към министерството на финансите и социалното министерство на Холандия, активен член на международни социални програми. Любовта му към България го подтикна през 2009 г. да инициира международен форум, посветен на спасяването на българските евреи, а когато България беше приета за член на Европейския съюз, той положи доста усилия да организира представяне на страната в Хага чрез българското посолство, но без успех. Вим пее в хора на Клостъркерк в Хага. (бел. пр.)