Разумният живот (Четири книжки) - MOK - 3
30. Млади и стари
Тридесета лекция от Учителя 11 май 1924 г., София
Бог на Любовта не е Бог на мъртвите, а Бог на живите.
Тайна молитва
Прочете се резюме от темите: „Най-добрият метод за самообладание“.
Прочетоха се няколко от темите: „Най-малката Любов, която можем да проявим в ежедневния си живот“.
Каква е разликата между проучването на една идея теоретически и нейното приложение? Под теория разбираме изучаване на нещата в сгъстена форма, без да ги разбираме, а под приложение или практика разбираме изучаване на нещата в разредена форма. Ако вие изучавате водата на целия океан, това е теория, а ако изпитвате само една водна капка на езика си, това е практика – разредяване на тази вода. И идеите по същия начин имат теория и приложение.
Сега ще говоря малко върху вашия предстоящ събор. Между вас, младите, се заражда следната идея: ние, младите, ще имаме събор и на този събор трябва да присъстват само млади хора. В това няма никаква идея, защото младият човек не представлява никаква идея. Това е един процес в Природата – ти днес си млад, утре ще бъдеш стар. Какъв идеал има в това? Казвате: „Аз съм млад.“ Хубаво, колко години ще бъдеш млад? Като дойдеш до 33-годишна възраст, ще бъдеш на една средна възраст, а оттам насетне ще започне един наклон. Друг казва: „Ама аз съм стар.“ Каква идея има в старостта? Да преведем думата млад: младостта е един символ, или в геометрически смисъл – една фигура, която показва възможностите, които се крият в този млад човек. Този символ представлява движение, което трябва да бъде нагоре, наляво, надясно или надолу. Важното в случая е кога това движение е наляво и кога – надясно? Във вас може да се зароди идеята, че ние всякога трябва да вървим само надясно, и никога наляво. Идеята, че трябва да вървим само надясно, не спада към материалния свят, тя не е материална идея. Ако вие я считате за материална, аз ще ви поставя следното възражение: пътуваш занякъде, дойдеш до един кръстопът – наляво отива за Пловдив, надясно – за София. Ти трябва да отидеш за Пловдив; как ще тръгнеш по десния път? Значи, щом си на Земята, ще вървиш и наляво, и надясно – това са посоки на движение, които не трябва да смесвате с принципа. Защото има и идейно десни, и идейно леви направления, които не трябва да смесвате с лява и дясна посоки.
Добре, да определим по-ясно още сега какво нещо е младият: при точка С имате едно семенце, заровено в почвата – то представлява младия човек, който започва да расте нагоре, като същевременно пуща клонища наляво и надясно, обикаля цялата окръжност. Той е един пилигрим, който същевременно работи и надолу. Такова нещо е младият човек, който расте, пуща клончета и листа нагоре, но няма цветове и плодове. До 33-годишна възраст той расте все нависоко, наляво и надясно, казва: „Знаете ли кой съм аз, аз пуснах клонища и листа!“ Какво си ти? – Имаш дебели зелени листа. Той говори само за своите листа и клони. Старият човек пък е достигнал до границите, до крайния предел на възможността за растене. И като излязат неговите клони навън, започват да увисват надолу. Като погледнете младия, той е гладък, а старият има наоколо си зъбци, т. е. има цветове, има и плодове. Знаете ли защо се образуват тия зъбци? – Те са плодовете. Следователно младият и старият са две фази на един и същ живот. Това са двете полушария на кълбото, а всяко полушарие има своя четвъртинка.
И тъй, като кажете младите, трябва да имате една основна идея – не трябва да разглеждате въпроса повърхностно, да казвате, че сте млади. Младият трябва да има една основна идея, която да постигне в живота си. Каква е вашата основна идея? Защо някои от вас се поусмихнаха? Вие погледнете, позасмеете се и после погледнете към земята. Някой погледне към земята, а после вдигне погледа си нагоре. Задавали ли сте си въпроса защо се усмихва човек? Аз ще ви преведа този език: като казаха на Сара, че ще има син, тя беше на 90-годишна възраст; Сара не повярва на тия думи, скри се зад вратата и се усмихна. Като й казаха, че се е усмихнала, тя отрече това – уплаши се. Защо се усмихна тя? (– Защото се усъмни.) Това са особени психологически моменти. Когато у някой човек се набере много енергия в известни области на мозъка, тогава се образува смехът. Някой път усмивката иде неволно, без да искаме; някой път усмивката е съзнателна. Има няколко вида усмивки, но те са все резултат на известен род енергия, която трябва да се изяви навън.
Но сега на въпроса. Каква е вашата основна идея в дадения случай?
Геометрически ние можем да отбележим единицата с точка, т. е. като преведем математическата единица в геометрическа форма, имаме точката. После, възможностите, които се крият в точката, това е образуването на правата линия, която означаваме с числото 2. От движението на точката се образува правата линия. Триъгълника означаваме с числото 3, квадрата – с числото 4. И тъй, имаме първото движение на единицата – движение в известна посока. Човек като се роди, най-първо в него има желание да расте нагоре, по права линия – имаме движението на точката; от това се определя неговият ръст. След туй се определят възможностите на неговия ум, на неговото сърце и на неговата воля – образува се триъгълникът. Най-после се образува четириъгълникът. Триъгълникът показва посоката на неговия разумен живот.
Ние знаем вече движението на точката, на линията и на плоскостта, но какво е движението на квадрата, т. е. на числото 4, каква е посоката на туй движение? – То е в четвърто измерение. Всички силови линии се движат в противоположност една на друга. Движението в четвърто измерение е движение навътре. До трето измерение всички движения са навън, в тях има разширение; щом дадено тяло достигне своя краен предел на разширение, в него се започва един вътрешен процес на вгъване, при което всичките сили отиват към центъра, отдето са излезли. Когато едно дърво достигне крайния предел на своето развитие, в него се развиват плодовете. Зреенето на плодовете спада към четвърто измерение. Тогава всички силови линии се обръщат към семката, от която са образувани – значи става смаляване на предмета.
Сега вие ще проверите този закон върху себе си. Мнозина от младите се обезсърчавате и ще се обезсърчавате, ако не разбирате закона. Най-първо, като ви посеят, вие сте експанзивни, до известна възраст отивате нагоре, надолу, разширявате се, имате особени схващания, мислите, че можете да постигнете всичко, но като достигнете крайния предел, настъпва обратен процес на изпразване. Всъщност това не е изпразване, но един процес на вгъване навътре – към центъра на Живота, в който трябва да се образува най-добрият плод, за да се даде друга посока на Живота. Ако вие не разбирате тази основна идея, този основен процес на вгъване, вие ще дойдете до разочарование, до съмнение, до обезсмисляне на Живота. Някой път вие мислите, че никой не ви обича, че всички ви подозират, и хиляди още глупости може да дойдат в ума ви. Защо ще ви мразят хората? Всеки човек е зает със себе си, всеки си има свои страдания, свои мъчнотии. Ти минаваш и си мислиш, че еди-кой си не иска да знае за тебе или пък че има нещо против тебе. Въпросът не седи тъй, всеки човек е зает с известни свои неосъществени идеи, с ред заболявания, несгоди, страдания, а също тъй го вълнуват и много непостигнати желания. Обаче всеки от вас ще преживее такива състояния, но трябва да знаете, че някои ваши мисли ще се реализират може би след хиляди години. Някои ваши желания може да се реализират след един ден, след една година и т. н., но има желания и мисли, за които трябват хиляди години, за да се реализират. Вие хващате една такава мисъл и казвате: „Искам сега да стане.“ Не, разберете, че днес няма възможност да се реализира тази идея. Следователно вие трябва да определите кои идеи могат да се реализират в сегашния ви живот и кои – в бъдеще.
После, всеки от вас обича да дава съвет на другите хора. Вие често казвате: „Ама ти не трябва тъй да постъпваш!“ Как трябва да постъпва обаче вие не му казвате. Или някой път му казвате: „Ти трябва да бъдеш много щедър!“ Хубаво, вие дайте една определена норма на щедрост. Ако аз ви дам пет, десет или сто лева, това не е щедрост. Може да ги дам от срам, от немай-къде или положението ми ме кара да ги дам, но всичко това още не е щедрост – причината, която ме е подбудила да ги дам, не е щедростта. Тогава какви са качествата на щедростта? Друг път казвате: „Да имаме самообладание!“ Какви са качествата на самообладанието? Кажете едно от вашите качества на самообладанието, които сте писали в темите си. Ако аз ви туря в морето, можете ли да имате самообладание? Или ако ви туря върху една площ и после я нажежа отдолу, ще имате ли самообладание? Човек на самообладанието е този, който владее всички свои сили, та във всички случаи в него не става никакво сътресение. Човек, който се самовладее, той е изолиран – болест не може да го хване, беднотия не може да го намери, съмнение не може да проникне в него, маловерие, гняв – всички тия врагове не могат да проникнат в него. Ако гневът влезе в тебе като червей, а ти външно си спокоен, представяш си, че имаш самообладание, това не е самообладание. Ще помните: самообладанието е сила, която изолира човека от всички противодействащи влияния – всички твои неприятели ще бъдат отвън и ти ще се разправяш с тях тъй, както ти искаш, а не както те искат.
За да можете да работите, най-важното за вас е да разбирате закона на сходството, на подобието. Двама души се събират, но не могат да работят заедно. Защо? – Имат две противоположни идеи, спорят помежду си. Тогава вие, младите, ще се намерите в следното смешно положение: когато правили баня в един малък градец, останал спорен въпросът с дъски ли да я постелят, или с камъни. Решили най-после да я постелят с дъски, но какви да бъдат дъските – рендосани или не? Цели осем години спорили, въпросът стоял открит и банята оставала недовършена. Най-после идва един архитект и решава въпроса. Как? – Да постелят банята с една рендосана дъска, а другата – нерендосана. И тъй постлали цялата баня. След това той казал на тия хора: „Които от вас са за рендосаните дъски, да стъпват на рендосаните, а които са за нерендосаните, да стъпват по нерендосаните.“ По този начин въпросът се разрешил много правилно – и едните са прави, и другите са прави. Рендосаните дъски за една баня са много опасни, те имат своето преимущество, но имат и своето неудобство. И нерендосаните дъски в банята представляват, от една страна, преимущество, от друга – неудобство.
Всички вие трябва да прибегнете до музиката, да изучавате кои тонове как си хармонират. Всеки от вас си има по един основен тон. Основният тон на някои от вас е do<i>, на други – <i>re, на трети – mi, на четвърти – la и т. н. Ако някой от вас е do, кои тонове ще му хармонират?
Ученик: Има три групи тонове, които си хармонират: в началото – do, mi, sol; в средата – la, do, mi; в края – fa, la, do.
Следователно, ако вие сте тонът do, ще намерите някой, който има основен тон mi и с него ще можете да си хармонирате. Ако искате още един другар, ще намерите друг, който има основен тон sol. Тези са тоновете в първата октава, а после има втора, трета, четвърта... до осма октава. При сегашното устройство на вашия мозък, човек има голяма възможност да се развива музикално. Най-първо вие ще видите към коя октава спадате вие. Да кажем, че вие спадате в първата октава – значи вие сте по-близо до материалния свят, следователно промените няма да бъдат много резки.
Какъв е вашият метод, когато си избирате един приятел, по кои качества го избирате? Може ли някой от вас, според опитността, която има, да ми каже как избира своите приятели, от какви признаци се ръководи или кое ви приближава един към друг. (– Ние не се избираме по черти.) Как се сближавате? (– По интуиция или по общност в идеала, или когато се допълваме.) Вие трябва да изучавате тоновете, та като искате да си изберете някой приятел, трябва да се поставите в едно пасивно състояние, умът ви да е напълно свободен от каквито и да било посторонни, външни мисли, които нарушават равновесието ви. Вземете тона do или reи вижте какво ще почувствате, защото всички тонове в Природата са живи. В по-висшите светове вие няма да намерите музиката, написана на книги, там всеки тон е жив и книгата е също жива. Там всяка нота сама по себе си започва да издава тон, не е нужно ръцете на някой артист да натиснат нотата, за да почне да звучи – не, тя сама издава тона си, след нея иде втора, трета и т. н. Също тъй само по себе си става и прекъсване на звука. Там тия тонове са тъй интелигентни, каквито са тук най-големите музикални величини. При това всяка нота знае кога да издаде своя тон. Това е нещо приблизително подобно на фонографа – като завъртите ключа, плочата се върти сама; то е едно далечно подобие. Всеки тон е свързан с акумулирането на известни сили.
Обикновено двама души с еднородна енергия не могат да се търпят. Например когато косата на някой човек отпред е малко къдрава, това показва, че в задната част на мозъка той има много положителна енергия. Ако има и друг някой с такава коса, тия двама души не могат да седят на едно място – между тях ще се яви едно отблъскване. Изобщо, всеки се приближава към такова лице, което съдържа енергия, от която вие се нуждаете. Следователно енергията от задната част на главата се уравновесява с енергията от предната част на главата. Предната част е повече магнетична, а задната – повече динамична, електрическа. Когато се обидите силно, вие ще усетите едно малко разгорещяване в задната част на главата си, а когато преживеете едно меко чувство, ще усетите слабо разширение отпред на главата – в центъра на въображението си, като същевременно и под лъжичката си ще усетите едно успокоително състояние. Значи това място под лъжичката е свързано с горната част на главата. Онези от вас, които имат дълги лица (не крушообразни), те са повече динамически натури. Валчестите лица имат повече магнетични, негативни сили в себе си; те имат активност, но тя е повече въздухообразна – такива хора са пъргави, но тази пъргавина не е на Земята, не прави никакво зло. У тези хора пък, които имат крушообразни лица, преобладава нервната, интелектуалната енергия.
Най-първо ще обърнете внимание на косата си – тя е едно от условията, ако искате да изправите характера си. Щом косата ви почне да става остра, туй показва, че динамическите сили имат преобладаващо влияние във вас. Ако косите ви стават дебели, това показва, че енергията ви, освен динамическа, станала е още и по-груба. Въобще у всички натури, които не могат да се самовладеят, в края на краищата тяхната коса става дебела. Не е голяма беда, когато космите на някой човек стават дебели, но той сам ще забележи лошите последствия от тази енергия в своя организъм – тази динамическа енергия у вас ще ви причини големи страдания. Добре е често да мислите около половин час за някои идейни хора или да четете за живота и историята на някой велик човек; така вие ще разберете дали този човек е велик. Гледайте да схванете неговите добри черти – туй, което е най-хубавото в него. У вас има слабостта да схващате по-лесно отрицателните страни на великите хора. Аз съм срещал някои – като четат Шекспир например, търсят някаква ексцентрична черта в неговия характер, гледат какво му липсва и после казват: „И на мен липсва нещо.“ Не се спирайте върху отрицателната страна на хората! Всички ще гледате положително на Живота. Отрицателното само по себе си ще дойде, важно е да намирате положителните черти.
Да допуснем, че имате един приятел, когото не можете да търпите; дойде ли той при вас, самообладайте се, не казвайте, че не можете да го търпите. Кажете си в дадения случай, че можете да го търпите – това именно е самообладание. Закон в Природата е, че туй, което не искаш да направиш доброволно, ще ти го наложат. Природата най-първо ти дава абсолютна свобода на постъпване и като не изпълниш законите, почва да те ограничава. Казвате: „Ами ако аз съм един офицер и някой ме удари, не трябва ли да си изтегля ножа и да му кажа, че не съм говедо, а човек?“ Добре, но ти си полковник или генерал, паднал си в плен, войници те карат и удрят из пътя; какво ще правиш, можеш ли да си извадиш ножа? – Не можеш. И ние сме в плен от една велика сила в света, срещу която не можем да извадим ножа си. И като не можеш да извадиш ножа си, тогава? Всички хора казват: „Трябва да докажеш, че си човек.“ Много добре, но как ще докажеш, че си човек? – По два начина. Единият начин седи в следното: ще го удариш и ще го простреш на земята, докато изгуби съзнание; вторият начин: ти си много силен, хващаш го за краката и го държиш нагоре като свещ, погледнеш го и му казваш: „Мислиш ли сега, че съм баба?“ Ако ти държиш този човек нагоре във въздуха около десет минути, какво мнение ще има той за тебе, мислите ли, че втори път ще си позволи да постъпи пак тъй с вас? Не, като мине втори път покрай вас, ще каже: „Господине, познавам ви.“ Кое е по-хубаво – да го наложиш ли, или да го вдигнеш във въздуха? (– Да го вдигнем във въздуха.) Сега да преведем тази мисъл: да вдигнеш някого във въздуха, значи да му повлияеш със своята мисъл – да познае той, че ти си на правата страна, че твоят живот се ръководи от един велик принцип. И ако не си извадиш ножа, това не правиш нито от страх, нито от недоумение, нито от слабост, но от един велик принцип, на който цялото Битие се подчинява – нека знае той, че ти зачиташ този велик принцип. Разбере ли този човек всичко това, и той ще постъпва като тебе. Този метод трябва да се приложи между вас – всеки от вас трябва да въздейства на другите, като живее по принцип, а не по известни лични съображения или лични схващания. Речете ли да приложите този метод, ще срещнете големи мъчнотии, ние сме изучавали този закон. Аз зная, трудно е, но не е и невъзможно човек да трансформира в дадения случай натрупаната излишна енергия в себе си. Ако успеете да я трансформирате, вие ще се ползвате от нея при работата, която имате да вършите. Ако работите по принцип, каквото започвате, ще успявате. Но ако по ваши лични съображения работите като млади, работата ви ще бъде като на млади; ако ли пък работите като стари, работата ви ще бъде като на стари. Но ако и като млади живеете по принцип, имате една основна идея във вас, ще имате успех във всичко.
Каква идея трябва да имате? – Две неща са важни за вас, които ви казах тази сутрин: Любовта трябва да бъде почва и основа, която да включва всички възможности. Над тази Любов вашата воля трябва да работи, за да реализира възможностите на Любовта. И като влезеш в Любовта, прави всичко, което тя ти диктува – не философствай, не прави избор. Какво бихте направили вие, ако влезете в Любовта? Щом живеете в Любовта, там вече противоречия няма. В Любовта няма болни и недъгави хора – вие се намирате при най-здравословни и благоприятни условия, при които човек може да живее. Ти влизаш вече при Същества, които могат да те разберат и ти можеш да ги разбереш. Ти можеш да срещнеш човек, който не е учен, но живее ли той в Любовта, не мислете, че е невежа – той може да не е свършил университет, но е мъдър. Човек, който не живее в Любовта, може да е учен, но това учение е вече голям товар за него. Между хора, които живеят в Любовта, всякога има съгласие. Например между двама, които се обичат, безразлично е кой от тях ще свири – единият ще свири, другият ще слуша и ще каже: „Прекрасно“; после другият ще свири, а първият ще слуша. Ако пък нямат Любов помежду си, ще спорят – единият ще каже: „Аз ще свиря“, и другият ще каже: „Аз ще свиря.“
Най-важното нещо: у вас трябва да има широта в идеите, а не дребнавост. Ако някога се зароди у вас чувството на завист, трябва да правите опити да трансформирате това чувство. Направете следното нещо: изберете един комитет, в който, според сегашните традиции, да има председател, подпредседател, касиер, съветници и членове. След избора някои от вас ще останат на особено мнение, ще кажат: „Председателят не е на мястото си, друг трябваше да бъде на негово място.“ За подпредседателя някои ще кажат: „И на този човек липсва нещо.“ За касиера пък ще кажат, че не е честен човек. За да се избегнат тия недоволства, тази завист между вас, направете друго нещо: вие сте осемдесет души, нали – всяка седмица правете нов избор на комитета, за да опитате много начини. След изтичането на седмицата старото настоятелство ще падне, ще се избере ново настоятелство. Ако се яви голям спор, ще постъпите по този начин, но ако всички сте на едно мнение, може да избирате настоятелството за един месец или за една година – този срок е крайният предел. Според мен, най-добрата система е да бъдеш председател само един ден; тази система работи отлично – по този начин ще се роди у вас частната инициатива.
И тъй, ще имате една обща основна идея, която да ви свързва. И пред тази основна идея, пред този основен принцип да изчезнат всички различия, които сега съществуват помежду ви. Вие не можете да бъдете всички еднакви, Природата ви е създала с различни темпераменти, с различни мисли и желания – всеки човек е особен, като него няма друг и туй именно е хубавото. В Природата съществува следният закон: в цялото Битие вие имате условия да станете всичко, което днес желаете; в цялата вечност имате възможност всичко да спечелите и всичко да изгубите. Като казвам „всичко да спечелите“, разбирате ме, но като казвам „всичко да изгубите“, не ме разбирате. Как мислите, не е ли хубаво човек да изгуби всички грехове? Думата загуба има двояко значение. Казвате: „Как, да изгубя всичко, аз не искам да губя!“ Но голямо щастие е да изгубите всичките си грехове. Какво трябва да спечелиш? – Всички добродетели. Човек никога не печели в греховете. Може ли да кажете, че някой е спечелил сто хиляди грехове? В такъв случай ние употребяваме думата натоварил се, защото грехът не става по свободната воля на човека. Той е едно опущение на самия човек, било от незнание, било от невежество – много фактори влизат тогава в живота му и той губи. Следователно, когато човек се натовари, той губи. И за народа казват: „С много борчове се е натоварил.“ А когато човек се сдобие с добродетели, това е печалба.
Та всички ще се научите да мислите правилно и да се изразявате правилно. И когато аз ви говоря за музиката, вие трябва да я изучавате, за да можете да се хармонирате. Музиката докарва в равновесие силите, които действат във вас, за да можете да се хармонирате по-лесно. Не ви препоръчвам музиката за професия, но всеки трябва да пее идейно, за себе си. Като станеш сутрин, изпей си тихичко една песен, за да ти е приятно през целия ден, но никой да не те слуша – това е музика. Когато усвоите това изкуство и у вас се зароди излишна енергия, тогава може да проявите музикалното си чувство и навън. Най-първо музикалното чувство трябва да работи вътре, само за вас; след като придобиете опитност, ще изразите тази музика и навън. Ако искате да станете певец, само така ще можете да развиете вашия ларинкс, да вземате вярно тоновете, та който ви чуе, дето и да е, на пътя било, да се спре да ви слуша. А сега, като ви слушам, гърлата ви са като у стари хора. Вие още сега сте млади остарели, тъй ви виждам. Вие сте почнали да мислите като старите, казвате: „Много страдаме!“ Пазете се от това заблуждение: да мислите, че страданията са зло – страданията са най-великият плюс в света. Помнете това нещо: всички страдания носят големи блага. Щом ви дойде едно страдание, зарадвайте се в душата си, усмихнете му се. Туй може да проверите в себе си – всяко страдание носи голямо благо. И не остарявайте преждевременно. Като дойде страданието, значи Бог си е спомнил заради вас, но вие, като не можете да възприемете Неговата мисъл, във вас се заражда борба. Дойде Любовта при вас, вие се усъмните; Господ ви казва: „Прегърни, целуни тази стара баба“ – казваш: „Не, тя е отвратителна, възможно ли е да направя това?“ Ти се усъмниш и изведнъж ти дохожда страданието. – „Я прегърни това малко, оцапано детенце“ – ти веднага се намръщиш. – „Направи това!“ – ти се оттегляш и страданието дохожда. Духът ти казва: „Вземи тази книга, прочети я“ – ти се уплашиш, казваш: „Не е за мене тя“, и пак се оттегляш. Същият глас ти казва: „Иди при онази вдовица, измий дъските й, че са много кални“ – ти пак се оттегляш. И тъй, вие всякога сами се туряте в противоречия, защото искате лесните работи. Не, измий дъските, прочети дадената книга, целуни старата баба, направи всичко, каквото Духът ти казва.
Сега у вас ще се яви друго едно противоречие – вие казвате: „Като правим всичко това, какво ще стане с нас?“ Ами светът като е постъпвал досега по обратния път, какво е станало с него? Трябва да се приложи правилният и разумният метод в Живота. Божествените мисли се отличават със следното качество: когато вие дадете ход на една Божествена мисъл, няма да се намери същество в света, което може да ви осъди. Но питам ви, извършили ли сте вие едно Божествено нещо? Аз ви казвам: в деня, в който изпълните една Божествена мисъл тъй, както аз я разбирам, всички ще ви се усмихнат – и дърветата, и животните, и бръмбарчетата, и хората – и ще си кажат: „Много хубаво е това нещо!“ Някой казва: „Нека ми каже Духът какво трябва да правя, аз съм готов да изпълня всичко.“ Но това е само идейно. Приложете на опит Доброто и вижте какви резултати ще имате. Голямо щастие за човека е да дойде една Божествена мисъл чрез него и той да я реализира правилно. Ако човек може да изпълни само една Божествена мисъл, аз считам, че той е придобил вече най-голямото богатство – всяка Божествена мисъл е един скъпоценен камък, който струва милиарди.
Та преди всичко вие ще бъдете бодри, весели, а не отпаднали духом. Старият човек да отпадне духом, разбирам, но за младия това е грях и срам. По някой път старите хора са по-весели от младите. Първото нещо: вие трябва да имате весел и бодър дух, та противоречията, които се раждат помежду ви, да не ви спъват. Ако някога се поскарате помежду си и си кажете някоя лоша дума, ето какво да направите: хванете се за ръцете и единият да каже на другия: „Аз много ти благодаря за красивите думи!“ И другият да му каже: „И аз ти благодаря, че ми каза една красива истина!“ А сега какво правите? – Най-първо някой твой познат ти каже една похвала: „Аз съм много доволен от тебе.“ Това обаче не е истина – не се минава много време и той ти казва: „Ти си егоист, ти си такъв-онакъв.“ Става ти мъчно. Защо? Питам ви: кой от вас е бил толкова щедър, та като е дошъл приятелят му на гости, да му е отстъпил леглото си? Може някои да са направили това, но те са единици. И кой от вас, ако има един доход от хиляда лева, е дал петстотин лева на приятеля си? Може да го е направил някой от вас, но то е изключение. Общото е: всеки живее повече за себе си. Това не е идейно. Ако вие мислите за другите толкова, колкото за себе си, вие бихте били хора с идея. Тази трябва да бъде общата идея, която да ви ръководи в бъдеще. Това да става по свободна воля, по един вътрешен принцип, а не да ви се налага отвън. Даде ли ти някой твой приятел нещо, ще го питаш: „От Любов ли правиш това, или от друга някаква идея? Ако го правиш от Любов, после да не ми го споменаваш.“ Ако му услужваш с пари, а после пращаш други хора да питат кога ще ти ги върне, по-добре нищо не му давай! Ще дадеш и ще забравиш, като че нищо не си дал – нека помни заради тебе този човек, комуто си услужил.
Сега вие искате да имате събор, но принцип трябва да има. Питате се кой да присъства на събора. Чудни сте, вие присъствате на събора на по-старите ви братя и сестри, а не искате да ги приемете на вашия събор! Понеже един ден и вие ще станете стари, трябва да приемете старите на събора си и обратното – понеже старите един ден ще станат млади, те трябва да дойдат при вас. Тъй щото, ще има и от едната, и от другата страна. Как ще определите, според вас, кои трябва да присъстват на събора и кои не? Ще кажете: „Всеки, който не е повече от четиридесет и пет години, той ще бъде в младежкия събор. Не, светът може да разсъждава тъй, но между вас това нещо не трябва да става. Принципиално ще разсъждавате! И онзи, който ще дойде между вас, той трябва да бъде човек на идеите, той трябва да жертва. Ако не жертва, той сам ще напусне това място. Онзи, който дойде, трябва да е готов на всички жертви – това е едно от условията. Той трябва да е човек на живите идеи, на опита, да е готов за самопожертване, да е приложил закона на Любовта и да се не колебае насам-нататък. Нека има външни различия между вас, но всички трябва да имате един общ вътрешен принцип: Любовта ви да бъде основа, а волята ви – една динамическа сила, с която да реализирате нещата.
Сега бих ви попитал: разбрахте ли ме. Това не е морализиране, това са добрите начини за действия, за да бъдете свободни в света. Вие ще се съберете на вашия конгрес, ще говорите – това е отлично, но трябва и да прилагате. Миналата година вие говорихте за едно списание и списанието дойде. Старите говориха за един вестник и той дойде. Хубаво, „житното зърно“4 е посято, но трябва да израсте. И аз желая, щото това „житно зърно“ да даде хубав плод. Туй трябва да се реализира. Идейност, вътрешно сплотяване трябва да има във вас! И тази идея трябва да я предадете и на другите младежи в провинцията, иначе ще се разделите. Има само един начин за приложение на идеите: ще кажеш и ще направиш! Ще кажеш, и ще направиш извън времето и пространството – нищо повече! По това ще се отличавате. Постъпвате ли така, никой няма да ви осъжда. Всички млади трябва да бъдат смели и решителни в малките работи.
Тайна молитва
Бог на Любовта не е Бог на мъртвите, а Бог на живите.