Цветана - Лиляна Табакова, "Съзвучия от бъдещето", СД Алфиола, 1992
КУЧЕНЦЕТО НА ХРИСТИНА МОРФОВА
15.09.1942 година — Изгрева — София.
Днес в 11 часа отидохме с брат Христо при Учителя. Научих се от брата, че от известно време Учителят никого не приема. Най-много за по няколко минути пред вратата си. Не слизал и да се храни. Интересното беше, че той веднага ни прие. Аз носех едно бяло гълъбче с червени очички и краченца, и розова човчица. Като влязохме в стаята, аз го сложих върху печката. То започна да гука и да се покланя много често, като тропаше на едно място с крачетата си. Учителят му говореше и то му отговаряше с по три пъти „гу, гу, гу". Учителят ми каза:
— То казва сега: „Да, вярно е, всичко което говориш за мене!" Някое същество те посещава чрез него!
— Учителю, защо Духът се яви във вид на гълъб над главата на Христа?
— Гълъбът е избран като символ на чистота и кротост. Той при всички условия на живота си е останал вегетарианец.
— Учителю, все си мисля каква сила беше у Вас да поемете от ръцете ми 13 килограмова диня, само като я закрепихте на дланта на едната си ръка и как леко и внимателно клекнахте с нея и я сложихте на земята?
Учителят се усмихна и каза:
— Аз не я поех сам. Имаше невидими помагачи, които я поеха и поставиха на земята.
— Учителю, често пея и свиря на пиано Първия и Втория ден на „Битието".
— Хубаво, хубаво!
— Преди известно време репетирах един радио-концерт в дома на Прокопова, Учителю, и кученцето на покойната Морфова си спеше на една възглавничка върху рояла. Щом запях едни височини с МИ бемол, кученцето се изправи на две крачета и започна да пее. Прокопова извика и другите да видят и чуят кученцето.
— В него е дошъл Духът на Морфова, затова то така пее.
Докато траеше репетицията ми при Прокопова, брат Христо ме чакаше в една сладкарница, там на близо. След свършването на репетицията ми, аз отидох при него. На масата беше седнал и един петдесятник и двамата разговаряха. Запознахме се и разговорът продължи. Разбрах, че петдесятникът спори за нещо. „Например — каза той — каква сестра е тази да носи грим на лицето си?" Аз нищо не казах. Учителю, ако съм нарушила нещо, кажете ми! Вие нали ми казахте външно да се нося като колегите си, да не се различавам от тях?
— Ти, рекох, ще му кажеш: Аз съм боядисана като черешките и ябълките. Тях природата ги е боядисала. И аз съм боядисана само отвън, не съм боядисана отвътре.
— Учителю, веднъж и една сестра ми каза същото.
— Ти ще им кажеш — продължи Учителят — природата не е боядисала нито умът ми, нито сърцето ми. Аз съм отвън боядисана, но сърцето ми и умът ми са чисти. Вие отвън не сте боядисани, но сърцето и умът ви са боядисани.
— Учителю, благодаря ви!
Проводи, Господи, виделината си и Истината си, те да ме водят!