Утринни слова -Дванадесета година (1942-1943)
Като младия син
„Добрата молитва“
„91 псалом“
„Молитва на Царството“
„В начало бе Словото“
Размишление.
„Духът Божи“
Ще прочета петнайсета глава от евангелието на Лука.
„Аз мога да любя“
За идния път всеки да си донесе своето Евангелие. Всеки да чете, да се научи да чете. Някой да чете за вас, то не е хубаво.
Да работи човек с пари е лошо, но и без пари да работи, пак е лошо. Без пари олеква, с пари натежнява. Без пари да работиш, когато си във водата, струва, защото, без пари като работиш, няма да се удавиш, доста ще олекнеш. С пари ако работиш във водата, ще се удавиш, но на сушата можеш да живееш. На сухо без пари не струва, във водата струва. С пари – на земята. Когато казвате, че без пари не може, съгласен съм с вас, че без пари на сухо не може. Ако казвате, че във водата без пари не може, не съм съгласен. Да се разбираме, да имаме един език със строго определени линии. Животът е едно изкуство. Много хора искат да станат учени. Животът не е учен, той съдържа учението. Той е изкуство. Някои искат да се научат какво нещо е любовта. Любовта е учение. Какво ще научиш от любовта? Нищо няма да научиш. Туй, което опиташ, ще го научиш. Туй, което не опитваш, може двайсет пъти любовта да минава покрай тебе, да ти предава уроци, не могат да се научат. Хората мислят, с много учение хората ще бъдат добри. Многото учение не прави хората добри. Невежеството не прави хората добри, но и учението не прави хората добри. Богатството не прави човека добър, но и сиромашията не прави човека добър. Някои казват: „Сиромасите.“ Пари няма, но стока има. Може да продаде стоката. Пари има, стока няма, може да даде парите си, да вземе стоката. Цялата книга – Библията, тук са схващания, понятия на хората. Често ние, хората на двайсети век, имаме много буквални разбирания. Ние мислим, че едно време хората са били невежи, не са били културни. Аз считам, едно дете е толкова културно, колкото баща му, само че то не е проявено. Нима онази ябълка, която е узряла, не съдържа една семка, която може да произведе точно такава ябълка, както и тази? Чудни сме ние на земята. Един човек, като се роди, той ще стане такъв според туй, което съдържа в себе си. Вследствие на това иде другото заключение, ние казваме: аз се научих вече. Ако аз запаля една свещ, и един човек чете, аз ли го научих? Аз му дадох условие, той възможността я имаше в себе си, само условия нямаше. Някой път слушам да казват: „Дотегна ми да ходя на църква.“ Веднъж слушах един свещеник, казва: „Дотегна ми този тамян, мятане с кандилница.“ То не е църква, да се кади с кандилницата, да се маха, то е упражнение. Попът, като няма работа, упражнява ръката си. Тогава дясната му ръка става по-силна, понеже, като кади, ръката му става по-здрава, взема по-здраво. Лявата по-малко взема, не кади с лявата. Сега допуснете, ако вие бяхте станали поп, какъв поп бихте искали да станете? Някой път осъждаме поповете, но и ние, ако станем попове, какви трябва да бъдем? Поп значи баща. На български разбират поп с калимавка. То значи баща да станеш, да знаеш как да отхраниш деца, да ги отгледаш. Ако не знаеш да отглеждаш деца, никакъв поп не си. Сега какви бащи трябваше да бъдем? Какви попове трябваше да бъдем? Най-първо, как трябва да позовава свой син, как трябва да му каже? И дъщеря, ако има, коя дума трябва да употреби най-първо? Един ми се оплакваше, казва: „Баща ми винаги ми казваше шопар: моето шопарче. Другарите ми казват: „Баща му му казва шопар.“ Казва: „Не зная откъде беше пръкнало в ума му. Значи не му иде на ум, че той себе си компрометира: ако аз съм шопарче, той е шопар.“ Сега ще кажете: „Бива ли тъй да каже?“ Да кажем, има един брат, вие казвате: „Той е грешник.“ Той е шопар вече. Защо го наричате грешник? Защото направил една погрешка, туряш шопар. Казвате: „Той е лаком.“ Що ще кажеш, че е лаком? Кажи: „Обича човекът да яде сладко, добре яде, здраво яде, хубаво яде.“ Що да не кажеш така, а казваш, че е лаком. Туряш такава дума. Остави я за най-после. Кажи: „Хубаво яде.“ Защо ще кажеш, че той краде? Кажи: „Обича парите, туря ги в кесията, носи ги, пази ги, милва ги, пази ги като овчар, да не се изгуби нито една.“ Че какво лошо има да не се изгуби нито една овца?
Казвам, от всички тия положения, които имаме, трябва да се освободим. Те са стари технически положения, които не струват. Едно време казваха, че електричеството без жици не минава. Дойде в наше време, и без жици върви. Предаватели като има, и без жици се предава по въздуха. Сега мислим, че като кажем на един човек грешник, че той ще се поправи. Ще го спънем. Думата грешник в годината употреби я веднъж, колкото за червен пипер някъде. Аз бих говорил по-ясно. Някой казва, че е грешник. Слаб е, малко кръв има, зимно време потреперва, зиморничав е, близо седи до собата, грее се. Понеже близо се грее до парите, изкушение става. Един циганин откраднал един кон. Оправдавал се. Ние, съвременните хора, се оправдаваме като този циганин, както той се оправдавал. Съдията казва: „Ти защо открадна този кон, той е чужд?“ „Господин съдия, аз не го откраднах, но аз се качих на една круша, да бера. Той дошъл долу под крушата. Падам аз от крушата и, хоп, на гърба на коня. Хуква да тича и занася ме у дома. Вързах го в дама, докато му намеря сайбията.“ Съдията бил духовит, казва: „Ти, като идеш вкъщи, пусни го и гледай втория път да не падаш на гърба му.“
Ако в съвременния живот разглеждаме нашия речник, с който говорим, има думи, които нямат смисъл. Запример казвате: „Той е циганин.“ Защо е циганин? Какво съдържа циганинът? Циганите били ученици, но не си издържали матурата. Напуснали окултната школа, без да си издържат матурата, и тръгнали по света да проповядват това учение. Всеки циганин врачува. Циганите са доста късметлии. Циганин като ти влезе в къщата, е хубаво нещо. Като ти кажат, че си циганин, значи да свършиш школата. Ако не си циганин, каква школа следваш? Пропаднали ученици са циганите. Циганите ходят и казват: „Ако не свършите училището, като нас ще се скитате.“ Тези скитащи духове са цигани. Като били на земята, не се научили. Казвам, цигани са в оня свят. Какво правят циганите? Скитат се около земята, обикалят я. По някой път някои казват, че нещата са невидими. Има много работи, които не виждаме. За мравите сме невидими, за мухите сме невидими. Мухата цял ден не може да го види. Пръстът е видим заради нея. Има предмети, които пречупват светлината. Има предмети, които не пречупват светлината. Светлината в разни степени е физическата светлина в пречупване. Има една астрална светлина, която не се пречупва на физическото поле. Дето пада тази светлина, предметите са невидими. Сега идат до астралната светлина. Щом я прекарат, човек става невидим. Та трябва да се научим в изкуството. Известни предмети не трябва да ги осветяваме. Защо бащата ще каже моето шопарче? Или, ако ще каже моето циганче, той вече създава един образ. Той е невежа човек. Що ще създадеш този образ, ти не си по-учен от него?
Според мене всеки един човек, който не знае да живее, той е невежа. Ти, като не знаеш да ядеш, след като ядеш, и те боли коремът, невежа си. След като ходиш на разходка, и те хване ревматизъм, невежа си. След като пиеш вода, и се простудиш, невежа си. Чудно е, че в нашия век мъчно е да намериш хора, които знаят да пият вода. Българите са толкоз невежи в пиенето на вода. Живеят много здраво, но много болести произтичат от това, че не знаят да пият вода. Вечерно време става от леглото, има един кърчаг с вода наблизо, вземе половин кило вода и я изпива. Като стане, казва: „Урочасах нещо.“ Че как няма да урочасаш? Лятно време вземат най-студената вода: след като се изпоти, ще вдигне стомната, ще се напие, ще иде под сянката на дървото. Казва: „Не зная какво ми стана. Тази сутрин ме срещна поп.“ Не знае да пие вода, попът е виновен. Или някоя зла жена срещнал. Никога не бързай да пиеш вода. Като идеш, най-първо, пет–десет минути седни при извора, ако е лятно време, погледай го. Вземи с ръката си малко вода и пий. С тази чашка вземи, ако искаш да бъдеш здрав. Ако искаш да бъдеш добър човек, да подействаш на ума си, на сърцето си, с дясната ръка пий за сърцето си, с лявата ръка пий за ума си. Веднъж с дясната, веднъж с лявата пий, веднъж с лявата, веднъж с дясната – пий за здравето на ума си, пий за здравето на сърцето си. Нали българите пият за здраве? Като идеш при един извор, пий за здравето на ума си. Ако българите биха турили туй правило да пият за ума си и да пият за сърцето си, десет пъти щеше да им бъде по-добре, отколкото сега. Представете си, че един учил всичките правила на любовта, но не постъпва любовно. Други никакви правила не е учил – каквото знае, го прави. Кое е по-хубаво: да знаеш и да не правиш или да не знаеш, пък правиш? Малко знаеш, малко правиш, много знаеш, а не правиш? Сега тук в школата има една опасност: вие много знаете вече, казвате: „Много знаем.“ Много знаете?
Българинът, аз изпитвах колко е щедър, каква е щедростта на българина. Когато правих своите научни изследвания, всичко даром правех. Казвам: „Каквото обичаш, остави.“ Някой остави половин лев, някой оставя десет стотинки, двайсет стотинки, два лева, пет лева, то е много. Пет златни лева, то са много. Единственият българин в дванайсетгодишни изследвания даде петдесет лева. Дойде при мене, и ги остави. Беше адвокат в София. Сега е заминал за другия свят. Казва ми: „Господин Дънов, да знаеш, аз съм семеен човек, деца имам. Искам да ме измериш, но деца имам, жена имам.“ Той ми казва това, понеже мисли, че много може да му искам. Седя сериозен, той ме гледа. Казвам: „Аз даром го правя. Няма да ти взема пет пари, защото имаш деца.“ Щом казах, че без пари ще му направя наблюдението, веднага казва: „Ти си благороден човек, благородно дело е.“ Казвам: „Като завърша своите изследвания, и сто хиляди да ми дадат, не си турям пергеля на главата.“ Сега по някой път се задава въпросът: кой го застави така да мисли? Изследвам причините защо мисли така. В мене ли е причината, или отвън? Искам да зная всъщност. Искам да зная да не би аз да давам на хората този повод. Дойдох до едно заключение. Мине покрай мене някой алчен човек или някой скържав човек, може да остави в тебе една форма. Като мине, ти мислиш, че си скъперник. Хубаво е човек всякога да дружи с хора, които са щедри. То е закон. Понеже с добрите хора, понеже ще оставят добро. Ако дружиш със зли, злото ще оставят. Следователно тогава има едно повърхностно знание в света, което се предава отвън. Ти, като влезеш между пушачи, ще замиришеш на тютюн. Като влезеш между лоши хора, ще имаш тяхното ухание. Лошите хора имат едно много лошо ухание. Ако е развито вашето обоняние, ще го усетите. Добрите хора имат ухание, като на цветята е. Някой път вие усещате неразположение духом, смачкан ви е животът, няма смисъл. То произтича от хората, между които сте минали. Страданията, които имате, на всеки десет страдания деветте са чужди, едно е ваше. Дали сте някакъв повод, другото е чуждо. Даже ние, хората, като мислим за Бога, мислим като за нас. Речеш да мислиш заради Него, кажеш: „Той за мене ще мисли.“ Ако Той не мисли заради тебе, Той не е Господ. Ние нямаме ясна представа, влизаме в съставните части на Неговия живот, в Него живеем. Следователно Той е заставен по самата необходимост да мисли заради нас. Обръща ми внимание, причинявам Му болка. По човешки говоря. Наричаме Го дълготърпелив, търпи ни. Поучава те, поучава те, и най-после Той, Който е най-добър, най-благ, някой път излезе из търпение, да те накаже. Малко те хване за ухото. Заболи те. Някой път те хване за носа, стисне те, или за устата те стисне, или за пъпа те хване. Като те стисне, заболи те коремът. Като те бутне на кръста, заболи те кръстът. Като не вървиш по правия път на доброто, бутне те по коляното. Като не си добър, по лакъта те бутне. Като не си умен, по върха на носа те бутне. Като не следваш истината, очите те заболяват. Като не следваш пътя на мъдростта, ушите те заболяват. Щом не караш ума си на работа, започва да иде главоболието. Сърцето, като не служи на Господа, сърцето те заболи. Щом те боли, разбира се, не знае да люби истински твоето сърце. Нали хората, на които изстиват ръцете им, окапват им мускулите на ръцете.
Казвам, в новия живот, ако ние оправим живота си и започнем да живеем, както Бог ни е създал, всичките болести ще изчезнат. Те са недъзи. Виждам, болестите са като храненици, които храним даром. Ядат и пият на общо основание. Ние печелим за тях, те ядат и пият, ние печелим като силни, карат ни: това направє, онова направє. Аз гледам, изследвам навиците. Минавали са хора, които са лакоми. След като замине, слушам в себе си, ми казва: „Защо не вземеш да ядеш? На какво си замязал? Какво си толкова скържав? Наяж се, да се поогладиш малко. Виж лицето ти на какво е замязало, пожълтяло, не може да почервенее лицето.“ Казвам: „Какво да ям?“ „Заколи едно пиле, опечи го. Вземи една скумрия, хубава, прясна, опечи я. Картошки, опържи ги със зехтин. Какво е – само с печени картошки става ли?“ Отвън махам с ръката си, да се освободя от тия мисли край ухото си, казвам: „Стига толкова.“ „Слушай, казва, ти трябва да ме послушаш, желая ти доброто.“ По някой път съм ги оставял. Казвам: „Какво искате сега?“ „Скумрия.“ Взема две–три, приготвя ги. Тогава намеря някой отвън и казвам: „Аз още не съм се научил да ям, викам тоя човек, да се науча как яде.“ Казвам: „Харесвате ли?“ „Ти, ти, не той.“ Казвам: „Аз не съм се научил още.“ Та от това съм извадил заключение: цяла плеяда са около някой лаком човек, видят те, те останат при тебе, и започват да ти дават съвет. Но те обичат само уханието: като печеш рибата, като миришат, на тях мед им пада на сърцето. Казвам, сега, тъй както ви представих предмета, е малко преувеличен. Седемдесет и пет процента е вярно, двайсет и пет процента е преувеличено. Нали някой път увеличават предметите, да ги направят видими? Ако е много малък, е невидим. Забележете, храненето е свързано с любовта. Човек, който не знае да яде, не може да люби. Любовта на физическото поле зависи напълно от яденето. Първата степен на физическото поле е яденето. Ако знаеш как да ядеш, не те боли коремът. Любовта е здраве. Щом те заболи коремът, има някакъв недъг, проявлението на физическата любов не е нормално. Тогава, ако те боли коремът, може да има разстройство в черния дроб. Черният дроб е зает с нисшите чувства. Тогава ставате каприциозни, взискателни. Намираш махана на хората, не ти се угажда, каквото и да ти сготвят, всичко е лошо. Щом се разстрои черният дроб, човек става песимист. Щом се поправи черният дроб, човек става оптимист, весел. Хубаво е човек да яде храна, която обича. За да се поправите, никога не яжте храна, която не обичате. Плодът, който обичаш, лечебно действа. Законът е същ и за гледането: никога не гледай един предмет, който не обичаш. Всякога спирай погледа на туй, което обичаш, здравословно действа. Никога не слушай туй, което не обичаш. Скарат се двама души, ще идеш да ги слушаш. Слушай някой хубав разговор, ако някои хора се разговарят, слушай хубавият разговор да ухае. Каквото и да е хубаво, дай внимание, ако искаш да бъдеш здрав. Никога не пипай неща, които са груби. Пипай онези предмети, които са гладки, меки, които произвеждат приятно впечатление. Те са хармонични и здравословни. Казвам, човек, за да оздравее, зависи от характера, който трябва да турим в действие.
Може да ви говоря за петнайсета глава. Какво ще ви ползва? Този син защо пострада? Той отиде да яде и пие, но не знаеше как да яде и изпояде всичкото. Живя един разгулен живот, отиде да пасе свинете, и храната на свинете не му я даваха. Там Христос е дал основни наброски. Аз зная защо не може да яде рожкове, зъби нямаше, пък рожковете не са меки. Не му даваха да яде, значи нямаше мека храна, без зъби остана. Като му взели зъбите, не му дават рожкове, пък нямаше огън, къде да ги свари да поомекнат. Казвате: „Как да не му дават рожкове?“ Вие нямате зъби, ако ви дам орехи, как ще ги ядете или ако ви дам яки ябълки, как ще ги ядете? Нямате зъби, да ви дам сухари. Който има зъби, сдъвква го. Та казвам, онези, коравите, мисли, оставете ги настрана. Коравите мисли, коравите желания, които нямат никакво съдържание, всички тия неща ги оставете. Да се занимавате с неща, които изтичат от Бога. Туй е хубавото, което от Бога се ражда. Ние считаме: едно дете, като се роди, носи онова Божествено благо. Ако майката е добра и бащата е добър, и детето е добро, носи в себе си много добри заложби. Ако бащата и майката, които са били проводници на това дете, са били неразположени, и детето не носи голямо богатство в себе си.
Та казвам, първото начало – трябва да имаме особено понятие за Бога. Когато мислим за любовта, да мислим за Бога. Той е единственото същество, което ни обича, и никой гласа Му не е чул. Чуваме гласа Му, и Неговият глас е толкова приятен. По човешки не слушаме. Най-хубавите неща все от Него идат. Бог, когато иска да ти обърне внимание, ще ти обърне внимание. На много хубава ябълка ще ти обърне внимание, на хубав извор ще ти обърне внимание, или ще ти обърне внимание на много хубаво облечена пеперуда, на някой цвят. Казва Христос: „Ако Бог така облича тревата, която днес я има, а утре е суха, ако нея царски облича, няма ли да облече вас повече?“ Ако на пеперудата дава най-хубавата храна, защо на вас да не даде по-добра храна? Като помислим за Бога, да имате туй чувство, че всичките неразположения, които имаме, да изчезнат. Ако Божията любов не може да надделее всичките противоречия, които съществуват в света, то е ужасно нещо. Този умрял, онзи умрял, този го боли това, онзи онова. Ако не е Божията любов, светът ще мяза на цял ад. Аз считам голямо геройство да идете на бойното поле. Войниците какво правят? Знаеш какво нещо е там – касапницата е нищо. Хора на части разпокъсани, разхвърляни... Хората стават толкова жестоки, свикват напред да вървят за победа, казват: „Победихме.“ От осем хиляди години все побеждават, и все са победени. Де е Велика България на Симеона или на Иван Асена? Сега малко се приближаваме. Не е ли по-хубаво да имаме една голяма държава, умът ни да бъде широк, да виждаме Божиите блага? Не е ли хубаво да виждаме духовния свят? Духовният свят е на сърцето, умът е на умствения свят. Да имаме блаженство, да живеем в духовния свят. Аз считам духовния свят парк, в който човешката душа да се разхожда. Аз считам умствения свят парк, в който умът трябва да се разхожда. Ако нямаш достъп в този парк, да видиш благата, защо ти е само на картина да гледаш? Изисква се начин, метод за изучаване на тази работа, за която ви говоря. Трудно е. Трудно нещо е човек да се учи да яде. Но възможно. Ако вземе човек да се учи да яде, за да направи яденето проводник на Божията любов, ако иска да изучи пътищата на любовта, то не е лесно. Най-първо, по три пъти на ден се опитвайте по любов да ядете. Като седнеш, закъсняло яденето, да се не разтревожиш. Да ти е приятно, че е закъсняло яденето, че не е сготвено, и да очакваш яденето с любов. Ти веднага кипнеш, как да ти се не сготви това ядене. На пеперудите, кой им готви на тях? Бъдете уверени, често яденето не става навреме, понеже любов нямате. Хлябът не се опекъл, любов нямате. Даже аз съм правил изследвания със себе си. Често, когато и моята любов намалее, хлябът мухлясва по-скоро. Когато е силна любовта, никак не се явява мухъл. Като намалее любовта, мухлясва хлябът. Когато моята любов намалее, молците ми ядат дрехите. Когато любовта ми е силна, никакъв молец не каца на дрехите ми. Та казвам, ако вашите дрехи молците ги ядат, любовта ви е малка. Ако хлябът не ви достига, любовта ви е малка. Туй е, което аз зная. Няма какво да ви разправям. Знаеш колко мъчно е да обичаш човека, нещо препятства. Не че не го обичаш, но от него излиза едно ухание, лошо ухание.
Аз ще ви приведа един пример из живота на доктор Миркович. Доктор Миркович искаше да приложи новото учение. Един български младеж беше чиновник в едно русенско село. Заинтересувал се от евангелистите и станал евангелист. После баптистите го заинтересували, започнали да го убеждават и го кръщават. Станал баптист. Като станал баптист, изхвърлят го от службата. Казва на баптистите: „Аз тук само за хляба си ще слугувам.“ Казват му: „Иди си търси работа на друго място.“ Този баптист, при когото искал да остане, бил бакалин. Не иска да остане при него, защото ще види как работят и ще ги критикува. Страх ги е да види, че те полъгват. Доста са умни. Казват: „Не си за нас. Трудна е тази работа, потърси си работа.“ Един ден той ми пише писмо: „Закъсах, ходих в Румъния, какво да правя?“ Казвам: „Ела във Варна.“ Дойде той, замязал на циганин, миришат му краката, целият мирише. Завеждам го при доктора. Той го погледна, понеже обича чистотата, даде му половин лев, даде му една риза и гащи, съблече си дрехите и му ги даде. Казва му: „Твоите дрехи ще ги хвърлиш.“ Прати го на баня да се очисти, казва: „Тия дрехи, дай ги някому.“ Връща се той, гледам го хубаво облечен, замязал на доктора. Купи му също обуща, чорапи, казва: „Тук ще останеш при нас. Ще ядеш, каквото ядем. Ти ще ядеш, каквото Господ дал.“ Най-после иска да му създаде работа, казва: „Какво да го правим?“ Казвам: „Да го поставим да продава книги.“ Имаше един книжар във Варна, Велчев. Отиде при него, казва: „Дайте му книги, колкото иска, да продава, аз кредитирам заради него.“ Взе книгите той, отиде някъде, и не се върна вече. Казва: „Не се върна вашият.“ Рекох: „Ние да сме на негово място, ще направим същото. Може би да е направил някое добро някъде.“ Поусмихна се докторът. Отивам един ден на книжарницата, казва ми: „Вашият избраник ми задигна толкоз книги за няколко хиляди.“ „Колко ти дължим? Момък е, стават тия работи. Ние не искаме да те подядаме, ние ще ги платим, считай, че той ти платил. Този момък може би още не е продал книгите, намира се в трудно положение. Като продаде книгите, може да дойде. Ти да не се смущаваш, колкото струват, ще платим.“ Платихме му. Казва: „Много добре постъпвате. Така трябва да се постъпва.“ Велчев беше много взискателен, точно дава и взема. Друг евангелист да му заеме пари на заем, казва: „Чакай да видя имам ли тия пари в касата?“ Отваря касата и казва: „Толкоз пари, колкото ти искаш, не мога да ти дам. Понеже, ако ти не платиш, аз трябва да ги платя. Не искам да лъжа. Понеже нямам толкова пари, колкото искаш, да ти гарантирам, не мога да гарантирам. Аз имам правило: когато някой иска да му гарантирам, не гарантирам, докато аз нямам толкоз пари в касата. Като имам, тогава може да гарантирам.“ Казвам му: „Харесвам ти това, една хубава черта е.“ Казвам: „Тури тия пари в касата, които ти давам, за да можеш да му гарантираш. Ако ние не ти дадем, няма да можеш да гарантираш.“ Като му платихме ние, вече имаше толкоз пари в касата, за да може да гарантира.
Всякога трябва да имаме нещо в касата, с което да гарантираме. Една хубава черта е. Вие ще кажете: „Как да правим туй?“ Туй, което съм проверил, е вярно. Може и вие да направите опита. Аз, ако имам един цял хляб, един обикновен хляб от едно кило, като дойде някой да ми иска, дам му половината. След като той си замине, моят хляб е пак цял. Той иде с половината. И той ако даде половината от своя хляб, и неговият хляб пак ще стане цял. Онзи, който взел четвъртината, четвъртината да направи осмина, хлябът му пак цял ще бъде. Постоянно се намалява хлябът, но който дава, неговият все цял остава. Доброто има такова свойство: никога парче не остава. Доброто е винаги цяло в себе си. То е като един извор, който никога не се изпразва, винаги от него каквото излезе, излиза изобилно. Казвам, в закона на любовта туй е вярно. Ако всичките хора биха служили на любовта с пълна пара, никога не щеше да има недоимък. Ако някой път се ражда недоимък, то е от безлюбие. Този закон е верен. Ние страдаме от безлюбие. Болестите се явяват от безлюбие, невежеството се явява от безлюбие. Всичко туй, когато не изпълняваме закона на любовта, се ражда. Писанието казва: „Когато пътищата на един човек са благоприятни на Бога, Той го примирява с враговете му.“ Когато служим на Бога по закона на любовта, Бог ни примирява с враговете ни. Най-първо, когато служим на Бога с любов, ние сме победители на злото. Той подчинява злото. Казвам, каква велика задача имаме. Туй, което сега ви говоря, да не мислите, че в един ден може да стане или в една седмица може да стане, или в един месец, или в година? Може би в десет години не може да стане. Ние трябва да бъдем добри. То е цяла наука. Трябва да благодарите на Бога за малките добрини, които всеки ден придобивате. Колкото малко придобиете от доброто, да бъдете благодарни, да се радвате. Втори път, трети път, четвърти, пети, шести път... Като направиш сто опита, ще остане само един процент невъзможно. Казвам, докато направим сто опита с любовта, дотогава е мъчно. Щом направиш сто опита, законът е завършен. Сега не се решаваме да проповядваме с любов. Много хора говорят за любовта, но не са започнали с любовта. То не е любов, ако ходим да търсим какво сме дали някому. Ако дам на един човек една чаша вода при един голям извор, ще ходя ли да търся какво съм му дал? Ако съм в една местност, дето цялата местност е пълна с късове злато – по десет, петнайсет, двайсет, трийсет и пет кила злато, че съм дал някому две или три кила, ще ходя ли да го търся? Аз се радвам, че той е взел. В любовта всичко е тъй изобилно, че не може да става дума за някакво противоречие. Изключено е всяко противоречие. Всичките противоречия произтичат от един вътрешен недоимък, или не вървим в пътя на Божията любов, в Божественото изобилие.
Та сега ви казвам: „Аз съм пътят, истината и животът“ – тия думи казва Христос, значи: Аз съм пътят, по който всичките богатства идват, казва Христос. Аз съм пътят, по който всичката свобода иде. Аз съм пътят, по който всичкото знание иде. И животът е онова, което всеки човек иска. Всичко иде по тия трите пътя. Човек, който върви по пътя на любовта, всичките блага идат. Благата на любовта идат, благата на мъдростта идат и благата на истината идат, благата на свободата идат. Какво повече от това човек трябва да желае? От любовта иде животът. Какво по-хубаво нещо от живота? От мъдростта иде знанието. Какво по-хубаво от знанието? От истината иде свободата. Какво по-хубаво нещо от свободата? Та казвам, ако тръгнем по новия път – да приложим свободата, ще имаме придобивките на живота, на знанието и придобивките на свободата. „Това е живот вечен, да позная Тебе, единаго истиннаго Бога.“ Познанието е само една трета. Да прилагаме туй знание, което имаме. Тогава вече ще имаме резултатите на знанието. Сега и ние, като се върнем като този младия син, да се върнем с желанието да приложим Неговия закон в живота. Той ще ни облече с тази дреха, с дрехата на любовта. Ще заколи телето, то е телето на любовта. Ще ни даде пръстена, то е пръстенът на любовта. Сръднята на онзи стария брат, който се сърди отвън, той е, който не разбира любовта. То е сегашният живот, който живеем. Трябва да напуснем стария живот. Казва баща му: „Всичко, каквото имам, твое е.“ Знаеш какво значи. „Един ден и ти ще бъдеш в странство и един ден и ти ще се върнеш като брат ти. Тогава всичко, каквото имам, ще бъде твое. И за тебе ще заколя теле, и за тебе ще има дрехи и пръстен.“ Казвам, трябва като младия син да станем, или както казал Христос: „Ако не станете като малките деца, не можете да влезете в Царството Небесно.“ Ако не станем като малките деца, не може да влезем в Царството Божие, да разберем Божията любов. Само един, който имал опитността като този младия син, той може да разбере какво нещо е Божията любов. Та казвам, турете закона. Казва: „Не съм достоен да се нарека твой син, но ме приеми като един от твоите наемници.“ Бащата го прегърна и целуна, и казва: „Синко, ти си разбрал любовта. Всичкото, каквото имам, твое е.“ Като се върнем при баща си, не да чакаме да умрем, но сега да идем. Думата умиране е много добра. Още днес можем да влезем в другия свят. Идеш в училището, умрял си. „У“ – тури запетая – „мира.“ То е спокойствие, учение, един живот без война. То е умиране. Умира човек. Ние сега чакаме да умрем, да ни пренесат на тарга. Не, не. Един стимул на вас ще ви дам. Всеки човек, който влезе в пътя на любовта, той, най-първо, ще стане един скъпоценен камък, който, ако е момък, ще го носи една мома, и то най-любящата мома, на пръста си. Ако е мома, ще го носи най-красивият момък, и то най-любящият. И те, без да знаят, ще носят и ще го поглеждат. Сега бих желал да бъдете такива скъпоценни камъни на пръста на най-хубавите моми и на най-хубавите момци.
Кажете: „Господи, и сто и двайсет години да ни вземе, в този път ще вървим.“
„Отче наш“
Осмо утринно слово 29 ноември 1942 г., неделя, 5 ч. сутринта София – Изгрев