Младежки окултен клас - ПЕТА ГОДИНА (1925-1926)
КНИГА: Влияние на светлината и на тъмнината
КАКВО ПРИЛОЖЕНИЕ ИМА ЧИСЛОТО ДВЕ
"Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!"
Размишление
Зададени теми: 1. Еволюция на елементите. 2. Най-умният бръмбар. 3. Какво мислят птиците.
Приблизително ще пишете какво мислят птиците.
Какви бяха основните положения в миналата лекция? (За трите състояния sattwa, radjas и thamas.) Кое е състоянието на sattwa? (Състояние S е състояние на абсолютно безкористие и истина.) А състоянието radjas? (Деятелност, енергия, активност.) Тази на thamas? (Закон на инертност, която в тяхното естество се проявява като леност.) Изобщо, когато започне да настава това състояние, тогава хората обичат да ядат развалени плодове, вмирисано месо, вмирисано сирене, обущата – съдрани, дрехите, каквото да е. "За мен е безразлично" - казва той. За него не остава никаква свещена идея и мисъл. Като че е завършил, казва, нищо не струва. Изобщо тия хора не мислят.
Разбира се, като знаете тези състояния, ще знаете всеки ден къде се намирате. Разумната природа използва тези състояния. Тези сили ги използва. Но човек още не се е научил да ги използва. Запример вземете най-спокойния човек, който има състоянието sattwa – разположен е, говори за братство, равенство, ехе – възвишени работи. Обаче, ако този човек даде десет хиляди лева на някого, и той не иска да му ги върне, веднага той слиза до състоянието radjas – активност. Най-първо чака да му ги върне, но после казва, трябва да му кажеш да бъде по-честен. И като дойде да го морализира, изгубва вече равновесие, започва да говори: Той е безчестен, излъга ме – и всичкото му състояние отиде. Можете ли да определите кога започва това първо състояние, най-хубавото, Божественото състояние, на истината? В коя възраст? По естество така, кога съответства това състояние? То е изобщо детинската възраст. Има един процес – като стане към трийсет години, той нож вади, активен е, стане, radjas има. А в старо време той е вече на почивка. Той е thamas. Старите хора от всичко са недоволни. Човек трябва да се приготви да не изпада в тези смешни състояния.
Можете ли да убедите хората в онова, в което не вярвате? Например ще ви разправя един анекдот, който е верен като факт, обаче в своите подробности може да има нещо невярно. Във Варненско, някой си Нойчо, човек със силно въображение, и всякога той си мислел, че е богат. А той е обикновен човек, няма никакво богатство. Където отиде, той все разправя, че има чифлици, слуги, хамбари пълни, толкова овце - разправя той и всички го мислят за богат, пък той няма нищо. Отива една вечер в кръчмата – насъбрали се, насядали селяните, пълно. Започва да им разправя той къде имало пари, заровени в земята, еди на кое място скрито съкровище, и хората повярват, вдигат мотиките и отиват. Остава той сам в кръчмата. Като излизат другите, повярвал си и той сам и си казва: "Да не би пък наистина да намерят пари." Взема и той мотиката и отива след тях, та ако намерят, да каже: "Нали аз ви казах" и да вземе и той дял с тях.
Към коя категория ще спадне такъв човек, който казва, че всичко има, а нищо няма. Защото има друга категория, които казват, че нищо нямат, а всичко имат. За това именно човек трябва да премине всички тези състояния, докато е в света, в широкия свят. Аз го наричам, да преминеш калното поле с вехтите дрехи. И когато дойдеш до планинския подем, където е всичко зелено, там няма никаква кал. Облечи се с хубавите си планински дрехи. Да няма никаква кал по тях. Ние казваме, че не трябва да живеем по светски. Ако ти минаваш през полето, и тогава валят дъждове, почвата – глинеста, можете ли да минете, без да се окаляте?
Сега според вас в какво седи онова вътрешно доволство на човека? Запример с малките деца се случва често, ще декламира детето, и цяла нощ си приготвя стихотворението. В какво седи приятното? Кое е, което го радва – самото стихотворение, което ще декламира, сцената, на която ще излезе, или хората, които ще го чуят? (Най-приятно е самото приготовление, значи може да се изкаже детето.)
Значи в него има известен стремеж, който трябва да се прояви по един или друг начин. Вътрешен стремеж. Според вас причините на горенето кои са? Може ли едно тяло да гори, ако няма въздух, може ли да се образува горене? Тогава направете едно сравнение. Ако духането, това е процес на мислене, а горенето – това са чувствата, това е проявяване на живота.
Животът се проявява. Живот без мисъл може ли да се прояви? Ние живеем, понеже Бог е мислил преди нас. Следователно сега каквото преживяваме, това е един израз на Божията мисъл. Това са изводи само. Някой ще каже: "Защо аз така живея?" - Защото така е мислил Господ. "Ама защо зле живея?" - Защото зле си разбрал Божествената мисъл. "Защо добре живея?" - Защото добре си я разбрал. Нищо повече. Няма никакво изключение. Ама ти ще кажеш: "Аз не съм направен както другите хора." Там е твоето заблуждение. Когато хората казват, че той е като хората, какво мисли в ума си? Като какво е направен? "Ама, казва, аз не съм направен като обикновените хора." Какво мисли той, каква форма можем да му дадем? (Два случая има: ако се мисли по-ниско от хората или ако се мисли по-високо.) Да, много е право.
Да ви приведа едно сравнение. Някой човек казва: "Аз съм много слаб, не съм физически. Да дойде силният." Физически силният при работа той може да вдига чувалите. - Защо казва, че е слаб? - Да не дига чувалите. А щом дойде до яденето, ще изпъкне. "Това ядене аз го разбирам." Я му дай една чорба, която не е сготвена добре. Ще каже: "Слушай, тази работа аз много добре я разбирам." Как тъй чорбата разбира добре, а другите работи не разбира?
Та кога хората понякога се показват смирени, казват: Аз не съм като хората - подразбират, че нямат тези условия. Като че при изключителни условия той е поставен. Възможно е, има такива състояния, това са все минуси, отрицателни числа: -1, -2, -3, -4, -5, -6... -9, -10. Повече не може да има. (Като се съберат минусите, ще се получи +.)
Знаете ли какъв плюс ще получи, след като мине този кръг, той ще стане активен и положителен. Той не може да иде по-далеч от -10. Защото винаги в природата едно активно състояние се слива с едно пасивно, и обратното – едно активно се сменя с едно пасивно. Става едно променение. Математически можем да знаем след всяко едно състояние какво ще бъде следващото. Има и други междинни състояния. Две състояния активни не можеш да имаш последователно. Вие може да направите опит. Да кажем, декламираш едно стихотворение на сцената, ръкопляскат ви. Втори път ако излезнеш, няма да имаш същото състояние. Вие ще имате един отлив. Туй може да го забележите, ако отидете в Америка, една културна страна, всички американски проповедници минават по този закон и са се намерили в чудо, не знаят как да се лекуват.
Виден проповедник държи беседа, приготвя се, приготвя се, въодушевява се, доволен е от себе си. Следващата неделя върне се недоволен от себе си. Крайно недоволен: думите не са вървели, идеите някак – една вътрешна спънка, хората му се виждат, че са странни. Иска да свърши, иска да поправи някак работата, а все повече ги заплита. Като изкара най-после някак, излезне из задните врати да го не срещне никой, и ще му вземе няколко дена – вторник, сряда, докато тези наранявания започнат да заздравяват.
Питам, защо се явява такова състояние? Можете ли да си дадете един отчет? Запример вие го претърпявате често. Някой път се зароди една идея, така в науката да изнамерите нещо, тъй се въодушевявате, аз това ще направя, аз онова. Периодически върви ден, два, три, един месец, два или година, дойде обратният процес. Започне да се намалява. Ти казваш, тази работа няма да я бъде. Втората година напуснеш, но третата година започнеш: "На мен ми дойде нова идея." Пак вървиш, вървиш, минава една година в прилив, една година в отлив. Туй е закон на човешкото развитие. Това са състояния на животните. Трябва да го знаете. Приливи и отливи са състояния на животните. На едно царство по-ниско, щом дойдете дотам, вие сте под влияние на същества, на които материята бързо се трансформира.
Следователно трябва да бъдете бързи, да използвате условията. Аз мога да ви предскажа как ще се изменя вашето състояние. Ако имате един барометър, аз ще ви кажа как ще се измени вашето състояние. Денят е много хубав, вие сте се облекли хубаво – с шапка, лачени чепичета, най-хубавите дрехи. Аз зная, че след два часа ще има такъв проливен дъжд, че той ще се върне като пеперуда. Аз казвам, след три часа в този приятел ще има един отлив, той няма да бъде в духа си. - Е, как го знаеш? - Ще видите. То са външни условия, които изменят живота. Настроението винаги се дължи на външни физически условия. Този сняг, ако го не знаем, може да ни изненада и да промени нашето настроение. Настроението се дължи на чисто физически условия или промяна вътре в природата на силите, които действат извън нас и които ни обуславят.
Мнозина искат да се борят. Ние можем против студа. Може човек и против вятъра, ще се бориш и против вятъра. Но колко? Един, два, три, четири, пет, десет часа най-много, но ще паднеш някъде на земята, и всичко ще се свърши. Тогава ще имате вашия барометър. Всеки от вас има един отличен барометър. Десет милиона струва този барометър. Той отбелязва всички положения. Винаги ще ви подскаже кога да започнете работа.
Някой път искате да започнете нещо, но дълбоко някъде в душата той ви казва: Не тръгвай, ще има буря, сняг един метър, земетресение. - Ама, казваш, земетресение, вятър, кал, не ме е страх. - А-а, герой. Но като излезнеш герой, паднеш някъде, върнеш се, кажеш: "Аз изгубих." Какво е загубил? Изгубил си, защото си се борил с голямата мечка. Тази мечка змия е и е много, много опасна. С нея са се борили само светиите, които са прекарали един живот. Понякога я хващат за врата за известно време, подържат я, и я пуснат. В туй отношение трябва да се вслушвате във вашия барометър. Аз го наричам това състояние дълбоко.
Не търсете философията. Понякога това състояние идва като един дълбок подтик да извършите нещо - и в ума, и в сърцето няма никакво противоречие. А някой път като глас нещо ви говори тихо, приятно - пак слушайте. А понякога, като ще работите нещо, вие се намирате в една светлина, като че виждате всичко какво ще стане – тръгнете. На този барометър винаги трябва да вярвате – и стари, и млади трябва да се водите. И нещастията ще бъдат по-малко. На това трябва да се учите.
Какво казва Соломон: много знание изтощава човека. Да кажем, знаете да изваждате корените на всички числа. Какво ще се ползвате от тези корени. Ама че то има приложение изваждането на корени. Вие изваждали ли сте корените на злото? Какъв е коренът на злото? Какъв е квадратният корен? (Корен квадратен от две.) Коренът на 10 колко е? (Три, и остава.) Тогава как са произлезли, как е произлязло 6? Нали всяко число, казват, 6 съдържа шест единици. Но как се събраха тези единици? Нали ще кажете - така! Да се обясним. Шест съдържа шест единици. Вие ще кажете 6 = 1 + 1 + 1 + 1 + 1 + 1, за да се образува шест. Има известна еволюция на това число 6. Защото в природата числото 2 е излязло при една голяма борба. Затова то е пасивно. Такава борба е станала в света, когато се е родило две-те вътре в космоса. Тогава са се образували огньове, тогава са се разделили светове, тогава са паднали ангелите. Две-те започва с творчество, а същевременно и с падение на известни, падение по нашему. Само двама души, когато се съберат, могат да се карат. Две страни. Десет души все ще се разделят на две партии, ще се бият. Трима души могат ли да се бият? Трима души един против друг не могат да се бият. Турците имат една поговорка: "Уран - урана", т.е. двама, след явяването на тези двама.
Щом кажем две, то трябва да произведе. Всяко едно число, то означава един творчески процес в природата. Като кажа две, значи се заражда как светът се е създал, ангелите са падали, едни са слезнали, други са останали. Има смисъл тогава. Ще каже някой: "Обичаш ли две-те?" Обичам го, понеже светът се е създал. Ще каже някой: "Има падане." Едни са паднали, а други са останали, то е поляризиране. При всяко творчество трябва да се дадат нови жертви. Ако тези същества падат, за да се създаде светът, те ще имат една опитност. По-добре да се създаде това раздвоение и осмисляне, отколкото светът да е мъртъв. Този закон се прилага и в нас. Понякога, за да бъде създадена някоя идея във вас, вий сте един, умът ви не работи. За да създадете нещо, вие се разделите, ще дадете нещо от себе си, и ще спечелите. Вие казвате: "И питата цяла, и стомахът сит." Питата трябва да пострада, за да бъде добре на стомаха. Следователно ще приложите този закон.
Какво приложение има числото 2? И в нас има. Всяка една нова идея, всяка една нова мисъл – числото 2 трябва да се намеси. И тогава, щом ви дойдат всички изпитания, вие ще се радвате, че числото 2 се е родило, и вие го разбирате. Засега хората разбират само числото 2. Разбират го, понеже страдат. Като страдат, то е числото 2. На числото 2 обратният процес кой е? Кое е равносилно на двете – четирите. След две се е родило четири по закона на еволюцията. Три-те се е родило после. Вие мислите първо едно, после две, после три. Не е. Най-първо се проявява двете, после се проявява четирите, а после трите – светът се оформя и самоопределя се. Взема една разумна насока. Това означава 4. Туй число още не го разбират, то сега влиза в света, и ще го разберем. Сега разбираме 2, и ще минем в 4 – и започваме да разбираме вече четирите. След туй ще минем към три-те. Три спада вече към Божествения свят. Четири е човешко число. Вие казвате: След две-те – три-те. От човешкото Божественото не се ражда. Когато изучавате Кабала например, геометрически човешкото и Божественото – то образува дома. Появяването на числото 5. Искам да ви оставя идеята за числото 2. То ще роди една нова мисъл. И винаги, когато дойде числото 2, ще знаете, че то носи нещо хубаво. Може да започне зле. Но винаги то носи нещо хубаво.
Упражнение. Винаги, когато искате да имате контакт, ще изтегнете всички мускули. Когато видите, че мускулите са станали яки, това е вече контакт. Какви бяха резултатите от първо упражнение, нали десет дена изминаха?
Първо упражнение. Изнасяне десния крак напред, ръцете отстрани, отпред пред гърдите, дланите надолу, пръстите изопнати едни срещу други с върховете си; широк полукръг настрани хоризонтално, ръцете изопнати. Полукръгове напред, приклякане – ръцете идват в първото положение пред гърдите. Ставане с широк полукръг настрани, ръцете хоризонтално, силно изопнати настрана. След това левият крак напред, повтаря се същото: три пъти напред, три назад.
Второ упражнение. Ръцете силно изопнати настрани, хоризонтално с дланите надолу. Трептения на дланите. Отначало леко, засилва се, засилва, най-силно, постепенно отслабва. Няколко пъти се повтаря.
Трето упражнение. Лявата ръка изопната настрана. Дясната ръка с широк полукръг отпред отива над нея и от върха на пръстите й бавно, съсредоточено, леко минава над нея по цялата й дължина до рамото, пред гърдите, под брадата, бавно се изопва настрани. Лявата прави сега широк полукръг отпред, прави същото над дясната. Три пъти едната и три пъти другата. Ръцете силно се обтягат през време на упражнението. Мисълта силно концентрирана към върха на пръстите.
Четвърто упражнение. Ръцете изопнати настрани. Поемаме въздух колкото може. Задържаме. Бавно спускаме ръцете настрани, надолу с прекъсвания, издишваме бавно, съсредоточено, четем до двайсет. До колко може да издържите?
"Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!"
Четвърта лекция на Младежкия окултен клас
6-ти декември 1925 г., неделя, 19.00 часа, София – Изгрев