Цветана - Лиляна Табакова, "Съзвучия от бъдещето", СД Алфиола, 1992
КАЖИ МИ СВЕТЛИЙ БОЖИ ЛЪЧ
26.05.1943 година – Изгрева – София.
Като отидохме с Брат Христо на Изгрева, сестрите и братята ни казаха, че Учителят от няколко дена не приема посещения и не слиза в трапезарията да се храни. И както си говорехме, видяхме, че той слиза по стълбата при нас. Аз много се зарадвах. Благодарихме му, че ни прие. Настана кратко мълчание. Аз казах:
– Учителю, благодаря Ви, че ми помогнахте да пея блестящо на 22 април този месец, в „Севилският бръснар" от Росини.
Публиката нестихващо аплодираше. Арията на Розина, от второ действие, беше прекъсната по средата от бурни аплодисменти. През това време и оркестрантите ме поздравиха, като чукаха с лъковете си по долната дъска на цигулките си. Като спуснаха завесата, след привършването на операта, аз пъргаво изтичах в стаята си и започнах да свалям грима си. Тъкмо се намазах с дегримьор и един от дежурните прислужници влезе да ми каже, че ме викат на сцената. Част от публиката не си отивала. Непрестанно ръкопляскали и колегите едва тогава се сетили, че мен ме няма. След появяването ми при завесата, всички разбраха, че за мен било. На другата сутрин имахме репетиции и една от певиците каза пред всички: „Тя прави магии и омагьосва публиката. Тя напълва салона със свои „Дъновисти" и за това ѝ ръкопляскат." Всички ме изгледаха особено...
– Ти не им обръщай внимание! Злото е като мравчената киселина. То ще разяде този, който го произвежда и допуща при себе си!
– Учителю, разучавам няколко български песни от Добри Христов, за концертно изпълнение. Да ви изпея ли една от тях?
Изпях „Момина песен". Той внимателно ме слушаше. Като спрях да пея, ми каза:
– Мелодията е хубава, но думите не са положителни. Изпей първото изречение!
Аз го изпях: „Ако зажалиш лудо за люта ракия, дойди на гости с кон шарколия. Татко ракия теб ще налее, старите песни теб ще попее."
Учителят каза:
– Чрез българската музика, аз ще работя върху съзнанието на българина. Ти изпей сега този стих с тези думи: „Ако зажалиш лудо за момина песен, дойди на гости с кон шарколия. Татко с кавала ще ти посвири, новите песни ще ти попее."
След това изпях втория куплет: „Ако зажалиш лудо за Одринско вино. Дойди на гости кротко и мирно. Хей, хей! Мама ще вино от изби извади, моята жалба ще ти обади".
Учителят каза:
– Ти сега изпей тези думи: „Ако зажалиш лудо за момини очи, дойди на гости кротко и мирно, хей, хей. Мама ще пратя на теб да отвори, моята радост ще ти обади."
С брат Христо записвахме думите, които Учителят диктуваше. Изпях и втория куплет с новите думи. Учителят продължи:
– Сега изпей третия куплет.
Запях: „Ако зажалиш лудо за момини устни, прескочи нощем портите пусти, хей, хей. Одринско вино, люта ракия, момини устни теб ще опият."
Учителят продиктува и третия куплет:
– „Ако зажалиш лудо за момини устни, отвори сутрин нашите порти, хей, хей! Момини устни ще ти говорят, новите песни ще ти изпеят."
Брат Христо каза:
– Колко е хубава сега тази песен, Учителю!
Учителят се смееше. Изпях и третия куплет.
– Учителю – запитах аз – кога ще продължим „Битието"?
– Коя дата сме днес? Брат Христо му отговори:
– 26 май, Учителю.
Учителят си броеше нещо и каза:
– Избери си един ден до края на месеца и тогава ще продължим.
– Учителю, във Вашите песни: „Имаше человек", „Ще се развеселя" и „В началото бе Словото", са спазени ония правила, за които ми говорите при композирането.
Учителят тихо запя песента „Фир-фюр фен", като си движеше ръцете, тъй както си беше седнал на креслото. Като изпя първата част на песента, Той продума:
– Тази песен трябва да се пее вдъхновено и тържествено. Тя трябва да се почне много тържествено и да се мисли, и да се чувства, като се пее. Който обича Бога, само той може да пее по новия начин. Ти трябва да искаш да го прегърнеш, но да го обичаш отдалеч.
– Учителю, но и да искам, аз не мога да прегърна Бога!
– Аз искам да кажа, когато човек се влюби в някое смъртно същество. Жените се влюбват в мъже. Боготворят ги, прегръщат ги и мислят, че прегръщат Бога...
Гласът, за да лети далече в пространството, трябва да се предаде най-напред в етерното пространство; и после се предава във въздуха. Трептенията на гласа у посветените, идейните певци, се различават по това, че в тези трептения има едни малки, микроскопически, Божествени елементи от първичната, Божествена субстанция, която действа магически върху слушателите. Терцата е построена върху примата, с един потенциал. Квартата е с два потенциала, а квинтата – с три потенциала.
Брат Христо каза:
– Учителю, току-що сестрата прочете книгата на брат Боян Боев, върху принципите Ви по възпитанието на децата. Възхищаваме се от законите и методите, които Вие сте открили, наблюдавайки Природата и свързвайки я с човешката душа. Ако между всичките тия деца има едно гениално дете, как ще се прояви то, щом като за него трябват по-други условия и методи за възпитанието му?
Аз добавих:
– Учителю, четох, че Бетховен и Моцарт са били принуждавани да свирят насила по много часове на ден.
– Геният няма нужда от много работа. Геният работи в миналото си и сега трябва само да се прояви и да бере плодовете от своята работа в миналото. Тези, които много работят, без да носят нещо от миналото си, нищо няма да постигнат.
В този момент почукаха на външната врата. Той излезе на прага и известно време говори с някои хора. Върна се след малко, замислен и сериозен. Като седна, обърна се специално към брат Христо и гледайки го в очите, каза:
– Та, ако тя пее за света, света утре ще я забрави. Първо ще ѝ дадат титли, пари и слава, но като я изстискат като лимон, те ще я забравят. Ако тя пее за Господа, тя ще бъде вечно млада и ще добие безсмъртие. Тя ще пее и в духовния, и в Божествения свят. Един ден, когато тя напусне земята, нейното астрално тяло ще продължава да пее.
Затворихме очи. След кратка пауза, брат Христо попита:
– Учителю, какво означава нейното име?
– Нейното име започва с буквата „Ц" и значи разцъфнал цвят.
– Е, ще даде ли плод този цвят? – отново запита брат Христо.
– Ще зависи от нея. След като този цвят издържи на мъглите, сланите и бурите, ще завърже и ще даде плод преизобилно!
– Учителю, какво да правя, за да владея силите си? – попитах аз.
– Ти не трябва, за дълго време, да излизаш извън Рая. Само за малко можеш да излезеш и пак да влезеш в Рая.
– Учителю, сега чувствам, че съм в Рая. В Рая ли съм, Учителю?
– В Рая си!
– Помогнете ми, Учителю, да не изляза от Рая, както стана с Адам и Ева.
Учителят поясни:
– То отнапред беше решено, те да не останат в Рая. Средата на Рая беше много издигната, много възвишена за тях, затова Бог ги изпрати в по-обикновена, по-гъста среда, с мъка да изкарват прехраната си. Човек като излезе от Рая, отива на нивата и работи за едно парче хляб, а в Рая, плодовете и житото растат сами и се предлагат, готови за храна. Житото в Рая е едро и расте като дърво. За да не излизаш от Рая, ти трябва да любиш Бога и да вършиш волята му!
Аз извадих едно листче, на което бях написала няколко изречения и казах:
– Учителю, като четях беседата „Силовите линии на доброто" (IV г., Общ Окултен клас, 1925 г.), много ми хареса този текст и го преписах. Той е толкова музикален, Учителю!
– Прочети го – каза Той.
Аз го прочетох. Ето текста:
„Господи, Ти живееш в мен, Ти живееш в мен. Кажи ми ти, светлий Божи лъч, кажи ми ти! Благото на живота, светлия прав път на чистите души, изми Ти във водите на Любовта, на чистата Любов.
Господи, Ти живееш в мен, нека Твоят благ глас и Любовта Ти, о, Боже, се изявят чрез мене!"
Учителят пое от ръцете ми листчето. Той дълго време гледа в него. Аз попитах:
– Учителю, какво да правя, за да не излизам от Рая?
– Да вършиш волята Божия! Като излезеш за малко от Рая, пак бързо ще влезеш!
– Учителю, Вие ще ми помогнете!
Той разказа следния пример:
„Един евреин влязъл в Рая. Съществата на Небето пожелали да го изпитат, дали е достоен да бъде там. Те му казали: Долу на Земята има една работа, от която ще има голям „гешефт". Евреинът подскочил от радост и веднага слязъл на Земята – сам напуснал Рая." После Учителят продължи:
– Когато ти пееш на сцената и отправиш погледа си към публиката, ти непременно трябва да спреш погледа си на едно лице, което ти харесва. Между тебе и това лице ще се образува течение на сили, на даване и приемане. При друго излизане на сцената, да пееш, лицето ще бъде друго.
Окултният певец не трябва да си служи с грубо блъскане на въздуха, при образуване тоновете в ларингса! Окултният певец се стреми да оцвети тоновете си, които се образуват в неговия ларингс, с един и същ цвят. Гласните букви а, е, и, о, у, ю, да не се оцветяват различно. Добре е певецът да пее упражнения на един и същ тон, с различни гласни, или различии срички и думи, като се внимава, да не се оцветяват различно при различните гласни и съгласни. Когато певецът пее висок тон и слиза надолу, обикновено той понижава. Затова той трябва да внимава, първият тон, при слизането, да бъде чист и следващите слизащи тонове да не ги пее отпуснато, но с контрол на слуха и мисълта си. Когато се изпеят различни гласни върху един и същи тон, те ще се изпеят с различното използване на ларингса, според неговите възможности. Когато певецът пее гласната А, той трябва да държи устата си, като че ли пее гласната О и да мисли, че пее гласната О.
Учителю, помогнете ми да издържа изпитите си! Да не излизам от Рая! Да ликвидирам кармата си в операта и да добия абсолютната свобода!