Утринни слова - Пета година (1935-1936)
Изгрев и залез
Размишление.
Всеки преживян ден има свое предназначение. За да се разбере това, нещата трябва да се съпоставят. В разбирането и прилагането на нещата се крие силата на човека. Често хората се отегчават от повтарянето на едни и същи неща. От друга страна се казва, че повторението е майка на знанието. Значи, отегчаването е резултат на неправилното и еднообразно повтаряне на нещата. Ако в повторението има разнообразие, хората не биха се отегчавали. Какъв смисъл има да ти се повтаря много пъти онова, което си разбрал и научил добре? Например, роден си в България, майка ти и баща ти са българи, учил си в български училища и, който те срещне, пита те, знаеш ли български език. На едного казваш, че знаеш, на втори, на трети казваш и най-после се отегчаваш да отговаряш на един и същ въпрос. Избягвайте да си задавате еднообразни въпроси, отговорът на които е на лице, очебиен. Друг е въпросът, ако запитате някого, какви са отличителните черти на българина, на християнина, на вярващия или на ученика от новото учение. Музикантът се отличава със способността си да свири и да разбира музиката, певецът – със способността си да пее. Каквото и да е постигнал човек, много още има да учи. Има неща, за които той дори не е сънувал, толкова далечни са те за него. Десетки и стотици години ще минат, докато той започне да мисли за тях. Още повече години ще минат, докато се реализират. Това е въпрос на далечното бъдеще.
Какво представят миналото, настоящето и бъдещето в човешкия живот? Миналото може да се уподоби на залеза на слънцето, настоящето – на пълния ден, когато слънцето е на зенита, а бъдещето – на изгрева. Обикновено хората обядват в 12 часа, когато слънцето е на най-високата си точка. Ако мислите криво, ще извадите заключението, че настоящето е момент на ядене. Но човек не яде само на обед. Той яде и сутрин, и на обед, и вечер. Значи, настоящето е пълният ден; в него влизат и миналото, и бъдещето. Ако не се мисли така, ще излезе, че денят е само обед или пладне. В същност, пълният ден включва изгрев, пладне и залез. Ако кажем, че бъдещето е далеч от нас, трябва да отречем изгрева. Ако кажем, че миналото няма отношение към нас, трябва да отречем залеза. Това е невъзможно. Колкото и да е противоречиво това, без противоречия не може. Ще мислите, ще разсъждавате, да си изясните противоречията. Така, именно, ще разберете, че има привидни противоречия, както и съществени, които трябва да различавате.
Като говорим за изгрев, пладне и залез, разбираме проява на различни същества. Изгревът е проява на ангелите, пълният ден, т. е. пладне, зенитът е проява на Бога, а залезът – проява на човека. С други думи казано: Бъдещето е на ангелите, настоящето – на Бога, а миналото – на човека. Значи, човек живее в миналото. Той се въодушевява от това, което е направил в миналото, и от това, което е бил в миналото. Всеки си мисли: Какъв бях едно време! Какви възможности имах едно време! Миналото е залезът на живота. Обърнете тази страница, направете един полукръг и спрете се пред изгрева, дето са ангелите. Като минете през тях, ще дойдете до зенита, до Божествения свят. Не минете ли по този път, не можете да се справите с противоречията. В човешкия живот противоречията са неразрешими, в духовния или ангелския свят – наполовина разрешими, а в Божествения свят – напълно разрешими. При Бога не съществуват никакви противоречия. Там всички части живеят в съгласие и единство. Как ще се сърдиш на лявата, или на дясната си ръка, че са ти ударили по една плесница? Ако им се сърдиш, те ще се откажат да ти служат.
Представете си, че ви поканят на угощение. Яденето е вкусно, добре приготвено,. но ръцете ви не се мърдат. Какво ще правите без ръце? Ето защо, когато се говори за прощаване, ние имаме предвид правилните отношения между частите и цялото. Цялото не може да не прощава на частите; и частите не трябва да се сърдят на цялото. Каквито погрешки и да правят ръцете, човек е готов да им прости. Ако не им прощава, те ще се откажат от него. Следователно, когато Божественото съзнание се пробуди, човек гледа на всички хора, на всички живи същества, като удове на своя организъм и е готов да им прощава. Защо и вие да не гледате на всички хора като удове на Божествения организъм, в който всички живеят? Ако някой те удари с ръката си, считай, че дясната или лявата ръка на Бога те е ударила. Ще се сърдиш ли на Бога? Колкото можеш да се сърдиш на краката, на ръцете, на очите, на ушите, на устата си, толкова ще се сърдиш и на Бога. Който се сърди на ръцете и на краката си, осакатява; който се сърди на очите си, ослепява; който се сърди на ушити си, оглушава; който се сърди на устата си, онемява. Какво придобиваш със сърденето?
Това е нов начин на мислене, нова философия, която прилагат всички напреднали същества. Като прощавате, и вие ще се домогнете до тази философия. – Да прощаваш, това е мекушавост. – Не е мекушавост, но правилно разбиране и отношение към нещата. Как да не простя на ръката си? Ако не и простя, тя ще се откаже от писане, от работа и, в края на краищата, ще бъде зле и за мене, и за нея. Тя ще се атрофира и ще стане негодна за работа. Кажа ли и, че я обичам, тя е готова на всякаква работа. Няма същество в света, което да не е готово да се жертва за любовта. Човек всичко прави за нея. Въпреки това, хората страдат от любов. Това се дължи на неразбраната любов.
Всички трябва да имат прави възгледи, прави разбирания. Някой ден се случват големи нещастия на човека, и той казва: Не искам да си спомням за този ден. – Това е криво, изопачено разбиране. Не казвай, че не искаш да си спомняш за този ден, но кажи, че втори път не желаеш да преживееш това, което ти се случи този ден. Сам по себе си, денят носи нещо хубаво. Следователно, не можете да не желаете дните да се нижат един след друг. Всеки ден носи своето благословение.
И тъй, причината за недоволството и неразбирането между хората е в самите тях а не отвън. Например, някой е недоволен от приятеля си, мисли, че причината за недоволството му е в него. Обаче, той не си дава отчет, да види, че причината за неразбирането и недоволството му е в самия него. Той страда от болка в ръката си и, който го бутне на болното място, му причинява страдание. Той се сърди даже и на приятеля си и е недоволен от него. Всъщност, вината не е в приятеля му, а в болната ръка. Ако ръката му беше здрава, той щеше да се ръкува с приятеля си сърдечно и, както и да го бутне, няма да му причини никаква болка. Ето защо, преди да сте недоволни от близките си и да търсите причината за всичко в тях, потърсете я в себе си. Ако стомахът ви е разстроен и някой ви предложи да ядете, кой ще бъде причина за болките, които ще преживеете: вие или приятеля ви, който ви кани на обяд? Вината е във вас, във вашата неразумност. Вие трябва да бъдете разумен и предвидлив, да знаете сам да се пазите. Който боледува, сам трябва да се пази. Иначе, ще търси причина в другите и никога няма да разреши задачите си.
Ще кажете, че Бог създаде и злото, и доброто; следователно, и лошите дни са от Него. Не е така. Бог създаде деня, но не и лошите, нещастни дни. Ангелите създадоха изгрева, утрото. Бог създаде пълния ден, а човек – залеза. В Божествения свят съществува само изгрева на слънцето, а в човешкия – залез. Хората накараха слънцето да залязва. Например, някой човек е добре разположен, радва се на своето вътрешно, духовно настроение. Обаче, случва му се една малка неприятност и той веднага изгубва разположението си. След това казва: Ще се търпи, няма какво да се прави, Бог е наредил работите така. – Вината е в самия тебе. Ти не можеш да запазиш разположението си. В тебе става изтичане, благодарение на което губиш нещо ценно. Ангелите носят началото на щастието, Бог носи пълното щастие, а хората носят своето нещастие. Който може да се свърже с ангелите и с Бога, той живее в щастието на деня. Ангелът му носи началото на щастието, а Бог го държи в пълното щастие. Който е внимателен, ще запази щастието си. Задачата на човека се заключава, именно, в това, да запази всичко, което Бог му е дал. Бог ви е дал очи, уши, ръце, крака, тяло, които трябва да пазите. Ако четете и работите при голяма светлина или при силен огън, може да повредите очите си. Ако работите и се движите чрезмерно, може да повредите ръцете и краката си. Във всичко се иска умереност. Не е позволено на човека да се пресилва. Казва се за нещо: Пази го като очите си! Очите, като важен и деликатен орган, се взимат за мярка, как да се пазят всички ценни неща. Какво по-ценно нещо има човек от тялото си? То е неговият инструмент, с който трябва да си служи през целия си живот.
И тъй, пазете всичко, което ви е дадено. Ще кажете, че Господ пази човека. Наистина, Бог пази човека, но ако и сам той не се пази, ще бъде поставен на големи изпитания. Който слуша Бога и изпълнява Неговата воля, всякога се намира под крилата Му. Казано е в Писанието, че Бог ни е написал на дланта си. От нас зависи да остане името ни за вечни времена написано на Божията длан, или да се заличи. – Как става заличаването? – С неправилния живот. Някой работи на нивата, занимава се с земеделие. Обаче, като стане религиозен, напуща нивата си и казва, че иска да работи за Бога. Той не разсъждава право. И като вярващ, и като безверник, еднакво ще работиш. Докато не ликвидира с погрешките си, човек няма право да се отказва от работата си. Ще работиш като земеделец още няколко години, докато и говедата ти разберат, че с тебе е станала промяна, Щом престанеш да ги бодеш с остена си, да ги пресилваш в работата им, те казват: Нашият господар се измени, стана добър човек. След тяхната преценка ще дойде освобождаването. Той има право вече да напусне земеделието и да залови друга работа. Ако си ученик, ще учиш, докато свършиш поне гимназия, но с отличен успех и примерно поведение. Кажеш ли една лоша дума, поведението ти ще се развали и ще останеш назад в развитието си.
Това се иска от всички хора, безразлично, дали са занаятчии, ученици, свещеници и др. Който е пропуснал нещо в работата си, колкото и да е напреднал в известно направление, непременно ще го върнат назад, да запълни празнината. Каквито са били отношенията му към хората, такива ще имат и те към него. Затова е казано, че каквото правиш, това ще ти се върне. Тази мисъл е изказана в Евангелието със стиха: „С каквато мярка мериш, с такава ще ти се отмери.“ Закон е: всяка отрицателна мисъл, или всяко отрицателно чувство, които отправяте нагоре, винаги се връщат към вас. – Защо? – Понеже те са направени от гъста, тъмна материя, която не възлиза нагоре. Щом паднат върху вас, тежестта им се удвоява. Бъдете внимателни в проявите си, за да не пукнат главата ви и ви осакатят. Пазете се от отрицателното в живота като от огън. Друг е въпросът с положителните мисли или чувства. Те са направени от лека, ефирна и светла материя, поради което възлизат нагоре и отиват към своята цел. Няма мисъл, добра или лоша, която, като свърши работата си, да не се върне при източника си. Една българска поговорка казва: „Плодът не пада по-далеч от корена си.“
Права мисъл е нужна на човека. Като мисли право, той лесно изправя погрешките си. Който не мисли право, търси вината за своето нещастие в близките си. Той казва: Нещастен съм, но затова са виновни жена ми, децата ми. Той има жена и деца, лесно хвърля вината върху тях. На кого ще хвърли вината онзи, който няма жена и деца? И той е нещастен, но нещастието му се дължи на факта, че няма жена и деца. Значи, недоволството е вътрешно състояние в човека, а не външно. Никой не може до бъде щастлив външно. Поводът за щастието е вътрешен. Следователно, не е важно, дали жена ти е жива, или е заминала за другия свят. И при едното, и при другото положение ти можеш да бъдеш или щастлив, или нещастен. Ако жена ти е на онзи свят, ти трябва да знаеш, какъв е поводът за нейното заминаване. Ако имаш добро разположение на духа и го изгубиш, трябва да знаеш причината за това. Никой не е причина, освен ти сам. Докато мислите, че не всичко, което Бог е създал, е добро, вие сте на крив път. За да излезете от този път на разсъждение, ще знаете, че всичко, което Бог е направил, е добро. Приеми в себе си, че всичко, създадено от Бога, е добро и за нищо не роптай. Всяко страдание, всяка болест, беднотия, които идат от Бога, са приятни. Понеже Бог е благ, добър, на всички помага и лесно превръща злото в добро, беднотията в богатство, невежеството в знание, болестта в здраве. Наистина, Бог е благ, но от човека се иска вяра. Като вярва в Него, всичко се превръща в добро. Щом изгуби вярата си, веднага идат изпитания и страдания.
Страшно е положението на онзи, който изгуби вярата си. Без вяра, човек е изложен на големи съмнения и колебания. Той не може да задържи в душата и в сърцето си състояние на абсолютна вяра. Все ще се натъкне на нещо отвън, което ще разколебае вярата му. Все ще мине някаква чужда мисъл в главата му, че Бог не мисли за тебе, не те обича, забравил те е и т. н. И светията може да изпадне в такива изкушения. За да не им се поддава, той е крайно внимателен, пази съзнанието си постоянно будно. Той не очаква на любовта на хората и се стреми, във всички случаи в живота си, да проявява своята любов. Не е лесно да обичаш хората, особено когато мнозина не те обичат. Ти си длъжен да не им обръщаш внимание и да мислиш, че всички те обичат. Това е един от трудните изпити за светиите. Малцина могат да го издържат. Повечето светии пропадат и се връщат назад. Трябва да бъдеш голям, велик светия, за да издържиш този изпит. Затова, именно, Бог е снизходителен даже и към светиите, понеже пътят им е труден. Снизхождението се заключава в това, че се дава възможност на човека да се явява по много пъти на изпит. Докато не научи уроците си и не издържи изпитите си, той има право да се явява на изпит. Най-малко сто пъти има право да се явява на изпит по един и същ предмет.
Сега, да се върнем към необходимото и същественото за човека. От какво се нуждае човек? – От мекота. Едно от важните условия, при които човек може да постигне своите желания, е мекотата. Тя е мярка, основа, почва, плът, материал, средство, възможност за постигане и реализиране на човешките идеали. Без нея нищо не се постига. И да се придобие нещо, то е временно. Как можеш да работиш без материал? Нямаш ли материал за работа, ти ще останеш само с въображението си. Кой земеделец може да изкара жито без нива, без рало и впрегатен добитък? Какъв учен е този, който няма книги и научни пособия за работата си? Значи, възможностите за работа, за постижение и за развитие се крият в мекотата. Прилагайте мекотата, за да се ползвате и вие, и вашите ближни от нея. Съвременните хора прилагат мекотата си, но отчасти. Всичко, което се прилага отчасти, дава частични резултати. Това е все едно да си служиш с известна енергия и да използваш минимално количество от нея. Човек трябва още да расте, за да дойде до положение да се ползва от всичката енергия. Затова апостол Павел казва: „Отчасти знаем, отчасти пророкуваме.“ Благодарение на частичното знание на нещата, геологът изследва земните пластове, химикът изучава елементите и техните съединения, астрономът и астрологът – звездите, планетите и влиянието им върху човека.
И тъй, ако ви питат, какво представя новото учение, ще кажете: Новото учение има за цел да изправя погрешките на старото, да изправя и допълня сегашното знание и да въведе човека в истинското, безгранично знание. Ще кажете, че ви е дотегнало да се изправяте. Следвайте пътя на учителите, които поправят стотици тетрадки. Как не се отегчава учителят? Взима червено мастило и изправя погрешките на учениците си. Някои ученици не са доволни от учителя си, намират, че е голям педант, поправял и най-дребните погрешки. Не се сърдете на учителя си, но радвайте се, че има кой да ви изправи и помага. По-добре ли е да си мислите, че нямате погрешки и сте изправни във всичко? Разумният ученик е доволен от учителя си, колкото и да е строг и взискателен. Той внимателно разтваря тетрадката си, гледа погрешките си и ги изправя. Докато си ученик, все ще правиш погрешки. Не се учи лесно математика; не се учат лесно езици. Ще научиш един език на физическия свят, но след това ще научиш същия език в ангелския свят. Като го научиш там, ще отидеш в Божествения свят да го усъвършенстваш. Така е не само с езиците, но с всеки предмет, който изучавате на земята.
Човек е дошъл на земята да се учи. Земята е велико училище. Следователно, няма по-голямо благо за човека от това, да се учи и ученик да бъде. Обаче, повечето хора не обичат да учат. Като свършат едно училище, не искат да следват друго. Те се отегчават от ученето. Важно е човек да придобие навик да учи. Така той ще гледа на всички мъчнотии и изпитания като на уроци, с които лесно ще се справя. Какво ще правиш, ако не учиш? Какво ще правиш, ако не господаруваш? Ще кажеш, че искаш да станеш учител или господар. За да станеш учител, трябва да минеш известна школа. А да станеш господар, трябва да си минал през всички изпитания, които животът може да ти даде, Само светията може да бъде господар. И той не казва за себе си, че е господар, но служител на Бога. Който не е готов да бъде господар, той си създава тежка карма. Как постъпва господарят със своите подчинени? Ако е готов да господарува, той постъпва разумно и справедливо с подчинените си. Ако незаслужено е станал господар, той сам си създава нещастия. Като не може да търпи някого, наказва го, докато го омаломощи. Това не е господарство. Лесно е да кажеш, че не можеш да търпиш този или онзи и да търсиш начин да се освободиш от него. Запитайте се първо, търпи ли го Бог. Ако Бог го търпи и обича, вие още повече трябва да го търпите.
Знаете ли, кого Бог обича и кого не обича? Вие не сте изучавали това, а трябва да знаете, че Бог обича и онези, които никой не обича. Към тях е насочено най-много вниманието Му. Бог отправя едното си око към онези, които мнозина обичат, а двете си очи към онези, които никой не обича. Това е много естествено. Той знае, че любимците на хората са обиколени с внимание, с любов, с грижи, поради което съзнанието им е далеч от Бога. Онези, които не са обичани, отправят погледа и съзнанието си само към Бога. Те мислят за Него, и Той мисли за тях. Ако и Бог ги изостави, те ще изпаднат в отчаяние. Ето защо, когато сте отчаяни, обезсърчени и изоставени, знайте, че има Един, Който ви обича и всякога мисли за вас.
Приложете мекотата в живота си, за да се ползвате от всички блага. Приложете мекотата, за да не изгубите условията и възможностите в живота си. Който губи добрите и благоприятни условия, той е в положението на обран поп. Той е изгубил своите добри мисли, чувства и постъпки. Един поп забогатял. Понеже добре изпълнявал службата си, пасомите му го обичали и щедро го възнаграждавали. Един ден той решил да напусне службата си, да си почине малко и да поживее за себе си. Случило се, обаче, да го оберат разбойници, и той изгубил всичко. Като останал без пет пари в джоба си, принудил се отново да стане поп и да продължи работата си.
Какво означава думата „поп“? – Папа, баща. Пазете се да не изпаднете в положението на обран баща, който изгубил жена си и децата си. Децата представят добрите мисли, желания и постъпки, които човек отхранва в себе си. Пазете се да не ги изгубите. Божествените мисли, чувства и постъпки не са нищо друго, освен огърлицата на човешката душа, украсена с скъпи диаманти и бисери. Радвайте се на красивите мисли, чувства и постъпки, като огърлица на вашата душа. Те са дар от Бога. Пазете свещено тази огърлица.
Радвайте се на всичко, което Бог ви е дал. Това е правият път, по който ученикът трябва да върви.
– Божият Дух носи всичките блага на живота.
29. Утринно Слово от Учителя, държано на 19 април, 1936 г. 5 ч. с. София. – Изгрев.
- ) ІІ. Послание към Солуняните, 3 гл.