Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева
ИЗГРЕВА
Поради ред неудобства трябваше да напуснем квартирата, която държахме на улица "Кракра". Моят брат, по-добре запознат и с по-голям опит по жилищните въпроси, дни подред се блъскаше да търси квартира, докато наистина намери една стаичка, но с наем 1000 лева на месец. Това беше равно на половин заплата на сравнително добре платен чиновник. За скромните ни материални възможности, при които бяхме поставени, такъв висок наем беше извън нашите сили. В такова положение бяха и други наши приятели студенти, дошли от провинцията. Но всякога напрежението ражда в човешкия ум идеи. Така че ние решихме да си направим жилище, някъде в непосредствена близост до Изгрева. Пари за място нямахме. Намери се обаче човек, който имаше място, граничещо до Изгрева. Той се съгласи срещу скромен наем да ни разреши да си построим там дъсчена къщичка. По това време да се купи място и жилище беше толкова лесно, колкото сега да се купи торба с картофи, стига да има човек пари, но ние нямахме.
Само няколко години след Първата световна война, чудовищна стопанска криза заля света. С ярко изразени признаци, това нещастие бързо връхлиташе върху човешкия род, спусна се и върху нашата малка България. То беше породено от непрогледната тъпота, скованост и липса на смелост да се разкъсат отживелите времето си, неподходящи за бързоразвиващото се човешко общество порядки и разбирания на хората, които управляваха финансите на всяка страна в света. Те не стигнаха до идеята, че при наличието на стоки, както беше тогава, само интензивната обмяна на стоките чрез парите е в състояние да разреши стопанската криза. Обаче поради слабото им обращение, парите имаха твърде голяма стойност. Предлагаше се всичко, движими и недвижими ценности, но малко се купуваше, по липса на парично обращение, а не затова, че нямаше нужда. Някаква демонична ръка беше се разпростряла над човешкия род и беше парализирала инициативата и творческия замах в него. От една страна, имаше хора с крещящи нужди от най-различно естество, а от друга - складове, претъпкани със същите тези стопански ценности, от които те се нуждаеха. Това създаваше големи трудности за живота, имахме си ги и ние младите, които искахме да живеем по-добре. И то защо - защото нямахме пари и не можехме да намерим начин, с нашия честен труд да ги имаме, тъй като не се намираше и работа. По онова време стопанският живот просто замря и всеки, който имаше пари, здраво ги стискаше.
За реализирането на нашия план - дървена къщичка - не бяха необходими много средства. Но да се търсят заеми, когато тъй ревниво се пазят парите, беше много неудобно. Все пак стана някакво чудо и ние ги намерихме. Когато човек има чисто и искрено желание да постигне нещо, задоволяващо неговите насъщни и справедливи нужди, Разумният свят всякога ще му се притече на помощ и ще го улесни в изпълнението на неговата задача. Така стана и с нас.
Събрахме се пет души приятели, все с крещящи нужди за жилище. Един от тях беше Георги Радев. Изключително интелигентен и начетен наш брат, който следваше математика. Той знаеше добре европейските езици и през свободното си време превеждаше книги, предимно из областта на окултните науки. Той преведе "Астрология" от Сефариал. "Хирология" от Вреде, една интересна книга за значението на формите и чертите на лицето, а също и така нашумелия по онова време роман "Занони" от Едуард Булвер Литон. Георги беше също ценен сътрудник в издаваното от нас списание "Житно зърно". По-късно написа и няколко оригинални трудове: "Учителя говори", "Живот за цялото", "В царството на живата природа".
Събрахме се и с Димитър Стоянов - Димитрий. Той беше брат с редки технически дарби и рационализаторски хрумвания, работеше в много известната по онова време печатница "Стайков", където изработваше от дърво големи афишни букви.
Присъедини се и Никола Нанков, брат с подчертан интерес към книгата като техническо произведение. Малко по-късно той издаде три книги, посрещнати с голям интерес от онези, които жадуваха за окултни знания: "Астрология", "Хиромантия" и книгата "Лица и души", която разглеждаше различните типове хора. И трите, както споменах, бяха преведени от брат Георги Радев.
Борис Николов, моят по-голям брат, беше студент по естествени науки, между другото имаше редки качества на строителството. Тях той особено добре разви, като работеше през ваканциите при Бертоли, който беше един от първите двама майстори мозайкаджии в България след Първата световна Война. И накрая моя милост, по онова време студент по математика.
Къщичката си направихме сами в ранната пролет на 1926 година. Тогава за такива леки строежи нямаше ограничения. Материали имаше обилно и преизобилно навсякъде, в най-пълен асортимент и предлагани с най-голямо внимание и любезност. Направихме къщичката по един своеобразен начин - сглобяема от дъски. Идеята беше дадена от двамата техници - Борис и Димитрий. Никой, който гледаше как я строим, не допускаше, че е собствен замисъл и изпълнение. Всички мислеха, че е някакъв американски модел. Завършихме я само за няколко дни. Така възникна първата постройчица в непосредствена близост до Изгревската поляна, а ние, петимата братя, бяхме първите постоянни заселници и уредници на Изгрева и така почти до самия му край. Къщичката се състоеше от две стаички - по-малка от около десетина квадратни метра и по-голяма от около четиринадесет. В по-малката се настаниха Димитрий и Никола, а в другата - останалите трима. От задната страна имаше малко килерче за багажите, а отпред, на южната страна, една верандичка допълваше нейния образ. Онези братя и сестри, които имаха голям житейски опит, като гледаха къщичката, изградена от тънките двусантиметрови дъски, клатеха глава и казваха: "Докато е топло ще бъде добре, а през зимата как ще се живее в нея?" Като наближи зимата, облицовахме я отвътре с дебела амбалажна хартия. Така при запалена печка, даже и тогава, когато беше твърде студено, вътре ставаше приятно и уютно. Така, без особени трудности, прекарахме студените и дълги зими през 1928 и 1929 година. Явиха се приятели, които обясниха чудото, като напомниха, че в Сибир се строят къщи предимно от дърво и уточниха, че една дебела дъска от три сантиметра, пази не по-малко от зид, дебел тридесет сантиметра. Тази малка къщичка, стана център на интензивен братски живот. Идваха братя и сестри от София и провинцията, споделяха се и се разискваха въпроси от най-различно естество, с идеи предимно от духовен характер. Животът в нея беше част от общия братски живот в салона на улица "Оборище" №14, а след това в салона на Изгрева. Тази къщичка изгоря, изчезна по времето, когато беше пометено и разрушено всичко скъпо за нас на Изгрева. Тази малка постройка, като че ли отвори някаква врата към един нов свят за очите на приятелите и те разбраха колко по-приятно е да се живее на Изгрева, отколкото в София, потънала в прах и изпарения. И всички с неудържим устрем, особено онези, които нямаха свое жилище, се впуснаха да купуват места с цел да построят и те нещо. Разбра се от всекиго, че Изгрева, разположен на доминираща над София и софийското поле височина, и намиращ се в непосредствена близост до борова гора, която беше стена за вредните градски изпарения, е много хигиенично и приятно място за живеене. Учителя насърчаваше закупуването на места. Той е и съветвал да се закупят от Братството всички места в границите между боровата гора, шосето за Дървеница и околовръстната линия, която минаваше под Изгрева. Също така е искат онези от приятелите, които ще си закупят места в тези граници, да не ги ограждат всеки поотделно, да не ги обособяват като нещо строго определено свое, а да бъдат общи места, без частни огради. Да има само една ограда, около всички братски места. Желанията си Учителя всякога е изказвал във възможно най-мека форма, без да има в тях най-малката отсянка на твърдост или заповеднически характер. Материалните въпроси на Братството се уреждаха от група по-възрастни братя, с опит по стопанските въпроси. Някой с подчертан хумор ги беше нарекъл "Синедриона". Тези братя пристъпиха към изпълнение на взетите решения, но не се постараха да следват точно това желание на Учителя. Закупуването на места около Изгрева за съжаление ставаше стихийно. И когато по-късно потърсихме възможности за изпълнение плана на Учителя, който искаше да приложим, те вече не бяха налице. Веднъж сестра Елена, стенографката, запитва един от членовете на Синедриона защо не са послушали да закупят онези места, които Учителя посочваше. Братът с искрено съжаление отговорил: "Ние се смятахме за много умни, мислехме, че много разбираме и си казахме кой ще закупува и ще дава пари за такива пущинаци?"
Освен поляната, Братството успя да закупи само някои съседни места до нея. Учителя е посочвал да се закупи също така и цялото място зад линията - до рекичката, където сега е къпалнята "Дианабад". Това място беше пусто, занемарено, почти празно, цялото буренясало. То беше собственост на някакъв софийски богаташ, който си бе построил там вила, но при пожар, тя изгаря до основи и оттогава той всичко изоставил. Макар и така опустошено, това място беше голямо и между другото покрай него минаваше бистра рекичка. Чух един път Учителя да казва, че е дал идеята на един богат наш брат да закупи това място, но той все отлагал и накрая не приел.