от ПорталУики
Направо към: навигация, търсене

1914г.

  • Вие влизате, например, в едно музикално училище, не само да слушате, но и да се учите. Дават ви цигулка, дават ви лък, поставят ви струни на цигулката, научават ви как да я нагласявате; дават ви учител, да ви учи на основните правила на музиката, и почвате да упражнявате вашия ум, вашите ръце, вашите пръсти. И по тоя начин, с течението на времето, вие усвоявате изкуството на един отличен виолонист.

"Необходимостта да познаваме Бога"21.09.1914г.

Сила и живот, I серия (1914)


  • Когато влезете в една съвременна концертна зала, за да послушате един симфоничен оркестър, ако имате тази способност да наблюдавате, вие ще видите, че най-първо, когато дойдат свирачите със своите инструменти, които са повече струнни, те ги изваждат из кутиите, след това почват да нагласяват цигулките, да определят тоновете на жиците, които са опнати някои повече, други по-малко. В това нагласяване има известно съотношение. И след като нагласят инструментите по известни тонове, тогава вземат лъка и започват да свирят. Знаете ли колко време трябва на един цигулар, за да може да влезе в един симфоничен оркестър, за да може да владее своя инструмент, своя лък? Най-малко трябва да посвети 12 години на специално обучение. У нас обикновено казват, че онзи, който свири на цигулка, е циганин – такова е прозвището на цигуларите. Но в този инструмент има известна емблема. Можем да кажем, че цигулката е най-съвършеният инструмент, който от 300 години, откак великият майстор Страдивариус го е направил, не е претърпял изменения, защото почти е достигнал своето съвършенство. Цигулката мога да уподобя на човешката душа: в нея има четири струни и един лък. Цигулката – това е човешката душа; струните – това са четирите човешки темперамента. Човешката воля можем да сметнем за лък. Един цигулар, когато отиде да си купи струни, ще каже: „Дайте ми еди-коя струна – „ми“, „ла“, „ре“ или „сол“, и когато се завърне вкъщи, той знае къде да тури всяка отделна струна. В човешкото естество има, казахме, четири темперамента – холеричен, флегматичен, сангвиничен и нервен – това са четири състояния у човека. Те съответстват на човешката душа, ум, сърце, живот. Това са четири главни струни, които трябва да знаем как да навиваме и отпущаме. И когато нагласяваме своя ум и своето сърце, трябва да знаем да ги нагласяваме на един и същ тон. В цигулката четирите жици са нагласени на четири различни тона, като между всяка жица има също четири различни тона, т.е. всяка следваща жица е с четири тона по-високо стегната от предходната. Като нагласите цялата цигулка, имате 4 Х 4 = 16 тона, стъпала, по които струните са нагласени. Когато цигуларят нагласи своята цигулка, взема лъка и започва да свири. И цигулката е именно единственият инструмент, на който се свири на кръст, инструмент, който образува най-приятната музика, който с тоновете си най-много се приближава до човешкия глас. Следователно, когато нагласите вашата цигулка и вземете лъка, вие образувате онзи кръст, от който сега все плачете и казвате: „Защо, Господи, ни даде този тежък кръст!“ Аз ви казвам, че Господ ви е дал един прекрасен инструмент, но не знаете как да го нагласявате, и поради това го носите на гърба си като тежък товар. Снемете го и почнете да го нагласявате да свири. И когато апостол Павел казва: „Аз ще се похваля с кръста“, какво вие подразбирате? Аз виждам навсякъде хора, които носят тия кръстове, виждам ги по черквите и навсякъде, но не съм видял човек да свири на кръста си. Влезете в концертна стая и виждате, че на свиренето на кръст хората ръкопляскат, без да мислят, че и те имат кръстове, страдания, че и те свирят.Но най-важното в това свирене на кръст е пазенето на такт. Когато вдигне капелмайсторът своята пръчица и замаха с нея, всички трябва да внимават и да се ръководят от него. И движението на лъковете ни причинява известна приятност, защото лъковете вървят по известно правило. Та когато дойдем до дълбокия вътрешен смисъл на живота, когато нагласим неговите струни – умът, сърцето, душата, живота, и като впрегнем в работа лъка – човешката воля, чрез Духа на Капелмайстора, Който ще вдигне Своята пръчка, ние ще създадем най-приятната музика в живота си. И цигуларите, които свирят тъй приятно, получават много голяма заплата – по 4–5–6–700, 1000 лева на месец, само като движат своя лък. Христос често дохожда при вас и пита: „Знаете ли да свирите?“ Когато аз питам човека: „Знаеш ли да страдаш?“ подразбирам: „Знаеш ли да свириш?“ Не искаш да страдаш значи – ти не искаш да свириш. Онези, които не знаят да свирят, са мрачни; в тях нямам надежда. Казват: „Човек, който пее, свири, зло не мисли“. Човек, който страда, значи – той пее и свири в живота и се спасява. Цигулар, който свири, гладен остава ли? Който не знае, ще проси. Който знае и седне някъде да свири, той получава заплата от хората. Който знае да страда, той гладен никога няма да остане. И забележете, хората всякога се притичат да помогнат на оногова, който страда, тъй както дават на цигуларя. Когато аз остана да послушам как някой свири, а другите гледат само лъка как се движи, аз чувам и гласа на цигуларя и виждам дали той се е научил да свири или сега се учи. Ако се учи, той е новак, сега му преподават уроци, но след 12 години той ще бъде в симфоничен оркестър, и тогава вие ще плащата скъпо за един билет, да го слушате.Сега, когато ние научим този велик закон, да пеем и да свирим, казано на модерен език, или да страдаме, в християнски смисъл казано – тия думи за мене имат едно и също значение, – чрез страданието ние ще се доберем до онзи велик закон, безсмъртието – в него е всичката хармония, в него няма дисхармония. Христос, Който иде на земята, иде да научи хората как да пеят и свирят. Той ще ви научи как да стягате струните на вашата душа. Струната на душата е „ми“, най-горната струна, на ума – „ла“, на сърцето – „ре“, на живота – „сол“. Ето първият урок, който ще ви даде Христос. Много пъти се питат хората: „Защо Господ ми е дал това калпаво сърце?“ Дали сърцето е калпаво, или ти си калпав! Казват: „Защо Господ ми е дал този глупав ум?“ Умът ли е глупав, или ти си глупав! „Защо е дал Господ този безсмислен живот?“ Дали животът е безсмислен, или ти не знаеш защо е. Страданията – това са законите, чрез които Господ действа за нашето развитие. Ние трябва да пеем и да свирим – да чувстваме и мислим. Да мислиш значи да свириш; да чувстваш значи да пееш. Сега, ако двама съседи нагласят цигулките си и почнат да свирят, ще бъде много приятно. Аз преди година посетих една фамилия; бащата, майката, синът, дъщерята – всички свиреха; бащата взел цигулката, синът – баса и т.н.; всички имат с какво да се занимават. Повечето съвременни хора, мъжът, жената, децата, не знаят да свирят и като не вършат друго, почват да се бият. За тях, разбира се, животът е безсмислен. Христос казва: нагласете вашите цигулки, теглете вашите лъкове, научете се да свирите; като се съберете вечерно време, вземете да свирите или пеете под такт една песен, че после друга, трета, четвърта. Нахранете се, почнете пак. Легнете да спите; на другия ден хайде пак на работа в живота. Ако един цигулар трябва да иждиви 12 години 1–10-часов труд на ден, за да се научи да свири, ние, християните, колко трябва да свирим, за да се научим на Христовото възкресение? Една от слабостите на съвременната църква е, където мисли, че всичко с дар може да се получи. Господ може да ни даде цигулка, струни, лък даром, и учител може да ни хване и за него да плати, но ние ще трябва да иждивяваме на ден 10 часа, да се научим да свирим – упражнението трябва да бъде от нас. И онзи, който не може да се упражнява така, той е човек ленив, неспособен, той не е достоен за Царството Христово.Когато Христос казва на своите ученици: „Мир вам!“, ако бих ви изтълкувал тази фраза в нейния широк смисъл, то значи същото, както когато капелмайсторът вземе някоя симфонична ария, махне с пръчката и всички изведнъж слушат и започнат да свирят. Когато и Христос казва: „Мир вам!“, всеки трябва да се приготви със своята цигулка, със своя лък и да слуша този Божествен такт, който от единия край на света до другия постоянно се движи. Знаете ли кой е основният тон на вашата душа? Знаете ли да нагласявате вашата цигулка? Научете се да я нагласявате. Всяка сутрин, като станете, нагласете вашата нервна система. Малко сте се разсърдени, тревожни – това показва, че цигулката ви не е нагласена. Спрете се, нагласете я. И така, като я нагласявате постепенно, вашите тревоги ще изчезнат. Как ще нагласите вашата нервна система? Ще отидете да се помолите – молитвата, това е нагласяване. Някои питат: „Защо трябва да се молим?“ Да нагласите цигулката си. Щом така нагласите цигулката си, ще кажете на Бога: „Моята цигулка е нагласена“, и Господ ще ви каже: „Започнете работата на деня“. И мирът ще влезе посред вас, и работата ви ще спорѝ. И жената някой ден не нагласява хубаво цигулката и почне да бие ту това, ту онова дете; разбира се, тоя ден музиката не върви добре. Казва: „Защо ми даде Господ тия деца? Колко са опачни!“ Дали децата са опачни или майката, то е въпрос. Друг ден, когато е нагласена цигулката, всичко върви добре, а децата са същите. Та има нещо разгласено. Затуй, първото нещо, което трябва да правим сутрин, е да се молим – да нагласим своя ум, своето сърце, своята душа, своя живот, и така да се явим пред Бога на работа.

"Мир вам!"

Сила и живот, I серия (1914)


1917г.

  • „Онова, което Бог е съчетал, човек да го не разлъча". Съчетание съществува не само между душите, но и между тоновете. Последното съчетание наричаме "хармония". Ако разгледаме цигулката, ще видим, че тя е съставена от няколко части, но така наредени, че всички извивания и ъгли вървят към една права линия, която минава през средата на цигулката. Майсторът на цигулката така е съчетал линиите и ъглите й, че при докосване до струните й, всички звукове излизат от главния отвор в хармонично съчетание. И човек представя инструмент, подобен на цигулката, с четири добре изопнати струни. Струните на цигулката се различават не само по дебелина, но и по интензивност на звука. За да свири на цигулка, човек се нуждае още и от лък, с добре изопнати косми, да може, при докосване до струните, да се получават желаните тонове. Да знае човек да свири на цигулка, това значи, да е придобил едно от великите изкуства на живота. Когато детето започва да учи цигулка, в първо време, то скърца, взима фалшиви тонове. Колкото повече расте и се упражнява, тоновете стават по-чисти.Животът представя музика. Да живее човек правилно, това значи, да владее изкуството да свири. Човешкото тяло представя инструмент, специална цигулка, с която той свири; струните, това са четирите основни темперамента, чрез които човек се изявява. Четирите основни темперамента са: сангвиничен или въздухообразен, умствен или нервен, холеричен и флегматичен. Не е достатъчно цигулката да има четири струни, но те трябва да бъдат доброкачествени, да са направени от добър материал, да отговарят на известна дебелина. Същото се отнася и до темпераментите. Не е достатъчно да кажем, че някой човек е сангвиник, или умствено - нервен темперамент, но темпераментът му трябва да бъде доброкачествен. За да свири добре, цигуларят трябва да е даровит, да свири с душа, да има добра цигулка, добър лък, първокачествени струни. И тогава, като засвири, цигулката му ще издава чисти, приятни тонове. Някой запитва, какво остава от цигуларя, като вложи душата си в цигулката? Душата се проявява трояко: в областта на чувствата, на мислите и на постъпките. Когато душата се проявява в чувствата, последните вземат участие в свиренето: от цигулката се изливат меки, топли, хармонични тонове, като че тя сама говори.Един виден цигулар занесъл цигулката си на поправка, при един добър майстор, италианец. Майсторът поканил цигуларя да седне, да почака, докато се поправи цигулката, за да си я вземе готова. Като гледал, как майсторът разглобява цигулката с ножа си, цигуларят изгубил съзнание и припаднал. Защо изгубил съзнание? Защото, минаването на ножа по цигулката, му причинявало болка – част от душата му била вложена в цигулката.

"Бог е съчетал"13.05.1917г.

Все що е писано (1917)


1919г.

  • Българите трябва да бъдат истински християни, всеки да ги търси, както и до днес търсят цигулките, направени от Страдивариус и Амати. Вече триста и повече години са изминали от смъртта на тия майстори цигулари, но цигулките им не изгубиха своята цена. Ако и вие минавате за майстори християни, след триста години трябва и вашите цигулки да имат цената на тия на Страдивариуса. Той не правел цигулките си от материала на българските цигулки. Българинът прави цигулки от черничево дърво. Той не изучава качеството па дървото, разположението на жилките му, но гледа дървото да е сухо и започва да го реже. Страдивариус първо изучавал качеството на дървото, направлението на жилките, дебелината му. За него не е било безразлично, в каква посока вървят жилките на дървото. После той обръщал внимание на дебелината на долната и на горната дъска, съчетавал ги правилно. Само при това съчетание на различните елементи, той изкарвал от цигулките си прекрасен тон. В цигулката има една обща линия, в която се сливат всички тонове. Не се ли постави тая линия на място, цигулката не издава добър тон. Добра цигулка е тая, на която тонът наподобява човешки глас. Цигулката представя човешката душа, с която човек работи. След 300 години ще бъде ли по-разработена, отколкото е днес? Казвате, че душата няма форма. Вярно е, че душата няма форма, но тя може да се разработва. На кого ще я дадете вие: на Страдивариуса, или сами ще я дълбаете? Дайте цигулката си в ръцете на добър майстор, на Бога, Той да я обработи.

"Бог е говорил"09.11.1919г.

Да възлюбиш Господа (1914-1920)

1920г.

  • Всяко полюляване на листата на дърветата е тон, който, за неразвитото още ухо, се схваща като шум. Днес посещавате концерти, да слушате музиката на Шопен, на Моцарт, на Бетовен. Ако ухото на сегашния човек беше развито, той би предпочел да слуша музиката на люлеещите листа, отколкото тая на великите музиканти. За да свири добре, цигуларят трябва да вкара душата си в самата цигулка. Но така малцина свирят. Когато казваме, че някой музикант е вещ, разбираме, че той свири с душата си, т.е. по четирите формули. Освен вътрешните качества на цигуларя, нужно е и цигулката да има качества. Четирите струни на цигулката отговарят на четирите темперамента на човека. Между тях трябва да има правилно съчетание. Иначе, ще свириш без никаква хармония. Бъдещата майка трябва да разбира от това съчетание, за да създаде здрав, добре развит организъм на своите деца.

"Излязоха и завтекоха се"08.01.1920г.

Да възлюбиш Господа (1914-1920)

1921г.

  • Вземете някой цигулар, нали в музикално изпълнение се състои всичко, тъй както законите на музиката изискват? Тъй че когато изпълнява, да е доволен и самият цигулар, да са доволни и самите слушатели. Следователно външната страна на цигулката, този лък може да се изкриви хиляди пъти нагоре, надолу – всички тия изкривявания не важат, а важат ония тонове, които ще излезнат изпод лъка, за да се влеят в душата ви; това, което ще схванете и разберете, то е музика, а този лък, тази цигулка, това са само условия, при които туй, възвишеното, може да се предаде на душата ви. И следователно, при сегашните условия, всички хора мязат на цигулки. Цигулки са хората с по четири струни, опнати върху тях, и чакат някой да дойде да свири. Сега да не ме разберете криво. Аз бих желал тъй да свирите, както Паганини с цигулката си, да издавате ония Божествени тонове, и всеки, който ви слуша, да каже: „Тази цигулка е отлична“. Цигулката, то е вашето тяло, следователно трябва да дойде оня велик артист, вашият Дух, да се всели във вашето тяло и да свири. И ще почнат един ден тялото – цигулката, и Духът – цигуларят, да свирят. И ние можем напълно да знаем каква е цигулката на всекиго и какъв е цигуларят. Казват: „Погледни му живота“, т.е. виж го как свири, знае ли правилно да манипулира с лъка и какви тонове излизат, или пък не знае да свири. Но ако цигулката му скърца и струните му са разгласени, тогава не съществува връзка помежду им, може той да каже: „Моята цигулка е отлична, но вчера не бях в духа си, не бях разположен, обаче втори път, като ме слушате, какъв майстор съм аз, чакайте само“. Действително, във всеки живот има такива добри моменти, ние ги наричаме вдъхновление. Тогава и мъжът, и жената свирят добре и мязат на ангели в дома си; но когато си изгубят вдъхновлението, тогава казват: „Не си струва“.

"Още по-блажени са!"04.12.1921г.

Сила и живот, IV серия (1921-1922)




1922г.

  • Един велик виртуоз-цигулар отива при един майстор на цигулки да поправи цигулката му, на която не могъл да свири, защото имала някакъв малък дефект. Майсторът взима цигулката, удря я силно на земята и я разбива на десетина парчета. Като видял това виртуозът, хванал се за главата от ужас и скръб, че цигулката, най-скъпото му съкровище, отива: „Нищо, не бой се“, му казва майсторът. Той събрал всички тези парчета и образувал от тях една цигулка, 10 пъти по-хубава от първата, тъй че ако вашата цигулка се развали някой път и онзи майстор я хвърли на земята, не бойте се за тази цигулка! Този майстор ще направи нещо много по-хубаво, отколкото е била първата.

"Сродните души"01.01.1922г.

Сила и живот, IV серия (1921-1922)


  • Аз другояче зная: при болните ще ида с аптеката си, а между вас ще нося само цигулката на гърба си и като вляза в дома ви, ще свиря, и всичките ви деца и вие ще ме слушате и ще кажете: „Много хубави неща свириш, от Бетховен, от Моцарт, от Бах, я изсвири още едно парче – тръгнал да оправя света с цигулка“. Ако с цигулка не мога да оправя света, ще взема перото и ще стана поет. Дотам съм дошъл: още веднъж ако дойда в света, или музикант, или поет ще стана. Те са двете неща, които ще оправят света, те са останали вече: музиката и поезията. И аз искам вашият прозаичен живот да изчезне. Две неща остават чисти в света, те са: музиката и поезията, те са неопетнени още, всичко друго е оцапано. И следователно всички трябва да бъдем музиканти и поети.

"Които вас приемат"26.03.1922г.

Сила и живот, V серия (1922)


  • Аз често се изразявам, като казвам: „Да почерпим нещо от природата“. Туй изречение е, само по себе си, наполовина разбрано. Когато някой велик цигулар иска да изрази това, което е скрито в него, нему какво трябва? Една цигулка. Тая цигулка и този лък – това е природата, следователно чрез нея, чрез тази цигулка той може да изрази своето вдъхновение. Тази цигулка, като влезе в ръцете на цигуларя, говори отлично, тя оживява в ръцете му, но сложи ли я на земята, тя пак заспива. Следователно, аз казвам: Природата някой път е жива, а по някой път е спяща. Казвам: Трябва да идем в природата. Но кога да идем? Само когато великият цигулар свири в нея, когато Божественият Дух я взел в ръката си и всички сили действат както тази цигулка – тогава трябва да идем, а не когато цигуларят почива или Божественият Дух се е оттеглил. Любовта е като музиката, само двама велики музиканти, като се съберат, единият вземе първата цигулка, другият – втората, обичат се. Защо? – Двамата ходят заедно и дават концерти. Ако дойде третият, ще каже: „И аз ще дойда“, но него може да вземат да им варди цигулките, а на сцената сами ще свирят двамата. Това значи да се обичат. Казват, как ще се свири това нещо, проверяват, Любов имат. А други казват: „Да се обичаме“. Можеш ли да свириш на тази цигулка? Тогава може да се обичаме, а ако не можеш, ще пазиш кутията на цигулката. Ще пазиш тази кутия на Любовта, защото там, на сцената, ще бъде много трудно. Някой път ще слушаш, но и то е благодат. А като знаеш сам да свириш, друго нещо е с един свой приятел да свириш, друго нещо е да вземеш тази цигулка на Любовта заедно с Христа – само че аз вземам Христа в преносен смисъл, и ти с Него да свириш, а друго е някой да свири за Христа, а ти да слушаш отвън. Има разлика между свирене и свирене.


"Ученикът не е по-горен от учителя си"07.05.1922г.

Сила и живот, V серия (1922)


  • При един виден европейски професор по музика се явили трима ученици да се учат при него. Професорът се казвал Willson. Първият ученик казал на професора, че много обича музиката. Когато професорът оставал недоволен от него, ученикът се оправдавал с лошите условия, в които се намирал. Казвал: Господин професоре, ако имам обувки, здрави дрехи, ще имам разположение да свиря. А при това положение не ми се свири. Професорът го слушал и нищо не казал. Вторият ученик посещавал уроците по музика, но и той постоянно се оправдавал, че няма обувки, дрехи, няма своя цигулка и е принуден да свири с чужда цигулка. Професорът му го изслушвал, но и на него не казал нищо. Третият ученик, също беден, със скъсани дрехи и обувки, посещавал професора си, свирел с любов, учел уроците си и не се оплаквал, че няма дрехи и обувки. Щом дохождал в дома на своя професор, събува обувките си и започвал да свири. Професорът взимал цигулката си и двамата свирели. Ден след ден той успявал в музиката и се определил като добър, способен ученик.

"Станете да отидем"29.10.1922г.

Живият Господ (1922)


  • Може ли да се нарече музикант онзи, който държи цигулка в ръка? Може ли да се нарече пианист онзи, който свири на пиано? Да свириш на пиано, това не значи да движиш ръцете по клавишите отгоре до долу. Може ли да се нарече Божи служител онзи, който облича одежди на свещеник? Ние отричаме тези неща. Всеки може да се заблуждава от външната страна на нещата, но аз никога. 3аЩо? Аз съм художник, не приемам нещата на доверие. Като погледна рисунката на някого, казвам: Това не е картина, това са гарги. Вземи четката и ела да рисуваме заедно. Аз рисувам, и той рисува. Сравни сега твоята гарга с моята и виж разликата. Някой музикант дойде при мене и се хвали със знанието си. Казвам му: Това не е музика, така не се свири. Как се свири? Вземи си цигулката, и аз ще взема моята, да свирим и двамата. Молиш се и минаваш за набожен. Каква е твоята молитва? Можеш ли с молитвата си да се излекуваш? Оплакваш се, че те болят краката. Молиш се, но болката ти не минава. Защо? Молитвата ти е слаба, не е истинска. Спираш се пред един извор, който бучи, надалеч се чува бученето на водата. Ти си нервен, търсиш тишина. Започваш да се молиш на извора: Моля ти се, спри течението си. Престани да бучиш, нервите ми не понасят. — Слушай, приятелю, това е моето естество. Тук е моето царство. Ако не можеш да понасяш шума, иди някъде далеч, да успокоиш нервите си. Аз съм оставен тук, да свърша някаква работа, не мога да не вдигам шум.

"Защо не можахме"24.12.1922г.

Живият Господ (1922)

1925г.

  • Всеки един от вас може да направи този опит. Като направите първия опит, като се срещнем, ние ще се разберем тъй, както се разбират великите музиканти в един оркестър. Вие разбирате ли това нещо? Можете ли да се разбирате като някои велики музиканти? Като седнете там 30–40–50–100 първи цигулки, че като засвирят, като че една цигулка свири… Като засвирят ония 100 алта цигулки, като че една цигулка свири. Като засвирят онези 100 тенора, като че един тенор свири. Като засвирят онези 100 баса, като че един бас свири. В един симфоничен оркестър не свирят 100 баса, но аз ги взимам тъй, това е малко преувеличение. И в музиката има известни пропорции. Но, каква точност, какво изпълнение има! Майстори са тия хора! Друго нещо има в този симфонически оркестър. Като се вслушаш в него, като че нещо отдолу свири, като че се разлива някаква хармония и пак се губи; приближава се и се отдалечава. Владеят тия хора своето изкуство! Под техните тонове като че забравяш всичко и казваш: Колко е хубаво да се живее! Приятен е животът! Има смисъл да се живее! Но, колко скърби имаха тези музиканти, колко пъти се късаха техните струни! И затова днес всички казват: „Корените на знанието са горчиви, но плодовете – сладки“. В началото ще имате скръб, а в края ще имате радост.
  • Сега, аз искам всеки един от вас да има своя цигулка, че като засвирите всички под онзи хармоничен такт на великия капелмайстор, да се проявите като майстори и така да засвирите, че вашата скръб да се превърне на радост!


" Сега скръб имате"01.03.1925г.

Настанало е Царството Божие, VII серия (1924-1925)


1926г.

  • И нашите дрехи трябва да бъдат тъй съвършени, както е цигуката на Страдивариуса. И наистина, една цигулка, направена от един велик майстор, струва повече, отколкото много прости цигулки, направени от обикновената ръка на работника. Казвам: едно тяло, направено от един разумен човек, носи благословение и за самия човек, и за дома му, и за обществото, и за народа, и за цялото човечество.

"Давам власт"10.01.1926г.

Заведоха Исуса, VIII серия (1925-1926)


  • Всеки музикант трябва да знае, че свири за Господа, където и да отиде - в някое кафене, или в някой локал, или в някой салон. Той трябва да свири така, че всички, които го слушат, да оставят чашите си, да забравят всичко дребнаво в света и да кажат: всички ние живеем за тази велика идея! Ще кажете: възможно ли е това? Възможно е! Аз съм правил опити, със своята цигулка, но трябва настроение. Всякога човек не може да свири вдъхновено. За да свири добре, неговата душа трябва да влезе в цигулката. Не може ли душата на музиканта да влезе в цигулката, ако не е добър музикант, той не може да свири хубаво. Влезе ли душата ти в пианото, ти можеш да свириш; влезе ли душата ти в перото, ти можеш да пишеш; влезе ли душата ти в прането, ти можеш да переш.

"Приех от Отца Си"28.02.1926г.

Заведоха Исуса, VIII серия (1925-1926)


  • Ако имаме музиканти, те трябва да свирят за живота. Има случаи, където животът може да се добие чрез музиката. Знаете ли, колко е силна музиката? Има известни тонове, известни съчетания в музиката, с които може една канара да се разчупи на части. Например, трябват някому няколко камъка от дадена канара. Той отива с един цигулар при някоя канара и цигуларят свири, взима такива силни тонове, които са в състояние да разпукнат канарата. Той свири около ½ час и канарата се разпуква. Отделят се няколко камъка от нея. След това цигуларят прибира цигулката си и си отива вкъщи. Както виждате, много нещо прави цигулката. Не е вярна поговорката: цигулар къща не храни. Той къща не храни, но къща гради. Цигулар дом не гледа, но той сближава хората и ги жени. Без цигулар хората могат ли да се женят. Той като засвири, всички се хващат на хорото и заиграват. Цигуларят има мощна сила в света. Аз бих желал цигуларите в България да имат новите цигулки и да изпълняват новата музика. Ако имаше десетина такива цигулари, много нещо щеше да се направи. Искат ли някой път да се реформира българския кабинет, веднага ще извикат тия цигулари пред първия министър на кабинета. Те ще му засвирят тъй хубаво, че със своето свирене ще внесат нова светлина и нова разбиране в ума на този министър. След като му посвирят около ½ час, той ще извика другите министри на съвета, ще разгледат въпроса и положението ще се уреди. Цигуларите ще разрешат и въпроса за религията в България.

"В своите сили"27.06.1926г.

Заведоха Исуса, VIII серия (1925-1926)


  • Когато Любовта дойде между хора, които не са подготвени за нея, те изгубват своето предишно щастие; те изгубват и своята любов. Де отива любовта на двама млади, които са се обичали? Ще обясня тази мисъл с един пример. Какво става с великия цигулар, ако например, се скъса струната “ми” на неговата цигулка? Той изгубва четвърт от своята сила. Като велик цигулар той може да си послужи и със струната “ла”, да употреби нейните високи позиции, но все таки той е лишен вече от високите позиции на струната “ми”. Ако се скъса струната “ла”, той може да свири и на две струни. Най-после, той може да свири и на една струна, но този цигулар изгубва вече достатъчно от своята сила. На една струна може ли да се свири? Казват за Паганини, че той свирил и на една струна. Вие свирили ли сте на една струна, да знаете, как се свири? Някои хора казват, че и с едно око може да се гледа.

"Не Го приеха"28.11.1926г.

Затова се родих, IX серия, I том (1926)


1927г.

  • Или, как е възможно, цигуларят да свири хубаво, ако той не знае, как да държи лъка и цигулката си? Ръката на писателя и на цигуларя трябва да бъде съвършено свободна. Истинският цигулар не трябва да стиска силно цигулката си с брадата. Ако цигуларят е майстор, цигулката му ще прилепне добре и естествено до брадата му и ръката ще се движи свободно. При свирене на цигулка, има две течения, едно нагоре и друго надолу, които течения цигуларят трябва да уравновесява. Ако тези две течения са правилни, тогава и съзнанието на цигуларя ще бъде будно; ако те не са правилни, съзнанието му няма да бъде будно. Ако цигуларят няма будно съзнание, той силно ще притиска цигулката до брадата си, но тогава, ръката му няма да бъде свободна в движенията си.Казвате: какво ни интересува въпроса за цигулката и цигуларя? Говоря ви за цигулката и за цигуларя, защото ги уподобявам на хората и на техните отношения. Имате приятел, когото държите като цигулка, до себе си, и казвате: той трябва да бъде под мое влияние!

"Ще ви се даде"15.05.1927г

Вехтото премина, IX серия, IV том (1927)

1929г.

  • Трябва да се яви такъв цигулар в света, който да покаже на хората, че цигулката може да говори. Цигуларят трябва да изучава свойствата на тоновете. Вълните на тия тонове трябва да бъдат къси, а не дълги. Освен това, между тях трябва да има особено вътрешно преливане. Същевременно, цигуларят трябва да изучава и трептенията на човешкия глас, за да може да ги възпроизвежда чрез цигулката. Ако някой виден цигулар е научил изкуството да свири, не му остава нищо друго, освен да научи цигулката си да говори. И тогава, цигулката на френския цигулар ще говори френски; цигулката на германския цигулар ще говори на германски; цигулката на българския цигулар ще говори на български и т.н.Питам: ако такъв цигулар се яви на някоя сцена, кой не би го слушал? Това показва, че човешката душа може да се изрази чрез цигулката. Ако това се постигне, за човечеството е дошло зазоряването на шестата раса. В шестата раса цигулките вече ще говорят. Днес цигулката не може още да изрази вътрешни, нежни чувства и трепети на душата. Тя още не може да изрази и любовните чувства на човешкото сърце. За сега цигулката е дошла до положение да изразява само грубите човешки чувства, като страх, трепет, вълнение, буря, сътресение и т.н. Ако се намери цигулар, който може да имитира поне нежните чувства на сърцето, той е постигнал много нещо. Аз съм правил много опити с моята цигулка и съм дошъл до заключение, че съвременните хора не са готови още да слушат и да възприемат най-нежните тонове на цигулката. Един ден направих опит с един мой познат: започнах да свиря на цигулката си, да предавам нежните тонове на душата. Като послуша малко, той спря ръката ми и каза. Моля ти се, не свири повече. Не зная, какво ми става, но не мога да издържам тия тонове. Изсвири ми някое българско хоро. Има нещо страшно, нещо силно в тия тонове. Казвам: във всяко ново нещо, на което хората още не са привикнали, има нещо страшно и опасно за тях. Ако на тъжния човек свирите нещо тъжно, вие ще увеличите тъгата му. Обаче, ако му изсвирите нещо весело, вие можете да смените състоянието му, да го превърнете в радост. Тъжните, скръбните хора всякога обичат да дружат с весели, с радостни хора. Не е мъчно да стане човек добър. Не е мъчно да нагласи човек цигулката си.

"На Бога живаго"10.02.1929г.

Учителю Благи, XII серия, том I (1929)


  • Колкото и да ви убеждават в гениалността на някой музикант, вие трябва да го чуете, за да се уверите в истинността на това твърдение. Когато ухото на човека е свързано с неговото вътрешно съдържание, то най-добре определя гениалната музика. Какво нещо е човешката душа? Иди, послушай как тя пее и ще разбереш какво нещо е душата. Душата е велика певица. В нейното пеене има и музика, и говор, и мисъл. В свиренето има само музика. Когато слушате велика певица да пее, вие разбирате вече какво иска тя да каже. Ако слушате велик цигулар да свири, вие се наслаждавате от музиката му, но не разбирате какво иска да ви каже. При свиренето е нужно гадание; при пеене гаданието е излишно. Искате ли да чуете как пее душата, вземете си билет, колкото и да е скъп и идете в някой от световните салони да я чуете. За да чуе песента на душата, заслужава човек да работи цял живот, да спечели пари за един билет. Скъпо струват билетите за влизане в салон, дето пее царицата на света – човешката душа.Едно малко усилие е нужно, за да нагласи цигулката си. Щом нагласи цигулката си, той взима лъка и започва да свири. Обаче, ако дадете добре нагласена цигулка в ръцете на човек, който не знае да свири, той ще вземе цигулката в ръката си, ще я върти на една и на друга страна и ще каже, че или цигулката не е добра, или струните са лоши – все ще намери някаква погрешка. Всъщност, погрешката е в самия него. Човек е инструмент, който всякога трябва да бъде правилно нагласен. В съвременните хора има нещо разгласено, което трябва да се нагласи. Докато не се нагласи, те всякога ще се намират в особени положения. Човешкият ум и човешкото сърце трябва да се нагласят! Човешките дарби и способности трябва да се поставят на местата си. Някои мисли и чувства на човека са обтегнати повече, отколкото трябва, а други са разслабени. Първите трябва да се отпуснат малко, за да не изгубят своята пластичност, а последните трябва да се стегнат, да звучат добре. Нагласяването на струните в човека трябва да стане по онзи велик камертон, по който първоначално той е бил настроен.Сега, като говоря така, не мислете, че сте абсолютно разгласени. Има нещо във вас, което не е нагласено и то трябва да се нагласи. Затова и Христос е казал: „Едно ти недостига". Това значи, че една от струните на човешката цигулка е разгласена и той трябва да я нагласи.


"От всичките най-много"20.10.1929г.

Крадецът и пастирят, XIII серия, том I (1929)

1930г.

  • Следователно, хората могат да се разбират само тогава, когато между характерите и темпераментите им има пълно съответствие, т. е. правилно, хармонично съчетание. Две цигулки могат да бъдат в съгласие, когато и двете са нагласени по правилата на музиката: магаренцата им добре поставени, струните – добре настроени. Ако и цигуларите са в хармония помежду си, цигулките им ще звучат хармонично. Който чуе, как свирят, той ще остане напълно доволен. Човек представя цигулка с четири струни. На четирите струни отговарят четирите темперамента.


"Да се радват наедно"12.01.1930г.

Да ви даде, XIII серия, том II (1929-1930)


  • Ако ученикът има цигулка, а няма учител, който да го учи, цигулката остава безпредметна. Годините ще минават, цигулката ще се покрива с прах, а ученикът няма да научи нищо. Много от сегашните хора са прашясали като неупотребената цигулка. Те седят на едно място и чакат. Какво чакат? Те очакват да дойде Христос да ги спаси, да отвори вратите на Царството Божие и да ги покани да влязат.

"Както светът дава"02.03.1930г.

Делата Божии, XIII серия, том III (1930)


  • Двама майстори взимат две дъски от най-хубаво дърво, от което правят цигулки, и започват да работят. Единият от тях може да направи цигулка от системата „Страдивариус”, която струва милиони лева. От същото дърво и другият може да направи цигулка, която струва едва стотина лева. Тъй щото, не е достатъчно само човек да има мисли, чувства, душа, но важно е, съчетанието между тия мисли и чувства, важно е, как се изявява тази душа. Ако цигулката на някой майстор не издава добри тонове, вината не е толкова в материала, от който е направена, колкото в съчетанието, в строежа, който и е даден. По строеж тя не отговаря на техническите изисквания на музиката. Да се стреми човек към новото, това не значи, че трябва да се откаже от старото, но всеки ден да прибавя по нещо ново към старото, да го усъвършенства. Най-после, като му се даде по-съвършена форма, то се патентова. Това става във всички занаяти и изкуства.

"Призовете ги на сватба"09.03.1930г.

Делата Божии, XIII серия, том III (1930)




  • Глупавият не може да се произнася за живота, както и онзи, който има цигулка и не знае да свири, не може да се произнася за музиката. Само онзи може да се произнася за смисъла на живота, който е обходил и долините, и върховете му. Той има пълна представа за всички негови прояви. Когато великият цигулар вземе цигулката в ръка и започне да свири, всички се унасят в свиренето и казват: И музиката има смисъл, и животът има смисъл. Тъй щото, искате ли да намерите смисъла на живота, търсете го в себе си.
  • Най-усъвършенстваният инструмент на земята е човешкото сърце. Следователно, ако човек не се е научил да свири на своя собствен инструмент – сърцето си, мъчно може да разбира и да управлява външните инструменти. Който не знае да свири на сърцето си, е нещастен; който знае да свири, е щастлив. Ако не знае да свири добре на цигулка, човек не може добре да я настройва и постоянно вика този-онзи да му я настройват: един му скъсва струните; друг – развие лъка повече, отколкото трябва; трети – пукне някъде цигулката. След това всички се произнасят, че цигулката не свири, нищо не струва. Казвам: Не давайте цигулката си на другите хора, да правят опити с нея. Това значи: не давайте сърцето си на хората, да правят опити с него. Само вие имате право да настройвате сърцето си и да свирите на него.


"На видело"04.05.1930г.

Делата Божии, XIII серия, том III (1930)


  • Представете си, че на един виден цигулар дадат да свири на цигулка Страдивариус. Цигуларят е голям майстор, цигулката е много хубава, но струни няма. Какво ще прави той? Ще погледне цигулката със съжаление и ще я тури настрана. Съвременният човек представя такава цигулка. Майсторът, който го е направил, е съвършен, но, в продължение на дългия живот, човек е изпокъсал струните си и днес, едва ще намерите една или две струни на него. Повечето хора са цигулки Страдивариус без струни. Лесно се турят струни на цигулки: ще вземат червата на някоя овца и ще направят струни. В последно време употребяват струни от меко желязо. Оттук или оттам ще се намерят струни и за човешката цигулка, но те не са струните, които майсторът е поставил. Днес употребяват и вълчи струни, но те са по-лоши от другите. Ако една от струните е вълча, а трите – овчи, вълчата ще скъса овчите – и тук вълкът не може да се примири с овцата. Какво е положението на цигуларя, който свири на такава цигулка? Той трябва да свири и да примирява вълка с овцата на цигулката си.
  • Мнозина отричат съществуването на Първата Причина на нещата. За да се убедят в съществуването й, те искат силни доказателства. Че има музика, че има цигулка Страдивариус, доказателствата са налице, но струни трябва да има цигулката, за да се свири с нея. И като слушат, че свири на цигулка, някои пак не вярват в съществуването на музиката и на цигулката и казват: „Цигулар къща не храни”. В което българско село, да идете на хорото, ще видите, някой цигулар да свири. Ако цигуларят поиска някоя мома, не му я дават. – Защо? – Казват му, че цигулар къща не храни. Едно време може да е било така, но днес добрият цигулар гледа къща. Когато цигуларят свири и поддържа дома си – майка, жена, деца, не трябва ли да вярвате в музиката и в цигулката? Следователно, когато тялото с четирите струни на него – вашата цигулка, поддържа първо вашия живот, а после живота на близките ви, не трябва ли да вярвате в него, както и в Онзи, Който го е направил?
  • Вярвам, че има цигулки Страдивариус, но нямат струни. Ако казвате, че човек е създаден по образ и подобие Божие, а няма струни, какъв човек е той. Ако скъсаш четирите струни на цигулката си, какъв човек си ти? Първата струна е сърцето, втората - ума, третата – душата, а четвъртата – духа. Какъв човек е този, който няма сърце, ум, душа и дух? Цигулката е на лице, но струни няма. Какво представя цигулка без струни? След това философите пишат трактати върху отвлечени въпроси и казват, че субстанцията, т. е. цигулката е там, но струните ги няма. Ако се скъсат струните на цигулката, чрез които се проявява музиката, какъв смисъл има самата цигулка, т. е. субстанцията. Ако скъсаш струните, чрез които се проявява Битието, какъв смисъл има животът?

"За храна"22.06.1930г.

Делата Божии, XIII серия, том III (1930)


  • Ще кажете, че цигуларят свири много добре. Така е за онези, които разбират от музика. Обаче, има хора, които нищо не разбират и казват, че цигуларят свирил добре. Кое харесвате на музиканта? Вие се произнасяте за неговото свирене, както се произнасяте за хубавото ядене на добрия гостилничар. Значи, има известно отношение между добрия гостилничар и видния цигулар, както и между онзи, който се нахранил добре и който слуша видния цигулар. И двамата са имали вътрешен глад: първият за ядене, а вторият – за музика. Приятно е да слушаш майстори – музиканти. Без да знаеш нотите, ти изпитваш приятност от хубавата музика. Добрият музикант владее магията на изкуството. Има области в природата, вратите на които се отварят само тогава, когато човек владее магията на музиката. Без цигулка или какъв да е инструмент, с дни и години може да обикаляте тези области, но никоя врата няма да се отвори за вас. Ще носиш цигулката си, ще свириш и, ако те одобрят като музикант, ще те пуснат да влезеш поне в една от тези области. Ако не знаете да свирите, идете там с някой музикант. Той ще спаси положението. Като се отворят вратите за него, и вие ще надзърнете малко.
  • По това време имало добри цигулари по света, които свирели отлично, по-добре от сегашните видни цигулари. Цигулките им се отличавали от сегашните по това, че имали пет струни. Веднъж един от тези майстори – цигулари попаднал в местността, дето живеел князът, и започнал да свири. Князът, силно увлечен от свиренето на особения цигулар, решил да се яви пред него, да му благодари за чудната музика. Той го поканил да седне при него и му приготвил отличен обяд. Както виждате, добрият цигулар можа да отвори тази врата, която всякога била затворена. Той бил първият човек, пред когото князът се явил. – Защо му отворил вратата си? Защото свирел отлично. Който свири, всякога мисли. Дето е мисълта, там е Разумното Слово. Само човекът на Разумното Слово мисли право. Само той може да бъде музикант, да свири добре. Искам да бъда музикант. За да бъдеш музикант, трябва да носиш Разумното Слово в себе си. Ама искам да бъда музикант. Ако е само да биеш тъпана и да стържеш с лъка, това не е никаква музика. Който носи Разумното Слово в себе си, той има условия да стане гениален. Дето е Разумното Слово, там има творчество. Който не разбира това, казва: Няма цигулар като мене. Като тебе хиляди цигулари има, но като Разумното Слово няма. То е истинският цигулар. То е Учителят в света.
  • Питаш: Знаеш ли, кой съм аз? Кой си? Един обикновен ученик на този, който свири. Ти можеш да бъдеш обикновен цигулар, талантлив и гениален. Аз разглеждам свиренето в широк смисъл. За да развива речта, т. е. говора си, човек трябва да се учи да свири и пее. Докато не свириш и пееш, не можеш да мислиш право. Разумното Слово се изразява чрез музика и песен. Каквото представлява пръстта за тухлата, такова нещо са музиката и песента за правата мисъл. За да изрази словото си, човек се нуждае от методи. Без музика и песен нищо не се постига. На какъвто инструмент да свириш, знай, че без музика никъде не можеш да отидеш. Или ще пееш, или ще свириш. Нещастията на човека се дължат, именно, на това, че той нито пее, нито свири. Той очаква наготово, да дойде някой отвън, да му свири или пее. Като търсите музика, обърнете се към първия цигулар в природата – Слънцето. Първият слънчев лъч сутрин е първата ария. Животът, който иде на земята, се излива чрез Слънцето.

"Разумното Слово"12.10.1930г.

Условия за растене, XIII серия, том IV, (1930)

1932г.

  • Някой цигулар си чупи тялото, наведе се надолу, после се изправи, прави всевъзможни движения с тялото и главата, прави гримаси; може да е добър цигулар, не го отричам, но с такова свирене не може да даде концерт между ангелите и светиите. Те ще кажат: „Иди най-първо да се научиш главата как да си държиш, после цигулката си как да държиш и лъка как да го теглиш”. Има едно теглене на лъка, което е специфично за добрия цигулар. Казвам: Има връзка между майката и детето. Магията на цигулката седи в лъка, после седи в тона. Роденият цигулар знае как да тегли лък, прави едно особено движение на лъка така, че цялата публика е във възторг. Но туй движение на лъка съответствува на неговия ум. Ако той не знае как да движи лъка, тоновете не са правилни. Аз правя опити по музика, да видя какво влияние има лъкът. Не искам да дам своето изкуство. Взимам човешката ръка. Всеки един човек е артист. Аз взимам цигулката в широк смисъл. Дясната ръка, това е лъкът, лявата ръка, това е ръката която свири, ще даде израз на тона. Ако ти не знаеш как да движиш ръцете си, ще загазиш. Много нещастия в света зависят от неправилното движение на ръцете
  • По същия закон: Един цигулар може да е най-големият виртуоз в света, гениален човек може да е, но няма цигулка, няма лък, с какво ще свири? Това е мощното, то е инструментът. Този цигулар когато има цигулка, тогава всички ще разберат, че той е първият цигулар, като тегли лъка, изкарва такива тонове, че на всички хора се отваря сърцето. Такова нещо е човекът. С твоята цигулка - с твоето дете, като теглиш лъка, в цялата природа, дето идеш, и камъните ще оживеят, и ще проговорят. Христос казва: „Ако те млъкнат, камъните ще проговорят.” Казвам: Когато децата в света дойдат, камъните ще проговорят, дърветата ще проговорят, вятърът ще проговори, светлината ще проговори, всички ще проговорят. Като проговорят, ще дойде спасението на света. Това е нещо реално, не е нещо отвлечено.

"Вземи детето"10.01.1932г.

Вземи детето, ХV серия, том ІІ (1932)


  • Един съвременен любител музикант инцидентно влиза при един богат търговец, намира една цигулка, иска да я опита. Търговецът му казва: Тази цигулка може да я има само този, който може да свири първокласно. Тя не е за търговия. – Ама ще ви дам, колкото искате, пет милиона ще ви дам. Аз съм решил тази цигулка да я дам само на онзи, който свири първокласно, без пари ще му я дам. И в природата е същото. Хубавите работи Бог ги дава само на способните деца. Някой път ние мислим, че сме способни. Ти, още като теглиш първия лък, казва: Остави цигулката, ще ти дам друга. Тази цигулка не е за тебе. Ако искаш друга цигулка, може да ти дам за 50-60 хиляди лева, но на тази цигулка само майстор може да свири. Всеки от вас хвърля око на хубавата цигулка, но като те накарат да свириш на нея, нищо не излиза.

"Запечатаната книга, 24 април 1932 г."

Живот, светлина и свобода, ХV серия, том ІІІ (1932)


1934г.

  • Сегашното нещастие на музикантите е, че те минават една голяма криза. Те са турени на тясно, но да не се обезсърчават. Те трябва да спасят света. Музикантите носят със себе си магическата пръчица, те крият в себе си магическа сила, с която всякога могат да разполагат. Цигулката, лъкът на цигулката са магическите пръчици. Музикантът носи със себе си магическата пръчица и пита какво да прави. – Ще свириш повече. Като изсвириш едно парче на някой банкер, той ще ти помогне. Ако влезеш в една къща, дето има болен, и изсвириш едно парче, болният веднага ще оздравее. Музикантът ще заеме мястото на лекаря. В бъдеще лекарят като влезе при болния, ще вземе инструмента си, бил той цигулка или китара, или арфа, или флейта, или кавал, или най-после гайда, и ще засвири на болния. Не е важно какъв е инструментът, стига да се постигне целта с него.

"Който сее и който жъне"25.11.1934г.

Този е живият хляб (1934–1935)


1940г.

  • Аз искам да ви покажа онова, на което вие не сте обръщали внимание. По какво се познава цигуларят? Да има хубава цигулка, да знае да свири добре. Още като вземе лъка, ще го познаеш знае ли или не. Като вземе да криви на тази, на онази струна лъка, той не е от големите цигулари. Ако не взема тоновете вярно, пак не е от големите цигулари. Още като започне, тоновете излизат не гладко, но дрезгаво, няма самоувереност.

"При къпалнята"07.04.1940г.

Път на зазоряване (1939–1940)


1941г.

  • Че онази струна, ако не блъснеш отгоре с лъка, дава ли звук? Вие може да си прокарате съзнанието на една струна сол, ре или ла, може да милвате с ръката или да я разтръсвате с лъка. Някой път тихо ще говориш. Ще говориш тихо, когато музикантът иска тихо да говориш. Ще говориш високо, когато музикантът иска да говориш високо. Ако на тебе като на една струна ти кажат: „Защо дигаш шум толкоз?“, казваш: „Аз съчувствам на цигуларя, споделям неговата идея. Когато той иска силно да говоря, и аз силно говоря. Когато той иска слабо да говоря, и аз слабо говоря.“ Този цигулар, който сега действа в света – светът е една цигулка, на която той свири. Две струни сол и ла дигат шум повече, ре и ми по-тихи са. Защо двете струни дигат повече шум? Защото цигуларят така мисли. Вие казвате: „Може ли другояче?“ Може другояче, но вземете вие да свирите.

"И рече им"29.06.1941г.

Възпитанието (1940–1941) Том II


  • Та казвам, има спънки. Сегашният свят е пълен със спънки. Спънките не са лоши. Знаете колко спънки има на една цигулка? Я да свирите тия мъчните парчета на Паганини, да видите каква мъчнотия има, да вземеш четири тона на четирите струни, с пръстите си да свириш. Да изсвириш едно парче върху трите струни, да вземеш двойни, тройни и четворни акорди. Като ги свири някой цигулар, чудно е как ги взема Паганини. Как ги свирил, и досега не знаят. Сега нагласяват различни цигулки. Паганини, като се разглежда главата, имал отличен тон. Според моите изследвания той имал 7. За времето е бил толкоз прецизен. Музиката без време и ритъм не може да се изрази. После техника е имал такава, майстор е бил, ръката е била така подвижна, така хубаво е подражавал човешкия глас – до неимоверност. Когато пеел някой певец и той свирел, не могли да различават де пее певецът и де свири Паганини. Така майсторски е подражавал човешкия глас. Сега той имал цигулка, но то не седи в ръчката на цигулката, но Паганини имал една тайна. Той е можел да изважда своя двойник от тялото и да влиза в цигулката двойникът му. Ако един цигулар може да изкара своя двойник и да го тури в цигулката, той всичко може да свири. Като не може да изкара двойника и да го тури в цигулката, той е обикновен цигулар. Друга опасност има: че след като свири, пак трябва да знае как да вкара двойника си в тялото. Да приведа един пример. Един майстор цигулар имал цигулка от Страдивариус, била развалена и отива при един да я поправи. Поканил го да седне, взел цигулката и прекарал ножа и разполовил цигулката. Цигуларят, като го видял, припаднал, изгубил съзнание. Двойникът бил вътре в цигулката. Като прекарал ножа през цигулката, прекарал го и през двойника. На туй основание казва Христос: „Не обичайте света.“ Туй, което обичаш, влагаш себе си. Туй, което обичаш, ако е неустойчиво, ще ти причини пакост. Като имаш хубава цигулка, ще я пазиш като очите си, да не падне в чужди ръце. Никога на цигулка, на която си свирил 15 години, и един милион да ти дават, не я продавай. Едно палто, което си носил 15 години, не го давай никому

"Възелът"07.09.1941

Възпитанието (1940–1941) Том II

1942г.

  • Да вярвам в една цигулка Страдивариус, че ще произведе един хубав тон, или в една цигулка от Гарнелии. Или от някой майстор, който построил цигулки, има знание в техниката на музиката. Много техници има, които построяват цигулки, но не знаят. Той знае как да сече дъските, задните дъски как да ги сече и предните дъски. Какво отношение трябва да имат. Фибрите на растението и как се предава тонът. Онези, които не знаят. Имаме един цигулар, който ги правеше от орехи ...... После се изисква като направиш тази дъска, навсякъде дебелината да бъде еднаква. Определена дебелина трябва да има. Има един инструмент, с който се мери дъската. Не е лесна работа да направиш една цигулка на свят.

"Неразбраните неща"26.04.1942г.

Неделни беседи - 1942 г.


  • Обаче, Божественото, когато се появи в човека, тогава той може да играе каквато роля иска. Ако е цигулар, ще каже: Аз ще свиря на цигулката и цигулката не може да издава друг глас, освен на цигулката. Тя издава такъв звук, за какъвто е направена. Ако вземете една стара цигулка от Гарнелии или от Амати, те се различават по тембъра си, по мекотата си, но вън от това зависи и от цигуларя, който свири. Ако свири на една цигулка от Гарнелии, ще излезе един тон, но ако свири на Амати или Страдивариус, тонът ще бъде друг. Та казвам: Хората са различни инструменти. Някои от тях ги виждаме, че са много прости цигулки, свирят на него, но не издава хубав тон. Тази цигулка, която е попаднала в лоши ръце, губи от гласа си. Попадне ли в ръцете на един майстор, тя се повдига.
  • Страданията на едно растение се оправдават с това, че от това растение може да се направи една хубава цигулка, един хубав инструмент, който да причини на хората хиляди блага. Един добър цигулар може да причини на хиляди хора полза. Една цигулка, направена от едно дърво помага на цялото растително царство. Като се свири на тази цигулка, цялото растително царство се подобрява. Един човек като живее добре, с неговия живот се подобрява и животът на цялото човечество. Той е като един център. И Бог е център.

"Разумни и незлобиви"14.06.1942г.

Благословен (1941-1942)

1943г.

  • Донесат ми една хубава цигулка и ми кажат, че е направена от еди-кой си майстор. Свиря на цигулката и ако издава хубав тон, от майстор е; ако издава обикновен тон, тя е от някой обикновен човек, който играе ролята на майстор. Майстор е онзи човек, който във всичките позиции на цигулката, от първата до деветата, тоновете са верни и ясни. После, особен лък има. Тия, които са правили цигулката, са разбирали. Тук има наши цигулари, имаше един брат, той замина за другия свят, правеше цигулки от орех. Цигулки прави, но не разбира. Така цигулки не се правят. Онези майстори са знаели кои дървета са музикални. Има музикални дървета. Орехът не е много музикален. Свирили ли сте на орехова цигулка?

"Движение, учение и работа"25.04.1943г.

Оживяване (1942-1943)


  • Онзи цигулар, който свири, – къде е вземал струните си? Те не се раждат. Струните са от червата, от ципицата. Ако има от човешки черва, най-хубаво ще свири. Най-хубавите струни стават от човешки черва. Не е лошо като умре човек, да му извадят червата, да свирят. Те го оставят да изгние, не дават да се образуват поне струни за цигулката. Не от всичките хора излизат хубави струни.


"Добър слуга и господар"16.05.1943г.

Оживяване (1942-1943)



  • В една работа, ако ти не можеш да вложиш душата си – или, на съвременен език казано, ако не вложиш двойника си –, не може да имаш успех. Един цигулар никога не може да свири добре, ако не вложи душата в цигулката си. Като вложи двойника в цигулката, е гениален; ако не е вложил, ще свири обикновени работи. Той трябва да стане едно, да оживи цигулката. Музикалните тонове се образуват в празното пространство – в цигулката има празно пространство.

"Даровити"08.08.1943г.

Оживяване (1942-1943)