Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 2
СЪБОРНО СЛОВО 1921 ГОДИНА
Актуални проблеми и задачи за работа през годината от: „Беседи, обяснения и упътвания от Учителя. Дадени на учениците от Всемирното Братство при срещата им в гр. Търново през 1921 г."
За учението и Учителя
Аз искам да се заемете да изучите Учението на Бялото Братство. Вие ще го намерите разхвърляно в целия окултизъм, в теософията, в християнството, навсякъде ще го намерите. В туй учение навсякъде има единство, в него няма разногласие. (214-215 стр.)
Ще се научите да предавате учението на Бялото Братство. Да не казвате, че това е учението на някой си Дънов, че той го е измислил. Ако аз съм го измислил сега, утре ще дойде някой Иван, някой Петко, някой Стоян. Е, какво ще стане, ако ние измисляме нещата? Какво ще стане с тези картини? Другояче стои въпросът. Всички онези велики хора, които са дохождали, са предали тази Божествена Истина тъй, както им е дадена. В това се състои тяхното величие, тяхната слава, че са предали тази Истина тъй, както Бог им я е дал, а всеки, който не е предал тази Истина, както му е дадена, е от черните братя.( 227-228 стр.)
(Още на събора 1912 г. Учителя казва: „Не искам да изпъква във вашия ум някой си г-н Дънов, а онова, което желая, е вие да познаете Господа, защо аз имам и вземам участие във всичките му работи.")
Интересен е 16-ия стих от 7-ма глава от Евангелието на Йоана: „Отговаря ми Исус и рече: „Моето учение не е мое, но на Оногози, Който ме е проводил". Значи, Онзи, Който го е проводил. Следователно всеки, който е проводен и носи туй учение, той и учението имат един и същи източник. А когато дойде някой и каже: „аз тъй казвам", друг дойде и каже: „аз пък тъй казвам" – това са учения, които раждат спорове. А всяко учение на онзи, който говори, и Онзи, Който го е пратил, е едно и също. Това е Учението на Бялото Братство. Когато едни кажат: „ние тъй мислим", друга: „ние пък тъй мислим", това е учението на света.
Христос ясно казва, че туй учение не е негово, а на Оногова, Който го е проводил. Сега, когато у вас се зароди едно учение, вие ще се запитате: това учение ваше ли е, или на Оногова, Който ви е проводил? Ако е на Оногова, Който ви е проводил, то е право, а ако е ваше, то е учение на света.
Желанието ни е вашето Учение да е на Оногова, Който ви е пратил. Не само аз каквото ви говоря, но и вие каквото говорите, да е едно и също с думите на Оногова, Който ви е проводил. Аз вярвам в Неговото учение, то е всякога право. То е принципално. Туй трябва да бъде Учението на душата ви. И тъй, Учението на Оногова, Който ви е проводил, е право учение. А ще го познаете по това, че щом е Негово учение, в душата си ще чувствате една радост, в нея ще блика вътрешна любов към всички хора, в дълбочината на душата ви ще се зароди едно вътрешно съзнание, дано всички да се обърнат, да познаят Истината тъй, у вас се е зародила. (244-245 стр.)
И после, ние се самозаблуждаваме. В света има само един Учител, той е Учителя на Любовта. Един е Той, не мислете, че има много, един е Великият Учител на Любовта, а всички други Учители са проявления на Любовта. Когато говорим за Учителя, разбираме Великата Безпределна Любов, която се изразява в даване знания, мъдрост, щастие и блаженство на всички същества на земята. Туй Същество, всеки ден мисли за другите същества, каква форма да им даде и всеки ден чува въздишките им, цял ден мисли, как да подобри тяхното съществувание. Това е Великият Учител и ние всички искаме да бъдем израз на Неговите мисли, на Неговите чувства, на Неговите действия. Аз бих желал така да бъде за всички. И тогава всички ще бъдем ученици, всички ще бъдем учители. Кога? Когато е Той в нас. Ученици сме, когато възприемаме, а учители – когато предаваме някоя Божествена мисъл, когато Той я предал. Когато я предадеш, ти си пак ученик, пак отиваш да възприемаш. Да бъдеш Учител значи да изкажеш Божествените мисли, Божествената Истина и Божествената Любов на света. Така мислете, за да не се зароди у вас мисълта по отношение на някого: „Че той ли е Учител?" Щом говори у него Любовта, всички ще го слушаме. (272-273 стр.)
Обаче, когато дойде този жив Господ, който е между нас, с Него всичко ще свършим, казва Писанието, и ще започне онова вътрешно растене, и всички неща ще стават без принуждение. Сега вие срещате някого и казвате: „Той е учител, по закон ще го назначават, трябва да има ценз, да е свършил университет. Имате право. Обаче, когато дойде Господ да живее между нас, ще има само един Учител, и този Учител ще живее във всинца ни. И когато говори Той в когото и да е, ние ще го слушаме, ще познаем Неговия глас. Когато говори този Учител, Неговите думи са определени, Неговите думи са особени, Неговият глас е особен. Този Учител говори със Словото на Любовта. (117-118 стр.)
В ума си ще имаш винаги само един Учител. Този Учител аз ще го кръстя с името: Учител на Любовта. Някой пита: „Вярваш ли в Христа?" Казвам: „Не вярвам в Христа." – Ами какво е Христос? Христос, това е външна страна, той е Учителя на Любовта. Ако познаеш Любовта, ще познаеш и Христа. Сам Христос казва: „Никой не може да дойде при Мене, ако Отец ми не го призове, не го привлече". С какво ще го привлече? – С Любовта. Следователно, когато нас Любовта ни привлече, ще познаем и Христа. (175-176 стр.)
Ние всички в бъдеще трябва да мислим тъй, както е мислил Христос, не историческият Христос, а Христос на Любовта – този Великият Божи Дух, Който създава всички блага на света. Когато видите лицето на този, живия Христос, вие ще бъдете радостни. (294 стр.)