от ПорталУики
Направо към: навигация, търсене

Книги със спомени за Учителя

Акордиране на човешката душа - том 1

Законът за причини и последствия

Светлинната енергия пак се връща в Слънцето. Всяка енергия пак се връща в своя източник. Кармата се основава на това. Ние сме излязъл лъч от Бога и по същия закон – по една необходимост – ще се върнем пак при Бога, може и милиони години да минат.

Трябва да бъдем внимателни като знаем, че всяко нещо ще се върне при нас. В края на века всички, които са взели участие в доброто и злото, ще бъдат съдени, ще се ликвидира кармата. Има една вечна справедливост в света. Всяка мисъл и всяко чувство, които човек е създал, след като извършат един кръг, непременно ще се върнат при него. Където и да ги изпрати той, дори в безпределното пространство на Вселената, те пак ще се върнат при него. Такъв е законът. Страданията и радостите, които е причинил на другите хора, непременно ще се върнат при него. Един човек носи семена и откъдето минава, заравя тук-таме. След десет години той, като мине оттам, ще може да вкуси от плодовете. Друг пък един човек, като мине покрай едно място и изкорени дърветата, които са расли там, след десет години ще търси и пита: „Защо няма нищо тук? Какъв пущинак!“ – “Така е тук, защото си изкоренил дръвчетата.“ От мислите, чувствата и стремежите на човека зависи неговото здраве и неговото бъдеще на Земята. В сегашния свят ние преживяваме миналите работи, а сегашните наши мисли, чувства и постъпки ще ги преживеем в бъдеще, като външен наш живот.

Вие прилагате това Божествено учение, но нямате резултат, защото отпосле ще дойде. Вие искате бързи резултати. Един ми каза: „Като влязох в новия път, всичко ми тръгна назад.“ – Там, дето ти върви сега назад, то е от стария живот, а плодовете от сегашния живот ще дойдат после. Помогни на нуждаещите се и ще ти помогнат в бъдеще. А като не им помагаш, в бъдеще те ще те мъчат. От кражбата, която ще направиш, не можеш да се освободиш по никой начин; когато един ден забогатееш, и с теб ще стане същото. Каквото правиш, ще ти го направят – и за злото, и за доброто законът е същият.

При един светия, който живял 20 години в пустинята, дошъл един адепт и светията го нахокал. Адептът турил плоча и думите на светията се отпечатали там. След една година адептът занесъл тази плоча и тя казала всичките думи на светията. Светията вдигнал ръце: „Какво зло съм направил на тази плоча, че ме ругае така?“ Адептът казал: „Тази плоча ти си я създал.“ Значи ако те ругаят, ти си създал това ругаене; ние сме причина хората да ни хокат. Като дойде хокането, да кажеш: „Благодаря ти, Господи, много малко си ми дал. Аз заслужавам повече.“ Който иска да бъде съвършен, така трябва да прави.

Някой казва: „Никой не мисли за мен.“ Но и ти за никого не си мислил. Ако човек хвърли парчета стъкло по двора и после ходи бос, ще се нарани. Така се обяснява законът на кармата. Със своето скрито лошо ти предизвикваш лошото у другия. Със своето скрито добро ти предизвикваш доброто у другия. Престъпленията се дължат на низшите духове, които работят чрез човека, но човек е отговорен, че ги е допуснал. Някой те е обидил и ти казваш, че не можеш да го обичаш. Но и ти си обидил някого. Ако хората знаеха законите, другояче биха живели. Всяка погрешка носи ужасни последствия. Човек има свобода да направи добро и да направи престъпление. Но след като направи престъплението, изгубва Свободата си. И обратно – като направи добро, става по-свободен. Някой ти казва лоши думи; след като го нагостиш, можеш да му дадеш един приятелски съвет: „Каквото казваш на мен, на други да не го казваш, защото ще бъдеш нещастен. На другите ще говориш сладко.“

Според кармическия закон, грехът носи ограничителни условия, от които трябва да се освободим. Когато човек извърши убийства, той сто години се спира в своето развитие и работи за онзи, когото е убил. Онзи се ражда у него. Когато един човек отклони някого от Бога, страда хиляди години и в това време се спира неговото развитие. Много лоши последствия има за всеки, който се отклонява най-малко. Някой път Бог прощава условно. Прощава ти един грях, но щом направиш втори, Бог изважда и първия ти грях. Ако един затворник вътрешно се поправи, скоро ще се освободи.

Един брат попита: „За колко време ще мога да изправя своите задължения?“

Един охлюв за колко време ще мине сто километра? За сто години. А един автомобил – за един-два часа. Ако си разумен, този път ще го изминеш за една година, ако не си – за сто и повече години. Някои мислят, че ще се избавят чрез някоя лъжа, обаче ще ги хванат. Ако днес и утре не ги хванат, един ден ще е. Който къса цветя, един ден и той ще заприлича на откъснато цвете. Откъсването на едно цвете се отразява зле върху човека. Хората не знаят това. Късането на цветята се чувства от Земята, която е един жив организъм. Свободата стои в разумното и позволеното. В човека има атавистични черти. Малките погрешки трябва да се изправят, понеже в противен случай стават големи. Повидимому човек може да мисли, че нещата стават произволно, но те не стават произволно. Много народи извършиха неправди и сега върху тях действа кармическият закон.

Слабите хора поначало ще бъдат бити и ще бъдат слаби, но в края ще станат силни. Сега Бог е на страната на слабите и е против силните. Добрите хора отначало ще бъдат бити, а в края ще бъдат при добри условия. Някой пита дали нещо е предопределено. Да, когато отидеш в кръчмата, предопределено е да платиш. А когато не отиваш в кръчмата, не е предопределено да платиш.

На Земята при човека идват всички тези лица, на които дължи по закона на кармата, и вземат от него някои неща; и ако знаеш закона, ще благодариш. Други пък лица ще дойдат и ще ти дадат. Духовете карат няколко хиляди души като черда и колят едното, а другите от чердата не знаят, че и на тях ще дойде реда. Така е, когато едни грешни хора злорадстват, че други грешни хора страдат. Само ако малко кръшнеш настрани, Природата, която е толкова разумна, ще те държи отговорна и тогава за всички блага, с които те е дарявала, ще ти иска сметка и трябва да платиш. Щом се провиниш, затварят кредита. Има горе Същества, които разбират твоите замисли – какво ще направиш. Щом постъпваш невярно, ще вдигнат доверието си от теб. Със страданията се изплаща кармата. Бог е в началото и в края, а средата е изкуплението на кармата. Значи човек почва отначало с доброто, после средата е лоша и накрая пак свършва с доброто. Значи страданието е едно, радостите са две.

Един брат запита: „Как човек може да ликвидира със своята карма?“

Човек ликвидира със своята карма като работи за другите, за Бога. Чрез Любовта човек ликвидира със своята карма. Казано е в Писанието: „Любовта ще покрие множество грехове.“ Всяка погрешка трябва да се покрие с едно добро. Когато дойде Новораждането, като се роди човек изново, ще се освободи от закона на кармата. При закона на кармата трябва да идеш някъде, защото си създал връзки с известни лица, за да се изплатиш. Хилядите злини са хиляди нишки, хиляди конци. Как ще ги скъсаш? Като направиш хиляди добрини. Кармата се ликвидира с Разумността. Щом човек има Разумност, ликвидира с нея. Като изплаща човек кармически задължения, не трябва да прави нови дългове. Най-голямото изкуство е човек да може да измени съдбата си. Като умреш, временно се освобождаваш от кармичния закон, временно не искат от теб вземане и даване. Но в онзи свят те не се ликвидират и като дойдеш тук, пак ще искат да се изправиш.