Общ Окултен Клас - ДВАДЕСЕТ И ПЪРВА ГОДИНА- (1941–1942)
Живи и мъртви закони
„Добрата молитва“
„Бог е Любов“
Разумният живот е разбиране на живите закони. Има живи закони в света. Сега познавате мъртвите закони. Казват: „Не греши.“ Мъртвият закон е: „Прави добро.“ Мъртвият закон е. Как ще правиш доброто? Доброто не се прави. Доброто се проявява. За пример, можеш да направиш добро с водата. Някой човек е жаден, ти няма да създадеш водата сам от себе си, но ще вземеш някоя стомна, ще идеш на извора или на кладенеца и ще вземеш тази вода. Ще направиш доброто. Казва: „Запали огъня.“ Как ще го запалиш? Този огън съществува в света. Ти ще дадеш ход на огъня. Имаш една кибритена кутия, ще извадиш една клечка, ще драснеш, ще запалиш огъня, ще го туриш на огнището. Ако има дъски, дърва, ще го запалиш, ще изгори нещо. Изгаря нещо, защото не е турено на място. Всичките работи, дето не са на място, там се раждат всичките противоречия.
Ако се намирате в положението (6), тук е най-голямата опасност, то е планинска височина, няма как да се хванеш, ако паднеш, няма къде да се задържиш. Казва: „Не падай.“ Като дойдеш при положението (1), опасността се намалява. При стръмните места, дето не може да се хванеш никъде, трябва да се пазиш. Щом се подхлъзнеш, ще слезеш долу в низината. Някой път казва: „Не се гневи.“ Че как да не се гневи? На високо място щом се подхлъзнеш, ще се разгневиш. Щом като слезеш долу, ще се гневиш. Отгоре като паднеш, ще се яви страхът. Като слезеш долу, в тебе ще се роди гневът, страхът ще се яви. Гневът и страхът раждат една ужасна отрова. Аз съм против месоядството, защото когато колят животните, като им отнемат живота, у тях се явява страх и омраза и тогава се ражда една от най-опасните отрови, от която цялата бяла раса е отровена. Всичката нервност, която хората имат, се дължи на това, че колят млекопитающите. То са милиони същества, които като влязат в астралния свят, размътили са цялата атмосфера, а при това ние искаме да бъдем здрави. Всичките болести се дължат на нашата несправедливост спрямо тях. Ние безразборно ги колим, на пастърма ги правят, на суджуци ги правят.
Казват: „Какво да се прави?“ Всяка една задача, която е дадена, има един начин за разрешаване. Искаш да ходиш – ако си човек, трябва ти твърда почва. Искаш да плаваш – трябва ти вода; искаш да хвърчиш – трябва ти въздух; искаш да се движиш в светлината – трябва ти още по-рядка среда. Има хора, които се движат в светлината, обаче ние не можем да ходим. Човешкият ум може да ходи в светлината; човешкото сърце може да ходи в топлината. Що е човешкото сърце? Туй, което ходи в топлината. Човек, който не може да ходи в топлината, той не може да люби, нито може да задържи любовта, нито може да прояви обичта, нищо повече. А пък човек, който не може да ходи в светлината, той не може да мисли. Казват да мислиш. Когато ходиш по почвата, тогава ще разбереш какво нещо е земята. Ще разбереш какви са законите на земята. На тази почва се сеят семената, земята, на физическото поле ни дава плодове. Светлината, и тя дава своите плодове; топлината, и тя дава своите плодове. Плодовете на топлината, това са човешките чувства; плодовете на светлината са човешките мисли. Човешките мисли са като сливи, круши, ябълки, череши.
Сега, на младите бях дал 3 теми: „Влиянието на любовта върху физическия свят“, „Влиянието на любовта върху духовния свят, или в чувствата“ и „Влиянието на любовта в умствения свят“. Казват: „Не го разбираме. Влиянието на любовта във физическия свят, донякъде го разбираме, но влиянието на любовта в духовния свят как да го разбираме?“ Аз ще направя един превод. Влиянието на любовта във физическия свят – търся една фабрика да ми направят едно хубаво шише, то е влиянието на любовта във физическия свят. След като ми направят туй хубавото шише, търся най-хубавия извор, за да го напълня. То е влиянието на любовта в духовния свят – да напълня шишето с вода. И най-после, влиянието на любовта в умствения свят, Божествения свят – търся най-добрия човек, който може да изпие тая вода. Значи, търся фабрика да направи шишето, търся извор да напълня шишето, търся човек, който да изпразни шишето. Да стане идеята малко по-ясна, по-конкретна.
Казвам: Ти не можеш да бъдеш добър човек, ако не си силен; не можеш да бъдеш добър, ако не си умен; не можеш да бъдеш добър, ако не си справедлив, защото добротата представя твърдата почва в живота. Добро е туй, което е твърдо. Казваме да бъде устойчив човек. Няма по-твърдо нещо от доброто. Най-твърдото нещо е доброто. Няма в света чук, с който ти можеш да разчупиш доброто. Може милиони години да го чукаш, ще отмалеят ръцете ти само. 8000 години дяволът как чука доброто и му отмаляха ръцете. 8000 години чука, дано да откъсне едно парче и досега нито прашинка от доброто не е могъл да откъсне. Най-първо е мислил, че ще го направи на брашно, но то не стана на брашно. Любовта е нещо непобедимо. Дяволът мисли, че любовта може да се победи и видял, че любовта е непобедима. Той мислел, че и обичта може да я върже някъде. Обаче видя, че [обичта] не може да я върже. Любовта, обичта, мисълта, кротостта, въздържанието са Божествени добродетели. Човек не трябва да влиза в борба с тях никога. Не се мъчи да разтрошиш доброто. Някой човек седи, убеждаваш го, казваш: „Това не е добро.“ Какво значи да правиш добро? Казвам: Ти посей нивата с жито. Казва: „Не я сей, остави я тази година да си почива.“ Тази година оставих да си почива нивата, другата година оставих да си почива нивата, хамбарят се изпразва. Да правиш добро, значи доброто да печели. Ако ти не посееш нивата, какво ще ти даде? Що е добро? Да разореш нивата и да я посееш. Тя казва: „Понеже ти ми направи едно добро, ето, от туй, което аз направих, ела, пожъни го.“
Щом изявиш милосърдието, твоето чело се повдига. Ако челото не се повдига, не може да бъде милосерден. Милосърдието е голяма нива, която трябва да я сееш. Тази нива става по-обширна. Милосърдието е нещо като въздуха. То е нива, която трябва да посееш, градина, която трябва да обработваш. Много малко място има за милосърдието. Милосърдието на човека дава едно от най-хубавите качества – да бъдеш разположен спрямо другите. Милосърдието е едно от благородните качества на човека. Ще бъдеш милосърден към някои животни, към някои растения. Някои растения повяхнали. Човек, който е милосърден, вижда, че дърветата са живи, вижда една душа, която се мъчи, ще вземе вода и ще полее това растение. Аз съм гледал: някой човек хване дървото, милва го, гледа го. Този човек в душата си го насърчава, казва: „Не бой се, братко. Тук Господ [те] е поставил, виждам, че си поставен в много лоши условия, непоносими условия. Но не бой се, аз ще ти помогна. Един ден и ти ще бъдеш като мене.“ Туй дърво чува гласа. Като е говорил човек на това дърво, то на следната година дава хубави плодове. Казва: „Понеже ме много насърчи, тия плодове ги давам от признателност. Аз се радвам на Божиите блага, макар че главата ми е заровена вътре в земята, пак не се боя.“ Обаче като няма кой да насърчи дърветата, плод не дават. Минаваш покрай някое дърво, казваш: „Невежо дърво“, разсърди се дървото, не дава никакъв плод. Като посееш нивата, казваш: „Тия житни зърна са простаци.“ Но и те не ти дават нищо. Казва: „Щом ни нарича простаци, нищо не даваме.“
Да кажем, някой път младите момци пишат любовни писма. Да пишеш любовно писмо значи да дадеш семе на момата, да посее нивата. Ти пращаш ечемик, овес, ръж, а искаш жито. От най-хубавото жито трябва да направиш. В написаното писмо казваш: „Моя възлюблена, аз ти пращам от най-хубавото жито, което като посееш, на идната година ще поженеш хубаво жито, ще ми направиш хубаво сомунче и мен ще ми бъде приятно да видя новото жито, понеже ти си много добър земеделец, разбираш тази работа. Като пращам житото, пращам и моята любов, да израсне и да узрее хубаво.“ Тъй трябва да пише момъкът. Тя пише: „Възлюблений, понеже получих Вашето жито, разорах нивата, посях го, доста хубаво израснало, изглежда, че за идната година ще има в изобилие.“
Сега какво си казват? „Аз като те видях, запали се сърцето ми.“ Че как се запалва сърцето? Видял той една мома и се запалило сърцето му. Може ли да се запали сърцето? Казва: „Изгорях за тебе.“ Че как може да изгори човек? Или казват: „Голяма скръб дойде.“ Каква скръб? Чудна работа. Понеже се влюбил, голяма скръб дошла.
Туй е неразбрана работа. Любовта не гори. Действително, тя има топлина. Но не съм срещал любовта да е направила нито една [рана]. Отгдето мине, рани изцерява, но да е направила една раничка, не зная. По-хубаво. Пребродил съм цялата Земя и не съм намерил любовта да е направила най-малката пакост. Хората казват: „Измъчи ме.“ Туй, което мъчи, то не е любов. Тебе те мъчи нещо, а ти казваш, че е любовта. Това не е любовта. При мъчението има нещо, което те стяга. Стягат ти обущата, ти си се влюбил в една мома и за да ѝ угодиш, направил си тесни обувки с рогчета, като на воловете. Имаше парижка мода едно време, с остри върхове на обувките. Казват: „Измъчиха ме обувките.“ С обуща любовта не се купува. Всеки, който се е опитал да подкупи любовта с обувки, образувал си е мазоли.
Преди няколко време дойдоха двама млади, които се обичат. Един психологически момент. Сестрата се мъчи, братът не се мъчи. Братът казва: „Тази сестра не ме разбира, имам най-хубавите чувства към нея, обаче тя всичко изопачава.“ Тя не му харесва любовта. Питам защо тъй постъпва. Казва: „Неразумно постъпва, той ме компрометира, не знае как да се обхожда.“ Виждам, че има една погрешка в сестрата, че не разбира любовта на брата. И братът не знае как да постъпва със сестрата. Сестрата казва: „Не вярвам в любовта.“ Не вярваш в любовта? Казва: „Твоята любов не искам.“ Казвам: Ти продаваш любовта, искаш скъпо да я продадеш. Това не е любов. Ако ти си уверена, че този брат те обича, както ти искаш, веднага ще се отвори сърцето ти за него. Ти си затворила сърцето, братът тропа при сърцето и казва: „Отвори, изстинах, 25 градуса студ има. Ако не ми отвориш, ще умра.“ Тя казва: нека седи отвън. Аз не искам опитността на камилата. Тя само ще си тури главата и после казва: „Ако не ти е приятно, излез навън.“
Разбирайте любовта. Тия състояния не са любов. Любовта е нещо безкористно, абсолютно безкористно. Тя когато дойде, не иска нищо от тебе, нито да те зарадва, нито да те умъртви, нито да ти направи пакост. Тя иде, оставя всичките благословения, оставя всичко, каквото ти трябва. Оставя ти храна за ума, оставя ти храна за душата, оставя ти дрехи, оставя ти всичко, от каквото имаш нужда и тя си заминава. Какво има да се безпокоиш, като станеш, целия двор е пълен с блага. Я виж, като дойде тя сутринта, огрее цялата ни Земя, носи всичките благословения. Че това е Божията любов. Дойде деня, пак Земята се обърне. Не казва: „Плати.“ Досега казвала ли е: „Патете за благото, което ви дадох“? Досега Бог, който има любов към нас, казал ли е някога: „Плати“?
Ние, като вземем любовта, благата които тя носи, започваме да продаваме от тия блага. Тогава се раждат всичките скандали. Ти се ожениш, Бог ти даде една дъщеря да я възпиташ. Тази дъщеря не може да я впрегнеш, не е кон да я яздиш, да ѝ туриш самар. Не може да я впрегнеш. Влязъл си в противоречие, понеже си влязъл в нея, какво да я правиш. Докато е малка на 1 година, 2, 5, 10 лесно, но стане на 19 години, вече не е доволна, иска да излезе из дома някъде. Тя дошла като пансионерка в дома ти, излиза из дома. Не иска да се върне. Понеже тези младите хора идват от невидимия свят, тези млади момци носят писма от баща ѝ. Казва: „От баща ми ми пишат.“ Младите момци са пощаджии, които донасят писмата на момата. Младите момци са пощаджии, които донасят възлюблените писма от бащата. Казва: „Много ти благодаря [за] това писмо, един ден ще ти се отплатя.“ Той ще я гощава, ще я заведе в един ресторант, казва: „Моите почитания“. Като я нагости веднъж, тя не иска да се върне. Два, три дена се гощават, на третия ден той взема писмото, да носи на баща ѝ. Понеже тя не иска да носи писмото, той се разсърдил. Казва: „Как ти донесе писмо от баща ми, няма друго по-вярно лице. Ти трябва да се върнеш, да занесеш писмото, което ще напиша на баща ми.“ Тя казва: „Баща ми казва аз да остана при тебе да ме храниш.“ – „Тази работа не е вярна. Баща ми ме прати да се уча, как ще те храня? Аз не мога да храня никого.“ – „Не, ти ще ме храниш.“
Не очаквайте на Земята някой човек да ви храни. Може да ви направи една услуга доброволно, но щом пожелаете той да ви храни, веднага ще се роди един скандал. Всичките недоразумения произтичат от това, че ние започваме да очакваме. Ти очакваш от едно шише, което съдържа едно кило вода, услугите на един извор. Това не може да бъде. Това шише само за един ден може да ти услужи, да стигне тази вода. Втория ден няма да има никаква вода.
Та, казвам: Когато любовта дойде, това което тя ви дава, трябва да го посеете. След туй ще дойде втория момент. Казвате първата любов, +1; −2 – втората любов; и третата любов имате равенство: =3. След туй имате +4; втората любов – 5; и третата любов: =6. Това са най-хубавите плодове на дървото. При вторите намалява се тази любов. Като дойдем тогава до третата любов, има +7, −8, =9. Първата единица, това е бащата в света. Първата майка в света е 2. 3, това е първият брат, първата сестра. Те са Божествени, в които промяна няма. Те всякога може да ви обичат. В техните сърца никога не може да се зароди едно противоречие. Бог е всякога благ. В първата фаза имаме Божественото; във втората фаза идваме до ангелите, има раздвояване, светлина и тъмнина: +4, −5, =6. Като дойдем до +7, −8, =9, това е човешката любов, най-възвишената човешка любов. Третата фаза. В тази любов трябва да има отношение. Не може да те обича, ако не обичаш. Да кажем, давате жито на земята. Ти трябва да платиш, даром не се дава.
Даром разбираме не всякога без обмяна. Трябва да бъде обмяна за житото, с пари се дава. Обмяна може да стане. Човек като ти направи едно добро, кажеш му една хубава дума, то е обмяна вече. Този човек като ти даде, само като погледнеш, да усети, че ти благодариш; или ще направиш само едно движение, с което пак ще покажеш, че изразяваш благодарността. Той не иска пари, иска само един поглед да му дадеш, иска от ума си, от сърцето си един лъч да му изпратиш, иска нещо от душата си да му изпратиш. Признателността иде от ума, иде от сърцето и най-после завършва с душата. Един човек, който не благодари с ума си, един човек, който не благодари със сърцето си, и един човек, който не може да благодари с душата си, той не може да бъде във връзка с Вселената. Душата е последната инстанция, дето човек трябва да се прояви на физическия свят
Та, казвам: Тук именно е подмладяването. Ако ти не можеш да благодариш в ума си, ако ти не можеш да благодариш в сърцето си и в душата си, по никой начин ти не можеш да се обновиш. Обновяване не може да стане и мисълта не расте. С благодарността в ума, с благодарността в сърцето, в душата започва умственото развитие, душевното развитие и сърдечното развитие на човека, или духовното развитие. Та, казвам: Бог е, Който посещава най-първо ума ви. Бог се изявява чрез светлината, след туй Той се проявява чрез Божествената светлина, тъй наречения Божествен пламък или Божествените чувства. И най-после се проявява в силите, които са в човешката душа. В обикновения физически свят проявяването на Бога се отличава. На физическия свят то е в душата.
Като слезе Бог в душата ти, трябва да Го познаеш и да се отнесеш много добре с Него. Ако се отнесеш добре, ще имаш Неговите благословения; ако направиш едно опущение, ще дойдат всичките страдания. Когато дойде в душата ти Господ, то ще бъде като онзи пример, дето Господ казва за 10-тях девици, 5-те били разумни и 5-те – неразумни. 5-те девици, това са 5-те сетива в нас, които имаме; имате сетиво на усещане, на вкус, на обоняние, на зрение, на слух. Тогава казвам: Сетивата трябва да бъдат разумни. Казва се, че другите 5 девици били неразумни. На нас ни липсват още сетива. Ние сме дошли наполовина на развитието на сетивата. В нас трябва още да се развият 5 сетива за бъдеще. Казвате: „Какви са тия сетива?“ 5-те сетива трябва да се опитат.
Първото, като видиш един човек, да видиш в него доброто. Защото злото в света, това е една външна опаковка, която е потребна за доброто. Човек външно не трябва да бъде добър. Под думата добър аз разбирам да бъдеш устойчив, нищо да не те разклаща. Казва: „Не трябва да бъдем добри.“ Трябва някъде да бъдеш отстъпчив.
Да кажем, ти си вегетарианец и всеки, който не яде като тебе, ти го считаш за грешник. Ти трябва да отстъпиш, да дадеш свобода. Вегетарианството е един начин на храненето. То един ден ще се измени. Той яде месната храна, понеже между млекопитающите и него има вземане и даване. Един ден, когато се прекрати кармата, той ще стане вегетарианец. Онези, които са станали вегетарианци, нямат вече вземане и даване с животните. Щом изядеш едно агне, щом изядеш един вол, ти ще идеш да му помагаш. Два пъти ти си го клал и един ден, когато ти станеш ангел, ще те пратят от небето да помагаш на този вол, понеже той ще бъде тогава човек. Ти ще идеш да му помагаш и ще кажеш: „Защо Господ ме прати да помагам на този човек?“ Ти ще му се отплатиш по този начин. Може би 4–5 години ще седиш около него, да му помагаш и да му оправяш работите. Той греши, ти ще му помагаш. И ти не може да идеш в небето, понеже си го клал два пъти. Ти го докара до този хал, не трябваше да го ядеш. Трябваше да питаш вола: „Мога ли да те изям? Ако те изям, ще се радваш ли, ще имаш ли любов към мене? Ако влезеш в мене, ще ми се сърдиш; няма да те ям.“ Ако изядеш вола, без да го питаш, той се сърди, че си го изял и тогава и ти се сърдиш. Кокошката като влезе в тебе, започне да рови, някои от вас нали не можете да държите тайна. Българите казваме: „Кокоши крак ли си ял?“
Вие ходите да търсите на този погрешката, на онзи погрешката. Ако знаете погрешките на всичките хора, какво ще ви ползува това? Единственото нещо, което може да ни ползува, е да открием една добродетел в когото и да е. Тогава и той се ползува, и ние се ползуваме. Ако открием един недъг, ние плащаме. За пример, намерих един недъг в брата си. Изхарчил 1000 лева повече, ял, пил, не платил. Понеже той е от вашето семейство, той е за ущърб на семейството и ти трябва да платиш най-малко половината. Ако има брат ви една добродетел, тогава и двамата ще се ползувате. Вие като намерите някоя погрешка в някой брат, ще намерите 3–4-ма братя и изправете погрешката на брата си.
Сега вие казвате: „Нека си плаща дълговете.“ То е така, ако имахме много бащи, но щом приемем, че имаме един баща в света, тогава благата от доброто на единия брат, което е направил, трябва да го разделим с вас. Значи да разделим половината от благата с брата си. Ако братът е направил една погрешка, той трябва да сподели половината с брата си. Защото ние участвуваме и в погрешките на брата и в добрините на брата. Ако някой от вас тук направи погрешка, всинца ще вземете; ако някой направи добро, всинца ще вземете и от доброто.
Следователно трябва да правим доброто. Ползуваме се всички. Ако мислим добре, добре е за всички. Ако ние чувствуваме добре, добре е за всички. Ако постъпваме добре, добре е за всички.
Казвам: Ние сме една колективна единица, в която Бог се проявява. В колективния живот Бог се проявява. Срещнеш един брат, Бог говори чрез него. Има един Божествен език, който трябва да разбирате. При един американски милионер минава един просяк и той му дава четвърт долар, минава втори просяк и той му дава половин долар. Минава една млада мома, много красива, нищо не му казва, само мило го поглежда. Като дойдат просяците, той гледа да си вървят, а като дойде момата, казва: „Искате ли някаква услуга от мене?“ Тя казва: „Не зная дали сте разположен.“ – „Как, може ли?“ Тя казва: „Ще Ви огорча?“ – „А-а, не, не.“ Казва: „Може да мислите нещо лошо за мене.“ – „А-а, не, не.“ Тя казва: „Може да не харесате моя поглед.“ – „А-а, не.“ – „Може дрехата ми да не Ви е приятна.“ – „А-а, не, всичко е хубаво, много е приятно.“ Казва: „Може да не искате аз да седя тук?“ – „А-а, не, много ми е приятно.“ Тя казва: „Аз искам да отгадая дали Вие сте готов да услужите.“ Той казва: „На Ваше разположение съм.“ Като идва на втория ден, момата му казвала: „Аз не искам нищо от Вас, но има една бедна вдовица, инвалид, не може да ходи, аз желая ти да донесеш нещо, да ѝ дадеш каквото ти се откъсне от сърцето. Искам ти да идеш при нея, да я видиш и с ръцете си да ѝ дадеш каквото пожелаеш.“ – „Къде е тя?“ Момата дава му адреса. Той веднага се разпорежда, отива при тази бедна вдовица. Като влиза, момата казва: „Доволен ли си?“ – „Никога не съм виждал такава вдовица като тази.“
Та, казвам: Когато дойде Любовта, тя няма да иска нищо за себе си. Тя ще ви каже да идете някъде и да помогнете и каквото тя ви е оставила, да послужите доброволно. Свобода трябва да има. Няма по-страшно нещо от подозрението, когато подозираш един човек. Ти ще пратиш този човек при тази вдовица и няма да искаш нищо от него. Ако искаш, ще ти даде четвърт долар, половин долар или един долар. Повече от един долар хората не дават. На безлюбието повече от един долар не дават. Като идеш четвъртия път, ще ти кажат: „Иди да работиш.“ Там, дето Любовта дойде в света, сърцата на хората се отварят.
Казвам: Тази красивата мома, то е Духът Божи, Който като дойде, ще ви кажете къде да идете и как да постъпите. И казвам, че само по тази начин нашият съвременен живот може да се измени, само по този начин здравето на човека може да дойде. Нищо друго в света не е в състояние да измени света. Само Слънцето, което огрява Земята, е в състояние да промени лицето на Земята. Без Слънцето нищо не става.
Казвам: Без това Божествено слънце нищо не може да вирее. Само когато изгрее Божието слънце, тогава всичко ще стане.
Сега ще ви дам два глагола. Първо глагола будя. Будя – изгрява моето слънце в моята душа. Да се слави името Божие. Будиш – изгрява Божието слънце в мен, в сърцето. Да дойде царството Божие. Буди – изгрява слънцето на моя дух. Да бъде волята Божия. Будим – изгрява слънцето на нашите ангели. Да се въдвори царството на Отца нашего на светлините. Будите – изгрява слънцето на великия Господ на мира в нашите души. Да обнови Господ нашите души със своята сила. Будят – изгрява слънцето на всички слънца в нашите духове. Да ни даде Господ живот и здраве и свобода.
Вярвам в Тебе, Господи, Който си ми говорил в миналото, вярвам в Тебе, Господи, Който ми помагаш сега. Вярвам в Тебе, Господи, който ще ми помагаш в бъдеще. Да се слави името Ти и в Твоята слава да живеем ние. Да се въдвори царството Ти и да участвуваме в Твоята радост. Да бъде волята Ти, както горе на небето, така и на Земята. И ние да работим с Тебе заедно. Амин, така да бъде.
Нека да видим във всеки слънчев лъч Божието присъствие, във всеки плод да видим Божието присъствие, във всеки цвят Божието присъствие, във всяка радост Божието присъствие и във всяка блага дума, която излиза из коя да е уста, да видим Божието присъствие.
„Отче наш“
43-та лекция от XXI година на Общия окултен клас (1941–1942), държана от Учителя на 2.IX.1942 г., сряда, 5 ч. сутринта, София – Изгрев*.
- Забележка: Лекциите от 5.VIII.1942 г., 12.VIII.1942 г., 19.VIII.1942 г., 26.VIII.1942 г. са отпечатани като съборни беседи в томчето „Опорни точки на живота“ (Беседи от Учителя, държани при 7-те рилски езера и в София, София, 1942 г.).