Цветана - Лиляна Табакова, "Съзвучия от бъдещето", СД Алфиола, 1992
ЖИВАТА КАРТИНА
28.Х.1942 г. Изгрева – София.
Днес отидохме с брат Христо при Великия Учител точно по обяд, той отиваше вече в трапезарията да се храни и ние седнахме на масата. Брат Христо до него, а аз – пред него. По време на яденето стана дума за предстоящата премиера на операта „Отвличане от сарая" от Моцарт. Премиерата беше определена за 5-ти ноември, в понеделник. Аз изпълнявах ролята на
Блондхен.
Учителят ми каза, четейки мислите ми:
– Ти напразно се безпокоиш. Онази, гениалната певица, която влиза в теб, тя ще пее и играе на сцената! - Той повтори онова, което и друг път ми беше казвал.
Предната вечер брат Христо ми донесе едно птиченце – червеношийка, което беше купил на пазара, от кафезите. Аз го сложих в къщичката за птички, но на сутринта го намерих умряло. Много плаках за него. Учителят ми каза, че то се е освободило, като си е заминало. Било му е мъчно без другарче.
След като се наобядвахме и след обичайните общи песни от братята и сестрите, Учителят ни покани в приемната стая. Като седна на креслото, той ми каза:
– Ти сега трябва да пазиш силите си. Не раздавай от капитала си! Ти, като оня петел от баснята, не давай сиренцето си! Един петел кацнал на един клон, с парченце сиренце в клюна си. Лисицата го видяла и седнала под дървото, и ласкаво му казала: „Петльо, ти си толкова голям певец, като тебе втори няма на Земята!" Петелът, поласкан от похвалите й, отворил клюна си и изкукуригал, но изпуснал сиренцето и лисицата го лапнала. Тя го похвалила за хубавото му пеене. На другата година, лисицата пак пожелала да чуе гласа на петела, но той си научил урока. Най-напред изял сиренцето си и след това изкукуригал. Лисицата не останала доволна от пеенето му и се произнесла, че миналата година гласът му бил по-хубав, но сега го загубил. Учителят ни поясни:
– „Лисицата" е света. Ти задоволявай света, но не си давай сиренцето. Давай им само половината сиренце!
– Учителю – изплаках аз – освободете ме от операта!
– Не, ти трябва да минеш това посвещение. Този курс трябва да го минеш.
– Учителю, преди няколко дена пях в операта „Марта", ролята на Лейди Хариет. Пях добре и не подозирах, че в министерската ложа дошли да слушат министрите Филов, Йоцов и др. На другата сутрин, Филов и Йоцов последователно се обадили по телефона на директора Петко Стайнов, да ми се даде по-голяма преднина в операта. Учителю, аз не искам много да блестя, защото се създават неприятели, които ми завиждат. Учителят каза:
– Виновна ли е светлината, че като се пречупи в брилянта, го прави да блести? Учителят тихо изпя две песнички. Едната песничка беше от напечатаните, а другата беше от новите. Съдържанието беше за едно бистро изворче.
– Учителю, една вечер, преди представлението на операта „Марта", сънувах чуден сън. На другата вечер пях с рядък успех. Мога ли да Ви разкажа съня си? – Разправи го!
– Сънувах, че виждам грамадна картина, сложена на земята, със златна рамка. Рамката беше много широка, дебела, скулптурно изработена. Когато се приближих да я разгледам, картината оживя и всичко нарисувано в нея, започна да мърда. Ето какво представляваше картината: На изток беше нарисувано Рождеството Христово. Витлеемската звезда на небето, яслите, Дева Мария, детето-Христос, Йосиф, животните, тримата влъхви и овчарите. Ангели пееха на небето. На запад на картината бе нарисуван Христос, на 12 години, в храма. Стари книжници и равини с големи бради учудени Го слушат. Вратата е полуотворена и майка My Мария си подава тревожно лицето, дошла да Го търси. Нарисувано бе и великолепието на храма в Ерусалим. На северната страна на картината бе нарисуван Христос на кръста, с Божествено лице, изнурено от големите страдания. Кръв тече по челото и страните My, от раните, разтворили се от тежестта на тялото и от продупчените My нозе. Долу, в подножието на кръста, видях Дева Мария, Йоан, Марта и Мария, сестрите на Лазар и Мария от Мигдал. Над светлата My глава ясно личат надписите на староеврейски. От двете My страни бяха нарисувани двамата разпънати разбойници. Войниците хвърляха жребие за плащеницата и още се гавреха с Него. На долната, южната страна на картината беше нарисувано Възкресението Христово. Камъкът, отвален от изсечения в скалата гроб. Христос високо на небето се възнася и долу се виждат заспалите войници. Аз прескочих рамката на картината и влязох вътре в нея. Отвори се пътека и тръгнах по нея, по посока към центъра на картината. Като стигнах центъра, аз се спрях и се замислих, накъде да тръгна! Реших да се отправя на изток. Когато се движех към мястото, където е Рождеството Христово, по пътя срещах бягащи, угрижени хора и чувах, че бягат от бомбардировките. Те носеха по нещо в ръцете си, с каруци, коне, магарета или пък автомобили. След като изминах едно не много дълго разстояние, където хората намаляха, ето че Ви срещнахме, Учителю! През цялото време брат Христо ме придружаваше! Вие дълго време ни говорихте. И заедно с Вас вървяхме пак към центъра на картината. След това заедно слязохме надолу към Възкресението Христово. Събудих се. Из пътя Вие, Учителю, ни говорехте, но не помня нищо.
Учителят внимателно ме изслуша и каза:
– Този сън ще се изпълни в дълги периоди от времена, в едно далечно бъдеще!
Ние с Брат Христо целунахме ръката на Учителя и си отидохме.
Откровение:
Учителю, Вие непрестанно пеете в душата ми! Откакто чух, чрез Вас, Небесната музика, светската музика не ме привлича вече. Чувствам как старото се събаря и новото се строи!
Амин!