ДОМ ТЕМЕЛКОВ - ПОСЛЕДНАТА ПАСХА
И настана денят Безквасници, когато трябваше да се заколи пасхалното агне, и прати Исус Петра и Йоана, като им рече: идете, пригответе ни пасха, за да ядем. А те му рекоха: де искаш да приготвим? Той им отговори: ето, като влезете в града," ще ви срещне човек, който носи стомна с вода; идете след него в къщата, дето влезе и кажете на стопанина на къщата: Учителят ти казва: де е стаята, в която да ям пасхата с учениците Си? И той ще ви покаже горница голяма, постлана; там пригответе. Като отидоха, намериха, както им бе казал, и приготвиха пасхата." Лука, 22; 7-13
Когато започнаха въздушните нападения над града, Учителят излизаше всеки ден на планина с група ученици. Той беше сериозен, почти не говореше и прекарваше целия ден горе. Каквото и да беше времето. Учителят възлизаше с отмерени и ритмични стъпки.
Някаква важна работа извършваше той в дълбоко мълчание.
Четиридесет и два пъти възлезе Учителят на планината.
Движенията в материалния свят, проникнати от Духа, имат магическа сила.
Когато разрушенията засегнаха града и страхът, паниката и ужасът обхванаха хората и легнаха като тежък похлупак, Учителят каза:
- Тука вече няма условия да поддържа човек връзката си с Бога, да излезем.
Той каза това сериозно, тъжен, като че казваше: "Тука няма въздух и слънце - да излезем".
Тогава Учителят се оттегли с група ученици в близкото село Мърчаево в дома на един от учениците - Темелко.
Учителят създаде тук малък свят, над които небето беше ясно, слънцето грееше и можеше да се диша свободно. Вълните на бушуващото море се разбиваха в неговите твърдини и бяха безсилни да нарушат светлия мир, който царуваше.
В онези усилени дни много хора намираха тук убежище, подкрепа, утеха и насърчение, почерпваха сили да издържат изпитанията. Това е отразено в разговорите "Изворът на доброто".