4. Доброто училище
24-та беседа, държана от Учителя на 28.III.1943 г., неделя, 10 ч. сутринта, София, Изгрев.
„Отче наш“
„Ще се развеселя“
Ще ви прочета от „Светът на Великите души“, от „Добрата дреха“, страници 28-а и 29-а. (вж. бел. на стр. 15. Посочените страници са според изданието от 1933 г. и в от настоящия том отговарят на с. 357 (от думите „Лъчът показва изгрева на слънцето.“) и с.358.)
Искам да коригирам едно мнение, което съществува в света и в науката, че Земята е място на мъчение. Това не е вярно. Най-доброто училище, което има засега, аз зная, има на Земята. По-добро училище не може да има. Страданията в туй училище произтичат от това, че някой е влязъл там, дето не му е мястото. Ако всеки влезе на своето място, страданията ще престанат.
От всичките хора не се изисква едно и също нещо. Природата много малко изисква. Когато някой път се изискват големи работи, то е за напредналите души, не е за обикновените. Те ще чакат, няма да бързат. Тогава се смущават децата. Погрешка правят, че като отиват в училището, бащите носят и децата. Училището не е за децата. За тях има друго училище. Желанието на бащата е по-скоро да свършат синовете и дъщерите му и учени да станат. Такъв закон в природата няма: да свършат учението. Учението никога няма да се свърши. Вие искате всичко да се свърши. В туй, което се свършва, там е нещастието. Щом се свърши хлябът, нещастие иде. Щом се свърши водата, нещастие иде. Щом се свърши животът, щом се свърши учението, всичките нещастия идват. Казвате: „Кога ще се свърши тази работа?“ Няма да се свърши.
Та сега искам да ви говоря за неща, които не се свършват. Онези, които се свършват, вие ги знаете. Старият иска да свърши, да не се учи. Там е нещастието. Че учението е там за стария. Защото какво ще се учи старият? Старият ще се учи как да се подмлади. Какво ще учи младият? Младият ще се учи да не остарява. Ако младият [не] учи как да не остарява и старият не учи как да се подмладява, не са в правия път – старите намират смъртта, а младите остаряват и нещата се повтарят.
Сега казват: „Защо ни са страданията?“ Не са на място. Щом страдаш, влязъл си в едно отделение по-горе. Слез в едно отделение по-долу. Ако и там ти е мъчно, слез едно отделение по-долу. И така слизай и влез там, дето няма да имаш страданията. „Защо страдам?“ – Влязъл си там, дето не ти е мястото. Казваш: „Виж, хората не боледуват.“ Те са на място. „Аз защо боледувам?“ – Защото не си на място. Много лесна философия. Защо Господ направи света? Господ хубаво го направи, но ти влезе там, дето не трябваше. Сега ще доказвате философски защо страда човек. Не е на място. Проста и ясна работа: не е на място.
Ще възразите, че не е модерно. Кои са нови работи? Страданието модерно ли е? Войната модерна ли е? Сиромашията модерна ли е? Смъртта модерна ли е? Слепотата модерна ли е? Всичките болести, които съществуват, модерни ли са? Кое е модерно? Казват, модерна работа била. Не, в света има само едно модерно нещо. Кое е то? Аз ще употребя тактиката на онзи свещеник, който казва: „Братя християни, знаете ли какво ще ви кажа?“ – „Не знаем.“ – „Тогава и аз няма да ви го кажа.“ „Братя християни, знаете ли какво ще ви кажа?“ – „Знаем.“ – „Щом знаете, няма какво да ви го казвам.“
Има едно ново нещо в света. Туй, новото, всички го търсите. Туй, което постоянно ви смущава, то е новото, което търсите. Дето работите, дето се учите, дето страдате, то е, че търсите новото. Къде е то? Няма да ви го кажа къде е. Понеже Земята е едно отлично училище, по-хубаво от нея няма. Няма какво да се смущавате. Щом се смущавате, ще ви дам една рецепта: слезте по-долу. Престани да мислиш за това, което те смущава, мисли за това, което не те смущава. Мислиш, че ще умреш. Това не е твоя работа, че ще умреш. Мисли, че ще живееш; че ще умреш – ти не си умирал, да знаеш. Защо ще мислиш за нещо, за което нямаш опитност? Че живееш, ти знаеш, Бог те е пратил. Писанието казва: „Бог не е Бог на мъртвите, но на живите.“ Казвате, че ще умрете. Че Бог не е Бог на мъртвите, Той е на живите. Защо ще говорим за смъртта? Тя е извън Божествения живот.
Казвате: „Да се освободим.“ Че от какво да се освободите? – „Да се освободим от злото.“ Няма какво да се освобождавате от злото. Нито от доброто, нито от злото се освобождавай. Може да се освобождаваш само от едно нещо – от греха. То е човешка работа. От греха се освобождавайте, но от злото – не. То е творчески принцип, който Бог е турил. От греха всички се освободете, ние сме си го създали. Греха отхвърлете навън, то е смърт. Или казано: Да оставим погрешките. От тях се освободете. Имайте пред вид, че когато се изучава човешкият ум, умът, ако не мисли естествено, пренася една голяма опасност. Сърцето ако не чувствува правилно, има голяма опасност. Умът заварява нервната система с една много деликатна кал на повърхността. Сърцето със своите желания, то окалва вътре. Те са две опасности, от които сега страдаме. Склерозата и какви ли не хиляди болести произтичат от калта на човешкия ум и от калта на човешкото сърце. Две неща в света има, от които трябва да се освободим. Сърцето да се освободи от своята кал, трябва топлина. Когато сърцето няма онази морална топлина, която природата му е дала, образува се кал.
Ще кажете, че някои неща не ги разбирате. Радвайте се, че не разбирате нещо. Някои неща са далече от вас, не ги виждате, нищо не значи. Като дойдете наблизо, ще ви станат ясни. Ако изгубите една игла на Витоша, ще знаете ли къде е? Няма да знаете. Ако имате един голям магнит? Такъв магнит има в Америка, във Вашингтон. Той е толкова голям, че онези, които отиват да посещават този магнит, трябва да изуят обущата си навън, ако имат железца на тях. Другояче, обущата ще се намерят на магнита. Ако не можеш да си изуеш обущата, и ти ще висиш там.
Опасността къде е? Да ви кажа защо хората грешат. Злото е един много голям магнит и доброто е много голям магнит. Като дойдеш до злото, увиснеш, като дойдеш до доброто, и там увиснеш. Казваш: „Какво да правя?“ Ако обущата ти имат гвоздеи, не се приближавай до злото. Ти ще залепнеш и то ще каже: „На работа го туряме.“ Сега хората са залепени на злото, бият се. Докога? – Като им се свършат всичките снаряди, ще престанат да се бият, като няма какво да залепят. Той е лесен път. Хората се бият, не е лошото да се бият. Научно гледам на работата. Щом се бият, пукне му главата. Защо му пукна главата?
Един български редактор – няма да му казвам името – ми казваше, даде ми едно обяснение, казва: „Ние в нашия род всички страдаме от кръвно налягане и на всеки две години имаме нужда да ни се пуска малко кръв. Аз бях вестникар, една година бях редактор на един вестник. Бях написал една статия, не се харесала на някого, намериха ме на едно място и ми пукнаха главата. Изтече малко кръв, аз се освободих от налягането, оздравях от туй налягане, което имах. Пишат ми от провинцията, изказват съжаленията си, пък аз се радвам. Тия хора видяха, че трябваше да ми се пусне кръв. Аз им благодарих, че не ме претрепаха, а само кръв ми пуснаха.“ Вие пишете някоя статия, която не се харесва, пукнат ви главата – зарадвайте се. Ударите си крака, излезе кръв – зарадвайте се. Тази кръв ти е пусната, тя е на място.
Сега ние сме на Земята и трябва да се учим. Първото нещо: не се отказвайте да се учите. Старите се отказват да се учат. Старите стават професори и започват да дават на младите наставления. Не учете младите. На старите давам един съвет: да не дават големи наставления на младите. Ако аз бях стар човек, ще кажа: Синко, живей добре – нищо повече. Пък и на стария няма да му говоря много. Ще кажа: Живей разумно. Справедлив бъди. На стария бих му проповядвал да бъде справедлив, а на младия бих му проповядвал да бъде добър. На възрастния – да бъде разумен. Три неща има, които може да ни спасят от страданието: добротата ни спасява от един вид страдание, справедливостта ни спасява от друг вид страдания и разумността ни спасява от трети вид страдания. Когато доброто не присъствува в нашия живот, имаме страдание от липса на доброто. Когато справедливостта [не] присъствува в нашия живот, имаме страдание, понеже не присъствува справедливостта. Когато разумността отсъствува, пак имаме друг вид страдание.
Следователно страданията в света идват да възстановим доброто, което е необходимо. Без доброта човешкият живот няма смисъл. Без доброта физическият живот е безсмислен. Без справедливост духовният живот, т.е. животът на сърцето, е безсмислен. И без разумност Божественият живот не може да се изяви. Доброто е един проводник на физическия живот. Справедливостта е проводник на духовния живот. А разумността – на Божествения. Те са необходими неща.
Сега вземат съвременната наука и мислят, че всичко виждат. Много малко виждаме и много малко знаем. Даже една милионна частица от това, което се разкрива на Земята, не знаем. Че какво знаем за растенията, за живота на растенията, какво знаем за живота на насекомите? Туй, което учените пишат, е външната страна. Влизал ли си в живота на другите същества? Ние живеем в природата и нашият живот е затворен. Животът на Земята е затворен за живота на Слънцето. Животът на Слънцето е затворен за живота на Месечината. Животът на Марс, Юпитер, Сатурн, Уран, на всичките светове животът е затворен. Тепърва сега имаме желание да знаем какво има на Месечината. Затворен свят е. Никой не е ходил на Месечината. На Слънцето кой е ходил? Как ще идеш на Слънцето? Предполагат, че в центъра на Слънцето има 50 милиона градуса топлина. Знаете ли какво нещо е 50 милиона градуса топлина? Да ви представя на човешки език: учените хора както казват, ако имате материя колкото на малката карфичка и ако тази материя е нагорещена 50 милиона градуса, то енергията в тази главичка може да унищожи всичкия живот на 1500 километра. Това значи 50 милиона градуса топлина. Можем да говорим за тази топлина, но трябва да се намираме на 150 милиона [километра] разстояние. Ние сме 3 пъти по-далеч от топлината на Слънцето, за да не ни постигне някое голямо нещастие. Учените хора са изчислили, имат начини за изчисляване. Всеки човек в себе си има едно малко слънце, което отразява голямото Слънце. То е отражение на голямото.
Ние, съвременните хора, трябва да имаме друг един възглед за тази природа, в която живеем. Сега някои искат да докажат има ли Господ или не, разумна ли е природата или не. Разумна е. Вземете човека. Природата го е създала и за гъстата материя му е създала един стомах. В този стомах има 10 милиона клетки, които работят за смилането на твърдата храна, 10 милиона работници работят и ако трябва да им плаща по един лев, трябва 10 милиона да им плаща само за храносмилането. А природата, когато направи стомаха, тези големи разходи тя плаща, а човек седи сега и пита има ли разумност или не. За по-рядката материя, в която човек живее, тя му създаде дробовете. Там има 100 милиона работници. Каква отлична работа извършват! Най-после вземете за човешката мисъл. В мозъка има 3 билиона и 600 милиона клетки, които работят за човешката мисъл. И сега хората питат има ли разумност в природата или не. Значи неразумната природа създала разумни работи? Не че тя ги е създала, но ние неразумно разсъждаваме. Слънцето постоянно изгрява. То е един ред в природата; разумен ред е, върви по един определен път.
Казвам: В света всичко е разумно, не е механично. Понеже в нашия ум има едно безверие и за [да] покаже, че човек е много учен, всичко е отказал. Казва, че няма живот в другите светове. Казва, че няма духовен живот. Има ли живот на Земята? – И на Слънцето има живот. Няма какво да ми доказват учените хора за това. И да ми казват, аз имам начин, по който съм проверил има ли живот на Слънцето. Има, разбира се. Другояче са устроени тия същества. На Месечината има същества. И те са другояче устроени. На Юпитер има същества, навсякъде има. Няма свят, дето да няма същество. Има светове, които сега се приготовляват и на тях няма още същества. За тях от Земята се приготовляват. Като стане тясно на Земята, там ще ги пренасят. Сега се създават нови светове, дето за в бъдеще ще ви пренесат.
Сега някои от вас искате да идете на оня свят. Няма какво да идете в оня свят. Като дойде време, ще ви вземат оттам. Плодовете като узреят, сами не отиват на гости на разумните същества, но разумните същества отиват при тях. Събират ги в кошници, занасят ги дома. Като узреем на Земята, ще дойдат и ще ни занесат. Сега ще доказва някой учен човек дали като умрем, ще отидем в оня свят. Така не се говори. Хората на Земята не са узрели, зелени плодове са. Ще капнат, ще слизат, ще се качват на дървото. Сега хората слизат и се качват на дървото. Казвате: „Къде е оня свят?“ – Долу при корените. „Къде е другият свят?“ – Горе при клонищата. Къде е оня свят? В оня свят отиват само хубавите, зрели плодове. В оня свят ще идат разумните същества. Те ги ръководят, посаждат ги при особени условия.
Туй е, което аз зная за себе си. Дали хората вярват, не ме интересува. Питат има ли живот. Аз зная, че има живот. „Ама хората умират.“ Които умират, не ме интересуват. Ако има нещо, от което аз [не] се интересувам, то е смъртта. Че хората умират, пет пари не давам. Че се раждат, интересува ме. Че има добри хора, интересува ме. Че има добри и лоши хора, много ме интересува. Но че има грешници, хич не ме интересува, пет пари не давам. Лошия човек като чуя, казвам: то е на място. Добрият и лошият – на място е. За грешния не искам да зная. Аз така разсъждавам. Лошите хора са от Бога и добрите са от Бога, а грешниците са от хората.
Казвам: Сега трябва един нов начин за размишление. Какви ще бъдат новите веяния? Божественото в нас е онова, което носи радост и веселие на хората. То е Бог. Туй хубавото в нас, което чувствуваме по някой път, то се дължи на Божествената разумност, която прониква. Бог изпраща своите благословения. Някой път виждаме същества както ангелите и светиите и те изпращат своята помощ. По някой път има напреднали същества и те изпращат нещо. По някой път попадаме по Божественото течение, някой път попадаме по течението на ангелите, по течението на светиите, по течението на обикновените хора и най-после – по течението на низшите същества. Кой от вас не знае, като се яви чума или холера, тия малките бацили, като че от техните излишъци човек се отравя и умира.
Та казвам: Най-първо дишайте дълбоко, да имате чиста кръв. Не допущайте в ума си никаква нечиста мисъл. Туй може да го направите. „Бог не е Бог на мъртвите, но Бог на живите.“ Бог не е Бог на грешниците, но на праведните. Бог иска грешниците, като се освободят от греха, да станат праведни. Защо искат да станат праведни? За да бъдем радостни и весели. Защото Бог е единствен в света, който може да ни направи радостни и весели. Единственото същество, което може да ни подигне и може да ни даде онова, което ние желаем за Земята и за Небето. Ти си една жена, искаш да бъдеш отлична, умна жена – Господ може да те направи. Ти си мъж – само Господ може да те направи да бъдеш умен мъж. Ти си дете – само Бог може да те направи умно дете. Ти си учител – само Бог може да те направи умен учител. Ти си военен – само Бог може да те направи умен.
Под думата „Бог“ аз употребявам най-умното в света, целокупността на всички разумни същества, които работят за доброто на хората, да бъдат като тях. Понеже светът има нужда от работници. От вас очакват един ден, като свършите училището, да станете работници.
Вие сега мислите за много малко работи. Засега една мома мисли да израсне, да стане 1,50 м, да стане 40 см широка, тантуреста, лице обличко, дебеличко, да я харесват, да се ожени, да има едно–две деца. След 40–50 години двамата остареят, техните деца се оженят и те умират. Останат без имена. Къде отидоха? – В оня свят. Никъде не са отишли в оня свят.
Някой пък цитира думите на Христа. Христос дава един пример, че богатият отишъл в ада, а Лазар – в лоното Авраамово и оттам си приказват. На кое място е адът? Аз зная къде е адът, аз съм го виждал. И рая зная къде е. Вие мислите, някъде из въздуха. На едно място е. Раят не е само състояние. Рай има тук, на Земята. Ад има тук, на Земята. Те не са толкоз близо, но радио имат и си говорят. Много далеч са адът и раят, но по телевизия богатият видял Лазаря. Тези, които са в рая, виждат по телевизия как се мъчат в ада. И грешниците виждат праведните как се радват. Те си говорят по радиото. И грешниците си имат радио, разговарят се.
Сега вие ще кажете: „Дали това е вярно?“ Приемете го като „Хиляда и една нощ“. Туй, което е писано в „Хиляда и една нощ“, вярно ли е? Приемете го. Какво ще изгубиш, ако го приемеш? Нима всичкото онова, което вие вярвате, е вярно? Едва ли една милионна част от онова, което вие вярвате, е вярно. Другото след 1000 години ще видите, че е вярно. Невярното било полезно на времето, на място било, опаковка е. Невъзможно е да ви се говори Истината на един език. Истината е само за съвършените. На нас, които не сме достигнали до съвършенство, не може да ни се говори Истината. Нещата ще ни се представят такива, че да бъдат достъпни за нас. Така казвам: всички вие се нуждаете.
Плашили са ви, че има ад. Ходили ли сте вие да проверите адът какъв е? Христос ходи и го видя. Той ходи в ада и които бяха в ада, извади ги. Като излязоха из ада, възкръснаха, явиха се на много хора. Убедиха ги, че има оня свят. Христос отдолу ги извади, не отгоре. В Земята бяха затворени, извади ги и ги пусна. Всички тези, които излязоха от ада, са най-умните. Казват: „Още веднъж не влизаме в този затвор.“ Най-умните хора са, които излязоха из ада. Онези, глупавите, които не са ходили, те само търсят парите.
Христос сега държи ключовете на ада, понеже знае, че е опасно. Като идеш, ще те срещне, ще каже: „Къде отиваш?“ Казва: „Ти не си за ада.“ Някои от вас сте за ада. Не мислете, че е лошо място адът. Адът е училище, то не е мъчение, както този италианец го е писал, Данте. То не беше така. Има нещо вярно, но не е така. Той е писал така, за да бъде достъпно за хората. Както описва ада, като го чете човек, трепери, но като пише за Небето, за рая, бледо е. Не може да се опише раят на човешки език. Непонятно е за хората.
Раят и адът, това са два полюса на Земята. Вие се плашите от ада. Всеки има в себе си един ад. Като дойде болестта, свие те сърцето. Не е ли цял ад? Като дойде проказата, сифилисът, като дойде помрачението на ума, тия неща изтичат от ада. Казвам, че има ад, който разстройва човешките умове, разстройва и човешките сърца. Има рай, който възстановява здравословното състояние на сърцето и на ума. Всякога жителите на ада обират, разстройват човешкия ум, за да го оберат, за да вземат всичко и да го занесат в ада. Те са като вълците, обират. Те разстройват ума, за да те оберат, разстройват сърцето, за да те оберат. Онези в рая са богати, те възстановяват здравето на сърцето и здравето на ума. Туй, което са те обрали, те ти го дават. Ад има и в ада постоянно пращат цели пълчища за обир. Черкезлик има. Всяка година [от] ада идат и задигат 35 милиона хора и ги занасят долу, а всяка година по 40 милиона пращат живи от доброто. Борят се. Да видим кой ще спечели. Едните задигат 35 милиона, а другите пращат 40 милиона. Един ден ще се напълни адът, ще им стане тежко. Като се напълни адът с разбойници, пък и Земята няма да може да им дава храна, какво ще правят? Прекъснали им са пътищата. Добрите духове са прекъснали пътищата на лошите. Лошите духове едно време бяха в Земята и се ползуваха, а [добрите духове им] прекъснаха пътните съобщения. Какво ще правят? – Започват да мислят. Казват им: „Трябва да напуснете ада и да влезете в рая.“
Казвам: Всеки един от вас каквото желае, да иска да го постигне по един добър начин. Не се отказвайте от вашите желания. Каквито желания имаш, само търси да ги постигнеш по един добър начин. Искаш да бъдеш здрав – има един начин. Трябва да си избереш подходяща храна, която навсякъде можеш да намериш и да бъдеш здрав. Искаш да бъдеш умен – ще намериш подходяща храна. Искаш да бъдеш добър – ще намериш подходяща храна за сърцето си. Искаш да имаш една благородна душа – ще намериш подходяща храна.
Подходяща храна трябва в света. То е живият хляб. Всичките учени хора са, които носят храна. На някои храната не е толкоз доброкачествена. Някои учени хора много хубава храна приготвят. В съвременната наука много теории има за Слънцето, много теории има за Месечината. Те са хубави неща, но те са упражнения. Човек трябва да се упражнява, то е гимнастика на ума. Всичките тия теории са потребни. Не че са лъжливи, но в даден случай една теория е потребна, а в даден случай тази теория има известен период, в който трябва да господарува. За пример, през цялата година не може да бъде пролет. Три месеца природата е активна, теченията от южното полушарие идват към северното. Става смяна. След три месеца същите течения се обръщат от северното полушарие към южното. Пролетта се връща назад. Лятото е много по-тихо. Есента пък е бурна. Нашата есен съответствува на южната пролет, и нашата пролет съответствува на южната есен.
Казвам: В природата има една закономерност, която трябва да изучаваме. Вие се смущавате от страданията, които идват във вас. Щом вие страдате много време, пролет е. Щом престанат страданията, вие сте в лятото. Щом затишието мине в живота, есен е. Щом сте на почивка, зима е. Зимата е старост. Стария човек какво го очаква? Старият човек трябва да се подмлади. Онези, напредналите същества, изискват да се подмладиш за 3 месеца. Той ще стане млад след 3 месеца, след 3 месеца ще стане възрастен, след 3 месеца като учи в зимата, пак ще се подмлади.
Животът на напредналите същества е вечно подмладяване. Старите вечно се подмладяват, затова в Небето има 24 старци. Всички в Небето са млади. Тук Земята е пълна със стари. Сега старите хора ги търсят от невидимия свят. Когато искат да подмладят стария човек, пращат го на Земята. Съберат 10–20 старци, подмладят ги, пратят ги на Земята. Старите хора ги купуват много скъпо и ги връщат на Земята млади. Като остареете, имате цена, ще ви купят.
Вие казвате: „Кажете ни нещо за оня свят.“ Какво ще ви кажа? Вие искате да опиша оня свят както Земята. В оня свят съществува същата разлика. Какъвто е животът на едно дете, какъвто е животът на един възрастен и какъвто е животът на един стар. Различават се. Между децата, между възрастните и между старите има вътрешно отношение, споразумяват се. Някой път казвате: деца. Децата не са глупави. Някои казват: „Това е дете.“ Старите хора като ги подмладяват, прекарват ги през една вода в едно езеро. Някой път бързат и не ги държат достатъчно в езерото да се подмладят, та остава нещо от старостта. И затуй някои деца не са хас деца. Стария трябва да го турнат във водата, а не набързо да го извадят от водата, защото няма да се подмлади. Трябва 24 часа да го турнат, той ще се подмлади и ни помен от старостта няма да остане. Като дойде на Земята, ще се зарадва. Един ден, като дойдете на Земята, ще ви турнат в тази вода.
„Онези, които чакат Господа, тяхната сила ще се обнови.“ Старите хора, които чакат Господа, Той като ги прекара през тази баня, през водата на Любовта, те ще станат малки деца. Затуй Писанието казва: „Ако не станете като малките деца, не можете влезе в Царството Божие.“ Блажени, които станат малки деца.
Има защо да се радвате. Слънцата са жилище на ангелите. Те са емблеми. Планетите са жилища за нас, хората.
Тайна молитва.
24-та беседа, държана от Учителя на 28.III.1943 г., неделя, 10 ч. сутринта, София, Изгрев.