Младежки окултен клас - ВТОРА ГОДИНА (1922-1923)
ДОБРИ НАВИЦИ
Fir — fur — fen.
Tau — bi — aumen.
Четоха се резюмета на темите: „Произход на юмрука"; „Разлика между гордост и тщеславие"; „Регулиране на силите в човека".
Сега ще направите следното упражнение. Всеки от вас мислено ще си представи една позната планинска местност и ще се спре на южната й страна, при някое добре закътано от вятъра място, на една хубава полянка. Като дойдете до това място, ще направите някъде малка дупчица, в която ще посадите някаква семка. Ще заровите добре семката и мислено ще си представите, че тя пониква, израства и стъблото й достига два метра височина. Понеже упражнението ще се извърши мислено, трябва да ви отнеме всичко пет минути: две минути за изкачване на планинската местност и избиране на полянката; една минута за посаждане на семката и две за израстването й. Като правите упражнението, поставете ръцете си върху масата с дланите надолу и с допрени палци. Затворете очите си и пет минути мислете върху упражнението. Дали през това време ще израсте посадената от вас семка или няма да израсте, това да не ви смущава. Направете упражнението спокойно, тихо, с разположение.
Сега ще говоря върху навика. Навикът в човека се създава при прилагане или работа с две величини: положителна, която се изразява с частицата „да" и отрицателна — с частицата „не". Значи навикът в човека се създава с „да" и с „не". Запример, вие обещавате на някого, че ще му услужите нещо. Услугата се заключава в това да станете в 4 ч.с. и да отидете в с.Драгалевци да свършите някаква работа. Вие сте дали обещанието си през деня, когато вън е било светло, слънцето е греело. При това положение не сте мислили, че сутринта ще бъде тъмно и ще се страхувате. Обаче ставате сутринта в 4 ч., гледате, че вън е тъмно още. Вие веднага се разколебавате и отказвате да изпълните обещанието си. Казвате: Не, не мога да отида на Драгалевци, страх ме е. Значи вие не сте господар на страха в себе си, не можете да го преодолеете. В случая вие сте обсебени от страха и не можете да се освободите от него. Щом изпаднете няколко пъти под влиянието на страха и не изпълните обещанието, което сте дали на някого, вие ставате страхливи, губите вяра в себе си и по този начин си създавате лош навик. Тъй щото, чрез последователно поддаване на някоя отрицателна сила в себе си човек добива лош навик — да обещава и да не изпълнява.
Същият закон се отнася и до идеите. Днес се въодушевите от някаква идея, готов сте всичко да направите за нея. Обаче утре се яви някаква мъчнотия на пътя ви и вие веднага отлагате да изпълните обещанието си. Казвате, че обещанието, което сте дали за реализиране на идеята ви, мъчно може да се изпълни, не му било времето сега и т.н. Днес отлагате, утре отлагате, докато станете морален инвалид. Характерът на съвременните хора е пълен с отрицателни черти, създадени именно от простата и малка частичка „не". По математически начин чрез известни формули може да се изчисли колко лоши навици, колко отрицателни черти има всеки в характера си. Как? Достатъчно е всеки от вас да каже едно число и да го напише. По начина на изговарянето и написването на това число става решаването на задачата. Някой изговори числото десет бавно, проточено. Друг го изговори бързо. Това са все данни, условия за решаване на задачата. Трети пък взима числото десет във втора степен или в квадрат. Това показва, че някъде е станало известно стълкновение. Дето стават стълкновения, там има разбити носове.
Какво трябва да правите, за да не създавате в себе си лоши навици? За да не си създавате лоши навици, мислете повече и не бързайте, да давате обещания. Когато някой иска да му обещаете нещо, помислете веднъж, дваж, три пъти можете ли да изпълните обещанието си и тогава отговорете. Не е въпрос да обещавате и да не изпълнявате. Щом веднъж обещаете, и сто мечки да срещнете на пътя си, трябва да изпълните обещанието си. Ще обиколите оттук-оттам да избегнете мечките, но даденото обещание ще изпълните. Нищо повече. Думата „мечка" взимам като символ на мъчнотии. Следователно, ако искате да въздействате психологически върху себе си, да не си създавате лоши навици, никога не употребявайте частицата „не" за неща, които могат да ви повдигнат. Не е лесно да се справи човек с отрицателните влияния в себе си. Щом победи тях, ще дойдат отрицателни влияния отвън да му противодействат. Тъкмо намислиш да направиш нещо, да свършиш една добра работа, и то след известно колебание в себе си, веднага окръжаващите ще дойдат при теб и ще почнат да те разубеждават да не правиш това или защото си слаб още, или че тази работа не е за теб и т.н. Щом си победил вътрешните противодействия, ти трябва да победиш и външните. Ще кажеш, че можеш да свършиш тази работа. В себе си ще кажеш: Да, мога да свърша това, което съм намислил. Имам вяра в себе си и ще свърша замислената работа.
Представете си, че някой ви счита за груб човек. Ако се поддадете на неговото внушение, зле ще си въздействате. За тази цел вие веднага трябва да му се противопоставите мислено с друго някои ваше качество, което да анулира грубостта. Кажете в себе си: Аз мога да бъда милостив и ще бъда милостив. Като работите съзнателно в това направление, вие ще трансформирате грубостта в милост, в милосърдие. Причината за грубостта на човека се дължи на това, че центърът на разрушителността, който се намира зад ушите, е силно развит. Такъв човек трябва да изпраща енергията от този център към центъра на милосърдието. Той трябва да си каже: Аз съм господар на силите в себе си. Както мога да бъда груб, така мога да бъда и милосърден — от мен зависи да дам ход на едни или други сили в себе си. Ученикът трябва да прави много опити, да превръща отрицателните сили в положителни, да въздейства върху инертната материя в себе си, да я събужда и подтиква към работа.
Направете следния опит. Легнете в 10 ч.в. и си кажете, че ще станете в 12 ч. в полунощ да свършите някаква работа. Като турите тази мисъл в подсъзнанието си, ще видите, че ще се събудите точно в 12 часа. Щом се събудите по това време, ще си кажете: Нека поспя още пет минути поне. Какво ще правя толкова рано? — Не, щом се събудите в 12 ч., ще вдигнете главата си, ще спуснете краката си надолу, ще се изправите към изток и ще си кажете: Аз съм господар на времето си и ще го използвам както намирам за добре. Щом кажете така, ще възприемете една хубава, светла мисъл от невидимия свят. След това легнете с мисълта да станете в два часа. Като се събудите в два часа, станете пак по същия начин и се изправете към изток. Ще получите още една светла мисъл. И този път ще дойдат изкушения, но ще гледате и тях да преодолеете. Като приемете хубавата мисъл, запишете си я и пак легнете с желание да станете в четири часа. В четири часа ще се събудите и мак ще дойдат изкушения, но ще гледате да ги преодолеете. Ще станете по същия начин, както първия път, и ще се изправите към изток, докато получите трета светла мисъл.
Този опит ще правите в продължение на цяла седмица. Той не ви се дава за цял живот. Важно е да правите ред усилия, докато придобиете добри навици в себе си. Развитието на добри навици в човека е първото условие за усилване на волята. Не се иска много от вас, обаче съзнателно трябва да работите. При този опит ще ставате по три пъти през нощта в продължение на една седмица. Някои ще се уплашат да не се изтощят от това често ставане и прекъсване на съня. Те мислят така, защото не знаят, че силата на съня не зависи от продължителността на времето. Има друг елемент, който влияе върху човека така, че в малко време да се наспи добре. Съвременните учени казват, че за да се наспи добре, човек се нуждае от седем часа сън. Който разбира закона на съня, в пет минути може да свърши толкова работа, колкото в седем часа. Като дремне пет минути, той ще се обнови толкова добре, колкото ако би спал цели седем часа. Като не разбира закона на съня, човек употребява седем часа за сън, докато мозъчните клетки свършат своята работа. Ако познава този закон, мозъчните клетки биха свършили същата работа само за пет минути. За да си почине, човек трябва съзнателно да спре деятелността на своите мозъчни клетки. Пет минути са достатъчни за това. В туй време човек излиза от тялото си и оставя съзнателната физическа енергия да обнови организма му.
Тъй щото, седем часа сън са нужни на онзи човек, който не е дисциплинирал мозъчните си клетки, вследствие на което те дълго време разискват помежду си да започнат ли работата си, как и откъде да започнат. Докато започнат работата си, времето изтекло. Затова именно човек се върти ту на една, ту на друга страна и най-после заспива. Той спи седем часа и като стане, пак не се усеща наспал. Вечер, когато лягате, ще се обърнете първо към клетките на мозъка си, после към клетките на дробовете си, след това към клетките на стомаха си и най-после към клетките на останалите органи, на мускулите, на костите и ще им кажете: Слушайте, аз отивам на училище. През това време вие свършете възложената ви работа, че като се върна, да намеря стаите изчистени, проветрени и целия организъм обновен. Клетките приемат заповедта на господаря си и започват да работят трескаво, системно, в най-кратко време да свършат възложената им работа. Щом свършат работата, господарят се връща в тялото си. Тогава вие се събуждате радостни и весели, обновени от съня. Така трябва да говорите на клетките си, ако искате да имате добър, спокоен сън. Всяка клетка е жива, разумна душа, която разбира какво й се говори, какво се изисква от нея. Говорете им разумно, без да ги плашите. Всяка клетка е поставена точно на своето място. Клетките не са своенравни. Те всякога са готови да изпълнят волята на господаря си, но трябва да разберат какво се иска от тях. Щом разберат какво трябва да направят, те са веднага на услугите на господаря си. Като се разговаряте разумно с клетките си, вие си създавате добри навици.
И тъй, за всяко добро дело, което трябва да направите, кажете: Аз мога да направя това добро дело. Турете това правило като задача в живота си и нравете опити. Представете си, че някой от вас е скъперник. Нека направи следния опит. Да вземе 30 лева в петолевки, да ги тури в кесията си и да тръгне из града. Като срещне някой просяк или беден човек, веднага да извади от кесията си колкото се падне на ръката му и да ги даде на бедния човек, като държи в ума си мисълта: Аз мога да бъда щедър. Колкото бедни срещне, на всички да даде по нещо. На другия ден да направи същия опит с повече пари. Така да продължава да дава, без да му мине мисълта, че много е дал. Ще дава и ще забравя, че е дал. Тия действия произвеждат съответни резултати и в природата. Действията на човека не трябва да бъдат егоистични. Даваш — ще ти се даде. Този закон е абсолютно правдив. Той е наречен „Закон на всемирното изобилие", „Opulens".
Всяка благородна мисъл, в която влагате волята си, непременно ще се реализира. Самата природа е заинтересована от това. От вас се изисква търпение, да чакате времето за нейното реализиране. За реализирането на всяка идея има точно определено време. Това става също както в растителното царство. Запример, за израстването на една ябълка се изисква известно време. Ябълчната семка не може да израсте изведнъж. Светлите мисли и благородните желания са като семките. Като ги посадите в земята, ще чакате известно време да изникнат, да израстат, да цъфнат, плод да вържат и да узреят. Ако почвата им е била добра, посадената идея може да се развие в един месец, в една или повече години — зависи от условията. Понякога за развитието на една дарба в човека са нужни цели десет години усилена работа. Така са работили и работят всички велики хора. Те имат навик да постоянстват. Ще ги видите с какво постоянство те правят опити един след друг, докато дойдат до някакъв резултат. Лесно е да се каже, че еди-кой си учен направил едно изобретение. Как е дошъл до това изобретение, той знае. Ако има само една отрицателна мисъл в ума си, никакво изобретение не може да направи. Щом преодолее и тази последна мисъл и почне да вярва, че няма мъчнотия, която може да му се противопостави, той се намира пред прага на своето откритие и в ума му блесне нова светлина. Човек трябва да държи в съзнанието си положителната мисъл, че всичко е постижимо, когато работи в съгласие с великите закони на света. Значи, всичко е възможно за човека, когато работи в съгласие с великите, с Божествените закони в живота и в природата.
Мнозина не разбират тия закони и въпреки добрите си желания, казват: Ако иска Бог, ако е рекъл Бог, ще успея. — Това са човешки разбирания. Щом имате едно добро желание в себе си, Бог непременно иска неговото реализиране. Със своите криви разбирания човек сам разваля Божествения план на нещата. Запример, Бог казва, че на известна ваша идея са дадени всички условия да расте и да се развива, но за това се изискват десет години работа. — Не може ли да стане по-скоро, поне в една година? — Не може. Обаче вие бързате и с това осакатявате идеята си. Един американски лекар отишъл по работа в Мала Азия. Той бил повикан в дома на един турчин да го лекува. Турчинът бил болен от треска. Лекарят го прегледал внимателно и му препоръчал някакво лекарство, което да употребява в продължение на една седмица, три пъти на ден, по три капки в чаена лъжичка. Турчинът погледнал лекарството и си казал: Кой ще чака цяла седмица? Я да взема шишенцето, че да го изпия изведнъж, та по-скоро да оздравея. Дигнал шишенцето към устата си, изпил лекарството изведнъж, но вместо да оздравее, той умрял. — Не, с бързане работа не става. Каквито лекари и да срещнете, както и да лекуват, те имат нещо общо в своите методи. Един лекар е толкова по-способен, колкото повече се приближава в методите и лекарствата си до тия на природата — великия лекар в живота.
Съвременните лекари си служат, както и природата, с отровни лекарства. Те прилагат като методи за лекуване хомеопатията и алопатията, с които и природата си служи. Те се основават на известни принципи, за да употребят един или друг метод, едно или друго лекарство. Лекарите знаят, че в човешкия организъм винаги има запас от жизнена сила, която понякога е инертна и не може да се използва. За тази цел те дават на болния известна доза отрова като лекарство. Понеже организмът не търпи чужди вещества в себе си, той започва да се бори, за да изхвърли отровата навън. В тази борба именно, в организма се събужда скритата енергия и той започва усилено да функционира. Така човешкият организъм се справя с различните болести. Понякога отровата е толкова силна, че вместо реакция произвежда спиране на дейността на организма. Алопатите поддържат, че външната подбудителна причина трябва да бъде много силна и дават силни дози лекарства. Хомеопатите поддържат, че външната причина трябва да бъде много слаба и дават за лекарства силно разредени течности. Каквато и да бъде външната причина, всички съзнават, че човек може да се лекува, когато се събуди в него резервната жизнена енергия и се подтикне към деятелност. Същият метод се прилага и при лекуване със студена вода.
Този закон се отнася не само към физическия, но и към психическия живота на човека. За да накарате човека на работа, създайте в него две противоположни мисли. Хората работят, движат се, проявяват активност благодарение на този закон. Какъв щеше да бъде светът, ако всички хора бяха еднакви по характер, все меки, с еднакви разбирания и желания? (— Рай щеше да бъде светът). — Не, лъжете се. Раят не е съставен само от хора с мек характер. Съществата, които живеят в рая, са високо интелигентни, благородни, разумни, с голяма житейска опитност, вследствие на което изпълняват Божествените закони безпогрешно.
Сега ще ви дам още един опит, пак за една седмица. Този опит ще направите след като свършите първия. Опитът е следният. Всяка вечер, преди да си легнете, ще седнете на стол близо до масата, ръцете си ще поставите на масата, ще застанете тихо и спокойно и с отворени очи за десет минути ще концентрирате мисълта си. През това време няма да движите нито очите си, нито ръцете си, нито краката си — ще бъдете съвършено неподвижни. Докато трае упражнението, вие ще бъдете поставени на големи изпитания: тук-там по тялото, по лицето, по ръцете, по краката, по носа ще усетите, като че нещо ви хапе, щипе, но ще се владеете, няма да се почешете. Най-малкото мръдване показва, че нямате воля. Ще седите тихо и спокойно, като че нищо не ви безпокои. Тези щипания представляват така наречените щипещи мисли, но вие няма да им обръщате внимание. Ще бъдете спокойни, ще изтърпите докрай. Който ви види в това положение, ще помисли, че някаква велика идея ви занимава. Ще гледате по часовник само десет минути да трае упражнението. По този начин вие ще усилите волята си. Ако не можете десет минути да концентрирате мисълта си, как ще издържите на по-големите противодействия в живота си? Щипанията по тялото се дължат на временното спиране на нервната енергия. Те представляват малки електрически експлозии, които стават в нервната система. Понякога тези бодвания са много силни, ще ви предизвикат да подскочите, но и при това положение трябва да се въздържате. Каквото и да става с вас по време на упражнението, вие ще бъдете тихи и спокойни, ще знаете, че всичко ще се нареди както трябва.
Като свършите упражнението, желал бих някои от вас да разкажат какви опитности са придобили в това време. Не само щипания ще имате, но ще ви дойдат най-различни мисли и желания. Ще дойде в ума ви мисълта колко добре ще бъде, ако имате една хубава баница пред себе си или някакво сладко, или изведнъж да ви дойдат отнякъде пари, да забогатеете. После пък ще си въобразите, че можете да напишете някакво произведение, с което да учудите света. Какви ли мисли няма да минат през ума ви в тия десет минути. Тези мисли ще тропат на вратата ви, но вие няма да им обръщате внимание, ще знаете, че сте назначени на голяма служба, не можете да напуснете работата си нито за секунда. Те ще ви задават ту един, ту друг въпрос, но вие няма да им отговаряте. Ще ви кажат: Нямате ли човещина към нас? Каква е тази глупава работа, с която се занимавате? Мислите ли, че светът ще се оправи по този начин? Каквото да ви говорят, ще мълчите. Интересно е да видите можете ли да концентрирате мисълта си поне за десет минути. За да не влезе някой в стаята ви през това време и да ви смути, ще се заключите. Предварително ще кажете на домашните си, че имате много важна работа и молите никой да не ви безпокои. Сами ще знаете, че наистина тази работа е важна и от нея зависи вашето бъдеще. Че някой хлопал на вратата ви — нищо от това. Временно няма да държите на благоприличието. Ще седите спокоен, няма да мърдате. Вижте турците как се молят. Те коленичат и не искат да знаят дали някой ги гледа. Това упражнение трябва да го направите всички, без изключение. Който не го направи, той ще носи последствията на своето непослушание.
Сега да се върнем към въпроса за навика. Всеки навик има три страни: форма, съдържание и смисъл. Навикът е на място, когато стане втора природа на човека. Само при това положение човек е свободен. Добрият навик е помощник на волята. Ученикът трябва да работи върху себе си, да си създаде добри навици, да понася всички изпитания и мъчнотии. Едно време учениците от Питагоровата школа са минавали ред изпитания, за да се калят, да дойдат до положение лесно да трансформират състоянията си. Седи един ученик и размишлява върху някой въпрос. В това време един от учениците се приближава до него, удря му една плесница и си заминава. Първият ученик се стресне, разгневи се, иска да си отмъсти. Колкото по-будно е съзнанието му, толкова по-скоро той ще се овладее. Не само чувствата му се подлагат на изпитания, но и неговите мисли, неговите идеи. За пример, когато някой човек възприеме една велика идея, окръжаващите започват да го подиграват, да го хулят, да го кръщават с различни епитети. Обаче този човек върви тихо и спокойно, от нищо не се смущава. Защо? — Защото той живее в друг свят, далеч от техния. Този човек има убеждение. Той е развил своята мисъл, може да се концентрира, може лесно да разрешава мъчнотиите си. Каквото да му говорят, както да се отнасят с него, той се връща дома си весел, разположен. Така е било и с Апостолите. Те са били мъчени, бити заради Христа, заради Словото Божие, но се връщали дома си радостни и весели, като славели Бога. Който не се е калил в това отношение, още при първия удар ще каже: Как смеят да ме бият за убеждението ми! Как смеят да уронват моето достойнство! Радвайте се, когато страдате за убежденията си. Който не се радва, когато страда за своите идеи, това показва, че те не са легнали още дълбоко в съзнанието му.
Сега аз говоря само за учениците, за ония, които са влезли в Школата и желаят да изучават проявите на разумната природа. За това се изисква специална школа. Не е лесно човек да търпи, да носи страданията разумно. Който има добри навици, само той може да търпи. Мнозина смесват търпението с неволята. Може да търпи само онзи, в когото са развити висшите умствени способности. Докато можеш да стигнеш противника си, не желай да му отмъщаваш. Търпеливият човек е всякога по-силен от противника си и по мисъл, и физически.
В Америка някъде имало един виден професор по боксиране. Един ден той срещнал на улицата един млад студент, но толкова слаб и хилав, че с едно удряне само в носа го повалил на земята. Студентът станал, изтърсил дрехите си от праха и си помислил как да отмъсти на този силен човек. Да се бори с него, не може. Тогава той решил в себе си да започне да се упражнява в боксиране. Цели десет години той работил усилено в това направление, докато развил в себе си такава сила, че с една ръка могъл да вдига голям кон и малко конче. Един ден той се явил пред професора-боксьор, поклонил му се и го вдигнал с едната си ръка във въздуха. — Познавате ли ме кой съм? — Познавам Ви, извинете ме. Аз съм онзи слаб и хилав студент, когото преди десет години вие търкулихте на земята само с един удар. — Да, това е резултат на упражнения.
Следователно, когато недъгавият в дадено отношение, било физическо, сърдечно или умствено, работи усилено върху себе си, след време той ще надделее на своя недъг и ще стане гигант. Днес може да сте слаб, хилав студент, да казвате, че съдбата ви е тежка, че слаби сте създадени, но след десетгодишно съзнателно упражнение вие можете да станете силен като професора по боксиране. И тогава няма да си отмъщавате жестоко, но ще отидете при професора и ще го дигнете нагоре във въздуха. Той веднага ще признае силата Ви и ще каже: Признавам ви за по-силен от мен. Извинете ме!
Моето желание е всички да работите, да се упражнявате, да не станете инвалиди. Мнозина от вас при запознаване с окултното учение започват да се страхуват и стават отрицателни. Те казват, че това не трябва да правят, онова не трябва да правят, а не знаят какво трябва да правят. Да знаете какво трябва да правите, това е във връзка с отличителните черти на човека. Ако ви запитат кои са отличителните качества на човека, ще кажете, че качествата на човека са мисълта, чувството и действията му. Само човек ли мисли, чувства и действа? Да се изброят отличителните качества на нещо, това подразбира да се намерят такива качества или черти, които никое друго същество не притежава. Запример, умен човек е този, който вижда най-малките погрешки в себе си, които никой друг не вижда. Той употребява своята умствена енергия не за някакви велики дела, но за постигане на най-малки неща, каквито никой друг не предприема. Благороден човек е този, който вижда и най-малките недостатъци на своето сърце и употребява енергията си за постигане на своите най-малки желания. Когато умният човек види, че двама души се бият на улицата, той няма да се спре да ги примирява, но ще продължи пътя си. Той знае, че за тази работа ще се намерят много хора. Обаче ако види, че някое малко, безпомощно дете е паднало на улицата и никой не му обръща внимание, той веднага ще се отбие от пътя си, ще го вдигне от земята, ще го изтърси от праха, ще го утеши и ще му каже: Хайде, върви при майка си. Външно той не е щедър човек. Кесията му не е безразборно отворена за всеки, който иска пари. Той различава истински бедния от просека-търговец.
Много от просяците са търговци. Де кого срещнат, те казват: Моля, за Господа дайте нещо! Ако някой просяк получи от сто души по един лев, за един ден той ще изкара сто лева, за месец — три хиляди лева. Има просяци, които изкарват на месец повече от три хиляди лева. Когато умният човек срещне такъв просяк, той минава покрай него, без да му даде нещо, а левът, който би могъл да му даде, задържа за друг просяк, когото мнозина не виждат. Той казва в себе си: На тебе са достатъчни 99-те лева, които хората ти дават. Числото 99 представя завършен процес. Умният човек прави услуги на слабите, а не на силните хора. Обикновено хората са щедри там, дето не трябва. Като видят, че на някого много се дава, и те дават. Когато видят, че на някого се обръща голямо внимание, и те дават своето внимание. В това отношение ученикът трябва да си създаде добри навици, но в проявата на тия навици той трябва да бъде особен. Той не трябва да мисли за своите добродетели, нито за своите недостатъци. Какво представят добродетелите? Добродетелите са десетте лева, които човек има в кесията си. Отвори кесията си, погледне вътре, вижда, че има десет лева. Усмихне се и пак затвори кесията. Отиде в някоя гостилница, хапне си нещичко, извади десетте лева и плаща. Какво остава в кесията му? Нищо не остава. Нищото, т.е. нулата, това са неговите недостатъци. Тогава, какъв смисъл има човек да говори за своите добродетели, които в един час може да разпилее? Или какъв смисъл има да говори за своите недостатъци, от които в един час може да се освободи? Ще му тури някой десет лева в кесията, и той пак става добродетелен човек.
За да развие в себе си добри навици, ученикът трябва да използва всички условия за развиване на тия навици. Запример в някое общество се устройва комуна, всички се хранят заедно, на братски начала. Какво се забелязва в такива комуни? Едни работят, а други се ползват наготово от техния труд. Те се оправдават с това, че плащали. Не, плащат или не, всички трябва еднакво да работят! Момичета и момчета, всички ще работят: ще слагат трапезата, ще я вдигат, ще сипват ядене, ще прислужват, ще мият чинии, тенджери — всичко ще става по дежурство. Всеки ще знае кога е дежурен и ще изпълни задълженията си както трябва. Между комунарите трябва да съществуват добри отношения: да не се обиждат, да не се докачат — всички да се разбират помежду си като братя и сестри. Какво става сега в братските комуни? Едни работят, други чакат наготово. Вследствие на това се явяват недоразумения, недоволства и виждате, че след една година най-много комуната се развалила. Защо? — Всички искат да устроят нещо ново, но на стара основа. Така работите не вървят. Какво трябва да се прави в такива случаи? Всеки трябва да работи съзнателно в комуната, да развива добри навици в себе си.
Окултният ученик никога не трябва да подлага ръка да проси. Щом има нужда от нещо, той ще отиде при някой свой близък или познат и ще му каже: Имаш ли някаква работа за мен? — Какво можеш да работиш? — Мога да копая, да чистя — с една дума, всичко мога да върша. — Добре, благодаря ти, че ще ми услужиш. Да изкарва човек прехраната си с труд, това е благородство. Трудът заяква, усилва човешкия организъм. Всички други системи, които хората досега са употребявали, са ги направили слаби, хилави. Днес навсякъде се прилага законът: услуга за услуга, добро за добро. В това отношение природата е крайно взискателна. Тя наказва всеки, който не иска да работи. По какъв начин? — Като атрофира постепенно организма му и го довежда до положението на паразит. Ако проследите историята на някои от сегашните паразити още от далечното минало, ще видите, че те са били големи величини. Обаче поради непослушание, неизпълнение законите на природата, те са деградирали и дошли до положението на паразити. Всяко живо същество, от най-малкото до най-голямото, което не работи в духа на великите закони, природата го е осъдила строго, но справедливо на деградиране. Като знаете това, всеки трябва да се стреми да спазва законите на разумната природа не механически, а доброволно, защото всеки резултат, добит от механическо приложение на нещата, лесно се губи.
И тъй, работете всички за създаване на добри навици в себе си. Тази работа не е лесна, но е приятна. Каква по-приятна работа от тази, чрез добри навици в себе си човек да изправя своя характер? Природата възнаграждава всеки, който се труди и работи. На такъв човек и животът се притича на помощ. Ученикът трябва да работи съзнателно, сам да се изправя. И учителят може да изнесе неговите отрицателни качества, но това не е правият път. Правилно е ученикът сам да се изправя. Учителят дава светлина, а ученикът оправя своя път. Учителят по математика познава учениците си. Той знае кой с какви елементи разполага в себе си. Той няма да каже на учениците си, че еди-кой си е неспособен, еди-кой си е ленив, но ще ги извика един по един пред черната дъска и ще ги постави на изпит, ще им даде по една мъчна задача. Който може да реши задачата, той е способен ученик. Който не може да я реши, той не е способен. Неспособният сам ще види силите си и ще си поплаче малко. Тогава учителят ще му каже, че и за него има възможности, чрез които да преодолее мъчнотиите си. Как? — Чрез труд и постоянство. Ако е честолюбив, ученикът ще се засрами от другарите си и ще започне да учи. Има случаи, когато учителят намира за добре да каже на ученика направо, че е неспособен, че е ленив, че от него човек няма да стане. Каже ли учителят така, ученикът трябва да помисли: Да, от мене няма да излезе човек разбойник или лъжец, но ще излезе благороден човек, който може да разсъждава правилно, който обича истината.
Учителят изпитва учениците си, но никога не ги обижда. Ученикът трябва да се научи да превръща отрицателните величини в положителни. Той трябва да има гъвкав ум, с който да се бори с противоположните сили в природата, които действат в разрез с неговото развитие. Защо и за какво действат тия сили така, това не е важно за вас. Важно е да знаете, че има сили, течения в природата, които противодействат на всяко добро начинание. Като знаете това, вие трябва да бъдете будни, да се справяте с тях. Нямате ли будно съзнание, те ще ви причинят големи мъчнотии и страдания. Имате ли будно съзнание, имате ли добри навици, вие лесно ще се справяте с мъчнотиите си.
Сега часът е девет без десет минути. В тези десет минути можем да направим упражнението. Всички ще останете на местата си тихи и спокойни, ще концентрирате ума си и ще мислите само за себе си. Ще видите дали ще имате щипания. Колкото по-силни са щипанията, толкова по-силна е реакцията. Упражнението, което ще правите в 12 ч., в 2 ч., в 4 ч., има за цел да развие навик във вас да ставате точно в толкова маса, в колкото пожелаете. Понякога ще пропущате часа, в който сте определили да станете, но ще повтаряте опита. Във втория опит, като размишлявате само за себе си, ще мислите за очите, за ушите, за устата, за мозъка, за дробовете, за стомаха си и ще гледате да ги държите под контрола на вашия ум. Ако не постигнете това, упражнението не е използвано както трябва. Като се научите да контролирате удовете си, както и мускулите си, ще можете да стоите на един крак, с другия да клякате до земята и пак да се изправяте и т.н. Направете опит да видите можете ли да доближите показалеца до малкия си пръст, нагоре. Движенията на мускулите трябва да бъдат естествени, да предизвикват в човека приятни чувства.
Когато искате някои от вашите удове да си почине, отнемете енергията от него, да стане като мъртъв. Запример, искате ръката ви да почине. Отнемете енергията от нея временно и тя ще бъде в пълен покой. Обаче за това се изисква знание от човека, да разбира законите, да владее и контролира движението на своите мускули. Човек трябва да знае еднакво да разпределя енергията си по всичките части на тялото. Запример, случва се, че в мозъка е натрупана повече енергия, отколкото трябва; при това тази енергия не е еднакво разпределена в разните части на мозъка, вследствие на което човек изпитва тягостни състояния. Когато в задната част на мозъка има повече енергия, човек изпитва едно състояние; когато енергията се събира повече в слепоочните места, човек изпитва друго състояние; когато енергията се събира повече зад ушите, човек изпитва трето състояние. Ученикът трябва да учи дълго време, за да може правилно да разпределя енергията по цялото си тяло. В това отношение той трябва да бъде градинар, всеки ден да наглежда цветята си, да ги чисти, полива и прекопава. Ще кажете, че като четете книги по този въпрос, ще се научите. Не е лесна работа това. Мислите ли, че ако прочетете някоя книга за дишането, ще можете да дишате правилно? — Не, за придобиване на известно знание се изисква работа, упражнения. Знанието не се постига лесно.
Във всички свои движения човек трябва да бъде естествен, да знае какво положение да заеме за всеки даден случай. Представете си, че се намирате някъде и очаквате някой ваш познат. Чакате час, два, три, но той не идва. Вие туряте ръка на ухото си. Какво означава това положение на ръката? Че се вслушвате да чуете стъпките му. После ставате, разхождате се, все още го няма. Това са ред положения, пози, които трябва да изучавате. Когато учителят застане пред учениците си, той взима една поза; свещеникът пред пасомите си — друга поза; офицерът пред войниците си — трета поза; търговецът пред клиентите си — четвърта поза. За да изучавате разните пози, различните положения, които хората взимат, вие трябва да влизате в тяхната психика. Срещате един човек, който държи главата си малко наведена наляво. Защо? — Защото в лявото полушарие на мозъка приижда повече кръв, вследствие на което тази част е повече развита. Човек не трябва да държи главата си нито надясно, нито наляво, но право, т.е. перпендикулярно на земята. Това е естественото положение на главата. Раменете трябва да бъдат в една линия, а не едното нагоре, другото надолу. Изкривяването на тялото се дължи на някакъв недъг. Всеки трябва да работи върху себе си, да контролира своите движения, да възстанови правите, естествени линии на тялото си, които природата първоначално още му е дала. Много ще страда човек, докато възстанови своите първоначални движения и линии на тялото си.
Когато говорите с някого, не трябва да гледате на земята, но ще гледате право в очите на своя събеседник. Погледът ви да бъде тих и спокоен; от очите ви да излиза приятна, мека светлина, както от свещта излиза светлина, която осветява окръжаващите лица и предмети, без да има предвид някого. Всяко движение на човека се обуславя от една вътрешна съзнателна или несъзнателна мисъл. Като знаете това, вие трябва да гледате да има хармония между движенията ви и самите вас. Когато вървите по улиците, ще ходите право, а краката ви да бъдат успоредни един на друг. Ако е кално, ще стъпвате внимателно, да няма капка кал по гърба ви. Някои стъпват така, че пръскат кал отзад, чак на гърба си. Такива хора са честни, добри, но не трябва да се калят. Добре е да бъдат чисти, колкото голяма да е калта. За да не се каля, човек трябва да концентрира мисълта си. Щом се разсее, веднага ще се окаля. Направете опит и ще се убедите в това. Колкото повече умът ви е концентриран към краката, толкова по-малко ще се каляте. Както виждате, много неща има да изправяте. Ще кажете, че това са малки, маловажни неща. Да, маловажни са, но те произвеждат големи последствия. Всяко дисхармонично движение на физическия свят произвежда дисхармония в астралния. Всяка дисхармония в астралния свят се отразява и в умствения.
Сега, като знаете всичко това, не трябва да се самоосъждате, но радвайте се, че имате недъзи. Щом изправяте недъзите си, значи вие работите. Ще изправяте раменете си, главата, очите, ушите, носа, устата, лицето, линиите на тялото си — много неща имате за изправяне. Ще работите, както светиите са работили — по 10, 20, 30 и повече години, докато изправите недъзите си. Едновременно с това ще изправяте мислите, чувствата и постъпките си. Като изправите тях, тогава ще станете господари на своите удове. Щом вътрешният свят се уравновеси, ще се възстанови хармонията и в движенията на външните удове. Външният свят е отражение на вътрешния. Щом вътрешният живот на човека е уреден, като последствие на това ще бъде уреден и външният.
Fir — fur — fen.
Tau — bi — aumen.
16-та лекция от Учителя, държана на 7 февруари 1923 г., София.