Този е живият хляб (1934–1935)
Добри вести
„Така са добри вести от далечна земя.“
Отче наш.
„Ще се развеселя“.
Ще прочета част от 25 глава на Притчите, от 10 стих надолу.
„Духът Божий“.
Ще взема само две думи от 25 стих на прочетената глава: „Добри вести“. Това е едно изречение за децата, които отиват на училище, за да научат нещо. Онези, които нищо не знаят, отиват в първо отделение. Онези, които малко знаят, отиват във второ отделение. Това са човешки институти. В света има институти, които са за забавление, а има институти, които са за учене. Когато хората отиват в театър, това е пак за забавление. Натъжен си, наскърбен си, отиваш в театър и казваш: Това не се отнася само за мене, за всички хора се отнася. После има институти за учене като училищата. После има институти за оправяне, те са като справочни книги.
Сега да дойдем до еднообразието. Когато се говори по един и същ начин, когато се употребяват едни и същи думи, например хората често употребяват думите да живеем. Това са думи, които вече са се втръснали на хората. Да живеем?! Нима хората досега не са живели? Всички хора живеят! Или, като се каже: Да се учим! – Нима хората досега не са се учили? Всички хора са се учили. Всички хора учат, но трябва една система. Тази система се нарича организиране на неорганизираното. Да живееш, това значи да се организираш. А значението подразбира да придобиеш повече светлина. Има неща, които са необяснимост за човека. Ти не можеш да живееш в един свят, дето няма светлина; ти не можеш да живееш в един свят, дето няма въздух; ти не можеш да живееш в един свят, дето няма вода; ти не можеш да живееш в един свят, дето няма храна. Това са четири основни положения, без които не може. Следователно, ще изхождате от тези четири положения. Първо вие искате да разберете живота. Всеки за себе си ще избере известни положения. Има положения, в които ние нищо не можем да изберем. Например детето няма власт да избере майка си. Каквато и да е майка, ще му я дадат. Ако му дадат майка с два ножа, то ще мяза на нея. Ако майка му е риба с перки, то ще мяза на нея. Значи каквато майка ти дадат, ти ще мязаш на нея. Ти не можеш да се освободиш от нея. Каквато е майка ти, такъв ще бъдеш и ти. Ти не можеш да бъдеш нито по-добър, нито по-лош от майка си. Това са съвременните условия. Следователно, каквато форма ти е дадена, ти не можеш да я измениш. Въпреки това, тази форма може да се измени. И учените хора ни доказаха, че от рибите произлязоха птиците. Когато рибите напуснаха водата, те не направиха това от добра воля, но се намериха в голямо нещастие и от зор се превърнаха в птици. Те казаха по-добре ще бъде за нас да напуснем условията на водата, да се превърнем на птици.
Казвате: По какъв начин са се превърнали рибите в птици? – Аз няма да се спирам да обяснявам това нещо, няма да обяснявам закона на еволюцията. По този въпрос има писани цели томове книги, достатъчно е само да четете от тях. В разбиранията си религиозните и учените хора се различават едни от други. Религиозните поддържат, че Бог е създал хората, а учените поддържат, че хората са дошли до това положение чрез закона (на) еволюцията, но не са създадени от Бога. Те са се развивали, като са започнали от малки същества и са дошли до положението, до което днес се намират. И учените, и религиозните хора са прави. Те са прави за себе си, а са криви за другите хора. Наистина докато хората употребяват думата създадени, тя се отнася до външната страна на живота. Еволюирането е вътрешна страна. Обаче, и еволюцията е права, и създаването е право. Следователно, когато религиозните хора разглеждат света от външната страна, те казват, че светът и хората са създадени от Бога, а когато учените казват, че хората са еволюирали, те са дошли до положението да разглеждат живота от вътрешната му страна. Значи две страни има тук – едната страна е изпъкнала, а другата е вдлъбната. Тъй щото, който не разбира този език, ще каже, че няма никакво отношение, никаква връзка между едната и другата страна, т. е. няма никакво отношение. Обаче, това са две страни на една и съща реалност. Това, което е създадено, е отвън, а това, което е еволюирало, е отвътре. Хората още не еволюират, казват, че хората са създадени по еволюция. Еволюцията не е престанала още, но има един процес още по-дълбок от самата еволюция. Този процес е изявлението на разумното в света, Бог, който се проявява, Той не еволюира. Бог нищо не придобива. Защото под думата еволюция се разбира едно същество, което еволюира, което придобива нещо, а Бог, който се проявява в света, какво придобива? Той е всичко. Той има всичко в себе си. Той е Всезнаещ, Всемъдър. От гледището на тази философия, като създава света, какво печели Бог?
Казвам – често и вие казвате: Какво печеля аз? Или какво ще спечеля? Значи, вие заставате на положението на Божествената философия. Казвате: Аз всичко имам. Тогава, какво знаете вие? Вземете положението на Бога, Който има всичко и от нищо не се нуждае. Но вие не можете да бъдете в това положение. Вие казвате, че всичко имате, от нищо не се нуждаете, а при това все пак ще дадете ухо да чуете кой какво казал. Четете автор, четете неговия роман, но какво ще добиете? Нищо особено няма да придобиете, но все искате да кажете какво ще каже този автор. Всеки автор описва по един начин живота, тъй както го е видял и разбрал. При това, то не е още истинското положение на живота. Частичното наше разбиране е съвсем външно, съвсем субективно, то не представя живота в неговата целокупност.
Сега, аз не искам да ви говоря, както обикновено се говори, с цел да се замести една система с друга. Всички системи, които съществуват от памтивека в света, функционират едновременно. Доброто и злото функционират едновременно. Те функционират още преди Адама, защото окултните науки казват, че преди да е съгрешил първият човек, преди него са съществували други същества, които са съгрешили. Какъв е бил поводът да съгрешат, това е друг въпрос, но казва се, че техните постъпки са били от друг характер. Казват те, че някои ангели са паднали още преди човека, но какво нещо е падането? Какво нещо е паднал ангел? Това падане се дължи на някаква промяна, която е станала в техните възгледи за създаването на света. Това падане е от умствен характер, затова то е в техните клетки, в тяхното сърце и ум. Падането на човека е започнало с яденето. И действително, днес всичкото нещастие на хората произтича от яденето. Ще видите, че постоянно се говори, че този ял кокошка, а онзи не ял. Този ял агънце, а онзи ял само хляб. Друг пък само коричките от хляба и т. н. Значи, единият отупал добре чувала, а другият не го отупал. Че единият живее в къща добре мебелирана, а другият няма никаква къща и т. н. И всички считат това за престъпление. Но да оставим този въпрос настрана. Питам: На какъв креват спи рибата? Тя няма никакъв креват, никакъв юрган, спи направо във водата. Рибите нямат никакви шапки, никакви дрехи и обуща. Те са без нищо и ние не знаем. Не сме чели какво пишат техните писатели и философи за живота, нито сме чели тяхна книжнина – всичко това е за нас терра инкогнита – непозната земя. Какво става във водата, това е забранена област, за която ние нищо не знаем и не можем да проникнем. Някои разправят, че там съществува крайно насилие. Разправят, че между тях имало големи богаташи, които в устата си имали малки фенерчета, които те от време на време отваряли и осветявали салона си, в който канили гости. Привличани от тази светлина, малките гостенчета влизали направо в този отворен салон, но оттам повече не се връщали назад. Тъй щото, за да влязат, те виждат през коя уста влизат, но отде ще излязат, нищо не се казва. Казвам: Все-таки тези риби трябва да се хранят с нещо, не могат да бъдат вегетарианци. Във водата няма никаква трева, а те гладни не могат да седят. Или ако има трева там, тя е малко, затова едни риби изяждат други, по-малките от тях. Тях пък изяждат други и т. н. Все-таки животът трябва да се поддържа. Това е едната страна на въпроса, но ние не знаем кои са били причините, които са заставили животните да се ядат едни други. На едно место в Писанието казва апостол Павел: „Гледайте, като се ядете, да не се изтребите едни други.“ Чудно нещо! В едно отношение в свещените книги е писано, че не трябва да се ядете, а в друго отношение виждаме, че този човек Христос, Който е дошъл със съвсем нови разбирания, казва: „Аз съм живият хляб, слязъл от небето, и който ме яде, ще има живот в себе си. Който не ме яде, няма никакъв живот в себе си.“ Това е едно противоречие за хората. Докато от една страна се казва, че хората не трябва да се ядат, от друга страна Христос казва, че трябва да Го ядат, ако искат да имат хората живот в себе си. Днес казват, че хората не трябва да се ядат. И тогава хората се намират в две положения: едни казват, че не е вярно това, което е писано, а други казват, че то е символ. Добре, че Христос е обяснил мисълта си, като казва може да се яде само едно нещо в света. И когато ние казваме, че не трябва да се ядем, имаме предвид човешкия порядък на нещата. В този порядък никой никого не може да яде. А в Божествения порядък всякого можеш да изядеш. Обаче, ако човек мисли по човешки, а постъпва по Божествено, той ще дойде в едно противоречие. Питам: Ако разтворите десет бучки захар в едно кило вода, какво зло сте направили? Като изпарите водата, захарта пак ще се отдели, тя не се е изгубила. Загубата е само в нашия ум. Докато мислим, че има загуби, ние живеем в човешкия свят. Загубите остават само в човешкия свят, но не и в Божествения. Нещастия съществуват само в човешкия свят, но не и в Божествения. В Божествения свят нито загуби има, нито нещастия. В Божествения свят има постоянни печалби. Тези два свята – човешкият и Божественият са в съприкосновение един с друг, но се различават напълно. Казано е в Свещената Книга, че ние живеем и се движим само в Бога. Ето, всеки момент, всяка секунда ние взимаме от въздуха, поемаме въздух, но кой от нас е могъл да задържи този въздух в себе си? Кой от нас е могъл досега да погълне въздуха? Колкото въздух поеме човек, го връща назад. Човек поглъща от въздуха такава микроскопическа частица, че след като живее на земята няколко хиляди години, едва ли може да събере само един грам от веществото на въздуха. След като е работил няколко хиляди години на земята, човек едва е събрал един грам материал. Това е неговата придобивка.
Сега това са ред научни твърдения. И често хората казват: Еди-кой си ме изяде, еди-кой си ме онеправда. Кого могат да онеправдаят? Слабият. Силният никога не може да бъде онеправдан. Следователно, щом страдате, вие сте слаби хора; щом ви онеправдават, вие сте слаби хора; щом боледувате, вие сте слаби хора; щом грешите, вие пак сте слаби хора. Щом не обичате, щом завиждате, вие сте пак слаби хора и принадлежите към един свят, от който никога няма да се освободите. И затова казвам: Докато живеете в този свят, вие, както сте се родили, така и ще умрете. И всеки, който ви каже, че при тези разбирания на живота, вие можете да се освободите, той не говори истината.
„Добрите вести“. Отде идат добрите вести? Добрите вести идат от Божествения свят. Тогава ти ще бъдеш силен, но силният човек има три качества: той е човек на преизобилната Любов; той е човек на преизобилния живот; той е човек на преизобилното знание и мъдрост; той е човек на преизобилната истина и свобода. Следователно, силата на човека е резултат на това, което има в себе си. Казвате, че тя може да се придобие. Ако можете да придобиете, вие ще бъдете свободни; ако не можете да придобиете, вие ще носите своето бреме и никой не може да ви помогне. Ама може да те съжалява някой. Тези съжаления са безполезни. Добрите вести трябва да ни покажат един изходен път. Кой е пътят, по който ние можем да излезем вън, т. е. не да излезем вън, а кой е пътят, по който ние можем да влезем вътре? Защото ние сега сме вън, а въпросът е да влезем вътре. Ние сме отвън вече. Де сме? В света на страданията. За да излезем от този свят, ние трябва да направим друга една погрешка. Както с друга една погрешка излязохме от Божествения свят, сега с още една погрешка трябва да излезем от този свят, в който сега се намираме. Сега трябва да направим друга една погрешка, за да влезем в другия свят и да ни изпъдят от този свят. Защото подобното подобно лекува. Значи, за да излезем от този свят, трябва да направим друга една погрешка. Сега мислите какво престъпление трябва да направите, за да влезете в другия свят? Те да ни затворят, нито да ви обуздаят, но сами да си кажете, че в този свят, в който досега сте живели, и начинът, по който сте живели, като член на този свят, по никой начин не можете да продължавате повече и трябва да ви изпъдят навън. В Писанието е казано: „Когато баща ви и майка ви ви изпъдят, Аз ще ви приема.“ И наистина, докато от нашия свят не ни изпъдят навън, ние нямаме Бога в себе си. Докато не правите някаква беля в този свят, няма да ви изпъдят вън от него. Сега майсторлъкът е да направите такава беля, заради която да ви изпъдят. Това са опити. И сега всички хора, които вършат престъпления в света, това са все учени хора, за които се пише, че трябва да ги изпъдят навън. Казвате: Най-после да ме убият, да се освободя. И наистина, ако един човек могат да го убият, за да се освободи, той е разрешил вече въпроса, той е влязъл в другия свят. Ако разрушат тялото ви и по такъв начин ви освободят от затвора, няма защо да съжалявате. Ако тялото е ограничение за човешкия дух и той се освободи от това тяло, това е една добра вест за него. Обаче, има ред философи, които учат, че човек не трябва да желае да го убиват, а да живее, да живее, колкото може по-дълъг живот на земята. Но дългият живот на земята не е възможен. Човешкият живот е кратък, а Божественият живот е дълъг. Казано е, че по човешки не може да се живее дълго време на земята. Дълголетният живот е само на добрите хора. И всички онези хора, които живеят дълъг живот, все имат някаква добродетел в тях. Може да се каже за някой, че той не е религиозен човек. Религиозността още не показва доброта, нито живот в човека. Веруюто, което човек има, то е работа на неговия ум, едно качество, което той трябва да има в себе си, ако иска да живее дълъг живот. Например, ако вие имате знанието, за което окултистите говорят, вие лесно бихте се справили с болестите. Засега болестите са методи за продължаване на живота. Това са доказали много учени. Те казват, че деца, които са боледували много пъти през своето детинство, като пораснат, те могат повече да издържат. Обаче, ако някои деца не са боледували в детинството си, като пораснат, при най-слабата болест, не могат да издържат. И ще видите, че един такъв човек, едва дошъл 30 години, умира. Болестта го завлича лесно. Значи, болестите са метод за уякване на човешкия организъм. И ако вие знаете да използвате този метод, лесно ще се лекувате. Болестта всякога се дължи или на някакъв чужд живот, който не хармонира с вашия, или тя е един излишен материал, който не принадлежи като материал на твоя организъм. Значи, ако причината на известна болест се дължи на чужд някакъв живот, който не хармонира, не е в унисон с вашия, с живота на вашето тяло, причината за това е трептенията на този организъм, които са много низки, не съответстват на трептенията на вашия организъм. Нито трептенията на вашия ум са в хармония с трептенията на чуждия ум. Следователно, три неща има като причини в човека, от които се зараждат болестите. Ако човек може да превърне, да трансформира тази чужда материя, да я организира, болестта му веднага ще го напусне. Ако по-низкия живот успеете по някакъв начин да го превърнете и да го доведете в унисон с вашия ум, този живот ще ви бъде в полза. Всеки от вас трябва да изучава този закон на превръщане, за да може да превръща своите мисли и чувства. Казано е в Писанието: „Мек ответ“. Това е онзи ответ, който може да превръща вашите мисли и чувства. Например, как може човек да се освободи от омразата или да я превърне? Той ще я превърне в Любов. Как ще се освободи от страха? Като го превърнеш във вяра. Как ще превърнете онази сила на разрушението? Като я превърнете в милосърдие. Това показва, че в човека има съответни места, центрове, чиито енергии могат да се превръщат едни в други. Следователно, умният човек трябва да знае как да превръща своята енергия от едно състояние в друго. Когато човек знае как да превръща една енергия в друга, той ще знае как да се освободи от едно нещастие. И когато се казва, че един човек може да обърне друг към Бога, това значи, че той може да превърне в него известен ред енергии, които са за престъпление, в по-висша енергия. И наистина, в човека има вложени енергии за вършене на престъпления, но с работа върху себе си той може да ги трансформира в по-високо състояние.
Съвременната криминална психология прави ред наблюдения за изучаване на човека в престъпните му прояви и се добира до ред резултати. Криминалистите френолози са забелязали, че когато черепът се разширява в широкия си диаметър напречно, има известни области над ушите, когато тези мозъчни центрове чрезмерно се увеличават. Тогава и пръстите на ръцете стават къси, а в основата си много дебели. Такъв човек вече има склонност към известни престъпления. От престъпниците те констатират, доколко тия данни са верни. Почти на всички престъпници ръцете са къси, пръстите им също къси, а главата широка. Горната част на главата им е низка, а челото слабо развито. Обективният ум – долната част на челото е развита, устата е разкривена и издадена навън, устните дебели, а ушите не са добре оформени. Също така и едната част на челюстта не е добре сформирана. Това са резултати от патологически типове, наблюдавани от психологическо гледище. Тези типове са се отклонили от правия път на развитие. Ние по този начин не можем да разглеждаме човека, но трябва да видим кои са причините за създаване на една престъпна склонност в човека, защото всяко престъпление в човека произтича не от недоимък, но от натрупване в него (на) излишна енергия, която не е била трудна турена на работа. Тази енергия след време може да създаде голямо зло в човека. Мога да ви приведа един такъв пример от живота, станал преди около 30 години в Америка, в един град Джон Стоун. Един граф от този град намислил да направи едно голямо езеро за удоволствие на гражданите аристократи от неговата класа, и затова решил да направи един бент над реката, която минавала покрай тоз град. Те направили бента, отбили една голяма част от водата и по този начин направили едно голямо езеро над самия град, дето да се удоволствуват. Те не помислили даже, че един ден този бент може да се разруши и водата да залее целия град. Бентът бил висок около 30–40 метра. Те не направили бента под града отдолу, но го направили над града – имали за това ред съображения. Не се минали седем–осем години и водата придошла толкова много, че съборила целия бент, в следствие на което много къщи били залети до горните етажи с вода, и повече от две хиляди души били удавени. По същия начин и човек може да направи един бент в себе си, да подпуши тия енергии и да си причини сам голяма пакост. Защо? Защото един ден, когато този бент се събори, той ще завлече целия живот на този човек. От този ден жителите на Джон Стоун решили, че не им трябва никакъв бент. По същия начин, като се върви по този ред на нещата съвременното човечество се подпушило в много направления. Ако творческата енергия в човека се спре, подпуши, и той не може да мисли, да върши нещо хубаво, този човек се поставя на опасен път, той започва да мисли престъпни работи и да ги извършва. Това се забелязва в ежедневния живот. Ако на децата се забранява да прилагат своята творческа енергия, в тях ще стане подпушване и те ще се проявяват в ред отрицателни направления: в кражби, в лъжи и т. н. Коя е причината за лъжата в децата? За да се избегне кражбата, добре е във всяко село или всеки град да има една общинска или градска плодна градина с няколко хиляди плодни дървета и децата да се пущат свободно вътре и да си късат, колкото плодове искат за ядене, без обаче да турят в торбите си. По този начин кражбата ще бъде избегната. Иначе, децата всеки ден ще се намират под силното желание да си откраднат било ябълки или орехи, или круши. Затова, дайте свобода на децата да ходят из градините да си късат свободно плодове. Казвате: Кой ще харчи тия пари за такива градини? – Ако не харчите за градините, ще харчите за затворите, дето седят да се хранят с хиляди хора, без да се използва техния труд. Аз разглеждам въпроса от друго гледище и затова казвам, че трябва да има една градина, в която да се даде право направление на децата. В това отношение на всяко дете трябва да се знае какви наклонности, какви дарби и таланти е вложила природата в него, и да се даде възможност на тия негови дарби и стремежи да се развиват правилно. Не се ли развиват правилно, това значи тази енергия в него да се подпуши и да се прояви за сметка на нея някаква престъпна наклонност. Всички престъпления сега в света се дължат именно на тази подпушена енергия в децата от миналите векове още. Не е само това, но човек като съзнае тези неща, той трябва разумно да изправи своите погрешки още от създаването на мира. Някой носи едно тяло зле организирано, с ред отрицателни наследствени качества още от миналото от хиляди години насам. Ти съзнаваш, че в тебе има нещо зло, нещо престъпно, не искаш да го вършиш, но нещо в тебе те подтиква да го направиш. Това показва, че има някакъв закон, който работи в тебе. Как се е явил този закон? Съвременните учени правят ред опити в това направление, за да научат закона, който действа в човека. За тази цел те поставят човека в магнетичен сън. Всеки човек може да се постави в такъв магнетичен сън, не в четвърта, но в трета степен, да заспи и тогава съзнанието му не е будно. В това положение на магнетичен сън, някой може да му внуши една мисъл или една идея да извърши някаква кражба или едно убийство, или някакво престъпление в точно определен ден и час. Като се събуди от този сън този човек нищо не знае и не помни, обаче когато дойде ден на това престъпление, той ще извърши точно това, което някога му е било внушено. Казвам: Ако хората знаят този закон, че като заспи човек магнетически сън, може да му се внуши да направи някакво зло, те трябва да знаят, че същият закон работи и за доброто. Ако такъв човек, който сме приспали в магнетически сън, се намира под внушението на едно добро дело, като се събуди, той ще изпитва също така едно силно желание, без да знае защо и как, да извърши едно добро дело. И той сам ще се чуди как е направил доброто дело.
„Добрите вести“. Това са добрите вести, които идат сега в света. Докато са в будно състояние, както и да се проповядва на хората, те няма да се поправят, но като заспят, тогава могат да се оправят. Докато всички хора желаят много неща, светът няма да се поправи. Но в момента, когато те престанат да желаят, светът ще се оправи. Достатъчно, колкото са желали. Да се желае постоянно, това е престъпно. Някой иска да стане богат. Стане сутрин, моли се на Господа да му даде 500 хиляди лева. Той изпраща заявлението си, но на другата година пак иска 500 хиляди лева. Така продължава той година след година да иска от Бога богатство, но Бог не му отговаря нито на едно заявление. Защо? Той трябва, като подаде веднъж заявлението си, да го остави и повече да не споменава за него нищо. Няма последователност във вашите постъпки. Вие считате, че сте в един свят, дето постоянно трябва да искате. Ако съжаляваш, че малко си поискал, нищо няма да получиш. Някой поиска нещо, а после съжалява, че искал малко и повторно иска. Не, ти трябва да съзнаваш, че си искал повече отколкото трябва. Мъчнотията на вашия живот седи не в това, че не сте поискали колкото трябва, но че не знаете как да искате. Ако аз бях дошъл в този свят със знанието, което днес имам, нямаше да подавам на Господа заявление да ми даде 500 хиляди лева, но щях да Го помоля да ме запознае с няколко добри хора, а те със своите приятели. Ако аз бях дошъл на земята, щях да поискам от Бога едно изкуство: или да си нося цигулката на гърба и да бъда музикант, или да си нося четките в торбата, или да си нося в една торбичка една малка аптечка със своите лекарства. Така щях да си избера една от тези три професии, а другите щях да оставя на страна, защото са свързани с много разноски. Ако бях си избрал да бъда търговец, щях да нося цели тевтери, цели книги, а това ще ми струва много.
„Добрите вести“. Сега питам: Можем ли ние да вярваме на хората? Ето един принципален въпрос – това е първото положение. След това иде второто положение: На кои хора можем да вярваме, и на кои – не? После ще се запитаме, колко може да вярваме? Кои хора трябва да обичаме? И до каква степен трябва да обичаме човека? Виждаме, че това, което решим, не може да се приложи. Ти обичал ли си всички хора изведнъж да знаеш, как се обичат? Даже и когато бащите и майките казват, че обичали еднакво всичките си синове и дъщери, те не говорят истината. Срещал съм добри бащи, които ми са се изповядвали, като са ми казвали: Не зная защо, след като имам няколко сина, които обичам, но като видя малкия от тях, сърцето особено трепва. На всички давам с разположение, като дойде ред да дам на малкия, сърцето ми някак особено се отваря, трепва нещо в мене. На всички казвам, че еднакво ги обичам, а всъщност не е така. Сега, защо е така и аз не зная. Туй са ми казвали добри бащи, то не се отнася за вас. И те са ме питали защо обичат това дете повече? Казвам: И аз не зная това. Това е лесна работа за обяснение. Аз да ви я обясня. Представете си, на масата имате две торби със злато: едната съдържа един килограм злато, а другата – десет. Коя от двете торби ще обичате повече? Разбира се, че онази, която съдържа повече злато. Или пък ако имате пет торби със злато, едната да съдържа един килограм, другата два, третата три, после четири и пет килограма. Разбира се, че вие ще обичате най-много онази, която съдържа пет килограма злато. Защо? Тя съдържа най-много от всички. Та когато някой казва, че аз го обичам, имам доверие в него, прав е този човек, той добре разсъждава. И когато някой казва, че не го обичам и той е прав. За да обичаш човека, непременно той трябва да съдържа нещо ценно в себе си, иначе напразно ще губи времето си. Казвате: Тогава, как трябва да се разбира религиозното твърдение, че трябва да обичаме всички хора? Питам: Какво разбирате под думата, че всички хора трябва да се обичат? Наистина, основно правило е, че ти трябва да обичаш всички хора като себе си. Да но все има една разлика. Човек трябва да прави в себе си ред огъвания, за да обича всички хора еднакво. Не е лесна работа тази. Ти трябва да бъдеш прозорлив човек, за да намериш в човека онова хубавото, заради което да го обичаш. За да обичаш някого, Любовта ти трябва да се основава на нещо. Ние казваме, че всички хора са направени от Бога, но докато се убедите в това нещо, изисква се голяма философия. Между хората се забелязват ред различия, които съществуват вътре в тях. За да кажете, че всички хора са направени от Бога, вие трябва да влезете в Божествения свят да живеете. Щом дойдете до Любовта, въпросът е вече разрешен. При Любовта, ние дохождаме до завършените резултати. Вие не можете да не обичате онази ябълка, която е родила много плодове, и те са узрели и увиснали на дървото ѝ. Обаче онази ябълка, която не е родила още нищо, вие не я обичате. Любовта ви към нея ще бъде в проекция.
Сега да дойдем до основната мисъл, до „Добрите вести“. В какво седи добрата вест? Най-първо тя седи в онова, което ние можем да запазим. Запазете това, което имате в себе си. Човек трябва да използва онзи начин, който е вложен в него, за развиване на това в себе си, което може да ражда, да дава плодове. Значи, човек страда от две основни неща в себе си. Първо: Той страда, когато изгубва онова, което има в себе си. Второ: Той страда, когато е спънат от нещо, че не може да развие хубавото, Божественото в себе си. Тъй щото, две неща човек трябва да има предвид: Да не губи това, което има и да не се спъва, за да не може да развие в себе си онова, което е вложено от Бога. Затова всички трябва да воюват за две неща: Да не изгубят това, което имат и да не изгубят онова знание, с помощта на което могат да развият онези способности и дарби, вложени от Бога. Следователно, човек трябва да има ясна представа за себе си, от какво зависи неговото развитие. За да бъде справедлив, човек трябва да бъде съвестен, а съвестта е морално чувство. За да може да защитава това, което има, човек трябва да бъде твърд, непоколебим в своите убеждения. Твърдостта е пак едно чувство. За да може да се запази човек, трябва да бъде разумен. В разумността влизат няколко способности. Тия способности човек трябва да има отвън, той трябва да бъде прозорлив. Има хора, които са обективни, в тях интуицията е слабо развита. Има мъже, които са обективни, но често мъжете са субективни. Има мъже, които не вярват на жените си, обаче, когато интуицията у жената е добре развита, те трябва да дават внимание на нейната интуиция и да я слушат. Когато тя даде мнението си, нейното мнение е меродавно. Щом дойде въпрос до обективното, до материалното, там мъжът е силен, и затова, каквото той каже, жената трябва да се вслушва в думите му. Интуицията се отнася до далечните неща, които има да се случат на човека, а обективният ум се отнася до близки, до материални неща, които се случват в живота на човека. Ние трябва да знаем какво има да ни се случи. Разправяше ми един наш приятел, който сега е в онзи свят, следното: Когато бил в Париж, той беше д-р Миркович, отишъл при един ясновидец, който му предсказал всичко, каквото ще му се случи в живота. Той му предсказал и най-последното, което му се случи. Пак доктор Миркович ми разправяше друг случай. Някой си грък, който впоследствие свършил по медицина, станал доктор – доктор Ксанти, като отивал да следва в Париж по медицина, той си казал: Ако свърша науките си успешно, ще се върна в България пеш. Като свършил добре, турският посланик му дал пари за път, но той каза: Аз си обещах, че ако свърша добре, ще се върна пеш в България. И тръгнал назад за България. Като наближил родния си град, спрял в едно турско село да нощува. Вечерта му се явили насън трима турци, които му казали: Единият от тях му казва: Стани да видиш какво правят с мене. Той става, излиза в двора и вижда, че няколко души убиват един турчин и го скриват под стълбата, като го затрупват с тор. Той става и заминава за Одрин. През нощта пак му се явяват тия трима турци, които му казват: Иди при валията и му разкажи какво си видял. Той става, отива при валията и му казва: Не съм проверил факта, но ми се присъни. Тогава валията изпраща с него един юзбашия да видят какво е станало и намират, че е станало точно така, както той разправил. Намират убития турчин под стълбата. Тогава хващат разбойниците и разследват работата. Когато си отивал в Цариград, тримата турци пак се явяват на д-р Ксанти и му казват: Ти ни направи една голяма услуга, искаме да ти дадем каквото искаш. Искай едно добро от нас да ти направим. – Искам да зная кога ще умра. Ти искаш нещо много трудно от нас, но ще знаеш, че като ти се явим, три дена след това ще умреш, ще заминеш за онзи свят. И д-р Миркович разправя, че тази работа станала точно така. Питам: Как стават тия работи? Питам: Когато се телеграфира от Цариград или от Франция, или Германия за България, как става това? – Когато се говори по радиото от една държава в друга, как става това? Става по някакъв начин. Това показва, че целият свят лежи на една разумна основа. Ако съзнанието на добрите хора се пробуди, те ще разберат как стават тия работи. Не е въпросът да се вярва в това или онова, в този или онзи, но има един начин, чрез който можем да прозрем в другия свят, дето тези напреднали същества могат да живеят. Ако прозрем в другия свят, и след това се върнем на земята, целият ни живот ще се измени. Но съзнанието на човека трябва да бъде подготвено за това. Ако човек се върне от онзи свят в този, пак ще се яви съмнението в него. След като са боледували дълго време и след това са оздравели, много хора са обещавали, че ще живеят по особен, по нов начин, но като оздравеят, те пак забравят. Но има един начин, по който да не се забравя истината.
Та казвам: Щастието на хората в този свят зависи не толкова от самите тях, колкото от хората, които ги обичат. Вие можете да не сте съгласни с това, но аз разсъждавам малко по-другояче. Силата на един нож зависи от ковача, който го е направил. Този ковач е вложил в ножа известни качества, които определят силата му. Силата на едно рало зависи пак от ковача, който го е направил. Каквото качество е вложил ковачът в ножа, такова качество и ножът ще прояви. Ако онзи, който работи с ралото, го тури в земята корава и суха, че не може да издържи и се счупи, кой е причината за това? Причината е в онзи, който управлява ралото. Значи, на същото основание, Бог, Който е направил нашия свят, нашето тяло и ни е вложил много добри качества, Той ли е виновен за нещастията, които ни сполетяват? Причината за нещастията седи в самите нас, които си правим опити. Турям ралото в твърда земя и то се счупва. Ние сами сме виновни, че не орем в мека земя, но в твърда.
Питам: Може ли един богат човек в съвременния живот да води щастлив живот? Може ли сиромахът, който живее при сегашните социални условия на живота, да бъде щастлив? И той не може да бъде щастлив. И богатият се мъчи от нещо, и сиромахът се мъчи от нещо. И единият, и другият разрешават един много труден въпрос. Всички виждат погрешките в живота и искат да намерят кой е виновен за това положение. Май после изкарват богатите виновни за всичко. Други пък вземат сиромасите виновни за всичко, че не работили както трябва. Аз не намирам причината за неуспехите в живота нито в богатите, нито в бедните, нито в сиромасите. Според мене всичката погрешка седи в това, че когато богатите работят, те работят без Любов. И когато сиромасите почиват, и те почиват без Любов. Сиромахът няма никаква работа, а седнал да се безпокои, че няма работа. Нека седи и почива. Благодари на Бога, че няма какво да работиш. А като дал Бог повече работа на богатия, той не мисли за _и всичкото: Богатият работи без Любов, а сиромахът почива без Любов. Вложете в работата си Любов, вложете и в почивката си Любов, и всичко ще се нареди. Другояче казано: Вложете в работата, т. е. в богатството Любов, вложете и в сиромашията Любов, (и) всичко ще се нареди добре. Недоволен си, вложи в недоволството си Любов. Иначе, ако вървите по човешки начин, нещата никога няма да се наредят и нищо не може да се постигне. Как може богатият да вложи Любов в сърцата на хората? И на сто души да направи добро, те пак ще бъдат недоволни. Колкото и да плати богатият на сиромаха, последният пак ще каже: Той може повече да ми плати. И какво да работи сиромахът на богатия, последният все ще гледа да отбие нещо от него. По този начин светът не може да се поправи. Работниците и господарите не могат да си услужват едни на други. Работниците винаги ще казват, че са изнасилени от господарите си, а господарите винаги ще казват, че са изиграни от работниците си. Слугата казва, че господарят не плаща добре, а господарят казва, че слугата работи малко. В края на краищата и богатият, и сиромахът, каквото спечелят, и двамата умират. Богатият с богатството си отива ли на небето? Не отива. Сега казват, че сиромахът по-лесно може да влезе в небето. Виждаме, че и сиромахът не отива на небето. В небето, в онзи добре организиран свят, в света на Любовта отиват само онези хора, които изпълняват Волята Божия. И богатите, които изпълняват Волята Божия, отиват на небето. И сиромасите, които изпълняват Волята Божия, отиват на небето. Но и сиромасите, и богатите, които не изпълняват Волята Божия, не отиват на небето. Казва се, че бедният Лазар отишъл на небето. Лазар е бил смирен човек, но някога и той е ял и пил като богатия. И затова като седял при вратата на богатия и поглеждал как той живее, казвал си: И аз едно време живях като тебе, ядох и пих, но сега разбрах в какво седи смисъла на живота. Доволен съм на всичко, каквото Бог ми е дал. И на кучетата, които лижат раните му , той казвал: Сега можете да лижете, каквото имам, ще оставя един ден на вас. Но какво става? Умира Лазар и отива на небето. Умира и богатият и отива на курорт, в топлите места, там да се лекува. Но като му става много горещо, устните му засъхнали, моли Аврама да прати Лазара да му накваси малко гърлото. Не е въпросът само до външното богатство. Всички трябва да бъдем богати, както Бог е богат. Всички трябва да бъдем в постъпките си както Бога. Това е философията на живота. В Бога има едно качество, че Той като мине покрай най-малките същества, спира се и им услужва. Колкото малки и да са те, макар и да не Го познават, Той е готов всякога да им услужи. Вие мислите, че като се молите на Бога, Той ви помага и отговаря. Не, той помага на ония малки същества, които не Го познават и които нито знаят какво е молитва, нито знаят как да се молят. Те казват: Господи, ние не знаем как да се молим. Ние мислим, че само на напредналите същества Бог отговаря.Не, Той се занимава и с най-малките, с микроскопическите същества. И да се молим, и да не се молим, Бог ни е осигурил. Той ни е дал изобилно вода, въздух, светлина и храна. Който иска повече от това, той трябва да бъде способен да работи. За в бъдеще всички хора, каквито да са те, колкото и да са учени, все трябва да имат поне по един или два занаята. Лекарите в бъдеще трябва да бъдат и ковачи, и зидари и на всеки да му е приятно, че може да свърши и друга някаква работа. Не трябва да се поставя само една чисто обективна наука. Слабата страна на сегашното учене е, че ние се морализираме и казваме: Трябва да се живее добре. Според мене животът не трябва да се подпушва. Не е въпросът, че трябва да се живее добре. Ние живеем добре, но животът е подпушен. Казвате: Трябва да се мисли добре. Не, мисълта не трябва да се подпушва. Казвате, че човек трябва да бъде търпелив. Не, не трябва да се подпушва търпението на човека. Когато се подпушва търпението на човек, образува се нетърпение. Ние искаме да накараме някой човек да търпи повече отколкото трябва. Той търпи, търпи, но тази пара трябва да излезе от някъде. По-добре да се отпусне пищялката някъде, че да не стане нещо по-лошо. А ние, като видим, че пищялката в някой човек се е отпуснала, казваме, че е станал нетърпелив. Той казва: Благодари, че котелът ми не се пръсна. Всички съвременни хора са нетърпеливи, макар (да) минават за търпеливи. Аз съм виждал много нетърпеливи хора, които минават за кротички. Кротички хора са те, но са нетърпеливи.
Ще ви приведа един пример за една такава кротка мома, но нетърпелива. Разправяха ми този пример, който се случил с един млад момък. Той бил от добро, благородно българско семейство, но харесал една мома, която също минавала за много благородна. Той се годил за нея и бил много доволен, че направил добър избор. На приятелите си постоянно говорел за нея, за нейното благородство и самообладание. Един ден поканил един от своите приятели в дома на годеницата си, за да го запознае с нея. Ще видиш, казал той, какво нещо е моята годеница. Влезли в дома ѝ, запознал я с приятеля си и се поразговорили малко. След това тя излязла да ги почерпи и донесла една голяма табла със сладко. Годеникът ѝ, за да я изпита, поставил крака си пред годеницата, но като не видяла това, тя се спънала и изпуснала цялата табла със сладко на земята. Тя внимателно се навела, събрала всичко от земята и казала: Няма нищо. Излязла навън да донесе ново сладко. Годеникът се обърнал към приятеля си и казал: Видя ли какво самообладание има моята годеница? Като се оженили обаче, не излязло така. Тогава той я запитал: Де отиде твоето самообладание? – Да беше дошъл долу, да видиш какво правих от яд. Само масата знае какво беше състоянието ми. То беше дъвкане на масата! Така и всеки човек казва за нещо, че няма нищо, но като влезе в стаята си, масата знае какво тракане със зъби става. Има едно отношение, което всякога трябва да се спазва между хората. Ще ви дам един съвет, който трябва да имате предвид, без да ви уча. Не искам да ви уча, но ще ви дам един съвет. Когато дружите с някой човек, никога не го подпушвайте, оставете го свободно да се изкаже. Човек е като цвете, оставете го да се измирише, да покаже каква му е миризмата. – Ама той не мисли право. – Право мисли. Той е като роза или карамфил, оставете го свободно да се прояви. Всеки човек трябва да се прояви такъв какъвто си е, а не какъвто не е. Никого не подпушвайте. Ако не искате да обидите човека, след като ви е говорил много, а имате работа, кажете му: Много те харесвам както говориш, но понеже сега имам работа, ще ме извиниш, че ще прекъсна, но друг път бих те слушал повече. Но после след него да не кажете, че добре се освободих. Във Варна преди години срещнах двама господа и една мома, които се разговаряха. През всичкото време говореше дамата, а те я слушаха със страхопочитание. Като се отделиха от нея, те взеха да си изтърсват яката, доволни че се освободили от нея. Много говорила, че им омръзнала. Да, но ако хората не се предизвикват едни други, те ще се изкажат много добре. Когато срещнете един човек, дайте му възможност да се изкаже. Не казвайте, че говори много. Той се намира в известна степен на развитие. И вие трябва да бъдете внимателни към него. Казвате за някое дете: Глупаво е това дете. Не, и в тази степен на развитие, то е много умно. Ако пък наистина не е умно, не говорете нищо за него, да не си напакостите. В сегашния век хората пишат във вестниците де какво станало и се разговарят по това. Като срещнат някой мъж и жена, казват: Тези хора не си живеят добре. Не, те си гугуцат помежду си, те са добри приятели. Това е най-добрата обхода, която днес може да съществува между тях. Така трябва да гледаме на живота. Казвате: Ама в еди-кое си религиозно общество съществуват такива и такива работи. – Тези хора се опознават, няма какво да се смущавате. Сега всички се опознаваме. Вие искате да видите в хората това, което няма в тях.
Питам сега: Как трябва да се прояви един добър човек? Ще ви обясня по следния начин: Ако вие обичате някой човек, ще му посвирите най-хубавото си парче, и няма да му вземете нищо. При това, както вие, така и той трябва да останете напълно доволни. Ако пред свиренето ви този човек е бил тъжен, а после се е развеселил, нали ще остане благодарен и доволен от вас? Аз считам, че това е една услуга, направена за ваше добро. Ако пък съм художник, ще ви представя най-хубавата си картина, която да внесе един хубав подтик в душата ви. Ако не можете да направите това, ще му кажете една хубава, сладка дума. Ако срещна един млад момък, ето какво бих му казал: Ще се приближа до ухото му и тихо ще му пришепна. Ти ще си намериш най-хубавата, най-красивата мома, с която ще живееш един щастлив, добър живот цели 60 години. Ако срещна един търговец ще му кажа: След 10 години ти ще спечелиш едно състояние от няколко милиона лева и къщи. Ако срещна един лекар, ще му кажа: След 10 години ти ще направиш едно откритие и ще станеш виден лекар, ще се прославиш между хората. Та сега и вие като срещнете някого, кажете му една сладка дума и той ще ви каже една сладка дума. Защо са дошли хората в света? Като поставите на грамофона една плоча, какво ще ви каже тя? Нали ще каже това, което е написано на плочата? Ако на тази плоча има написано нещо от Бетховена или от Моцарта, или от Баха, или от Шопена, това ще изсвири. Та и вие, щом сте дошли на земята, като една грамофонна плоча, защо не свирите както трябва? Разликата е само тази, че човек е една грамофонна плоча с много ключове. Но трябва да поставите вашия ключ така, че като говорите или свирите, в дадения случай да има нужда от вашия говор.
Добрата вест. Добрата вест в света седи в следното: Вие всички сте много богати, но очаквате вашето богатство да се управлява от слугите ви. На слугите сте дали вашето богатство, те да го управляват. Всички вие сте много добри, но очаквате щастието си оттам, отдето то никога няма да дойде. Всинца вие сте кандидати за щастието, но трябва да знаете, че щастието ви ще дойде оттам, отдето не го очаквате. В света, в който е дошъл, човек е кандидат за три неща: Той е кандидат за здравето. В духовния свят той е кандидат за доброто, а в Божествения свят, той е кандидат за Любовта. Онзи, който е кандидат за Любовта, той иска да влезе във висшия Божествен свят. Който иска доброто, той е кандидат за духовния свят, а онзи, който иска здравето, той е кандидат за физическия свят. Следователно, първо искайте здравето, после доброто и най-после Любовта, за да поддържа здравето и доброто във вас.
Добрата вест. Ако ти минаваш за един сприхав господар, направи следния опит: Повикай слугите си и слугините си за един месец да се хранят с тебе, и виж след това какво мнение имат те за тебе. Ако те имат добро мнение за тебе, ти си вървял в правия път. Но ако след един месец твоите слуги и слугини нямат добро мнение за тебе и се качат на гърба ти, ти (не) си в правия път на прогрес и развитие. Питам: Ако вие поканите слугата си на гости, как трябва да го нагостите и какво место трябва да му дадете? Ако го турите отляво, ще имате един резултат, ако го турите отдясно, ще имате друг резултат, ако го турите отпред, ще имате други резултат. Коя от трите страни ще изберете? Ако го турите отдясно, той ще стане силен, ако го турите отляво, той ще стане слаб. Ако го турите пред лицето си, какво ще му дадете тогава? Да гледаш човека в лицето, това значи да изявиш своята Любов към него. В какво седи великото в човека? В неговото лице. Колко е _ щастие на човека зависи от неговото лице. Ако вие можете да концентрирате мускулите на лицето си, погледа си, устата си, да действате правилно, вашето щастие само ще дойде. В лицето на човека има мускули, движенията на които се дължат на неговата мисъл. Ако един от тези мускули мръдне от мисълта на човека, той ще развали своето щастие. Ако в едно общество между добри хора изкривиш малко устата си, ти ще развалиш цялото си положение. Та когато човек владее мускулите на лицето си, той може с него да даде такъв израз или такова отражение, че в него да се чете Божественото. Тогава всички хора трябва да видят, че зад това лице седи цял един свят. И те ще му отдадат всичкото си почитание. Та първо ние трябва да направим лицето си красиво. Във всеки поглед, във всяко движение на устата, на мускулите на лицето, трябва да се чете, че в него има душа и дух и то от първостепенните. Не е достатъчно само човек да се задоволи с това, че е носител на една свещена идея в себе си, но той трябва да изразява тази идея. Вашето лице е нещо като небето, което постоянно трябва да се чисти. Има нещо в него, което трябва и може да се изчисти. Нашите страсти, нашите постъпки, аз ги считам като пара на небето. Един ден, когато тази пара се оттегли, нашето лице ще мяза на звездното небе с всичката онази външна красота. Сега чрез усилие във вас трябва да се премахнат онези облаци, които забулват вашия поглед, вашите възгледи. Тогава ще дойдете до добрата вест.
Казва Христос: „Ако ме любите, ще опазите моите заповеди, моя закон“. Кой е този закон? – Щастието. Щастието на човека седи в едно нещо – да люби. Щом люби всички, това значи, че той е щастлив. Да обичаш само едното, по човешки, това значи да бъдеш нещастен. И когато казваме, че обичаме Бога, това значи, че ние обичаме в душата си всички същества. Това значи да обичаш всички същества, но не вън от себе си, но да ги държиш в ума си, в душата си. Защото ти не можеш да обичаш едно същество отвън, което заема част, место от пространството. Това малко същество в тебе, което обичаш, не заема никакво место в пространството. Всички същества, които ти обичаш и които съществуват в Бога, могат да се съберат в твоя мозък, в тази малка държава. Тогава вие можете да обичате всички, понеже и те ви обичат. Какво лошо има в това да обичате онези, които ви обичат?
Добрата вест. И Писанието казва: „Примирете се!“. С кого? – С онзи, който ви обича. Сега остава на хората да се учат да се примирят. А примирение в света не може да стане без Любов. Човек трябва да има знание, да разбира, време ли е да се примири или не. Човек трябва да знае, време ли е да обича другите или не. Защото и Любовта трябва да дойде навреме и да съответствува на степента на развитието на всяка душа. Изискват се много умни хора, които да обичат. Защото с Любовта си човек може да направи най-голямото добро и най-голямото зло. И със знанието е същото: Човек може да направи най-голямото добро и най-голямото зло, ако, например, знанието му се открие преждевременно. И в свободата човек може да направи много голямо добро, но и много голямо зло. Ако на някои хора се даде голяма свобода, с нея те могат да извършат ред престъпления.
Казвам: Любовта трябва да дойде на своето време. И тя е дошла вече. Сега въпросът е какъв е пътят, отдето Любовта е дошла. Според мене, в сегашния живот Любовта трябва да започне от бащите. Значи Любовта трябва да започне отгоре, от Бога и да слезе постепенно в семействата, в бащата, в майката, в големия брат, в голямата сестра, докато най-после стигне естествения път. Този път е истинският, по който Любовта трябва да върви. Този извор, тази Любов, която иде от Бога, всички вие трябва да станете проводници за нея, да дойде до всички хора. Ако ние сме отворени проводници за тази Любов, по целия свят ще прочетете нейното благословение. Тогава сърцата на всички ще се отворят и каквото желаем, ще дойде. Всичко в света е на место, само че когато богатите хора работят, те работят без Любов. И когато сиромасите почиват, те почиват без Любов. Когато професорът преподава своите лекции, той предава за пари, а не от Любов. Когато лекарят лекува, и той лекува за пари, а не от Любов. Когато свещеникът служи и той служи за пари, а не от Любов. Днес Любовта не е стимул в живота на хората. Следователно когато направиш едно добро, мисли за Любовта. Нека тя бъде като стимул в твоя живот. Тя още не представлява онази истинска любов, която трябва да стане основа на сегашния живот.
„Любете ближния си, както себе си!“
„Благословен Господ Бог наш“.
Тайна молитва.
11. беседа от Учителя, държана на 9 декември 1934 г. Изгрев. София
(Мъгливо, меко, но приятно време). 0