Утринни слова - Десета година (1940-1941)
Добрият живот
Добрата молитва
91 Псалом
Молитвата на Царството
Мисли, право мисли
Размишление
Духът Божий
Бог е любов
Три места има, които ще прочета от Евангелието. Някой от вас, който иска да прочете 7-ма глава от Данаила. Някой, който иска да прочете 13 глава от Първо Послание към Коринтяните – за любовта. После някой от вас, който иска да прочете 18 глава от Откровението.
Често се говори, човек да живее добър живот. Мъчно се разбира какво нещо е добрият живот. Или искате да живеете чист живот. Какво значи чист живот и добър живот? – Лесно се говори, но да знаеш как да живееш добрия живот. Музикантите казват – чист тон. В какво седи чистият тон? – С ушите си ще го вземеш. Казва, чист тон. Каква е мярката? – Някой път имаме сегашния камертон – настройване има. Има виенско настройване и парижко настройване. Различават се с половин тон. Когато тоновете са с четни трептения имат един смисъл. Когато тоновете са с нечетни трептения имат друг смисъл. Сега кой е видял четните и нечетни трептения? Казваме, този тон е с четни трептения. Някои са с нечетни трептения. Вземеш един тон с половин тон понижение. Вземаш ДО, защо трябва да го вземеш половин тон по-долу или защо трябва да го вземеш половин тон горе. Каква разлика има да вземеш ДО нормално, с 16 или с 32 трептения, или с 46 трептения? Онези, които не са сведующи, ще кажат, че мен не ме интересува пеенето. Можеш да кажеш, че водата не те интересува в даден случай, но те интересува щом ожаднееш. Казваш: Мене не ме интересува. Или някой казва, мене светлината не ме интересува. Казва ми за една вътрешна светлина. Какво е светлината? – Когато ходим в светлината не се спъваме, денем вървим направо, не се спъваме. Вечерно време като вървим, като на кокили ходим. Ако вървиш през гората – съвсем ще се намериш на крив път. Може да се загубиш, не може да се ориентираш в гората, не знаеш накъде да вървиш.
Казвате: Това са материални работи. Нас не ни трябват. Само духовното ни интересува. В какво седи духовното? – Духовните работи на земята, ако не ги изясните с физически, остават неразбрани. Какво нещо е духовното? – Ами духовното де е? – Божественото де е? В какво седи Божественото? – Ако идеш в Русия и говориш за Божественото ще минеш за голям глупак. За човещина можеш да говориш. Ако идеш в Америка, не говориш за религия, говориш за човещина, не говориш за Божественото, ще минеш за еретик. Изобщо слабите хора говорят за право, за Божие право, за Божия милост. Слабите говорят за милост, право искат. Силният, той за милост и правда не говори. Хич не се интересува, ни за милост се интересува, ни за правда. Сам той осъжда. Като те намери силният казва: Имаш да ми дължиш, ще дадеш ли парите? Носи човека дърво. Ще платиш. Ти нямаш пари, започва да те налага. Казва: Няма да има бой, но ще платиш. Питам какво право искаш, щом има да даваш? Казва: Той няма право да ме обижда. Хубаво, какво търсиш при него да те обижда? Че кой е крив? Този те обижда. То е първото положение, но ти какво търсиш при него да те обижда? – Той е виновен, че те обижда и ти си виновен, че си там да те обижда. Двамата вдигате скандал. Ти искаш от него той да бъде умен човек, да не те обижда. Съгласен съм. Но питам ти като знаеш, че той обижда, ти какво търсиш там? Белята си търсиш. Ти искаш да влезеш в огъня, без да ти изгорят дрехите, понеже тъй е писано в Писанието, че онези тримата младенци влезли в пещта и като излезли, нищо не им стана, не са изгорели. Колко души бяха? – Тия тримата младенци и дрехите им остават, не миришат. Кой от вас би направил този опит? Нашите нестинари правят опити. И аз бих минал през огъня отгоре. Това не е много мъчна работа. На огъня отгоре да играеш, то е играчка за децата. Но да влезеш в една хубаво нагорещена пещ, няколко хиляди градуса и да се разхождаш, изисква се знание. Всички поддържат това и казват, знаеш ли за тримата младенци? – Зная, но не съм бил там. – Ти знаеш ли? – Не го зная. Казва: Бил ли си ти там? – Когато тримата младенци са били в пещта, ти беше ли там? – Писал някой – може да е било, може да не е било. Ний сме хора на здравия разум. Не съм бил там, как е възможно? – Кой го е писал? – Че всичките работи, които се пишат, верни ли са? – Всичките работи, за които говорим, верни ли са? – Има неща верни. Онези, които не вярват, че тримата младенци са били в пещта са безверници. Онези, които вярват, че тримата младенци са били в пещта са вярващи.
Та казвам: Ний се намираме в същото положение. Казва: Този е добър човек, този е лош човек. В какво седи доброто? – Добрият човек в моя ум, в простия смисъл, ако е жена, дали ѝ десет кила вълна, да изпере вълната, да я изпреде. Казват ми, че не е изпрела вълната. Разбирам, че вълната не е изпредена. Това е злото. Злото е неизпредената вълна, а доброто е изпредената вълна. Там е разликата. Въпросът е защо вълната ще бъде неизпредена? Не знае да преде жената. Тази вълна не всеки може да я преде. Казва: Тя трябва да преде. Не всички жени са длъжни да предат, и да искат, не могат. Кой може да преде като паяка? Някои казват, най-изкусен предач е паякът. Ако е за специалист, паякът е. После копринената буба минава за специалист. Ако би имало една норма, че човек, който може да преде като паяка или като бубата, ще може да влезе в Царството Божие. Колко от нас ще могат да влязат? – Ни най-малко, паякът като преде тънката мрежа, затова не може да влезе в Царството Божие. Единственото, че не ги приемат в Царството Божие е, че много тънко предат. Знаете ли, че и вие като започнете тънко да предете, ни най-малко тънкото предене не е добро. Дебелото предене е по-добро. Ако ти имаш една дреха изтъкана от паяжина, как мислиш, зимно време каква ще бъде? – Ако носиш такава дреха – тънка, хубава, копринена, особено младите моми обичат тънките дрехи, а пък старите баби обичат дебели дрехи. Защо младите искат тънки, а старите искат дебели дрехи? – Някой ще каже, тя е мома. Оставете това, че е мома. Коя стара баба не е била мома? Коя млада мома няма да бъде стара баба? – Кой дядо не е бил момък? И кой момък няма да бъде дядо. Едно и също е. И момък ще бъдеш, и дядо ще бъдеш. Кога ще бъдеш момък? – Малко дете? Като изпращат големите хора от невидимия свят, понеже небесният свят е уреден, ред и порядък има, пращат ги на земята да ги учат как да се смаляват. Когато някой голям човек от небето се ражда, слиза долу, той трябва да има такъв опит, учат го на смаляване. Да станеш толкова малък, невидим, че и в небето не могат да те видят. Турят го под най-увеличителния микроскоп, не могат да го видят. Сега защо трябва да се смаляваш като слизаш на земята? – Защото, ако си една овца и като те види вълкът, веднага ще те хване и изяде. Ако не те вижда, ще бъдеш свободен от вълците. Вълкът ще минава, ще мирише, усеща че има овца, но не може да я види, не може да я хване, тя е толкова малка, че със зъбите си не може да я хване. С ноктите си не може да я хване. С нищо не може да я хване.
Казва: Новото учение в какво седи? Казва: – Аз съм окултист. – В какво седи окултистът? – Аз съм православен. – В какво седи православният? – Евангелист съм? – В какво седи евангелистът? – Аз съм жена, какво значи жена? Или мъж било, или дете бил той. Вие ще мязате тогава на онзи български свещеник, който не знаел какво да говори, а един голям поменик за умрелите имало. Казал на слушателите си: Ако поменикът се подигне на една грамада от порязаници, че не ми се вижда шапката, ще ви говоря една беседа. Застанал зад хляба и казва: Виждате ли ме? – Виждаме те. – Щом ме виждате, не може да ви говоря. Идната година като не ме виждате, тогава ще ви говоря. Хубаво, то е един анекдот. Може да е имало нещо такова, но не е точно така, както го разправят. Разправят още един анекдот. Влиза един свещеник и казва, знаете ли какво ще ви кажа – не знаем. Щом не знаете, няма защо да ви кажа. Те казват: – Знаем. Като знаете, няма защо да ви го казвам. Това са отлагания.
В дадения случай има неща, които са необходими, съществени. Неща, които трябва да разбирате. При дишането във всяка една минута поемате 15 или 20 вдишки. Необходим е въздухът. Казва: Подаяние ли е животът да подам ръка. Подаянието ще стане, ще ти дават от въздуха. Не може да го задържиш. Като го приемеш, ще го изпратиш навън. После пак ще го вземеш и пак ще даваш. Питам: Защо трябва да вземаш 15 вдишки от въздуха? – Казвате: Ние живеем. Знаете ли какво представя дишането? – Ако дишаш, ти живееш. Ха беля! – Дойде за яденето, три пъти на ден трябва да ядеш. Казва: Не може ли един път? Правили са опити, някои са яли в седмицата веднъж. Някои в четиридесет дена веднъж. Който е постил 40 дена е много силен, силен човек е, може да издържи. Някои и една седмица не издържат. Когато правихме опитите за поста, някои постиха 10 дена. Един брат и една сестра дойдоха на „Опълченска“ – 14 дена бяха постили. Сестрата падна на вратата. Дойде брата и той клекна, пожълтели. Казвам, дайте им малко картошена супа, дайте им малко спаначена вода. То е метод за лекуване, за пречистване. Те са системи неразбрани. Постът има смисъл. Дишането има смисъл. Живеенето има смисъл. Да живееш – това е наука. Да живееш – това е наука. Значи в света има известна материя, която се нарича добро. Трябва да събереш от тази материя. На земен език богат човек е онзи, които пари, злато има. Той минава за милионер. Има един милион турски лири. Знаете ли какво е един милион турски лири? – По 5 грама, те са пет милиона грама. Делено на 1000, колко килограма правят? – Пет хиляди. Може ли човек да носи един милион турски лири? – Какво би станало с него? – Колко тежат? Златото е проводник на слънчевата енергия, но колко от богатите хора я използуват? – Богатите в едно отношение са прави. Може да направим опит. Който е обезсърчен, да му дадем една златна монета и веднага ще стане една промяна в него. Като извадите златото – малко скръбта ще се намали. Ако му дадеш две златни монети, още повече ще се намали. По някой път е хубаво, да има човек златни монети, треска няма да го хваща, хрема няма да го хваща. Няма да го хващат, ако той е концентрирал ума си в златото. Като попипне златото и си каже, само една е – да са такива десет. Ако има десет ще каже да са двайсет. То е все за количеството. Златото е проводник. В умствения свят има съвсем друг израз. Сега аз ви поставям на едно положение и ще ви приведа един пример.
Разправя един американски проповедник. Друг проповедник проповядвал върху стиха как е възможно кита да глътне Йона. Той цял час доказвал пред голяма публика, че китът може да го глътне. Като доказал така, докато докаже, Йон е отвън. Цял час слушали, той аргументирал. Слушали, слушали и казват: Ей на зор се намери Йон, докато го вкарат в гърлото на кита. Питам сега, когато Йон е паднал в морето, колко време трябваше на кита да го глътне? Глътнал го за един момент. Намерил се вътре. Този проповедник цял един час доказва, че китът може да го глътне. Китът го глътнал за една минута, а този авторитет доказва за цял час, че ще може да го глътне. Защо не може да докаже. Вашето говорене е такова, когато някой път говорите, доказвате по цял час какво нещо е доброто. След като му доказваш, той казва огладнях. Няма нищо в торбата. Аз изваждам топла пита и малко сирене, дам му. Казвам: Това е сирене и пита. Той цял час ми доказва какво нещо е доброто. Аз не го разбирам. Сега като му дам от моя хляб и от сиренето ти разбираш. Казвам: Цял час говорих за доброто, отчупвам малко хляб и малко сирене, давам му. Туй, което на другите хора не си готов да правиш, никога на тебе няма да го направят. Ако ти не мислиш добро за Господа, и Господ няма никога да мисли добро за тебе. Защото нашите хубави мисли, които пращаме при Господа, те се връщат при нас. И лошите мисли и те се връщат. Каквото мислиш се връща при тебе. Доброто, което мислиш, то се връща при тебе. Твоите собствени мисли се връщат. Като иде при Бога една добра мисъл, Господ ѝ туря лихвите. Понеже една твоя добра мисъл, като иде до Господа, повлиява на хиляда души и като иде при Господа, половината от придобивките на хилядата души, половината на туй добро е за тебе. Онези хора приемат своето добро, а той ти праща твоето добро с придобивките. Понеже като си направил нещо зло, една зла мисъл отишла при Господа и тя минала през 1000 души и направила пакост. Като ти я връща Господ, връща я с глобата. Той ти връща мисълта с глобата заедно. Искаш не искаш, ще платиш глобата. Не може да се освободиш. Може да се криеш 100 и 200 години да се криеш, но пак ще дойдеш да платиш. Един народ като направи престъпление, след 20 години ще го глобят. Един народ като английския, след 20 години ще понесе последствията. Казвам: Вие сте слушали, някои казват: Учителю, да ми направиш тъй, че да не греша. По някой път казвам, съблазни има. Допуснете, че онези от вас, които са въздържатели, не си позволяват капка винце да влезе в устата. Не трябва да влизат хората в съблазън, вегетарианци сте. Хубаво, но виното е лекарство. Заболи те коремът, може да вземеш 5, 10, 15-годишно вино, лекува. Разтворено в топла вода. Влизаш в моята стая, искаш да го опиташ, въздържател си, като близнеш казваш, той ме изкуси. Всичката вина в мене ли е? – Аз като лекар виноват съм, че го налях, искам да лекувам. Той ходи и търси из моите шишета да ги проверява какво има. Казвам: Не познаваш ли от цвета, че виното е червено. После като минеш, виното мирише. Казвам: Исках да го опитам с езика си. Казва: Ходих на едно място, че ме направиха безверник. Рекох, какво търсиш там? Иска да каже, че не били учтиви. Що търсиш между тия хора? – Отишло магарето, два ата като се ритат, то отишло да ги примирява помежду им. Те го ритали, ритали. Казвам, не примирявай атовете. Анекдотът е с магарето. Има анекдот и с вълка. Бият се два коча за една овца, кой е по-юнак. Отишъл вълкът между тях, те като го блъснали в ребрата, вълкът оттам насетне казва, никога кочове не примирявам. Като хванеш за врата коча свали го, не го примирявай.
Същественото в живота кое е? – Има известни съществени мисли, които са прави. Всяка мисъл, която дойде в умът ти и не произвежда светлина, пази се от тази мисъл. Не че мисълта е лоша. Една мисъл, която не произвежда светлина, може да произведе топлина. Една мисъл, която не произвежда топлина, може да произведе движение. Но казвам – Всяка една мисъл, която не внася светлина, ти се пази от нея. Всяко едно чувство, което не внася топлина, от него се пази. Всяка постъпка, която не дава подтик, пази се от тази постъпка. Да допуснем някой просяк иска нещо от тебе. Вие искате да правите добро, нали така? – Добро с пари не се прави. Добро се прави с хляб. Ако искаш добро на човека, хляб ще му дадеш. Гладен е човекът, ти ще му дадеш пари. Ти му дадеш пет лева, но той има една слабост, един навик, обича да попийва. Следователно, веднага в него се заражда желание и казва. Я ми дай още 5 лева! – Той ще те излъже. Той сега ще скрие нещо в някакъв долап и ще те излъже. Аз имах един такъв пример. Иде един господин при мене и казва, че жена имал, деца имал, това имал, онова имал. Изваждам давам му една сума. Сега няма да ви кажа колко. Според мене много малко му дадох. Не зная колко. Толкоз имах в джоба си, дадох му. Бръкнах, извадих и казвам: Съжалявам това имам. След два часа минавам по улицата, той ме посреща сред публиката и пак ми разправя за съвсем друго. Аз казвам, не си ли ти, който преди 2 часа ме срещна? – Казва: Не съм. Аз, рекох, те познавам. Той казва, че е гладен. Децата чакат. Казвам, ела с мене, завеждам го в гостилницата, че му давам да яде. Ако яде ще платя. Ако не яде, няма да му дам пари. Иска да му дам и за жена му. Казвам: Тук ти ще ядеш, нищо повече, жена ти ще седи гладна. Той няма никаква жена. Казвам: Тебе искам да нахраня. Жена ти нека дойде да ме срещне на пътя и да поиска. Защо ти да просиш за жена си?
Под думата Божествен живот разбираме – да влезеш в ония условия, при които ще започнеш да работиш. Едно дете като се ражда, казваме, че детето живее в утробата на майка си, преди да е дошло. То без да е дошло живее. Без да е дошло, майката го гледа. Понеже, дихателната система в утробата се образува най-после, като се сформират ръцете, краката, очите, ушите, стомахът и най-после се сформира дихателната система в деветия месец. Онези, които са сформирали дихателната система, онези, които са образували детето, то не може да остане вътре. Ако остане очаква го смърт. Трябва да се роди. След като се роди туй дете, изведнъж заплаква, то е признак, че е започнало да диша. Щом не заплаче, с туй дете вече е свършено. Този закон е верен. Някой път като дойдат при мене плачат. Аз се радвам, че плачат при мене. Цитират стиха, че Бог щял да избърше сълзите от очите им. Един човек плаче. Той плаче, че е беден. Дам му десет английски лири, току извади кърпата и започне да си чисти очите. Не чака аз да му чистя очите, той сам си ги чисти. После туря кърпата в джоба, той ме изигра. Ако ме хванат, че тия пари са чужди, ще ме питат къде тури тия пари? – Де ти е документът? – Документ искат. Бърсането на сълзите разбирам, че туй е документ. Аз като му избърша сълзите имам неговото ухание. Само с десет английски лири може да се избършат сълзите. Турям в джоба кърпата и всичко това се отпечатва. В оня свят щом аз му дам десет, не само този аргумент виждат, виждат отпечатан целия процес. Виждат как съм дал парите, как той ги взел, как ги турил в джоба. Тъй щото не може да ме изиграе. Веднага ще влезе такава една бяла лъжа. Нали всички си служите с белите лъжи? Какво нещо е бялата лъжа? – Бялата лъжа е: Ти вземеш едно кило мляко, налееш половин кило вода и продаваш кило и половина. Половината кило е бялата лъжа. Питам такова ли е млякото от кравата? Едното кило е от кравата, но половин кило си налял вода. Ако тази вода е хубава, питам на колко хубаво мляко ще налееш вода вътре. Казвам, хубава ли беше водата? Той се смее. Аз ценя водата повече от млякото в някой случай, ако е хубава водата. Едно кило мляко, половин кило хубава вода, но лошото е в туй, че той мисли, че водата която ти си налял, е мляко. И водата е по цената на млякото. Това е лъжа. Водата е по-скъпа от млякото. Ти без мляко може цяла година да минеш, но без вода 40 дена ще изсъхнеш. Той мисли в ума си, че млякото е по-скъпо. Водата е изобилно, тя, водата е, която струва. Без мляко цяла година можеш, но без вода един месец не можеш.
Казвам: Ние не оценяваме същественото. Там е лъжата. Водата е същественото. Млякото е станало от водата. Та казвам: Ние считаме, че парите са повече от ума. Същественото е умът. Без ум нищо не струва. Парите струват, когато умът е там. Мисълта е по-важна, отколкото парите. Когато мислиш, че парите всичко вършат, то е лъжа. Мнозина очакват, като умрат да идат при Господа. Какво е туй разбиране сега? При Господа ще идете. При Господа мнозина са ходили. Той има толкоз много образи. Някоя вечер вие виждате някой старец с голяма брада и бяла коса, казваш – видях един стар човек. На друго място ти се намираш в голяма опасност. Вечерно време иде някой, оберат красив момък, като го освободиш, той е пак Господ. Може да ви приведа много други примери. Ние сега търсим да видим Господа по един особен начин. На Господа ще слушаш гласа. Разправят за един човек, когато бил големият пожар в Чикаго. На пътя оставено едно дете. Върви и нещо му казва, вземи това дете. Той гледа огъня след себе си, трябва да се бяга, огънят е силен. Казва му нещо, вземи това дете. Ако вземеш това дете, огънят няма да те настигне. Ако не вземеш детето, ще те настигне. Господ е който ти говори – вземи туй дете. Казвам: Огънят, който иде, вятърът духа в туй направление, в което бяга. Попътен вятър има. Вятърът иде откъм гърба му, но и огънят иде. Когато вземеш туй дете, вятърът ще се измени, ще дойде противен вятър и ще спре огъня. Да ви приведа другия пример.
Имало двама души. Единият бил сприхав, който имал да взима. Онзи, който не се изплащал, обичал да го налага. Като го срещне, казва: Ще платиш ли? Толкова време те чакам. Ако му каже някоя дума, наложи го хубаво. Сега един набожен човек взел пари от него. Иска му парите, той казва, нямам и хукнал да бяга. Онзи хукнал подир него да го гони, изкълчил си крака. Чакай казва, аз няма да те гоня, върни се при мен. Връща се, казва: Ако беше ми платил, ето не щях да те гоня. Гоних те, изкълчих си крака. Казва, аз зная да правя изкълчени крака. Правят пазарлък. Ти казва, като ти направя крака, какво ще ми дадеш? – Ти ми направи крака. От сега нататък, като имам да вземам няма да гоня хората. Сега по някой път вие правите същата погрешка. Гоните някого. Някога момъкът бяга, момата го гони. Някъде момъкът гони момата. Някъде момата гони момъкът, защо го гони? – Има да взема нещо. Казва: Аз го обичам. Тъй е, че има обич, нищо нямам против обичта. Но защо момата бяга от него? – Защото няма доверие. И защо момъкът бяга от нея? – Защото няма доверие. Защо бяга заекът от хрътката? Щом го настигне, ще го занесе на господаря си, той вика – дръжте го. Казвам, сега в живота колко от вас, когато са имали да вземат от някого, държат една поза господарска. Който има да взема е разположен чорбаджийски. Онзи, който има да дава се е свил. Това е бялата лъжа. Онзи се представя такъв, какъвто не е. Като му се изкълчи кракът ще бъде друг. Онзи, който има да дава, той се е свил, там е бялата лъжа. Какво има да се свива? Да му каже, действително имам да ти давам.
Сега всички говорите за любовта. Може ли някой да ми разправи каква е вратата на любовта. Толкоз пъти сте влизали. От какво е направена вратата на любовта? – От какъв материал е направена? – Как ще си я представите? Ти ако видиш една кобра, можеш ли да се влюбиш в нея? Като ти дойде на гости, ще започнеш да трепериш. Не само ти, но и тигърът трепери. Като те клъвне, след една–две минути, всичко ще се свърши.
Някои правят изключение, не ги хваща отровата на кобрите. В любовта има нещо, което привлича хората. В истинската любов има нещо, което привлича. В истинската любов, като срещнеш един човек, който те обича, твоят живот ще се продължи най-малко с една година. Ако десет души срещнеш, които те обичат, десет години ще се продължи животът ти. Ако срещнеш 50 души, които те обичат, с 50 години ще се продължи. Ако всяка година срещате по един човек, който ви обича, ще стенете безсмъртни. Едната година, с една година ще се продължи животът ви. Другата година пак за една година и т.н. Хората на любовта като ги срещнеш, няма болест, която те да не могат да лекуват. Без да знаят те като те срещнат, болестта изчезва. Сиромашията изчезва. Недъзите изчезват. В любовта като срещнеш тия, които те обичат, колцина от вас сте които сте повярвали. Казвате: Я го докажи. Правя опит, казвам да едного: Рови тук. Рови и намира златната монета. Казва: Ти си я турил тук. Възможно е, как ще му докажа. Аз искам да му покажа моето окултно знание. Казваш: Ти си я турил там, ти искаш да ме замотаеш.
Всяка една мисъл, която има сянка във вашия ум, не е права. Вие трябва да разбирате от коя страна е сянката? – От ляво ли, от дясно ли, отпред, отзад, отдолу или отгоре. Шест положения има. Ако един човек иде при мен, аз виждам сянката отзад зад гърба. Ако сянката е отпред, имам друго схващане. Ако е от ляво, имам друго схващане. Ако е от дясно, имам друго схващане. Ако е отгоре, имам друго схващане. Ако е отдолу, имам друго схващане. Всичките сенки показват само едно положение. На този човек, ако сянката е отзад, аз зная слънцето къде е. Но сянката може да бъде сутрин отзад и вечерно време може да бъде отзад. Тя ще покаже посоката на движението ти. Ако сутрин се движиш и сянката е отзад, показва къде е слънцето. Ако вечерно време пак сянката е отзад, ще покаже, че ти не се движиш в едно и също положение. Сутрин отиваш на работа към слънцето, това показва, че слънцето е отзад. Вечерно време се връщаш у дома си, сянката е пак отзад. Показва, че ти не излизаш от къщи. Вечерно време, сянката като е отзад, показва, че ти се връщаш вкъщи. Сянката има две положения. Едното показва, че излизаш от къщи, отиваш на работа; другото показва, че се връщаш вкъщи. Сега някои, които не разбират, могат да кажат: Той на запад отива. Отзад е сянката. То е неразбиране. Връща се вкъщи да види жена си и децата си. Свършил си е работата. Да види братята си. В религиозния живот вие искате да станете светии, да ви бъде добре. Господ да обърне внимание, но и в религиозния живот ти излизаш из Божията къща. Сянката е отзад, да свършиш работата хубаво през деня. Като свършиш работата, връщаш се да дадеш отчет. Сянката е пак отзад. Ако се върнеш вкъщи и носиш една голяма загуба, каква полза има? – Ще те хукат, нищо повече. Ако дадеш някой концерт щом сянката е отзад, концертът хубав ще бъде. Гледам цигуларят като излиза, сянката отзад ли е. Като излиза, гледам накъде е сянката. Като влиза, аз вече зная, какво ще бъде неговото положение.
Та казвам: Философия има. Считайте, че всяко нещо, което ви се случи, за добро е. Изгубил си един лев, за добро е. Изгубил си 5 лева, за добро е. Изгубил си 10 лева, за добро е. Изгубил си 100 лева, за добро е. Изгубил си един лев, ползува се само един човек. Изгубил си 2 лева, ползуват се двама души. Изгубил си 10, 15, 100 лева, ползуват се повече. Ако сто души се ползуват от твоите 100 лева, какво лошо има? Вземам парите като символ. Или, че 100 хляба са изядени от 100 души, хората се ползуват. Не считайте, че това е загуба. Каквото ви се случи в света, считайте че е добро. Знаете ли колко мъчно е туй да се докаже на хората. Когато говорим този въпрос не го отнасят право. Казвате, някой е сприхав, аз не съм намерил човек, който да не е сприхав. Някой изявява сприхавостта си, някой не я изявява. Но тя е вътре. Някой изявява своята скържавост отвън. Някой трепери отвътре. Той ти дава 100 лева, туря висока лихва, казва. Другите вземат 45, аз ти давам с 25. Казва, аз ти давам 15–16 лева, малко ли е? 10000 лева с 16 лева процент едва ли ще можеш да платиш. Сега някои от вас направите добро, не сте доволни, казвате, малко дадох. Ти и много като дадеш ще направиш едно престъпление и малко като дадеш ще направиш престъпление. Един човек като дойде при тебе, няма да му направиш угощение, че и вино и ракия да му дадеш, всичко туй да пие. Една баница хубава, може от коприва да е направена, от спанак да е направена, или от зеле или от леща или от боб. Като говорим за баница, като дойде човек и като му направиш ръжен хляб, житен или ечемичен или царевичен кой хляб ще му дадеш в даден случай? Ако дойде някой при мене, който обича парите, с житен хляб няма да го храня, ще го нахраня с царевичен хляб. Понеже му дотегне, не го харесва. Нахраня богатия с царевичен, не е доволен. Аз зная, че е богат. Който не е доволен от царевичното брашно, той е богат. Без разлика кой е. Я дайте на сиромаха, който е гладувал. На царевичното брашно как ще се радва. Сиромах е този човек. Щом яде царевичното брашно е сиромах. Казва, че той е богат. Кое магаре е по-ценно, натовареното или ненатовареното? Натовареното магаре е по-скъпо. Носи 40–50 кг злато, колко струва? Върви магарето без товар, много малко струва. Богатите хора много струват със златото. Сиромасите малко струват. Вие казвате, че не сте стрували много. Волът, който струва 2000 лева, след като го продаде и какво остава за вола? – Вие искате да имате цена. Че вие струвате, но парите вземат други, вие ще идете на касапницата. Две хиляди лева ще платят, защото месце има този вол. Казвам: Цена има този човек. Не искам да имам такава цена. Ако имам цена 1 лев, като вола, ако струвам 2000 лева, веднага на наденици ще стана.
Вие се готвите за оня свят. Вие на този свят не може да живеете както трябва, че как ще живеете на оня свят? – Да ида на оня свят, че е уреден. Уреден е оня свят, но като идеш в оня свят не се позволява да дрънкаш на пианото както тук. Там трябва да бъдеш виртуоз. Да знаеш да свириш, не да седнеш да се учиш. Вие тук не знаете да живеете, искате в оня свят да живеете изведнъж. Не може, оттук ще се научите добре да живеете. Ако тук не можете да живеете, както трябва, как ще живеете там? Аз ви говоря по земному. Кой приятелски ще ви слуша? – Човекът не иска да ви слуша, ще го развалите. Ако знаете да свирите, веднага ще имате най-хубавото пиано. В оня свят има хубави пиана, хубави инструменти, много хубави работи има, и хубави дрехи има, и шапки има, и обуща има, каквито не сте и сънували. Как ще те препашат с хубавата дреха, ако умът ти не стига, ако сърцето ти не стига? – Ще имаш халат на затворник, ще те пратят тук на земята. Та казвам: Каквото научите тук на земята, там ще го живеете. Спечелите пари на земята, в небето ще ги видите. Колкото добрини направиш на земята, в небето са капитал. В небето щом изядеш всичките добрини, пратят те да се преродиш пак да спечелиш, да ядеш. Туй, което си научил на земята, туй ще живееш горе и в небето. Сега туй няма да го вземате буквално, но е закон. Като дойде някой от земята, какво ще им разправяте. Вие ще бъдете като вола. Вземете запример един писател, той ще вземе една нещастна жена, един нещастен герой, беден, той ще ги нареди, ще направи един дом, той ще стане виден човек, но човекът е умен, знае как да ги тури – добрите и лошите. Крадците и разбойниците, опише ги така, че всички ги харесват. Или като гледаш на сцената, приятно ти е. Много добре го описва. После обижда някого, много майсторски го обижда, на място му казва. Среща един турчин, който гледал драмата на Шекспир „Отело“. И турчинът след като среща артиста, който играл Отело, му казва: Ти ли забърка онази каша? – То бива бива, но туй, което направи, е срамота. Още веднъж да го не правиш. Когато е на театър, той не счита че е на театър, и че се играе някаква роля.
Та казвам: Първото нещо, човек трябва да запази своето здраве. Здравето зависи от доброто на човека. Човек, на когото краката са здрави, той е добър. Човек, на когото ръцете са прави, е справедлив. Човек, на когото очите са здрави, е истинолюбив. Човек, на когото ушите са здрави, е мъдър човек. Човек, на когото вкусът е здрав, знае как да яде. Той е човекът на любовта. Аз тъй разсъждавам. Говори някой за любовта, за истината. Щом очите са здрави, наред е тази работа. Щом ушите са здрави, наред е тази работа. Щом езикът е на място, наред е тази работа. Още като започнеш да ядеш, зная имаш ли любов или не. Онези хора, които имат любов, особено ядат. И като ядат, на тебе ти се прияде. Онзи, който няма любов, ще се навъси малко.
Яжте с любов. Слушайте с любов. Гледайте с любов. Пипайте с любов. Ходете с любов и всичко ще се уреди.
Като идете в оня свят, ще видите, че външната форма не съществува, а винаги означава едно вътрешно състояние. Всеки човек носи такава дреха, каквато е имал. Хубава, красива дреха. Не може да носиш красива дреха, ако си болен. Болният човек с красива дреха е престъпление. Съвършените са облечени с най-хубавите дрехи, както тук се обличат цветята.
Отче наш
22. Утринно слово 4.V.1941 г. Неделя 5 ч. с. София – Изгрева