от ПорталУики
Направо към: навигация, търсене

Общ Окултен Клас -ДВАДЕСЕТА ГОДИНА (19401941)

КНИГА: Прав път

ДОБРЕ ЩЕ БЪДЕ

Добрата молитва.
Размишление.
Махар Бену Аба.

Вие по някой път минавате за герои вътре в себе си. Някой път мисли, че е подигнат, че знание има, че светлина има, казва: „Туй зная, онова зная, зная всичко. Какво ли има да уча още?” Мисли, че като каже “Да се обичаме”- свършен е въпросът. Хубаво е всичко да знаеш. Но вземете, че те хвърлят във водата – какво ще правиш? Хвърлят те във водата, оставят те. Какво знаеш? Като те оставя сам, какво ще правиш? Знаеш (ли) колко мъчно е да се съблечеш във водата? Имаш голям балтон, модно си облечен. Хвърлят те във водата с този балтон. Ще идеш на дъното на водата. Трябва да се съблечеш и колкото по-малко дрехи – толкова по-добре ще плаваш. Ако знаеш как да употребиш ръцете си, краката си – ще излезеш из туй положение.

Казвам: Има една страна, на която всички трябва да обърнете внимание. Човек може да си претовари мозъка. Може да претовариш мозъка си от чрезмерно ядене, може да го разтовариш от много пост. Може да го претовариш от мисъл: какво ще правим, как ще преживеем на земята или от безпокойства. Защото, като се безпокоиш, то не е осторожност*, то е страх. Пък таксуваш* мозъка си с една отрицателна енергия. Може да си много докачлив. То е един център. Пак товариш мозъка си повече. Постоянно мислиш за себе си този да не те обиди, онзи да не те обиди. Таксуваш* не целия си мозък, а определени са енергиите. Този център ти таксуваш. Някой път човек трябва да се освободи от личните идеи. Богатият трябва да го извадиш навън. Че някой не те погледнал някак си, ти се докачиш веднага. Той може да е неразположен или да го боли корема, или нещо му се случило. Ти казваш: ”Защо не ме гледа умилно, но ме гледа начумерено, като че съм му изял бащиното му имане?” Или някой път някой човек иска да бъде по-остър, подигне си гласа. Казваш: ”Защо да го подигне?” Като дойдоха англичаните със своите аероплани, как ни говореха, как ни проповядваха? Дойдоха, туриха доста голяма светлина да ни видят. Те хвърлят бомби, но първо осветяват мястото да видят наместо ли ще паднат тия бомби. Тия ракети, които хвърляха, за да осветят, доста дълго време светеха. Някои казваха: „Запали се аероплана”, пък то е ракета, с която осветяват, за да видят. Казват: „Да ви кажем у нас как спущат бомбите”. Да ги видите как ги спущат. Казвам: Ние не сме хората, които спуснаха бомбите. Други ги спуснаха. Защо не идете на тях да им покажете, а на нас? Ние сме не причом*, че други ви спущали бомби. Казват: „Да ви покажем. Видяхте ли? Нас ни турят като арбитър* да преценим хубаво ли е или не. Ние имаме разрушения, и на вас как ви е?” Ние им казваме: „Хубаво, вие сте богати хора. Защо не искате да платите на хората? Платете си дълга. Вие сте обсебили целия свят”. Имат право и те. Кой е прав?

Сега всички вие сте англичани. Съвременните хора считам, че са англичани. Новото, което иде, то са германците. Първият елемент от името на англичаните – А е човек, който е натоварен много. Не ти трябва толкова. Разтовари се. Англичанинът е човек натоварен, който трябва да се разтовари. Той, който е много натоварен човек, търси говеда да тури товара си на другите да го носят. Но това вече не е Божествено. Казвам: Сега това е в реда на нещата. Тази война е чисто духовна. Една голяма борба има между светлите братя и черните братя – така ги наричам. Те преди милиони години се биха и черните взеха надмощие. Тогава се оттеглиха светлите братя, дадоха място на другите и тогава земята беше обвита в мрак и тъмнота. Около земята те владееха. Тогава дойдоха тия светлите братя да устройват земята. Шест деня работиха. Имаха голяма борба и казва Писанието: “Господ видя”. Господ видя, че всичко е добре направено. Обаче онези се ухитриха. Като видяха, че направи първия човек, дойдоха, че внесоха своята тъмнина вътре в хората. По-напред тъмнината беше отвън, а светлината отвътре. Като направи Бог светлината отвън, те внесоха тъмнината в съзнанието на хората. Хората съгрешиха. Отвън е светло, светът е доста хубаво уреден. В нас вътре е тъмно.

Гледам тук някои дошли от Захарната фабрика, дошли облечени в бяло. С бели дрехи идат да си почиват тук. Казвам: Няма нищо. Казват: „Пет-шест часа не сме спали”. Казвам: Всички в будно положение бяха да се молят. Разсъждават какво ще стане. Казвате: „Кое е Божественото?” Искате да знаете кои са на правата страна. Да ви кажа: Онзи човек, в дадения случай, който изважда вас от водата, когато се давите – той е човекът, който е пратен от Бога. Той може да е лош циганин, какъвто и да е, не го зная. Може да ти е брат, тъй да го мислиш, но ако не може да те извади – той не е от Бога пратен. Този човек, който е от Бога пратен – той ще те извади. В даден случай онзи, който ни помага, той е от Бога пратен. Законът за мислите е същият. Ти имаш много мисли, които не могат да ти помагат. Те не са от Бога. В сегашните изпитания ще познаем кое е от Бога. Харесвам един наш брат. Отива за Габрово. Качва се на трена* и на гарата го заварва бомбардировката, запалването на бомбите е на 300-400 метра. Всички започват да бягат. (Той) казва: „Къде ще бягам навън? Може да ме претрепе някоя граната или ще ме хванат, че бягам, че съм някакъв – шпионин, понеже имам такава опитност. Казах си: „Каквото даде Господ. Преживях нещо, но нещо ми казва “Не бой се”. Пукаха гранатите около мене 3-4 часа”. Казва: „Разбрах много работи. Сутринта към 5 часа, като съмна, видях, че още един герой има в трена. Всички други избягали. Излязох, оттук-оттам научих много работи. Ако човек не вярва в Бога, ще му се пръсне сърцето. Казвам: Каквото Господ даде, от- правих ума си към Бога”. Казвам: Човек трябва да има светлина във време на мъчнотии, ще почувствува онова – Божественото. Като се даде тревога тук, ангелите идат отгоре да защитават. След като се мина канонадата*, виждам тук из двора, намериха парчета от шрапнелите* не от неприятелските бомби, но от нашитe гранати, с които стрелят. Като гонеха неприятеля, те се пукат и като падат – могат да претрепят човека. За спомен около десетина парчета паднали. Паднаха наблизо, не са влезли в прозорците. Намериха и малки патрончета. Една сестра върви подире ми и ме пита какво ще стане. Рекох й: Ще видиш. Туй, което сте видели – то е нищо. То е първата сцена. Вие не сте видели това, което се казва в Писанието, че цялата земя в огън ще пламне. Че ние какви трябва да бъдем? Ако дойде огънят, какво ще стане? Като те изгори огънят – отиде. Но този огън да те пречисти, както златото пречиства. Този огън е на място. Този е един вътрешен огън. Казва Писанието: “Ако онези дни не се съкратиха, ни една жива душа нямаше да остане”. Сега ще видите какво нещо е обсаждане на Йерусалим. Сега не страдат онези, които са на фронта, но онези, които са в тила. Ние тук сме в тила. Но всякога неприятелят атакува тила, не фронта. На фронта са по-добре. Аероплани не могат да ги намерят. В тила ги намират.

Казвам: Не трябва да се таксуваме*. Някои ги е страх. Седиш и мислиш някоя бомба да не падне. Чуваш първата не падна до тебе. Мислиш – втората. Дойде пак това напрежение. 80 бомби – се туй напрежение. Таксуваш. Започнеш да мислиш: ”Ами ако дойдат втори път? Ами ако дойдат трети път?” Започнеш да таксуваш, таксуваш. Казваш: ”Дотегна ми животът”. Онези горе в аероплана, които отиват да се бият, онези, които отиват да гасят пожара, когато избухне, падат около тях гранати, те гасят пожара.

Знаете (ли), този е един пример. във войната раняват един сръбски офицер в крака, счупват му крака. Отива един германски лекар, започва да го превързва. Сръбският офицер изважда револвера и ранява лекаря. (Лекарят) взема револвера и му говори на немски: „Аз искам да ти помогна. Ако е за война, като оздравееш – може да се бием”. Взема му револвера и му превързва крака. Повдига си палтото и му показва револвера си, казва: „Ако е за револвер – и аз имам” и му го показва. “Не е геройство да те претрепам, но крака искам да ти превържа. Като оздравееш – тогава пак може да се бием”. По някой път и вие, когато някой иска да ви направи услуга, вие вадите револвера си. На всеки човек, който ви е направил услуга, бъдете благодарни. Знайте, че всички народи – германци, англичани, руси, българи – вършат волята Божия. Ние не трябва да се месим. Всеки върши волята Божия. Бог е турил народите на изпитание и нас е турил на изпитание. Казвате: „Какво ще дойде от това изпитание?”От туй изпитание ще научим нещо много хубаво. В какво седи лошото.

Когато оная вечер англичаните пущаха своите ракети с парашут, (някои) казват: „Каква хубава звезда, като пентаграм”, около пет минути осветява цялото място наоколо, да видят на място ли са хвърлили бомбите или не. Някой път във вас такива парашути, като се запалят във вас, от черните братя искат да видят някакъв обект – да хвърлят някаква бомба. Сега, през тази седмица, (някои) се събират да се молят.

Като се даде тревога, как ще се молят, кажете? Преди години във варна през тази, страстната седмица стана един случай. Казал някой, че станало земетресение, както били събрани в градската църква “Св.Никола”, но се затварят вратите и 19 души били смачкани отдолу. Като се натрупали всичките хора, не могат да излязат. 19 души умряха. Като казали, че има земетресение, всички бягат, да не би да се събори църквата. После имаше 10 ковчези. През тази седмица стана това. Казвам: Молиш се, дойде една тревога, какво ще правиш? Вие досега сте имали вътрешни тревоги. На какво се дължат? Имате една вътрешна тревога – същото нещо е. Трябва да бъдете свързани с Бога. Какво ще стане? Ще стане туй, което никога не е ставало. Какво ще стане със змията, която е облечена със стари дрехи? Дойде змията на някое тясно място, дрехата я изпуща и остане с новата. Тя живее според Христовото учение. Който има две дрехи, едната да даде. Змията казва: „Постъпвам според това учение”. Отдолу новата се е образувала. Като дойде – старата змийска дреха, с която била облечена, цялата се изхлузва. Мнозина намират тия дрехи и с нея обличат бастунчета. Казвам: Сега трябва да се съблечем от разните стари навици, стари мисли. Какво ще стане? Какво ще стане? Христос казва: “Ако те съблазни окото ти, извади го”. Как да си извади окото? Ами ако сега, както е война, ако ти извадят окото, някое парче от засада те удари и ти извади окото? Един германски офицер така му извадили сега, във войната, окото и той благодари, че не са двете. Като те удари едно парче и ти извади окото, какво ще правиш? Сега мнозина от вас имате по две очи и сте недоволни пак. Онзи с едно око останал и пак е доволен, благодарен. Казва, (че) пак ще иде да се бие с Германия (срещу) англичаните. Превързват крака на едного и той казва: „Бързо да ми превържеш крака, че ще ида да се бия с англичаните”.

Не трябва да таксуваме мозъка с излишна енергия, която не е Божествена. Всякога, когато стане претрупване на мозъка, се явява вътрешно безпокойствие. Запример: В любовта, (в) самото чувство, човек може да се натовари чрезмерно, че му става отвратително, не иска да обича никого. Трябва да се разтовари. Казвам: Трябва да употребим колкото се може повече центрове. Разнообразна трябва да бъде мозъчната деятелност. Има умствен труд, има чувствен труд. Някой път тази погрешка имате на онзи калугер, който целия ден се молил. Хубаво е, не е лошо да се моли човек. Но ти се молиш Господ да ти даде благословение. Той се молил и Господ дава дъжд. Като дойде дъждът, трябва работа. Има царевица да се копае, домати има. Господ си свършил работата. Ще вземеш мотиката, ще идеш да помагаш на доматите, на царевицата да помагаш. Ако искаш – и там може да се молиш. Няма да се молиш в някоя къща.

Та казвам: Има едно ново схващане. Гледам мнозина разправят за своите изпитания. Пазете се от едно нещо – не разказвайте нещата, както не са. Какво е отношението към едно, две и три? АВ е една ос, която се върти. Завърти се веднъж – 1 имате едно завъртане на оста. Имате 1:1, имате 1:2 – имате две завъртания и имате 1:3 – имате Л три завъртания. 1:3 значи тази ос три пъти се е завъртяла. Ако е платно, туй платно около оста три пъти се е завъртяло. Кое число е по-голямо? Оста си е ос,но едно число показва работата на оста 13 или 12 показва в дадения случай каква работа се е извършила. От работата, която човек свършва, се показва човек какъв е. Ти проповядваш на един ученик, но ти си сприхав, сплашиш ученика, (той) не може да те разбира. Трябва да бъдеш толкова разположен, че като му разправяш, той трябва да възприеме онова, което имаш в ума си – да се съкрати времето. Сега по някой път съм слушал някои да казват: „Толкова години ние слушаме тук. Какво сме научили?” Вие искате всичко да ви дойде на гости, като една стока да я продавате. Че трябва да работите над себе си. Има един вътрешен начин за работа. Сега какъв е вътрешният начин и какъв е външният начин? Външният начин се вижда и е материален той, материализира се. Вътрешният сега се образува. Сега отвън растенията, камъните, светлината – те ни учат. Това е процесът на всичките същества. Значи това съзнание ни обгръща. Сега по някой път вие казвате: „Аз съм свободен да правя, каквото си искам”. На един кон, на който съм турил гем*, той е свободен да върви, но върви там, дето аз искам. Аз съм се качил на гърба му и върви, където аз искам. Вървя, потегля юздата наляво – върви наляво, потегля юздата надясно – върви надясно. (Конят) казва: „Аз ходя, дето искам”. Той ходи, дето аз го направлявам. И вие ходите, дето ви направляват. (Някой) казва: „Аз съм свободен”. В какво сте свободни? От болест не си свободен, от глад не си свободен, от безпокойство не си свободен, от сиромашия не си свободен. Казва: „Каквото помисля, се става”. Тревата, и тя, каквото помисли – става. Някой път тревата може да е помислила, че страда за дъжд и дъждът дойде. Тревата казва: „Каквото помислих – стана”. Понеже и на мене трябва дъжд, казвам: Каквото помислих – става. Аз ли каквото помислих стана, или каквото тревата помисли стана? Каквото тревата помисли – стана, и каквото аз помислих – стана. Но туй стана не защото аз помислих, но аз помислих за нещо, което трябваше да стане. Един добър човек, дошло му наум да направи благодеяние. Неговата мисъл се е проектирала в пространството. Ти мислиш да има, да дойде някой да помогне. Иде този човек със своите блага и ги раздава. Казваш: ”Аз помислих и той дойде”. Ти криво мислиш. Ти мислиш, че понеже ти си помислил, този човек (е) дошъл, а ти си помислил, защото той е помислил. Той казва: „Да ида, да посетя бедните хора, да им раздам нещо”. Ти си възприел неговата мисъл. Ти благодари, че си възприел неговата мисъл да дойде и да ти даде нещо. Ти казваш: ”Аз каквото помислих – стана”. На него от друго място му дойде идеята. Казвам: Когато ви дойде една хубава идея, тя иде от друг един по-висок свят. Ти се радвай, че съзнанието ти е било будно, за да можеш да възприемеш Божественото и да се ползуваш. В сегашния век ни трябва изпълнение на волята Божия. Има два начина за изпълнение: единият начин е сегашният по закон – по закон всички изпълнявате, и камъните, и водата, и земята изпълняват по закон. Вторият (начин) е по любов, сега го учим. По закон страхът е отвътре, страхът те заставя. Страхът е отвътре да не бъдеш наказан, ако не изпълниш закона. Страхът е отвътре, законът е отвън. При вторият начин – страхът е отвън, любовта е отвътре. Казвате: „Искаме да се освободим от страха”. Страхът е на място, но страхът трябва да го турим на място. Страхът трябва да го турим отвън. Страхът е много добър слуга, но страхът не е много добър господар. Казвам: Когато любовта стане господар, когато милосърдието стане господар, а алчността – слуга, и страхът – слуга – светът ще се оправи. Когато учтивостта, мекотата станат господар, е много добре, а силата е слуга – светът ще се оправи. Всичко онова, което е грубо – да бъде отвън. А онова, хубавото – отвътре. Светът ще се оправи. Всичко онова, което става отвътре, да е господар, а всичко онова, което става отвън, да е слуга. Именно затова трябва да има едно разнообразие. Вие искате някой път да бъдете търпеливи. Лесно се учи търпението. Дружете с хора, които са търпеливи. Има някой, който е много търпелив, че се е натоварил. Търпеливите хора са много упорити. Англичаните са упорити. Бият ги и те устояват. Циганинът казва: „И чука, и чергата си продавам, но не се подчинявам”. Ще го бият, ще го бият, но той не се подчинява. Какво ще правиш да се противопоставиш? Казвам: Ако някой от вас не е търпелив, (нека) да дружи с хора търпеливи. Ако сте много търпеливи – дружете с нетърпеливи, за да стане една обмяна. Ако си милостив – дружи с други, които не са милостиви. Ако си алчен – дружи с други, които са щедри. Ако си щедър – дружи с други, които са алчни. Да стане обмяна.

Много мъчно може да се освободите от старите неща. Аз гледам някой път за някои неща, за които съм говорил, правя опити. Някой казва: „Ти не разбра какво говореше Учителят”. Другият казва: „Ти не разбра”. Аз казвам на английски “I am”. Друг го напише така: “Ай ем”. Кой е прав? Първият е прав, вторият го (е) написал по български. Нещата трябва да ги пишете на Божествен език. Вие ги пишете по земному. Седя един ден на двора и слушам една гургулица, която казва: „Гу, гу, гу- у”. Превеждам какво значи – всичко добре ще се свърши. Седи тя и си гугуца. Казва: „Всичко добре ще се свърши”. Как ще се свърши? Онзи, който направил света, е толкова мъдър, ние само ходим отвън, на този дънер кацнем, на онзи. Той иде в гората, на всички говори. Пита ме един: „Какво ще стане?” Казвам: Гургулицата казва, че всичко добре ще свърши. Тя като казва това – образува се една гуша, знае да диша.

Та казвам: Англичаните се учат да дишат, германците се учат да работят. Дишането е много лесно, то е търговия. Богатство искаш, леснотия искаш, удобства искаш, всичко да ти е наред, пари да имаш, само да идеш до банката с един чек да вземеш пари, да се облечеш хубаво, да имаш хубави столове, пък работа малко се изисква по английски. Природата работи чрез главата, работи чрез дробовете и работи чрез стомаха. Тия три вида работи да ги съедини в едно – да диша правилно, да яде правилно и да работи правилно. От онова, което придобиеш – да раздаваш. Ти си ял, нямаш нужда, не си гладен. Онова, което не може да ядеш – раздай него. Не оставяй храната от днешния ден за утрешния. Евреите, когато ги изведе Господ в пустинята, (им) каза, че само за днешния ден да събират храна. Евреите бяха големи търговци, събираха за два дена, казваха: „Може утре да не падне”. Събраната храна за два дена се разваляше. Всеки ден ще събираш. Те искаха да скрият. Всеки ден носи своето благо.

Да благодарим сега за онова, което Бог ни дава. Като дойде утрешния ден, добър е Господ.

Та сега мнозина от вас, които сте англичани, да се разтоварите. Някой от вас, които сте германци, трябва да работите. Русите какво трябва да правят? “РУ” какво е? Англичанинът е натоварен, германецът е на работа, “РУ”значи “на духа”. Те седят и се потриват. Руснакът казва: „Ничево”. Някои са руснаци, казват: „Господ ще промисли, Духът ще промисли”. Ще промисли Духът, но като дойде Духът – трябва да послушаш. Учителят ще те научи, но той ще ти предаде урока, но учение трябва, работа трябва. Щом ти предадат един урок – трябва да работиш. Предаденият урок на търпението, как ще го приложите в практическия живот? Казвате: „Какво има?” Като си търпелив, ти си съединен с Божествения свят, от всичко се ползуваш. Ти като се разсърдиш, работиш за духовете. Те вземат тази енергия – сръднята, турят я на работа. В сръднята харчиш повече, ти губиш. Като си търпелив – печелиш. Но и (в) многото печалба има опасност. В много(то) харчене има опасности, и в многото губене има опасност. Ще държиш закона на равновесието – нито много богат, нито много сиромах. Или другояче казано – нито богат, нито сиромах. Богатството и сиромашията да бъдат като дясната ти ръка. Сиромашията изисква работа – ще дадеш работа на лявата ти ръка. По някой път тя е щедра, понеже дясната работи, като го вземе – ще го даде. Тя е много щедра. Ще вземе, ще турите хляба в устата. Той ще ви ползува. Сега знаете ли начинът кога Духът говори? Всякога, когато Божественият Дух говори, образува се в главата светлина, една много приятна светлина. Когато Духът говори – една мека топлина се образува. Много ти е приятно, тихо и спокойно. После усещаш свежест по тялото. Приятно ти е навсякъде. Тъй говори Духът. Тогава си готов при най- малкото пошепване да направиш нещо. Някой път в ума има тъмнина, в сърцето – студ и казваш, че Духът говори. Пак ти говори нещо, но разбъркани работи. Седиш така и нещо ти казва: „Тебе никой не те обича”. Господ на молитвите не отговаря. Трябва да се стегнеш, да работиш, бъди малко ачигьоз*.

Разправяше ми един свещеник, на младини при гръцкия владика работил. Казва: „Богат човек беше, имаше много пари, но аз бях много честен. Други си оправиха работите, взеха парите му, но аз си казвах: Мене не ми трябват пари. После като станах на 70 години, иде ми наум, че като бях при владиката, защо не бръкнах да взема от парите му. Сега живея от една малка пенсия, можех аз да му взема парите, други му взеха парите. Сега, когато станах на 70 години, дойде ми наум защо не взех от касата”. Сега някоя млада сестра ми казва: „Дотегна ми, Учителю, не искам да страдам”. Някоя стара сестра и тя ми казва: „Дотегна ми, не искам да страдам”. Че и на мене ми е дотегнало. Четете Посланието към римляните. Няма някой, който да е свободен в света. Всички сме поставени под едно бреме. Само любовта е, която може да ни избави от игото на земята. Ти си свободен да обереш някого. Но ще дойде законът, (той) казва: „Ти ще го вземеш, ти нямаш право да говориш”. 50- 60 кила ще ги вземеш, ако не – бой има. Законът на любовта ще те храни, ти сам да си избереш колко да вземеш – 1, 2, 3, 4, 5 кила. Сам ще си избереш. В свободата ти ще се натовари- ш толкоз, колкото намериш за добре. със закона ще те натоварят, колкото не искаш. Всякога, когато вие сте обременени, то е извън закона на свободата. Защо да не си по-умен? По- добре оставете този въпрос настрана. Като те освободи Господ, като дойде любовта, ще каже: „Вземи, колкото искаш”. Не вземай за два деня. Вземи за един ден.

Искам сега лицата да ви бъдат светли. Всички, които идат, лицата ви са омърлушени. Навсякъде гледам омърлушени лица, като шашардисани. Няма по-хубаво нещо човек да се моли. Безпокои се човек за нищо и никакво, че туй защо станало, че онова защо станало, че защо не предвидих.

Аз ще ви дам няколко правила. Сутринта гледам птичките пеят, гургулиците гугуцат, петлите кукуригат, казват: „Какво ще бъде?”Казвам: Много добре ще бъде. Че и те слушат този шум, седят спокойно. Каква ще бъде тази работа? Казвам: Излишно безпокойство. Ако искаш да пътуваш от България за Америка, искаш да пътуваш – качи се на един параход и, (ако) видиш, че плъховете излизат, бягат, на този параход не се качвай. Плъховете знаят. Видиш ли някой параход като дойде, (че) плъховете влизат в парахода – влез и ти. Дето влизат плъховете, влез и ти. Дето излизат плъховете, излез и ти. Ти ще кажеш: ”Аз ще слушам сега един плъх”. Дето бяга плъха, бягай и ти. Там дето влиза плъха да се крие, влез и ти. Аз ще ви преведа примера, когато стана земетресението в Търново. Казвам да ида, да видя приятелите там. Още като влизам в града, виждам една човешка атмосфера. Виждам също, че кучетата лаят, петлите кукуригат, всички птички пеят. Като влизам в Търново, пророци – колкото искаш. Един казал “това ще стане, онова ще стане”, пророкуват. Като влизам, всичките на палатки. Казва ми една сестра: „Учителю, да влезете в палатката”. Казвам: Турете ми в къщи леглото. – „Ще се събори къщата, предсказват тук”. Казвам: Аз като влязох, два вида пророци видях. Каквото казват първите, всичко ще бъде. Те казват: „Каквото беше – мина”. Другите, които се изплашили, казват, че ще потъне Търново, ще се разруши. Казвам: То е минало вече. Казва Писанието: “Като видите всичко онова, което става, да знаете, че е наближил часът на вашето избавление”. То е вътрешна светлина. Бог се проявява. Ние сме като своенравни деца, искаме да си уредим живота, тъй както Бог не иска. Бог ни е пратил и е предвидил всички да станем умни, да станем добри и да станем силни. Затова ни е пратил на земята. Слабите седят и казват: „Елате да си поживеем”. Какво ще поживеем? Малко удобства трябват. Какви удобства трябват? На войниците какви удобства трябват? Раницата на гърба, оръжието на рамо, тръгне. Не може да се противи. Как ще се противи? Влезеш в една река, трябва да знаеш да плаваш. Сега във време на мъчнотии, искам да ги носите мъчнотиите не по закон. По закон всички ги носят, но по любов. Да ти е приятно, като страда- ш. Питате: „Какво ще бъде?”Добре всичко ще се свърши. Тъй казваха гургулиците, тъй казват малките птиченца, тъй казват петлите. Петелът казва: „Кукури- гу- у, добре ще се свърши”. Гургулицата казва: „Гу, гу, ггуу, добре ще се свърши”. Чичопей казва същото: „Добре ще се свърши”. Три вида пророци – петлите, гургулиците и чичопей. Всички казват: „Добре ще се свърши”. Защото Бог е Любов. Страхът нека дойде, той отвън да седи. На страха, като дойде, ще кажеш: ”Добре ще бъде”. (Някой) казва: „Какво ще стане, взеха ми всичкото имане?”Добре ще стане, нетърпелив си, добре ще бъде. Насърчете ги всички, и отвън в света, кажете на всички: „Добре ще бъде”.

Отче наш

27. Лекция на Общия Окултен клас

16 април, 1941 год., Сряда, 5 ч.с., Изгрев