Общ Окултен Клас - ТРИНАДЕСЕТА ГОДИНА (1933-1934)
ДИШАНЕТО И ВЪТРЕШНИЯТ ЖИВОТ
Сряда, 5 часа сутринта
(Небето е чисто и ясно. Времето е тихо и топло.)
Добрата молитва
Размишление
Ще прочета част от 7-а глава на Второ послание към коринтяните (от 1-ви до 14-и стих).
Сега ще имаме едно малко музикално упражнение. Ще изпеем гамата и когато изпеем до – ще поемете въздуха вътре, а при ре ще издишате. При ми ще приемете въздух. При фа-то ще издишате, при сол ще приемете, а при ла ще издишате. При си ще приемете, при горно до ще издишате. Без дишане животът няма да тръгне напред. Дишането, мисълта и любовта са свързани. Те са в същата гама.
Двете ръце с пръсти, събрани една срещу друга, са пред гърдите. После поемете въздух и разтваряйте ръцете настрани. Защото вдишването е процес, който твори отвътре, а когато издишаш, твориш отвън. Така че, ако искаш да твориш отвътре, ще вдишваш, ако искаш да твориш отвън – ще издишаш. Така че двояк процес има: творение отвън и отвътре. И ако не знаеш как да вдишваш, и ако не знаеш как да издишваш, нищо не можеш да направиш. С такт ще дишаш.
Ръцете са в първоначалното положение пред гърдите и пръстите са насочени едни срещу други. При тона до ще мълчите. Ще направите вдишване и ще разтворите ръцете настрани. При ре ще пеете и ще приберете ръцете в първоначалното положение. После при ми – мълчание и вдишване и отдалечаване на ръцете. При фа – прибиране на ръцете пред гърдите. При пеене на фа ще издишате и т.н. – до горно до.
(Направихме това упражнение само с движение и с дишане, а без пеене, а после и с пеене. Същото упражнение се направи втори път обратно: ръцете в първоначалното положение пред гърдите и после при „до“ вдишване и отдалечаване на ръцете. При „до“ горно се мълчи, после при „си“ се издишва, ръцете се приближават и се изпява „си“ и т.н. – до долно „до“. При вдишване се мълчи, а само цигулката свири. А при издишването временно се пее съответния тон. Учителя свири, свири при всеки тон, а ние пеем само при издишване.)
Движенията са двояки. Известни движения са свързани с вдишване, а известни движения – с издишване. Това е, когато човек е в нормално състояние. Когато човек е здрав, той има правилно движение и правилно дишане. Значи щом едните движения се съвпадат с вдишването, а други с издишването, тогава ти си на правия път. А инак, когато движенията за вдишването се съвпадат с издишването, тогава работата е анормална.
Упражнение: ръцете са спуснати надолу, поема се въздух и същевременно ръцете се вдигат нагоре над главата с дланите навън. Когато ръцете се вдигат нагоре, се вдишва, а пък когато се спущат надолу, се издишва.
Сега да изпеем пак гамата с тези движения. При всяко вдишване ще имаме пауза, а при всяко издишване ще пеете. При долно до ръцете се вдигат на главата. Пауза и вдишване. При ре спущане на ръцете надолу, издишване и пеене на ре. При ми издигане на ръцете нагоре над главата, вдишване и пауза и т.н. Така до горно до. И после обратно надолу. Трябва да има ритъм в движението. Ако няма ритъм на движенията, ще си препятствате. Като има ритъм, трябва да намалява голямата спънка. Като ставате сутрин, ще правите това упражнение. Ще го правите за цяла една седмица, за да не плащате на лекари. Правете тези упражнения, за да се освободите от ревматизъм, коремоболие, главоболие и т.н.
Какво означава върхът на този петоъгълник? Това е външната точка на Духа. Значи Духът има една точка в петоъгълника, а пък другите две точки са душата. Основата – това е плътта, от която вие плачете. Буква F = Духът, СD = Душата, а АВ = плътта. Най-първо Духът се поляризира. Имате две точки – С и D. После, при другите две точки – А и В, става друго едно поляризиране, пречупване на човешките енергии. Във F е подтикът на Духа. Духът – това е Божественото издишване на нещата. Това е Духът, който излиза от Бога: Бог почва да издишва. Когато Бог почва да издишва, нещата се създават. Но в нас този процес е обратен: когато Бог създава нещата, ние вдишваме в себе си – ние създаваме нещо в нас. А пък вторият процес е когато Бог започва да вдишва в Себе Си – тогава ние създаваме нещата. Трябва следователно да вдишаме видимите дела и ще създадем нещо. Всеки трябва да се върне там, отдето е излезнал.
Някой път казваме: „Не може ли без страдание?“ От какво произтича страданието? – Страданието произтича от даването. Като даваш, ти страдаш. Като вземаш, ти никак не страдаш. Човек може да страда и след като е взел. От това, което е взел човек, пак може да се яви страдание. Например взел си една храна, която не е добра за организма ти. Тогава страдаш. А пък щом вземеш храна, която е добра, ти се радваш. Така е и с въздуха. Когато поемаш чист въздух, ти се радваш.
Всяка мисъл е вдишване. Човек при мисленето вдишва. Не само с физическото си тяло вдишва, но човек със своята мисъл вдишва в себе си, чрез умственото си тяло. А пък когато чувстваш, ти вдишваш с астралното си тяло. А пък на физическото поле човек вдишва чрез своята плът. Така че страданията ни показват мярката. Те са правилната мярка дали си възприел правилно нещата, или не. Щом страдаш, това показва, че някъде си нарушил законите. Това е друго упражнение. Ако не страдаш, няма да разбереш, че си направил една погрешка. Опарил си се някъде – това показва, че не си правилно постъпил. Има дилаф, за да вземеш огъня, а не с пръстите си. Така че, когато вие страдате, това показва, че сте вземали Божествения огън с пръстите си – не сте го взели с дилаф.
Когато искаме да усилим нещата, казваме: „Аз.“ Можеш и да кажеш така: „Аз, Иван Райчев.“ А можеш да кажеш и така: „Иван Райчев.“ Но когато кажеш: „Аз, Иван Райчев“, какво подразбираш? Каква е разликата между „Иван Райчев“ и „Аз, Иван Райчев“?
У всинца ви има един навик, от който трябва да се отучите. Най-първо мислите, че знаете нещата. Всички неща, които сега учим, са все нови. Старите неща всички ги знаете. Например ти ядеш. Това е стара работа. Баща ти знае да яде толкова, колкото и ти знаеш. Но има неща нови. И баща ти толкова знае, колкото и ти знаеш. Например някой път казвате любов и мислите, че знаете. Любовта не я разбирате. Да кажеш, че обичаш някого, е едно нещо, а пък да го обичаш, е друго нещо. Ти казваш: „Аз много те обичам!“ "И аз много те обичам." – Как ще докажеш, че го обичаш? По кой начин човек показва, че обича някого? Аз вземам Любовта в нейната най-малка проява. Не любовта да стиснеш някого и да го целунеш. Това е голямата любов – банкерската любов, царската. Не може всеки да го направи, но аз вземам думата любов в най-малкия размер. В най-малкия размер любов – която някой може да прояви към някого. Досега сте държали цели лекции. Какво не сте разправяли за Любовта. Най-първо, за да направиш ти тази малка постъпка, този човек трябва да има една необходимост, както когато вдишваш въздух. Този въздух трябва да ти е необходимост и да е чист. А пък ако не е чист, той освен че няма да може да ти допринесе нещо, но ще остави едни утайки. При всяко вдишване трябва да вземеш въздух, който никой не го е вдишвал. И като издишваш въздуха, има същества, които го вземат и го отнасят. Той е богатство. Хванат го и си отиват. Също така има и същества: тъкмо речеш да вдишаш, те ти дадат чист въздух и след малко ти вземат издишванията. Аз ще го уподобя на това: дойде един човек при тебе, даде ти една семка и ти казва: „Посей я!“ – Ябълкова или крушова семка. Ти я посяваш и след 3 години това дърво ти дава плод. Онзи, който ти е дал семката, той обира дървото, и ако иска да ти даде – хубаво, а ако ли не – ще пиеш една студена вода.
Кои са условията за спокойствието? От какво се нервира човек? Често ний се нервираме за нищо и никакво. Ти се безпокоиш как ще прекараш живота си след 20 години. За след 20 години какво има да се безпокоиш? Ти приеми вдишката за днешния ден. Ти след 20 години няма да дишаш, както сега дишаш. Ти си дете на една година и дишаш като дете на една година. Кърмаче си, бозайниче. След 20 години ще бъдеш един момък и ще дишаш не като детето, а като 20-годишен. Ти няма да дишаш тогава така, както сега дишаш, а другояче. Ти никак не мисли как ще дишаш тогава. Ти си дете на една година. Като детето ще мислиш, а ти, детето, мислиш след 20 години как ще дишаш. След 20 години ти ще знаеш как да дишаш. Тогава ти ще бъдеш човек на 50, 60, на 120 години. Да кажем, че когато си на 80 години, ти е дошла мисълта: „Как ще живея следващите 20 години?“ – Много лесно ще живееш. Младият ще ходи пеш, а като станеш на 100 или 120 години, ще имаш по два автомобила, с автомобил ще се разхождаш. Много лесно е! Какво има да му мислиш – сега е мъчнотията, сега ще ходиш без автомобил. Като малко дете ще пъплиш без никакъв автомобил. А пък на 120 години – с автомобил! А пък може да стане и обратното: сега баща ти и майка ти могат да те изкарват с автомобил, а пък на 120 години да нямаш никакъв автомобил и пеш да ходиш. Питам тогава: кое е хубаво – с количка ли да те разхождат, или пеш да ходиш? Пеш да ходиш е по-хубаво.
Сега другата мисъл е, че някой казва: „Когато ние отидем на Небето между ангелите, тогава ще научим.“ Че вие и сега живеете между ангелите! Мнозина, като отидете на Небето, никакви ангели няма да видите. Ще видите само служащи, разсилните – и тях ще вземете за ангели. Защото всеки ангел си има разсилен и онези, които отиват в Невидимия свят от видимия неприготвени, срещат само разсилните на ангелите. И този разсилен сам ще ти покаже пътя, ще ти каже, че господарят му го няма там, и ще се върнеш назад. Втори път пак така, трети път – същото. И като си готов, да можеш да го разбереш, тогава той ще те приеме. А пък ако не го разбереш, разсилният ще ти каже, че ангела го няма тук, че не е дошъл, и ще се върнеш. Ти казваш: „В онзи свят хората живеят с любов.“ Онзи свят е свят на Любовта. Но ти си отишъл без любов. Това е светът на Любовта, но ти живееш без любов. Ти можеш ли да отидеш в едно общество на здрави хора и да те носят с количка и да те разхождат. Небето е област, гдето няма място за болница, за болести и никакъв болен не се приема там. И щом отидеш там, има лекари. Те ще те прегледат и щом намерят някоя болест, ще те върнат. Щом намерят във вас най-малкия дефект: омраза, съмнение, маловерие, обезнадеждаване, ще ви върнат. Това са болести: всички тези неща, като ги намерят в тебе, ще те турят в карантина. Тогава?
Писанието казва: „Свети бъдете, защото Аз съм свят.“ Казано е още: „Само чистите по сърце ще видят Бога.“ А пък ангелите седят пред Лицето на Бога. Значи само чистите ще видят Бога. Някой ще каже: "Защо е така?" – Защото, ако не си готов, ти не си в състояние да понесеш тази Светлина, която ангелите имат. Следователно ти ще ослепееш в тази Светлина и веднага ще се яви една спънка, за да не можеш да познаеш Истината.
Сега мисълта е следната: сега вие живеете на Земята 120 години, нали! Духът е свят. Духът е живот. Сега това са дихателните органи. Една вдишка имате в F към А. И после ще се образува сечение към В. И после ще издишате навън. После ще имате друга една вдишка – от F към С и от С към D. И после от D към F е издишването. Това се отнася например и за реализирането на едно ваше чувство. Едно чувство ще се възприеме вътре. Ще се опита и трябва да излезе пак навън, за да се реализира. Това е един вътрешен закон. И всяка мисъл има два процеса: трябва да я възприемеш, да я вдишаш и след това да я преживееш. И после тя трябва да излезе навън, за да се опита в света.
На вас ви трябва сега цяла една наука, за да можете да живеете един правилен живот. Някои казват: „Свято трябва да се живее.“ Аз не знам какво мислите вие за светостта. Светите хора са запалени. Този, които не са свети, те са черни въглени, а пък светите хора са запалени въглени. Всеки, който е запалена свещ, е свят. А всеки, който не е запален, не е свят. За да е човек светия, трябва да бъде запален. Любовта е първата запалка. Щом се запалиш, ще светиш. И във вас седи една друга мисъл. Вие казвате: „Ако гори човек, ще изгори.“ Щом изгаряте, това показва, че процесът във вас не е правилен. Светията гори, без да изгаря, и непременно всеки един човек трябва да се запали. И Писанието казва: "Не угасвайте Духа, с който всеки един човек живее.“И с всяко най-малко подбуждение, което имаш, ти се запалù. Не го угасвай. Не да го духнете за икономия – оставете го да се разгорява. Даже и това малкото запъване да ви причини една малка скръб, скръбта е за предпочитане. Ако изгасите този малък Божествен пламък, тогава вие се лишавате от всички ценности, които очаквате. А пък страданията – това са условията, чрез които Духът може да работи.
За да се разберат тези чувства, непременно трябва да има дишане. Ако на Земята ти не дишаш правилно, не можеш правилно да обичаш. Един човек, който е хилав в своето дишане, той е хилав и в своите чувства, той не може да задържа въздуха 10 секунди и казва: „Аз ще бъда верен до гроб.“ И да бъде така, не го вярвай! Една поговорка казва: „На гърка и в гроба да му не хващаш вяра.“ Аз съм опитал тази любов. Като дойде мечката, той ще остави другаря си и ще се качи горе на крушата. И отгоре, оттам, отдалече ще цъка. Като дойдат усилни времена, те са там, на крушата. И като си отиде мечката, те са дипломати и ще кажат: „Ще ме извините, не можах да услужа. Условията бяха такива.“ – Това са долапи. Ще си кажеш: „Не можах да си издържа изпита“ – нищо повече.
Ти казваш: „Аз зная да пея.“ Тогава вземи до. Онзи човек пее до, но не пее по правилата. Вземете правилно до! (Всички пеем „до“, Учителя свири на цигулката същото.) Някои от вас могат да мислят, че могат да влязат в Небето, без да знаят да пеят. Помнете това, всеки един от вас, който не знае да пее, не може да влезе в Небето. Като отидеш на Небето, ще ти кажат: "Изпей до!" До е основното нещо в съзнанието. До е онзи тон, с който трябва да започнеш, то е даденото. Няма по-ниско от него. Други неща по-долу от него не съществуват. От до се започват всички неща на съзнанието. Не гледайте как то сега се предава в музиката. Обаче в Природата до е мястото, отгдето започват нещата да се реализират. Псалмопевецът казва: „Възпявайте Господа в душата си.“ Ще пееш и тогава ще се зароди в душата ти най-хубавата мисъл. А пък за да пееш хубаво, трябва да дишаш. За да дишаш, трябва да накараш стомаха си да се движи – той е много ленив и не се мърда. Накарай стомаха си да се движи напред и назад, също така накарай и гърдите си да се движат. На някои хора гърдите са хлътнали. Изпъчи се! И после стомахът, благоутробието да влезе навътре и после да излезе навън. Той е голям аристократ.
Някой казва: „Да кажем някоя формула.“ Ти, за да кажеш една формула, трябва да възприемеш въздух в дробовете си, и то чист въздух. Ако не си приел чист въздух в дробовете си, ти не можеш да изразиш една чиста мисъл. Чистите мисли, чистите желания показват, че ти дишаш правилно. Преди няколко дена една 60-годишна стара сестра от света, интелигентна, дойде при мен и ми каза: „Допреди 5-6 години живеех много щастливо. Радвах се на синовете и на дъщерите си. Изведнъж ми дойде едно състояние, че нищо не ме радва. Не ме интересуват нито синовете, нито дъщерите. Не ме радват нито внучетата.“ Тя се е мъчила. Тя си казва: „Влезнала е в мене лоша мисъл.“ Аз зная какво я мъчи. Тази стара жена преживява живота на една 20-годишна мома. И като я бутнат някъде, тя се поусмихва малко, както младите моми се усмихват. Тя идва при мене да вземе Любовта. Въпросът е само за изяснение. Аз не искам да оставя старата жена на вас. Дойде ви едно състояние и вие се мъчите. Защо се мъчите? Живеете отрицателния живот на една 20-годишна мома. Може да е това работа на една 20-годишна мома. Двадесет години ще се натрупва някой път едно болезнено състояние.
Чувствата на младите поколения претърпяват чрезмерно разширение и някой път се пропукват. Някои капилярни съдове се пропукват и става изтичане на жизнената енергия. Тази мома бледнее. И на тази мома какво й трябва? – На нея й трябва една отлична среда.И в религиозния живот може да има нещо подобно. В религиозния живот е още по-опасно. И там любовта играе важна рол. Вие не можете да бъдете религиозен, ако нямате Любов. И там се влюбват. Ще се влюбите в един светия. Видиш един добър човек – ще се влюбиш в него. Видиш един праведен човек – ще се влюбиш в него. Тогава какво ще правите. Не е лошото във влюбването, но каква ще бъде любовта ти? Можете да се влюбите в светията. „Трябва да обичаме Бога! Трябва да любим Бога.“ Ще любите Бога. Ще любите светите хора, праведните. Но любовта ви трябва да бъде гореща, а не онази любов на пепелта, но на Любовта, която грее като слънчевата светлина. Сега, щом се говори за Любовта, някои казват: „Оставете любовта настрани.“ – Тази любов, от която вие се оплаквате, това е кал. Любовта на пепелта е друго. Всеки въглен, като изгори, нали се образува пепел? А пък онази, Божествената Любов, няма пепел. На нея можеш да свариш яденето. Тази Любов носи щастие, радост и веселие.
Втори път ще продължим. А пък това, малкото, да го приложим сега. Ще кажете: „Тези работи ги знаем.“ Ще мислите за това. Като отидете на Небето, нищо няма да научите там. Там нямат време да ви разправят тези работи, ще ви върнат назад. Тези работи тук трябва да ги научите. Някой ще каже: „Аз, старият човек на 80 години, да уча тези работи!“ Старият човек трябва да бъде умен човек. Според мен старият човек не трябва да иска такси. После, старият човек не трябва да иска да му шетат, да му носят ядене, вода. Ако му носят от добра воля, то е друг въпрос. Но старият човек трябва да знае сам да си шета. На младите им се позволява да им се шета и без любов. А пък на стария не се позволява да му се шета без любов: ако не го обичаш, нека старият да си носи водата. Някой път ви е срам: „Как ще взема стомната аз? Ще ме видят хората.“ – да го видят със стомната или като си взема малко дърва. Да не го видят хората, че ще му падне честта! – Вземи си стомната и иди с нея, не обръщай внимание на хората. Благодари, че краката ти могат да те държат. И бъди весел и пей си. Казваш: „След 20 години как ще живея?“ Кажи си: „След 20 години ще живея 20 пъти по-добре, отколкото сега.“
След 20 години ще живеете 20 пъти по-добре. След 40 години ще живеете 40 пъти по-добре. След 120 години ще живеете 120 пъти по-добре. Тогава за какво имате да мислите? Няма две мнения.
Само Божията Любов носи пълния живот! (Три пъти.)
При музикалните упражнения трябва да употребявате дишането. В дишането е вътрешният живот.
6 часа сутринта
Четиридесета лекция на Общия окултен клас
27 юни 1934г., София, Изгрев