Статии, посветени на Учителя и Учението
Статии от списание Житно зърно
сп. Житно зърно бр. 24 / 2011 г.
Джантар Мантар – асрономическа лаборатория в Джайпур, Индия
Живко Стоилов
Един от интересните владетели на средновековна Индия е Махараджа Савай Джай Сингх II, известен като „царят-астроном“ (1686-1743г.). Джай Сингх е управлявал областта Раджпут (Амбер) по време на императора Аурангзеб. Благодарение на своите дипломатически умения той запазва статута си на уважаван васал в западащата по това време Моголска империя . От следващия император, Мухамад Шах, той получава разрешение да построи пет астрономически обсерватории в следните градове: Делхи, Варанаси, Уджайн, Матура и в Джайпур, неговата собствена столица, която се намира на 200 км от Делхи. Още от ранно детство за възпитанието на бъдещия раджа се грижат учители по хинди, санскрит, персийски, арабски, математика, астрономия и разбира се, умения в бойните изкуства - всичко това, за да бъде подготвен за мисията на голям владетел.
Въпреки несигурните, размирни времена и постоянната си ангажираност в управлението, Джай Сингх отдава много време на заниманията си с астрономия. Като част от Моголската династия, Джай Сингх се явява наследник на знанието на арабските астрономи. Освен това той изучава и индийската, европейската и гръцката астрономия и на тази база създава нови, усъвършенствани уреди за наблюдение на небесните тела, които продължават да учудват и днешните учени със своята сложност и прецизност, даваща възможност да се измери времето с точност до една секунда. По принцип арабските астрономически уреди се изработват от метални сплави, но Джай Сингх остава неудовлетворен от тяхната точност и започва да конструира огромни инструменти от камък и мрамор, като първо сам, със собствените си ръце, създава моделите от восък и след това преминава към строежа им в реален размер. Неговите обсерватории се наричат Джантар Мантар, което преведено означава „група от измервателни инструменти“.
От петте обсерватории най-запазената е тази в Джайпур (построена 1734 г.), в съседство с двореца на махараджата, която се намира на 436 м. надморска височина. Тя е и най- голямата.
Да хвърлим поглед върху някои от инструментите, създадени от царя – астроном:
Самрат янтрата
Самрат янтрата е с гигантски размери - висока 27 метра и дълга 45 метра. Самрат янтра е най-важния инструмент, създаден от Джай Сингх, и затова е наречен „Върховния уред“. Той работи на принципа на слънчевия часовник, който е бил познат и използван по това време. фигура 1 илюстрира принципа на действие на Самрат янтра.
Инструментът се състои от меридианна стена ABC във формата на правоъгълен триъгълник, с хипотенуза CA, насочена към Северния полюс, и основа BC, разположена в посока север-юг. Ъгълът ACB между хипотенузата и основата е равен на географската ширина на съответното място. От точка S са проектирани две полудъги SQ1 и SQ2 с радиус DS. Тези полудъги се разполагат в една равнина с екваториалната равнина. Центърът на двете полудъги лежи в точка D, която е върху хипотенузата. Дължината и радиусите на полудъгите са такива, че ако се поставят заедно, те ще образуват полукръг в екваториалната равнина. Полудъгите са разделени на равни мерни единици (гхатики и паласи), съобразно индийската система за измерване на времето, което отговаря на часове, минути и секунди по западната система. Хипотенузата AC е разграфена, така че да дава ъгъла на деклинация
На снимка 1 се виждат хипотенузата и части от двете полудъги. Преди обед сянката на Слънцето се движи по западната полудъга, а след обед по източната. Предназначението на Самрат янтрата е трояко: дава времето през деня и нощта; измерва часовия ъгъл; определя деклинацията на дадено звездно тяло.
Расивалаят
Обсерваториите на Джай Сингх изобилстват с най-различни други инструменти като например т.нар. Расивалаяти (сн. 2). Те представляват по същество умалени Самрат янтри с предназначение да измерват ширината и дължината на дадено звездно тяло.
Те са 12 на брой и всяка отговаря за даден зодиакален знак. Расивалаята измерва ширината и дължината на дадено звездно тяло, когато първата точка от знака стигне до меридиана. В момента, когато първият градус от даден зодиакален знак стигне меридиана, стрелката на знака сочи към полюса на еклиптиката, и равнината на неговите полудъги става паралелна на равнината на еклиптиката.
Тъй като 12-те знака преминават меридиана един след друг, цялата система позволява 12 различни измервания на даден обект за период от един сидерален ден. Чрез този метод се спестява нуждата от трансформиране на координатите от хоризонта или екватора в ширина-дължина или еклиптична система. Расивалаятите са едно от уникалните изобретения на Джай Сингх.
Капала янтри
Тези инструменти представляват идеални полусфери от бял мрамор, разположени в земята и разграфени с тънки линии (сн. 3). Капала янтрата се използвала да измерва координатите на Слънцето на хоризонта и екваториалните системи и да показва местно време.
Измерването положението на Слънцето става по сянката, която се хвърля от малка пластина, поддържана в средата на янтрата от две жици (обозначена с червена стрелка на снимката).
Рама янтра
Рама янтра (сн. 4) се състои от две допълващи се цилиндрични структури, чрез които се измерва азимута (колко на изток отстои от геодезическия север) и височината на даден звезден обект. Представлява цилиндрична проекция на земното кълбо, така както е описана в труда на ал-Бируни „Хронология на народите". Нито в арабската астрологична школа, нито в индуската има инструмент, подобен на този. С право се счита, че той е оригинално дело на Джай Сингх.
Цилиндърът, в центъра на който има колона със същата височина, както и стените, е отворен към небосвода. Стените и подът са разграфени в скали, отчитащи азимута и височината. За отчитане на азимута се използват концентрични скали върху пода и стените с център, който съвпада с центъра на цилиндъра.Скалите са разграфени в градуси и минути. За измерване на височината се използват радиуси, разположени на еднакво разстояние един от друг. Тези радиуси излизат от централната колона и завършват в основата на стените (сн. 5).
Има само две Рама янтри - едната в обсерваторията в Делхи, която бавно се руши, а другата в Джайпур, която е добре запазена.
Обсерваториите на Джай Сингх изобилстват с много други уреди и инструменти, които този учен-махараджа, е използвал в свободното си време, за да наблюдава движението на небесните тела. Интересен факт е, че обсерваториите са били отворени за поданиците на империята с цел да се популяризира астрономията. Днес те са интересни само като туристически дестинации, където съвременният човек може да усети духа на отминали времена и стремежа на човешкия дух към познанието на звездния мир.
Библиография:
George Rusby Kaye, Jai Singh II (Maharaja of Jaipur)
V. N. Sharma, Jantar Mantar
Barry Perlus, Architecture in the Service of Science