Ден на равноденствие
Девети март е символичен ден. Символите придобиват значение, само когато се изтълкува и разбере вътрешният им смисъл.
Девети март е ден на равноденствието. Ако се каже просто „девети март" или „равноденствие", няма смисъл. Преданието казва, че девети март е ден на равноденствието, когато човек бил създаден, т.е. роден. Този ден бил петък. И тогава имало равноденствие.
Равноденствието на човека е възлизане на слънцето от юг към север. Север е нагоре, а юг — надолу. От времето на Христа, човек е започнал да еволюира, т.е. да се качва нагоре, към Бога. Ако може да ознаменувате девети март като ден, в който скритите Божествени сили във вас започват нова еволюция — към Бога, това е равноденствие, или минаване от едно състояние на Битието в друго. Равноденствието внася в човека най-хубави мисли и желания. От този ден, скритите семена в земята започват да никнат, да растат, да цъфтят и да пръскат своето благоухание. И човек, без Божествения Дух, е като черната земя. За такъв човек се казва, че е студен, мрачен, лишен от всякаква красота. Щом Божественият Дух, т.е. скритите сили в него почнат да се изявяват - всички семена, треви и цветя започват да никнат, растат и цъфтят, т.е. да се обличат в различни цветове. Така човек става красив. Човек не може да бъде красив, докато Божественото слънце не изгрее в него, както слънцето иде от северното към южното полушарие, т.е. от единия полюс на Битието към другия. Север означава истината, а още и смъртта; юг означава добродетелта и живота. Докато не умре, човек не може да живее. Това е закон. Животът започва първо със смъртта. Това е противоречие, но факт, който се проверява в самата природа.
9 - 22 март, 1920 г., 8 ч. в. ул. Опълченска. София.