Общ Окултен Клас ПЕТНАДЕСЕТА ГОДИНА (1935-1936)
ДЕЙСТВИЕТО НА МУЗИКАТА
"Отче наш"
Ще прочета само един стих от десета глава от Еван¬гелието на Йоана: "Крадецът дохожда само да открадне, да заколи и да погуби, Аз дойдох, за да имат живот, и да го имат изобилно." (десети стих)
Крадецът, това е всяка лъжлива мисъл. Крадецът, това е всяко лъжливо чувство. Крадецът, това е всяка лъжлива постъпка. Това е вътрешната страна.
Ти от просо не можеш да направиш един хляб, както от пшеницата. Има неща, които са невъзможни. Има два вида мисли: зависи от естеството на материала, от който са направени. Има едни мисли, които по самото естество на материала, от който са направени, са разрушителни, експлозивни. Това всички трябва да го знаете. Няма да ви обясня научно, но понеже не сте готови още, имате един навик от миналото. Вие сте като деца и искате много лесно нещата. Вие вярвате, че един човек, който ви обича, всичко може да направи заради вас. Наполовина е вярно това. Бог всичко може да направи заради нас с онова, което е съгласно с Неговата воля. Но ако мислите да прокарате една ваша мисъл, това е абсолютно невъзможно. Нашата мисъл ние можем да прокараме в нашия свят, но в Божествения свят – по никой начин. И всеки един, който иска да бъде благоугоден на Бога, той трябва да носи Неговите мисли. Едно сравнение: най-големите светии, най-големите гении на човечеството, най-хубавото, което те могат да измислят, е по-долу от Божието най-глупавото. Последното седи много по-високо, отколкото човешкото. Аз бих предпочел глупавата Божествена мисъл, отколкото идеалното човешко. Някой казва: "Аз намислих това." Не се лъжете какво си намислил. Нищо не си намислил. Или начертаеш нещо. Нищо не си начертал. Или си нарисувал една картина. Нищо не си нарисувал, понеже всичко това в природата е много по-хубаво, отколкото това, което си направил. Или в говора, или в поезията, или в музиката е същото – много работи има да се учат. Та когато човек не разбира нещата, идва до едно отегчително състояние. Набира се млечна киселина. Когато човек седи и иска да станат нещата по неговата воля, той се намира в най-големи противоречия. Ти тури Божията воля отпред и върви отзад. Накъдето те води Господ, по стъпките Му върви. Върви по същия път, по който са вървели тия преди тебе. Преди тебе са минали хиляди, милиони същества, за да се усъвършенстват. Ти идваш до едно място и казваш: "Моите разбирания са такива." Ти казваш: "Аз не мисля, както другите хора." Хубаво, как мислиш тогаз? Има три вида мисли: животински, човешки и Божествени. Всички хора все еднакво мислят. Че всички хора не ядат ли една и съща храна? Вие казвате, че сте вегетарианци. Въпрос е, ако разгледате това по същина. Казвате, че сте месоядци. Въпрос е. Нито сте вегетарианци, нито сте месоядци, понеже месото е станало от трева, а пък тревата е станала от месото. Един по-нисш живот е тревата, а един по-висш живот е месото. Сегашните учени хора искат да кажат, че не трябва да се яде месо. Аз имам съвсем друго доказателство. Според мене това е научно. Ти не можеш да ядеш от своето месо. И човек предпочита да умре, отколкото да яде месото си. И в историята няма случай човек да е ял месото си. Човек може да отреже и да яде месото на другите хора, но да отреже месо от себе си – не. И ако човек съзнае, че всичко в света представлява един организъм, той няма защо да яде своето месо. По някой път вие злословите другите хора. То е същият закон, понеже не съзнавате, че няма човек в света, който да злослови себе си. И ако по някой път вие злословите себе си, то не сте вие, а някое същество, което е чуждо на вас. То ви злослови. Нали сте слушали някой път някоя дума много нечиста. И след като ви кажат тая дума, вие, без да искате, повтаряте в себе си тая дума. Махаш с ръката си, но тя се повтаря в тебе, като че ти си го казваш. После друго – ние мислим Бога като един човек и приближаваме се при Него и ще плачем, и ще Му се молим. Казвам, това е много човешко схващане. Бог няма нужда от плач, няма нужда от въздишки. Въздишката е един съвсем друг физиологичен процес. Въздишката е процес, за да възстановиш правилното дишане. Щом си дишал плитко, чрез въздишката дишаш дълбоко. Щом плачеш, то плачът е един процес, за да се очистиш. Ако плачеш, за да се очистиш – добре. Но ако плачеш и с плача мислиш да умилостивиш Бога да ти прости греховете, ти се лъжеш. Ти си миеш прозорците и мислиш с това да умилостивиш Господа. Молитвата е един процес, един начин да се учиш на Божествения език, но това не е начин, за да умилостивиш Господа. Тя е начин да се научиш да говориш на Божествения език. А пък ти бръщолевиш. Той ще те поправи веднъж, дваж и пр. Всички тия наречия на земята са опит да говорим на Божествения език. И хората казват, че чувстват Божественото, но нито един от вас не може да произнесе нито една Божествена дума. Как ще я произнесете тая дума, кажете ми? Ако произнесеш една Божествена дума, тя има три свойства: ако произнесеш една Божествена дума върху едно семе, ако кажеш на Божествен език думата "живот", то веднага семето ще израсне, за къс период ще цъфне, ще завърже и ще даде плод и няма да се мине половин час, плодът ще бъде готов и ти ще откъснеш плода. А пък ти на човешки език казваш думата "живот", колкото искаш, трябва да се минат пет-шест години, за да израсне растението. Някои растения израстват по-бързо. Например динята четири, пет, шест месеца след посяването дава вече дини. А пък в Божественото е къс периодът. Колко дни ще минат? Всеки един ден в Божественото, това е една цяла епоха. С Божествения език нещата стават в същото време, а пък в човешкото трябва да мине дълъг период, хиляди епохи. Всеки ден е една епоха. Седем деня – това са седем епохи. В един месец имате двадесет и осем епохи, 4 x 7 = 28.
Някой път има една голяма опасност в повтарянето. Повтарянето е майка на знанието, но повторението е майка и на упоритостта, на своенравието и най-голямото безобразие. Ако повтаряш на един човек: "бъди добър, бъди добър", в някои случаи ще получиш точно обратното. Този човек ще каже: "Не искам да бъда добър. Лош искам да бъда." И ако му кажеш: "бъди лош, бъди лош", той ще стане добър. На лошия човек, който върви по лошия път, кажи му: "Стани още по-лош", и ще стане добър. Ако на лошия му кажеш да стане добър, той ще стане още по-лош. Това е един психологически закон. Вие някой път мислите в себе си. Имате ваши мисли, които са лоши. Кажи: "Станете още по-лоши." Страдаш от някоя болест, кажи: "Да дойде още по-лошо." Аз имам само един пример: разправяше ми един православен свещеник, просветен човек, една своя опитност. Той ми каза: "Налетяха ме толкоз много нещастия, и семейни, и по службата и прочее, навсякъде, че се намерих в чудо. Молих се на Господа това да отмахне, онова да отмахне, но още по-лошо. Колкото повече се молих, повече нещастия идваха. Стараех се да бъда добре с хората, още по-лошо ставаше. И казах си най-после: "Хак ти е*. Нека да стане по-лошо. Твоята попска глава няма да узрее." Като почнах така да казвам, работите ми почнаха да
- Хак ти е – заслужено си изпащаш, така ти се пада (от турски). се оправят."
Сега не ви казвам, че вие можете да приложите това. Това е една опитност. Вие не можете да го приложите.
Че ако вие не можете да носите една малка несгода в живота, тогаз в какво седи вашето геройство? Че Бог, Който създаде света, всичко по Неговата воля ли става? Много неща има, които не са по Неговата воля. Не само на земята, но и ангелите по някой път не са по Неговата воля, после и животните, и прочее. Всичко това Той го търпи. Казваш: "Какво ще прави?" Той си знае. Той си има план. Той знае как да изправи работите. И като погледне Господ на хората, и види, че няма кой да ги спаси, и чака оттук да дойде спасението на хората, и оттам да дойде, и отникъде не идва, нито от архангелите, нито от светиите, нито от ангелите и най-сетне казва: "Тая работа никой няма да я свърши." И Той си помисля по кой начин да спаси човечеството, и туря си плана в действие. Някой път казвате: "Оставете на Господа работите, Той да ги оправи." Но как ще ги оставите? Аз съм гледал, вие правите такава погрешка: аз съм гледал някой път идва някоя гостенка в някоя къща и в тая гостенка се зароди желание да наточи баница. Домакинята даде брашно, сол и пр. Тя дава всичко. Гостенката меси, точи, точи, а пък домакинята си дава мнението и казва по кой начин е точила. Гостенката прави баницата, а пък домакинята си дава мнението. И тя седи при нея и казва как тя прави. Та когато Господ работи, вие си давате мнението и казвате: "Не може ли така да стане?" Вие казвате: "Каквото Той крои, не може ли малко така да стане? Мисля, че малко по-добре ще бъде така." Седите някой път и казвате: "Господ да ми даде малко повече знания." Че вие всички страдате от вашето знание. Вие имате повече знание, отколкото ви трябва. Че вие знаете погрешките на всички ваши съседи. Това е знание. Изпуснете езика си и казвате, каквото знаете. В България има такива редактори на вестници, които знаят някои работи и като напишат някои работи, ти погледнеш, че редактора го натупали, пукнали му главата. Питат го: "Защо?" "От знание. Защото написах тая статия. Биха ме заради статията." Сега да напуснем тези работи. Какво трябва да се прави сега? По стария начин вие сте пели. Старите турски песни вие сте ги пели. Старите санскритски песни вие сте ги пели. Старите еврейски песни вие сте ги пели. Старите персийски песни вие сте ги пели. Старите вавилонски песни вие сте ги пели. Старите египетски песни сте ги пели. Какво ли не сте пели. Много хубаво, но това пеене вече не върви. Сега новото пеене. Казват: "Едно време." Зная какво са мислили египтяните. Египтяните бяха толкоз умни, толкоз посветени, че се кланяха на бикове. А пък в Индия, която препоръчват, че имала толкоз знания, знанието там е било такова, че те се кланяха на идоли. Толкоз просветени бяха индусите, толкоз знания имаха, че техните философи допуснаха да се кланят на телци. Вие казвате: "Старата истина." Старата истина е да се кланяш на бик, да се кланяш на крава, да се кланяш на златно теле. Стара истина е да се уповаваш на себе си, да си уредиш работите, да си поживееш така, както разбираш. Това е старата истина. Сега казват, че ние, съвременните, не живеем, както едно време. Този същият свещеник ми разправяше и казваше: "Чудна работа. Каквото и да ми разправяш, можеш да ми говориш философии, Христос е проповядвал самоотричане и прочее, но не може без парички. Какво ще се правя без парички? Чета го Евангелието, чета го, но някой път отивам според Христовото учение, искам да чета, но като гледам, че не ми дават на излизане, има един дявол вътре, мъчно му стане. А пък като ми дадат, чета още една молитва отгоре. Като погреба някое умряло, отивам уж да го опея, и като не ми дадат, стане ми мъчно, а като ми дадат, стане ми приятно. Кръстя дете. Като ми дадат нещо, стане ми приятно, а като не ми дадат нищо, стане ми неприятно. Венчавам някоя булка. Като не ми дадат пари, неприятно ми е, а като ми дадат, весел ставам. Без парички не може. Ти какво ще кажеш?" И православни, и евангелисти, все парички искат. Казвам му: "Как мислиш ти?" Той ми казва: "Без пари може ли? По-хубаво се чете, когато има парички. И без пари може да се чете, но има една малка мъчнотия."
Аз сега вземам това и прилагам, превеждам: някой път вие се подвизавате. Кое е без пари? Подвизавате се и няма някой да ви похвали, че много добре правите. Като ви се каже: много добре правите, това са паричките. А пък никой не те похвали – това е без пари. И веднага почваш да мърмориш, че хората не те оценяват, без пари е. Всички все с пари служат. Една похвала е парички. Казват му: "Ти си много напреднал. Ти имаш отлични разбирания." Някой път ти говориш, и никой нищо не ти казва. Някой поп чете, и не искат да му дадат и казват: "И аз мога да чета като поп. Какво е направил? Не е орал. Не е жънал. Вземе книгата, прочете нещо, и пет-шест лева. Може ли така? Не е орал като мене с ралото." Пита ме тогаз: "Не може ли без пари?" Не може без пари. Дали ще бъде пари, похвали, поощрение, все трябва да бъде малко "пари", все трябва да има нещо. Най-малко трябва да има около тебе един, който все да ти каже една насърчителна дума. Човек сам за себе си не може да живее.
Сега другата страна: в сегашния обществен строй това, което даваш на един бакалин, монетата, трябва да бъде чисто златна, а не някоя фалшива монета или някоя банкнота. И думите, които казваш на един човек, като го насърчаваш, да бъдат от злато. Ако му казваш нещо, само да се каже, че си му казал и казваш: "Да му намажем колата, хайде да му кажем една насърчителна дума", това е фалшивата монета. Опитай злато ли даваш. Един човек, като ти е направил нещо, като ти е казал нещо, ти купуваш от него. Той си продава своята стока, ти купуваш. А вие, като му направите нещо, вие му продавате стоката. Като направите добро, вие продавате доброто. Искате да бъдете добри. Защо? Или защо не искаш да бъдеш лош? Защото лошото оронва нашия престиж, не донася нищо, а пък доброто донася нещо, има си смисъл. Аз не говоря за онова Абсолютното добро в неговата същина, но доброто, което служи в човека като една разменна монета, като един вътрешен устрем, който влиза в човека и излиза от него. Ти имаш цена чрез това, което имаш. И колкото повече добро имаш в себе си, ти ще си по-благоприятен на хората. Човек, който има добро в себе си, той е здрав, човек, който е добър, той има светли мисли, той е богат с мисли, той е богат с чувства, той е богат с добри постъпки. А пък добрите мисли, добрите чувства и добрите постъпки хората ги ценят. Всеки иска да срещне един човек с една отлична мисъл. Например срещнете един музикант, знае да свири човекът, изважда си цигулката и свири. Или един певец с една светла мисъл. Щом той усети, че искате да чуете, той е готов да ви услужи, веднага ви пее. Вие ще му кажете: "Много ти благодаря." Той не иска пари. Ще му кажеш: "Донесе ми една отлична наслада със своето пеене. Отлично пяхте. Въодушевих се." Че то е един подтик. Ще го насърчиш. А пък ти му казваш полуравнодушно: "Хубаво пееш."
Сега аз да попея. (Учителя си изважда цигулката.) Освободете се от стария си багаж. Има известни стари мисли, които трябва да напуснете. Например ти си стар аристократ и имаш понятие, че не трябва да се смееш, че трябва тежко да се носиш – всичко това. Ходиш десет-петнайсет години така и ти дотегне този аристократизъм, все с тежест навсякъде. Хората, като те гледат, казват: "Стар аристократ е този." Пред теб се носят добре, но като си заминеш, казват така. Аз гледам, и между вас същото се повтаря. Някой брат, който се носи гордо, аз го слушам. Иска да се препоръча, че много знае, че е набожен. Същото нещо. И бих желал да не сте много религиозни. Но и желая да не сте много светски, защото и светският живот е религиозен живот. И там има религия. Каква религия, какво изпълнение, какви заповеди, какви повеления! Ще отидеш на някое дине*, какви ръкавици трябва да туриш, какъв фрак, каква връзка. После, дрехи от какъв плат, не може така, с обикновени дрехи. А пък тук идат с обикновени дрехи. Ако приложим светското правило, не знаем колко ще останат. И ако бихме приложили правилата на учениците, всички да имате форма, не зная тогаз колко души от вас бихте останали в класа. (Учителя нагласява цигулката.) Има едно обикновено пеене. Изучавайте. Ако се вслушате в себе си, ще имате една опитност. Има едно пеене на човешките чувства. Не да пееш, че да се въодушевиш, но то винаги предшества. Музиката някой път е израз на това, което човек чувства в своето съзнание.
Трябва да знаете, че като пеете, добивате сила. Пеенето е сила. Всеки един тон в себе си, ако правилно го вземете, той носи грамадна сила. Ако ги вземете правилно, тоновете носят голямо богатство. И ония хора, които не пеят, постоянно обедняват. Например може да се лекува човек с музиката. Някой болен може да се лекува. Да кажем, че някой човек е скърбен. Има песен на скръбта, песни, които отнемат скръбта. Има песни, които лекуват безверието. Има песни, които лекуват обезнадеждаването. Има песни, които лекуват злото. Има песни, които лекуват омразата. Няма някое състояние на човека, което да не се лекува с музика. Но не тая музика. Тя е много механическа. Ако се свири обикновено на цигулка, то е много механически. За да изкарам тон от цигулката, трябва да изкарам нещо от себе си и да го внеса в цигулката. Ако ти не внесеш двойника си в цигулката, ти не можеш да изкараш един духовен тон. Вие казвате, че не можете да пеете. Не можете да пеете, понеже не се упражнявате. Да кажем, че се упражняваш и вземеш тона "до". Да дойдеш до едно положение, че да нямаш нужда от камертон. Да дойдеш до оная естествената музика и тогаз няма да се нуждаеш от камертон. И даже достатъчно е, като си музикант, да си пипнеш третия пръст (безименния – Аполоновия – пръст). Този пръст е камертон. (Учителя с пръстите на лявата ръка пипа върха на Аполоновия пръст.) Има камертон железен, а пък и друг камертон има – свирка. Сега песента е:
Истината крепи свободата. Животът крепи здравето. Любовта крепи радостта. Светлината крепи знанието.
Има няколко начина за изпяване. Ние сега ще изпеем по втория начин. Първия начин предполагам, че го знаете. Ще вземем от "сол". (Учителя пее и свири думите: "Истината крепи свободата." Учителя пее тези думи силно, после ги пее съвсем тихо.) Кое е по-ефектно? Вземете най-силно, колкото можете и след това вземете тихо. Изпейте сега вие, да видим какво сте запомнили. (Всички пеят няколко пъти думите: "Истината крепи свободата." Учителя пее и свири.)
Истината крепи свободата. (три пъти)
На нея аз дължа всичко в тоз живот.
Само така аз познавам живота,
който ми е даден от Бога.
Истината в нас крепи живота.
Истината в нашата душа крепи свободата.
Тя е път за Божията любов. (два пъти)
Отначало ще пеете с правила, а после – без правила.
Вие всички имате един навик, че някой път казвате: "Дали ще мога да пея?" Пейте, макар и погрешки да направите. Погрешка може да има в дадения случай, но тя, погрешката, е относителна. Но не туряйте противоречива мисъл. Щом турите противоречива мисъл в ума си, веднага ще вземете други тонове. Отначало ще пеете, както децата заучават, но после ще пеете малко по-свободно. Защо не можете да пеете? Защото имате различни възгледи за истината. Истината дава свобода. Имаш ли истината, ще имаш свобода. Имаш ли истината, ти ще мислиш свободно, ще пееш свободно, ще чувстваш свободно, ще постъпваш свободно. Ти не си ограничен. При истината ти си свободен. Не че няма правила. Всъщност най-хубавите правила са там. Но външни ограничения няма. Не се стесняваш. (Учителя пее с нисък глас протяжно.) Това е на физическото поле. Да изпеем сега в духовния свят. (Учителя пее същото с малко по-висок тон.) "Истината крепи свободата." Това е духовното, а пък умственото не можете да го вземете. Там тонът е толкоз висок, че трябва да си служите с четири и половина октави. Четири октави – за в бъдеще, сега – една половин октава. (Учителя пее.) "И... А... О... Е... У..." "И" е движение, "е" е размножаване, "а" е търпение бремето да носи, "о" е условията за живота, "у" – това е да хукаш* злото. Вземете тогаз отначало с "А". (Всички пеят: А... Е... И... О... У...) Трябва да турите идеята. Във всеки тон е скрита една Божествена идея. Като пеете в окултната школа, вие трябва да знаете, че във всеки един тон присъства Божественото благо. Като пеете, вие се вслушвайте вътре в тоновете, за да дойде Божествената благодат. Във всичките религии си служат с музиката. Тя е истинският начин, по който Божиите блага идат в света. Ти трябва да имаш една светла мисъл. То е
- Хукам – хокам, карам се (диал.). музика. Ти трябва да имаш едно светло чувство. Това е музика. Ти трябва да имаш добри постъпки. Това е музика. Да знаеш да мислиш – това е музика. Щом се съмняваш, това не е вече. Дето и да ходиш, тананикай си вътре, пей си вътре, в сърцето си пей, в ума си пей. Писанието казва: "Пейте и възпявайте Господа в сърцето си." Неразположен си – попей си малко. Не е необходимо да бъдеш някой голям певец. Всички сте певци, само че някои сте възпитани певци, а някои още не сте излизали на сцената и от страх не можете да пеете. В една година аз всекиго един от вас бих го направил певец, но при условие: най-първо, за да ви направя един певец, ще ви кажа, че сте осъдени на смъртно наказание и след това, в една година отгоре, ако не се научите да пеете, ще приложат присъдата. За една година ще пеете артистично, умът ви ще бъде съсредоточен и ще пеете и оттатък ще минете. За нищо друго няма да мислите. А пък сега казвате: "Защо да пея? Дали ще мога да пея?" Ако си осъден на смърт, ще се научите да пеете, като ви кажат, че ще ви помилват, ако се научите да пеете.
Пейте, упражнявайте се, вашия глас, който Бог ви е дал, не го оставяйте занемарен, понеже в невидимия свят държат сметка по колко пъти пеете на ден и на годината. Има една книга и се пише колко пъти сте пели на годината. И като отидете на небето, ще ви кажат колко пъти сте пели и ще ви кажат, че погрешките ви произтичат от това, че не сте пели достатъчно. Защото някой път искаш да направиш нещо лошо и ще си кажеш с песен следното: (Учителя пее следните думи)
Аз вече няма да се гневя.
Аз вече няма да казвам лоша дума.
Това вече реших.
Отсега нататък добро ще правя.
Хе, хе. После лошо мислят хората за вас, да кажем. Тогава ще пееш следните думи: (Учителя пее)
Някой път моите ближни зле говорят за мен.
Но те не ме познават.
Един ден, когато ме познаят,
светия ще ме направят.
Това е пеене, свободно пеене. Хората зле мислят за тебе, но като те познаят, светия си. Всеки един човек е кандидат за светия. Аз не вземам думата "светия" в обикновения смисъл. Пейте хубаво. Вие се учете от малките деца да пеете. Има малки деца, които, като пеят от сърце, искат и другите да ги научат да пеят като тях. Ако слушате някой певец, той казва: "Вие само ще ме слушате. Вие не можете да постигнете това, което аз мога." А пък малкото дете, което пее, то после казва: "Хайде, дядо, и ти изпей." И онзи се мъчи и той да пее като детето. Детето иска и дядо му да пее, а пък големият певец казва: "Слушайте, не искам никой от вас да пее." Слушайте малките деца или детинското във вас. Или: не бъдете преждевременно стари. Вие казвате: "Остаряхме вече." Хубаво, вие казвате, че от грижи остарявате. Хубаво, дърветата от какво остаряват? Животните, и те остаряват. От какво остаряват? Кучетата остаряват, защото не пеят. И ако започнете да пеете, можете да проверите. Ако човек почне да пее, все ще се подмлади най-малко с десет години. Съвършено не можете да се подмладите, но все таки с десет години ще се подмладите. Ще вложите хубавите мисли, хубавите чувства. Защото вие не можете да пеете, ако нямате една светла мисъл, едно светло чувство. Турете тая идея: пейте, за да възстановите своето здраве, пейте, за да възстановите своите сили, своя вътрешен живот. Това е. Ние няма да станем артисти, на сцената да пеем, но всинца можете да пеете, за да възстановите своето здраве.
"Божията Любов носи пълния живот." (три пъти)
6 ч. 12 мин.
28 лекция на Общия окултен клас
1 април 1936 г., сряда, 5 ч. сутринта
София, Изгрев
Небето облачно. Вали слаб дъжд. Времето тихо и меко.