Общ Окултен Клас -ДВАДЕСЕТА ГОДИНА (1940–1941)
ДВЕ СЪСТОЯНИЯ
Отче наш. Цветята цъфтяха.
Сега, като седите, имате две състояния. Половината от вас обичате да давате, другите имате да вземате. Седите по някой път недоволни, мислите какво ще се прави. Какво ще се прави? Или ще вземаш или ще даваш. Щом си болен, какво е състоянието? Имаш да даваш. Щом си здрав – имаш да вземаш. Здравето взема, болестта дава. Болестта, като дойде, ще те затвори, ще те тури на легло, казва: „Дай тук. Защо не си изпълнил обещанието?” Сега всичките хора имат една философия, която нищо не разрешава. Питате: „Това защо е така, онова защо е така? Как трябва да бъде?” Ами защо слънцето изгрева от изток? Защо залязва на запад? Откъде трябва да изгрява и да залязва слънцето? Казвате: „Защо трябва да изгрява от изток?” Хубаво, откъде трябва да изгрява? Засега най-хубавото място, откъдето изгрява слънцето, е изток. За бъдеще от другаде може да изгрява. Слънцето не изгрява от едно и също място никога. Мислим – идната година пак от едно място изгрява. Всякога има едно различие в изгряването. Те са тънки работи. Има трудни и лесни работи. Аз нарича-м лесните работи “дебело предене”. Щом не можеш тънко да предеш, преди дебело, колкото можеш. Щом имаш вълна – ще предеш дебело. Дебелото трябва да го направиш гладко туй въже. По какво ще се познае, че прогресираш? Дебелото ще го направиш тънко, по-тънко и по-тънко. Трябва да предеш. Слушам, (че) някой от вас предете доста дебело. Гледам, (че) някой от вас даже не пеете, установили сте се. Има един анекдот из американския живот. Отиват на едно събрание, дето всички са весели, пеят. Бащата казва на сина си: ”Синко, те пеят весели, нека пеят. Аз съм установен. Пял съм едно време, няма какво да пея. Нека пеят другите”. Детето си казва: „Баща ми е установен”. Един ден бащата впряга една малка бричка*, конят спира и не върви, навик имал да спира. Детето казва: ”Татко, конят се установи”.
Установяването е да изхвърлите всичко из живота. Тук, преди години, идвам от нашето шосе от София, качвам се по нашия път нагоре. Един полковник с своя адютант в един файтон се возят. По едно време двата коня спират, единият гледа настрани и не иска да върви. Слезе полковникът от коня, конят тръгва. Като се качи полковника, той спира. Направи ми впечатление, седя и наблюдавам. Няколко пъти се качи и слезе полковникът и най-после каза на войника: „Карай нагоре, аз после ще дойда”. Как ще си го обясните? Може да си го обясните, както искате. Качи се на колата – конят върви назад, слезе от колата – конят тръгне. Качи се адютантът му – конят върви. Питам сега: Какво трябва да правиш? Необходимо ли е да се качиш, да те вози този кон? И без файтон може. Сега изводът какъв е? Да допуснем, че вие нямате обуща и ви е срам да излезете из къщи. Казвате: „Къде ще излезем, обуща нямаме.” Питам: Вашата мисъл права ли е, че нямате обуща, не искате да излезете? Че вие с обуща ли се родихте? Без обуща се родихте. Ако ви трябваха обуща, щяхте с обуща да се родите. Когато Мойсей отиваше при Господа, като видя онази къпина, каза му: „Изуй човешките си обуща, с боси крака трябва да дойдеш, с обущата, с които си роден”. Аз бих желал един ден да ви видя с боси крака тук. На туй място трябва да си изуете обущата. Не върви. Докато държите обущата, нищо няма да стане. Боси трябва да бъдете всички тук. Вие ще кажете: „Голяма ексцентричност”. Сега е два пъти по-голяма ексцентричност. Сега е по-голяма ексцентричност, не е до буквата.
Имаш една идея като обущата, една стара идея, стари възгледи – обул си ги. Казваш: „Не се мърдам” и вървиш. Седи идеята в ума ти: „Какво ще кажат хората?” Ако ходиш добре, хората ще кажат, че ходиш добре. Ако ходиш криво, хората ще кажат, че ходиш криво. Ако се клатушкаш като гемия*, хората ще кажат, че като гемия се клатиш. Ако пееш добре, хората ще кажат, че добре пееш. Ако пееш лошо, лошо пееш. Какво ще кажат хората? Кои са хората? Тази гръцка дума “хор”, “хора”, “хоро” – какво значи? Ти на хорото като се хванеш, трябва да знаеш как да се въртиш. Той отива напред, ти назад, това игра ли е? В играта има един ритъм. Той, като отива напред, и ти трябва да отиваш напред. Един напред, друг назад – дисхармония има. В мисълта е същият закон. Хармония трябва да има. Еднакви трептения – силни и меки трептения, наричат ги мъжки и женски трептения, трептения на ума и трептения на сърцето. Те трябва да се комбинират. Едните трептения произвеждат топлина в сърцето, другите произвеждат светлина. Ако трептенията в ума произвеждат светлина, те са нормални. Ако трептенията произвеждат топлина, те са нормални. Щом едните не произвеждат топлина, други – светлина, ние казваме, че са анормални. Намираш се в едно особено състояние. Ти чувствуваш светът стегнат. Дойде топлината – обръща се. Дойде светлината – отвори света пред тебе, умът ти е отворен. Сега вас ви е страх по някой път от хората и има защо да ви е страх. Заекът, като се намери пред някое куче, го е страх. Защо? Защото кучето може да постъпи с заека така, както той не иска. Всякога ние се страхуваме, когато знаем, че ония хора няма да постъпят с нас, както ние искаме. Тогава какво требва да правиш? Требва да бъдеш от тия, лошите хора. Аз вземам “лоши хора” условно. Лоши хора в живота са ония, които зле постъпват. Ония хора, които добре постъпват спрямо нас, ние сме свободни. Вие казвате: „Тия работи ние ги знаем”. Хубаво. Направете един опит. Знание е туй, което можеш да приложиш в даден случай. Имаш знание. Имаш една болка долу на пръста. Ако знаеш, веднага може да престане болката. Ти знаеш вече законите на организъма, можеш да премахнеш туй препятствие на болката. Как ще го премахнеш? Хубаво, турям голям товар на палеца. Палецът усеща болка 10, 20, 30, 40 килограма желязо тежи, усещаш, че палецът е притиснат, усещаш болка. Умният човек взема товара, туря го настрана, освобождава палеца. Ти седиш и викаш този, онзи, гледаш да ти помогнат. Не си свободен човек. Значи сила нямаш в себе си. Ти, ако не можеш 20-30 килограма, които тежат на палеца ти, да ги преместиш, пък искаш да даваш ум на хората. Ще вземеш товара. (Когато) не знаеш да вземеш товара, какво достойнство имаш? Казваш: „Не искам да се покланям”. Какво значи “не искам да се покланям”? Казват: „Аз не съм се научил да се покланям”. Казвам: Ти не можеш да живееш, докато не се кланяш. Ще идеш при някой извор, ще се поклониш. Ти не може да живееш, докато не се кланяш. Какво ще правиш? Не можеш да кажеш на извора: „Ти знаеш ли аз кой съм?” Изворът казва: „Аз нищо не искам да зная за хората, които не се покланят. Пет пари не давам”. Той върви надолу. Наведеш се, казва: „Заповядайте” (и) веднага ще вземеш вода.
Вие сега сте от тези, които не се кланяте. Не че не искате да се покланяте, но някой път крака се вдърви (и) не може да го свиеш. Какво трябва да се прави? Някой път искате да вземете някой тон, но ларингсът* не се поддава (и) не може да вземете тона. Всякога трябва да държите едно състояние, което е меко. Никакво противоречие не дръжте в вашето сърце.
Аз искам да изпеем едно упражнение: “Аз ще пазя топлината, която внася в моето сърце Божиите блага”. Ако ти не знаеш как да пазиш топлината, която внася в твоето сърце Божиите блага, ти всякога ще бъдеш недоволен. Божествената топлина внася Божиите блага. Ти може да четеш молитви, колкото искаш. Сега вие разбирате (от) четене на молитви. Пътуват двама души, единият слаб, другият силен. Единият казва: „Аз, каквато мъчнотия (ми) дойде, чета молитви и тя се премахва”. Иде един бик. Той (човекът) чете молитви, но бикът го настига, натиска го на земята, както имаме такъв един случай с един наш приятел от Беброво на име Симеон. И тук има един брат, който се казва Симеон, Симеоновци има, пък и нашият престолонаследник се казва Симеон. Този бик не разбира от молитва. Този бик не е научил твоите молитви, натиска те. Онзи, силният, хваща го за рогата и му казва: „Пусни ме” и бикът го пуща.
Една мъчнотия, ако не можеш да я хванеш за рогата, ти не си силен човек. Молитвата подразбира сила да имаш. Молитва, която не носи сила, не е молитва. В момента, в който се бориш, Бог, Който дойде в тебе, е силен, Той хване бика и казва: „Ще го пуснеш”. Като речеш да се молиш, станеш проводник. Натиснал те този бик на земята, като се обърнеш – хванеш го за рогата. Господ казва: „Ще го пуснеш”. Бикът разбира, че има сила и се подчинява на нея.
Вие сега чакате за бъдеще да станете силни. Всинца сте се свикнали да очаквате времето. Казвате: „Времето не е дошло”. Като млад – времето не иде, като възрастен – времето не иде, и като остареете – и тогава няма да дойде времето. Като дете имаш добри условия, като млад имаш още по-добри условия, като възрастен имаш най-добри условия. Ако ти, като дете при добрите условия, като млад и като възрастен не из-ползуваш добрите условия и чакаш да остарееш – ти не ще имаш никак тогава условия, няма да имаш. Като чуят в света, че има стари хора, от цял свят изпращат комисия да ги видят. В милионите години едва ли ще се роди един стар човек. Че като се роди, старият човек е един зрял плод. Една комисия ще дойде да го вземе и да го занесе в оня свят. Голямо тържество дават на стария човек. Всички идват да го видят. То не е лесна работа. Вие сега ставате стари хора, казвате: „Остаряхме”. Комисия дойде ли? Като дойде, ще донесе царска мантия на стария човек, корона, огърлица и ще тръгне. Вие мислите, (че) старите хора са се сгушили. Сега това не е разрешен въпрос. Казвате: „То тъй съществува, но да има човек”. Какво да има? Да има пари. Питам: Дървото ли отива при децата или децата отиват при дървото, при плодовете? Имате един банкер. Той има вече зрели плодове. Ще идете при него, ще изпеете една песен (и) той ще ви даде. Аз сравнявам. Защо не се позволява едно дърво с плодове да го търсиш? Като ида при дървото, погледна го, дойде вятър и като го разтърси – започнат да пада-т плодовете. Плода, който падне долу, имам право да го взема. Онзи, който не е капнал, трябва да искам позволение. Онзи, който е капнал, имам право да го взема. Дойда при дървото, не ги събирам всичките (плодове), взема един-два, другите ги оставям на земята.
Та казвам: Ако вие с вашата мисъл не можете да накарате плодовете на едно дърво да капнат на земята, де ви е силата? Да допуснем, че има едно въже, с което сте вързани (и) то има две хиляди нишки. Не можете да ги скъсате наведнаж. Питам: Ако всяка минута бихте откъсвали по един конец, две хиляди нишки за колко часа бихте ги скъсали? Две хиляди като разделите на 60, колко правят? Ами ако всяка секунда късате по една нишка, за колко часа ще ги скъсате?
Вие в обикновения живот може да употребите каквито искате думи с едно, с две, с три, с четири значения, но като ученици в живота, за да бъдете силни, трябва да имате един речник, че всяка дума да има свое значение. Ти казваш “топло”. Какво означава “топло”? Ти казваш “студено”. Какво означава “студено”? Ако кажеш: „Гладен съм”, какво означава? Като говорите за любовта, казвате: „Божествена любов, човешка любов, плътска любов”. В човешката любов има известни съображения, известни интереси. В човешката любов ние всякога искаме да вземем. Всяка любов, която иска първо да взема, е човешка любов. Всяка любов, която първо дава, е Божествена любов. Ако свържем думата “давам” с Божествената любов, “вземам” с човешката любов, ние ще имаме идеята. Казваме сега: „Не ме обичат хората”. Всички казват: „Ти обичаш ли ме?” Децата са много умни. Аз съм забелязал, (че) децата най-първо питат: „Ти женен ли си? Деца имаш ли?” Значи, пита ме дали съм женен. Защото, ако съм женен и имам деца, дал съм нещо от себе си. Децата имат една определена идея. (Детето) пи-та: „Деца имаш ли и колко деца имаш?” Иска да знае колко си щедър. Колкото повече деца имаш, счита, че си щедър. Като нямаш деца, счита, че ти още не си влязъл в Божествения свят. Казва: „Че защо сега да нямаш деца?” Какво ще му кажеш? Аз често казвам: Жена нямам, деца нямам. Казвам им: Млад съм още. Казвам им: Вие имате ли деца? – ”Като израснеме”. Казвам: И аз не съм израснал. Жененето става точно навреме. Не можеш да се жениш всякога. Какво разбирате вие под думата “женене”? Не само трябва да се качите на една каруца, но тази каруца трябва да тръгне, и да тръгне добре. Не да ме прекатури на пътя, да си пукна главата и да сляза да ходя пеш. Като се кача – да ме занесе на местоназначението. Женитбата е качване в Божествената каруца, на каруцата на любовта. И двамата седнат на каруцата вече нашироко. Женитбата в света е най-приятният живот, който някога човек може да има. Отдето минеш – с овации, с венци, посрещане, ядене, пиене. Да живее човек. Сега вие казва-те: „Лошо е”. Ние не сме отговорни за това. Когато те турят на някое менгеме*, не си виноват. Стягат те. Защо те стягат? Да извадят нещо от туй менгеме. Ние, съвременните хора, сме стегнати много. Менгеме-та има. Трябва да бъдем по-свободни. За да бъдем свободни, има закони човешки, има закони духовни и Божествени закони. Най-първо трябва да изпълним човешките закони, после законите на духовете и най-после Божествените закони да разбираме. Тия закони са закони на тялото, законите на човешкото сърце и законите на ума. За да можем да се освободим, то става по един начин.
Сега в вас седи идеята: „Аз съм вече на 45 години, остарях. Аз съм на 40 години, аз съм възрастен”. Че ти още нищо не си свършил. 40 пъти земята обиколила около слънцето, върти се с 39 километра в секунда, тя се движи, пък ти, като си седял на пружината – ти си остарял, не е ли смешно? Тя обиколила 40 пъти, ти казваш: „Остарях”. Като се върти земята, тя има един ритъм. Чули ли сте ритъма на земята? Като се върти, тя пее. Знаеш ли как пее земята? Толкоз деца има по кората си, правят й главоболия, ровят кожата й, тя хич не обръща внимание на тия деца. Като погледне слънцето, пее си тя. Слушали ли сте гласа й? Евангелистите казват за земята: „Този плачевен идол”. Земята пее и като пее – всичко върви, като пее – всичко расте, слънцето изгрява и залязва, ветровете веят от пеенето на земята.
Сега можете ли ми изпя: „Аз ще пазя тази Божия топлина, която внася в моето сърце Божиите блага”. Можете ли да ми я изпеете? Трудно е. Защо е трудно? Аз ще изпея песента, не се безпокойте, ако я забравите. По един начин, по втори, по трети, никога няма да забравите тази песен. Както и да я пеете, е правилно. Не мислете, че трябва да я научите и само по един начин да я пеете. /Учителят пее: “Аз ще пазя тази топлина, която внася в моето сърце Божиите блага”/. По който начин и да я пеете, няма погрешка. Сега аз бих ви изпял “Отче наш”. “Отче наш” ще пеете по един начин, но като дойде “и избави нас от изкушение”, ще го пеете по друг начин. “Отче наш” е тържествено. /Учителят изпя “Отче наш” тържествено, после изпя “не веди нас во изкушение, но избави нас от лукаваго”/. “Не веди нас” е опасна работа. Има един голям пехливанин*, като те хване, казва: „Знаеш ли да се бориш?” Ако се борим с дявола, той ще ни блъсне на земята и ще пострадаме. /Пее: “И не веди нас в изкушение”/ . Ние може да минем от една гама* в друга. Не ме въвеждай, Господи, в това изкушение, за да мога да ти служа, както трябва. Ако се изкушавам, няма да мога да ти служа. Ще се справим с дявола. Той засега е по-силен от мене. Тъй ще пеем: „Не ни въвеждай в изкушение”. Дяволът, като дойде, като те погледне – знае слабостта ти къде е. Обичаш парите, току ти се усмихне, започва да ти показва златото. Хване те за врата, седне отгоре ти, натисне те и казва: „Вардете го”. Като те върже дяволът, тогава изтегли соковете, после те остави. Ти си разнебитен духом, казваш: „Прекарах голямо изкушение”.
Ще оставим тия (неща). Искам да мислите. Не искам да ви запознавам с дявола, вие сте запознати с него. Вие сте го видели облечен с цилиндър, с фрак*. При мъжете той се явява като красива дама, като ги погледне – поусмихне им се, казва: „Високоуважаеми господине, моите почитания. Високопочитаеми”, че като го хване за врата, сега няма да представям страшното. Когато дойдете при него, ще го поздравите. На дявола ще му дадете почитание. Няма да му казваш какъв е, не е твоя работа, че той изкушава този-онзи. Не е твоя работа, то е негова работа. Вие сте чудни. Че когато видите онзи железар с своя чук (как) кове на наковалнята, наклал* огън, казваш ли му кой му дал правото да нажежава желязото? Той го нажежи, удря го с чука, туря го в огъня, после в водата, ще кажеш: „Какъв е този човек?” Дяволът е скулптор. С благоговение ще се спреш, ще кажеш: „Много хубаво, на място постъпва човекът”. Съпротивлявайте се на дявола и той ще побегне. Никога досега не съм срещал това тълкувание. Като срещнеш дявола – обикни го, той ще побегне. Обичали ли сте вие дявола? Ако можете да обичате едно куче, ако можете да обичате една котка, той не е по-лош от една котка. Горкият, навсякъде го хокат, няма кой да го обича. Каквото стане в света, все той (е) виноват. Само като го погледнеш, като дойдеш до него, на голямо изпитание е това същество. Той разрешава една много трудна задача. Иска да победи, не може да победи. Иска да завладее и не може да завладее. Таман дойде – хванат го. Колко пъти са му рязали ноктите, колко пъти са му чупили зъбите, майстор е. Счупят му един зъб, направи друг, по-хубав. Изрежат му ноктите, направи по-хубави нокти. Майстор е човекът.
Сега да имате една ясна представа за онази борба вътре, на която вие минавате, за светлината, която трябва да дойде. Една млада сестра ми казва: „Господин Учителю, защо ми е твоето учение, какво ще ми донесе в живота?” Ако го разбираш, ще те ползува. Ако не го разбираш, ще ти бъде товар, няма защо да го носиш. Ако научиш песента, ще те ползува. Ако една песен само я носиш, какво те ползува? Хубаво. Какво те ползува светлината, какво те ползува вятърът, какво те ползуват камъчетата, какво те ползуват реките? Онези, които не разбират законите, може да кажат, че нямат полза. Тия реки не са създадени само заради мене. Какво ме ползува реката? Ако тази река ме ползува мене, тя ползува хиляди риби, които живеят вътре. Ако в дадения случай въздухът не ме ползува, той ползува хиляди растения, на които донася влагата и ги полива. Какво ме ползува като духа вятърът? Не е право така да се мисли. Благото не е само заради мене. Благото е свързано с всички. За да мисля аз, преди мене безброй същества са мислили, приготвили са условията. Ако аз съм първият човек, който трябва да мисли, тя е изгубена работа. Ако вие сега трябва да мислите, за да уредите вашата работа – късно е. Ако работите ви не са редени от по-рано – нищо не може вие да уредите.
Колко ни говорят, че трябва да имаме любов към Бога. В какво седи любовта към Бога? В Божията Любов ти няма да вземеш ни повече, ни по-малко. Вие за Божията Любов отивате с големи чували. Една капчица, като взема от нея, е достатъчно. Вие вземате цяла стомна или идете с бурета да си напълните. Тъй не може. Малко ще вземете, една капка е достатъчна от Божията Любов. Какво ще разберете? Една капка какво ще произведе? Трябва да знаеш, да мислиш. Какво може да произведе една искра? Нещо зло? Но тази искра може да запали цялата земя, ако й се дадат условия. Значи тя има мощна сила. Какво може да произведе едно зрънце? Ако на туй житеното зърно дадете условия, то след време има магическа сила. Казвам: Малкото в нас е, което е живо. От любовта ти ще вземеш един малък зародиш. Но любовта ти ще посееш в твоят ум, твоето сърце и твоето тяло. Веднага ще имаш резултати. Няма да се безпокоиш, ще се оставиш Божията Любов да се проявява, както тя знае. Няма да поставиш закон какво нещо е любовта. Аз съм говорил толкоз за любовта. То още не е любов. То е външна работа. Сега казват, че любовта имала цветове, но цветовете не са любов. Може да кажете, (че) любовта носи топлина, но топлината е само качество, тя не е любов. Може светлина да носи, но любовта не е това, което носи. Чистота може да носи в себе си, но тя е проявление на Бога в всичката Негова пълнота. Като кажем: „Бог е Любов”, имате вече всичките възможности в себе си, не само за даден момент, но за цяла вечност имате всичките възможности. Ако вие схващате така вие ще се радвате. Вие ще се уплашите, ако престане Божията Любов. Казвате: „Ако постигнем всичкото познание, после какво ще има?” Че там се спъвате всички. Аз съм слушал много мъже да казват: „Сега ме обича, ами за бъдеще не зная дали ще ме обича”. За мене въпросът е ясен. Ако го виждам, че носи едно шише с вода, зная след колко време, като започне да излива водата, ще излее водата из шишето. Няма да иде целия ден, но няколко, 10-15 минути. Ако шишето е от едно кило – за 15 минути ще свърши водата. Любовта ще престане. Тогава казвате: „Това не е любов”. Но ти си повярвал в любовта в шишетата. Шишето не е един извор, това не е любов. Любов е това, което никога не тече и никога не изтича. Думата “изтича” има двояко значение. Любовта никога не се свършва.
Дошли тук някои за първи път да ме търсят, влезли в салона, отворили там и взели бушоните, задигнали крайната крушка, два бушона по 150 лева, за 40-50 лева крушката, задигнали ги и си отишли. Казват ми: „Няма светлина в салона”. Отварям в моята стая, понеже е друга фаза – свети. Идвам тук, няма ги бушоните. Дошъл, извадил бушоните и си заминал. Казвам: Затваряйте. Какво означава това? Без бушони светлината ще дойде ли? Ние ги поправихме без бушони, но днес трябва да купим. Казвам: По някой път и в вас дойдат електротехници, вие сте заинтересовани другаде, задигнат бушоните. Тогава в ума не свети, сърцето не работи. Не дръжте отворено, както тук. Ще заключиш, че само ти да стъпваш. Ще отключиш, ще заключиш. Щом дойде до сърцето, този ключ да го държите вие. Само вие отваряйте и затваряйте сърце то си. Никога не давайте да отваря и затваря сърцето ви някой друг. Само на едного може да (го) поверите. Като дойде Господ, понеже Той ви е дал сърцето и ключа на сърцето ви, само на Него може да поверявате ключа. Като дойде някой друг, ще кажете: „Не”. Като дойде някой млад момък при една мома, казва: „Може ли да ми дадеш сърцето си?” Че защо му е? Ако една мома иска моето сърце, защо й е? Тя има едно, и моето сърце – две сърца. Защо й са две сърца, кажете ми?
По същият начин онзи техник дошъл тук и ми откраднал бушоните. Не зная друг път да са крали. Разбира човекът, той ще ги продаде евтино. Ако знаем, ще ги купим. Ще ги вземем по-евтино. Който от вас го намери, купете бушоните и аз отгоре ще ви дам 20 лева. Работите не вървят, защото бушоните ги няма. Всичките наши неразположения на сърцето се дължат, че бушоните на сърцето ги няма, бушоните на ума ги няма, бушоните на тялото ги няма. Ще бъде заключено, да се не губят бушоните.
Та казвам песента: /Пее: „Аз ще пазя тази топлина, която внася Божиите блага в моето сърце или в моята душа”/. Като станете сутрин – пейте песента. Всеки ден до идната сряда, като ставате – пейте я. Кой както знае – да я пее.
ТОВА Е ЖИВОТ ВЕЧЕН ДА ПОЗНАЯ ТЕБЕ ЕДИННАГО ИСТИННАГО БОГА И ХРИСТА, КОГОТО ТИ СИ ИЗПРАТИЛ.
33. Лекция на Общия Окултен клас
28 май, 1941 год., Сряда, 5 ч.с.
Изгрев