Общ Окултен Клас- ДЕВЕТНАДЕСЕТА ГОДИНА (1939-1940)
КНИГА: Вътрешният господар, изд. ALPHA-DAR, 1996 г.
същата лекция може да се прочете в КНИГА: Единственото богатство, изд. София, 1999 г.
ДВЕ ЗАДАЧИ
„Добрата молитва " Песен „Мога да кажа"
Много хубаво казва тази песен: „Грей, мощно слънце. Да учим ний добре". Това слънце трябва да грее, отвътре трябва да грее. Външното слънце е отражение на вътрешното. Под думата „вътрешно" вие разбирате ограничение. Не, вътрешното слънце означава разбраното слънце. Вън са условията. От миналата лекция видяхме, че налягането, това е наразумното в света. Има нещо неразумно в света. Ако поставите неорганични вещества едно над друго, те налягат. Ако отидете в една фабрика, може да видите как употребяват неорганичния свят, за да направят някой предмет по-твърд. Например стоманата чрез налягане или простото желязо чрез коване или чрез туряне многократно ту във вода, ту в огън се закалява.
На всинца ви е нужно още много знание. Вие имате знание, но едно знание, което в никаква работа не влиза. Например знаете, че България за хиляда години е водила сто и петдесет войни. И може да знаете много исторически подробности. Какво ще ви ползва това? Или може да знаете колко пророци са имали евреите, кой какво е писал, може да знаете какво е писано в Библията. Хубави работи са те, но какво ще ви ползва това? Може да знаете колко жито изкарват Германия, Англия, България и пр., но какво ще ви ползва това жито, ако вашият стомах не е здрав, та не можете да опитате силата на житото. Или може да изчислите колко зърна има в едно място. Може да знаете колко косми има на главата ви. Ние ги броихме веднъж в младежкия клас и видяхме, че са около двеста хиляди – на някои глави повече, на някои по-малко. Някои сте стари, а някои сте млади и почвате да мислите за онзи свят.Кой е отишъл на онзи свят? Каква е опитността ви? Не знаете. Вие говорите убедително, че ще отидете на онзи свят. Че ще отидете на онзи свят, няма съмнение. Но кой е онзи свят, в който ще живеете? В разбрания от вас свят горе. Има един свят горе, в главата, друг в гърдите и трети в стомаха. Физическият свят е в стомаха, духовният е в гърдите, а пък в главата е Божественият свят. Като умрете, ще живеете в главата или в гърдите на някои хора, или в стомаха им. Ще приличате на един малък микроб. Това е хипотеза, но като го опитате, ще видите дали е вярно или не е. Това е само за изяснение.
Малкото може да стане голямо. Казвате: „Как би могло да стане малко, че да влиза тук." Това е несъвместимо с вашето разбиране. Това, малкото зрънце, като го посеете, след двеста, триста години ще израсне и ще стане голямо дърво. Това малко семе не се събира вече в стомаха. Така че като влезете вътре в стомаха на някой човек, ще почнете да растете и ще станете много голям. Но като ви разправям тези работи, те остават неразбрани, понеже във вас законът за аналогията не е силно развит, за да можете да съпоставите нещата. Гледам, че някои ми подражават в аналогия, отвлечени стават. Много мъчно е да се правят аналогии. Може да поставиш някоя аналогия ни в клин, ни в ръкав. Аналогията отчасти ще обясни нещата. Та казвам: „Нещата трябва да се изучават." Вие казвате: „Трябва да бъда търпелив." Защо? Дървото трябва да бъде търпеливо, заровено в земята с корените си, за да може да изкара храната си. Иначе, ако изкара корена, не може да се храни, не може да се развива. Ще търпи така в земята може би сто хиляди години, двеста хиляди години, пестотин хиляди години и пр., докато един ден се освободи от земята. Да допуснем, че вие сте слуга. Господарят ви е доста умен и силен. Да го биете, не можете. По ум да го надминете, не можете. Много е умен. Добре схваща и преценява. Слугувате при него, какво ще правите? Той ви е ограничил. По какъв начин ще излезете от тези връзки? Например сега, а и от хиляди години всички говорят за дявола. Че дяволът е господар на този свят. Господства той, заповядва. Той казва: „Този да се обеси." И го обесват. Смъртно наказание му налага. Той казва: „Война да стане." И войната става. Той казва: „Мъже и жени да се скарат." И става. Той казва:,,Да се избият." И става. Каквото каже, това и става. Той ни скарва. Понякога прави политика да примири хората и като ги примири, после ги накара поне два пъти да се скарат.
Ако втори път примири хората, след това ще иска три пъти повече да се скарат. И като железаря ще те туря ту във водата, ту в огъня, докато станеш толкова твърд, че всичкият живот, който имаш, да изчезне. Понякога имаш известни състояния. Гневиш се и мислиш, че някой човек е причина за това. Друг път баща ти, който те е родил, не е изпълнил волята ти и ти му се скарваш. Не си доволен от баща си. Питам: Кои са поводите за това? Един син, който следвал в странство, поискал от баща си пет хиляди лева. А пък баща му пратил четири хиляди лева. Нямал човекът повече. Имал четири хиляди лева и толкова изпратил. Синът не влязъл в положението му и казал: „Не знаеш ли, че искам пет хиляди лева." И у баща му се заражда противоположно чувство: как така син му да му заповядва. Той не искал сина му да му заповядва. И казал: „Нито пет пари не му давам отсега нататък." Защо бащата не иска синът му да му заповядва? И защо у сина има желание да заповядва на баща си? Защо вие имате желание да заповядвате? Това е един философски въпрос. Съвременната наука е открила, че на главата отзад горе има един мозъчен център и когато този център е развит, човек обича да заповядва. У някои този център е слаб и не заповядват. Но не се лъжете, че някой, като не заповядва, след време няма да заповядва. Хубаво е заповядването, но това заповядване да го приложите на себе си. Никога не можете да заповядвате на другите хора, ако на себе си не заповядвате. Този център на главата ви е турен, за да заповядвате на ръцете си, на пръстите си, на космите си, на всичко, което сте. И като научите хубаво всичко това, ще научите да заповядвате на хората, ще бъдете полезен. Някои учат хората как да ядат, как да се обличат и пр. Хубаво, но питам: Една птица кой я е учил да се облича. Хората казват: „Трябва да знаем да се обличаме." Изкуството е, като скроите една риза, така да я скроите, че да бъде малко по-широка, да има едно празно пространство, една междина между ризата и тялото. Да бъде два сантиметра по-широка, за да става кръвообръщението правилно. Някои от вас правят ризите си много тесни или оплитат много тесни фланелите си и тогава те са много близо до тялото. Това го правят уж, за да им държи топло. Вие не разбирате физическия закон как се поддържа топлината. Вълната, за да държи топлината, трябва да стои най-малко един сантиметър далеч от тялото и да не се допира тясно до него. Като обличате една дреха, най-разумно е да не е тясно прилепена, а да усещате, че тя е свободна. Казват, тя ще се разшири. Остане ли да се разшири, то е загубена работа. Когато фланелата е тясна, разваля се пластичността на тялото. Някои от вас си бъркате в носа, бутате носа си. Че така вие разваляте носа си, вършите насилие върху него. Трябва полека да го пипате. Знаете ли с това чоплене на носа колко разваляте ума си? Вашите деди с това развалиха носовете си и затова сега не можете да разсъждавате, както трябва. Знаете, че носът е символ на ума, на мисълта и наблюдателността у човека. Или някой път грубо хващате своите вежди. Може би едно време се е изисквало такова грубо хващане, но сега се иска меко, нежно, деликатно да пипате. Знаете ли, че космите на веждите не са толкова глупави. Веждите са на границата между духовния и Божествения свят. И всеки един косъм е свързан с известни сили. Като бутнеш само един косъм, ти нарушаваш целия порядък на духовния свят и някой ден ще те питат защо откъсна този косъм, тази антена? Някои си скубят космите. Ако има някой плевел, позволявам ви, но ако има едно житно зърно, защо ще го скубите. Вашето физическо тяло е тясно свързано с духовното. И ако не пазите физическата дреха на духовното тяло, вие се осакатявате. Докато дрехата ви– физическото тяло – е здраво, то ще бъде добре и духовното тяло. Първоначално религията е била едно училище за възпитание на човешкото сърце, на чувствата, понеже с тях започва човек. Ако вие имате невъзпитано сърце, ако вие не знаете как да възпитате сърцето си, няма да знаете как да възпитате и ума си. Колко души от вас можете да контролирате ума си. Никога в сегашния живот не трябва да допущаме нито една фалшива мисъл в човешкия ум, нито едно фалшиво чувство в човешкото сърце. Отначало, когато нещата дойдат, те ще бъдат за вас изпит. Ще турите една много ситна мрежа, ще филтрирате нещата. Някой ден ще влезете в духовния свят между по-напредналите същества. С какво ще обърнете внимание, като влезете в духовния свят. Вие искате да отидете при Христа. Отлична мисъл. Като отидете при Христа и се явите при него, с какво ще привлечете неговото внимание, кажете ми. Не искам да ви обезсърчавам. В училище искате да привлечете вниманието на своя учител. Трябва да имате някаква дарба, с която да привлечете вниманието му. От памтивека е така. Като види учителят една способност в ученика, приятно му е, трепва му сърцето. А пък има някои неразвити, глупави и като ги погледне, без да иска, не обръща внимание. И казва тогаз онзи: „Учителят не ни обръща внимание." На мен ми трябва един билник* от двадесет и пет литра, за да туря сладко вино, а пък ти носиш шише от един килограм. Не ми трябва такова шише. Донесеш от пет кила, казвам пак: Не ми трябва. Трябва ми от двадесет и пет кила. Числото двадесет и пет го вземам в дадения случай като резултат. Тук имаме две отрицателни числа – две и пет. Всички отрицателни числа произвеждат отрицателни последствия. Две отрицателни числа, събрани в едно, произвеждат положителни резултати. Седем е положително число. Ако си пострадал два пъти, ти ще минеш през числото двадесет и пет. Един път ще страдаш по Божествено за идеята, за ума, а втори път ще страдаш за сърцето. И тогаз ще имаш благотворно влияние за организма. Трябва да ви дам примери, но не само примери, а и опити трябват.
Когато се нареждате тука, в салона, то гледайте да седнете до тези, които обичате, а да сте далеч от тези, които не обичате. Някой път не обичате някой човек. Не че не искате да го обичате, но не можете. От него излиза едно ухание, което ви действува зле. Всяко негово проповядване произвежда у вас противоположното, не можете да го слушате. Поставете едного между него и вас. Ако пак не го обичате, тогава сложете двама помежду него и вас. Не го ли обичате все още, тогава поставете трети, четвърти и като турите десет души между него и себе си, вече ще можете да го търпите. Като турите дванадесет души между него и себе си, ще обикнете този човек. Така онези влияния, които излизат от него, се филтрират и това, което ви е неприятно, се задържа и от него вече излизат енергии, които са филтрирани. Всички хора около вас ви спасяват от много нещастия. Един човек ще дойде и той ще филтрира вашето влияние. Друг човек пък ще бъде добър проводник на някои добри мисли или чувства. Затова трябва да обичаме ближния си. Ближен е всеки човек, който спомага в пътя на твоето Божествено и духовно развитие. А пък враг е всеки, който те спъва – не че съзнателно те спъва, но несъзнателно.
Ние сега говорим за любовта. Казвате: „Аз много ви обичам." Как ще познаете, че обичате. Как познавате, че обичате някого. Или как познавате, че ви обичат. Някой път вие мислите, че обичате някого, но се заблуждавате. И някой път мислите, че ви обича някой и пак се заблуждавате. Любовта е един непреривен акт в Божествения свят. Щом влезете в Божествената любов, вие влизате в един непреривен свят. Любовта е като слънчевата светлина, която постоянно идва, без да пита, дали заслужавате да ви осветява или не. Има една любов, която носи повече светлина, знание. Има една любов, която носи повече топлина, развива чувствата. Има една любов, която развива силата на тялото. Някои говорят за силата на любовта. Колко има да се говори за любовта? Аз се чудя на съвременните теоретични изследвания. Те са резултат на много повърхностни схващания. И понеже хората нямат разбирания за любовта, затова много мъчно се възпитава човек. Има една любов, която произвежда сила в човека. Има една любов, която произвежда добри чувства в човека. Има една любов, която произвежда мисъл в човека. Има една любов, която произвежда положителни сили, добро в човека, а пък има една любов, която произвежда злоба в човека. Тя създава злото. Вие по човешки ще кажете: „Как така?" Вземете два вълка, те като хванат една овца, скарват се кой да я изяде. В единия вълк и в другия желанието да живее излиза от любовта. Питам: Кой е законът, който ги накара да влезат в стълкновение? В сегашния обикновен живот всички вие правите разлика. Дойде някой беден човек при вас. Ако той се престори, че не е интелигентен, вие не го уважавате. Той не е облечен добре. Но ако дойде някой министър-председател или някоя друга висока личност, от която може да имате интерес, ще го посрещнете с всичкото уважение и почитание. Знаете да се докарвате много добре, имате обход тогава. Войникът с какво уважение и почитание стои пред началството! И вие сега имате една обхода от страх. Нямате свобода. Трябва да се освободите, да бъдете свободни. Научете се да се освобождавате от своите лоши мисли. Вземете сегашната война. Сега предвиждат, че при война ще използуват задушливи газове. Знаете ли колко са мислили военните, за да намерят задушливите газове. А пък потърпевшите ще турят маски, филтър. Знаете ли на какво приличат тези маски? Те са, за да се филтрират газовете, та да не се отрови човек. Влезете ли в едно общество, в което чувствата на хората не са възпитани, ще имате маска, филтър. Аз съм за маските. Казват за някого: „Той има маска." Казвам: Право е, това показва, че е на бойното поле, където има задушливи газове. Ще тури маска, за да не бъде зле. Вие казвате: ,Да бъдем отворени, открити." Чудни сте вие. Че кой е отворен? Можеш ли да отвориш сърцето си, можеш ли да отвориш ума си, за да видиш какво има в мозъка ти?
За себе си трябва да бъдем откровени. Хората да не знаят. Откровен човек е онзи, който не държи в сърцето си никаква лоша мисъл, нищо лошо не крие в себе си. Онова знание, което има, той го е затворил. „Той е скрил нещо", казвате вие. Разбира се, че трябва да го скрие. – Какво лошо има, че нещата са скрити. Господ е скрил ценните неща. В сърцето има скрити неща. Какво знаете за тях. Знаете ли колко сребро има на месечината? Ако месечината беше на десет километра, бих ви препоръчал да си напълните торбите със сребро. Там има сребро на много големи кюлчета. Достатъчно е да отидете на месечината, за да се осигурите за цял живот. Ще вземете тридесет и пет килограма и ще се осигурите. Сега месечината е далеч – на двеста и петдесет хиляди мили. Те колко километра правят – триста осемдесет и четири хиляди километра.
Целият свят, в който живеем, е едно предметно учение. Ние се намираме в един обективен свят, понеже сме в една ниска степен на развитие. По-напредналите същества чрез нас проверяват своите мисли и чувства. Както ние изучаваме растенията и животните, така и напредналите същества изучават нас. Защото без тези растения и без тези животни, ние няма какво да учим. Така и цялото човечество представлява предметно учение за напредналите същества. Вие трябва да изучавате този свят. Какъв е вашият начин за изучаване?
Ако искате да напишете писмо на свой приятел, но нямате търпение да го напишете и бързате, то ни най-малко нямате любов към него. Ако седнете да пишете едно любовно писмо и бързате, любовта ви не е нормална. Ако речете да изложите някоя мисъл и бързате да направите мисълта си разбрана за света, това не е нормално. Аз, за да разбера нещо, съм минал през редица прераждания и съществувания и едва съм разбрал нещо, а пък вие искате за един ден всичко да стане разбрано за вас и за другите хора. Една мисъл ще я посеете и като дойде плод, от плода ще познаете доколко е разбрана. И всеки човек, след като е живял сто – сто и двадесет години, ще се познае доколко е живял хубаво. Ако влезете в духовния свят, колко дълги трябва да бъдат пръстите ви? Ако е определено вашият показалец да бъде девет сантиметра и половина, средният ви пръст – десет сантиметра и половина, безименният – десет сантиметра, а пък меркуриянецът – седем сантиметра и ако вие не сте съдействали да стане показалецът ви девет сантиметра и половина, вашето развитие не е правилно. И ако средният ви пръст не стане десет сантиметра и половина, вашето развитие не е правилно. Не искам да кажа, че всички трябва да имат десет сантиметра и половина сатурнов пръст, но че пропорционално пръстите трябва така да са развити. Ако малкият пръст на някого е седем сантиметра, вие все още не знаете какъв е характерът на човека. Ако малкият пръст е два сантиметра, то каквото започне човек, няма да го свърши и няма да може практически да го приложи. В този случай малкият пръст трябва да се упражнява. Някои от вас започват едно нещо и не го довършват. Вие бързате в много работи, започвате една работа, после друга работа, десет-двадесет работи започвате и нищо не завършвате. Най-първо вие не сте приложили онова, което сте учили. Седи някой и размишлява. Някой път аз изучавам камъчетата, разглеждам цветята и размишлявам. Друг път се опитвам да направя нещо. Минавам някъде, виждам една книжка, турям я настрана. Ако е напечатана и е скъсана, прочитам я, виждам защо е хвърлена тази книга. Това е лист от Библията със следния стих: „Бог толкова възлюби света, че даде своя син Единородний, за да не погине никой, който вярва в него". Някой хвърлил книжката, а за мен този лист е ценен, аз го вземам и размишлявам върху него. Един човек завил в този лист кокошка, после изял кокошката и хвърлил листа. Аз използувам листа. Вие казвате: „Кой е хвърлил тоя лист?" И даже не го прочитате. Вземете го, прочетете го и размишлявайте върху написаното. Защо хората са лоши, защо хората не се обхождат добре едни с други? Аз питам: Ти защо не вървиш добре, защо, като вървиш в гората, дясната ти ръка се движи, за да провериш има ли пред тебе препятствие? Ръката ти казва: „Трябва да внимаваш." И кракът ти казва: „Трябва да внимаваш." Кракът ти казва: „Най-първо ти трябва да минаваш, а аз ще минавам след тебе." Някои сестри ще носите по една тетрадка и молив и ако някой ви каже нещо важно, ще го запишете. А друга сестра, която слуша и плете, във всяка бримка ще тури по една хубава мисъл. Чувате музика и плетете, във всяка бримка ще вложите музика. Някой може да изплете фини плетки, шалчета, чорапчета и пр. Всяка една сестра трябва да си изплете най-малко по три или четири-пет чифта чорапи, шалчета, ризи и пр., а не да разправя, че този бил такъв, онзи бил онакъв. Всеки да работи, а не да казва, че хората не били добри, че не живеели добре. Работа, работа трябва. Работа от любов. За всички да има работа. Всяка една сестра по две ризи поне да е ушила. Мъжът може да работи с чукове или да шие обуща, при него могат да дойдат и да му говорят, а той в същото време ще работи. Друг ще вземе и картина ще рисува с четка. А който пее, ще си вземе една песнопойка. Всички ще работят. Всеки трябва да има по едно изкуство. На всички да помагате. Един ще пее, друг ще слуша, трети ще прави обуща, друг ще плете. Всички да проявите инициатива. А сега чакаме да свършим училището и да ни назначат на служба. Хубаво, това е така в един уреден свят, но ако не те назначат някъде, какво трябва да правиш. Или искате да проповядвате някъде. Първо ще проповядвате на себе си. Ако аз съм на ваше място, какво ще правя. Аз съм бил на ваше място. Някои работи много лесно могат да станат. Когато ви говори един сприхав човек, ако той е в долината, а пък вие сте горе, не слизайте долу при него. Говорете му високо и отгоре и ще се разберете. Слезете ли, ще се скарате. Ако сте горе на планината, а той е долу, в долината, много добре ще бъде. Не слизайте долу да живеете с него. Тук има млади братя, които, като видят една красива сестра, казват: „Тя е много благородна." За нея те казват така, защото е красива. А пък ако е грозна, ще кажат, че е простачка. Като видят красивата, казват: „Много е благородна." Има едно изкуствено възпитание. Някой е разпасан, не е спретнат. Човек трябва да бъде спретнат, докаран. И като излезе вън, да мисли така: „Господ ще ме види, ангелите ще ме видят, трябва да изглеждам добре. Изчиствам си обущата, но не за пред хората. Пред хората ще се явя най-после. Най-първо ще се ява пред Бог, след това пред ангелите и най-после пред хората." А пък вие, като отивате при хората, се докарвате, а пък като отидете при Господ, не сте така внимателни. Искам да се обличате хубаво. Никакви скъсани обуща, никакви паднали чорапи. Обущата ви да са изчистени хубаво. Аз всинца ви наблюдавам, не ми харесвате. Ако не можеш да очистиш обущата си, не можеш да очистиш и себе си. Водата ти не е стоплена. Ако сам не можеш да стоплиш водата си, хората хич няма да могат да я стоплят. Ако сам не си омиеш краката, хората няма да ти помогнат. Сам ще си стоплиш водата, сам ще си омиеш краката. Ще се научиш да служиш на Бог в себе си. Той живее в теб, в твоя ум, в твоето сърце. Като дойде Господ у вас, щом не му служите, Той ще отиде на друго място. Господ като дойде у вас, вие искате Той да ви слу гува. Не. Той ще ви изпита, доколко вие може да служите. И ако вие в Негово присъствие внесете противоречива мисъл във вашия ум, противоречиво чувство във вашето сърце и проявявате най-грубите си недостатъци, каква е вашата култура, какво е вашето възпитание. Това не е обхода. Кажете: „За Бог, който живее в мен, ще направя това добро." При добра обхода от човека излиза разумна сила. Ако вие не се владеете добре, като влезете в някое общество, може да причините раздор. А пък ако се владеете в обществото, може да предизвикате помирение. Някой път казваш: „Не ми върви." Че как ще ти върви? Ти не владееш ума си. Дето влезеш, възбуждаш хората. Затова трябва да внесеш нещо ново в себе си и във всички хора трябва да внасяш спокойствие. Казваш в себе си: „Какво ли ще стане с мен? Ревматизъм чувствам в краката си." Нищо няма да стане. Това е една задача, която трябва да разрешиш. Като имаш ревматизъм в крака си, има много начини за лечение. Ще разтриваш крака си и ще четеш „Отче наш". Ще правиш това сутрин, на обед и вечер. Три пъти ще разтриваш крака си с дървено масло и ще четеш „Отче наш". Или врата те боли. Ще го разтриваш и ще четеш „Отче наш" и ще се оправи вратът ти. Това ви го давам за пример, а пък вие ще извикате лекар и ще му платите сто лева. Вие очаквате лекарите да ви излекуват. Най-първо лекарят трябва да е роден за лекар. Онзи, който е роден за лекар, той носи в себе си лечебна сила и той ще ти даде нещо добро, ще внесе в теб нещо. Той знае добрите методи за лекуване.
Бих желал да не преувеличавате нещата, нито да ги намалявате. И когато цитирате някого, ще цитирате правилно, за да не изопачавате и да не преувеличавате нещата. У когото това качество е повече развито на главата, той преувеличава три-четири пъти нещата. Някой признава: „Казвам това, но преувеличено." Както някои увеличават микробите, за да ги изследват. Ще представите нещата, както са. И няма да представяте маловажните неща за важни. Всяко нещо ще турите на мястото му. И няма да казвате отрицателни неща, например думите: „Ние не живеем добре." Не е хубаво това. Ако разбирате под тези думи, че не използувате живота, това е друго. Не се спирайте върху отрицателната страна. Всеки да казва: „Аз трябва да живея добре, трябва да използвам живота добре." Или казвате: „Няма добри хора." Има добри хора. Вашите думи ни най-малко не показват, че по целия свят няма добри хора. Като видиш, че около теб няма добри хора, помисли, че другаде – в България, в Америка, във Франция, в Англия, в Германия, ще намериш добри хора. Свържи се с тях с мисълта си и с това ще помогнеш и около теб хората да станат по-добри. Ако всички хора са лоши и не намериш добри хора, тогава ще се свържеш с напредналите същества, ще се свържеш с Господ. След като се свържеш с Господ, след това ще слезеш в духовния свят и ще се свържеш с ангелите и после ще слезеш при хората, които представляват тялото на Божествения свят. Това е път на самовъзпитание. Всяка сутрин, като станеш, ще се явиш при Господ. Ще му кажеш: „Благодаря Ти, че съм дошъл тук."
Аз се радвам, че вие толкова рано и с такава точност идвате на лекции в нашия салон, точно като часовник. Даже някой път сверявам часовника си по вас. Като станете, свържете се с Бог, за да влезе Неговата мисъл във вас. После ще слезете при ангелите, за да влезе и тяхната мисъл при вас. И после ще слезете при хората, за да работите. Другото ще бъде една ненужна критика. Ако искате критика, идете в света. Не че е лош. Аз често се спирам при някои деца, които се карат. Теглят се за косите. Едното хване другото за косата и тегли. Веднаж наблюдавах две малки деца в две колички, една до друга, ангелчета, гледам ги френологически – тялото, косата, носа. Майката взе от едното ябълката и я даде на другото. Първото дете почна да плаче, но след малко разтърси главата на другото дете и взе ябълката. Три-четири пъти ябълката минаваше от едното дете в другото. Ако имаше две ябълки, щяха да си показват ябълките едно на друго и нямаше да има караница. А пък като има една ябълка, дърпаше се косата ту на едното дете, ту на другото. Казах на майката: „Децата са много добри, но ти им давай две ябълки." А аз ги виждам колко са добри! Виждам, че користолюбието у тях е развито. Всяко от тях казва: „За мене е ябълката."
Аз виждам, че и големите деца се хващат за косите. И там, когато имаме недоимък на нещата, законът е същият. Най-първо се научете да търпите. Много е мъчно човек да се научи да търпи. На земята аз се научих да изслушвам хората. Изслушвам някой, който ми разправя нещо два-три часа. Дойде втори и той ми разправя същото. Дойдат трети, четвърти и те ми разправят същото нещо. А аз проверявам нещата. Иначе бих кипнал, че ми губят времето. Те ми казват: „Ще търпиш." Някой път мислено изпъждам някого, като му казвам: Не постъпи добре. Когато вътрешно му кажа: Иди си, той усеща и казва: „Извинете, аз много постоях." И си отива. Когато той си отиде, казвам: Не постъпваш добре. А пък някой друг път имам друга тактика. Слушам го и казвам: Много съм зает. Друг път ще те слушам. Имам една спешна работа, имам рандеву някъде. И си вземам шапката. Той ми говори един час и ще ми говори още един час. Тогава аз прекъсвам срещата. Когато дойде някой, оставям го да ми говори два-три часа, за да се науча на търпение. А пък друг път казвам: Не разполагам с време. Пет минути мога да дам. Ако можеш накратко. Нямам време да ми разправяш надълго. С десетина думи да ми го кажеш. На някой болен ще кажа: Не е нужно да ми разправяш много, кажи го с няколко думи. В друг случай казвам: Не ми разправяй за болестта си. Ще ядеш суров лук. Няма какво да ме питаш. Всяка сутрин, на обед и вечер ще ядеш по една глава суров лук. Четири-пет дена ще ядеш суров лук, но от "каба суван“** . След като той си отиде, аз разсъждавам, аз вече превръщам силите на лук. То е едно лечебно растение.
После си казвам: Ако си на мястото на този човек, как би желал да те посрещнат и да ти говорят. Ще ти бъде ли приятно, ако те посрещнат така. Ако аз съм на негово място и ми кажат да ям лук, ще ям лук. Като дойде втори път, казвам му: Сутрин, на обяд и вечер ще изяждаш по една хубава ябълка. Първото средство, лукът, е начин за възпитание, а пък ябълката сега е по-хубаво средство.
Всяко нещо, което правим за другите хора, ний го правим за себе си. Има един закон в природата: каквото направиш за другите, ще се върне върху теб. И каквото другите хора направят за нас, ще се върне върху тях. Та в това отношение трябва да бъдем най-разумни, да изпълним разумно волята Божия, за да се въдвори Царството Божие в отношенията между хората.
А:Б – какво означава това? Ако А е учител, а В е ученик, какво ще бъде отношението между тях. Или ако А е господар, а В слуга, какво ще бъде отношението? Ако А е млада мома, а В е момък, какво ще бъде отношението? Ако А е петел, а В е кокошка, какво ще бъде отношението? Това са все отношения.
Да решиш във всеки случай какво трябва да бъде твоето отношение. Ако дойда в съприкосновение с едно животно, какво отношение имам към него. Ако аз съм А, а пък животното В, какво ще бъде отношението. Или ако аз съм А, а пък В е дърво, какво трябва да направя за дървото. Мога да го отсека или да го отгледам. Или мога да влеза в съприкосновение с един човек. И как трябва да постъпя, че да съм доволен от дървото и то да е доволно от мене.
На първо място турете работливия. Всички сестри до 22 март да свършите нещо. Купете си материал и изработете чорапи, шалчета, дантели, шапки, ризи, каквото искате. До 22 март всички сестри да направят нещо. За тая цел не цял ден да работят, но когато отиват някъде за маловажна работа и няма какво да правят, ще работят тези неща. Някой казва: ,Дз заспивам, като чета." Като ти се доспи, ще работиш. После пак ще четеш, после ще работиш. Да има смяна между плетенето и четенето. Трябват ми най-малко петдесет чифта чорапи, петдесет шалчета, петдесет ризи, петдесет гащи, петдесет фланели. Не ви налагам това. Ако можете, направете го с всичката си добра воля; за да се ползвате, направете го. Който иска, доброволно да го направи. Направете един опит до 21 март, но не казвайте: „Учителят каза тук да плетат, да работят." Аз искам сестрите на Изгрева да дадат пример на всички, че оползотворяват времето си. Ще работите целия февруари и март – до 21 март. Сега ако ви трябват куки, ще ви дам пари за куки, ще ви дам пари и за вълна. Да се състави една комисия и да се види колко пари трябват. Ако нямате пари, аз ще ви кредитирам. Да се образува една комисия от сестри. Вижте какво можете да направите. И каквото не достига, ще дам. Вижте колко килограма вълна ще ви трябва. Стигат ли десет килограма? Но това е второстепенно. Най-първо турете самовъзпитанието. А пък това, което ви казах, то е последно. Ако с другите неща се справите, това, което ви казах, е последно. Ако има вълна, ще работите. Ако няма вълна, друго ще работите. Памучни неща ще направите. А пък ако не може да го направите сега, за идущата година ще го направите. 1939 година не е изтекла още. Краят на 1939 година иде, близо е. А за 1940 година да направим нещо, което нашият ум, нашето сърце и нашата воля желае. Това, което желаем, което обичаме и което правим, да е по Волята Божия. Трябва да искаме да обичаме и да правим нещата по Волята Божия. Най-първо ще направим това, което умът ни диктува. После това, което сърцето ни диктува, и най-после това, което волята ни диктува. Волята сме ние, сърцето ни представлява ближния, а пък умът ни представлява Божественото. Та най-първо, за да направим така, ще започнем отгоре надолу, а после можем да започнем отдолу нагоре. Човек трябва да работи за себе си – това е в реда на нещата, но той трябва да знае къде да постави себе си. Той трябва да работи и за ближните си, но той трябва да знае къде да постави ближните си. И трябва да работи за Бог. Като работите за Бог, ще поставите Бог в ума си. Като работите за ближния си, ще го поставите в сърцето си. Всички умове, свързани заедно – така е в Божествения свят. Ако намерите Бог в ума си, ще го намерите и в сърцето си. И ако го намерите в сърцето си, ще го намерите и в тялото си. Тогава Бог е в ума ви, в сърцето ви и във волята ви. Главата представлява вашата мисъл, сърцето – вашите чувства, а тялото – вашата воля. Ще работите с всичките си сили, които имате, с всичките си чувства, които спомагат на вашите сили, и с всичките си мисли, които спомагат на чувствата и волята. Ще впрегнете целия човек на работа. Ще се посветите на една разумна работа.
Сега кои от вас ще се захванат със задачата? Вземете по една тетрадка и до 22 март всеки ден, като станете, пишете по една дума, която означава някаква добродетел. Сутринта една дума, която означава мисъл, на обед една дума, която означава добродетел и вечер една дума, която означава сила. Да видим до 22 март какви думи ще напишете, които означават мисъл, добродетел или сила. Да видим какви думи ще намерите. Ще търсите и ще намерите една дума, която съдържа в себе си сила, дума, която съдържа в себе си чувство, и дума, която съдържа в себе си мисъл. Ако не можете да намерите три думи на ден, то направете поне най-малкото – поне една дума да напишете на ден. И това пак не ви го налагам. Ако го правите, ще имате полза. Ако пък кажете: „С тези работи ли ще се занимаваме", тогава карайте си стария живот, както си го знаете.
Всеки човек трябва да има една светла мисъл в ума си, едно светло чувство в сърцето си и една добра постъпка в тялото си. Че като отиде при Бог, да бъде една книга, написана най-хубаво, та като видят ангелите, да кажат: „Този човек е едно отлично съчинение." Като влезе в новия, в бъдещия живот, човекът трябва да бъде вече една хубаво написана книга. И като я четат, по очите му, по веждите му, по ушите му да кажат, че нещо хубаво е написано в нея. Ако това не можем да напишем, какво друго ще направим – ще се занимаваме с обикновени работи.
Когато пишете думите, не повтаряйте два пъти една дума.
Формула: Само пътят на Христовата любов води към Бог (три пъти).
17 лекция на Учителя, държана на 24 януари 1940 г., сряда, 5-6,33 часа сутринта, София, Изгрев.
- Билник – дамаджана (б.р.).
- Лук, който не люти (б. р.).