Общ Окултен Клас - ЕДИНАДЕСЕТА ГОДИНА (1931-1932)
ДВЕТЕ ОТВЪРСТИЯ
Размишление.
Чете се резюме на миналата лекция: “Смисълът на живота.”
Какво представя животът? Какво означава единицата? Казваш – един самун хляб, едно дърво, но не можеш да направиш нито хляба, нито дървото. Знание е онова, с което сам можеш да боравиш. Говориш за дървото, но не знаеш, какво представя то в същност. Говориш за рибата, за птицата, но какво са те, в същност, не знаеш. Говориш за човека, за човешката личност, без да ги познаваш. Какво представя човекът вън от своето тяло? Какво е човекът вън от своите очи и уши, вън от своите мисли, чувства и действия? Какво е азът? Какво е Бог? За да разберете и познаете Бога, вие трябва да изучите всичко, което Той е създал. Не можете да обичате Бога, докато не разберете защо сте дошли на земята. Ти не можеш да обичаш нещо, което не познаваш; не можеш да обичаш нещо, от което нямаш нужда. Защо обичаш водата? Защо обичаш въздуха? Защо обичаш светлината? Защото имаш нужда от тях. Защо обичаш хляба? Защото имаш нужда от него. Щом е така, не можеш да обичаш неща, от които нямаш насъщна нужда.
Като ви задавам тия въпроси, казвате, че всичко сте разбрали. Някои неща сте разбрали, но някои още не сте разбрали. Например, някой може да мели брашно, но не знае, как да го меси. Друг знае да меси хляб, но не знае, как да го пече. Трети знае да пече хляб, да го яде, но след това не знае, как да си почива. Някой обича близките си, но не знае, как да обича другите хора, затова, едного обича, другиго мрази. Това е човешка, преходна любов – любов на земята. Земният живот е съчетание на любов и омраза. Мъжът обича жена си, а мрази всеки мъж, който се приближава към нея; жената обича мъжа си, а мрази всяка жена, която се приближава към него. Не питайте, защо е така, а изучавайте омразата, за да разберете, как любовта се е превърнала в омраза. Защо мъжът трябва да се страхува от оня, който се приближава към жена му? Тоя мъж, от когото се страхува, е баща на неговата жена. Той се е дегизирал. Достатъчно е да се вгледа внимателно в неговите черти, за да познае бащата на своята жена, който се е преобразил в млад, красив момък. Като неин баща, той я държал на ръце, целувал я, прегръщал я, радвал и се, преди нейният мъж да я срещне. Мислете върху вътрешните прояви на живота, да не изпадате в противоречия. Ще кажете, че разбирате своя живот, но не разбирате обществения. Питам: Какво представя общественият живот? Какво е религията? Личен, семеен, обществен живот, това са понятия, които съществуват в човешкия ум. Животът е подобен на океан, а океанът е съставен от безброй капчици, които си приличат помежду си. Каквото са капчиците на океана, такова нещо представя животът в своите прояви. В същност, един е животът. Ако океанът се пръсне в цялата слънчева система, от него ще останат малки, микроскопични капчици. Съберат ли се тия капки на едно място, океанът отново ще се възстанови. Много е водата в океана, но тя е лишена от свобода. И земята е тяло, което изгубило свободата си. – Какво нещо е слънцето? – Слуга, който постоянно свети.
Казвате, че без любов не може. – Вярно е, но и без омраза не може. Вие обичате едного, мразите другиго. При сегашното развитие на живота, хората не могат без омраза. Например, те обичат овцата, а мразят вълка. Ако едновременно обичат и вълка, и овцата, последната ще стане жертва на вълка. Ето защо, който обича вълка, мрази овцата; който мрази вълка, обича овцата. Щом обичаш овцата, ще прогониш вълка далеч от себе си, да отиде в гората. Щом обичаш вълка, ще опечеш една овца и ще го поканиш на обяд. Като се нахрани добре, вълкът ще ти благодари за вкусно приготвената овца. Ако някой те пита защо колиш овцата, ще кажеш: Понеже обичам вълка, гощавам го с овца. – Защо гониш вълка в гората? – Защото обичам овцата; искам да я запазя от зъбите на вълка.
Коя е причината за съществуването на омразата? – Неразбирането на нещата и невежеството. Когато създаде първите човеци, Бог имаше пред вид да им даде истинското знание, да придобият безсмъртието. Той ги остави голи, но чисти, и те не съзнаваха, че са голи. Те не обръщаха внимание на външността си, но черният адепт ги събуди преждевременно. Тогава те видяха, че са голи и се засрамиха. Адам беше толкова вглъбен в себе си, във вътрешния смисъл на живота, че не виждаше своята голота. Той размишляваше върху важни въпроси, но не спираше вниманието си върху тялото си. Заедно с Ева, той изучаваше райските дървета, но се пазеха от дървото за познаване на доброто и на злото – така им беше заповядано от Бога. Това дърво беше създадено заедно с Адама. Колкото порасна Адам, толкова голямо стана и дървото. Колко голям е бил Адам? Ще кажете, че той е бил като вас. Лъжете се. За първия Адам е казано, че е създаден по образ и подобие на Бога. Работите на Бога са величествени, а не като човешките. Вие сте деца на втория Адам, който фалира, а не на първия Адам, Син на Бога.
Да дойдем до истинското знание. Вие сте изучавали геометрия, знаете, че сборът от вътрешните ъгли на триъгълника е равен на два прави ъгъла. Вие доказвате тая теорема и се убеждавате в истинността и. Така дохождате до мисълта, че триъгълникът е част от друга фигура – от четириъгълника, на който сборът от вътрешните ъгли е равен на четири прави. – Защо трябва да отделяме триъгълника от четириъгълника? – За да намерим посоката на нашето движение. Докато е в четириъгълника, човек не може да намери посоката на своето движение. Той обикаля, движи се в него, като в затворен свят. Четириъгълникът е омагьосан кръг, в който човек вечно ще се движи, без да намери изход. Триъгълникът е вратата, през която може да излезе навън. Някои рисуват адептите с триъгълник на главата. Това показва, че те знаят, отде могат да излязат. Щом се видят в затруднение, веднага намират път за излизане навън. Тяхната наука се крие във вратата, през която излизат. Истински учен е оня, който, при най-голямата мъчнотия, намира изход. Той лесно намира вратата и излиза вън, на свобода. Това значи, да решиш правилно задачите на своя живот. Невежият стои затворен в кръга, обикаля, мъчи се, не може да намери вратата, да излезе вън.
Сега ще ви приведа един пример от миналото, но така ще го предам, като че се е случил с мене. Иде при мене един човек, добре облечен, учен, но се представя за беден. Оплаква се, че има жена, четири деца, които не са яли три деня. Аз го съжалявам, давам му сто лева, да купи хляб за семейството си и за себе си, да се нахранят. Той взима парите и отива в кръчмата. Още същата вечер изпива парите с приятелите си и се връща в къщи пиян. Като ясновидец, аз виждам това и изпращам на жената и децата четири хляба да се нахранят добре. Те изяждат всичко, за него не оставят хляб. Сутринта той се събужда изтрезнял, опомва се и съжалява, че изпил парите и оставил децата си гладни. Какво да прави? Спомня си за мен, пак дохожда да проси. И тоя път му давам сто лева, но се повтаря същата история. На третия ден пак ме посещава, но аз решавам да му дам един добър урок. Иска пари от мене; аз му казвам, че нямам, джобът ми е празен. Той си отива недоволен, но пак се отправя към кръчмата. Сега вече е свит, прегърбен, не смее да влезе – пари няма. Поглежда през прозорците, дано някой го покани вътре, но никой не мисли за него. Той си казва: Да имам пари, ще вляза, ще бъда изправен към кръчмаря. Казвате: Горкият човек, свил се е от мъка. Кое от двете положения е по-добро: да бъдеш свит, като крива линия, или изпъчен, прав? Според вас, по-добре е да бъдеш изпъчен. Според мене, и двете положения не са добри. Ти ходиш изпъчен, без да знаеш защо; после се свиваш, пак не знаеш защо. Вдигнеш глава нагоре, после наведеш главата си надолу, но сам не знаеш, защо правиш това. С незнание въпросите не се разрешават. Временно можеш да разрешиш един въпрос, но това не е истинско разрешаване. Утре ще се натъкнеш на същия въпрос. Днес си радостен, разположен си; на другия ден си скръбен, свиеш се, наведеш глава. Казваш: Не съм разположен. Защо не си разположен? Нямаш сто лева, да отидеш в кръчмата. Ако имаш сто лева, ще се зарадваш и ще отидеш в кръчмата. Ще кажеш: Дай едно кило вино, да пием и да се повеселим. В тоя случай за предпочитане е скръбта пред радостта. Тая радост е лична. И тя е на мястото си, но когато нуждите на окръжаващите са задоволени. Тогава, като няма какво да правиш, можеш да се радваш. Обаче, докато хората около тебе страдат, твоята лична радост носи страдание за всички.
Като ученици, вие трябва да имате една свещена идея, чрез която правилно да разрешавате мъчнотиите си. Само така ще намерите вратата, през която ще излезете на свобода. Бъдете искрени, говорете истината, за да ви кредитират. Иначе, колкото и да се молите на Бога, молитвата ви няма да бъде чута. Докато човек не се научи да говори истината, никакъв отговор не може да очаква на молитвата си. Той е в положението на човек, който отива да си купи стока от някой бакалин, но нищо не получава. – Защо бакалинът не му дава нищо? – Защото парите му са фалшиви. Бакалинът дава стока само срещу истински, звонкови монети. Всяка фалшива монета той връща назад. Казваш: Молих се на Бога, но не получих отговор. Много естествено, молитвата ти не е била чиста. – Право ли постъпва бакалинът? – Право, според законите на държавата. Парите трябва да бъдат такива, каквито държавата е пуснала в действие. Следователно, не питай, защо молитвата ти не се приема. Молиш се, питаш Господа, защо страдаш. – Отде знаеш, че страдаш? – Кога влезе страданието в света? – След непослушанието на първите човеци. След грехопадането, Адам обърна погледа си навън и разбра, че е гол. Така той обърна погледа си навън и позна страданието, немощта и невежеството. Каквато работа започне, той казва: Не мога да я свърша, не е по силите ми. – Гол си, затова не можеш да работиш. – Не мога да уча. – Гол си. – Не мога да се моля. – Гол си. – Не мога да любя. – Гол си. Кажеш ли, че можеш да любиш, да работиш, да учиш, ти си облечен в дрехата на чистотата. Първичният живот е живот на чистотата. Кажеш ли, че не можеш да любиш, да учиш, да работиш, това показва, че си в областта на четириъгълника, т.е. в затвора.
Мнозина очакват да получат знанието наготово, както момъкът очаква своята възлюбена, или момата – своя възлюбен. Който очаква, той е в затвора, облечен в халат. Той се разхожда натук-натам, поглежда през прозореца, да дойде някой да го освободи. Който отива да освобождава, също е затворник, но минава за герой. Ако е момък, отива да освободи момата, да се ожени за нея. Под “женитба” разбирам освобождаване на човека от робство. Какво става след женитбата? Вместо да се освободи единият, и двамата се намират в затвор. Като се родят деца, и те са в затвора – малки затворничета.
Сега аз говоря това само на вас, а не на външния свят, защото намирам, че вие сте изтрезнели, напуснали сте вече кръчмата. Говоря ви, защото имам отношение към вас. Моето отношение към вас се определя от отношението ми към Бога. Щом имам отношение към Бога, имам отношение и към вас. Някой ме пита: Ти не ме ли обичаш? – Защо ще те обичам? Имаш ли нужда от моята любов? Думите “не ме ли обичаш” означават: не си ли готов да ми дадеш сто лева? Ще ти дам сто лева, за да отидеш в кръчмата да пиеш. – Гори ми сърцето. – Гори ти сърцето, но не за мене – за винцето. – Знаеш ли, какво мога да направя за тебе? – Зная, но зная и какво не можеш да направиш. Това е любовта на сегашните хора. Това е драмата на живота. – Кой създаде драмата? – Жената. – Комедията? – Мъжът. – А трагедията? – Дяволът.
Като казвам, че мъжът създал комедията, вие се смеете. Смешно е, наистина, затворникът, слабият, инвалидът да освобождава. Той е инвалид, едва пристъпва с патерици, а отива в затвора да освобождава жената. Кой може да повярва, че тоя инвалид ще освободи жената? Жалко, драматично е положението на жената, попаднала в клопката на черния адепт. Той я излъгал, а тя повярвала на думите му. Той обещал, че ще и даде истинското знание, но нищо не и дал. И до днес черният адепт – дяволът, обещава на хората, че ще им даде знание, богатство, сила, но освен че нищо не им даде, отне им най-същественото – истинския живот. Опасността тук е във вътрешната самоизмама, а не в измамата, която иде отвън. Никой не може да те измами отвън; ти сам ще се излъжеш. – На кого трябваше да се сърди жената? – Първо на себе си, а после на змията. Тя и повярва, помисли, че змията говори истината. За свое оправдание, жената казваше: Аз повярвах в думите на змията, защото знаех, че тя е създадена от Господа. Бог запита жената: Защо не дойде при мене да ме питаш, дали змията говори истината, или не. Бог каза на първите човеци да не ядат от забраненото дърво, а змията им каза да ядат, и те и повярваха. Трябваше да отидат при Господа, за да разберат истината. Змията им каза, че, ако ядат от забранения плод, ще станат като Бога. Те не се запитаха, като кой Бог ще станат. Повярвали на думите на черния адепт, те ядоха от забранения плод и познаха доброто и злото. За да не ядат от дървото на живота, те трябваше да напуснат рая. Иначе, злото щеше да бъде по-голямо за тях. При това положение, злото щеше да бъде непоправимо. То е все едно, млада, красива мома да се ожени за момък, заразен от венерическа болест. Положението на тая мома ще бъде непоправимо. Баща и трябва да каже на момъка: Аз не давам дъщеря си на човек, който е заразен от такава страшна болест. Дървото на живота се дава само на оня, който е влязъл в Божествения свят. Болният няма право да се ползува от плодовете на живота. Той няма право да се жени за истинския живот. Бог поставя преграда между него и дървото на живота. Затова, именно, на първия човек беше забранено да яде от дървото за познаване на доброто и злото. Понеже не послуша, той беше изпъден от рая. Задачата на сегашния човек е да се освободи от вътрешното непослушание. Само така ще се избегне връзката между красивата мома и болния момък, които ще родят болни и недъгави деца. Такава връзка ще създаде големи страдания, нещастия и катастрофи.
Едно се иска от вас: да разрешите правилно живота, да намерите вратата за излизане от мъчнотиите. Дали по вътрешен, или по външен път ще намерите тая врата, не е важно. Тя не се намира нито само по пътя на ума, нито само по пътя на сърцето, нито само по пътя на волята. Трите заедно представят път за намиране на вратата. Тая врата е врата на любовта. Тя не може всякога да се отваря. Когато човешката мисъл е неясна, човешките желания неопределени и човешката воля непостоянна, вратата на любовта не се отваря. Христос, с едно повдигане очите си нагоре, отвори тая врата и можа с пет хляба и две риби да нахрани няколко хиляден народ. – Как постигна това? – Със своята права мисъл, чисти чувства и разумна воля.
Това, което ви говоря днес, не е за обезсърчаване, но не мога да ви залъгвам. Само кръчмарят залъгва клиентите си, и те сами се залъгват. – С какво се залъгват? – С пълните чаши и оканици. Никога пълната чаша или оканица с вино не може да разреши въпросите на живота. По-скоро празната чаша може да разреши нещо, отколкото пълната. Друг е въпросът, ако чашата е пълна с бистра, чиста вода. Христос пита: “Чашата, която Отец ми даде, да я не пия ли?” Съдържанието на тая чаша беше горчиво, но Христос я изпи. Какво направи Христос с чашата, която изпи? До Негово време чашата имаше само едно отвърстие – отгоре, но след изпиването и Христос отвори още едно отвърстие – отдолу. Тая е причината, поради която днес пияниците не пият, както едно време. Наливат виното в чашата, но то се излива – отдолу изтича. Някой казва, че не му се пие вино. Не му се пие, защото неговата чаша има две отвърстия – отгоре и отдолу. Каквото налее, всичко изтича.
И тъй, не е достатъчно само да намериш вратата – трябва да знаеш, коя врата си намерил. Две врати съществуват: през едната се влиза, през другата се излиза. Някои знаят само едната врата, през която са влезли, а не знаят вратата, през която трябва да излязат. Разумният човек знае и двете врати. Той знае отде да влезе и отде да излезе. В къщата си човек може да влиза и да излиза през една и съща врата. В природата не е така. Там се влиза през една врата, а се излиза през друга. Като дойде до природата, по атавистичен начин, човек влиза през една врата и се мъчи да излезе през същата. Обаче, там това не се позволява, и той се натъква на противоречия. Речеш ли да излезеш от вратата, през която си влязъл, ти си служиш с насилие. Когато правиш нещо, което не е в съгласие с Божия закон, ти вършиш престъпление. Водата и светлината идат по един път, а се връщат по дру г. Невъзможно е за светлината да се върне по пътя, по който е дошла. Същото се отнася и за водата. И вие, ако искате да се върнете при Бога, ще отидете по съвсем друг път от тоя, по който сте дошли. Това е пътят на правилното разбиране. Ако влезеш в една стая и не можеш да излезеш, ти се намираш в положението на отровния газ, който не може да излезе през кюнците. Щом се намери в трудно положение, той ще излезе през вратата на печката и ще причини нещастие на хората, които са в стаята. Така са пострадали много хора. Ето защо, за да не се самоотровите, като влезете през една врата, потърсете друга врата, за да излезете вън, на свобода.
Преди години попаднахме с един приятел в един хотел в Горна Оряховица. Беше студена зимна нощ. Хотелджията запали печката и стопли добре стаята. За да се задържи по-дълго време топлината, той затвори капаците на печката, без да обърне внимание, че имаше неизгорели дърва. По едно време усещаме нещо особено във въздуха. Събудих приятеля си, който беше вече заспал, и му казах, че трябва да отворим прозореца, защото във въздуха има нещо чуждо, някакъв отровен газ. Той се събуди и се оплака от слабо главоболие. Отворихме прозореца и го посъветвах да постои на чист въздух. Така прекарахме нощта на студено, но на чист въздух и вън от опасност от отравяне. Страшно е, когато и човек, като отровният газ, се заблуди и не може да намери вратата, през която да излезе.
Казвам, в живота на сегашните хора има нещо затворено, поради което те не са в състояние да трансформират своите скърби и мъчнотии по естествен начин. Те се питат: Какво ще се прави с тия мъчнотии? Как ще се живее? Искат да се молят, не могат. Те се чудят, защо едно време са могли да се молят, а сега не могат. Много просто, нещо чуждо е влязло в техния живот, което създава лоши състояния. Хората трябва да отстранят тия състояния. Те трябва да търсят причината за тях в себе си и в окръжаващите. Бог е неизменен. Ангелите и светиите също са неизменни. Човек, обаче, се мени и сам създава мъчнотиите си. Това, което се мени в него, е резултат на влиянието, идещо отвън. Външното оказва влияние върху неустойчивото човешко естество. Обаче, има нещо устойчиво в човека, на което той всякога може да разчита. Има една добра, неизменна черта в него, която го определя като разумно същество, като човек.
Питате: Де е човекът? – В онова, което никога не се мени. Наблюдавайте се от детство до стара възраст, да видите, коя черта е останала неизменна. Всички сте били деца, станали сте възрастни и най-после сте остарели. Питате се, какво става с вас, защо се изменяте. Както и да се изменяте, колкото и да остарявате, има нещо във вас, което не се променя, не остарява. То е човекът. То е Божественото начало, с което човек иде на тоя свят и с което си заминава. Преходното в него е като стара дреха, която той съблича, за да облече нова, чиста дреха. Някой се оплаква, че остарял, за нищо не го бива. Остарял, значи, обеднял. Дайте на стария пари, да видите, как ще се подмлади. – Нищо не ми се иска, нямам никакви желания. – Нямаш желания, защото джобът ти е празен. Обаче, желанията не характеризират човека. Друг е въпросът да говориш за своя стремеж. Млад или стар, стремежът на човека е неизменен. Желанията на човека са любовни работи, които днес съществуват, на другия ден изчезват. Днес любиш една мома, на другия ден я разлюбиш. Желанията напущат човека, както неговите възлюбени. Желанията се раждат, растат и умират, както и човекът. Имаш дъщеря или син, отглеждаш го, очакваш да се грижи за тебе, да те гледа на старини. Дъщерята или синът пораснат, започват да мислят само за себе си, докато си намерят другарка или другар и не искат да знаят за тебе. Ще дойде ден, когато техните деца ще израснат и няма да се интересуват за родителите си.
Като изнасям човешките отношения, вие се смеете. Смехът не разрешава въпроса. Това не са истинските отношения между хората. Когато момъкът люби момата, трябва да и каже: Аз съм готов да се оженя за тебе, ако ти обичаш майка си и баща си с оная неизменна, безкористна любов. Същевременно, и той трябва да обича нейните родители. И момата трябва да обича неговите родители. Иначе, те ще се лъжат един друг и сами ще се чудят, защо не могат да живеят добре. Ден след ден човек преживява разочарования и противоречия. Кой ще му помогне да се справи с противоречията? Никой друг, освен той сам. Момата не трябва да се лъже, че ще стане царица в дома на своя възлюбен. И момъкът не трябва да се лъже, че ще стане цар. Те са още роби, които сами трябва да се освободят. Човек може да бъде цар сам на себе си, а не на другите. Първо трябва да се освободите от робството, после да станете царе. Стани цар, но никой да не може да те снеме от трона. Стани цар, както слънцето е цар на слънчевата система. Кой може да го снеме от мястото му? – Как трябва да живеем? – Като слънцето, като луната и като звездите. – Какво трябва да правим? – Каквото те правят. Бъди свободен като въздуха и светлината. Ще кажеш, че силното движение на въздуха е буря, която плаши хората. Няма защо да ги плаши, бурята носи благо за цялата природа. Ще кажете, че и дъждът понякога е неприятен, размеква земята и ви каля. Калта е благословение. От тая кал излиза хлябът.
Бъдете свободни като водата, като въздуха и като светлината. Изливай се, както искаш; духай, когато искаш; свети, колкото искаш. Ще кажете, че човек трябва да бъде мек, да не тъпче даже мравката. Това значи: човек не трябва да върви по чуждите пътища, да не се отбива от своя път. Мине ли някой по неговия път, без да иска, той ще го стъпче. Не ходи по пътя на престъпниците; остави ги, те да си изминат своя път, да научат урока си. Следвай своя път неотклонно. – Кой е моят път? – Оня, на който Бог те е поставил.
Мнозина ме питат, защо съм дошъл на земята. Едни казват, че съм дошъл да реформирам света; други казват, че съм дошъл да уча хората, как да живеят. Аз пък казвам, че съм дошъл да пробия дъното на вашите чаши, че колкото вино да наливате, всичко да изтича. Освен това, искам да зная, какви са вашите чаши: стъклени, или металични – сребърни или златни. Ще кажете, че вие сте въздържатели, не пиете, предали сте се на Бога. Сега сте набожни, но след десетина години ще кажете, че сте изгубили времето си, че нищо не сте постигнали. В същност, животът, за който съжалявате, е живот на робство и ограничения – от него трябва да се освободите. Не е въпрос да се самоубиеш, или самоунищожиш, но сам да намериш пътя си и да го оправиш. Това се постига само чрез любовта.
Когато говоря за любовта, аз имам пред вид да излезете от мъчнотиите си по естествен начин. Не се страхувайте, нито плашете пред страданията и мъчнотиите си, но пробийте си път през тях и излезте на свобода. Да намериш пътя си, това значи, да си служиш с чаша, която има две отвърстия. – Как ще се справя с мъчнотиите, когато жена ми е сприхава, с лош характер. – Там е изкуството. Като вика и се сърди жена ти, кажи: Колко хубаво пееш! Ако те удари, кажи: Златни ръце имаш, доволен съм от тебе. Като кажеш така, тя ще се замисли и ще измени поведението си. Ще кажете, че лесно се дават съвети, но мъчно се прилагат. Представете си, че вашата жена е учителят ви. Трябва ли да се сърдите на учителя си? Той ви учи, следователно, има право и да ви удари. Казвате: Това не е живот. – Какво, в същност, е животът? Не е ли съчетание от уроци? Ще живееш и ще учиш, за да се освободиш от илюзиите на живота.
Сега вие искате да бъдете здрави, силни, щастливи. С тоя ум и с това сърце, които днес имате, никакво щастие не се постига. С вашия ум и с вашето сърце нито здрави ще бъдете, нито силни. Старите, които са опитали живота, са разбрали това, но не са готови да кажат истината на младите. Ето защо, младите вървят по пътя на старите. Старите казват, че ще се мре; и младите казват същото. Защо трябва да умират? И едните, и другите трябва да знаят, какво нещо е смъртта. Ако умреш и можеш да разрешиш въпросите, смъртта има смисъл. Ако със смъртта нищо не разрешиш, по-добре остани още на земята, да направиш съзнателна, разумна връзка с Божествения свят. Само така ще придобиеш оная любов, която разрешава въпросите. Казвате, че сте направили връзка с Бога. Тая връзка трябва да се подържа. Мислите ли, че ако ученикът отговори първия срок добре по някой предмет, бележката му ще важи и за другите срокове? Ученикът трябва да учи уроците си редовно, за да получава всеки срок добра бележка. Връзката с Бога трябва да се подържа постоянно. Една добра постъпка през целия живот не спасява положението за вечни времена. Ако любиш само един ден през живота си, тая любов нищо не разрешава. Любовта трябва да бъде непреривна. Не можеш да се развиваш правилно, ако през всички изпити през живота си и при всички мъчнотии не прилагаш любовта. Вие как разрешавате мъчнотиите си? Търсите помощ отвън. Не е лошо да търсите помощ от другите хора, но трябва да изучавате начина, по който те са решили задачите си. Ти си беден, ходиш окъсан, бос, търсиш начин да се освободиш от положението си. Как ще се освободиш? Трябва ли да се успокоиш с мисълта, че и другарят ти ходи бос и окъсан? Трябва ли да се успокоиш с мисълта, че другите хора са облечени и обути? Това не разрешава въпроса. Ще работиш, ще правиш усилия, ти сам да бъдеш облечен и обут. Ще работиш, както другите хора работят. Ако дрехите и обувките ти са скъсани и на тях има дупки, преди да прогледат те, ти пръв трябва да прогледаш. Някой утешава приятеля си да не плаче, а на другия ден сам плаче.
Преди години дойде при мене една млада мома, да ми каже, че решила да се ожени за един добър момък, който бил сираче, от всички отритнат. Казах и да не се жени, да не бърза, но тя настояваше на своето. Ожени се, а после дойде да се оплаква от него, че не бил такъв, какъвто си го представяла. Казах и: По-рано те посъветвах да не се жениш, но ти не ме послуша. Сега ти казвам да търпиш. – Не съм ли свободна да се откажа от него? – Не си свободна. – Защо? – Човек е свободен, докато не приеме едно желание в себе си и не го подхранва. Щом го приеме и започне да го храни, той губи свободата си. Всяко желание вън от тебе, е проява на същество, което стои по-низко или по-високо от тебе и ти въздейства. Свържеш ли се с това желание, ти се свързваш и със съществото, от което излиза то, и дълго време не можеш да се освободиш от него. Всяко желание в човека е връзка с друго същество, което живее извън него. Тая връзка не е само външна. Тя крие корените си дълбоко в човешкото естество. Ти си женена, имаш мъж, казваш, че си свързана с него. Връзката ти не е външна, но вътрешна. Мъжът или жената представят магнетичен център или магнетичен възел, дето желанията се събират. Щом се свържеш с него, ти се свързваш и с неговите желания. Като умре той, ти постепенно се развързваш от него и скъсваш връзката си с неговите желания. – Ще видим ли втори път тоя човек? – Ще го видите, но не в същата форма. Тая форма изчезва от сцената, както актьорът, който изиграва ролята си в дадено представление. Същото представление вече не може да се повтори. – Ще се познаем ли на оня свят? – Ще се познаете, но не както вие си мислите. Истинско познаване съществува там, дето е любовта.
Има една красива страна в любовта, за която още не сте готови. Един ден, когато се повдигнете по-високо, ще ви кажа, коя е тая страна. Когато хората се повдигнат и дойдат до тая страна на любовта, между тях ще има пълно разбирателство. Тогава, и който дава, и който взима, ще бъдат доволни. И младият, и старият ще бъдат доволни. Това означава щастие. Сега хората очакват щастието и доволството да дойдат отвън някъде, наготово. Да бъдеш щастлив, в пълния смисъл на думата, това значи, да си готов да раздадеш всичкото си имане, да обичаш всички хора и да простиш на ония, които говорят лошо за тебе. И при това положение, да не допуснеш нито една отрицателна мисъл в ума си. – Кой може да направи това? – Само оня, който знае и разбира нещата. Такъв човек наричаме адепт на знанието.
Каква е разликата между адепта и слабия човек? Адептът, като хване мечката за врата, тя сяда пред него и се подчинява на неговата воля. Ако слабият хване мечката за врата, тя веднага настръхва срещу него и се готви да го нападне. Страданието в живота е мечката. Ако си силен, хвани страданието за врата, и то ще изгуби силата си. Дойде невежеството при тебе, иска да те нападне. Хвани го силно за врата, и то веднага ще отстъпи. Силен трябва да бъдеш, да не се страхуваш от нищо. За да видиш, какво се крие в страданието, в невежеството, трябва да ги впрегнеш на работа. Затова и българите си служат с пословицата: “Впрегни дявола на работа, да те научи на ум. Или, впрегни мързеливия на работа, да те научи на ум.”
Като ученици, вие трябва да вложите всичките си дарби и способности на работа, да не очаквате наготово. Ония, които не обичат да работят, предават думите ми, какво съм казал, и очакват резултат. Някой казва, че чул от мене да се говори за лек начин на забогатяване. В какво се заключава тоя начин? – Да туриш един наполеон в джоба си и, като го употребиш, да очакваш отнякъде дру г. Обаче, в тоя опит се крие дълбок, вътрешен смисъл. Това значи, да впрегнеш на работа своите скрити сили. Като работиш съзнателно, наполеоните ще се увеличават един след дру г. Работа се иска от всички. Не е достатъчно само вяра в думите ми. Вярата има отношение към работата. Ще вярваш и ще работиш. Иначе, ще слушаш, какво говоря, и ще искаш да ти обясня, как стават нещата. Казвам: Ще се нареди твоята работа. – Как ще се нареди? – Това не е твоя работа. Иди работи! Нямам време за обясняване. Ако започна да ти обяснявам, ще изгубя много време, и втори път няма да те приема. Ти искаш да провериш, да видиш, как Господ ще нареди работата. Ти нямаш право да проверяваш, как Господ ще оправи обърканите работи на хората.
Аз говоря кратко: Ще се оправи работата. – Как ще стане това? – Не е твоя работа. Някога може да се оправи работата, някога може да не се оправи – това нищо не значи. Важно е, като отидеш у дома си, да държиш мисълта си будна, че всичко ще се оправи. И на вас казвам: Работата ви ще се оправи. – Как ще се оправи? – Ако искате да ви обясня, ще се лишите от по-важното – втори път няма да ви приема. Не искате ли обяснение, ще ви приемам, когато искате и работите ви ще се оправят. Времето ми е скъпо и не мога да ви давам обяснения. Вие ще учите, ще наблюдавате, и сами ще дойдете до обясненията. Което е за оправяне, ще се оправи; което не е за оправяне, няма да се оправи. Много естествено. Хлябът, който е определен за днес, ще се изяде. Днешните работи ще се оправят днес, а утрешните – утре. Следователно, кажа ли на някого, че работите му ще се наредят, той трябва да знае, че това се отнася до днешните работи. – Не се наредиха работите ми. – Значи, те са били определени за другия ден. Каквото Бог е казал да стане днес, само то става. Днес Бог е казал на десет души да дойдат при мене да искат пари. Същевременно Бог е казал на други десет души да дойдат и да ме кредитират. От тях ще взема и ще дам на другите десет. В първия момент, като видя 20 души около себе си, ще се уплаша. Но спасението е в последните десет души. Първите ще искат да им платя сумите, които дължа, а вторите ще ме кредитират. Това става днес. На другия ден същото не се повтаря.
Направете един опит, да видите, можете ли в продължение на десет деня да не допуснете в ума си нито една отрицателна мисъл, или отрицателно чувство. Благодарете за всичко, което ви се случи през това време. Имаш някоя неприятност, благодари. Някой ти е казал нещо обидно, благодари. Имаш да даваш, благодари. Изгубиш службата си, благодари. Времето е лошо, пак благодари. – Мога ли да благодаря за всичко това? – Можеш. Кажи: Господи, благодаря ти, задето ме водиш в тоя път. Като богат, ще научиш едно; като беден, ще научиш друго. За Бога и богатството, и беднотията са еднакво важни. Същото се отнася и до радостите, и до скърбите. Човек се учи от всичко.
Питам: Колцина от вас сте готови за тоя опит? Който не се наема да изпълни задачата, нищо няма да придобие. Който не е готов, да не се наема, но и да не се страхува. В същност, задачата не е мъчна. Много ли са десет дни за една задача? Ако ви се виждат много, можем да намалим дните. На колко се съкращава числото десет? – На две и на пет. Значи, едни ще приложат задачата за два деня, други за пет деня, а трети за десет. Не е в многото дни, всичко е в резултата. Ония, които изпълняват задачата два деня, ще имат един резултат; ако я изпълняват пет деня, ще имат друг резултат; десетте деня ще дадат различен резултат от първите два. Числото две показва, че ще имате любовни, добри отношения с хората; числото пет показва, че ще се свързвате с хората външно, без големи задължения; числото десет показва, че животът се развива напълно. Значи, при двойката ще правите любовни връзки; при петорката ще се научите да служите, както жената служи на мъжа, и мъжът – на жената. При десеторката ще използвате всички условия на живота. Направете сега задачата само за два деня. Ако някой иска пет деня, свободен е. Ще знаете, че ще я повторите три пъти. Ако решите да я изпълните десет деня, тогава няма да се повтаря. Да се установим на числото две. Нека всички приемем това число и да изпълним задачата само за два деня.
Като изпълнявате задачата, ще бъдете будни, да не допуснете в ума си нито една отрицателна мисъл и в сърцето си нито едно отрицателно чувство. Ще бъдете като светии. Много отрицателни мисли ще минат през ума ви, но няма да им дадете възможност да се проявят. Ще им кажете: Добре дошли, ще ги нагостите и ще ги изпратите да си вървят. Каквото и да ви се случи, ще си кажете: “Всичко ще ми съдейства за добро.” Каквито мисли минават през ума ви, ще ги отбелязвате в едно тефтерче. Дните, през които правите опита, ще бъдат дни на печалба. Останалите пет дни ще изследвате причините, които са ви спънали, дали сте имали успех, или не. С други думи казано, останалите пет деня до следната сряда ще проверявате, колко сте спечелили и колко сте изгубили. От днес ще започнете задачата. Ще бъдете внимателни, смели, ще извадите всичките си оръжия, ще бъдете готови за война. Ако спечелите, добре; ако загубите, все ще научите нещо. Ще се стегнете, да победите докрай. Изрежете си един триъгълник от картон и го турете на главата си, когато сте сам в стаята си. Може да го носите мислено. Вие се стеснявате да носите триъгълник на главата си, а не се стеснявате да допускате отрицателни мисли в ума си. Триъгълникът е символ, който съдържа разумни сили в себе си. Ползвайте се от тия сили, за да разберете техния смисъл.
И тъй, напишете на трите страни на триъгълника следните думи: Тайната, с която се разрешават всички мъчни въпроси в живота. На втория ред, на дясната страна на триъгълника, напишете думата ум, на лявата – сърце, а на основата – воля. На третия ред напишете: любов, мъдрост, истина и на четвъртия ред – сила, живот и здраве. Когато изпаднете в някакво затруднение, хванете триъгълника за долните два ъгъла и прочетете написаното. – Не може ли без триъгълник? – Не може. Всяка мисъл, за да се проектира, трябва да има някакъв обект. Приложете задачата за два деня, служете си с триъгълника, без да говорите за него на хората. Ако имате резултат, тогава може да споделите опита си и то със свой приятел, който ще ви разбере. Споделяте ли с хора, чужди на вашето разбиране, ще съжалявате. Те ще изопачат думите ви и, вместо да се ползват, и на вас ще пречат.
Като правите опита, ще се пазите от всичко отрицателно. За два деня ще забравите всичко около себе си. Ще забравите, че сте майки и бащи, ученици и учители. Ще се чувствате като човек, който се е новородил, който живее в Царството Божие и върши Божията воля. Какви бащи и майки сте вие? Един Баща има в света, един Господар. Ние сме само носители на Неговите идеи. Доколкото носим и прилагаме Неговата воля, дотолкова се ползваме от Неговата сила. За два деня ще бъдете синове Божии, изпълнители на Неговата воля. След това може да си облечете старите дрехи на обикновения ден, но за два деня искам да бъдете като светии. Ако ви срещне някой и ви запитва за обикновени работи, няма да отговаряте. Ще се извините, че сте заети и нямате време за разговор. Ще бъдете заети само със себе си, със своя вътрешен живот, със задачата, която ви дадох. Ако жената е наготвила, добре ще бъде; ако не е наготвила, мъжът ще счита, че всичко е наред, нищо няма да изисква от нея. И жената няма да изисква нищо от мъжа. Всеки от вас ще мисли само за задачата си, да я изпълни добре и да придобие нещо от нея.
Т. м.
3. Лекция от Учителя, държана на 27 януари 1932 г. София – Изгрев.