Утринни слова - Седма година (1937-1938)
Да видят
Размишление.
Ще прочета 6 гл. от Исаия. Той е един от бележитите пророци на израилския народ. Той имал рядката опитност да види Господа. Които четат Писанието, мислят, че Исаия видял Господа в Соломоновия храм. Всъщност, той Го видял на друго място, далеч от храм и дом. Да се мисли така, това показва отсъствие на знание. Ще каже някой, че мнозина са виждали Бога и то много пъти. И това е неразбиране. Ето, от два и половина милиарда хора, колко са могли до днес да се качат на Еверест? – Нито един. Ако това досега не е станало, колко по-невъзможно е за човека да се качи на най-високия връх – при Бога. Да видиш Бога, това е изключително явление, което едва ли един път се случва в живота на човека. В умерения пояс пролетта иде веднъж в годината. Обаче, има случаи, когато в човешкия живот пролетта иде само веднъж през хиляда години, през десет хиляди или сто хиляди години. Има случаи, когато пролетта иде един път през един милион, десет или хиляда милиона години в човешкия живот. Това е само за обяснение, да дойдете до истинското положение на нещата.
Мнозина мислят, че знаят всичко на земята и са готови да умрат, да отидат на онзи свят, да видят, какво има и там. Някой се отегчил от земния живот, иска да отиде на небето. – Тук не го искат, че там ще го искат! Искате да влезете във възвишения свят без никакво знание. Там не приемат невежи. Като влезете там, ще ви приемат с готовност, но веднага ще ви дадат една мъчна задача. Ако можете да я решите, ще ви приемат; ако не можете, ще ви върнат назад. Казвате: Достатъчно е 20 години да следваме пътя на новото учение, за да ни приемат там. – Не, и 100, и 200 години са малко. Едва след хиляда години може да ви приемат на небето, между възвишените същества. Какво представят хиляда години пред вечността? – Едва една секунда. Ако хиляда години са една секунда, каква част от секундата съставят 20 години? – Какво сте правили през тези 20 години? – Молили сте се по три пъти на ден: сутрин около 5 – 10 минути, на обяд 5 – 10 минути и вечер 5 – 10 минути. Значи, по три пъти на ден си мислил за Господа. Това е капка вода в големия океан.
Казано е в Писанието: „Бог е огън всепояждащ.“ – В какъв смисъл се казва, че Бог е огън всепояждащ? – Като абсолютна чистота и светлина. Следователно, от две неща трябва да се пази човек, и две неща трябва да пази. Ще пазиш абсолютно чистото и ще се пазиш от абсолютно нечистото. Ако само с око зърнеш или само с ръка пипнеш абсолютно чистото, така ще се изгориш, че с години няма да зарасте раната ти. Ако само погледнеш или пипнеш абсолютно нечистото, така ще се изцапаш, че с години няма да се изчистиш. Това е мое твърдение, не искам да вярвате в него. Един ден, като го опитате, ще си спомните, че съм ви го казал. Вярата подразбира опит. Не мислете, че всичко, което виждате, е точно така, както се вижда. Виждаш, че слънцето изгрява и залязва. Всъщност, така ли е? Виждаш, че звездите трептят като малки светли точки на небето. Всъщност, вярно ли е това? Виждаш дърветата, които отдалеч изглеждат по един начин, а отблизо съвсем други. Всъщност, кое е вярно? Изобщо, човек има представа за всичко, което вижда, но не всякога тази представа е вярна. Вярно е само онова, което ти усещаш в себе си. Например, пиеш вода, когато си жаден – усещаш приятност; ядеш хляб, когато си гладен – усещаш приятност. За онова, което усещаш или преживяваш вътрешно, знаеш, че е вярно; за онова, което става вън от тебе, знанието ти е относително. Гледаш се в едно огледало, във второ, трето – в тези образи има нещо различно. Кой е истинският, реалният образ? – Това си ти сам.
Двама души пеят една и съща песен. Слухът на единия е силно развит, на другия е по-слаб. Първият ще изпее песента по-добре от втория. Колкото по-чист е гласът, толкова изпятата песен отговаря на реалността. Реалността е в хармонията на нещата. Докато живееш, като индивид, своя личен живот, ти си в мелодията на живота. Колективният живот е хармонията в природата. За да се осмисли животът, човек трябва да мине през хармонията. Тя е съчетание на ред мелодии. Тези мелодии не вървят по закона на плоскостта. Светският живот върви по плоскостта, а духовният върви по перпендикуляра на живота. Двама религиозни се сравняват, кой от тях е по-духовен. Никой не може да отговори на този въпрос. Даже и за другите не може да се произнася. Под „духовен“ разбирам човек, свързан с духовния свят. Че си бил някое важно лице, това нищо не значи. Важно е да си свързан с духовния свят. Ако имаш тази връзка, молитвата ти се чува; ако нямаш връзка, не се чува молитвата ти. Тогава ще се обърнеш към някой, който е свързан с духовния свят. Онзи, на когото молитвата се приема, минава за светия. Има случаи, когато и неговата молитва не се приема.
Като ученици, вие трябва да учите. Много неща има за учене. Обаче, повечето от вас се мъчат да помнят нещата, без да ги асимилират. В това отношение, те приличат на фотографи, които само отпечатват образите, без да ги усвояват. Такива фотографи вървят постоянно след мене, искат да ме фотографират. Те правят това от интерес. После ще продават образа ми, да спечелят нещо. Да фотографираш, това е изкуство, не е занаят. Какво струват всичките образи пред реалността? Портретът представя външния вид на човека, т. е. неговата форма, но не и неговото вътрешно съдържание. Външната форма на човешкото лице е маска, но не и самият човек. – Духовен човек съм. – Не се съмнявам, че си влязъл в пътя на духовните, но доколко си духовен, ти сам не знаеш това. Духовният решава мъчнотиите си с радост. Мнозина минават за духовни, а бягат от мъчнотии и страдания. Мъчнотиите са задачи, които трябва да се решават правилно. Някои задачи са по-леки, а други – по-трудни, но и едните, и другите трябва да се решат. Ако ги решите правилно, Учителят ще бъде доволен от вас. Който решава правилно задачите си, той може да бъде ученик. Един ден, като отидете в другия свят, ще видите, кой как е решил задачите си. Казваш: Аз реших задачите си. – Възможно е, но професорът още не ги е прегледал, също и неговите асистенти. И те трябва да дадат мнението си. Ако един от асистентите намери, че задачата не е решена, той ще извика и останалите девет. Най-после ще дойде и професорът. Ако в мнението на всички има съгласие, ти си решил задачата.
Мнозина питат, какво нещо е животът, – Музика и песен. – Изпей ни тогава нещо. – Можете ли да платите за моето пеене? То струва скъпо. Ако пея пет минути, трябва да платите 10,000 лева звонкови. Ако не искате да платите, елате да ме слушате, когато пея за себе си. Някои религиозни искат, всички хора да бъдат като тях; да мислят и чувстват еднакво. То е все едно, като запее един „Цвете мило, цвете красно“, всички да запеят след него същата песен. Значи, като каже един: Бог е любов, всички да кажат същото. Обаче, все ще се намери един да каже: Не ми говорете за Божията любов. Това не е никаква любов. Мислили ли сте, какво е Божията любов, или изобщо за любовта? – Има ли нещо възвишено в любовта? – Това зависи от вашия поглед върху нещата. Отиваш на фурната, искаш хляб. Има ли някаква възвишена идея в това? – Не, гладен си. Искаш да задоволиш глада си. Дошли са ти гости, и те са гладни. Искаш да задоволиш и техния глад. Жаден си. Търсиш вода да задоволиш жаждата си. Такова нещо е любовта.
Това са начини за размишление, които водят към правата мисъл. Четеш книгата на някой философ, учен или пророк, и казваш: И аз мога да напиша такова нещо. Мислиш, че много знаеш и започваш да критикуваш. Търсиш погрешките им. Те имат погрешки, но и ти имаш такива. Цитираш стиха, в който Христос казва: „Чашата, която Отец ми даде, да я не пия ли?“ След това започваш да философстваш върху тази чаша. – Тя не е обикновена чаша, с която се пие вода или вино. Тя е невидима. Нито учениците Христови я видяха, нито сам Христос. Това не е чашата, с която Го напоиха, когато беше на кръста. Никой не може да си представи, каква е била тази чаша. Това е чашата на страданието. Ако я зърнете само за момент, вие не бихте могли да се поберете в себе си. Тя ще остане паметна през целия ви живот. Някога дойде при вас един човек и ви каже една обидна дума. Вие веднага изгубвате разположението си и цял ден не можете да се освободите. Казваш: Страдам. – Какво страдание е това? Дни и нощи минават, ти не забравяш обидната дума и не можеш да дойдеш на себе си. Каква е тази дума? – Че си бил първокласен невежа. Според мене, да бъдеш невежа, това значи, да си кандидат за философ. Сегашните философи са били някога първокласни невежи. Нима всички поети и учени не са били някога невежи? Онзи, който те нарекъл невежа, не искал съзнателно да те обиди. И той разбира толкова живота, колкото и ти. Мислете право, за да не страдате от малки неща.
И тъй, привилегия е да страдаш. Привилегия е за човека да пие от Христовата чаша. Лесно е да кажеш: Видях Господа. – Видял си Го, а си недоволен. Да видиш Господа, това значи, да се разкрие пред тебе картината на далечното ти минало; да видиш всички свои грешки и престъпления. Какво ще правиш тогава? – Ще бягаш, както Адам се скри в храстите, след като яде от забранения плод. Ева първа взе от този плод и даде на Адама. За кой Адам се говори в Битието? – За втория Адам, направен от пръст. Първият Адам беше направен по образ и подобие на Бога. Грамадна разлика има между първия и втория Адам. Вторият Адам напусна рая и слезе на земята да работи и да се размножава. – Не сме ли чеда Божии? Чудно нещо, чеда Божии! Бог е вечен и безсмъртен, а вие, чедата Божии – смъртни. Как е възможно, безсмъртният да роди смъртен? Да мислиш, че си чедо Божие, то е по отношение на твоя дух. Но този дух трябва да се събуди. Като изпъди Бог Адама от рая, даде му условия да се учи и развива. Бог създаде планетите за развиване на човешкото сърце; създаде слънцата за развиване на човешкия ум. И вдъхна в него дихание за живот, да се разширява неговата душа, да изучава целия космос, цялата вселена. И укрепи духа му да работи във вечността. Това е само за размишление.
Като ученици, вие трябва да разбирате смисъла на страданията, за да не се вкисвате. Някой страда и, като не разбира, защо е дошло страданието, започва да роптае, да се сърди на Бога. Не, в страданието и изпитанието трябва да се смириш, да видиш Бога. Само така ще видиш Неговото величие. И тогава, ако си имал желание да умреш и да се освободиш от страданията, ще искаш да живееш, да свършиш някаква работа за Господа. Ти ще съзнаеш, че си пътник, дошъл на земята да учиш. Каквото срещнеш на пътя си, ще го използваш като пособие, като предметно учение. Сега, като срещнеш някого, ти не го изучаваш, но го туряш на везните си, да видиш, колко тежи. Можеш ли да измериш, колко тежи човешката интелигентност? Можеш ли да претеглиш една добродетел? Казваш за някого, че е добър. Как измери неговата доброта? На какви теглилки го тури? Добрият човек се познава по това, което той носи в себе си. Като влезе в твоя дом, работите ти се уреждат. Добрият човек носи щастие за окръжаващите. Щом си замине той, и щастието си отива с него.
Един беден софийски чиновник често се оплаквал, че животът му е тежък, че работите му не вървят добре. Оженил се, но животът му пак не се подобрил. Няколко години след женитбата му се родило дете. Той се зарадвал на детето, но си мислел, отде ще вземат пари да го кръстят. Един ден, като отивал на работа, намерил една банкнота от 100 лева и си казал: Ето, това са пари за кръщението. Наскоро го повишили в службата му и от ден на ден се подобрявал материално. Детето живяло 10 години, след което заболяло и си заминало за онзи свят. Какво станало след това? Скоро го уволнили от служба и се намерил в същото положение, както бил преди раждането на детето. След смъртта на детето, и щастието ги напуснало.
Помни: Когато видиш Господа, животът ти се подобрява; когато изгубиш Господа, всичко ти тръгва назад. Следователно, докато си добре, ти виждаш Господа; щом Го изгубиш, положението ти се влошава. Това е мярка. Това съм опитал и проверил, това ви казвам. Всеки добър човек, всяко добро същество е пратеник на Господа. Той може да бъде видим, може да бъде и невидим. Днес и свещеници, и светски хора говорят за правда, без да я познават. Срещне ме някой свещеник, измерва ме от главата до краката. Питам го мислено: Как си, стана ли патриарх? – Станах. И откак станах патриарх, поумнях. – Аз пък винаги съм бил патриарх и още много има да уча. Ето, и Авраама считат за свой праотец, но и той имаше да учи. Той влезе като ученик в една школа, дето го нарекоха Абраам. Значи, в името му се вмъкна още едно „а“, началната буква на азбуката. Първата буква, с която е направен човекът, е „с“; втората буква е „у“. Така се образува сричката „су“, която на турски означава вода. Водата символизира живота.
Детето на един варненски свещеник казало на майка си: Маро! Тя се чудела, какво иска да каже то. Давала му това-онова, но не могла да му угоди. Най-после си спомнила, че на цигански „маро“ значи хляб. Дала му малко хляб, и то млъкнало. Тя се почудила, отде дошъл този цигански дух в техния род. Често и вие ставате играчка на духовете и се чудите, как можахте да направите нещо, от което сте недоволни. Значи, духовете ви разиграват, както мечкарят разиграва мечката. Веднъж дойде при мене един православен дух и ме пита: Знаеш ли да се молиш? – Сега се уча. – Тогава, слушай: Ще се молиш към изток, запад, север и юг – към четирите посоки. – Защо? – Към изток ще се молиш, защото оттам изгрява слънцето; към запад ще се молиш, защото там залязва слънцето; към север, защото оттам иде студът; към юг, защото оттам иде топлината. Аз превеждам неговите думи: Ще се обърнеш към изток, защото оттам иде животът; там е изгряващото слънце, което възраства всичко. Ще се обърнеш към запад, дето залязва слънцето, дето е покоят, почивката. Ще се обърнеш към север, към истината и светлината и към юг, отдето иде топлината в живота. Питаш: Отде знаеш това, от колко години? – Отдавна, от деди и прадеди. И тъй, когато видите Бога, всички грехове ще ви се простят. У вас ще се яви желание да работите за Бога.
Дето и да сте, на небето или на земята, трябва да сте готови за работа. Ако си на небето и чуеш, че търсят човек за работа, ти пръв ще пожелаеш да слезеш и да поемеш работата. Следователно, когато любовта дойде в твоето сърце, тя ще събуди в тебе желание за работа. Ти ще възприемеш нейната чистота и святост, ще чуеш тихия глас на Бога. Само така, чрез любовта, ще разбереш смирението. Само смиреният може да бъде духовен. Той лесно разбира писаното или неписаното Слово. Казано е: Словото никога не умира. Любовта внася импулс, подтик в човека. Заради нея, той е готов да работи без пари. Лесно е да кажеш на човека: Работи без пари! – Ти работиш ли без пари? Поощри ли го с нещо? Някой може да работи само за 100 лева дневно, но ако можеш да го импулсираш с нещо. Ти искаш от него да работи без пари, а сам получаваш пари за своята работа. Това не е правилно. Казвам: На любовта се плаща с любов. На доброто се плаща с добро. На истината – с истина, на светлината – със светлина. Това са естествени положения в живота.
Мнозина се оплакват, че са остарели. Аз имам предвид, че ще остареете; че ще изгубите силата си; че ще искате да заминете за онзи свят. Има методи за подмладяване. За да ви приемат на онзи свят, трябва да бъдете млади. За да ви приемат там, трябва да занесете нещо. Ще кажете, че ще отидете там с препоръчително писмо. Така е. Ако си певец, ще те приемат за пеенето; ако си музикант, ще те приемат за свиренето; ако си поет – за поезията; ако си художник – за рисуването. Ами ако не носиш нищо, за какво ще те приемат? Когато детето влиза в първо отделение, то носи в себе си желанието да учи. То обиква учителя си и вярва на всичко, каквото той каже. Затова и от вас се иска детска вяра. Детето вярва на всяка дума на учителя си, не го критикува и казва: Така ни говори учителят. Като учи десетина години и стане образован човек, той започва да критикува своя учител. В невидимия свят не се допуска критиката. Как ще критикуваш един учен човек, който изчислява, колко обръщения прави земята, какъв път изминава тя. Каквото каже ученият, така става. Как ще кажеш за учения, че нищо не знае?
Като ученици, вие трябва да учите, а не само да посещавате школата. Използвайте това, което ви се дава. За света, за мъртвите хора не мислете. Тях никой не ги безпокои. Живите хора се безпокоят, а не мъртвите. Ако се безпокоите за нещо, знайте, че сте живи; ако за нищо не се безпокоите, мъртви сте. Докато страда, човек расте, живот има в него; щом престане да страда и да расте, той нищо не постига. Вие искате страданията ви да престанат. Това е невъзможно. Докато радостта не замести страданието, последното не може да престане. Всяка радост, която не може да погълне скръбта, не е истинска радост; всяка вяра, която не поглъща съмнението, не е истинска. Силна вяра е тази, която поглъща съмнението. Силна любов е тази, която поглъща омразата. На същото основание, истината трябва да поглъща лъжата, а светлината да поглъща тъмнината. Както огънят топи всичко, така и светлината стопява тъмнината; любовта стопява омразата, истината – лъжата. Ако доброто във вашето сърце не може да стопи злото, какво добро е то? Ако любовта ви не може да стопи омразата и злобата, каква любов е тя? Божественият огън топи и изгаря всичко.
Прочетете сами 6 гл. от Исаия и размишлявайте върху нея. А това, което аз ви давам, използвайте като пособие. Ако мислите, че разбирате нещата по-добре от мене, лъжете се. Достатъчно е да ги разбирате като мене. Аз всякога се питам: Мога ли да приложа това, което разбирам? Всичко, което приемам, аз го прилагам на опит. Аз не искам моята стомна да се връща обратно при мене с недостатъци. Следователно, ако пееш, питай се, приятно ли е на окръжаващите да те слушат? Като пея, и аз правя същото. Ако проявиш доброто, следи, как се отразява то и на другите. Ако си учител, внимавай да не изопачиш учението, което преподаваш. Много учители са проповядвали Христовото учение, но със своите тълкувания, всеки е изопачил нещо от него. Благодарение на това, днес не знаеш, кое е любов, кое не е любов; кого да обичаш и кого да не обичаш. Светските хора поне турят граници на нещата. Духовните казват: Да махнем границите! Като махнеш границите, влизат прасетата и започват да ровят из целия двор. Какъв успех ще имаш тогава? Следователно, да критикуваш, да търсиш погрешките на хората, това е ровене. Защо ще търсиш грешките? Влез в дома на човека като приятел, и заедно с него търси скритото богатство в двора му.
Стремете се да бъдете добри. Как ще познаеш, че си добър? Ако си разтревожен, помисли за доброто в себе си. Щом се успокоиш, това показва, че си добър. Доброто изпъжда навън всяко противоречие, всяко неразположение, всяка скръб. Доброто е Божественият огън. То иде от Бога. Справедливостта също иде от Бога; чистотата също иде от Бога.
И тъй, всеки, който има сърце и не чувства; ум, който не мисли; душа, която не проявява милосърдие; дух, който не воюва за правдата, той нищо не постига. За такъв човек се казва: „С ушите си ще чуваш, но няма да разумяваш; с очите си ще виждаш, но няма да разбираш.“
„Направи тлъсто сърцето на тези люде, и направи тежки ушите им, и затвори очите им, за да не гледат с очите си и да не слушат с ушите си и разумеят със сърцето си и се обърнат, та се изцелят.“ (10 ст.).
Тогаз рекох: „Господи, докога?“ И отговори: „Доде запустеят градовете, та да няма жители; и къщите, та да няма человек, и земята да запустее съвсем.“ (11 ст.).
„Доде отдалечи Господ человеците и стане голямо безлюбие всред земята.“ (12 ст.).
„Но ще остане в нея още една десета част, и тя пак ще се изнури; както теревинтът и дъбът, на които пънът остава в тях, когато се отсекат, така светото семе ще бъде пънът й.“ (13 ст.).
Когато ви каже Господ: Идете! Отговорете: Ето! Но не от себе си да идете, Той да ви изпрати. Ако отидете от себе си, ще се върнете назад; ако отидете от Неговото Слово, ще продължите. Вървете напред и не се обезсърчавайте! Помнете: Който дойде при мене, няма да го изпъдя.
Христос е човекът на изобилната сила.
Христос е човекът на изобилната вяра.
Христос е човекът на изобилната любов.
3. Утринно Слово от Учителя, държано на 10 октомври, 1937 г. София. – Изгрев.