Статии, посветени на Учителя и Учението
Статии от списание Житно зърно
ГЬОТЕ - ГЕНИЙ БЕЗ ГРАНИЦИ
250 години от рожденшто на Гьоте
Людмила Коева
Тази година се навършват 250 години от рождението на един от най-великите духове на нашата планета. Дух, който изпълни със своята „цивилизаторска мисия"/ Т.Ман/ времето и пространството и ги превърна в универсални. Личността и творчеството на Гьоте надхвърлят всички граници и навлизат в пределите на изначалните, духовни полета. Посланията на неговите творби вече два века изпълват духовното пространство на Европа, но може би „Гьоте ще бъде истински разбран едва след едно хилядолетие." /Херман Гриин/
Ваймар е градът, където избуяват кълновете на висшето дарование на Йохан Волфганг фон Гьоте. Този град е свързан и с повечето исполини на немската култура, най-вече тези от XVIII век. Какъв необикновен век! Каква невиждана щедрост на Божествените сили, вдъхновили големите творци на немското Просвещение: Кант, Лесинг, Виланд, Хердер, Шилер, Фихте, Шелинг, Шлегел, Хегел. Почти за всички от тях пресечна точка и гравитационен център става „ваймарският олимпиец", както наричат по-късно Гьоте. С неговото идване Ваймар се превръща в „люлка на немската култура", където разцъфтяват цветовете на неговия труд: „Фауст", „Вилхелм Майстер", „Поезия и истина", лирика и драми, природонаучни изследователски студии като „Метаморфоза на растенията", „Метаморфоза на животните", „Учението за цветовете", „Учението за светлината"... около 40 тома литературно и научно творчество.
Преди 250 години, на 28 август 1749 година във Франкфурт на Майн, в семейството на проспериращи бюргери, се ражда жадувания син Йохан Волфганг. „Появил съм се на бял свят точно по обяд...Звездната констелация била благоприятна: Слънцето се намирало в знака на Дева, и то в кулминацията си за деня; Юпитер и Венера гледали дружелюбно към него, а Меркурий - не съвсем. Сатурн и Марс били равнодушни. Само Луната, тогава пълна, засилвала влиянието на отразената си светлина все повече с настъпването на нейния планетарен час. Тя се е противопоставяла на всякаква възможност за евентуалното ми раждане в час преди този." Това е художественият хороскоп, който Гьоте сам си прави по-късно в „Поезия и истина". От ранно детство той проявява удивителна проницателност. Ведъж коментира проповедта в църквата по следния начин: „Можеше да завърши много по-просто. Бог сигурно знае, че на безсмъртната душа не може да и навреди никаква зла съдба." По-късно той прокламира „емоционалното християнство", т.е. състрадание и толерантност. Тази толерантност той противопоставя по-късно и на национализма:„Странно нещо е нацоналната омраза: най-силна и най-буйна ще я намерите на най-ниското стъпало на културата." / Разговори с Екерман/
Когато е на 16 години, Гьоте започва да проявява интерес към метафизични занимания: от най-практическите, като алхимия и хомеопатия, до трансцеднталната и пантеизма на Спиноза. Още в тези ранни години той чете и превежда Омир, Аристотел и Платон. В резултат на това изкристализират и собствените му разсъждения върху Божественото начало и йерархиите в Духовния свят: „Бих искал да си представя Господ - Бог като самозараждащ се от вечността, но тъй като това самозараждане е немислимо без многообразие, би трябвало да се породи и второ Божествено същество, което ние възприехме като Бог- син. Господ Бог и Бог-син трябваше да продължават акта на възпроизвеждането и затова възникна и трето същество, което е също така животворящо и вечно, както Цялото.../„Изповедта на една красива душа"/ Подобни разсъждения Гьоте продължава да развива и в по-късното си творчество. Център на тези разсъждения остава Аристотелевата ентелехия - онова първоначално зрънце, което съдържа духовно-душевната надареност на всеки индивид. Всяка ентелехия е „късче вечност", което според Гьоте означава и духовен стремеж към съществуване, към превръщане на Божественото начало в дело. Това негово верую, основната идея за креативната мощ на човешкия дух, изпълва цялата втора част на „Фауст1" и е въплътено в поетично послание в „Учението за светлината": Ако не бяха очите ни слънчеви, щяхме ли светлината да съзираме? Ако в нас не живееха сили Божествени, щяхме ли Божественото да разбираме... Идеалният свят за Гьоте е в абсолютното равновесие, в хармонията, дълбоко заложени в същността на Природата.
В центъра на неговото светоусещане, наред с Бога и Природата, застава и Негово Величество Човекът: „Аз нарекох човека първия разговор, който Природата е водила с Бога. И не се съмнявам нито за миг, че този разговор може да бъде проведен по-задълбочено и по-разбираемо и на други планети"
/ Преводът на цитатите в текста е от авторката./