ГОСПОДИ, КОЛКО ТЕ ОБИЧАМ!" И „СЕРЕНАДА" ОТ ШУБЕРТ
22.08.1943 година - Изгрева - София.
Снощи спах долу в града. Имах важна, неотложна ра¬бота. Тази сутрин рано тръгнах сама за Изгрева. В началото на гората ме посрещна брат Христо. В десет часа влязохме при Учителя. Като приближихме към вратата на салона, чухме въл-шебни звуци на цигулка. Учителят свиреше горе в стаята си. Из-качихме се леко и внимателно по стълбата и почукахме на вра¬тата. Той ни отвори, като държеше в едната си ръка лъка на. цигулката и каза: — Слезте долу, аз сега ще дойда! Видяхме го как слезе по стълбата, носейки и цигулката * си. Отключи приемната стая и ние влязохме вътре. — Учителю — казах аз, — Венцислав ми акомпанира „Серенада" от Шуберт. Тази серенада обикновено се пее от те¬ нор. Мога ли да я пея и аз? — Изпей я! Изпях я изразително, като застанах права пред стола си. Учителят ме слушаше със затворени очи. От време на време, кратко ме поглеждаше и пак си затваряше очите. След като по-мълча малко, каза: — Тези думи не отговарят на някои места на мелодия- та. Ти изпей пак песента! Аз започнах откачало с думите: „Мойта песен тихо лит-ва в нощната тъма." Учителят каза: — Изпей сега същата мелодия с думите: „Мойта песен тихо литва в утринния час." Изпях новите думи.
136
По този начин той ми показа как да коригирам думите на цялата песен. Ето я с новия текст:
LMou-niane сен ти- хо лит-ва в'у- трин-ни- я час. 2. Сла-вей влю бен пак за- пя- ва, чуй му пе- сен-та.
- 3 —, ' 3 -
J> Г Аз ти пе- я във мо- лит- ва, ти- хо с'не- жен глас. Пе- сен- та му раз-кра-ся- ванеж-на- та зо- ра -3-1 J>N ^
\> ' Р Вся- ка вей- ,ка неж-но шеп-не Слън- це- то блес- ти. Той кат ме- не пе- е неж-но, с'ра- даст и лю- бое,
BE
¥
Слън- це- то блес- ти. с'ра- даст и лю- бое
Все- ки ивят на не- го пе- е. и сър- ца- та неж-ни трог- ва.
г£т L/f^L J~0~3~i Г* S~ _г — ^- ' ?• |1~
-г F ft» ff Г tt-w- Vs 1 : f
^ "lUH »у р r=f=
с'мен за- пей и не- го- ей- ят ЦЫ- 1 J Р — 1 it. 1 8 -
ти с'мен за-пей и ти. зов, не- го -ей- ят зов. '
rff Z.
- h h ftp. д ff" — я- ... , .-и — _ 1 1
-&-Z j 1 — t — i Р ^ — l^-M 1—1
със не- го, аз те мо- ля.
Чуй му пе-сен- та!
l-f)- F* Г- г ft+.\ i тт f 1
3 . У U Ч 1 Р г u-H ' — '" " Р ' — И
С'л<ен зо-ра-тада пос-рещ-неш,
е- ла, е- ла!
О,
е-
£-
ла!
1
137
4 Учителях каза:
— Няма светска и духовна музика. Музиката е една. Са¬
мо преводите и са различии. Тази мелодия иде от духовния Свят,
но думите и са негативни. Момата не се срамува да каже на въз-
любения си, че го обича, а се срамува да каже на Господа, че го
обича...
Брат Христе попита Учителя за един болен как да му помогне. Учителят му каза едно лекарство. Брат Христе запи-са всичко в тефтерчето си. Настана мълчание. След като дълго време свири със затворени очи различии мелодии в български стил, Учителя изсвири на цигулката си една нова песен. Ето ду¬мите и:
„Господи, колко те любя, Боже! Господи мой, колко те любя! Обичам те, Господи!11
Тук вече темпото става алегрето (веселичко): „Обичам твоите дрьвчениа. Обичам твоите иветениа. Обичам твоите ре-кички. Обичам твоите планини, всичко Господи, което си създал! Обичам те! Обичам те! Обичам те! Господи!"
Учителят се обърна към мен:
' — Ти вески ден трябва да разработваш градинката си!
— Учителю, аз нямам градинка!
Учителят се смееше със сълзи... Извади бялата си носна кърпичка, избърса се и каза:
— Градинката е твоя глас, твоя талант.
Разсмях се и аз...
— Учителю, тук аз си пея, но тихо. С брата си пеем Дни-
те на „Битието".Учителю, ако ги запиша, още по-лесно бихме
ги заучили...
Брат Христо каза:
— Учителю, братя Янкови се завърнаха от Рила. Те ис-
кат да посещават сутрешните беседи, а далеко им е да идват сут-
рин рано от града.
Учителят бръкна в джоба си. Извади един ключ, даде го на брат Христо и каза:
— Братята Янкови и сестрата — като посочи мен, — да
спят вечерно време в тази стая.
Той поясни подробно на брат Христо къде да спим. Из-викаха ни за обяд.