Младежки окултен клас - ЕДИНАДЕСЕТА ГОДИНА (1931-1932)
Вътрешното богатство
Размишление.
Сега ще ви кажа нещо за музикалните тонове във връзка с цветовете. Всеки музикален тон има специфичен цвят. Например, тонът „до” има червен цвят, „си” – виолетов, „ла” – син цвят, „сол” – светлосин, „фа” – зелен, „ми” – жълт, „ре” – портокалов. Значи, между музиката и цветовете има известно съотношение. При това, всеки цвят оказва влияние върху човека. Ако някой тон има надмощие в организма, и цветът на тоя тон има надмощие. Например, ако тонът „ми” има надмощие в човека, той пожълтява; ако „ре” има надмощие, лицето на човека става оранжево; при тона „до”, лицето става червено; при „фа”, лицето позеленява. Какво знаете, изобщо, за светлината и за нейното отражение? Тоновете, както и цветовете, се отразяват и върху характера на човека. Казват за някого, че е весел, засмян човек. Кога се смее човек? Какъв е произходът на смеха? Кои цветове влияят върху смеха? Има ли връзка между смеха и плача? – Смехът е песен. Кой тон взима надмощие в смеха? Ако може да определите тона на смеха, ще определите и характера на човека, както и подбудителната причина да се смее. Ако смехът ти започва с „до”, ще знаеш как да наредиш останалите тонове в гамата. Може ли някой от вас да каже, как плачат децата? Как плачат възрастните? Как плачат майката, бащата, момата, момъкът, поетът? Бащата плаче по-рядко от майката, но изобщо няма човек на земята, който да не плаче.
Казвате: Какво ни интересуват музикалните тонове и техните цветове? Ние се интересуваме от хлебеца, да има какво да хапнем. Който разсъждава така, той се намира в тона „фа”, в зеления цвят, в материята. Всички животни се намират в тона „фа” – при зеления цвят, при тревата. Говедото пасе тревата, пее „фа”. Месоядното е в тона „до”. – Де е мястото на човека? – Между „фа” и „до”. – Защо природата е определила, човек да яде всички храни? – За да събуди всички тонове в него, да го постави в разнообразието на живота. Еднообразието в тоновете произвежда болезнено състояние в човешкия организъм. От музикално гледище, тия състояния причиняват известна дисхармония в организма. Много от сегашните лекари, особено на запад, лекуват болните с музика. За това се изисква голямо изкуство. Забелязано е, че като се разболее, човек престава да пее. Той стана замислен, тъжен, само охка и пъшка. Докато пее и свири, човек е здрав и весел. Как пее оня, който е на оздравяване? Какъв тон взима той? Казвате, че не знаете тия неща. Чудна работа, знаете какво е разстоянието между луната и земята, големината на Юпитер, Марс, Слънцето и други далечни планети, а не знаете неща, които се отнасят до вас. Може някога да сте ги знаели, но сте ги забравили.
Като изучавате слънчевата система, дохождате до различните планети и казвате, че най-малката и най-близката планета до Слънцето е Меркурий. Според някои учени, между Слънцето и Меркурий има още една планета, по-малка, но тя мъчно се вижда. След Меркурий по големина идат Венера, Земята, Марс, Юпитер, Сатурн. Колкото повече се отдалечават планетите от Слънцето, толкова са по-големи. Изключение има само между Марс и Земята. Тя е по-голяма от Марс, но се намира по-близо до Слънцето. След Марс иде най-голямата планета – Юпитер. После идат другите планети, по-малки от Юпитер. Защо планетите не са наредени последователно, от най-големите до най-малките? Знаете ли нещо по този въпрос? Някои казват, че не се интересуват от небето и от планетите. Техният интерес към небето е толкова голям, колкото интереса на петела към диаманта, който намерил в бунището. Той бутнал диаманта настрана и си казал: Не ме интересува това, което блещи отдалеч! Друго щеше да бъде, ако бях намерил едно житно зрънце. Вие се смеете на петела, но той няма интерес към диаманта. Какво ще го прави? Да го продаде, не може – в неговия свят няма търговци. В човешкия свят има търговци, които купуват и продават скъпоценни камъни и диаманти, но петлите са далеч от тази търговия. В петльовия свят житното зърно струва повече от диаманта. Петелът има съвършено различни понятия за живота и ценностите от тия на човека.
Кога хората се интересуват едни от други? – Когато имат отношения на вземане и даване помежду си. Дал си на Иван сто лева, интересуваш се от него, искаш да го срещнеш, питаш, къде е. Ако си му дал хиляда лева, повече се интересуваш от него, по няколко пъти на ден питаш къде е, срещал ли го е някой. Ако си му дал десет хиляди лева, още повече се интересуваш от него. Дал ли си му сто хиляди лева, интересът ти от него е изключителен. Дето го срещнеш, потупваш го по гърба, пожелаваш му дълъг живот и здраве, да живее повечко, да си изплати дълговете. Обаче, интересът на Иван към тебе е друг. Той се интересува от това, по-малко да те среща. Ако никак не те среща, по-добре за него. Значи, ако искаш да живееш повече, трябва да дължиш на хората. Ако имаш да взимаш пари от хората, те няма да те благославят. Напротив, те ще желаят по-скоро да заминеш за другия свят, да се освободят от задълженията си към тебе.
И тъй, ако искаш да живееш по-дълго време, трябва да имаш дългове. Твоят кредитор ще се интересува от тебе, ще желае да бъдеш здрав и жив, да си плащаш дълговете. Но, без да искаш, ти изопачаваш характера си и ставаш лош. – Защо? – Криеш се от кредитора си, лъжеш, че ще платиш, а не плащаш. Опасно е, обаче, ако имаш да вземаш. Твоите длъжници не искат да те срещат и като си помислят за тебе, казват: Дано по-скоро умре тоя човек, да се освободя от дълговете си! Казвам: Плащай задълженията си навреме, за да не ставаш лош. И природата казва на човека: Пази се от греха, за да не изопачиш характера си. Който има да дава, каквото и да е, грешен човек е. Едно дете откъснало ябълка от чужда градина. Градинарят го хванал и го наказал. – Какво престъпление е направило детето? Изяло една ябълка! – Закон е: Нямаш право да крадеш ябълки от чужда градина. Щом има закон, има и наказание. Казано е, че първият човек се съблазнил от ябълката и, без позволение ял от нея. Може ли ябълката да съблазни човека? Първият човек, който внесъл греха в рая, бил лекар алопат. Като започнал да продава плодовете си, той станал хомеопат. Той обвил плодовете си, както правят сегашните лекари, с нещо сладко отвън, да маскират вътрешната им горчивина и отрова. Значи, плодът на греха е отвън сладък, а отвътре – горчив и отровен. Взимаш от някого сто лева назаем. Отношенията ви са приятелски, но постепенно се изменят – стават горчиви. Много естествено, не можеш да изплатиш задължението си. Кой е по-виновен: който дава, или който взима? – Който дава, е изкусителят. Чрез него иде грехът.
Питам: Кой беше по-богат – Ева или змията, която я изкуси? – Ева беше по-богата. Змията, дяволът или адептът на изкушението дойде при Ева да иска пари назаем. Защо дървото за познаване на доброто и злото беше в рая? Адептът пръв откъсна от плодовете на това дърво и даде на Ева да яде. Той продаде на Ева плод от забраненото дърво. Смешно е да дойде някой в дома ти, да вземе скъпоценните ти камъни и да ги продаде после на тебе. Така постъпи черният адепт с Ева: взе от плодовете на райското дърво и ги продаде на Ева. Каква философия има в това? Друг е въпросът да дадеш нещо свое, срещу което да получиш пари. Бакалинът дава от себе си захар, ориз и получава от вас пари. Вие се възмущавате от черния адепт, но сами опитвате любовта на човека. Как я опитвате? Кой има право да опитва любовта на хората? Искаш да знаеш, дали даден човек те обича. – По какво познаваш? – По постъпките и чувствата му. Синът и дъщерята имат ли право да опитват любовта на родителите си? Приятелят има ли право да опитва любовта на своя приятел? Никой няма право да опитва любовта на своя ближен. – Защо? – Защото няма право да се съмнява в любовта. Ти изпитваш силата и здравината на едно въже. – Защо? – Защото се съмняваш в него.
Казвам: Никой няма право да изпитва любовта на хората. Ако искаш да изпитваш любовта на хората към тебе, първо опитай своята любов към тях. Ако твоята любов към хората се увеличава, и тяхната любов към тебе ще се увеличи. Ако твоята любов към тях се намалява, и тяхната любов към тебе ще се намали. Казваш: Моята любов е неизменна, а тяхната се изменя. Такъв закон не съществува в природата. Като се говори за увеличаване и намаляване на величините, дохождате до знаковете плюс и минус. – Какво означават тия знакове? – Печалба и загуба. – Съществуват ли в природата загуби и печалби? – Съществуват. Пишем: + 5 –, + 6 –, – 7 +, + 8 +, – 9 –. Това значи: започваш с пари, свършваш без пари; започваш без пари, свършваш с пари; започваш с пари, свършваш с пари; започващ без пари, свършваш без пари. С други думи казано: в началото си здрав, накрая – болен; в началото си болен, накрая – здрав; в началото си здрав, накрая – здрав; в началото си болен, накрая – болен. Някой се ражда болен и така свършва живота си. Всяко отрицателно състояние може да се смени в положително. За това е нужно разбиране на законите. При минуса има една опасност – бездействието. Според мене, минусът е голо, сухо поле; плюсът е обработено поле, на което растат разни плодове и цветя. Голото и сухо поле, на което растат само магарешки тръни, прави човека беден; плодородното поле го обогатява.
Всеки човек има поне по един минус в себе си, който трябва да се превърне на плюс. Това значи, да превърне отрицателните си мисли и чувства в положителни. Ако превърнеш минуса в плюс, ти изменяш енергиите на своя организъм. Който не работи, не страда. Много естествено, той е в пасивно състояние. Щом започне да работи, той страда. В началото страда, а после се радва. Когато природата събужда човека към дейност, той страда. Щом започне да се движи, страданието му престава. До това време минусът се движи на една и на друга посока. Най-после човек казва: Победих! Справих се със страданието. Когато си в пасивно състояние, ти само чувстваш нещата. Ако можеш да предизвикаш една силна мисъл, имаш положително състояние – плюс. Някога мисълта е отрицателна. Тогава ще предизвикаш едно положително чувство в себе си. Като положителни и отрицателни, мислите и чувствата взаимно се регулират.
Казвам: Колкото са важни мислите и чувствата на човека, толкова е важна и неговата реч. Човек трябва да знае да говори. Няма по-голяма магия от човешката реч. Тя е музика. Ако вярва в силата на словото, човек владее магията на живота. Той носи тая магия в устата си. Вие търсите магията в книгите, а не знаете, че тя е в думите, които излизат от устата ви. Например, думата „светлина” на български език, la lumière на френски, light на английски, licht на немски, крие известна сила. Западните народи впрегнали светлината на работа, а българите и славяните още не са я впрегнали. Тя минава и заминава, тече през тях, без да я впрегнат на работа. Дето има светлина, там всичко става лесно. На английски светлина означава „лайт”. Първата сричка е „ла”, която има отношение към синия цвят. Какво означава тоя цвят?
Това, което ви говоря днес, за тоновете и цветовете, е отвлечена материя. Тази лекция може да бъде много интересна за вас. Някои не обичат червения цвят, други не обичат жълтия цвят. Обаче, аз мога в един момент да направя и двата цвята интересни. – Как? – Като завържа в червена кърпа 25 английски лири, а в жълта кърпа – 10 английски лири. Така и двете кърпи ще станат интересни. И неинтересните неща стават интересни, когато се вложи в тях известно съдържание. Всяка сутрин, като ставаш от сън, природата влага в тебе известно благо във вид на светли мисли, добри чувства или някаква добродетел. В това време, ти мислиш за други неща, не обръщаш внимание на говора на природата. Ти мислиш само за земята, а природата ти казва: Стани, събуди се, голям да станеш. Богатството ти ще дойде при тебе. Ти не обръщаш внимание на тези думи, а си мислиш, че имаш да взимаш пари от Иван Драганов. Взимаш телефона и питаш: Там ли е Иван Драганов? – Защо ти е? – Има да ми дава хиляда лева. Ти се обръщаш към природата и казваш: Като свърша работата си с Иван Драганов, тогава ще видя, какво искаш от мене. В дадения случай, това, което природата дава, хиляда Драгановци не могат да ти го дадат. Знаете ли, коя е най-малката единица, с която природата оперира?
Да допуснем, че природата дава един богат обяд на човека. Може ли да изчислите, на колко хиляди пчели ще стигне тоя обяд? Трябва да знаете по колко грама дневно яде една пчела. Един кошер съдържа приблизително 30 хиляди пчели. Знаете ли колко грама мед изяжда дневно един кошер? Ако в един кошер има 10 –12 кг. мед, той ще стигне на всички пчели в кошера за около шест месеца. Колко струва едно ядене на пчелата? Ако един обяд на човека, приготвен от природата, струва хиляда лева, и на пчелата обядът ще струва хиляда лева. Разликата е само в количеството на храната, а не в самата храна. Следователно, обядът на всички пчели за един ден ще струва 30,000 X 1000 = 30,000,000 лева. Значи, най-малкият подарък, който природата дава на човека, е 30 милиона златни левове. Какво представят 30 милиона за природата? – Нищо. Тя не прави разлика, дали ще нахрани една пчела, или един човек. Обядът, който природата дава на човека, на пчелата, или на кое и да е живо същество, струва все по хиляда лева. Когато природата иска да ти даде едно благо за 30 милиона лева, ти губиш времето си да търсиш Иван Драганов по телефона.
Сега и аз ви говоря, но вие държите слушалката на телефона и търсите Иван Драганов, който ви дължи хиляда лева. От толкова години ви говоря, но вие още държите слушалката. Всеки има по една слушалка, вика Иван Драганов да се яви на телефона и пренебрегва благото, което му дава природата. Ти гледаш към земните работи, искаш по-скоро да придобиеш знание, богатство, а не виждаш благото, което природата ти предлага. Обърнеш се към нея и казваш: После ще видя какво ми говориш. – Мъчно се ядат плодове зимно време при 35° студ. Как ще ядеш на студено? Лятно време лесно се ядат плодове. Студът представя неблагоприятните условия на живота. Имате плодове, но не можете да ги използвате. В това отношение, вие приличате на млада мома, която мечтае да има пръстени, огърлици, украшения, но нищо не получава. Като станала 80-годишна баба, тя получила и огърлица, и корона, но късно – вече умирала. Турили й огърлицата и короната, и от очите й потекли две сълзи. – Защо не дойдоха навреме огърлицата и короната? – Защото тогава ти държеше слушалката и викаше Иван Драганов. Те дойдоха навреме, но тогава ти не ги виждаше, заета беше.
Страданията и нещастията на сегашните хора се дължат на телефонните слушалки на миналото. Седиш със слушалка в ръка пред телефона и запитваш този или онзи: Как ще прекарам живота си? Ще стана ли учен човек? Ще стана ли художник? Смешно е да питаш, ще станеш ли музикант. Ти си музикант, но не си се опитвал да пееш и да свириш. – Ще стана ли богат? – Ти си богат, няма защо сега да ставаш такъв. – Ще стана ли учен? – Ти си учен човек. Като умираш, ще видиш, колко неща си знаел. Цял живот се мъчиш да прогледаш по начина на западните или източните окултисти, а като умираш, започваш да виждаш. Защо ти е това виждане, именно, сега? По-рано трябваше да виждаш, а не сега, като умираш. Ти влизаш в нова област, за която не си готов. Сърцето ти е смутено, страхуваш се, защото си изгубил условията. Без да иска, човек е ясновидец. Било е време, когато хората са виждали без телескоп: те виждали каналите на луната, жителите на планетите, но днес всичко това е загубено. – Защо? – Защото се отклонили от пътя си. Сегашните хора си служат с малки тръби – телескопи, и се чудят на големите открития на науката. Тия открития не представят нищо особено в сравнение с миналите възможности, които са имали. Дал си на някого 30 милиона лева. Той ти връща едва 15 милиона. Ти казваш: Слава Богу, придобих нещо!
И тъй, това, което търсите, е вътре във вас. Вие трябва да се домогнете до ония методи, чрез които да развивате своите дарби и способности. Това няма да стане изведнъж. Ще започнете първо с най-силните си способности и чувства, с най-силните си добродетели. Ще работите върху себе си, без да подражавате на другите. Например, слушаш един виден музикант да свири, и пожелаваш и ти да станеш музикант. Това е външно подражаване. Ще работиш върху най-силните си дарби и способности. Те са свързани една с друга и взаимно си помагат. Казваш: Искам да работя върху музикалното си чувство. – Музиката е способност, а не чувство. Музикалните чувства развалиха музиката. Обаче, има морални и религиозни чувства. Ако искаш да мислиш с ума си върху идеята за Бога, ти ще осакатиш религиозното си чувство. Ще търсиш Бога със сърцето си и като Го намериш, няма защо да Го изучаваш, ще Го приемеш. Като си служиш с лука, броиш ли, колко люспи има? Като се качиш на една кола, питаш ли колко оси и колела има? Щом дойдеш до реалността, няма защо да броиш. В броенето няма наука, няма никаква философия. И в реалността няма наука, няма философия, няма никаква истина. – Защо? – Защото тя съдържа всичката наука, всичкото знание, всичката философия, цялата истина. Казваш: Чувствам нещата. – Прав си, при чувствата ти схващаш нещата изведнъж, без да разсъждаваш, без да ги анализираш. Като приемеш светлината с радост, ти схващаш вече нейните трептения. Всяко трептение на светлината има свое предназначение. Ако изгубиш едно от нейните трептения, ти губиш всичко.
Колко цветове са нужни за създаването на една красива мисъл? Когато всичките цветове се съчетаят правилно, в съвършена форма, тогава се образува една красива мисъл. Без цветове никаква мисъл не съществува. Когато мисълта стигне до своето най-високо развитие, до своя апогей, тя се превръща в светлина. Под „светлина” разбираме хармонично съчетание на всички цветове. От Божествено гледище, червеният цвят означава жертва. Чрез тоя цвят Бог казва: Готов съм да дам живота си в жертва за другите. Казвате: Тоя човек се е зачервил. – Не разбирате значението на тоя цвят. Чрез червения цвят природата е готова всеки момент да даде живот на всички същества. Така разбран, червеният цвят има смисъл. Според някои, червеният цвят е на чувствата. Обаче, първоначално, червеният цвят означавал жертва. Той е готов всякога да дава. Това, което ви давам като ключ за значението на червения цвят, нека ви послужи за обяснение значението на останалите цветове.
Сега и аз ще ви запитам, както един български свещеник запитал слушателите си, разбрали ли какво им говори. Те казали: Разбрахме. – Щом сте разбрали, повече няма какво да ви говоря. – Не разбрахме. – Щом не сте разбрали, и да ви говоря повече, пак няма да ме разберете.
Днес мислех да ви посвиря малко, но по-добре ще бъде, вие да изпеете песента „Сила, живот, здраве”. Ако я изпеете добре, ще ви дам един банкет. Вие пеете, но не сте свободни. Защо човек не е свободен? Защото иска да изнесе нещата съвършено. Това е невъзможно. Всякога започвайте с това, с което разполагате. Не се страхувайте от грешките, които правите. Те са естествени последствия на вашия живот. Колкото повече се пазите да не грешите, толкова повече грешки ще правите. Щом грешките ви са естествени, вие дохождате до правилния тон на живота. (Учителят свири на цигулка и пее: „Мене ли се дадоха тия страдания? – На тебе се дадоха. По-хубави от тях няма.”) Като свири и пее, човек не мисли зло. По естество българинът е песимист. Той е създал хороводните песни, за да се лекува от песимизма. Колкото и да е болен човек, музиката лекува. Ако двама души свирят на болния, в първо време ще го успокоят, после той ще скочи от леглото и ще започне да играе.
Как действа тъжната музика на човека и как – веселата? – Тъжната музика не действа здравословно на човека. Тя е резултат на някакво патологично, болезнено състояние. Веселата музика обаче действа здравословно. Има хороводни песни, които лекуват болните. Има тъжни песни, които турят и здравия на легло. Българските хороводни песни са лечебни. Направете опит. Идете при някоя ваша болна приятелка и пейте й два-три дена наред хороводни, весели песни. После поиграйте, поскачайте пред нея, без да й говорите нещо. Тя ще ви гледа, как играете и пеете, и ще забрави болестта си. Ще скочи от леглото си и ще започне да играе. Хванете я за ръка и продължавайте играта заедно. Пейте, скачайте и тихо си нашепвайте: Няма за какво да се тревожиш. Бог не е създал земята за болни хора. Земята не е болница. Тя е място за здрави хора, които искат да се учат. Има болести на земята, но като изключения. В природата съществува живот, сила и здраве. Щом съзнавате, че е така, каквото и да ви се случи в живота, е все за добро.
Помни: Музиката и песента лекуват. – Цял ден ли трябва да пеем и играем на болния? – Трябва да знаете колко време да пеете и играете. В природата съществуват музикални часове. Изпейте още веднъж упражнението „Сила, живот, здраве”. По-нататък, когато имам време, ще избера няколко певци между вас, с които ще работя една-две години, да станат певци на новото. Останалите ще пеят по стария начин. Така ще видите разликата между пеенето по нов и по стар начин. И сега има добри певци, но методите, по които работят, не могат да ги доведат до естествения тон на пеенето. Някои певци и певици не успяват много, защото не се въодушевяват от някаква велика идея, но се поддават на желанието си да се прославят пред света и да спечелят много пари. Малко певци имат идея, защо пеят и как пеят. Да пееш с идея, това значи, да пееш за себе си. Първо ще пееш за себе си, а после за другите. Това значи, да пееш за Божественото в себе си. Не можеш да мислиш, да чувстваш и да постъпваш право, ако не пееш правилно. Не можеш да се явиш пред Бога, ако лицето ти е тъжно и главата увиснала надолу. Явиш ли се пред Бога, ще заличиш всякаква скръб на лицето си, всичко отрицателно в сърцето си. Ще се явиш пред Бога като малко дете, на което лицето свети от радост, че вижда Баща си. С чиста, безкористна радост ще се явиш пред Бога, без да очакваш нещо от Него. Много деца се радват на баща си, но очакват да получат от него ябълки, круши, бонбони. Това не е чистата детска радост. Користната любов е мъртво нещо.
Какво е нужно на сегашните хора? – Положително знание, положителна наука. И днес съществува знание и наука, но отношението между сегашната и бъдещата наука ще бъде такова каквото е отношението на гъсеницата към пеперудата.
Упражнение. Всеки от вас да си носи по едно огледалце и да се оглежда по няколко пъти на ден. Ако лицето ти е скръбно, кажи си: Искам да бъда весел, засмян. Ще гледам на нещата по нов начин. Отказвам се от старото. Ще се усмихна на себе си, ще си дам една хубава, чиста усмивка. Така ще се разговаряш със себе си и ще се оглеждаш. Колкото повече се гледаш, толкова повече да се харесваш и да бъдеш доволен. Някой може и без огледало да изменя състоянието си, но с огледало е по-лесно. Гледай се в огледалото като чужд човек, когото харесваш и обичаш. Забрави старото в себе си и дай път на новото. Докато нисшето се смущава от висшето, човек всякога ще бъде недоволен. Щом дойдат в съгласие, той става спокоен и доволен от себе си. Ще се оглеждаш в огледалото, докато изправиш кривите черти на лицето си; ще приглаждаш добре косата си. Космите не трябва да бъдат нито много пригладени, нито много чорлави. Ако космите са много пригладени, имаш магнетизъм повече, отколкото трябва; ако са много чорлави, имаш повече електричество. Упражнението ви ще продължи една седмица.
Т. м.
12. Лекция от Учителя, държана на 25 декември, 1931 г. София – Изгрев.